За македонцките работи/Няколко думи за македонския литературен език

„За македонцките работи“ Автор: Кръсте Мисирков

на съвременен български правопис

Резюме на съвременен български език

В предишните четири статии в тази книга исках да насоча вниманието на сънародниците си към необходимостта от фундаментална промяна в текущия процес на нашето духовно развитие. Сега ще трябва да кажем няколко думи за необходимостта от нашия литературен език и литература.

Мнозина могат да кажат, че това са важни въпроси, но сега не е моментът те да бъдат решавани, те дори могат да донесат раздори вместо единството, от което ние така силно се нуждаем. Ще можем да мислим за македонската националност, литература и литературен език едва след като се освободим.

Аз, от друга страна, мисля, че Мирцщегските реформи са максимумът, който може да се получи от Европа. Ако направим нова революция през пролетта, ще се нараним и ще унищожим постигнатото до момента. Така че сега е моментът да помислим за нашия език, националната ни литература и възпитанието ни в национален дух.

Трябва да ни е ясно, че автономията на Македония, за която революционерите са се борили досега, има смисъл само ако нашата нация е отделена от другите балкански нации. Само отделното македонско национално самосъзнание ни дава морално право да се борим срещу желанието на малките балкански държави да разделят родината ни. Ако оставим нашата охрана към пропагандните нападения на нашите съседи, те ще успеят в крайната си цел: да разделят родината ни помежду си.

Тъй като има място за национален сепаратизъм, тогава националният сепаратизъм трябва да бъде изразен чрез любов към всичко национално и на първо място към националния език. Езикът на една нация е нейното духовно богатство и наследство. Да запазят своя национален език и да го защитят като свещен означава да останат верни на духа на своите предци и да уважават всичко, което са направили за своето потомство. Да се ​​откажеш от националния си език означава да се откажеш от националния дух.

Ние имаме не само дълг, но и право да защитаваме езика си и това право е свещено за нас. Всеки, който атакува нашия език, е толкова наш враг, колкото и нападателя на нашата вяра. Ако една нация промени своя език и вярата си за кратко време и под силно чуждестранно влияние, тогава тя се отказва от себе си и от своите интереси и се предава на по-силна нация, която ще се отнася с нея, както си иска.

Опасността, която заплашва нашия народ и техните интереси от чуждестранната пропаганда, е, че те използват всички позволени и незаконни средства, за да унищожат нашия език в Македония, а с него и нашите духовни интереси, и да насаждат своите езици и техните духовни интереси. Имаме правото и задължението да се борим срещу това. В същото време ние не искаме това, което принадлежи на някой друг, но защитаваме своето.

Всеки национален език има своя собствена история и свои съвременни вариации или диалекти, поддиалекти и т.н. Нашият език има своя собствена история и вариации. След тази история може да се проучи как настоящите вариации се извличат от по-стари и скорошни от общ македонски език, а тези от южнославянска група и т.н. Също така могат да бъдат проучвания, чрез кой вариант или кой диалект по това време е имало повече литература.

Историята, както на нашия, така и на други езици, ни показва, че всеки диалект, поддиалект, наречие и поднаречие могат да бъдат използвани в литературни произведения. Тази привилегия на един диалект, поддиалект и т.н. да бъдат орган на литературната дума - според преподаването на историята на езиците те се дават не поради някакви особени естетически предимства, а по чисто практически съображения, т.е. поради исторически и културни обстоятелства. Тези обстоятелства днес издигат един диалект до нивото на литературен език, утре друг и т.н.

Историческите и културни условия винаги са доминирали в създаването на литературни езици, те го доминират и сега. Благодарение на тях наскоро се отказахме от избора на един от нашите диалекти за нашия стандартен литературен език и вместо това започнахме да учим и пишем на чужди съседни езици, предимно български. Благодарение на условията сега избираме централния македонски език като общ литературен език, т.е. Велеско-Прилепско-Битолско-Охридски диалект.

За да се противопоставим на чуждата пропаганда, трябва да се избере диалект за стандартен македонски литературен език с общо съгласие. Струва ми се, че ще има съгласие само ако всеки от нас направи избор не според някои естетически критерии и не по чисто местни причини, а от гледна точка на общите ни интереси. Последните изискват: Периферни диалекти да отстъпят място на централния. Както в една държава има държавен център, който е най-добре разположен в средата на държавата и към който са събрани всички нишки на държавния живот, така и в езиковите диалекти трябва да има център, който да се отнася към периферните диалектите като център и столица на държавата третират крайните области и окръзи. Всички наши научни и литературни сили трябва да бъдат съсредоточени около централния диалект, за да го почистим и обогатим с богатството на другите македонски диалекти и да създадем красив литературен език от него. С него трябва да се създаде богата образователна, научна и художествена литература, така че чрез тях тя да се разпространява в цяла Македония под формата на литературен език, който ще измести езиците на пропагандата или нашите съседи и по този начин ще измести интересите на балканските държави.

Македонецът от Източна или Северна, от Южна или Западна Македония няма право да възрази срещу избора на централен македонски диалект като литературен език, само защото не му се харесва. Те нямат право да протестират срещу централния диалект както защото той е централен, така и защото изборът се прави по практически съображения.

Сега да видим дали изборът на централен диалект за литературен език е оправдан от практическа гледна точка?

Битоля се превръща в столица на Македония. Тази нова столица е недалеч от старите: Преспа и Прилеп и седалището на доскорошния автокефален охридски архиепископ. И така, централният диалект има, така да се каже, исторически права зад гърба си. Те се основават и на централното му положение, както географско, така и етнографско. Нашият централен град в Македония е Велес. Географски, ние сме само на кратко разстояние от този център, минавайки през Прилеп до Битоля и Охрид. Подобна посока при отдалечаване от географския център се обяснява с факта, че тези области имат по-голямо историческо значение за Македония, а от друга страна, те са по-далеч от сръбския и българския езиков център, образувайки македонски езиков център. А диалектът на Велес-Прилеп-Битоля-Охрид е сърцевината на македонския език.

Създаването на литературен език е духовна потребност у нас, за да се сложи край на злоупотребите с чуждата пропаганда. Нуждаем се от него, за да създадем наш собствен литературен и научен център, така че да няма нужда от Белград и София. И тази трудна задача ще бъде постигната само ако македонецът от Северна Македония протегне ръка към брат си от Южна Македония и този от Запада към този от Изтока. Удължените ръце ще бъдат кръстосани около Прилеп-Битоля.

След като бъде избран диалектът, който ще бъде македонският литературен език, ще трябва да се разгледа въпросът за македонския правопис.

Ние македонците бяхме първите от всички славянски нации, приели християнството и постигнали грамотност. Както християнството, така и грамотността достигат до други славянски народи, започвайки от Македония и тръгвайки от юг към север. Но турското владичество прекъсна всички връзки с нашата древност. Най-силно беше засегната Македония, която беше централна провинция, така че по времето, когато писменият език и правопис постепенно се развиваха сред останалите православни славяни, ние ставахме все по-пренебрегвани и почти напълно изоставени. От време на време през деветнадесети век имаме опити да пишем на македонски, но поради исторически причини тези опити не бяха увенчани с успеха, който можеше да се очаква от тях.

Сега ще трябва бързо да развием литературния си език, да установим правописа си и да създадем собствена литература, която да отговаря на всички наши нужди. С настоящото ни национално възраждане ние се противопоставяме на останалите православни славяни, както преди: тогава бяхме първи в духовното възраждане, което беше постепенно за нас и бързо за тях, сега е обратното. Тогава те искаха да са в крак с нас и работеха с известна спешност и бързина, сега е обратното.

Историята на културното развитие на нациите предопределя: или чисто етимологична (историческа орфография), или смесена - етимологично-фонетична (историко-фонетична), или накрая чисто фонетична орфография. Трите вида правопис зависят от по-голямата или по-малката привързаност към старото или новото състояние на говорим или литературен език.

Ако е така, тогава нашият правопис и посоката на нашия литературен език ще трябва да бъдат напълно зависими от необходимостта, която ще ни води в националното ни възраждане. Каква е тази нужда, може да се види от тази книга. Но ще си позволя да го повторя: първо, да неутрализираме Македония за България и Сърбия и да се дистанцираме еднакво от двете страни, и второ, да я обединим на езикова основа. Тези принципи ще ръководят и нашата орфография.

На тези два принципа отговаря: 1. Прилепско-битолският диалект на книжовния език, като еднакво отдалечен от сръбския и българския език и централен в Македония, 2. фонетичният правопис с писмените знаци, използвани в тази книга и с малки отклонения на етимологията и 3. речниковият материал трябва да се събира от всички македонски диалекти.

Пълният текст на оригиналния правопис

Во четирите горни статиіи на оваа книга іас сакаф да обрнам погледите на моіите сонародници на нуждата од іедно корено изменуаін'е на досегашниіот процес на нашето дуовно развиіаін'е, као и на тоа да моіите возгледи во тоі случаі не сет нешчо ноо и безосновно, а сет само чекор напред во досегашното развиіаін'е на нашето национално самосознаін'е и да сет затоа сосем природни и осноателзни.

Се разбират, оти во іедна мала книга, као шчо іет оваа моіата, не се можат подробно да се разгледаат сите задирнати прашаін'а. За секоіе од ниф би се можела да напишч по іедна цела книга. Но сега за сега от таквиіа подробни разгледуаін'а за задирнатите питаін'а се немат ушче голема и неотложна нужда; за тоа требаше за сите од ниф да се кажит по неколку зборои, зашчо они іедно без друго сет неіасни и неразбирливи. Осем разгледуаін'ето на сите задирнати прашаін'а, за да бидит іасно поіауаін'ето , на книгата, сега ке требит да се кажит неколку зборои за своіевременоста на книгата и нашиіот литературен іазик.

Мнозина, можит, к'е речат, оти вистина арно іет чоек да се позамислит над прашаін'ата, задирнати во таіа книга, но сега ушче не му іет времето. Со оваа книга, ке речат они, се носит раздор и разіединуаін'е мег'у нас, на место соіединуаін'ето, коіе сега за сега ни іет така нужно. За македонцка народност, македонцка литература и литературен іазик ниіе ке мо жиме да му мислиме само, кога к'е заживеіеме іеднаш слободен политичен живот; а до тогаі нам ни требит, ниіе да сме соіединени и да остаиме на страна националното прашаін'е.

На тоа іас можам да одгоорам само ово: по моіето мислеін'е, сегашните, т.е. міуршчегцките реформи сет максимум, шчо можа да ископчит од Европа револуциіата. Револуциіата на пролет ке бидит наі глупаото, шчо можиме ниіе да напраиме. Со револуциіата на пролет ке се користат само нашите неприіатели, коіи си имаат само есапи, противни на нашите национални интереси. Револуциіата на пролет само ке ни унишчит совршено нас и ке унишчит плодоите, добиіени од неіа до сега, оти она ке бидит напраена не против Турцко, а против него и Реформаторцките Сили, и оти тоа ке бидит не по наши есапи, а по есапите на некоіа Голема Сила и некоіи мали балканцки држаіи, коіи ке не натераат нас да се дигниме, а после ке не остаат на стред пат; наі после, оти ниіе, ако против сите аргументи на здравиіот омисл пак подигниме востааін'е, ке бидиме само осноа на дипломатцка борба мег'у реформаторцките држаи и некоіа трек'а, коіа борба ке се свршит само [со] нашето понишчуаін'е. За тоа ниіе, требит, да се откажиме от секоіа мисл'а за револуциіа на пролет, ушче поеке, шчо реформите ке се воведат, зашчо со ниф іет врзана честта на две Големи Сили, коіи сет во стаін'е да постаат се на своіето, - и да се зафатиме за ноа т.е. културна борба, во коіа прво место ке требит да зимат прашаін'ето за нашата народност и нашето национално-религиозно развиіаін'е. Значит, истом сега му іет времето да се мислит за іазико наш, нашата национална литература и восггитааін'е во национален дух. Сега настапуат време за интерес со националнорелигиозни прашаін'а.

Тоі интерес малу іет задоцнел, но от тоа ушче неследуат, да он си немат сега место мег'у нас и да можит да ни напакостит.

Ако сме логични, то требит да признаіиме, оти автономиіата на Македониіа, за коіа до сега револуционерите се бореа, имат смисл'а само во тоі случаі, ако револуционерите согледуваа во нашиіот народ таквиіа качества и особини, коіи се немаат у друзите балканцки народи, а сет само наша характерна црта. Само согледуаін'ето.на тиіе своіеобразни црти во характерот, нравите, ооичаіите, жиотот, предаін'ата и іазикот на нашиіот народ іет важна причина да сме ниіе против делеін'ето на нашата таткоина и за неіната автономиіа, зашчо дележот ке ни искоренит се шчо ни іет мило и ке ни наврзит много противно нешчо на нашиіот народен дух. Само оддел'ното македонцко национално самосознааін'е каі нас ни даат морално прао, да се бориме против бараін'ето на малите балканцки држаи, да се разделит нашата таткоина, и да се бориме против пропагандите, шчо готват почва за дележ. А ако не можит да се добиіет автономиіа, требит ли ниіе равнодушно да гледаме на работаін'ето на пропагандите и да се бориме со іедно ноо течеін'е, шчо іет напраено само против ниф, за тоа само, шчо тоа течеін'е ке ослабело наі силната пропаганда? Никак не, зашчо ни іедна пропаганда, колку и да іет она силна, не можит да ни даит тоа, шчо очекуаме ниіе од неіа. Сите пропаганди сет .пропаганди само на своіи, но никак не и на наши интереси, и од ниф никогаш немало нишчо особено за народот. Спасеін'ето от пропагандите никоі пат не ке ни доідит, зашчо, ако іет денеска іедна по силна, утре к'е се чинит и другата таква, а првата ке ослабнит. Пропагандите само наі после можат да достигнат краіната своіа цел'а - дележот, коіе не го сакаат и тиіе, шчо сет против националниіот сепаратизм. Значит, последниіот не іет неуместен во сегашните прилики, и можит да ни даит само арни плодои, но не и да ни напакостит.

Іедно си имат местото националниіот сепаратргам, то требит да се проіавит он во милоста кон се шчо іет народно, и на прво мсето, во милоста кон народниіот іазик.

Іазикот іет средство, со коіе ниіе познааме, шчо мислит, шчо осек'ат и шчо сакат нашиіот собеседник. Во іазикот се имаат оддел'ни гласовни знакои или зборои за сите мисли, осек'аін'а и сакаін'а на іеден чоек, затоа іазикот на іеден народ іет негоо дуовно богатство и наследство, во коіе се закл'учуваат, отпечатениво гласовни знакои или зборои, сите народни мисли, осек'аін'а и сакаін'а, со коіи имат живено и живит іеден народ и коіи се предаваат, као нешчо свето от іедно поколеін'е на друго. Да сочуат некоі своіот народен іазик и да го бранит као светиін'а, значит, да останит он верен на дуот на своіите предедовци и да уважаат се, шчо имаат они напраено за своіето потомство Да се откажит чоек от своіо народен іазик значит, да се откажит он и од народниіот дух Со тоа само се обіаснуат сакаін'ето и усилиіата на покорителите, да напраат покорените, да се откажат от своіот іазик и да изучат на негоо место нивниіот; исто така со тоа се обіаснуат упортството на покорените народи да сочуваат сето своіе духовно народно наследство, а особито іазикот.

Таква милост кон нашиіо народен іазик требит да имаме и ниіе, ако сакаме да останиме верни на дуот на нашите предедовци. Милоста кон народниіо іазик іет наш долг и наше прао. Ниіе сме должни да милуаме нашиіот іазик, зашчо тоі іет наш, исто така, као шчо ни іет наша таткоината ни. Првите гласои шчо и имаме чуено, сет гласоите на нашите татковци и маіки, гласоите и збороите на нивниіот народен іазик. Преко ниф ниіе добифме нашата прва дуовна храна, зашчо со ниф се осмисл'уаше се, шчо видефме со нашите очи. Со народниіот іазик ниіе осво іуаме психологиіата на нашите татковци и предедовци: и се чиниме нивни дуовни последници, као шчо сме со снагата нивни телесни продолжаачи. Ако се односуаме со презреін'е кон народниіот наш іазик, ниіе само враік'аме со неблагодарност на нашите родители за сето нивно дуовно гледаін'е и воспитаін'е. Ниіе имаме и прао, осем долгот, да браниме нашиіот іазик и тоа прао ни іет свешчено. Секоі, коі шчо напаг'ат на нашиіот іазик, ни іет исто таков наш неприіател', као и нападачот на нашата вера. Верата и іазикот, тоа сет душата на іеден народ, со изменуаін'ето на коіи, іеден народ праит коренен душевен нреврат: он се откажуат от се прег'ешно и земат со ноо. Тоі коренен преврат, ако стаат постепено во течеін'е на цели векои, не іет опасен, зашчо іедни делои од него се односуваат до іедни поколеін'а, друзи до друзи поколеін'а, така да іедни делои преминаваат по наследство, као народно наследиіе, и само некоіи сет нои. Тоі коренен преврат не іет опасен само, ако іет резултат на самостоіното развиіаін'е на народот.

Но, ако іеден народ изменуат своіот іазик и своіата вера во іедно касо времо и под силно чуздо влиіаін'е, сам без сознааін'е однесуаік'и се кон таіа измеиа, то он се откажуат от сам себе и от негоите интереси и предаат и себе и ниф на іеден по силен народ, коі шчо ке постапит со него и ниф, како шчо ке му се заблагорасудит. Значит, да се откажит іеден народ от своіот іазик, се велит, да се откажит он и от сам себе и своіите интереси; се велит, да престанит да гледат на себе со своіи очи, да судит за себе и за друзите со своіот ум и разум, а да чекат укажаін'е за се от страна. іеден народ, коі шчо изгубил своіот іазик, міасат на іеден чоек, коі шчо изгубил патот и не знаіит ст каі идит и каі одит, и коі шчо не знаіит, зашчо одит вамо а не онамо или тамо. Колко во по скоро време іеден народ изменуат сзоіот іазик, толко по опасно и отчаіано іет негоото положеін'е.

Опаснсста, коіа угрожаат на нашиіот народ и негоите интереси от страна на пропагандите, коіи шчо употребуваат сите и дозволени и недозволени средства, за да исчистат од Македониіа нашиіот іазик и со него нашите дуовни интереси и да насадат на нив но место нивните іазици со нивни интереси, не само не задолжуат нас, но и ни даат полно прао да употребиме сите и дозволени и недозволени стредства, за да сочуаме нашиіот народен іазик, и со него нашите народни интереси. При тоа ниіе не сакаме туг'о, а си браниме своіето.

іазикот іет акустичен резултат од физиолошко работеін'е на органите на чоечката реча, на коі шчо му се приписуат извесно змачеін'е; Главните елементи на іазикот или чоечката реча сет: органите на речата, нивното физиолошко работеін'е, слуот, псиолошкото восприіимаін'е на физиолошкото работеін'е на органите преко слуот, и присоіединуаін'ето кон восприіиманиіот резултат на физиолошкото раіботеін'е на органите на речата или гласот, или зборот, некоіе значеін'е. Значит, іазикот главно іет физиолошко-психолошка способност на чоека, и као таква зависит от се тоа, шчо праит да се менит чоек, т.е. со развиіаін'ето на іеден чоек и іеден народ се развиіат и негоиіот іазик, со нивното опаг'аін'е опаг'ат и нивниіот іазик. Чоек се менит во време и пространство: исто така се менит и негоиіот іазик. Променеін'ата во іазикот на іеден народ во време состауваат историіата на іазикот на тоі народ, а променеін'ата негои во пространство составуваат негоите современи вариациіи или диіалекти, поддиіалекти, гоори, подгоори и пр.

Секоі народен іазик имат своіа историіа и своіи современи вариации или диіалекти, поддиіалекти и пр. Своіа историіа и вариации имат и нашиіот іазик. По таіа историіа можит да се изучит, како сегашните вариации се добиіа от по стари и последните од іеден обшч македонцки іазик, а тоі од іедна іужнословенцка група и пр. Исто така по неіа можит да се проследит на коіа вариациіа, или на коі диалект; во коіе време имало по голема литература.

Историіата, како на нашиіот, исто така и на друзите іазици, ни покажуат, оти секоі диалект, поддиалект, гоор и подгоор, можит да се употребуат во литературни произведеін'а. Таіа привилегиіа на іеден диалект, поддиалект и пр. - да бидит орган на литературна реча - по учеін'ето на историіата на іазиците, се даат ним, не по некакви особени естетични преимушчества, а по чисто практични причини, т.е. по стечеін'ето на историко-културните прилики. Тиіе прилики денеска подигаат іедно наречиіе на сте пен на литературен іазик, утре друго и пр. Историко-културните прилики во создааін'ето на литературни іазици гооподствуваа секоаш, господствуваат они и сега. Благодареін'е ним во наі ноо време се откажафме да си избериме іедно од нашите наречиіа за наш обшч литературен іазик, а наместо тоа зедофме да се учиме и да пишиме на туг'ите саседни іазици, наі поеке на бугарцкиіот. Благодареін'е на приликите сега ниіе си избираме за обшч литературен іазик, централното македонцко, т.е. Велешко-Прилепцко-Битол'цко-Охридцко наречиіе.

Коіи сет тиіе историіцко-културни прилики, шчо не застауваат: прво, да си создааме своі литературен іазик и второ, да избираме имено центарлното наречиіе?

Ето коіи.

Ниіе видофме колку сет народните интереси тесно врзани со іазикот, а последниіот со характерот и дуот народен. Ниіе видиме сета, оти три национални и религиозни пропаганди во нашата таткоина се борат іедна против друга и сите заіедно се борат против нас и нашите интереси, сакаіки да им нанесат смртен удар и да си и потчинат под себе, зимаіки, со таіа цел'а религиозното и сколиіцжо работеін'е каі нас, во своіи раци преко црквата и сколиіата за да нанесат смртен удар на нашата народност, ни налагаат на нас нивниіот, наместо нашиіот іазик. Народните интереси ни налагаат за да и зашчитиме ниф, да браниме нашиіот іазик од пропагандите. Тоа бранеін'е ке бидит уопешно и ке размрсит сите планои на пропагандите, ако бидит задружно и обшчо. А за да бидит такво, требит со обшчо согласиіе да се изберит іедно наречиіе за обшч македонцки литературен іазик. Согласиіе ке имат, ми се чинит, само ако секоі од нас праит избор не по некакви естетични сообразуаін'а и не по чисто местни причини, а од гледишче на обшчите интереси. Последните пак налагаат: перифериіцките наречиіа, да отстапат место на централното. Како шчо во іедна држаа се имат држаен центр, коі шчо наі арно іет да се насг'ат во стредината на држаата и кон коі шчо се собираат сите конци од државниіот жиот, исто така и во іазиковните или области от сродни наречиіа требит да се имат іеден центр, коі шчо по значеін'ето негоо требит да се односуат кон перифериіцките наречиіа и гоори, као шчо се односуат центрот и столицата на држаат кон краіните окрази и околиіи. Около централното наречиіе требит да се групираат сите наши научни и литературни сили, за да го очистат и обогатат со сокроишча од друзите македонцки наречиіа и да создадат од него іеден убав литературен іазик. На него требит да се создадит іедна богата сколиіцка, научна и убаа литература, за да можит преко ниф да се раширит низ цела Македониіа во вид на литературен іазик, коі шчо ке изместит од неіа пропагандцките іазици. А заіедно со изместуаін'ето на пропагандцките іазици и со создааін'ето наш литературен іазик, се изместуваат од Македониіа и интересите на балканцките држаици и нивното место ке го застапат создадените со іазикот македонцки интереси.

И така, користа, шчо ке ни іа даит нашиіот обшч литературен іазик, ни служит за мерило при избираін'е наречиіа за таіа цел'а, и она іет главниіот фактор при создааін'ето на нашиіот нов литературен іазик. При возвишааін'ето на іедно наречиіе на степен на литературен іазик, никога немаат играно важна рол'а негоите естетични своіства. Тоа іет іедно, зашчо практичните сообразуаін'а зимаат врф над естетичните, а друго, зашчо последните сет односител'ни и поеке субіективни. По таіа причина, по убаи се чинат на чоека готоо само тиіе наречиіа и гоори, шчо и слушат он или и имат слушано по често. За тоа и не можит да се зборит за естетичност во іазикот, диалектите и гоорите.

Значит, іеден македонец од источна, или северна, или іужна, или западна Македониіа немат прао да се противит да бидит избрано централното македонцко наречиіе за литературен іазик само зато, шчо не им се чинело убао. Немаат прао они да протестираат против централното наречиіе и за тоа„ шчо іет оно централно као и зашчо изборот се праит по практични соображеін'а.

Сега да видиме, али избираін'ето на централното наречиіе за литературен іазик се оправдаат от практично гледишче?

Битол'а се избират за резиденциіа на Генералниіот Инспектор за Македониіа и негоите советници - цивилни агенти. Она се обрак'ат во престолнина за Македониіа. Таіа ноа престолнина не іет далеку от старите: Преспа и Прилеп, и од седалишчето на до неодамна автокефалниіот Оридцки Архиепископ. Значит, централното наречіие имат зад себе, така да се речит, историіцки праа. Последните се основаат и на негоото централно положениіе, коіе іет, како во географцки, така и во етнографцки однос. Централен град во Македониіа ни іет Велес. От тоі центр географцки, ниіе само мало се оддалечуаме, идеіки преко Прилеп кон Битол'а и Орид. Таков праец при оддалечуаін'ето од географцкиіот центр се обіаснуат со тоа, оти тиіе краіишча сет от по големо историіцко значеін'е за Македониіа, а од друга, сет по оддалечени и от србцкиіот и бугарцкиіот іазикои центри, состауаіки от себе македонцки іазиков центр. И вистина диалектот Велешко-Прилепцко-Битол'цко-Оридцки іет іатката на македонцкиіот іазик, зашчо на запад од него іет Дебранцкиіот (рока), на іуг - Костурцкиіот (ронка), на исток - источниіот или Солунцкиіот (ргка) и на север - Скопцкиіот или северниіот (рука).

Создааін'ето литературен іазик іет дуовна потребност каі нас, со коіа се мислит да се клаит краі на злоупотребите на пропагандите со нашите интереси, и со коіа требит да се создаит своі литературен и научен центр, за да се немат нужда од Белград и Софиіа. А та тешка задак'а ке се достигнит само, ако македонецот от северна Македониіа подаит рака на своіот брат од іужна Македониіа, и македонецот од источна Македониіа подаит рака на тоі од западна. Подадените раци к'е се прекрстат около Прилеп -Битол'а .

И така: стремеін'ето на македонците да создадат своі културен центар; тоа шчо сега Битол'а се чинит престолнина на Македониіа; шчо Битол'а, Орид, Прилеп сет историіцки места за македонците; као и тоа, шчо состауваат они географцки и іазичен центр; сите заіедно праат да се приіимит, као обшч македонцки литературен іазик, централното македонцко наречиіе.

Откако се изберит наречиіето, коіе имат да бидит македонцки литературен іазик, ке требит да се разгледат и прашаін'ето за македонцкиіот праопис.

За праописот као и за праецот на нашето културно развиіаін'е ке требит тука да се напраат неколку забелешки. Праописот на іеден іазик, као и изработуаін'ето на іеден литературен іазик можит да идит постепено и полусознател'но. іеден чоек од іеден народ, шчо немат пиоменост, можит да изучит азбуката од іеден народ по културен од негоиіот. Тоі чоек можит да употребуат туг'ата азбука и за гласои од негоиіот іазик, или да изложит своіите мисли со помок'та на туг'а азбука. Но ако во негоиіот іазик се имаат гласои, коіи се немаат во іазикот, от коі шчо се позаімуат азбуката, тогаі позаімуачот на туг'ата азбука ке напраит некоіи изменеін'а и дополнеін'а во неіа, со коіи ке бидит означена разликата во гласоите мег'у двата іазика. Таіа позаімена и преработена азбука се предаат от колено на колено и со предаін'ето се се изменуат и се дотеруат до своіствата на іазикот на позаімуачите. Така постепено и неосетно се изработуваат азбуките у по некултурните народи од додир со по културни народи. Но таква постепеност имат место,ако два саседни народи сет во не іеднакви политични прилики, ке се речит, іедниіот, т.е. по културниіот народ гооподаруат, а другиіот, по некултурниіот народ іет заробен, или наі малу немат полна политична слободиіа. Но инак одат работите, ако двата народи имат своіи држаи. Во таков случаі позаімуаін'ата, особено културните, биваат по сознател'но и по скоро. Така рисіанството и писменоста каі нас македанците се имат зафатено наі рано от сите словенцки народи. Они се распространуваа со векои и идеа одоздолу на горе. За тоа во историіата нишчо не се зборуат за покрстуаін'ето на нашиіот народ. Но со покрстуаін'ето секоі пат имат идено и писменоста. Со замолчуаін'ето на нашето покрстуаін'е се замолчуат и процесот на образуаін'ето на нашата пиеменост.

И така нашето дуовно препородуаін'е и просветеін'ето каі нас, па и изработуаін'ето на нашата писменост, заради географцките и историіцки прилики, имаат земено во првата ил'адогодишнина по Р. Хр. инаков ход, а у друзите праославни словени инаков. Каі нас тоа се извршуат постепено и незабележано, каі ниф брзо и со извесна тенденциіа.

От турцкото завоіуваін'е на Балканцкиіот полуостров стана іедна премена. Турцкото господство ни пресече сите врски со нашата старина. Наі тешко се отрази оно на Македониіа, као централна провинциіа, па затоа во тоа време, кога у друзите праославни словени постепено се изработуаше писмениот іазик и праописот, ниіе се поеке се обезличаафме и готоо сосем се откажафме од нашиіот іазик, као орган на литературна реча. Од време на време во течеін'е на цел XIX век ниіе имаме опитуачки да се пишит на македонцки, но зарди некоіи историіцки причини тиіе опитуачки не се овенчаа со успеф, каков би можело да се очекуат од ниф.

Литературните опитуачки на македонцките писачи во XIX век немаа за жалост таков значаі, да задобиіат последуачи, затоа, ако и сега во XX в. видиме некоіи опитуачки да се пишит на македонцки, то тоа се не праит сознател'но и од некакви патриотични влечеін'а и цели, а само за забаа. Во тоа се состоит разликата во нашето, т.е. македонцкото дуовно-национално возродуаін'е, от тоа на друзите праославни словенцки народи, со друзи зборои: као шчо по напред ниіе постепено и први се просветуафме со рисіанство и со писмо, а друзите словени - после нас и на брзо, така пак сега, во тоа време, кога сите праославни словени лостепено си изработиіа своіи литературни іазици, своіи богати литератури и постепено изработени праописи, ниіе остааме назад от сите, туку речи, без литературни традициіи, не затоа, шчо и немаме, а зашчо заборааме своіето, изучааіки туг'ето.

Ниіе сега со брзина ке требит да разработиме нашиіот литературен іазик, да устаноиме нашиіот праопис и да создадиме іедна наша литература, коіа ке одгоарат на сите наши нужди. Со нашето сегашно национално возродуаін'е ниіе се протиостааме на друзите праославни, словени, као шчо се протиостаафме и напред: тогаі бефме први во дуовното препородуаін'е, коіе каі нас беше бавно, а каі ниф скоро, сега наопако; тогаі они нас сакаа да не достигнат и работеа со извесна тенденциіа и брзина, сега наопаку.

Во зависност от тоа, како се имат развиіано іеден народ и негоиіот іазик. и праописот можит да бидит различен. Ако іеден народ само постепено си изработуат своіето писмо и нето го преработуат и притоа во негоата историіа се немаат таквиіа собитиіа, шчо іа преполоуваат и праат цела пропаст мег'у іедната, т.е. старата и другата или ноата неіна полоина, - писмениіот іазик и праописот содржаат во себе много таквиіа особини, коіи немаат реална вредност во гласоите на сегашното стаін'е на іазикот. Но, ако во историіата на културното развиіаін'е на іеден народ се имаат два периода, мег'у коіи се имат іеден, као треки, но коі шчо іет период од застоі и іет као непрелазна стена мег'у ниф, - тогаі во новиіот период на развиіаін'ето на националното самосознааін'е имаме препорадуаін'е на народниіот дух, коіе стаат вистина на стара осноа, но во него влиіаат много нои начела, согласно со дуот на времето и со специалните потреби на народниіот жиот и негоите проіауаін'а. Тоа препородуаін'е се одбележуат и во книжниіот іазик и праописот: како іедниіо, така и другиіот сет горе долу слободни од некоіи традициіи, коіи не сет согласни со современото стаін'е на разгоорниіот іазик.

И така историіата на културното развизаін'е на народите, согласно со неіниот ход, содеіствуват: или на чисто етимологиіцки или историіцки праопис, или на бркан - етимологиіцко-фонетичен или историіцко-фонетичен, или наі после на чисто фонетичен праопис. Трите вида от праопис зависат от по големата или по малата приврзаност кон старото или ноото стаін'е на іеден разтоорен или литературен іазик. іедеін'от от трите праописа се усвоіуат за іеден литературен іазик у іеден народ, шчо се возродуат, главно во зависност от та тенденциіа, шчо госпоствуат при народното возродуаін'е.

іедно іет така, то и нашиіот праопис и праецот на нашиіот литературен іазик ке требит да бидат во полна зависност од та тенденциіа, коіа ке не раководит нас при нашето национално возродуаін'е. Каква можит да бидит таіа тенденциіа се видит от таіа книга. Но іас ке си дозвол'ам да повторам. Она іет: прво, Македониіа да се неутралисат за Бугариіа и Србиіа и да се оддалечит іеднакво од двете држаи и друго, она требит да се обіединит на іазична осноа. Тиіе принципи ке ракоодат изработуаін'ето на литературниіот наш іазик; они ке ракоодат и праописот.

На тиіе два принципа одгоарат: 1, Прилепцко-Битол'цкото наречиіе за литературен іазик, као іеднакво далеко и от србцкиіот и бугарцкиіот іазици, и централно во Македониіа. 2, фонетичниіот праопис со употребените во таіа книга писмени знакои и со мали отстапки на етимологиіата и 3, речничниіот материіал да іет собраін'е от сите македонцки наречиіа.

Външни връзки

• За македонцките работи - на Комонс.
• За македонцките работи на Уикипедия