За македонцките работи/Какво сме направили и какво да правим в бъдеще?

„За македонцките работи“ Автор: Кръсте Мисирков

На съвременен български език

Дългоподготваното и дългоочаквано въстание най-после се случи. Нашите земяци показаха целия си героизъм и готовност да се жертват за интересите на родината си. Борбата беше и все още е отчаяна. Целият европейски свят насочи поглед към нея. Вестниците бяха пълни със статии от театъра на въстанието. Освен статиите за битката между войските и турците, вестниците публикуват и статии за турските зверства срещу цивилни.

Европейците бяха шокирани и ужасени от тези статии и започнаха да оказват натиск върху своите правителства да спрат избиването на цивилното население и да помогнат на нещастното македонско население. В Бирмингам епископът на Уорчестър отправи молитва в църквата за спасението на македонските християни. Архиепископът на Кентърбъри се обърна към английския премиер Балфур с молба от името на Англиканската църква да помогне на македонците.

Европейското общество започва да подготвя помощ за страдащите от Македония. Пътуването на германския император получава политическо значение, наред с другото, за македонските дела. Турция, както се вижда, изглежда е в затруднение, затова предложи на България да сключи споразумение по македонския въпрос. Различни правителства правят официални декларации по нашите въпроси. От Истанбул телеграфират в различни европейски вестници (Ѕtandard), че на английския и френския средиземноморски флот е наредено да бъдат близо до македонските води. Оттам те телеграфират, че войната между България и Турция е неизбежна. София телеграфира, че военният министър там е приел офицери от различни европейски и американски държави да ги приемат в Българската армия.

Какво показват всички тези факти? Показват ли, че движението е постигнало целта си? Могат ли лидерите на движението да се похвалят с успех? Не са ли напразни жертвите, предложени за освобождаване?

Може би някои, а може би много от нас ще кажат, че е рано да се съди за резултата от въстанието. Предстои основната работа на комитета и четите. До момента нито половината, нито четвърт от целия план, изготвен от комитета и неговия Генерален щаб, не е завършен.

Да. Винаги имаше различни гледни точки по всеки въпрос. Така ще бъде и в този случай.

От своя страна ще си позволя с чисто и искрено съжаление да видя пълно фиаско в текущото движение. Всички онези допълнения, които ще бъдат добавени към предишния руско-австрийски проект за реформа, не само не струват 100 000 бездомници, 3-5 000 човешки жертви и пълно обезсърчаване на населението в Македония, но и не струват 100 човешки жертви. Тези добавки щяха да бъдат получени без капка кръв.

След резултатите, които ще бъдат получени от настоящото въстание, последното може да се нарече едно от най-големите, ако не и най-голямото нещастие за нашия народ. Не е рано да се прогнозират резултатите и краят на нашето въстание. Биха могли да бъдат предсказани още преди да е започнало.

Дори по време на официалното съобщение на Русия през февруари беше ясно, че Европа никога няма да отговори напълно на исканията на комитета. За да отговорим на нашите изисквания, трябваше да воюва с Турция; само след победа Турция можеше да отговори на нашите искания.

За победата над Турция не е достатъчна да участваме само ние или само България, но изисква участието или на голяма сила, или на нас, България, Сърбия и Черна гора, заедно с неутралитета на други държави. И нито един от тях не можеше да си представи тогава. Комитетът трябваше да знае това и мисля, че знаеше. Но лидерите му мислеха друго: те виждаха в бъдещето, както и в настоящето, само това, което им беше приятно да видят. Те казаха: „Не искаме никоя държава да се бори за нас: те могат просто да изпратят своите флоти в Солун и да принудят Турция да ни даде реформи. Искаме да направят същото с Македония, както с Крит. "^[1]

Не еднаш сме твърдили, че има разлика между Крит и Македония, че има страни, които се интересуват от статуквото и ще направят всичко възможно, да не се намесат в наша полза. Дори да има намеса, има ли основание да мислим, че тази намеса ще бъде в наша полза, а не в наша вреда? Беше ясно, че настоящият момент е най-неблагоприятен за вдигане на въстание. Но нашите лидери си затвориха очите за истината и въстанието възникна; започна славно, да завърши със сълзи и унищожение.

Не бях единственият, който видя недоносеността на въстанието. Много други го виждаха по този начин. Но никой не повиши глас срещу. Критиката на поведението на Комитета беше само във вътрешните кръгове. Но беше безполезно, дори опасно, не само за тези, които критикуваха, но в крайна сметка и за тези, които критикуваха: Комитетът беше всемогъщ; той имаше в ръцете си живота и смъртта на всички граждани и не получи никаква критика за действията си. Тези, които не са с него, са срещу него и са негови врагове, които трябва да бъдат унищожени. Само друг комитет наспроти него може да критикува делата на комитета. Но организирането на контракомитет беше късно и безполезно. Тогава щеше да има смъртоносна битка между комитетите.

И така започна борбата, въпреки че противоречаше на всеки здрав разум. Това даде много резултати, но не и такви каквито очаквахме. Сред всички явления, съпътстващи движението, руското „Правителствено съобщение“ от септември заслужава най-голямо внимание. ^[2] След него меморандумите от руския и австро-унгарския депутат до Портата ^[3] и в София и писмо от английския премиер Балфур до архиепископа на Кентърбъри. ^[4]

В "Правителствено съобщение" се посочва, че руското правителство ще поиска от Македония онези реформи, направени през февруари от Зиновиев ^[5], а Каличе ^[6] да бъдат доразвити в съответствие с нуждите на населението. Това откриваме в съобщението на правителството от февруари. Това не показва ли, че по-широки реформи от дадените ни биха могли да бъдат постигнати без революция и то само с умели, малки народни движения? ^[7]

Но има и друго много важно място в изявлението на правителството: според руското правителство революционните комитети искат да създадат „българска Македония“, а Русия, за която интересите на други християнски народи в Македония са също близки, не може да жертва своите интереси на българите.

Разбраха ли в България какво означават тези думи? Разбраха ли в Македония? Разбрахме ли ние най-накрая?

Русия открито ни казва защо не работи и не може да работи по друг начин. Права ли е Русия в твърденията си? Може ли да направи друго?

Ако се бяхме позиционирали в позицията на руското правителство, нямаше да можем да направим друго.

До 1878 г. всички, включително руското правителство, казаха, че македонците са българи. След Берлинското споразумение сърбите излязоха с претенциите си към Македония. ^[8]

Дали са праи или не, за дипломатите няма значение. Сърбите в продължение на 25 години, особено през последните 20 години, са успели, ако не да направят македонците сърби, то поне да създадат в европейското обществено мнение убеждението, че в Македония има сърби. Ако селското население все още говори както си е винаги говорило и говори в цяла Македония само един славянски език, в градовете, в съответствие с българските момчешки и девически гимназии и начални училища, ние ще намерим сръбски навсякъде. Някои села имат сръбски, а други български училища. Някои селяни с техните учители и свещеници признават Патриаршията и са под егидата на сръбски или гръцки консули, докато други признават българския екзарх и слушат българските търговски агенти. ^[9] факти за дипломацията, които трябва да съответстват на реалността, а не на теорията за националността на македонците. Политиката няма нищо общо с науката. Дори да има работа, доказано ли е, тъй като два и два са четири, че македонците са българи? До Руско-турската война ^[10] Имаше само една теория за нашата националност. Сега са две. Към тях се добавя и трета - че македонците са нещо средно между сърбите и българите. ^[11] Привържениците на тази теория се разделят допълнително на: 1. тези, които казват, че средната стойност е еднакво далечна както от сърбите, така и от българите; 2. че е по-близо до сърбите; 3. че е по-близо до българите; 4. тази част е по-близо до българите, част - до сърбите. За дипломатите няма значение къде е истината. Важно е македонският въпрос да има етнографски интерес, заедно с българите и гърците, както и сърбите. Освен това политически Сърбия се интересува не по-малко от съдбата на Македония. Последното е по-важно за Сърбия, отколкото за България, тъй като България може да достигне до Егейско море през Кавала и Деде-Агач.

Ако е така, можем ли да се изненадаме от поведението на руското правителство по македонския въпрос и неговото твърдение, че Русия няма да помогне на комитета да създаде „българска Македония“?

Някои от нас могат наивно да отбележат: „Комитетът ^[12] не иска да направи Македония българска; той иска справедливост за всички македонци, независимо от религията и националността.“

Как може Комитетът да докаже, че работи в този смисъл? С една дума, не е доказано. Поведението на самият Комитет говори против неговите претенции. За да започне революция в полза на всички националности в Македония, комитетът трябва да бъде сформиран от представители на всички македонски националности. Иначе кой даде право на Комитетът да работи от името на всички македонци и в полза на всички тях?

Комитетът би могъл да работи от името и в полза на огромна част от македонците, т.е. от най-силната националност. Но трябваше да има много доказателства, че работата на комитета не е свързана с интересите на съседните държави и националности и противоречи и облагодетелства не само основните, но и всички други националности.

Няма нищо подобно. Организацията е тясно свързана с България. Шумът от организационното движение се засили за пръв път в самата България. ^[13] Това показа който се интересува най-много от македонското движение, затова преместиха центъра му в Македония и направиха поредната серия от фокуси, за да покажат, че преследването е отвътре и е очевидно явление. Но кой беше изложен с тази маневра? Не е ли ясно като ден, че преследването е тясно свързано с България, с българското име и с българските пари?

Ще кажете, че хората направиха най-големите жертви в полза на движението. Това е така, но не трябва да се забравя, че организаторите на движението в повечето случаи са били екзархийски служители. От само себе си се разбира, че с участието си в революционните дела те противоречат на интересите на Екзархията; но въпреки това те бяха български чиновници.

И така Революционният комитет беше чисто македонска организация по своя произход и състав, но това беше дело само на част от една от македонските националности, обвързана по име и църковно-училищни дела с българския народ и държава и неговите интереси. Този комитет, по същество македонски, беше български комитет за външния свят и за християните в Македония^[14].

Комитетът не може да докаже на външния свят или на самите македонци, които не са екзархати, че той не е български.

Радев ^[15] с неговото "Mouvement Macedonien" той искаше да убеди Европа, че движението е чисто македонско и няма нищо общо с България. Същото искаха да докажат "Право" ^[16] и други македонски и български вестници. Но постигнаха ли целта? - Не.

Покойният А. А. Ростковски ^[17] еднаш каза: „Българите смятат, че само те имат ум на света, а всички останали са глупаци. Кого възнамеряват да заблудят със статиите в „Право“ и в други вестници, че македонците обичат Македония заради македонците? Ние много добре знаем какво искат!“ И какво впечатление направиха дипломатическите уверения на комитета и българите за македонското движение върху дипломатическия свят? Не бива да забравяме как са се изразявали в европейските вестници за битките на четите с турците: четите са били наричани банди, български, а не македонски. Те не казаха за убитите четници: „Толкова много македонски души бяха убити, но толкова много български души“.

Човек се пита кой е убеден от „Движение Македония“, „Закон“, „Автономия“ ^[18] и др. че македонците се борят за свобода, а не тези, които се наричат ​​"българи" и са от Македония и България? - Никой.

Може би комитетът е успял да бъде като цяло македонец в Македония, но не е получил признание отвън, в Европа? - Едва.

Революцията трябва да бъде дело на всички македонци или на повечето от тях, за да бъде наречена обща. Всички или няколко националности трябва да бъдат представени в самата комисия. Интелигенцията на тези националности трябва да си подаде ръка един на друг и всеки от тях да предприеме, за да популяризира идеята сред собствения си народ. И какво всъщност видяхме? Не само интелигенцията на всички националности, не на по-голямата част от тях, но и интелигенцията на най-силната македонска нация - славяните, не беше представена цялата в комитета: сръбската и гръцката македонска славянска интелигенция беше далеч от комитета, дори враждебна. Така че комитетът беше неканен гост в патриаршиските села и градове и в части от селата и градовете. Славянските патриаршисти биха могли да му съчувстват, но тъй като интелигенцията им е била против комитета, няма съмнение, че самите селяни са му съчувствали малко, но това съчувствие е разсеяно от недоверие и съмнение в обещанията на комитета. Страхът се добавя към това неопределено чувство. Селяните се оказаха между два огна: армията и комитетските отряди.

Когато едно движение на някои места се е разпространило чрез убеждаване, а на други със сила, може ли да се нарече общо?

Можем да го кажем както искаме, но в действителност това беше само частично. Това беше и е дело на екзархистите, които се величат като „българи”, и следователно българска маневра е да се реши македонският въпрос само в полза на България; т. е. да се създаде „българска Македония". ^[19] Все още може да не е ясно, че ако исканията на комитета бъдат изпълнени, Македония наистина ще стане българска? Ще се погрижа да покажа по-ясно как реформите могат да направят Македония по-българска.

Въпросът е: кой език ще бъде официален? Отговор: езикът на "мнозинството". - На кое мнозинство? - Тогава ще се види.

Те не се питат повече: как ще разберат кой е мнозинството.

Нека си представим сега, че кам Митровден международен отряд идва и окупира страната. Той, наред с други неща, ще трябва да реши въпроса за официалния език и отново ще оставим официалния, въпроса за езика в училищата.

За някои този въпрос е много лесен: нека се признаят няколко официални езика, т.е. и турски, и български, и сръбски, и гръцки, и влашки, и албански, според населението на района. Те говорят: както беше в Източна Румелия (Южна България), ^[20] и там ще видите къде има гърци, къде - сърби, българи, турци, власи и арнаути. Някои добавят: Източна Румелия също е имала гърци в нея, но след освобождението стана ясно колко гърци има. С други думи, вие давате властта в ръцете на македонците, тя трябва да бъде разбрана за тези от тях, които се наричат ​​българи, и след няколко години ще видите, че в Македония от други националности ще остане това, което е останало от гърците в Източна Румелия, след освобождението на последната. С други думи, цяла Македония ще стане българска.

От това не става ли ясно, че България и комитетът искат да създадат „българска Македония“ в ущърб на други християнски македонски националности?

Но защо български, защо не и сръбски? Тя ще стане българка, защото е такава; ако имаше повече сърби в нея, тя щеше да стане изцяло сръбска и българският елемент щеше да отслабне. Всичко това е ясно и справедливо от българска гледна точка. Но нека не забравяме, че има и друг, и в същото време много други възгледи по македонския въпрос, като: сръбски, гръцки, влашки, руски, славянски, австрийски и други западноевропейски страни. Ако е така, тогава от чия гледна точка ще трябва да застане предполагаемият окупационен отряд?

Няма съмнение, че той ще разреши най-лесно въпроса с езика в училището и местното самоуправление в онези места, където живеят гръцко говорещите патриаршисти, мюсюлмани, арнаути католици и турските мюсюлмани. Ще бъде по-трудно да се реши въпросът на тези места, където има: 1. патриаршисти арнаути, 2. патриаршисти власи, 3. патриаршисти славяни, 4. славянски мюсюлмани и 5. екзархисти славяни.

В желанието си да увеличат значението на славянския език в Македония, славяните ще поискат от окупационния отряд да го признае за официален на места със славянски мюсюлмани - славянския език: а самите славянски мюсюлмани по религиозни причини могат да търсят турския език. Кого окупационните власти трябва да задоволят поскоро? Ако действат правилно, без да се съобразяват с религиозните нужди, те ще извършат насилие. Същата трудност ще се срещне в още по-силна форма при решаването на въпроса - кой език трябва да бъде признат в училищата и в общинската администрация в патриаршиските региони. Румънското правителство ще поиска румънски за власите, а Патриаршията с видните патриаршисти ще поиска гръцки. Ако исканията на румънското правителство не бъдат изпълнени, то ще бъде третирано неправилно и несправедливо; ако искането на румънското правителство бъде изпълнено, ще бъде извършено насилие срещу желанието на патриаршистите.

Патриаршията ще търси и гръцки език за православните албанци - тоските. Самите тоски не са узрели до национално самосъзнание, така че Патриаршията ще успее. Но други македонски националности, заедно с други албанци, ще завиждат на използването на гръцкия език за сметка на други и ще организират партия срещу гръцкия език. Няма съмнение, че за окупационните власти няма да е толкова лесно да се ориентират тук.

Но най-мрачният въпрос е официалният и училищен език в славянските части на Македония. Ето ги: някои патриаршисти, някои екзархисти по религия, ако не говорим за католици и мюсюлмани. Патриаршистите са признати от турците за гръко-урумлилет, а от сърбите и българите за сърби и българи. Екзархистите, сами и от турските власти, се броят за българи, сърбите се считат за сърби. По този начин Патриаршията ще иска да установи гръцки език в по-голямата част от Македония със славянско население за училища и администрация. В своите желания Патриаршията ще срещне съпротива от сърби и българи. Но последните, оспорвайки правото на гръцкия език в славянските региони, няма да могат да разберат себе си и да определят къде трябва да бъде българският език и къде трябва да бъде сръбският.

Мисли ли комисията, че ако иска да игнорира езиковия въпрос в различни части на замислената, поне засега автономна Македония, същите балкански националности, особено сърбите, игнорират същия въпрос? Смята ли, че сърбите вярват, че става въпрос за „Македония за македонците“, ако въпросът за езика на македонските славяни бъде пренебрегнат и че този въпрос ще бъде лесно и справедливо разрешен чрез получаване на автономни права? Ако мислят така, много се лъжат.

Ако автономията на Македония се появи в резултат на сегашното въстание, тогава македонският въпрос ще бъде разрешен не в полза на македонците, а в полза на българите, тъй като комитетът, както видяхме по-горе, действа под българска фирма. Онези македонци, получили образование в България, поеха инициативата за освобождение и досега са играли, може да се каже, не само основната, но и изключителната роля. Ако работата им се увенчае с успех, те, а заедно с тях и българските интереси, ще имат предимство пред чуждите интереси в Македония. Ако въстанието успее, не е ли ясно, че той ще трябва да благодари на българите за това и следователно там, където сърбите сега се съревновават с парите си и пропагандата си с български пари и пропаганда, те ще загубят цялото влияние на своите клиенти? Не смятат ли сърбите, че с успеха на въстанието, ако някой попита: на какъв език ще трябва да говори съдията, да речем, в Тетово? - Автономното правителство, което ще бъде от "мнозинството", ще отговори: на български: местните жители ще отговорят по същия начин, защото в техните очи българите, а не сърбите, се оказаха герои. Въпросът за езика в градските и селските училища също ще бъде решен в полза на българите. И тъй като в автономна Македония няма да има място за пропаганда, тогава сърбите ще трябва да отстъпят място на българите. Но дали сърбите ще се съгласят с това? Те могат и биха се съгласили, че тетовския говор е много близък до българския литературен език. Но те знаят, че това не е така. Те знаят, че в тази говор наистина имат черти, общи за българския език, но те също имат черти, общи за сръбския език, дори тези, които не присъстват нито в сръбския, нито в българския, и са присъщи само на македонски диалекти. Въпросът е: ще и може ли Сърбия да позволи да се развива тетовския говор вместо македонските и сръбско-българските черти и заедно с езика да се развива в тетовската област вместо македонските и сръбско-българските интереси? Има ли тя право да протестира срещу побългаряването на тетовския регион и да търси защита на своите интереси там срещу българските посегателства? Има ли Русия морално право да ги защитава в съответствие с българските и сръбските интереси?

Това ясно показва, че въпросът за езика, особено за езика в райони със славянско население, е един от най-важните при решаването на македонския въпрос. Ако съществуваше национално и религиозно единство сред славяните в Македония и имаше знания за тях сред населението, македонският въпрос досега щеше да бъде решен наполовина. И до момента, в който някои македонци се наричат ​​патриаршисти, други екзархисти: едни българи, други сърби, трети гърци и търсят покровителство в различни балкански страни, давайки им право да гонят в македонските дела, дотогава човек не може да мисли за нищо като цяло въстание: дотогава то ще бъде само частично: с български, сръбски или гръцки, но в никакъв случай с чисто македонски характер.

Това нещо е ясно за всички, но не и за нас, македонците и ръководителите на настоящото въстание. Тези лидери полагат всички усилия да покажат мотивите и самото движение, както желаят; но работата е там, че не само ние, но и другите имаме ума и очите, за да видим и разберем каква е истината. Комитетът е възмутен, че консулите не хвърлят светлина върху нещата, каквито са. Но ако са осветени такива, каквито са, Комитетът няма да го хареса. С други думи Комитетът призовава европейските правителства да гледат на нещата в Македония с македонски очи, т.е. в очите на Комитетът: ако случаят беше такъв, нямаше да има причина европейските правителства да имат свои агенти в Македония.

Но ако имахме моралното право да поискаме от представителите на европейските държави в Македония да осветяват точно и безпристрастно своите правителства и европейското обществено мнение за делата в Македония, тогава нашият морален дълг беше да бъдем просветени за европейските интереси в нашата родина, особено за интересите на балканските държавици.

Трябваше да знаем, че те ще бъдат против нашето въстание: а Каравлашко, ^[21] и Сърбия, и Гърция. Каравлашко не може да гледа безразлично на укрепването на България чрез предоставяне на автономно управление на Македония. Автономията се разглежда като преходна стъпка към обединението на Македония с България. Каравлашко не може да допусне създаването на велика България на нейните граници, която, може би, по-късно ще поиска от нея Добруджа! След тези политически прилики, дори да има чисто българско и единствено българско население в Македония, то няма да позволи обединението между турски и български българи, не може да допусне нарушаването на териториалната цялост на Турция в нейна вреда. А Каравлашко е в съюз с Тройния съюз, ^[22], която ще защити интересите на Каравлашко на Балканския полуостров.

Интересът на Гърция към Македония е още по-голям. Въпреки че в Македония няма много гърци, Гърция се интересува не по-малко от нашите дела от другите балкански държави. Всяка държава се бори, ако не да направи нови поглъщания, политически, икономически и културни, то да запази тези, които са направени предварително. Гърците със своята Константинополска патриаршия са поучавали гръцки език в училища и църкви в много македонски области, където няма гърци. Естествено е, че Гърция ще използва всички дипломатически канали, за да задържи Македония на тези позиции, където е била от Средновековието, особено след турското управление на Македония, а гръцките интереси в Македония се защитават не от една Гърция, а и от великите сили, които не искат да укрепят славянския елемент.

Но Сърбия се интересува най-много от македонските дела. Показва етнографски и исторически претенции на Македония. Но освен тях има политически причини, които никога няма да позволят на Сърбия да разреши македонския въпрос да бъде решен в полза на една от балканските държави, особено в полза на България. Автономна Македония, като път към обединението на Македония с България, Сърбия никога няма да позволи. Увеличението на България след присъединяването на Македония не може да бъде позволено от Сърбия не само защото ще наруши баланса на Балканския полуостров и най-вече защото след неговото завършване Сърбия ще бъде между две по-силни държави: Австро-Унгария и България, и ще бъде политически и икономически задушена от тях и ще трябва да се подчини и на двете. Така че държавните интереси на Сърбия никога няма да позволят да се формира българска Македония. Няма съмнение, че сръбските интереси, както и интересите на Каравлашко и Гърция, имат свой покровител.

И така, малките балкански държави, макар да не изглежда да играят роля в решаването на македонския въпрос, който привидно е само в ръцете на големите държави, всъщност имат най-голямо значение.

Големите държави декларират, че нямат преки интереси в Македония и работят само в името на справедливостта. Но тази справедливост, както казахме, разбира се различно от гърците, сърбите, власите, българите и дори големите държави, покровители на малките, като представители на един вид правосъдие. Следователно не може да се очаква обща работа по македонския въпрос. Съвместната работа е възможна само при най-малките реформи.

Ако е така, тогава на кого се надявахме във въстанието? Не към Русия? Но Русия официално си изми ръцете няколко пъти преди кръвопролитието. Ние, вместо да се сърдим на руските представители Д. Зиновъев, А. А. Ростковски и Машков ^[23], по-скоро бихме си трябали да помислим за руската политика на Балканския полуостров. Русия е славянска и православна държава. Освободи Сърбия и България; тя помогна на Каравлашко, Гърция и Черна гора да освободят. Тя винаги е покровителствала православието и славянството. Ако е така, тогава какво може да направи Русия за нас, когато няколко славянски и православни народи са объркани в македонските дела? Може ли тя, заради България, да обиди останалите балкански независими православни държави, чиято независимост е извоювана с руска кръв и руски пари, и да накара тези страни да се обърнат от нея към други западноевропейски страни и да станат инструменти в техните ръце? насочена срещу Русия? Може ли Русия да отклони балканските православни държави със своята политика? И какво получава тя за тази загуба? Благодарноста на България. Може би! Но българската благодарност е само един ден до обяд и тогава българите ще кажат, че Русия го е направила с плановете си да завладее Балканския полуостров, чието спасяване ще бъде в Англия, а следователно и на българите, вместо да се съюзи с „великия освободител“ ще бъде хвърлен в скута или на Англия, или на други врагове на Русия и славянството. И така, в съвременната обстановка на македонския въпрос, ние очаквахме от нашата средна Русия с нейните безразсъдни действия да се откаже от своите интереси в Далечния изток и в същото време да претърпи поражение в Близкия изток. Арно обаче не беше така, както си мислехме.

И така провалът на въстанието е ясен като ден. От самото начало е поставен на лоша основа: по принцип не е македонски, но е частичен и има български цвят. Водеща роля в него имат само македонските славяни, наричани българи. Разузнаването не само на другите македонски националности, но и на самите македонски славяни беше без участие в управлението на комитета. Комитетът, като постоянна организация, се страхуваше да допусне равни членове на други националности, от славянски сърби и гърци, или само със сръбско и гръцко образование, от страх, че тайните му няма да бъдат предоставени на балканските държавици. Организацията е била и е забулена в тайна, така че нейните по-ниски членове са слепи инструменти за изпълнение само на неща, продиктувани от горепосочените причини и интереси. Тези причини са известни само на малцина, така наречените самопровъзгласили се или случайно изплували на повърхността македонци. Тези хора са изпълнителите на съдбите на Македония. Тяхната дейност не подлежи на критика. Ако някой се осмели да критикува дейността на такива лица, Организацията решава да умре. И такава организация се нарича идеална! Разбирам, че не всички членове могат да знаят всички неща. Но ако има ограничения, тези ограничения трябва да бъдат разумни. Най-добрите интелигентни сили в Македония трябва да бъдат фокусирани в Организацията. Трябва да има хора, които могат да разгледат въпроса по-широко и да измерват резултатите от всяка една стъпка от работата на комисията безпристрастно и ентусиазирано.

Има ли нещо подобно в Организацията? Кои са основните представители на Организацията в България? - Татарчев ^[24] и Матов. ^[25]

Може би и двамата са хора с висок патриотизъм и познаване на ситуацията в Македония. Но те са привърженици на крайните мерки, без да гледат политическата позиция. Тогава, както се вижда, те го смятат за единствената правилна гледна точка по въпроса за националността на македонските славяни - българската; и те могат да мислят, че въпросът за националността на македонците е второстепенен и ще бъде лесно изяснен с освобождението на Македония. Но те трябва да видят реалността в бъдеще, а не това, което им харесва.

И всички останали мениджъри, като Радев, ^[26] Станишев, ^[27] Карайов ^[28] и др. и т.н., са от същата категория. Те смятаха, че едно твърдение е достатъчно, че Македония ще бъде за македонците.

Комитетът може да се похвали и с по-умерени лидери, но те също така смятаха, че спасението на Македония е само в духовното обединение и дори господството на българите в Македония.

Той може да се похвали и с хора, които са искали да отделят духовно македонците от българите. Но тези хора или се ограничиха до издаването на няколко брошури на македонски ^[29], или те се ограничават до говорене на македонски у дома или със своите сънародници. ^[30]

И така, българският цвят на движението е основната причина за провала. Ако е така, тогава какво се изисква от македонската интелигенция, за да облекчи нещастията на македонците от сегашното злощастно приключение?

Първото нещо, което се изисква от нас е: да знаем нуждите на себе си и на хората си.

Неведнъж на митингите в София и други градове са получавани резолюции, представящи нуждите на македонците. Но тези резолюции са приети в България, под влиянието на българското общество и македонската емиграция в България. Не всички македоно-славянски хора с тяхната интелигенция бяха представени на тези митинги, така че резолюциите бяха както непълни, така и едностранчиви.

Македонският народ не се нуждае толкова много, поне засега, от официалния език на мнозинството, генерал-губернатора на мнозинството и свободна преса, колкото: да премахне или парализира дейността на националностите и религиозната пропаганда; да се премахне враждебността между привържениците на различна национална и религиозна пропаганда; да премахне онова недоверие и личност, които сега са сред македонската интелигенция, възпитавана в различни балкански държави и обслужва религиозно-националната пропаганда в Македония; за официалното признаване на македонската националност и за въвеждането на името "македонец" в нуфузите и други официални документи на лицата със славянски произход в Македония; има нужда от земя, тъй като на селяните е дадена земя по време на премахването на крепостничеството в Русия, Галисия и други държави. Тук идват редица други реформи, включително тези, направени от руските и австро-унгарските посланици в Истанбул и приети от Н.И.В. султан. ^[31]

Задачата на македонската интелигенция отсега нататък ще трябва да бъде да се отдели видимо за всички: за самите македонци, и за Турция, и за балканските държави и великите сили, интересите на македонците от интересите на други балкански държави и народи и да бъдат подробно проучени. всички въпроси, свързани със спасяването на нашия народ и родината ни от сегашното голямо бедствие и просперитета на нашия народ в духовно и материално отношение.

Тази задача е много трудна и изисква големи общи усилия. Следователно проучването на тази задача и нейното изпълнение изисква участието на всички македонски славяни в нея, независимо от религиозния и националния цвят. Ето защо македонската интелигенция трябва да спре да се отнася един към друг с недоверие. От пропагандата, в която служи, той ще трябва да търси свободата да бъде в постоянна комуникация с интелигенцията и обществото от друга пропаганда. В свободните балкански държави от време на време македонската интелигенция, независимо от пропагандата, трябва да организира свои собствени македонски събирания, на които ще се разглеждат и решават въпроси за духовния и националния разцвет на македонците. Винаги, когато македонската интелигенция излезе от официалните си дела, тя трябва да говори помежду си на централния македонски диалект / Велес-Прилеп-Битоля-Охрид /, който ще трябва да бъде въведен във всички религиозни и национални пропагандни и турски училища като задължителен предмет. Този диалект трябва да бъде литературният език на македонците.

Ако религиозните и националните пропагандисти не искат да въведат нашия език в своите училища, разбира се само там, където живеят славяни, и ако забранят на своите учители и свещеници да общуват с македонската интелигенция и обществото от други пропагандисти, тогава македонската интелигенция и хората, независимо от пропагандата, трябва да намерят начин да накажат тази пропаганда. Ако тази пропаганда се използва в конспирации срещу враговете си, тогава интелигенцията трябва да обясни на хората недостойното лице на работата на тази пропаганда и да ги призове да защитават собствените си житейски интереси. Ако народният протест в религиозните и училищните дела, в който общините трябва да бъдат признати за свободни, се окаже заинтересована пропаганда като спонсориран от държавата бунт и държавните мерки се изискват срещу бунтовниците, тогава хората и интелигенцията трябва да се обърнат към консулите като арбитри съдии.

Ако няколко или всички пропагандисти се противопоставят на нашите искания и се стремят в училищата и църквите да изучават и приемат само езиците на пропагандата, тогава да предприеме общи и енергични мерки срещу цялата религиозна и национална пропаганда в Македония.

Свободата на съвестта се признава навсякъде; то е и ще бъде признато и у нас. Експлоатацията на тази свобода е преследвана навсякъде и трябва да бъде преследвана и у нас. Йезуитите бяха изгонени от почти всички европейски страни, защото експлоатираха съвестта на хората. Църковните заповеди във Франция се ограничават до училищна работа, че се злоупотребява с тях. Всичко навсякъде в Европа може да бъде тук, в Македония.

Всеки ще има право да изповядва исляма и християнството в трите основни форми: православие, католицизъм и протестантизъм. Религиозните нужди и вярвания са неприкосновени за всички. ^[32] Но религията в никакъв случай не трябва да бъде средство за трансгресивни политически и национални цели, както е сега в Македония.

Ако разгледаме широко разпространената в Македония религиозна пропаганда, тогава там ще открием, че религиозната пропаганда в повечето случаи служи като инструмент за национални и политически цели.

Протестантизмът и католицизмът в Македония имат само религиозни цели, които представителите на тази пропаганда се отнасят с уважение към всички и най-подробни национални характеристики на всички македонски националности. Ето защо никой няма право да се противопоставя на делото на тези пропагандисти. не били в пряка услуга на воюващите планове на съседите, докато той искал да види в европейска Турция и интересите на великите католически и протестантски държави, за да не остане само върху едностранчиво влияние.

Православието - най-старата, най-разпространената и основна религия от всички македонски националности, за съжаление, напълно е загубило от поглед основната си цел да сее братство между народите, да облагороди сърцата на вярващите. Вместо тези благородни задачи, православието сее само раздори и омраза. Сега той е само основният инструмент в ръцете на различна пропаганда с чисто национални и политически задачи. Православието в Македония сега е толкова изкривено, че не може да става дума за една православна църква - сега има 3 църкви, но не православни, и: гръцка, българска и сръбска. Защо да е така? Не трябва ли църквата също да бъде: Една, католическа, Вселенска и Апостолска?

- Да. Църквата трябва да бъде обединена и католическа, а не сръбска, гръцка и българска. Църквата у нас е загубила основната си цел, така че македонската интелигенция и хората имат пълното право да използват всичките си сили, за да лишат църквата в Македония от нейните чисто национални цели и да й върнат целите, които тя е заповядала неговият Божествен основател: да проповядва Евангелието на всички езици, т.е. на всички народи и техните езици.

Ако религиозната пропаганда застарява, за да възпрепятства асоцирането на македонската интелигенция и македонския народ помежду си, тогава първото нещо, което ще е необходимо, е да се образова в Македония: Обединена, Катедрална и Апостолска църква, т.е. за създаване на Охридската архиепископия, която ще бъде "Архиепископия на цяла Македония".

Религиозната пропаганда може да има нещо против сдружаването на македонската интелигенция и хората само по национални причини. Ако е така, тогава е естествено искането за църковна реформа да бъде комбинирано с искането за училищна реформа, т.е. Архиепископията ще поеме училищната работа и ще съответства в нея на националността на своето паство; в гръцките епархии и енории ще се преподава в училището и ще се обслужва в църквата на гръцки език; във влашките - влашки; във славянските - на македонски.

Тогава цялата национална и религиозна пропаганда, която раздели хората на различни групи, враждебно настроени един към друг, ще бъде премахната и мирът ще надделее за хората, за Македония, за Турция и за Европа.

И наистина, едва ли има нещо по-лошо от този край на македонската криза: за хората е добре, защото той ще се отърве от интригантите от различни националности и ще се откаже от различни предразсъдъци, които го отвличат от мирните му дела: църквата ще го помири необоснована вражда между различни националности.

Такъв изход от кризата е нещо най-спешно и за Турция. Турските дипломати много се лъжат, ако мислят, че ще спасят Турция повече в Европа, ако се придържат към политиката: divide et impera. Докато в Македония има основание за национална пропаганда, докато не бъдат премахнати причините чуждите държави да имат по-голямо влияние в Македония, отколкото Турция, дотогава Турция ще има само разходи в Македония и от това няма да има полза, дотогава всяка минута ще той трябва да се страхува да не загуби Македония; и ако официално бъде признато, че в Македония няма няколко славянски националности, но има само една отделна, нито българска, нито сръбска, и ако Македония бъде отделена в независима архиепископия, Турция изведнъж ще се отърве от намесата в македонските дела от всичките 3 съседни държави.

Нашите национални интереси диктуват на македонската интелигенция и македонския народ да помогнат на Турция да се измъкне от тежкото положение, в което беше поставена религиозна и национална пропаганда в Македония и заинтересованите от тях държави. Нямаме нужда от присъединяване към България, Сърбия или Гърция. Цяла Турция е по-важна за нас, отколкото за Русия и Западна Европа. Турция е страната с най-добро географско положение. Подчиняването на Турция и запазването на целостта на Турция дават на македонците в цяла Турция правото да се ползват с право на гражданство. И това право може да ни донесе голяма материална изгода. Ето защо македонската интелигенция, ако проучи подробно своите интереси, тогава на първо място трябва да постави за себе си и за своя народ: с всичките си морални сили да запази целостта на Турция. В замяна ще имаме лицето и правото да се надяваме от нашия щедър господар да получим пълна автономия в църковната и училищната работа и пълно равенство пред закона и в местното самоуправление в Македония. Подобно самоуправление в никакъв случай не е опасно за цяла Турция. Напротив, той ще регулира отношенията между македонските народи ^[33] завинаги. ^[34]

По този начин усилията на македонската интелигенция и хората трябва да бъдат насочени към националното обединение на македонските славяни като цяло и обединяването на интересите на целия македонски народ.

Националната и религиозна вражда трябва да се превърне в тъжен спомен. Работата за солидарност на македонските националности трябва да бъде насочена към запазване целостта на Турция. В замяна Турция ще разшири правата на всички македонски националности пред закона и в административното управление и ще спонсорира националното развитие на всички македонски националности.

Такава мирна програма на македонците ще намери подкрепа и одобрение сред великите сили, заинтересовани да запазят целостта на Турция. Великите сили ще помогнат на Турция да премахне всички несправедливости за македонските националности от националната и религиозна пропаганда и да осигури тяхното независимо съществуване и развитие.

Малките балкански държавници, които се интересуват и подкрепят пропагандата, първо ще възмутят правителството на императорския султан за отрязването на техните „вековни“ привилегии, но ще мине време и те ще се помирят с премахването на пропагандата, защото това премахване ще бъде в тяхна полза: те ще спрат да изпращат своите милиони франкове в Македония, от които никога не е имало и няма да им бъде от полза. Тези милиони не само се провалиха досега без резултат, но подкрепиха враждебност между балканските държави, когато те, поради своята географска близост и равни интереси, трябва да си помагат взаимно в съвместното икономическо развитие.

По-горе, когато говорих за провала на Въстанието, казах, че провалът се дължи на неговата пристрастност. Казах, че когато се прави въстание в името и в полза на всички македонски националности, тогава трябва да има пълна власт и участие на всички националности в организацията.

Сега, когато говоря за изгонването на пропагандата от Македония, за помирението и обединението на македонската интелигенция и националности, може да се мисли, че това обединение ще ни помогне да постигнем общо въстание, което ще има по-голям успех. Този, който направи подобен извод, ще сгреши.

По-горе казах, че се интересуваме от цяла Турция. И наистина, каква е ползата за нас от присъединяването към България, или Сърбия, или Гърция? Тези държави са по-културни от нас и като такива само те ще се възползват от присъединяването на Македония към тях. След това такова присъединяване на цяла Македония към една от балканските държави не е възможно - останалите държави ще го възпрепятстват. Възможно е разделянето на Македония между малките държави или окупацията на Македония от Австрия. Но може ли да има по-голямо нещастие за македонците от разделението или окупацията?

Малките балкански държавници ще поемат без церемония всички доходи от разкъсаните от войната части на Македония, а македонците ще се превърнат в просяци, след като първо загубят националната си идентичност.

Възможно ли е да се предскаже съдбата на Македония под Австро-Унгария: Босна и Херцеговина ясно ни показва, че няма да минат дори 10 години от австрийската окупация, когато македонците, независимо от религията и националността да напуснат етажите си и да емигрират.

И нито присъединяването към някоя от балканските държави, което никога не е възможно, нито разделението, нито окупацията не са възможни без революция отвътре. И имат ли смисъл тези революции, когато Н. И. В. ни предостоява? Националното и религиозно съществуване на султана и ще ни гарантира ли равенство пред закона и в областното самоуправление с турците? И той има основания да смята, че императорското правителство е изпълнено с добри намерения за своя македонски народ. Историята помага на всяка нация да види грешките, които е направила, и да не ги повтаря. Сегашното въстание е много поучително както за нас, така и за турците. Не мога да позволя на турците да не се учат от него: на всички, включително и на турците, е ясно, че Турция вече не може да запази Македония, ако продължава със същата политика спрямо нас, която е водила досега. Турция не може да запази своята провинция без съдействието на местното население. Само военните не са достатъчни, както и удовлетвореността на малцинството от населението. Турското владичество в Македония ще бъде запазено само ако има многобройно население, което вижда своя просперитет, осигурен само под турско владичество. Това население ще представлява основната подкрепа на турските интереси в Македония. А Турция ще получи подкрепата на мнозинството само ако се погрижи да въведе реални реформи в Македония, способни наистина да запазят националните и религиозни интереси на поданиците, техните граждански права и проспериращото икономическо съществуване. Ако тези нужди на субектите не бъдат удовлетворени и ако Турция продължи да бъде неискрена в своя ангажимент за реформи, тогава тя: ще пострада най-много: 1 / ще бъде принудена да въведе някои реформи, 2 / дори и тогава населението да не да бъде затворен в национално-религиозни и икономически отношения, тогава той ще бъде използван от враговете на Турция за преследване в Македония за риболов в кална вода.

И така, първото нещо, което македонската интелигенция ще трябва да спечели, е: премахване на недоверието между интелигенцията с различно национално и религиозно образование; обединението на тази интелигенция както в Македония, така и извън нейните граници; общото осъждане на общите интереси на македонците; премахване на национално-религиозната омраза; възпитанието на македонските славяни в чисто македонски национален дух; задължително изучаване на македонски език и литература в средните училища в градове със славянско население; обучение в селски училища със славянско население на македонски език. В славянските села в църквата славянско богослужение. Ако тези искания срещнат съпротива от някоя от пропагандата, тогава се помолете турското правителство и великите сили да се дистанцират от Македония с деморализиращата пропаганда, за създаване на Охридската архиепископия, в чиито ръце ще премине църковно-училищната работа за всички християнски народи в Македония. Другото нещо, което се изисква от нас, е да се обърнем към нашите братя, които се бият в родината ни, за да сложат оръжие. ^[35] На Русия и други сили е дадена възможността да предприемат всички зависими от тях мерки, за да задоволят всички наши религиозни, национални и икономически интереси.

Ясно ми е с какво възмущение ще реагират мнозина на това мое предложение. Те могат да го нарекат предателство. Може да има хора, които да кажат, че хората с такива мисли трябва да напуснат този свят.

Който иска, нека казва, нека мисли и нека прави срещу мен. Дългът към хората и родината ми диктува да се изразя в такъв смисъл. Веднъж съм убеден, че в моите действия няма нищо коварно: 1 / че мислите не само на частни лица като мен, но и на всички македонци на бойното поле и на България и мислите, че исканията и предложенията на целия български народ и на българския правителството не е в състояние да промени възгледите на великите сили и Русия за нуждите на македонския народ; 2 / всички усилия ще променят ли поведението на държавите по-нататък? ^[36] по нашия въпрос. Най-многото, което може да бъде - европейска конференция; но тази конференция не може да бъде достигната по-рано от пролетта; и това ще стане само тогава, ако въстанието тогава е по-силно, отколкото е сега. Но може ли да се предвиди ходът на въстанието? Дори да се позволи въстанието да бъде по-силно от сега и да принуди Европа да свика европейска конференция, може ли някой да предвиди, че решенията на тази конференция ще бъдат в наша полза? - Едва.

Досега европейците са направили погрешно заключение относно националността на македонците и затова последните, които носят на свой гръб всички трудности и нещастия на настоящото въстание, поне ще се възползват от решението на конференцията. Трябва да сме слепи, за да не виждаме очевидното. На конференцията ще бъдат предприети цяла поредица от мерки в полза на македонските националности. Но кои са тези националности? - турци, българи, сърби, гърци, власи, арнаути.

Кой трябва да се брои на конференцията: българинът, сърбинът, гръкът? Къде е границата между тях? В крайна сметка, кой ще седне на тази конференция? Кой ще предостави данни за македонските националности и техните нужди? Не е ли ясно като ден, че няма да има представители от нас, че те ще решават съдбите ни, без да ни питат какво търсим и следователно ще питат враговете ни, които имат свои държави и свои дипломати и които ще получат всичко възползвайте се от нашата пролята кръв ?! ^[37]

Не, братя! Нито една конференция не ни спасява. Би било много по-добре да се доверим на страните, които се интересуват най-много от нашите дела, особено православна Русия, която добре познава нашите нужди, а не да разчитаме на себе си и на някои конференции. Ако беше толкова лесно и удобно да свикаме конференция, сега щяхме да имаме друг начин да се справим с нашите дела и вместо Европа да пусне Русия и Австрия за решаване на нашия проблем - всички велики европейски сили биха искали да играят еднаква роля в него. И това, което английският министър пише на архиепископа на Кентърбъри за политиката на великите сили в делата: „Участието на всички сили в решаването на македонския въпрос може само да запази, вместо да ускори, уволнението му. В този случай е най-важно инициативата и основната роля да са в ръцете на най-заинтересованите големи държави, които най-много познават нуждите на македонците. " - Да, трябва да знаем, че участието в целия „концерт“ може да се очаква да бъде много тихо, по-малко натиск върху Портата, отколкото може да се очаква от делата на двете най-заинтересовани държави. Държавите имат различно виждане по въпроса и това несъгласие пречи на единодушния натиск върху Портата. Може ли да се мисли, че конференцията ще има по-голямо единомислие от това, което виждаме сега в действията на двете заинтересовани държави?

Настоящата конференция ще бъде в напълно различни условия от тези, в които е работила конференцията преди последната руско-турска война.^[38] Настоящата конференция ще играе само в полза на малките държавници, които се стремят за сметка на македонците да установят и разширят правата на своите националности. Ако е така и в противен случай не може да бъде, оставете конференцията да бърза!

След като случаят е такъв, тогава по-нататъшното противопоставяне няма смисъл. Знаете ли какво мислят онези, които са за по-нататъшно противопоставяне? - Човек има надеждата да пречи на силите; на второ място, те се надяват на конференция, и на трето място, те казват, че ако нито един от двата случая не е такъв, тогава те ще накарат Турция да се провали икономически с дългото поддържане на голяма армия. Веднага е очевидно, че първите две надежди няма да са в наша полза. А третият още по-малко. Защо питаш?

Европа има интерес да запази Турция, поради което ще й даде средствата да я запази. И кой ще плати тези пари и процентите от тях? - Отново ние. Но да предположим, че турската икономическа разруха не ни засяга. Но не е ли ясно, че ако Турция отслаби икономически - ще отслабнем няколко пъти повече? Не знаем ли, че докато продължават боевете с отрядите, турската армия ще грабва, изнасилва и прави всякакви други жестокости спрямо населението? Хората няма да могат да си вършат работата, а от друга страна ще трябва да намотаят гладния турски войски и четите?

Борбата има не толкова национален, а религиозен характер. Като такава тя е няколко пъти по-опустошителна от обикновената война! Това опустошение има смисъл, ако има надежда за успех. Цялата ни надежда е в европейското участие. Но е ясно, че такава намеса няма да дойде. Смятаме, че Европа ще съжалява за мирното население и поради това ще се намесва в нашите дела. Но нашите сметки не позволяват на европейците да се притекат на помощ на цивилното население. Европейците казват, че не могат да направят нищо, че всяка мярка от Европа комитетът ще предприеме, за да засили своята агитация.

И така, докато движението им продължи, не можем да очакваме реална намеса в нашите дела и дотогава хората ни ще бъдат принудени да претърпят най-големите безполезни и безсмислени нещастия.

В такъв случай има ли смисъл по-нататъшната борба? - Според мен не. Нямаме излишни национални сили, които да жертваме за българските, сръбските и гръцките интереси, защото настоящата борба е само в техна полза. Силите на нашия народ също са необходими за културна борба.

Нека позволим обратното, че настоящата борба най-накрая ще принуди Европа да се намесва в турските дела и да принуди Турция да даде равенство на македонските народи. Ще можем ли македонците / славяните / в такъв случай да се поздравим с успех? Искам да кажа, не. Равенството ще бъде за всички народи, включително турци, гърци и други. и др. И така, кръвта ни беше пролята за правата на онези нации, които или седяха спокойно по време на войната, или бяха против нас. Не е достатъчно, че ние проливаме кръвта на нашия народ заради другите, дори заради интересите на нашите врагове, но с нашата кръв и унищожение ще бъдат използвани нашите врагове от свободните държави, за да продължат с тяхната религиозна и национална пропаганда, за да ни разделят на противопоставящи се и вражески лагери: сърби, гърци и българи.

След битката на бойното поле ще дойде време да се бием на културна почва и по това време, вместо да имаме възможност да береме плодовете от пролятата кръв и да напредваме в културно отношение, тогава, както и сега, ще бъдем в ущърб да помагаме на сръбския, гръцкия и българския интерес.

При такова национално разделение и при пълната икономическа разруха всякакви конференции, интервенции и реформи ще станат безсмислени, защото всички те ще доведе до разделянето на Македония.

Поради всички тези причини, както и след пълното убеждение, че не само безполезна и невъзможна по-нататъшна успешна опозиция е невъзможна, мисля, че е наш дълг да помолим македонската интелигенция, която има влияние върху настоящото движение, да насочи погледа си към сериозността на ситуацията, възможно най-скоро да измисли пътя и всички средства, за да изрази пълна увереност в действията на заинтересованите велики сили в полза на македонците и след като им даде обещание, да спре по-нататъшната борба, да ги помоли да му помогнат морално и материално на засегнатото население, което ще се ремонтира; да поиска въвеждането на всички предложени реформи и тези, които ще намерят необходимите сили, като продължение на разработения проект; да се премахне пропагандата и да се създаде Охридска архиепископия с църковно-училищна автономия; амнистия за имигранти и всички четници; признаване на славяните в Македония като отделна националност: македонци и вписване на това име в официалните книги и др.

С пълния край на въстанието ще се установят отношения между нас и турците, които отговарят както на нашите, така и на техните интереси. Тогава ще имаме възможността да видим, че нашите интереси са толкова преплетени с техните, че със загубата на единия те губят другия и всички ползи от нашата враждебност се извличат от трети, ще се каже, малки балкански държави. Това се вижда особено ясно от възможните последици от въстанието, което за щастие за нас и Турция не последва. Говоря за разделението на Македония между малките балкански държави.

Въстанието възникна и унищожи нас и турската държава. Щетите от него за нас и за Турция са огромни, но все пак по-малки, отколкото биха могли да бъдат. За щастие както за нас, така и за Турция, нямаше споразумение между България и Сърбия по македонския въпрос. И нямаше такова споразумение, защото България възнамеряваше да присъедини към себе си цяла Македония, без помощта на други съседни и големи държави. България е изложена в законопроекта. Това е нашето щастие и щастието на Турция. До сегашното въстание България нямаше политически опит за решаването на македонския въпрос, поради което всички маневри за решаването му бяха напразни. До този момент България не знаеше, че решението на македонския въпрос не е изключително в София, а толкова в София, колкото в Белград, т.е. в споразуменията между София и Белград. Дотогава това споразумение се смяташе за държавно предателство, но след като българските дипломати разгледаха цялото си безсилие и в най-големите си усилия да разрешат македонския въпрос сами, ще има редица български дипломати, които ще гледат на това споразумение като на неизбежно зло. ^[39] Ако настоящият политически опит беше преди това с българите, първо щеше да се подходи към разделянето на сферите на влияние в Македония между сърбите и българите, а след това, по време на въстанието, сръбската и българската армия щяха да влязат в Македония. Такъв би бил изходът от въстанието на фона на по-голям опит сред българските дипломати. За наше щастие този път се отървахме от дела на нашата родина и Турция от загубата на една от красивите й провинции.

Въстанието не доведе до разделението на Македония: това е положителният резултат от него. Но това разделение се избягна с радост само от случайната неопитност на нашите врагове. Разделението не ни заплашва още повече: в бъдеще от по-големия опит на нашите врагове: България може да сключи споразумение със Сърбия за разделяне на сферите на влияние в Македония. Подобно разделение на сфери на влияние неизбежно ще доведе до разделение на Македония. ^[40] Ето защо един от основните дългове на македонската интелигенция е да премахне веднъж завинаги от Македония българската и сръбската пропаганда, да установи в Македония свой собствен духовен център за македонците и този център, както и самите македонци, не трябва да имат никакви отношения със съседните балкански държави и народи. Тази мярка се състои в предотвратяване на разделението на Македония и запазване на тази провинция за Турция. Оттук е ясно, че добре разбраните интереси на турците и македонците диктуват не да изразходват силите си във взаимна борба в полза на общите си врагове, а да си подадат ръка един на друг и да премахнат всички фактори, които им пречат в тяхното приятелски отношения и общи интереси.

С края на въстанието в Македония ще започне мирна културна дейност. Тя ще поиска от нас да установим добри отношения с всички националности, населяващи Македония. Досега нашата интелигенция не е успяла да установи най-желаните отношения между нас и други македонски националности. Това не зависеше отчасти от нея. По този начин отношенията на нашия народ към турците и мюсюлманите като цяло зависят повече от последните, отколкото от нас: ако мюсюлманите възприемат християните като хора, равни на тях, тогава няма съмнение, че не само отношенията между християните и мюсюлманите биха били най-трудни, но и въстание не е имало. За съжаление, доскоро мюсюлманите не можеха да се отърват от старите си предразсъдъци да възприемат християните като низша раса. Ще се надяваме, че турското правителство и турската интелигенция ще видят всички вреди, причинени от подобни предразсъдъци, и ще направят всичко възможно да ги изкоренят и по този начин да поправят отношенията между християни и мюсюлмани.

Добрите отношения между гърците и нас македонците / славяните / отново зависят повече от първите, отколкото от нас. За да ги коригират, гърците ще трябва да се откажат. "^[41] от тяхната "мегали идея“ да признаят правото на съществуване на македонския народ, за да с гръцкия в Македония. По-специално, Патриаршията, като космическа институция, трябва да спре да действа като институция с гръцки характер. То трябва свято да защитава правата на всички християни, а не да жертва правата един на друг в полза на другите. Особено необходимо е Патриаршията да запази свещено правото на национално съществуване на цялото си паство. Тогава ще се избегне конфликтът между гърците и македонците, тъй като последните не изискват от онези, които говорят гръцки, да имат старомакедонски в църквите си. ^[42] Настоящият македонски език се използва в училищата, но е необходим само за тези, които говорят македонски. Ако Патриаршията продължи да преследва македонския език сред македонците и вместо това разпространява гръцкия език, това ще накара македонците да го възприемат като инструмент на гръцката национална пропаганда. В този случай както гърците, така и Патриаршията ще се обявят за врагове на нацията ни и ще бъде наш дълг да отблъснем всички гръцки атаки срещу нацията ни. ^[43] За тази борба между християни ние отнемаме отговорността на гърците и Патриаршията, защото в такъв случай ние не атакуваме, а се защитаваме от нападенията на други хора.

Отношенията ни с власите могат и трябва да бъдат най-добрите. Нашите интереси никъде не се пресичат с власите. Власите живеят повече в градовете и са търговци, а ние сме повече в селата и сме собственици на селските райони. Тези власи, живеещи в селата, се занимават с овцевъдство. Власите и нашите хора се различават по език, носия, характер, така че власите никога не могат да претендират за нашите села; също така никога не сме казвали, че влашките села са наши. Няма историческо недоразумение между нас и власите. Власите никога не са имали власт над нас и никога не са ни причинявали зло. Освен това те нямат какво да страдат от нас. И обратно, от Средновековието винаги е имало съгласие между нас и власите. На такава почва може да се развие сърдечното приятелство между нас и власите. Това приятелство трябва да пусне дълбоки корени между двата братски народа, за да им даде възможност да вървят ръка за ръка по трудния път на културния прогрес. ^[44]

Веднага щом се установят правилните отношения между нас и другите македоно-християнска и мюсюлманска националност, веднага щом нашата националност бъде призната от правителството на Н.И.В. Султанът, името Македония ще бъде въведено в нуфуза, ще бъдат направени първите процедури за нашето национално и религиозно освобождение от пропагандата и ще бъдат въведени политическите трансформации, предвидени от реформаторските сили, веднага след като бъдат предприети мерки за икономическа корекция на нашите собственици в селските райони. въвеждането на всички тези подобрения в нашия национален религиозен и икономически живот, ние - македонската интелигенция ще трябва да направим още нещо и това ще бъде най-важното: да инвестираме всичките си физически, интелектуални и морални сили в нашето национално възраждане.

Последното въстание ни показа, че този път, по който вървим, сега е грешен и опасен. Той поиска много жертви, но не даде много полза. Революцията ни компрометира пред нашето правителство и не ни представи в добър цвят за европейския свят. Но във всичко това сме малко виновни. От една страна, те ни тласнаха към въстание, от друга страна, ние сме млад народ и се увлякохме с незряло начинание. Подобно на младите хора, които предпочитат скокове да работят, вместо постепенна, но стабилна работа в същата посока, младите хора предпочитат скокове пред постоянната упорита работа в същата посока. Досегашната ни работа, особено въстанието, беше безмислена младежка работа, но това е простено, едно, защото досега бяхме млад народ, които едва прониква в националното си самосъзнание, и друго, защото досега не живеехме като отделна национално-религиозна единица ние бяхме под влиянието на различна национална и религиозна пропаганда. Но това, което ни е простено досега, не може да бъде простено за напред.

Сега вече не можем да виждаме себе си и народа си като незряла нация без политически опит. Преминахме в историческото си развитие вече важни етапи, които могат да представляват епоха в историята на всяка нация. И новата епоха ни налага нова нужда - културна работа.

Досега хората са работили с интелигенцията; кооперация, но работата беше разпределена неравномерно: хората изглеждаха изпълнителите на плановете на интелигенцията, когато последната не правеше нищо повече от кроеше планове или организираше революционно движение.

Организирането на работата отново е работа, но не може да се каже, че е трудно. Подготовката на революция е работа, която може да изисква умствена работа, но тази работа не е толкова досадна и толкова ценна, колкото мислят революционерите - нашата млада интелигенция. Подготовката на въстанието продължава 5-10 години и след като всички замесени в него или загиват, или ако останат живи, трябва да останат с нищо и да изберат друга работа, която ще трябва да свършат отново и за която може и да не го направят. са напълно подготвени. Организационната работа не е толкова досадна, защото организаторите често, мислейки, че животът им е по-важен от живота на селяните, поставят простите работници или хората на най-досадни неща. Ето защо организационната работа, от една страна, е работа за човек, който предпочита временното усилие на силите пред постоянния упорит и труден труд; от друга страна е и неморално, защото в него човек не се жертва в полза на обществото, собствения си народ или човечеството, а с хората прави експерименти за фантастичните си планове. Македонско интелигенцийо! Време е да помислим, че е погрешно да експериментираме с живота на другите хора за нашите фантастични планове.

Но с това нямам предвид да спра да идеализирам и да живея с народните идеали. Не! Не можем да живеем без идеали: само нашите идеали занапред ще трябва да бъдат по-чисти от по-напредналите. Отсега нататък ще трябва да изкупуваме греховете си пред хората с нашата патриотична работа. Отсега нататък ще трябва да се жертваме за неговите интереси и по този начин да му се отплатим за вярата му в нас и за неговото послушно и точно изпълнение на плановете на организацията. Как нашата интелигенция може да възвърне на нашите хора за жертвите, които са направили? Отговорих на този въпрос, когато говорих по-горе за борбата с пропагандата и за поставянето на нашите хора в добри отношения с всички македонски националности.

Но главно, както споменах по-горе, на нашите хора ще се помага с културна работа и най-вече с образование.

Науката и литературата са най-важният фактор за развитието на една нация като нация. Според нивото на развитие на науката и литературата в една нация се измерва нейната култура и нациите се разделят според тях: културни и некултурни; културните нации управляват и некултурните нации робуват. Само със знания и просветление, само с културна работа нашата интелигенция ще може да коригира и да изкупи грешките си пред нашия народ.

Някои ще кажат, че културната работа е възможна само когато има политическа свобода; без него е невъзможно. - Вярно, в тази забележка има част от истината, но само една част. Основното условие за културна работа не е пълната политическа свобода, а моралното възпитание на хората и тяхната интелигенция, знанието за моралния дълг към хората на всеки член на този народ. Пълната политическа свобода е безполезна, ако човек не осъзнае, че неговият човешки дълг, дългът към родината и народа си е: труд, труд и пак труд. Свободата струва само да се възползвате от резултатите от нечий труд, но не толкова за самия труд. И за да може да използва резултатите от своя труд, първо трябва да положи усилия. Човек може да работи усилено дори в тесни политически условия.

За да изчистим съвестта си пред нашия народ за жертвите, направени от тях, следователно трябва да се включим в културна работа. И в същото време трябва да оценяваме работата си не по външния й тип, а по нейната стойност, а цената на труда се измерва с необходимите за това сили. Ако погледнем на труда по този начин и ако искрено искаме да се издължим пред хората си, тогава няма да се извиняваме, че няма почва за културен труд. За него има начало, но няма любов. Ако искаме, ако не можем да отпечатаме много неща на нашия език, тогава нашата интелигенция ще може да служи като жива народна енциклопедия, която ще има точна и проверена информация във всички отдели на науката и литературата.

Но точна и проверена информация се получава чрез многогодишна упорита работа, когато се работи със съзнанието, че работата изпълнява дълга към родината и към нейните хора. И толкова много години упорит труд е по-полезен, по-болезнен и по-морален от революционния. Това е по-разумно.

Ползата за хората от научната работа на нашето разузнаване ще се види от факта, че нашите хора ще могат да гледат на себе си и на другите народи със собствените си очи, ще изучават своето и чуждо достойнство и недостатъци. Просветена нация мрази да се срамува от умен човек; следователно, наш дълг е да инвестираме всичките си усилия с нашата работа, за да просветим нашите хора.

Културната работа е по-трудна от революционната, защото първата е психическа, а втората по-физическа. За илюстрация вземете изучаването на класически и съвременни езици и кореспонденцията на комитета или разпределението на четите. Революционната дейност е временна и разрушителна, а не вечна, градивна. И културният човек, за да има право да бъде наречен такъв, трябва да строи, а не да руши. За да бъде сградата здрава, основата й трябва да е красива. Следователно, не трябва просто да улесняваме работата си, да имаме негативно отношение към много науки, като древните езици, но които са в основата на много положителна информация и науки. Целта да се получат положителни данни от всички научни отдели, не само за нас лично, но и като членове на обществеността, ще трябва да накара всеки от нас да посвети силите си, през цялото си свободно време да изучава всички онези науки, които са най-необходими за нашите хора и които търсят най-много работа, защото за по-лесните винаги ще има много доброволци. Ако искаме да имаме чиста съвест пред нашия народ и пред себе си, трябва да поемем най-отегчителните научни неща, за да им помогнем, а не да кажем, избирайки най-лесното, че нямаме способности или привличане за онези науки, които изискват най-много труд и желание за труд. ^[45]

Културната работа е по-скоро морална, отколкото революционна, защото при първите интелигенцията изглежда е истински слуга на своя народ, а с революцията се превръща в безмилостен експериментатор.

В края на краищата културната работа е разумна. С него интелигенцията изяснява най-важните въпроси за себе си и за хората. И най-важните са тези въпроси, които са свързани със самосъзнанието на хората.

Напоследък настояваме за политическа свобода, без да се питаме дали сме достатъчно зрели за нея и това ли ни е най-необходимо сега? Последните ни искания, независимо дали са верни или не, не ги приемам, за да ги разреша. За мен по-важен е въпросът за националното ни религиозно и икономическо възраждане; и това може да стане само чрез изучаване на нейния народ, първо като отделен индивид, след това по отношение на другите македонски и балкански народи и накрая като член на славянското семейство на националностите. Такова проучване ще внесе разумност в нашите отношения с всички споменати нации.

Приблизително това може да бъде основната работа на македонската интелигенция за коригиране на всички грешки, допуснати с последното въстание.

И така, нашата работа ще трябва да бъде на почвата на народното просвещение: мирно, законно, еволюционно; тя ще има за цел да направи интелигенцията истински слуга на хората, а не обратното. Но за да може тази служба да бъде грациозна, ще трябва да създадем национални служители, национална интелигенция, което да посвети всичките си сили на националното богатство. Нуждаем се от интелигенция с ясно съзнание за моралния дълг на човека към родината и народа си. Нуждаем се от морално и интелектуално съвършена интелигенция.

Нашата настояща интелигенция трябва да посвети цялата си работа върху моралното и психическо усъвършенстване на своите хора и създаването на идеална македонска интелигенция.

Ако този дълг бъде реализиран, ако се постигне обединението на нашата интелигенция с българско, сръбско и гръцко образование, ако пропагандата бъде парализирана и те бъдат напълно отстранени от Македония, ако се установят добри отношения с всички македонски националности и те се подобрят политическото и материалното състояние на македонците, тогава, с всички жертви, ще можем, наред с други неща, да се задоволим с едно нещо: въстанието ни отвори очите за грешния път, който сме поели досега, който бихме поели напред и без въстанието ние сами бихме подготвили почвата за разделяне; тя ни отвори очите за много от нашите нужди, които не сме очаквали преди.

Дай Боже, настоящото въстание да ни послужи като урок за нашия народ, урок за всички нас, македонците, независимо къде сме били образовани и как сме били наричани досега. Дай Боже, сега пролятата кръв да послужи като обет на живите, които са задължени преди тази кръв да се закълнат за общо културно дело, в полза и щастие на общата ни много страдаща родина - Македония.

Пълният текст в оригиналния правопис

Долгоприготвуаното и многоочекуаното востааiн'е напоследок излезе на iава. Нашите земiаци си покажаа сета iунашчина и готовност да се пожртвуат за интересите на своiата таткоина. Борбата беше и iет отчаiана. Сиiот европеiцки свет обрна своите возгледи на неiа. Новините се преполниiа со известiа от театрото на возстааiн'ето. Редом со известiата за борбата мег'у четите и турците, во ноините се печатаат и известiа за турцките зверства над мирни жители. Европеiците се потресоа и ужасиiа от тиiа известiа и зафатиiа да окажуат нужното влиiаiн'е на своите праителства за да се пресечит колеiн'ето на мирното населеiн'е и да се помогнит на нестрек'ното македонцко жителство. Во Бирмингем Ворстерцкиiо владика напраи во црквата молебен за спасеiн'ето на македонцките рисiани. Кентербериiцкиiо архиiепископ се обрна кон англиiцкиiо министерпрезидент Бал'фур со молба од името на англиканцката црква, да се поможит на македонците. Европеiцкото обшчество зафаiк'ат да наредуат помоки за македонцките страдал'ци. На патуаiн'ето на Германцкиiо император се придаат политично значеiн'е, мег'у другото и за македонцките работи. Турциiа, како шчо се видит, како да се наiде на тесно, и предложи на Бугариiа да се доiдит мег'у ниф до iедно согласуаiн'е за македонцкото прашаiн'е. Разни праителства праат офицiални декларацiи по нашите работи. От Стамбул телеграфируат во разни европеiцки ноини (Standard), оти англиiцката и френцката стредиземни флоти добили повел'а, да се наог'аат блиско до македонцките води. Пак от тамо телеграфируат, оти воiната мег'у Бугарцко и Турцко iет неизбежна. От Софиiа телгерафируат, оти тамошниiо военен министер зел од офицери на разни европеiцки и американцки држаи предложеiн'е да се зачисл'ат они во бугарцката армиiа.

Шчо покажуваат сите овие фактои? Дали покажуваат, оти движеiн'ето достигна своiта цел'а? Дали можат раководците на движеiн'ето да се пофал'ат со успеф? Дали принесените жртви за ослободуаiн'е не сет напразно?

Можит да бидит, некоi, а можит и мнозина измег'у нас, кiе речат, оти ушче iет рано да се судит за резултатот на возстааiн'ето. Главната работа на комитето и четите iет напред. До сега можит не iет исполнена, ни полоината, ни четвртината от сет план, изработен од комитето и главниiо му шчаб.

Да. Секоаш, по секоiе прашаiн'е iет имало разни возгледи. Така ке бидит и во дадениiо случаi.

Іас од моiа страна ке си позвол'ам, со чистосрдечно прискрбиiе да видам во сегашното движеiн'е полно фиiаско. Сите тиiа дополнуаiн'а, коiи шчо ке се придаат до понапредниiо руско-австриiцки проект од реформи, не само не чинат 100,000 обездомени души, 3-5,000 чоечки жртви и полно обескуражуаiн'е на жителството во Македониiа, ами не чинеа и 100 чоечки жртви. Тиiа приложеiн'а ке се добиiеа и без капка крв.

По резултатите, кои шчо ке се добиiат од сегашното востааiн'е, последното ке можит да се наречит iедно од наiголемите, ако не и наiголема нестрекiа за нашиiо народ.

Не iет рано да се предвидат разултатите и краiо на нашето востааiн'е. Тиiа можеа да се предвидат ушче пред зафатоко негов.

Ушче во време на февруарцкото руско официално известуаiн'е беше iасно, оти Европа никоi пат не ке удовлетворит во полна степен бараiн'ата на комитето. За да се исполнат нашите сакаiн'а требуаше да се воiуват со Турциiа; само после наддел'уаiн'е ке можеше да се натерат Турцко да исполнит нашите сакаiн'а. А се наддел'уат Турцко не од нас и не од Бугарцко, ами или од Голема Сила, или от нас и Бугарцко, Србцко и Црна Гора заедно, при неутралноста на друзите држаи. А ни iедното, ни другото тогаi за тогаi не беше мислиадо. Комитетот тоа требаше да знаит и мисл'ам го знаеше. Но негоите раководци мислеа друго: они во биднината, како и во сегашното, видеа само тоа, шчо им iет приiатно да видат. Они велеа: „ниiе не сакаме, ни iедна држаа да воiуаат за нас: они можат просто да отпраат своите флоти во Солун и да принудат Турцко да ни даит реформи. Ниiе сакаме да напраат и со Македониiа, шчо напраиiа со Крит". Не iеднаш сме спориле, оти имат разлика мег'у Крит и Македониiа, оти имат држаи, коiи сет заинтересуани во Statu quo-то и ке напраат се возможно да немат набркуаiн'е во наша полза. Та и да имат набркуаiн'е, имат ли се осноа да се мислит, оти тоа набркуаiн'е ке бидит во наша имено полза, а не на наша пакост? Се покажуаше, оти сегашниiо момент iет наiнеблагоприiатен за востааiн'е. Но нашите раководци замижеа пред вистината и востааiн'ето се зафати; се зафати славно, за да се довршит плачевно и пагубно. Не беф iас сам, шчо гледаф на предвременоста на востаiн'ето. Така гледаа и мнозина друзи. Но никоi не си креваше гласот против. Критиката на држаiн'ето на комитето беше само во домашните крагои. Но она беше и безполезна па и опасна, не само за тиiе, коiи се критикуваа, ами наi после за тиiе шчо критикуваат: Комитетот беше сесилен; он имаше во своите раци живото и смртта на сите граг'ани и не приемаше никаква критика на своите постапоци. Тиiе, шчо не сет со него, сет против него и сет негои неприiатели, коiи требит да се истребат. Да критикуат работите на комитетот можеше само друг' комитет, коi шчо раополагаат со сила. Организациiа пак на контр-комитет беше и доцкна и безполезна. Мег'у комитетите тогаi ке се зафатеше погубна мег'уусобна борба.

И така борбата се зафати против требуаiн'ето на секоi благоразумiе. Она даде многу резултати, само не тиiе, шчо се очекеуваа. Мег'у сите iавуаiн'а, коiи сопроводуат движеiн'ето, наi големо вниманиiе заoслужаат руското „Праителствено Сообшчуаiн'е" от 11 Септем. т.г. После него представуаiн'ата од рускиiо и австро-унгарскиiо посланици до Портата и во Софиiа и писмото на англиiскиiо министр-президент Бал'фур до Кентребериiцкиiо архиiепископ.

„Праителственото Сообшчуаiн'е" заiавуат, оти руското праителство, ке барат за Македониiа тиiа реформи, коiи сет изработени во месец Февруари од Зиновiев и Каличе и оти тиiе реформи сет само зафатокот и ке бидат развиiени понака сообразно со нуждите на жителството. Тоа место беше и во февруарцкото Праителствено сообшчуаiн'е. Не покажуат ли оно, оти по широки реформи от тиiе, шчо ни беа дадени ке можефме да добиеме и без револ'уциiа, а само со ловки мали народни движеiн'а? Ако iет така, то сегашното востааiн'е ни на iедна iота не измени положеiн'ето.

Но во Праителственото Сообшчуаiне имат ушче iедно много важно место: револ'уционите комитети, по изражуан'ето на руското праителство, сакаат да создадат „Бугарска Македониiа", а Русиiа, за коiа сет блиски и интересите на друзите рисiанцки народности во Македониiа, не можит да пожртвуат нивните интереси на бугарите.

Разбра ли во Бугариiа, шчо означуваат тиiе зборои? Разбраа ли во Македониiа? Разбрафме наi напoкон ниiе?

Русиiа отворено ни изкажуат, зашчо она не работит и не можит да работит инак. Да ли iет праа Русиiа во своите утврдуаiн'а? Да ли можит она да постапит инак?

Ако се постаифме во положеiн'ето на руското праителство, и ниiе не ке можефме да постапиме инак . . До 1878 год. сите, па и руското праителство, велеа, оти Македонците сет бугари. После Берлинцкиiо догоор истапиiа со своите претенциiи на Македониiа србите. Србите во течеiн'е на 25 години, особено последните 20 години успеа, ако не да напраат македонците срби, то барем да создадат во европеiцкото обшчествено мнеiн'е убедеiн'е, оти во Македониiа имат и срби. Праи ли сет они, или не, не iет важно за дипломатите. Ако селцкото населеiн'е и сега си зборуат, како шчо си зборуало и по прег'е, и зборуат одред низ цела Македониiа само на iеден словенцки iазик, - во градоите, редом со бугарцките машки и женцки гимназиiи и основни сколиiи, на секаде ке наiме и србцки. Iедни села имаат србцки, друзи бугарцки сколиiи. Едни сел'ани со нивните учители и попои признаваат патриархiата и сет под покроителството на србцки или грцки консули, а друзи признаваат бугарцкиiо екзарх и слушаат бугарцкиiо трговцки агент. Се тоа сет факти за дипломатиiата, коiа шчо имат да се броiит со деiствителноста, а не со теориiата за народноста на македонците. Политиката немат работа со науката. Па и да имат работа, зар iет докажано, како два и два 4, оти сет македонците бугари? До рускотурцката воiна имаше само iедна теориiа за народноста ни. Сега сет две. Кон ниф се прибауат и трек'а, оти македонците сет нешчо стредно мег'у србите и бугарите. Привржениците на таiа теориiа пак се подраздел'уат: 1, на коiи шчо кажуваат, оти тоа стредно iет iеднакво далеко и от србите и од бугарите; 2. оти оно iет по блиско до србите; 3, отиiет по блиско до бугарите; оти част iет по блиска до србите, част - до бугарите. Не iет важно за дипломатите, каде iет истината. Важен iет факто, оти во Македонцкото прашаiн'е сет заинтересуани етнографцки, редом со бугарите и грците, ушче и србите. Осем тоа и политично Србиiа iет не по малку заинтересуана во судбите на Македониiа. Последната за Србиiа имат по големо значеiн'е, от колку за Бугариiа, оти Бугариiа можит да излезит на Егеiцкото море и преко Кавала и Деде-Агач.

Ако iет така зар можеме да се чудиме на поведеiн'ето на руското праителство во македонското прашаiн'е и на неговото заiавуаiн'е, оти Русиiа не ке помагат на комитето да се создадит „Бугарцка Македониiа"?

Некоi од нас, можит наивно ке забележит: „Комитетот не сакат да напраит Македониiа бугарцка; тоi сакат праина за сите македонци без разлика на вера и народност".

Како можит комитетот да докажит, оти он работит во таква смисл'а? Со iедни зборои не се докажуат. Поведеiн'ето на самиiо комитет зборуат против негоите утврдуаiн'а.

За да се дигнит револ'уциiа во полза на сите народности во Македониiа, требит комитетот да бидит образуан от предстаители на сите македонцки народности. Инак коi му iет дал прао на комитетот да работит од името на сите македонци и во полза на сите ниф? Комитетот можеше да работит и од името и во полза на iедна громадна част на македонци, т.е. од наi силната народност. Но требаше да имат цел ред докажуачки, оти работата на комитетот не iет врзана со интересите на соседните држаи и народности, а протиоречит им и iет во полза не само на господствуiуките, но и на сите друзи националности.

Нишчо подобно немат. Организациiата iет тесно врзана со Бугариiа. Шумот од организационото движеiн'е отпрво се дигна во самата Бугариiа. Тоа покажа, коi наi много iет заинтересуан во Македонцкото движеiн'е, за тоа пренесоа центрот негов во Македониiа, и напраиiа ушче iеден цел ред фокуси, за да се покажит, оти брканицата iет од натре и iет самородно iавуаiн'е. Но кого излажаа со тоiа маневр? Не iет ли iасно, како бел ден, оти брканицата iет тесно врзана со Бугариiа, со бугарцкото име и со бугарцките пари?

Ке речите, оти народо iет напраил наi големи пожртвуваiн'а во полза на движен'ето. Тоа iет така, но не требит да се забораат, оти организаторите на движеiн'ето во поекето случаи беа чиновници, екзархиiцки. Се разбират само от себе, оти они со своiето участиiе во револ'уциони работи идеа во разрез со интересите на екзархиiата; но при се тоа, они беа бугарцки чиновници.

И така револ'уциониiо комитет беше чисто македонцка организациiа по произлез и по состаот му, но тоа беше само работа на iедна част од iедна од македонцките нацiоналности, врзана по име и ло црковно-сколиiцките работи со бугарцкиiо народ и држаа и нивните интереси. Тоiа комитет, во сашност македонцки, за надворешниiо свет и за рисiаните во Македониiа не екзархисти, беше комитет бугарцки.

Комитето не можа да докажит ни на надворешниiо свет, ни на самите македонци не екзархисти, оти он не iет бугарцки.

Радев со своiот „Mouvement Macedonien" мислеше да убеди Европа, оти движен'ето iет чисто македонцко, и немат нишчо обшчо со Бугариiа. Истото сакаа да докажат и „Право" и друзите македонцки и бугарцки ноини. Но достигнаа ли они цел'ата? - Не.

Покоiниiо А. А. Ростковцки не iеднаш кажуаше: „Бугарите мисл'ат, оти само они имаат ум на светов, а сите друзи сет будали. Кого мисл'ат они да излажат со статиiите во „Право" и друзите ноини, оти македонците сакаат Македониiа за македонците? Знаеме ниiе многу арну, шчо сакаат они"! А какво впечатлеiне праеа на дипломатцкиiо свет ноинарцките уверуаiн'а на комитето и бугарите за македонцкото движеiн'е? Не требит да се забораат и то, како се изражуваа во европеiцките ноини за стражеiн'ата на четите со турците: четите се викаа банди и то бугарцки а не македонцки. За убитите четници не кажуваа: „убити сет толку души македонци, ами толку души бугари".

Се прашат кого убедиiа: „Mouvement Macedonien", „Право", „Автономиiа" и др. во тоа, оти ратуваат за слободиiа македонците, а не тиiе, шчо се викаат „бугари" и сет от Македониiа и Бугариiа? - Никого.

Можит да бидит, комитето успе во самата Македониiа да се чинит обшче македонцки, само не доби признааiн'е од надвор, во Европа? - Одваi ли.

Револ'уциiата требит да бидит работа на сите македонци, или на болшинството од ниф, за да можит да се наречит обшча. Во самиiо комитет требит да бидат застапени сите, или неколко народности. Интелегенциiата на тиiе народности требит да си подадит iедна другиму рака и секоа од ниф да земит да попул'аризират идеiата во своiо народ. А шчо видиме во деiствителност? Не само интелегенциiата на сите народности, не и на болшинството од ниф, ами па и интелегенциiата на наi силната македонцка народност - словените, не сета беше застапена во комитето: србоманствуiук'ата и гркоманствуiук'ата македонцка словенцка интелигенциiа беше на страна от комитетот па и враждебна. Значит комитетот во патриархиските села и градои, и части од села и градои, беше не канет гост. Патриархистите словени можеа и да му сочувствуат, но за тоа шчо нивната интелегенциiа беше против комитетот, то немат сомнуаiн'е, оти и самите сел'ани тро му сочувствуваа, но тоа сочувство беше побркано со неувереност и со оомнеiн'е во обешчаiн'ата на комитето. Кон тоа неопределено чувство се присоiедини и страф. Сел'аните се наiдоа мег'у два огнои: воiската и комитетцките чети.

Кога едно движеiн'е, во едни места се распространуало со убедеiн'е, а во друзи со сила, можит ли да се наречит обшчо?

Ниiе можеме да го велиме како сакаме, но во деiствителност оно беше само частично. Оно беше и iет работа на екзархистите, коiи се величаат „бугари", а следователно, тоа iет бугарцки маневр, да се решит македонцкото прашаiн'е само во бугарцка полза; то iет да се ооздаит iедна „Бугарцка Македониiа".

Можит да не iет ушче iасно, оти, ако се удовлетворат сакаiн'ата на комитето, Македониiа и на вистина к'е се чинит бугарцка? К'е се постарам да покажам по iасно, како реформите можат да побугарат Македониiа.

Се питат: коi iазик ке бидит официiален? - Одговараат - iазикот на „болшинството". - На коiе болшинство? - Тогаi ке се видит.

Не се запитуваат по тамо: како ке узнаiат, коiе iет болшинството. Да си предстаиме ниiе сега, оти iа каде Митровден идит мег'ународен отред и окупират страната. Од мег'у другото, ке требит да решит и прашаiн'ето за официiалниiо iазик, а пак да остаиме официiалниiо, прашаiн'ето за iазико во сколиiите.

За некоiи тоа прашаiн'е iет многу лесно: нека се признаiат неколку официални iазици т. е. и турцки, и бугарцки, и србцки, и грцки, и влашки, и албанцки, според населеiн'ето на областа. Зборуваат при тоа: како шчо беше во Источна Румелиiа (Южна Бугариiа) а тамо ке се видит, каде имат грци, каде - срби, бугари, турци, власи и арнаути. Некоiи ушче прибавуат: и за Источна Румелиiа кажуваа, оти имало грци во неiа, но после ослободуаiн'ето се покажа колку грци имат тамо. Со друзи зобори даiте виiе властта во раците на македонците, тоа требит да се разбират, на тиiе од ниф, шчо се викаат бугари, да од неколку години после виiе ке видите, оти и во Македониiа од друзите народности ке останит тоа, шчо остана од грците во Источна Румелиiа, по ослободуаiн'ето на последната. Со друзи зборои цела Македониiа ке станит бугарцка.

От тука не iет ли iасно, оти Бугариiа и комитето сакаат да создадат „Бугарцка Македониiа" во вреда на друзите рисiанцки македонцки народности?

Ама зашчо бугарцка, зашчо не србцка? Ке станит бугарцка, зашчо и iет таква; да имаше во неiа поеке срби, ке станеше цела србцка и бугарцкиiо елемент ке ослабнеше. Се тоа iет iасно и опраедливо од бугарцко гледишче. Но нека не се забораат, да имат и друго, и при тоа многу друзи гледишча на македонцкото прашаiн'е, како: србцкото, грцкото, влашкото, руското, словенцкото, австриiцкото и на друзите западноевропеiцки држаи. Ако iет така, то предполаганиiо окупацiонен отред на чиiе гледишче ке требит да станит?

Нема сомнуаiн'е, да наi лесно он ке решит прашаiн'ето за iазико во сколиiа и местна упраа во тиiе места ,каi шчо живеiат патриархисти со грцки iазик, арнаути мусул'мани и католици и турци мусул'мани. По мачно ке можит да се решит прашаiн'ето во тиiа места, каi шчо имат: 1, патриархисти арнаути, 2, патриархисти власи, 3, патриархисти словени, 4, словени мусул'мани и 5, екзархисти словени.

Сакаiки да напраат по големо значеiн'ето на словенцкиiо iазик во Македониiа, словените, ке бараат од окупацiониiо отред, да се признаит за официален во местиiн'ата со словени мусул'мани - словенцкиiо iазик; а самите словени мусул'мани, по религиозни сообразуаiн'а, можат да бараат турцкиiо iазик. Окупационите власти кого по скоро да удовлетворат? Ако постапат праилно без сообразуаiн'е со религиозните требности, к'е напраат насилiе.. Истото затруднеiн'е и во ушче по силна форма ке се стретит при решеiн'ето прашаiн'ето, коi iазик требит да се признаiит за во сколиiите и обшчественото управуаiн'е во патриархиiцките реiони. Влашкото праителство ке барат за власите влашки iазик, а патриархиiата со видните прихожани, ке барат грцки. Ако се не удовлетворит бараiн'ата на влашкото праителство, ке се постапит непраилно и непраедно; ако пак се удовлетворит бараiн'ето на влашкото праителство, против желаiн'ето на прихожаните, к'е се напраит насилiе.

Патриархиiата ке барат грцки iазик и за праославните арнаути- тоските. Самите тоски немаат дозреiано до национално самосозанаiн'е, затоа патриархиiата ке успеиат. Но друзите македонцки народности, заiедно со друзите арнаути, ке позаидуат на усилеiн'ето на грцкиiо iазик на есап на друзите и ке организуат партиiа против грцкиiо iазик. Немат сомнуаiн'е, да тука не ке бидит така лесно окупационите власти да се ориентираат.

Но наi мачно iет прашаiн'ето за официадниiо и сколиiцкиiо iазик во словенцките части на Македониiа. Тука сет: iедни патриархисти, друзи екзархисти по вероисповедуаiн'е, ако се не гоорит за католиците и мусул'маните. Патриiархистите се признаваат от турците за Грци - „урум-милет", а от србите и бугарите за срби и за бугари. Екзархистите, сами, и от турцките власти, се броiат за бугари, србите пак и броiат срби. И така патриархиiата к'е сакат во поголемата част на Македониiа со словенцко населеiн'е да устаноит грцкиiо iазик за во сколиiите и управлеiн'ето. Во своiите пожелан'а патриархиiата ке стретит отпор от србите и бугарите. Но последните, оспоруаiк'и праото на грцкиiо iазик во словенцките краини, сами не ке можат да се разберат и да определ'ат, каде ке требит да бидит бугарцкиiо и каде србцкиiо iазик.

Мислит ли комитетот, оти, ако он сакат да игнорират прашаiн'ето за iазикот во разни делои на фантазираната, барем сега за сега, автономна Македониiа, игнорираат истото прашаiн'е и заинтересуаните балканцки народности, особено србите? Мислит ли он, оти србите му веруваат да, се работит на „Македониiа за македонците" ,ако се игнорират прашаiн'ето за iазикот на македонцките словени, и да тоа прашаiн'е лесно и праедно ке се решит со добиiаiн'ето на автономни праа? Ако мислит така много се лажит.

Ако автономиiата на Македониiа се iавит како резултат на сегашното востаiан'е, то македонцкото прашаiн'е ке се решит не во полза на македонците, а во полза на бугарите, зашчо комитетот, како шчо видофме по горе, работит под бугарцка фирма. Тиiе од македонците, шчо добиiа образуаiн'е во Бугариiа зедоа инициативата за ослободуаiн'е и они до сега играа, можит да се речит, не само главната, ами и искл'учител'на рол'а. Ако нивното работеiн'е се увенчат со успеф, они, а со ниф заiедно и бугарцките интереси, ке земат врф над чуздите интереси во Македониiа. Ако востааiн'ето восторжествуат, не iет ли iасно, оти за него к'е имат да се благодарит на бугарите и за тоа тамо, каде сега србите конкурираат со своiите пари и своiата пропаганда, со бугарцките пари и пропаганда, ке изгубат секоiе влиiаiн'е на своiите клиенти? Зар не му мисл'ат србите, оти со успеот на востааiн'ето, ако се питат: на коi iазик ке требит да зборуат судиiата, да речиме, во Тетоо? - автономното праителство, коiе ке бидит од „бол'шинството", ке одгоорит - на бугарцкиiо; истото ке одгоорат и местните жители, зашчо во нивните очи, бугарите, а не србите, излезоа герои. Исто така, во полза на бугарите, ке се решит и прашаiн'ето за iазикот во градцките и селцки сколиiи. А пошчо во автономна Македониiа ке немат место за пропагандите, то србите ке требит да остапат место на бугарите. Но ке се согласат ли на тоа србите? Они, можит, и би се согласиле да iет тетовцкиiот гоор много близок со бугарцкиiот литературен iазик. Но они знаiат, оти не iет така. Они знаiат, оти во тоiа гоор вистина се имаат особини обшчи со бугарцкиiот iазик, но исто така се имаат и особини обшчи со србцкиiот iазик, па и таквиiа, шчо се немаат,ни во србцкиiот, ни во бугарцкиiот iазици, а сет своiствени само на македонските наречiа. Се питат: ке дозволит ли, и можит ли да дозволит Србиiа во тетовцкиiот гоор да се развиiат на место македонцките и србцки - бугарцки особини, а заiедно со iазикот да се развиiат во тетовцко на место македонцки и србцки - бугарцките интереси? Имат ли она прао да протестуат против бугаризуаiн'ето на тетовцко и да барат зашчита на своiите интереси тамо против бугарцките посегуаiн'а? Имат ли Русиiа морално прао да зашчишчаат нарамно со бугарцките и србцките интереси?

От тука iасно се видит да iет прашаiн'ето за iазико, особено за iазико во областите со словенцко населеiн'е, iедно од наi важните при разрешуаiн'ето на македонцкото прашаiн'е, Да имаше мег'у словените во Македониiа национално и религиозно единство, и да имаше сознааiн'е за ниф во жителството, до сега на полоина ке беше решено Македонцкото прашаiн'е. А до кога, iедни македонци се кажуаат патриархисти, друзи екзархисти; едни бугари, друзи срби, треки грци и бараат покроителство у различни балканцки држаи, даваiк'и им со тоа прао да се бркаат во македонцките работи, до тогаi не можит да се мислит за обшчо востааiн'е; до тогаi ке бидит само частично: со бугарцки, србцки, или грцки, но никако не, со чисто македонцки характер.

Тоа нешчо iет iасно за сите, само не за нас македонците и за раководците на сегашново востааiн'е. Тиiе раководци праат сите усилиiа да покажат мотивите и самото движеiн'е, како шчо се сакат ним; ама работа iет, оти не само ниiе, ами и друзите имаат разум и очи да видат и разберат, како iет истината. Комитето се срдит, зашчо консулите не осветуат работите, како шчо сет. Но ако се осветат тиiе како шчо сет, то не ке се аресат на комитето. Комитето, со друзи зборои, барат европеiцките праителства да гледаат на работите во Македониiа со македонцки очи т.е. со очите на комитето; а да беше така работата, немаше зашчо европеiцките праителства да имаат свои агенти во Македониiа.

Но ако имафме ниiе морално прао да бараме от престаителите на европеiцките држаи во Македониiа точно и беспристрасно да осветл'уат своите праителства и европеiцкото обшчествено мнеiн'е за работите во Македониiа, то наш морален долг беше, да сме и ниiе осветени во европеiцките интереси во таткоината ни, особено во интересите на балканцките држаици.

Ниiе требаше да знаеме, оти против нашето востаiн'е ке бидат: и Кара-Влашко, и Србиiа, и Грциiа. Кара-Влашко не можит равнодушно да гледат на усилеiн'ето на Бугариiа со дааiн'ето на Македониiа автономна управиiа. На автономиiата се гледат, како на преодна степен кон соiединуаiн'е на Македониiа со Бугариiа. Кара-Влашко не можит да допушчит на неiните граници создааiн'ето на iедна голема Бугариiа, коiа, можит, после ке барат од неiа Добруджа! По тиiа политични сообразуаiн'а, и да имат во Македониiа чисто бугарцко и само бугарцко населеiн'е, она не ке допушчат соiединеiн'ето мег'у турцките и бугарцки бугари; она не можит да допушчит во своiа пакост нарушеiн'ето на териториiалната целост на Турциiа. А Кара-Влашко iет во соiуз со троiниот соiуз, коi шчо ке покроителствуат Кара-Влашките интереси на Балканцкиiот полуостров.

Интересите на Грциiа во Македониiа сет ушче по големи. И ако немат многу грци во Македониiа, пак Грциiа iет не по малку заинтересуана во нашите работи од друзите балканцки држаици. Секоi држаа се мачит, ако не да праит нои завладуаiн'а, политични, економцки и културни, то да сочуат тиiе, шчо сет напраени од по напред. Грците со своiата цариградска патриiархиiа имаат наложено грцкиiо iазик во сколиiите и црквите на много македонцки краишча, каi шчо немат грци. Природно iет, да ке употребит Грциiа сите дипломатични патишча, за да се задржит во Македониiа на тиiа позициiи, каi шчо се наог'ат от средните векои, особено от времето на турцкото завладуаiн'е на Македониiа, а грцките интереси во Македониiа се бранат, не од iедна Грциiа, а и од големите сили, шчо не сакаат да се усилит словенцкиiот елемент.

Но наi много iет заинтересуана во македонцките работи Србиiа. Она предiавуат етнографцки и историiцки петензиiи на Македониiа. Но осим ниф, имат и политични причини, коiи никоi пат не ке дадат на Србиiа да допушчит, да се решит македонцкото прашаiн'е во полза на iедна од балканцките држаи, особено во полза на Бугариiа. Автономна Македониiа, како пат, по коi шчо ке се доiдит до соiединуаiн'ето на Македониiа со Бугариiа, Србиiа никоi пат не ке допушчит. Уголемуаiн'ето на Бугариiа от присоiединуаiн'ето на Македониiа не можит да бидит допушчено от Србиiа не само за то, шчо со тоа ке се нарушит рамновесiето на Балканцкиiо полуостров, а наi много за то, шчо по негоото извршуаiн'е Србиiа ке се наiдит мег'у две по силни од неiа држаи: Австро-Унгариiа и Бугариiа; она ке бидит од ниф политично и економцки задушена, и ке требит да се подчинит, или на iедната, или на другата. Значит, државните интереси на Србиiа никоi пат не ке допушчат да се образуат бугарцка Македониiа. Немат сомнуаiн'е, оти србцките интереси, како и интересите на Кара-Влашко и Грциiа, си имаат своi покроител'.

Значит, малите балканцки држаи, и ако на вид и да не играат рол'а во решеiн'ето на македонцкото прашаiн'е, коiе како да iет само во раците на големите држаи, во деiствителност имаат наi голем значаi.

Големите држаи заiавуат, оти они немаат непосредствени интереси во Македониiа, а работат само во име на праедноста. Но таiа праедност, како шчо рекофме, се разбират инак од грци, срби, власи, бугари, то и големите држаи, покроител'ки на малите, се iауваат предстаител'ки на своiеобразни праедности. От тука и не можит да се очекуат обшчо работеiн'е во македонцкото прашаiн'е. Задружна работа iет возможна само во наiмали реформи.

Ако iет така, то на кого се надеiафме со востааiн'ето? На на Русиiа ли? Но Русиiа неколку пати официiално си изми раците пред крвопролиаiн'ето. Ниiе, на место да се л'утиме на руските предстаители: А. Зиновiев, А. А Ростковцки и Машков, по арно ке напраифме, да се позамислиме за руската политика на Балканцки полуостров. Русиiа iет словенцка и праославна држаа. Она ослободи Србиiа и Бугариiа; она поможа на Кара-Влашко, Грциiа и Црна Гора да се ослободат. Она секога iет покроителствуала праославиiето и словенството. Ако iет така, то, шчо можит да напраит за нас Русиiа, кога во Македонцките работи сет забркани неколку словенцки и праославни народи? Можит ли она за атар на Бугариiа да оскрбит друзите балканцки самостоiни праославни држаи, чиiа самостоiност iет извоiуана со руска крв и руски пари, и да напраит тиiе држаи, да се одвртат од неiа кон друзите западноевропеiцки држаи, и да се чинат во нивните раци орадиiа, напраени против Русиiа? Можит ли Русиiа со своiата политика да оттолкнит от себе балканцките праославни држаи? И шчо добиiат она за таiа загуба? Благодарноста на Бугариiа, можит! Но бугарцката благодарност iет само ден до пладне, а после бугарите ке речат, оти тоа го напраи Русиiа со своiи планои да завладит Балканцки полуостров, спасеiн'ето на коi ке се наог'ат во Англиiа, и за тоа бугарите, на место да се во соiуз со „великата освободителка", ке се фрл'ат во скутоите, или на Англиiа, или на друзите неприiатели на Русиiа и словенството. Значит, при современата поставвка на македонцкото прашаiн'е, ниiе очекуафме за наш атар Русиiа со своiи неомислени постапоци, да се откажит од неiните интереси на далекиiот исток, и заiедно со тоа да потрпит поразиiа на блискиiот исток. Арно ама не било така, како шчо мислефме ниiе.

И така неуспехо на востааiн'ето iет iасен, како бел ден. То от самиiо зафаток iет постаено на лоша осноа: не iет обшче македонцко, но iет частично, и имат бугарцка боiа. Во него имаат раководна рол'а само македонцките словени, шчо се викаат бугари. Интелегенциiата, не само на друзите македонцки народности, ами и на самите македонцки словени, беше непричастна во управлеiн'ето на комитето. Комитето, како таiна организациiа, се боiеше да пушчи каi себе равноправни членои од друзи народности, от словени србоманни и гркоманни, или пак и само со србцко и грцко образуаiн'е, от страф негоите таiни да не станат достоiаiн'е на балканцките држаици. Организациiата беше и iет завиiена во таiна, така да долните неiни членои сет слепи орадиiа за исполнуаiн'е само на работи, диктуани од горни сообразуаiн'а и интереси. Тиiа сообразуаiн'а сет само достоiаiн'е на неколцина, туку речи, самозванци, или случаiно испливели на поврхнината македонци. Тиiе луг'е сет вршителите на судбините на Македониiа. Нивната деiателност не подлежит на критика. Ако се осмелит некоi да критикуат деiателноста на таквиiа лица. се решаат да погинит од организациiата. И таква организациiа се кажуат идеална! Разбирам, оти не сите членои можат да знаiат сите работи. Но, ако и имат ограничеiн'а, то ограничениiата требит да бидат разумни. Во организациiата требит да бидат сосредоточени наiдобрите интелегентни сили во Македониiа. Требит да имат луг'е, коiи шчо можат по широко да погледат на прашаiн'ето и да измерат безпристрастно и без увлечеiн'а резултатите на секоi iеден рачкор на комитетцките работи.

Имат ли нешчо подобно во организациiата? Коiи сет во Бугариiа главните предстаители на организациiата? - Татарчев и Матов.

Можит да бидит, оти и iедниiо и другиiо сет луг'е со висок патриотизм и знаiан'е на положеiн'ето во Македониiа. Но тиiе сет приврженци на краiни мери, без да гледаат на политичното положеiн'е. После, како се видит, они мисл'ат за единствено праилна гледна точка на прашаiн'ето за народноста на македонцките словени - бугарцката; а можит, си мисл'ат оти прашаiн'ето за народноста на македонците iет второстепено и ке се разiаснит лесно со ослободуаiн'ето на Македониiа. Но они требит да гледаат во биднината деiствителноста, а не то, шчо им се аресуат.

И сите друзи раководци, како Радев, Станишев, Караiовов и пр., сет од иста категориiа. Тиiе си мислеа, доста iет iедно заiавуаiн'е, оти Македониiа ке бидит за македонците. Комитетот можит да се пофалит и со по умерени раководци, но и тиiе мислеа, оти спасеiн'ето на Македониiа iет само во дуовното iединеiн'е па и господствуаiн'е на бугарите во Македониiа. Можит он да се пофалит и со луг'е, коiи шчо сакаа дуовно да се отдел'ат македонците од бугарите. Но тиiе луг'е или се ограничиiа со издааiн'ето на неколку книжки на македонцки iазик, или пак се ограничиiа со зборуаiн'е македонцки дома, или со своите земiаци.

И така бугарцката боiа на движен'ето iет главната причина на неуспеот. Ако iет така, то шчо се барат од македонцката интелигенциiа, за да се олеснат нестреките за македонците от сегашната нестрек'на авантура?

Првото нешчо, коiе шчо се барат од нас iет: да знаеме нуждите наши и на нашиiо народ.

Не еднаш на митинзите во Софиiа и друзите градишча се имаат приимано резол'уциiи со изложеiн'е на нуждите на македонците. Но тиiе резол'уциiи се имаат приимано во Бугариiа, под влиiаiн'ето на бугарцкото обшчество и от македонцката емиграциiа во Бугариiа. На тиiе митинзи не беше предстаен сиiот македонцко-словенцки народ со негоата интелегенциiа, за тоа резол'уциiите беа и не полни и iеднострани.

Македонцкиiо народ не толку се нуждаат, барем сега за сега, во официален iазик на болшинството, во генерал-губернатор од народноста со болшинство и во слободна преса, колку: во устрануаiн'е или парализуаiн'е деiателноета на националните и религiозни пропаганди; во устранеiн'ето на враждуаiн'ето мег'у приврженците на разните национални и религiозни пропаганди; во устранеiн'ето на тоа недоверiе и обособеност, коiа iет сега мег'у македонцката интелегенциiа, воспитана во разни држаици балканцки и служит на религiозно-националните пропаганди во Македониiа; во официiално признааiн'е на македонцката народност и во внесуаiн'е во нофузите и друзите официiални документи на лица от словенцки произлез од Македониiа името „македонец"; се нуждаат во земелен надел, како шчо беа сел'аните наделени со земiа при отмената на крепостничеството во Русиiа, Галициiа и др. страни. Тука идит и цел ред друзи реформи, во коiи флизаат и тиiа, шчо беа изработени од рускиiо и австро-унгарцки посланици во Стамбул и беа приемени од Н. И. В. Султано.

Задак'ата на македонцката интелигенциiа от сега на тамо ке требит да бидит да се одделат нагледно за сите: и за самите македонци, и за Турциiа, и за Балканските држаи, и за великите сили, интересите на македонците од интересите на друзите балканцки држаи и народи, и да се изучат подробно сите прашаiн'а врзани со избавуаiл'ето на нашиiо народ и нашата таткоина от сегашното големо бедствиiе, и со процветааiн'ето на нашиiо народ во дуовен и материален однос.

Таiа задак'а iет многу тешка и требуат големи заiеднични усилиiа. За тоа изучуаiн'ето на таiа задак'а и исполнуаiн'ето неiно бараат участiе во неiа от сите македонцки словени, без разлика на верцка или нацiонална боiа. За тоа македонцката интелегенциiа требит да престанит да се односит мег'у себе со недоверуаiн'е. От пропагандите, во коiи служит, к'е требит да барат слободиiа, да се наог'ат во постоiано сносуаiн'е со интелегенциiата и обшчеството од друзите пропаганди. Во слободните балканцки држаици, од време на време, македонцката интелигенциiа без разлика на пропаганди, требит да устроiат своiи македонцки собири, на коiи ке се разгледуваат и решаваат прашаiн'а за дуовното и нацiонално процветуаiн'е на македонците. Македонцката интелегенциiа секогаш, кога iет надвор от своiите официални работи, требит да зборуат мег'у себе на централното македонцко наречiе (Велешко-Прилепцко-Битолцко-Охридцко), коiе ке требит да се воведит во сите религиозни и национални пропаганди и турцките сколиiи, како задолжителен предмет. Тоа наречiе имат да бидит литературен iазик на македонците.

Ако религиозните и национални пропаганди не посакаат да воведат нашиiо iазик во своите сколиiи, се разбират, оти само тамо, каде живеiат словени, и ако забрануат на своiите учители и попои да другаруат со македонцката интелегенциiа и обшчество од друзите пропаганди, то тогаi македонската интелегенциiа и народ, без разлика на пропаганди, требит да му изнаiдат пат, со коi шчо к'е можит да се накажит таiа пропаганда. Ако таiа пропаганда се вооползуат со музавирлуци против неiните неприiатели, то интелегенциiата требит, да обiаснит на народо недостоiниiо образ на работен'е на таiа пропаганда, и да то повика, сам да се бранит животните своiи интереси. Ако народниiо протест во верцките и сколиiцки работи, во коiи требит обшчините да се признаiат слободни, се покажит од заинтересуаната пропаганда, како бунт со државна боiа и се барат државни мери против бунтовниците, то народо и интелегенциiата требит да се обрнат до консулете, како до третеiцки судиiи.

Ако неколку, или сите пропаганди се воспротиват за тиiа наши бараiн'а и настоiаваат, во сколиiите и црквите да се изучуваат и поминуваат само iазиците на пропагандите, то да се приiмат обшчи и енергични мери против сите и религиозни и национални пропаганди во Македониiа.

Слободиiата на совеста iет признаена на секаде; она iет и ке бидит признаана и каi нас. Експлуатациiата со таiа слободиiа се преследуат на секаде и требит да бидит преследуана и каi нае. Іезуитите сет истерани, тукуречи, от сите европеiцки земiи, за тоа шчо експлуатираа со народната совест. Црковните ордени во Франциiа сет ограничени во сколиiцките работи, оти со ниф злоупотребуваат. Шчо iет било на секаде во Европа, можит да бидит и каi нас во Македониiа.

Секоi ке имат прао да исповедуат и мусул'манство и рисiанство во трите главни форми: праославиiе, католичество и протестанство. Религиозните потребности и убедеiн'а сет за сите неприкосноени. Но религиiата никак не требит да бидит средство за престапни политични и национални цели, како шчо iет сега во Македониiа.

Ако разгледаме сега распространените во Македониiа религиозни пропаганди, то тамо ке наiме религиозните пропаганди во поекето случаiи да служат како орадиiе за национали и политически цели.

Протестанството и католичеството во Македониiа имаат само религиозни цели, оти предстаителите на тиiа пропаганди со уважеiн'е се односуат до сите и наiдробни национални особнини на сите македонцки националности. Ето зашчо никоi немат прао да се ополчит против работата на тиiа пропаганди.

Праославиiето, наi старата, наi распространената и основната религиiа на сите македонцки народности, за сожал'уаiн'е, сосим изгубило од видот своiата главна цел'а да сеiит братство мег'у народите, да облагородуат срцата на верните. На место тиiа блатородни задаки праославiето сеiит само раздор и ненавист. Оно iет сега само наi главното средство во раците на xразни пропаганди со чиста национали и политични задаки. Праославиiето во Македониiа сега iет до толку искажено, шчо и не можит да бидит реч за една праославна црасва, - сега тамо имат 3 цркви, но не православни, а: грцка, бугарцка и србцка. Зашчо тоа да бидит така? Зар црквата не требит да бидит: Едина, Саборна, Вселенцка и Апостолцка?

- Да. Црквата требит да бидит имено Едина и Соборна, а не србцка, грцка и бугарцка. Црквата каi нас си изгубила своiата главна цел'а, за тоа македонцката интелегенциiа и народо имаат полно прао да употребат. сите своiи сили да лишат црквата во Македониiа от чисто национални цели и да и поврнат тиiа цели, коiи шчо и запоедал неi неiниот Божествен Осноач: да проповедуат евангелието на сите iазици т. е. на сите народи на нивните iазици.

Ако религиооните пропаганди се постараiат да побркаат на здружуаiн'ето на македонцката интелигенциiа и македонцкиiо народ мег'у себе, то прво нешчо, коiе ке се потребат,.тоа iет, да се образуат во Македониiа: Едина, Саборна и Апостолцка црква т.е. да се возстаноит Охридската Архиепископиiа, коiа шчо ке бидит „Архиепископиiа всеiа Македониiи".

Религиозните пропаганди можат да имаат нешчо против здружуаiн'ето на македонцката интелигенциiа и народ ,само по национални соображуаiн'а. Ако iет така, то природно iет, оти, со бараiн'ето црковна реформа, ке; се соiединит и бараiн'е сколиiцка реформа т.е. Архиепископиiата ке земит во свои раце сколиiцката работа, и ке се дообразуат во неiа со народноста на своiата паства: во грцките епархиiи и парохии ке се учит восколиiата и ке се служит во црквата на грцки iазик во влашките - на влашки; во словенцките на македонцки.

Тогаi сите наиионалии и религиозни пропаганди, коiи шчо цепиiа народо на разни групи, неприiател'цки една кон друг'а, ке се отстранат и ке настапит мир за народо, за Македониiа, за Турциiа и за Европа.

И вистина, одваi ли имат нешчо по арно од вакво свршуаiн'е на македонцката криза: за народот то iет арно, оти ке се ослободит и од интригантите од разни народности, и ке се откажит од разни поддувуаiн'а, коiи шчо го одвлекуваат од негоите мирни работи: црквата ке примирит безосновната вражда мег'у разните народности.

Таков исход на кризава iет нешчо наi арно и за Турциiа. Турцките дипломати се лажат многу, ако мисл'ат, оти ке сочуваат Турциiа во Европа поеке ако се придржуат до политиката: divide et impera. До кога имат во Македониiа почва за национални пропаганди, до кога не се отстранат причините, чуздате држаи да имаат во Македониiа поеке влиiаiн'е од самата Турциiа, до тогаi Турциiа само ке расходуат на Македониiа, а не ке имат од неiа никаква полза, до тогаi секоiа минута ке требит да се боiит да не изгубит Македониiа; а ако се признаит официално, оти во Македониiа немат неколку словенцки народности, ами имат само iедна оддел'на, ни бугарцка, ни србцка, и ако се одделит Македониiа во самостоiна архиепископиiа, наiеднаш Турциiа ке се ослободит однабркуаiн'ето во македонцките работи од сите 3 саседни држаи.

Нашите национални интереси диктуваат на македoнцката интелигенциiа и на македонцкиiо народ, да се поможит на Турциiа да излезит од затруднител'ното положеiн'е во коiе iа кладеа религиозните и националните пропаганди во Македониiа и држаите, заинтересуани во ниф. Нам не ни требит присоiединуаiн'е до Бугариiа, ни до Србиiа, ни до Грциiа. Целоста на Турциiа за нас iет по важна, от колку за Русиiа и западна Европа. Турциiа iет страната, шчо се наог'ат во наi арно географично положеiн'е. Турцкото поданство и сочувуаiн'ето на целоста на Турциiа ни даат прао на македонците да се ползуаме низ цела Турзциiа со прао граг'анство. А тоа прао можит да ни даит голема материална полза. Ето зашчо македонцката интелигенциiа, ако изучит подробно своiите интереси, то на прво место требит да постаит и за себе и за своiот народ: со сите свои морални сили да сочуат целоста на Турциiа. Во замена на тоа, ниiе ке имаме лице и прао, да се надеiаме од нашиiо великодушен гооподар, да добиiеме полна автономиiа во црковното и сколиiцко дело и полна равноправност пред законо и во местната самоупраа во Македониiа. Таква самоупраа никак не iет опасна за целоста на Турциiа. Напротив она ке уредит односите мег'у македонцките народи во вечни времиiн'а.

И така усилиiата на македонцката интелигенциiа и народо требит да се обрнат на националното соiединуаiн'е на макеонцките словени во iедно цело и на соiединуаiн'ето на интересите на сите македонцки народи. Националното и религиозно неприiател'ствуаiн'е требит да станит само iеден жалостен спомин. Солидарната работа на македонцките народности требит да се обрнит кон сочувуаiн'ето на целоста на Турциiа. Во замена на тоа, Турциiа ке раширит праините на сите македонцки народности пред законо и во административното управуаiн'е, и ке покроителствуат на националното развитiе на сите македонцки народности.

Таква мирна програма на македонците ке стретит поддржка и одобреiн'е у великите сили, заинтересуани со сочувуаiн'ето на целоста на Турцко. Великите Сили ке поможат на Турциiа да се оддалечат сите непраини за македонцките народности од националните и верцки пропаганди и да се обезпечит нивното самостоiно сашчествуаiн'е и развиiаiн'е.

Малечките Балканцки држаици, коiи шчо сет заинтересуани и поддржуат пропагандите, на прво време ке се расрдат на Императорцкото Султанцко праителство за тоа, шчо пресече „вековните" привилегиiи, но ке поминит време и они ке се примират со устранеiн'ето на пропагандите, оти тоа устранеiн'е, ке бидит во нивна полза: ке престанат да праiкаат во Македониiа секоiа година своiите милиони франкои, от коiи за ниф никога не iет имало, и не ке имат никаква полза. Тиiе милиони не само сет пропадали до сега без полза, но и имаат поддржуано неприiателство мег'у балканцките држаи, кога тиiе по своiата географцка близост и iеднакви интереси, требит, една со друга да помагаат заiедничното економцко развиваiн'е.

По горе, кога зборуаф iас за неуспео на востааiн'ето, iас рекоф, оти неуспео се должит на частичноста негоа. Іас зборуаф, оти кога се праит востааiн'е од името и во полза на сите македонцки народности, тогаi на тоа требит да се имат полномок'ност и участиiе на сите народности во организациiата.

Сега, кога зборуам iас за истеруаiн'ето на пропагандите од Македониiа, за примируаiн'ето и обiединуаiн'ето на македонцката интелегенциiа и народности, можит некоi да си помислит, оти тоа обiединуаiн'е ке ни поможит да се подигнит iедно обшчо востааiн'е, коiе шчо ке имат по голем успеф. Ке погрешит, коi ке напраит такво закл'учуаiн'е.

Іас ушче по горе рекоф, оти ниiе сме заинтересуани во целоста на Турцко. И вистина, каква полза еа нас од присоiединуаiн'ето со Бугариiа, или Србиiа, или Грциiа? Тиiе држаи сет по културни од нас, а како таквиiа само тиiе ке имаат полза од присоединуаiн'ето кон ниф Македониiа. После таквоа присоiединуаiн'е на цела Македониiа до iедна од балканцките држаици не iет возможно - друзите држаици ке побркаат на него. Возможен iет дележот на Македониiа мег'у малите држаици, или окупираiн'ето на Македониiа од Австриiа. Но можит ли да бидит по голема нестрек'а за македонците од раздел'уаiн'ето или окупациiата?

Малечките држаици балканцки без церемониiа ке земат во своiи раци сите дооди,од завоеваните части на Македониiа, а македонците ке се обрнат во просiаци, откако си загубат првен своiите национални особини.

Можит да се предречит, каква ке бидит судбата на Македониiа под Австро-Унгариiа: Босна и Ерцегевина iасно ни покажуваат, оти не ке поминат и 10 години од Австриiцката окупациiа, како ке зафатат македонците без разлика на вера и народност да си оставуат своiите катои и да се исел'уат.

А и присоiединуаiн'ето до iедна од балканцките држаици, шчо не iет никоi пат возможно, ни делеiн'ето, ни окупациiата, не сет водзможни без револ'уциiа од натре. И имаат ли смисла тиiе револ'уциiи, кога ни обезпечит Н .И. .В Султано националното и религиозното сашчествуаiн'е и ни гарантират равноправност пред законо и во областната самоупраа со турците? А се имаат осноаiн'а да се мислит, оти Иксператорцкото праителство iет исполнено со добри намереiн'а за своiите македонцки народности. Историiата помагат да секоi народ да си видит грешките, коiи шчо имат праено, и да се чуат да не се повторуат. Сегашното востааiн'е iет многу поучно, како за нас, исто така и за турците. Іас не можам да допушчам, турците да не се поучат од него: iасно iет за секоi, па и за турците, оти Турциiа не можит поеке да сочуат Македониiа ако продолжат истата политика, кон нас, шчо iе водеше досега, Турциiа не можит да да сочуат таiа своiа провинциiа без содеiство на местното жителство. Іедна воiска не iе доста, како шчо не iет доста и доволството на меншеството на населеiн'ето. Турцкото господство во Македониiа ке се сочуат само тогаi, ако во неiа имат многочислено населеiн'е, коiе шчо видит своiето благосостоiаiн'е обеспечено само под власта на Турциiа. Тоа населеiн'е ке составуат главниiо оплот на турцките интереси во Македониiа. А поддржката на болшинетвото Турциiа ке добиiит само, ако се погрижит да воведит во Македониiа истинцки реформи, способни деiствител'но да сочуваат националните и религиозните интереси на поданиците, нивните граг'ански праа и сносно економско сашчествуаiн'е. Ако тиiа потребности на поданиците не се сочуваат, и Турциiа продолжаат да бидит неискрена во прилагаiн'ето на реформите, то от тоа ке пострадат наi много пак она: 1, она ке бидит принудена со сила да воведит некоiи реформи, 2, ако и после тоа населеiн'ето не бидит оградено во национално-религиозен и економцки однос, то со тоа ке се восползуваат неприiатиелите на Турцко да напраат во Македониiа брканица за да ловат риба во матна вода.

И така првото нешчо, коiе шчо ке требит Македонцката интелегенциiа да се добиват, тоа iет: устранеiн'ето на недоверiето мег'у интелегенциiата, со разно национално и религиозно образуаiн'е, обiединуаiн'ето на таiа интелегенциiа, како во самата Македониiа, така и зад неiните граници; совместното обсудуаiн'е обшчите интереси на Македонците; устрануаiн'ето на национално-религиозната мрзн'а; воспитаiн'ето на македонцките словени во чисто македонцки национален дух; задолжителното изучуаiн'е на македонцкиiо iазик и слоесност во стредно-учебните заведеiн'а во градоите со словенцко населеiн'е; обучеiн'ето во селцките сколиiи со словенцко населеiн'е на македонцки iазик. Во словенцките села во црквата словенцко богослужеiн'е. Ако тиiа бараiн'а стретат отпор од некоiа от пропагандите, то да се молит турцкото праителство и Големите Сили, да се отдалечат од Македониiа деморализуiук'ите пропаганди, да се востаноит Охридцката Архиепископиiа, во раците на коiа да преминит црковно-сколиiцкото дело за сите рисiански народности во Македониiа.

Друго нешчо, коiе се барат од нас, iет, да се обрниме до нашите браiк'а, шчо воiуваат во таткоината ни, да сложат оражiето, за да се даит возможност на Русиiа и друзите сили, да земат сите мери, шчо зависат од ниф, да се удовлетворат сите наши религиозни, национални и економцки интереси.

Іасно ми iет, со какво негодуаiн'е ке се однесат мнозина кон тоа мое предложеiн'е. Можит, ке го наречат и предател'ство. Можит да бидит, да се наiдат и л'уг'е, коiи шчо ке речат, оти требит да се мавнат от тоiа свет лица со такви мисли.

Коi како сакат, нека речит, нека мислит и нека приiимат против мене. Долго кон народот и таткоината му диктуваат да се искажам во таква смисл'а. Іас сум iеднаш уверен, оти во постапоко ми немат нишчо предателцко: 1, оти мислите, не само на частни лица, како мене, но и на сите македонци од боiното поле и од Бугариiа, и мислите, бараiн'ата и предложеiн'ата на целиiо бугарцки народ и бугарцкото праителство, не сет во состоiаiн'е, да изменат погледите на Големите Сили и Русиiа на нуждите на македонцкиiо народ; 2, сите усилиiа по натамо одваi ли ке изменат поведеiн'ето на држаите во нашето прашаiн'е. Наi много, шчо можит да бидит, тоа iет - европеiцка конференциiа; но таiа конференциiа не можит да се зафатит по рано от пролетга, и то, тогаi ке се зафатит само, ако востааiн'ето тогаi бидит по силно от сегашното. Но можит ли да се предвидит одот на востааiн'ето? Пак и да се допушчит, оти востааiн'ето тогаi ке бидит, и по силно от сега, и ке принудит Европа, да се повикат европеiцка конференциiа, можит ли некоi да предречит, оти решеiн'ата на таiа конференциiа ке бидат во наша полза? - Одваi ли.

Европеiците до сега си имаат напраено непраилен закл'учок за народноста на македонците, и ето зашчо, последните, коiи носат на своiот грб сите тешкотиiи и нестреки от сегашното востааiн'е ке имаат наi малу полза од решеiн'ето на конференциiата. Требит да бидиме слепи, за да не видиме тоа, шчо iет очигледно. Во конференциiата ке се земат цел ред мери во полза на македонцките народности. Но коiи сет тиiе народности? .- турци, бугари, срби, грци, власи, арнаути.

Кого требит да броiат на конференциiата: бугарин, србин, грк? Каде iет границата мег'у ниф? Наi после коi ке заседаат на таiа Конференциiа? Коi ке даат сведеiн'а за македонцките народности и нивните потребности? Зар не iет iасно, како бел ден, оти предстаители од нас немат да имат, оти ке решаваат нашите судби, без да не питат нас, шчо бараме ниiе, а зато, ке питат нашите неприiатели, коiи имаат своiи држаи и своiи дипломати, икоiи ке извлечат сета полза од нашата пролиена крв?!

Не браiк'а! Никаква конференциiа не не спасават. Многу по арно ке бидит, да се довериме на наi многу заинтересуаните во нашите работи држаи, особено на праославна Русиiа, коiа знаiит убао нашите нужди, а не да се надеiаме во сами себе и во некакви конференциiи. Да беше било така лесно и арно созиваiн'ето на конференциiа, и сега ке имафме друг способ трактуаiн'е на нашите работи и наместо Европа да остаит Русиiа и Австриiа да решаваат нашето прашаiн'е, сите европеiцки Големи сили ке сакаат во него да играат iеднаква рол'а. А шчо пишит англицкиiо министер-председник на кентерберiцкиiо архиiепицкоп за политиката на Големите Сили во нашите работи: „участiето на сите Сили воразрешеiн'ето на македонцкото прашаiн'е само можит да задржит, на место да ускорит, неговото разврзуаiн'е. Во дадениiо случаi наi арно iет инициiативата и наi главната рол'а да iет во раците на наi заинтересуаните големи држаи, коiи наi арно знаiат нуждите на македонците". - Да, ниiе требит да знаiиме, оти од участiето на сиiот „концерт" можит да се очекуат големо неблагозвучiе, по малко давлеiн'е на Портата, от колку можит да се очекуат од работите на двете наi многу заинтересуани држаи. Држаите разно гледаат на прашаiн'ето, а тоа разногласiе бркат на iеднодушно давлеiн'е на Портата. Можит ли да се мислит, оти на конференциiата ке имат по големо iедногласiе, от тоа шчо го видиме сега во постапоците на двете заинтересуани држаи? Сегашната конференциiа ке бидит сосем во Друзи условиiа от тиiе, во коiи работеше конференциiата пред последната рускотурцка воiна.

Сегашната конференциiа ке изиграет само во полза на малите држаици, шчо бараат на есап на македонците да си осноат и рашират праата на нивните народности. Ако iет така, а инак не можит ни да бидит, то ексик му и конференциiата!

Іедно iет така, то немат смисл'а и по накашното сопротивуаiн'е. Знаете ли, шчо мисл'ат тиiе, шчо сет за по накашното сопротивуаiн'е? - Іедно имаат надеж за набркуаiн'е на Силите; друго, се надеiат на конференциiа; и трек'о, кажуваат, ако не бидит ни iедното, ни другото, то ке напраат Турцко економцки да пропаднит со долгото содржуаiн'е на голема воiска. Іеднаш се видит, оти двете првни надежи не ке бидат во наша полза. А трек'ото ушче по малу. Зошчо ке питате?

Европа имат интерес, да се сочуат Турцко, ето зашчо, ке му дават средства, за да се сочуат. А коi ке и плаiк'ат тиiе пари и процентите од ниф? - Пак ниiе. Но да предположиме оти турцкото економцко разоруаiн'е не ке се отразит на нас. Но не iет ли iасно, оти, ако Турцко ослабнит економцки ниiе к'е ослабниме во неколку пати поек'е? Не знаеме ли ниiе, оти сето време, до кога ке се продолжаат борбата со четите, турцкиiо аскер ке грабит, ке насилуат и ке праит секакви друзи пакости на населеiн'ето? Народо не ке можит да вршит своiата работа, а од друта страна ке трибит да ранит гладната турцка воiска и четите?

Борбата имат, не толку национален, колку религиозен характер. Како та iет опустошител'на, во неколку пати поеке од обичната воiна! Тоа опустошеiн'е имат смисл'а, ако се имат надеж на успеф. Сиiот надеж наш iет на европеiцко набркуаiн'е. Но iасно iет, оти такво набркуаiн'е немат да последуат. Ниiе мислиме, оти Европа ке се сожалит над мирното населеiн'е, и заради него ке се набркат во нашите работи. Но имено нашите есапи не даваат на европеiците возможност да се претечат на помок' на мирното населеiн'е. Европеiците кажуваат, оти не можат да напраат нишчо, оти секоiа мера од Европа, комитето ке приимит за пооструаiн'е на негоата агитациiа.

Значит, до тогаi, до кога ке се продолжит движеiн'ето ниiе не можеме да очекуаме деiствително набркуаiн'е во нашите работи, и до тогаi нашиiот народ ке бидит принуден да трпит наi големи бесполезни и бессмислени нестреки.

Во таков случаi имат ли смисл'а по накашната борба? - По моето мнеiн'е немат. Ниiе немаме излишни народни сили, за да и принесеме на жртва за бугарцките, србцки и грцки интереси, оти сегашната борба iет само во туг'а полза. Нашите народни сили сет нужни и за културна борба.

Да допушчиме и противното, оти сегашната борба наi после ке принудит Европа да се набркат во турцките работи и да принудат Турцко да даит равноправност на македонцките народи. Дали ниiе македонците (словените) во таков случаi ке можеме да се поздраиме со успеф? Мисл'ам не. Равноправноста ке бидит за сите народи, па и за турците, грците и пр. и пр. Значит, нашата крв се проливала за праата на тиiа народности, коiи шчо, или си седеа мирно во време на борбата, или беа против нас. Малу iет тоа, шчо ниiе проливафме крвта на нашиiот народ за туг'ите, па и за интересите на нашите неприiатели, но со нашата крв и разореiн'е, к'е се восползуваат нашите неприiатели от слободните држаици за да продолжаваат со своiите религиозни и национални пропаганди, да не дел'ат на протиоположни и неприiател'цки лагери: срби, грци и бугари.

После борбата на боiното поле, ке настапит време да се бориме на културна почва, и во тоа време, наместо да имаме возможност, да се ползуаме со плодоите на пролиiената крв и да преуспеваме културно, ниiе, и тогаi, како и сега, ке требит да помагаме во наша вреда, то србцките, то грцките, то бугарцките интереси.

При таква национална раздвоiеност, и при полното економцко разоруаiн'е беземислени к'е станат секакви конференции, набркуан'а и реформи, оти сите ке водат кон iеден дележ на Македониiа. По сите тиiа сообразуан'а, како и по полната убеденост во тоа, оти, не само бесполезно и невозможно iет по накашното успешно сопротивуаiае, iас мисл'ам, оти наш долг iет да замолиме македонцката интелигенциiа, коiа имат влиiаiн'е на сегашното движеiн'е, да обрнит своiот поглед на сериозноста на положеiн'ето, да измислит патот и сите стредства, колку се можит по скоро, за да се искажит полно доверiе кон постапоците на заинтересуаните Големи Сили во полза на македонците, и откако ке им даiит обек'аiн'е, да прекинит, по накашната борба, да и замолит да се помогнит, морално и материiално на постраданото населеiн'е да се попраит; да замолит, да се воведат сите предложени реформи и тиiа, коiи лгчо ке наiдат Силите за нужно, како раширеiн'е на израбогениiо проект; да се отстранат пропагандите и востаноит Охридската Архиепископиiа со црковносколиiцка автономиiа, амнистиiа на емигрантите и сите четници, признаiн'е на словените во Македониiа за одделна народност: македонци, и внесуаiн'е на тоа име во официалните книги и пр.

Со полното прекратуаiн'е на востаiн'ето, ке се устаноат мег'у нас и турците односи, коiи одговараат на интересите и наши, и нивни. Тогаi ке се имат возможност да се видит, оти нашите интереси со нивните така сет сплетени, шчо, со загубуаiн'ето на iедните, губат и друзите, а сета полза извлекуваат од нашето неприiател'ствуаiн'е треки, ке се речит, малите балканцки држаи. Тоа се видит особено iасно од возможнните последици на востааiн'ето, коiи за наша и турцка стрек'а не последуваа. Зборот ми iет за делеiн'ето на Македониiа мег'у малите балканцки држаици.Востааiн'ето се дигна и разори, и нас, и турцката држаа. Вредата од него, и за нас, и за Турциiа iет громадна, но па по мала отколку, шчо можеше да бидит. Стрек'а и за нас и за Турциiа iет, шчо мег'у Бугариiа и Србиiа немаше никакво согласуаiн'е по македонцкото прашаiн'е. А такво согласуаiн'е немаше, зашчо Бугариiа мислеше да присоiединит до себе цела Македониiа сама без помок' на друзите саседни и големите држаи. Бугариiа се излажа во расчето. Во тоа се состоит нашата и стрек'ата на Турцко. Бугариiа до сегашното востааiн'е немаше политички опит за решеiн'ето на македонцкото прашаiн'е, ето зашчо, сите маневри да се решит оно излегоа iалови. Бугариiа до сега не знаiеше, оти решеiн'ето на македонцкото прашаiн'е не iет искл'учител'но во Софиiа, ами колку во Софиiа, толку и во Белград, т.е. во согласуаiн'ето мег'у Софиiа и Белград. Тоа согласуаiн'е до сега се броiеше за државна измена, но от сега, от како си испитаа бугарцките дипломати сето безсилиiе, и при наi големите своiи усилиiа сами да решат македонцкото прашаiн'е, ке се наiдит цел ред бугарцки дипломати, коiи ке погледат на тоа согласуаiн'е, како на неизбежно зло. Сегашниiот политичен опит да беше бил у бугарите по напред, ке се пристапеше, прво до раздел'уаiкето на сферите на влиiаiн'ето во Македониiа мег'у срби и бугари, а после во време на востааiн'ето, србцките и бугарцките воiски ке навлезеа во Македониiа. Таков ке бидеше излезот на востааiн'ето при по голем опит мег'у бугарцките дипломати. За наша стрек'а, тоа патниiе се избаифме од дележот на таткоината ни и Турцко от загубуаiн'ето на iедна од прекрасните своiи провинциiи.

Востааiн'ето не донесе делеiн'ето на Македониiа: тоа iет положител'ниiот резултат од него. На тоа делеiн'е, стрек'но iет избегнато само от случаiната неопитност на нашите неприiатели. Делеiн'ето ни грозит ушче поеке вo идно време от по големата опитност на нашите неприiатели: Бугариiа можит да закл'учит со Србиiа догоор за разделеiн'е сферите на влиiаiн'ето во Македониiа. Такво разделеiн'е на сфери на влиiаiн'ето неминуемо ке донесит дележ на Македониiа, ето зашчо, iеден од наi главните долгои на македонцката интелегенциiа iет, да се отстранат еднаш на секога од Македониiа бугарцката и србцка пропаганда, да се оснуатво Македониiа своi дуовен центр за македонците и тоi центр, како и самите македонци, да немаат никакво зимаiн'е дааiн'е со соседните балканцки држаи и народи. Во таiа мера се состоiит предотврак'аiн'ето на дележот на Македониiа и сочувуаiн'ето на таiа провинциiа за Турцко. От тука iет iасно, оти арно сознаiаните интереси на турците и македонците им диктуваат, не да трошат нивните сили во мег'уусобна борба во полза на обшчите нивни неприiатели, ами да си подадат iеден на друг рака, и да отстранат сите фактори, шчо бркаат на нивните приiател'цки односи и обшчи интереси.

Со прекратеiн'ето на востааiн'ето ке зафатит во Македониiа мирна културна работа. Она ке требит од нас устаноуаiн'е арни односи кон сите народности, шчо насел'аваат Македониiа. Нашата интелигенциiа до сега не можа да устаноит наi желател'ните односи мег'у нас и друзите македонцки народности. Тоа отчасти не зависеше од неiа. Така, односите на нашиiот народ кон турците и мусул'маните у опшче поеке iет заисел от последните, отколку од нас: ако мусул'маните гледаа на рисiаните, како на л'уг'е рамни ним, то немат сомнеiн'е, оти не само ке бидеа наi арни односите мег'у рисiани и мусул'мани, ами можит, и да немаше востааiн'е. За сожал'уаiн'е, мусул'маните и до последно време не можаа да се ослободат от своiо стар предрасудок, да гледаат на рисiаните, како на по долна раса од ниф. К'е се надеiаме, оти турцкото праителство и турцката интелигенциiа ке се уверат во сета вреда, шчо причинуат подобен предрасудок и ке се постараат да го искоренат, и со тоа ке попраат односите мег'у рисiаните и мусул'маните.

Добрите односи мег'у грците и нас македонците (словените) пак поеке зависат от првите, от колку од нас. За да се попраат тиiе, грците ке требит да се откажат от своiата „мегали идеiа" и да признаат праото на сашчествуаiн'е и на македонцката народност редом со грцката во Македониiа. Особено патриархиiата, како устаноа вселенцка, требит да престанит да посталуат, како устаноа со грцки характер. Она требит свето да чуат праата на сите рисiани, а не да пожртвуат праата на iедни во полза на друзите. Особено iет нужно, патриархиiата свето да чуат праото на националното сашчествуаiн'е на сета своiа паства. Тогаi ке се избегнит конфликтот мег'у грците и македонците, оти последните не бараат, тиiе, шчо зборуваат грцки, да имаат во своите цркви старомакедонцки iазик, а во сколиiите сегашниiот македонцки iазик, ами тоа се барат само за тиiе, шчо зборуваат македонцки. Ако пак патриархиiата продолжит преследуаiн'ето на македонцкиiот iазик мег'у македонците, и место него пропагандират грцкиiо iазик, со тоа ке натерат македонците да гледаат на неiа, како на орадиiе на грцката национална пропаганда. Во таков случаi, и грците и патриархиiата ке ни се обiаат за неприiатели на нашата народност, и наш свет долг ке ни бидит, да одбиеме сите грцки напади на нашата народност. За таiа борба мег'у рисiани ниiе свал'аме от себе одгоорност на грците и патриархиiата, оти ниiе во тоiа случаi не нападаме, ами се браниме от чузди покушеiн'а.

Наi арни можат и требит да ни бидат односите со власите. Нашите интереси никаде не се престрек'аат со влашките. Власите поеке живеiат во градоите, и сет трговци, а ниiе поеке сме во селата, и сме селцки стопани. Тиiе од власите, шчо живеiат во селата, се занимаваат со овчарство. Власите и нашиiо народ се разликуваат: по iазлк, носиiа, характер, така да никоi пат власите не можат да претендираат на нашите села, исто така, никоi пат ниiе не сме кажуале оти влашките села сет наши. Мег'у нас и власите немат никаква историiцка недоразбериiа. Власите никоi пат не сет имале, никаква власт. над нас, и никоi пат не ни се сториле никаква пакост, Исто така и они немаат нишчо патено од нас. На опаку, ушче от стредните векои мег'у нас и власите iет имало секоi пат согласiе. На таква почва можит да.се развиiит наi срдечна дружба мег'у нас и власите. Таiа дружба требит да пушчит глабоки корени мег'у двата братцки народи, за да им даит возможност, рака за рака да врват по тешкиiо пат на културниот прогрес.

Іедно се устаноат праилни односи мег'у нас и друзите: рисiанцки и мусул'манцки народности, iедно се признаiит нашата народност од праител'етвото на Н. Ц. В. Султано, се внесит во нофузите името македонец, се напраат првите постапоци за нашето национално и религиозно ослободуаiн'е от пропагандите и се воведат политичните преобразуан'iа, предвидени от реформаторцките сили; iедно се приiимат мери за економцкото попрауаiн'е на нашите селцки стопани, па и до воведуаiн'ето на сите тиiе подобруаiн'а во нашето националнорелигиозно и економцко жиуаiн'е, ниiе- македонцката интелетенциiа ке требит да напраиме ушче iедно, а то ке бидит и.наi важното: да приложиме сите своiи физически, интелектуални и морални сили на нашето национално возродуаiн'е.

Последното востааiн'е ни покажа, оти тоiа пат, по коi шчо одефме, сега iет погрешен и опасен. Тоi требаше много жртви, а дааше малу полза. Револ'уциiата не компрометира пред нашето праител'ство и не не исстаи во добра боiа пред европеiцкиiот свет. Но во се тоа ниiе сме малу криви. Од iеднастрана не поддупуваа кон востааiн'е; од друга - ниiе сме млад народ и се увлечефме со iедна нездрела предприiимачка. Како младите л'уг'е, кои предпочитаат во работеiн'ето скокои, на место постепено, но постоiано работеiн'е во iеден исти праец, и младите народи предпочитаваат скокоите пред постоiаната упорна работа во iеден исти праец. До сегашното наше работеiн'е, особено востаiн'ето беше неомислена младенческа работа, но они ни се опростуваат, iедно, зашчо до сега ниiе бефме млад народ, коi шчо одваi се проникнуат со своiето национално самосознаiн'е, а друго, зашчо до сега, не живеiки како оддел'на национално-религиозна iеденица, се наог'афме под влиiаiн'ето на разни национални и религиозни пропаганди. Но тоа шчо ни се прошчааше до сега, не можит да ни се опростит за од напред.

Сега ниiе не можиме поеке да гледаме на себе и своiо народ, како на iеден младенчески народ, без политичен опит. Ниiе поминафме во своiето историiцко развиiаiн'е веке важни стадиiи, коiи можит да состаат епоха во историiата на коi и да бидит народ. А ноата епоха налагат на нас ноа требност, - културно работеiн'е.

До сега работеше народот со интелегенциiа задружно, но работеiн'ето беше распределено не iеднакво: народотсе iавуаше исполнуач на планоите на интелегенциiата, кога последната не праеше нишчо поеке от состауаiн'е планои или организуаiн'е на реовл'уционо движеiн'е. Организаторцката работа iет пак работа, но не можит да се речит да iет од тешките. Подготвуаiн'ето за револ'уциiа iет работа, коiа, можит, требит нервно работеiн'е, но тоа работеiн'е не iет толку мачно и толку ценено, колку се мисл'ат револ'уционерите- младата наша интелегенциiа. Подготвуаiн'ето на iедно востааiн'е се продолжаат 5-10 години и после сите забркани во него, или умираат, или пак, ако остацат живи, требит да останат без нишчо, и да си изберат некоiа друга работа, коiа ке требит да зафатат од ноо, и за коiа, можит, и не сет сосим приготвени. Организаторцката работа не iет толку мачна и за тоа, шчо, обично, ортанизаторите често, мислеiки, оти нивниiот жиот iет по важен од жиотот на сел'аните, подстауат на наi мачните работи простите работници, или народот. За тоа организаторцката работа од iедна страна iет работа за iеден чоек, шчо предпочитат временото напрегуаiн'е на силите пред постоiаниот упорен и мачен труд, од друга страна, она iет и безнравствена, зашчо, при неа, не чоек се жртвуат во полза на обшчеството, на народот своi, или на чоешчината, а со народот праит опити за своiите фанастични планои македонцка интелегенциiо! Време iет да се помисли, да iет грешно да се праит опит со туг'и чоешки жиоти за нашите фантастични планои.

Но со тоа iас не сакам да кажам ниiе да престаниме да идеализираме и да живеiеме со народни идеали. Не! Ниiе не можиме да живуаме без идеали: само нашите идеали от сега ке требит да бидат по чисти от понапредните. От сега ниiе ке требит со нашата патриотична работа да искупиме нашите греои пред нашиiо народ. От сега ниiе ке требит да се жртвуаме за негоите интереси и со тоа да му отплатиме за негоата вера во нас и за негоото послушно и точно иеполнуан'е планоите на организациiата. Како можит нашата интелегенциiа да се одолжит пред нашиiо народ за дадените од него жртви? На тоа прашаiн'е iас одгоориф, кога зборуаф по горе за борбата со пропагандите и за постааiн'е на нашиiо народ во добри односи кон сите македонцки народности.

Но главно, како шчо напомниф пак по горе, ке се поможит на нашиiот народ со културно работаiн'е, а наi поеке со просветуаiн'ето.

Науката и литературата сет наi важниiот фактор во развиiаiн'ето на iеден народ, како народ, По степента на развиiаiн'ето на науката и литературата у iедан народ се мерит негоата култура и по ниф се дел'ат народите: на културни и не културни; културните народи владеiат, а не културните робуваат. Само со знаiаiн'е и просветеiн'е, само со културна работа ке можит нашата интелегенциiа да попраит и искупит своiите грешки пред нашиiот народ.

Ке речат некоiи, оти културната работа iет возможна само кога имат политична слободиiа; без неiа она iет не вооможна. - Вистина во таiа забелешка имат iеден дел истина, но само iеден дел. Главното, условiе за културна работа не iет полната политична слободиiа, а моралната воспитаност на народот и негоата интелегенциiа, сознаiн'ето на нравствен долг пред народот у секоi член от тоiа народ. Полната политична слободиiа не чинит за нишчо, ако iеден чоек не сознаат, оти негоиiот чоечки долг, негоиiот долг пред своiата таткоина и своiот народ iет: труд, труд и пак труд. Слободиiата чинит само за ползуаiн'е од резултатите от своiот труд, но не толку за самиiот труд, А за да можит чоек да се ползуат од резултатите на своiот труд, требит прво да се потрудит. Да работит и да се трудит можит чоек и при по стеснени политични условиiа.

За да си очистиие совеста пред народот наш за дадените од него жртви, требит, значит, да се зафатиме за културна работа. А при тоа да цените своiето работеiн'е, не по надворешниiот негов вид, а по негоата ценост, а цената на трудот се мерит со потребните за него сили. Ако гледаме така на трудот, и ако искрено сакаме да се одолжиме пред нашиiот народ, то не ке се извинуаме да немат почва за културно работеiн'е. Почва за него имат, но немат сакаiн'е. При сакаiн'ето, ако не ке можиме да печатиме много работи на нашиiот iазик; то зато нашата интелегенциiа ке можит да послужит, како жива народна енциклопедиiа, во коiа ке се имаат точни и проверени сведеiн'а по сите оддели на науката и литературата.

Но точни и проверени сведеiн'а се добиiаат при многогодишно упорно работеiн'е, и то кога се работит со сознааiн'е, да се иополнуат со работеiн'ето долгот кон таткоината и своiот народ. А таквоа многогодишно упорно работеiн'е iет по полезно, по мачно и по нравствено од револ'уционото. Оно iет исто разумно. Ползата за народот од научното работеiн'е на на шата интелегенциiа, ке се видит от тоа, шчо нашиiот народ сам со своiи очи ке можит да погледат на себе и на друзите народи, ке изучит своiите и туг'ите достоiинства и недостатоци. Іеден просветен народ можит да се срамнит со iеден умен чоек; за тоа, наш долг iет, да приложиме сите своiи сили, со своiето работеiн'е да просветиме нашиiот народ.

Културното работеiн'е iет по мачно од револ'уционото, зашчо првото iет умствено, а второто поеке физическо. За ил'устрациiа земете изучааiн'ето на класическите и нои iазици и кореспонденциiата на комитетот или распределеiн'ето на четите. Револ'уционата деiател'ност iет времена и разрушаiушча, а не вечна, созидаiушча. А културниiот чоек, за да имат прао да се наричат таков, требит да созидат, а не да рушит. За да бидит здаiн'ето здрао, требит да му бидит темел'от убав. За тоа чоек не требит, само за олеснуаiн'е на своiата работа, отрицател'но да се однесуат кон много науки мачни, како старите iазици, но шчо состауваат осноаiн'ето на много положител'ни сведеiн'а и науки. Цел'ата да се добиiат положител'ни сведеiн'а от сите оддели на науката, не само за нас лично, а како членои народни, ке требит да застаит секого од нас да посветит сите своiи сили, сето своiе слободно време за изучуаiн'е на сите тиiа науки, шчо сет наi нужни за нашиiот народ и шчо требат наi много работа, зашчо за по лесните секоi пат ке се наiдат доста охотници. Ниiе, ако сакаме да имаме чиста совест пред нашиiот народ и пред себе, требит да зимаме на себе, за да му поможиме, и наi мачните научни работи, а не да се изгооруаме, избираiки наi лесното, да немаме способности или призваiн'е за тиiа науки, шчо требаат наi много труд и сакаiн'е да се работит.

Културното работеiн'е iет по нравствено од револ'уционото, зашчо со првото интелегенциiата се чинит истинцки слуга на своiот народ, а со револ'уциiата она се обрнуат во немимлосрден експериментатор.

Наi после културното работеiн'е iет разумно. Интелегенциiата со него разiасиуат наi важните за себе и за народот прашаiн'а. А наi важни сет тиiа прашаiн'а, шчо сет врзани со народното самосознааiн'е.

Во последно време ниiе истапифме со бараiн'е политична слободиiа, без да се запитаме, али сме ниiе дозрели до неiа, и али сега тоа ни iет наiнужното? Нашите последни бараiн'а до колку сет праилни, или не, не земам да решаам. За мене iет по важно прашаiн'ето за нашето национално-религиозно и економцко возродуаiн'е; а тоа можит да станит само со изучааiн'ето на своiот народ, прво како одделна iединица, после во врска со друзите македонцки и балканцки народи, и наi после како член ,на словенцката фамилиiа народности. Такво изучааiн'е ке внесит разумност во нашите односи кон сите упоменати народи.

Ето приближно какво можит да бидит наi главното работен'е на македонцката интелегенциiа за дасе попраат сите грешки напраени со последното востааiн'е. И така работеiн'ето наше ке требит да бидит на почва на народното просветеiн'е: мирно, легално, евол'уциiно; оно ке имат за цел'а, интелегенциiата да бидит истинцка служанка на народот, а не на опаку. Но за да бидит таiа служба благодатна, нам ке ни требит да создадиме народни служители, народна интелегенциiа, коiа ке си посветит сите своiи сили на народното благо. Ни требит интелегенциiа со iасно сознааiн'е на моралниiот долг на чоека пред негоата таткоина и негоiот народ. Ни требит интелегенгциiа морално и умствено совршена.

Сегашната наша интелегенциiа требит да посветит сето своiо работеiн'е над моралното и умствено усовршуаiн'е на своiот народ и создааiн'е на iедна идеална македонцка интелегенциiа.

Ако тоiа долг се сознаит, ако обiединуаiн'ето на нашата интелегенциiа со бугарцко, србцко и грцко образуаiн'е се достигнит, ако се парализуат работеiн'ето на пропагандите и се успеит, тиiа сосим да се отстранат од Македониiа, ако се устаноат добри односи кон сите македонцки народности и се подобрит политичното и материiалното состоiаiн'е на македонците, то, при сите дадени жртви, ке можиме краi другото да бидиме доолни од iедно: востааiн'ето ни отвори очите на грешниiот пат, по коi до сега врвифме, по коi ке врвифме и за однапред, и без востааiн'ето сами ке подготвифме почва за дележ; оно ни отвори очите на много наши нужди, коiи шчо и не и предполагафме по напред.

Даi, Боже, сегашното востааiн'е да ни послужит како iеден урок на нашиiот народ; урок за сите нас македонците, без разлика каде сме се образуале и како сме се до сега викале. Даi, Боже, сега пролиената крв да послужит како завет мег'у живите, коiи сет должни пред таiа крв да се заколнат за iедна обшча културна работа, на полза и стрек'а на нашата обшча много патена таткоина - Македониiа.

Бележки

1. Най-големият гръцки остров Крит през 1897г. успя да получи автономна администрация в границите на Османската империя.
2. Г-н Мисирков прочете този текст в Обществото на 21 септември 1903 г., преди приемането на Програмата за реформа в Мирцстег, но той внимателно проследи цялата подготовка. Съобщението на руското правителство от септември. 1903 г. със своето енергично послание той изразява твърдата позиция на Русия срещу въстанието в Македония и за действието на големите реформаторски сили.
3. Вероятно се позовава на Меморандума на Русия и Австро-Унгария от 15.9.1903г. което беше изпратено не само до подписалите Берлинското споразумение, но и до турското и българското правителство, тъй като последните всъщност възпрепятстваха изпълнението на февруарските реформи и дори бяха обвинени, че са допринесли за въстанието в Македония.
4. Писмо до главата на англиканската църква в Кентърбъри.
5. I.A. По това време Зиновиев беше руският дипломатически представител на Високата порта в Константинопол.
6. Хайнрих Каличе тогава беше австро-унгарският посланик при Високата порта в Константинопол.
7. Като президент на тайния македоно-одрински кръг в Санкт Петербург (оттук нататък: TMOK) и по този начин в TMORO, Мисиркоа не е и не може да бъде против революцията като метод (всъщност той самият вярва, че резултатите могат да бъдат постигнат „с умели, малки народни движения“!), но той категорично се обявява срещу Въстанието в този момент, както заради очевидния неуспешен край, с всички национални страдания, така и най-вече заради реалните опасности за разчленяване и завземане на Македония от нейните съседи. Ако е така, тогава настоящото въстание не е променило ни най-малко позицията ни.
8. Не е напълно вярно, че сръбските претенции към Македония се появяват едва след Берлинския конгрес през 1878 г., защото организираната и ръководена от държавата сръбска пропаганда в Македония се появява след „Начертанието“ на Гарашанин (1844) и е изразена през 60-те години на миналия век. Берлинският конгрес и особено Сръбско-българската война (1885) само допълнително насърчиха Сърбия на юг.
9. Докато сръбските и гръцките консулства бяха открити в Македония, защото България тогава все още беше васално княжество на Турция, в македонските градове Солун, Скопие, Битоля и Серес бяха открити български търговски агенции, които всъщност вършеха същата работа на консулства и заедно с екзархийските митрополити ръководиха българската националистическа пропаганда.
10. Отнася се за Руско-турската война от 1877-1878.
11. В своето списание „Вардар (1905) Мисирков променя реда на възникване на теории за националността на македонците: в него се казва, че първо се е образувала българската, след това гръцката и накрая сръбската. Той изобщо не се присъединява към македонската теория в този ред, като нещо, което е автохтонно развитие извън пропагандата.
12. Под това име Мисирков означава Организацията като цяло, а не само нейния Централен комитет.
13. Изказването на Мисирков е много категорично, но в него има известна истина. В крайна сметка всички освободителни движения в света разчитат на някои чужди сили и най-често използват териториите на своите съседи. TMORO направи същото. А К. Мисирков, не само като член-основател и един от ръководителите на важен клон на TMORO в Санкт Петербург, но и като личен участник и наблюдател на тези събития, имаше морално право и социална отговорност да изрази мнението си по най-важните въпроси в този исторически момент. Няма съмнение, че въпреки всички достойнства и значението, което има в македонската история, тази организация имаше своите слабости, за които не от днес, а от тази гледна точка, първият и най-аргументираният говори точно К.П. Мисирков. Вярно, някои сериозни забележки направи П. Бошняков (1902), и Св. Ј. Дядото (1902) и дори някои от най-видните революционери, но всички те бяха неутрализирани бързо и много успешно. Вероятно най-правилната оценка на слабостите на TMORO е направена от Втория окръжен конгрес в Солун / 1905 г. /, непосредствено преди Рилския конгрес на организацията. Мисирков не беше и не можеше да бъде срещу самата TMORO, но той много проницателно, в самия ход на събитията, видя слабостите, които тревожеха и засилиха някои заинтересовани чужди фактори, не избирайки методи и средства.
14. Проучването на архивната документация и тогавашната ежедневна и периодична преса напълно потвърждават мисълта на Мисирк: TMORO в чужбина е получил предимно "български" цвят, въпреки че повечето македонски лидери упорито се опитват да оспорят това.
15. Симеон Радев / 1879-1967 / от Ресен е един от видните македонски журналисти до 1903 г., а след това виден български публицист, историк и дипломат. Като студент в Женева и близък до Централния комитет на TMORO и поддръжник на Б. Сарафов, той публикува там (на френски) вестник "L'Effort" / 1900-1901 /, а след дипломирането си в Париж редактира вестник "Mouvement Macedonien" / 1902-1903 /.
16. Вестник "Право" (2.1894 - 13.3.1903) излиза в София, първо като "Орган на политическите и духовни интереси на българското население в Турция", и завършва като „Орган от македоно-одрински интереси“.
17. А. А. Ростковски (1860-1903) е руският консул в Битоля от 1895 година. Те се срещат за първи път с Мисирков по време на съвместната им поява с документи за Македония в Императорското руско географско дружество в Санкт Петербург през декември 1897 г., когато К. П. Мисирков току-що се е записал като студент. През 1902 г., когато Крсте идва в Битоля, той става домашен учител на децата-консули, а на 26 юли 1903г. (st.stil) той беше единственият му свидетел в убийството и заедно с тялото му трябваше да напусне Македония и да отиде в Одеса, а оттам в Санкт Петербург.
18. Дотогава в София излизат два вестника със заглавие „Автономия“: първият като „орган на политическите интереси на християнското население в Турция“ (1898 г.) -1902), а втората като „задграничен списък на Вътрешната македонско-одринска организация“ (I -16.7.1903). Мисирков вероятно има предвид последното.
19. Илинденското въстание несъмнено е умело вдъхновено отвън и привлича представители на независимата македонска освободителна борба, но хората, както казва Н. Вапцаров, "си изливат своето съдържание" и създаде епос, който се превърна в репутация и тласък за бъдещи революционни подвизи.
20. В Източна Румелия (Южна България) по това време живееха българи, гърци и турци, така че всички тези езици бяха признати, но след присъединяването към България постепенно гърците и Турците бяха почти напълно изселени.
21. Каравлашко всъщност е само част от днешна Румъния. След обединението на Каравлашко и Молдавия (1859) е създадена държавата, която е наречена Румъния (1861), но Мисирков използва традиционното народно име, запазено и до днес в Македония.
22. Тройният съюз е военно-политически блок от Германия, Австро-Унгария и Италия, договорен във Виена през 1882 година. и насочени главно срещу Франция и Русия за световно разпространение. Той се разпадна с влизането на Италия в Първата световна война (1915 г.) от страната на Антантата (с Англия, Франция и Русия).
23. В.Ф. Машков беше руският консул в Скопие до края на март 1903 г.
24. Д-р Христо Татарчев (1869-1952) от Ресен е един от основателите и първи президент на Централния македонски революционен комитет в Солун (1893). След завръщането си от Мала Азия в затвора (1901-1902) става член на задграничното представителство на ТМОРО в София.
25. Христо А. Матов (1872-1922) от Струга е един от най-видните активисти на ТМОРО и теоретици на македонската освободителна борба, по това време той е „задграничен представител“ на Организацията в София.
26. Той се отнася до вече споменатия Симеон Радев.
27. инж. Христо Станишев е член на ВМОК в София и след разделянето на "върховистите" (1902) става председател на Върховния комитет, който подкрепя Централния комитет на ТМОРО и издава свой вестник със същото име "Реформи".
28. Тома Карайовов от Скопие е един от членовете на Тайния македонски комитет в София (1885-1886), а от 1895г. един от членовете на ВМОК. През 1903 г. е сред активните публицисти от Македония.
29. С изключение на В. Чернодрински, който не беше висш служител на Организацията, не знаем за никой от водещите чиновници, които да издават книги на македонски език. Драматични текстове на македонски език по това време се изпълняват от театър „Чернодрински“, както и пиесата „Революционери“ от Д. Хаджидинев. М. К. Цепенков публикува пиесата си „Черни войвода“ в продължения (във вестник), докато преди това пиесата „Прилепски светци“ от А. Страшимиров е публикувана като отделно издание.
30. Известно е, че местните херцози винаги са говорели само майчиния си език и е известно, че например D. Груев говори с македонците само на македонски. Така направиха и други революционери, включително Г. Петров.
31. Въпреки че не може да се каже, че Мисирков е бил социалист след възпитанието си, все пак методът му за лечение на историята и съвременното положение на Македония не е далеч от социалистическия. Ето защо той не вижда реални реформи - без сериозни намеси в икономическата и социалната структура в Македония, затова те не могат да задоволят февруарските реформи, както няма да задоволят и Мирцщегските, тъй като той условно ги приема като начало.
32. Не само по отношение на езика и религията, но и програмата на Мисирков като цяло (и това означава програмата МНЛД) се характеризира с пълна демокрация, в която не се усеща национализъм. или шовинизъм към съседни нации, още по-малко към други националности, живеещи в Македония.
33. Характерно е, че в първата статия на книгата Мисирков редовно използва "македонски народи", "македонски националности" и "македонци", за да обозначи всички жители на Македония, докато с "македонски славяни" "(Както пише например П. Драганов) обозначава членовете на македонската нация, македонците.
34. К. Мисирков съвсем правилно, пет години преди Й. Сандански, и че със сложна разработка на въпроса той осъзна значението на запазването на целостта на Турция за сигурното национално развитие на македонския народ в определен период. Подобна програма (близка до руската политика - за други цели и интереси) наистина срещна ожесточена съпротива от Организацията. То беше провокирано и от интригите на София относно преговорите за МНЛД с турското и австро-унгарското посолства в Санкт Петербург и пътуванията на някои видни членове на МНЛД с разрешение и подкрепа на турското правителство в Македония. С умело изтъкана дезинформация, чрез някои македонски инструменти в ръцете на българската пропаганда, ТМОРО беше насочен не само срещу Мисирков, но и срещу цялото движение, ръководено от МНЛД, ръководено от Д. Д. Чуповски.
35. Освен застъпничеството за целостта на Турция, това искане беше най-силно приветствано от Организацията. Мисирков обаче не е против Организацията: той беше само категорично против продължаването на неподготвеното и ненавременно народно въстание, както и срещу планирането на ново въстание за следващата пролет, което беше написано от пресата и обсъдено от някои от нашите революционери.
36. Имаме предвид "великите сили" по това време.
37. Престоят в руската столица, активният мониторинг на европейската преса и оживеният контакт с европейската дипломация в Битоля (и особено с руската, особено след завръщането си от Македония) позволиха на Мисирков да види по-ясно онези моменти, които не се виждаха през дима от ежедневните борби на революционерите.
38. Отнася се за Константинополската конференция (1876-1877) на представителите на големите европейски сили (Русия, Англия, Германия, Франция, Австро-Унгария и Италия) и за Турция, проведена в Константинопол непосредствено след босненско-херцеговинското въстание и сръбско-турската война. както и след въстанията в България и <Македония (1876). На 19 март 1877г Лондонският протокол за реформи в европейска Турция беше подписан, но тъй като беше отхвърлен от Високата порта, дойде Руско-турската война (1877-1878).
39. ИИ вярно е, че веднага след Въстанието, след студентските бунтове за сръбско-българско сближаване за сметка на Македония, на 30 март 1904 г. е подписано тайно „Федерално споразумение между Княжество България и Кралство Сърбия“. с „заключения протокол“ от следващия ден, където руският император е признат за арбитър на всички спорни въпроси, които биха възникнали във връзка с ползите от войната с Турция.
40. Точно това се случи по-късно: първо отидохме до разделянето на Македония на сфери на влияние, а след това и до разделянето на територии, което доведе до новата " Договор за приятелство и съюз между Кралство Сърбия и Кралство България "от 29.2.1912г. което всъщност, както казва М. Милованови вели, е било „сръбско-българо-руско балканско споразумение“, тъй като е постигнато с активното посредничество на Русия и защото руският император е признат за върховен арбитър по всички спорни въпроси. Резултатите от Балканските военни войни напълно съвпаднаха с предсказанията на К. П. Мисирков.
41. Од "мегали идея "(" голяма идея ") за нова велика Гърция на Балканите в границите на бивша Византия се появи в съзнанието на Ригас и беше разработена от "Етерия" (1821), на основата на която след това нараства гръцката националистическа пропаганда в Македония, която живее в определени видове до днес.
42. Този термин за старославянски език намираме по-късно в речника на Мисирков ) “, II, 10, Петроград, 13.8 1914, 14]. Използван е от МНЛД и македонската колония в Петроград, а в наше време е приет от видни слависти.
43. Докато в тази статия, написана преди приемането на програмата Murzsteg за реформи в Македония, Мисирков условно и временно дори позволява дейността на съществуващите църковни организации, в останалите статии в книгата той вече е против всяка друга „църковно-училищна организация или пропагандна институция на македонска територия“.
44. Мисирков взема предвид и факта, че въпреки силната тогава румънска националистическа пропаганда в Македония, не може да бъде реална опасност за македонците, тъй като Румъния няма граничен контакт с Македония, който да й позволи да разшири властта си в тази част на Балканите.
45. Тези думи са адресирани до членовете на MNLD и интелигенцията извън Македония, където е имало определени условия за свободно развитие на македонската национална научна мисъл, те имат обосновка, но не могат да се отнасят напълно до македонската интелигенция, което е било в страната, дори за тази в съседните монархии, защото нямало елементарни условия за подобна дейност.

Външни връзки

• За македонцките работи - на Комонс.
• За македонцките работи на Уикипедия