За македонцките работи/Има ли нужда от македонски национални научни и литературни дружества?

„За македонцките работи“ Автор: Кръсте Мисирков

На съвременен български език

Идеята за формирането на нашето дружество^[1] беше - пълното отделяне на нашите интереси от българските. С него искахме да покажем на руснаците, че в нашата страна в Македония няма национален антагонизъм и е възможно да работим заедно от всички македонски националности на културна почва. Освен това искахме да покажем на руснаците, че в Македония няма няколко славянски националности, а има само една; че самите македонски славяни могат да пробият бариерата, поставена между тях чрез пропаганда и образованието си в България, Сърбия или Гърция. Искахме да покажем, че въпреки нашето образование и възпитание в различни страни или пропаганда, всички ние предпочитаме да правим отстъпки от наша страна за общите македонски интереси, за да не бъдем инструмент в ръцете на пропагандата и техните цели: да не се стремим към обединение нито с България, нито със Сърбия, нито с Гърция.

Но те бяха сред миналогодишните членове ^[2] което намират за излишно съществуването на такова общество, тъй като в Македония не е имало отделна македонска националност, а има само сръбска и българска и тъй като в Петроград е имало българско и сръбско студентско дружество, не е имало нужда от македонско.

Имайки предвид, че критиката към необходимостта и целесъобразността на нашето дружество тук, ние сме длъжни да дадем точен отчет на причините, довели до неговото формиране. Това може да стане, след като се отговори на основните възражения на нашите опоненти, с които те се притесняват да покажат, че няма нужда от отделно македонско дружествои че неговото формиране не е навременно.

Нашите противници казват, че сега не беше моментът да се повдигат национални въпроси в Македония, когато става въпрос за проспериращо съществуване на всички националности. Сега не е моментът да се отдели от България, когато тя даде толкова много жертви за нашето освобождение и ще продължи да го прави. Неуместно и неразумно е да отделяме интересите си от общобългарските, когато силата е в обединението, а не в разделението. Ако сега се повдигне въпросът за националността на македонците, тогава ще трябва да се върнем 30 или повече години назад. ^[3] Възможно ли е сега национално обединение на македонците, когато в Македония има много, не една националност и когато няма нито една македонска славянска нация?

Преди всичко трябва да се каже, че това, което те казват, не е вярно че сега не беше моментът да се повдига въпросът за националността на македонците. Пренебрегвайки този въпрос, ние не правим нито една крачка напред, защото ако ние го пренебрегнем - не всички го пренебрегват, както малките, така и големите държави, с изключение на България. Следователно ние просто си затваряме очите за неприятната за нас реалност. Следователно, ако разгледаме този въпрос, ние не се връщаме назад, а вървим напред, знаейки значението му. Вярно, ще се занимаваме с националния въпрос в продължение на 20-30 години, ^[4] но вината за това е на нашите предшественици, които не осъзнаха цялата му важност и не я оставиха да узрее. ^[5] Да беше направил това, нямаше причина да се занимаваме с това сега. Ако въпросът за националността на македонците е от първостепенно значение за българите, сърбите и гърците и всяка от тези националности го третира по свой начин, тогава защо да не вземем въпроса в свои ръце и да го разгледаме изчерпателно - както от България, така и от Сръбска и гръцка гледна точка, и критикувайки всички тях да не развиват македонска гледна точка за нашата националност, а ние сме удовлетворени, според мястото, където сме учили, или от сръбската, или от българската, или от гръцката гледна точка? Да не развиваме собствена, македонска гледна точка за нашата националност, убедително и справедливо за всички македонци, означава, че не сме в състояние да учим сами, без външно влияние. Не мога да допусна второто и да го считам за обидно за мен, затова на първо място не се отказвам да развия собствен независим възглед по въпроса за моята националност и този на моите сънародници. Така че, от моя гледна точка, нашето общество не проявява никаква нетактичност по въпроса за нашата националност и само показа определена услуга на духовните интереси на македонците.

Сега ще трябва да отговорим на възражението, че е неуместно и ненавременно да отделяме нашите интереси от общобългарските, защото, от една страна, силата беше в обединението, а от друга, България даде толкова много жертви за нашето освобождение и би го направила за бъдещето.

Това възражение е много сложно, така че на всяка част ще трябва да се отговори отделно.

Първото нещо, което може да се каже, е, че сега не се отделяме от България и по този начин унищожаваме създадено цяло, а сме отделни и живеем поотделно повече от 25 години. ^[6] Други ни разделиха и създадоха от нас и българите различен живот, различни нужди, неравностойно положение. Други не ни позволяват да се обединим. От македонска гледна точка обединението на цяла Македония с България, или със Сърбия или Гърция не е желателно, но не е и страшно. Така че, няма нужда да се бием с него. Но такова обединение няма да бъде позволено нито от малките балкански, нито от големите европейски държави. И така, не желаейки да бъркаме нашите интереси с българските, ние даваме съгласието си и легитимираме съществуващия ред. Въпросът е само дали тази легализация е в наша полза, защото казват че България ни е направила много добро и ще направи повече. Да видим какво сме виждали досега от българите?

Българите увеличиха бюджета на Екзархията след появата на сръбската пропаганда: с други думи, те засилиха своята пропаганда и интересите си в Македония. Те откраднаха няколко епископи и откриха няколко търговски агенции, подкрепиха въстанието в Македония с пари и нахраниха много бездомни македонци, избягали в България. Това са арнотиите, които видяхме от българите.

Как се чувствате: достатъчно ли са те? много ли са? те повече ли са от добрите неща, които сърбите ни направиха? - Ако не сме български шовинисти и не гледаме пристрастно на нещата, не можем да заключим, че в Македония българите не са направили за нас македонците нищо повече от това, което са направили сърбите. Отново смело може да се каже, че са направили по-малко от сърбите. Изброените по-горе български добрини не са направени в полза на самите македонци, а в интерес на България в Македония. Следователно българските милиони за Македония не са по-важни от сръбските за там. Българите залагат на нас епископи в Македония; имайте предвид, че тези епископи в повечето случаи и на най-важните места са българи, а не македонци. Чрез епископите българите искат да изтребят всичко, което не им е приятно, особено църковно-общинското самоуправление. Но сърбите също искаха да ни покажат такава служба със сръбските епископи. Какви са грешките, че започнахме да бъдем инструмент на българите, вместо инструмент на сърбите? - Българи отвориха търговски агенции в Македония! Но за чии интереси? Разбира се не за македонски, а за български. Сърбите предадоха своите интереси в Македония на своите консулства и генерални консулства. Ако българските търговски агенции в Македония са благодат за нас, то сръбските генерални консулства са още по-големи. - Българите подкрепиха нашето въстание. Сърбите също го подкрепиха. Българите го подкрепяха повече, защото техните интереси го изискваха, а не за нашата съдба. Сърбите го подкрепиха да не изостава от българите; но ако сръбските интереси бяха така свързани с въстанието, тогава сърбите щяха да обявят война на Турция стотици пъти, без да чакат помощ от никъде, без да видят дали изходът ще бъде благоприятен за тях или не. - Българите хранят бездомни македонци, но сърбите правят същото.

Това е цялата арнотия, която получихме от България. Сега да видим какво сме платили за тази арнотияили колко ни струва?

Ако разгледаме събитията от последната руско-турска война досега, ще видим, че всяка арнотия от България за македонците не е нищо друго освен компенсация за глупостите, които България е направила по нашия въпрос. Македонският въпрос в ръцете на българските дипломати и хора е поредица от глупости, направени само за сметка на Македония и наречени международни победи на българската независима политика. Тази глупост на българския народ ^[7] са за нас македонците като родов грях, който ще се предава от поколение на поколение.

Ето от какво се състои този родов грях:

Българите са освободени от руснаците. По това време руското общество беше обсебено от славянофилията. Този ентусиазъм отне около 250 000 войници и милиарди рубли. Но какъв беше резултатът от тази война? Руснаците са се били с Турция преди и са освободили с кръвта си почти всички балкански държавници. Но никога преди руснаците не са били толкова разочаровани, колкото по време на последната война. Стигна се дотам, че руснаците искаха да поставят кръст при по-нататъшното си завладяване и освобождение на славяните на Балканския полуостров. Последните сокове от руския възторг и по този начин надеждите на руските македонци бяха погълнати от България. Отношението на българския народ към руската армия и българското разузнаване към руските власти и дипломати беше такова, че руснаците съжаляваха хиляди пъти за влюбеността си в „братовчедите“. Тази история е проникнала дълбоко в душите на всички руснаци, които сега дори не искат да чуят за никакви „братовчеди“ и особено за българите. Кой плаща сега за поведението и грешките на българите, ако не ние македонците?

Завоеванията на Русия родиха България, но с нейното раждане Русия умря за нас. Всички надежди на македонците се предадоха на преждевременната - България. Мислехме, че щом това недоносено бебе порастне, ще се възстанови и ще ни подаде ръка, за да можем да живеем свободен живот с него. Когато имахме свободна България, си мислехме защо Русия е наша. Надеждите ни бяха подкрепени от България и те като че ли започнаха да ги реализират. България, подобно на покойния сръбски крал Александър, ^[8] се обяви за пълнолетна и започна поредица от глупости, които нарече собствена политика:

Прекъсна отношенията с Русия и призова Стамболова^[9] да предаде България на Тройния съюз и Англия и да я използва като свой инструмент срещу Русия. Тази нова ера в историята на България, тази независима политика започва с присъединяването на България към Източна Румелия и нарушаването на Берлинското споразумение от България, на което почива правото на македонците на автономия с християнски генерал-губернатор. Нарушаването на Берлинското споразумение и режима в Истанбул кръстиха България като „независима национална“ политика, която в тази политическа, капризна и непълнолетна любов е втори удар върху политическата свобода на македонците. Европа и Русия се опитваха да изготвят план за реформа в Македония и през 1882 г. този план беше готов и ще бъде търсен за въвеждане, когато „новият политически фактор на Балканите“ наложи вето и вместо реформи - поиска български епископи за Македония. Бератите ^[10] за епископи бяха дадени и ние, слепите македонци, вярвахме в България, че със своята „независима“ политика тя не прави нищо друго, освен да поддържа политически победи и е от полза за нас, македонците. - Арно ни замъгли очите ни. - Но не минаха дори 5-6 години, когато българите изтрезняха от ангажимента си в „независимата“ политика. Те се убедиха с напредъка на сръбската пропаганда в Македония, че те не са единственият фактор в македонския въпрос и че има и други освен тях и че успехът на състезанието ще бъде там, където ще бъде подкрепата на Русия. Българите отново се превърнаха в русофили, но не го направиха с чисто сърце, а да направят руското правителство инструмент на техните интереси в Македония. В чуждото приятелство на Русия те не могат да се примирят с въпроса защо руските консули в Македония подкрепят сръбската пропаганда там. Поради тази причина някои от политическите партии клеветили Русия като враг на България и всичко българско, най-вече за подкрепата на сръбската пропаганда от Русия. Българските политици не можеха да видят, че поведението на Русия е плод на техните глупости, наречени „независима“ и „национална“ политика. Когато тази „независима“ и „национална“ политика е инструмент на враговете на Русия, срещу интересите на последните на Балканския полуостров, могат ли тези български политици да изискват от руското правителство да бъде напълно неангажирано в събитията на Балканския полуостров, когато този полуостров е бил грижата на Русия за век и повече? Тя трябва да запази своите интереси там, дори това запазване да не е по вкуса на „независимостта“ и „националната“ политика. Българите станаха русофили във външната си политика и руснаците малко промениха политиката си към българите. Но българската русофилия беше за сметка и не беше постоянна, така че руската политика нямаше да се промени най-после, докато не се знаеше колко искрена и трайна е българската външна политика. Напоследък българите са недоволни от руската политика, особено по въпроса за ръкополагането на Фирмилиана. ^[11] и македонското въстание. Те казват: по времето, когато министерството на Данев ^[12] Той предаде външната политика на България, в ръцете на Русия, последната, вместо да ни помогне, нареди Фирмилиан да бъде ръкоположен в Скопие, а иначе не направи нищо за Македония. Ако България беше водила „независима“ и „национална“ политика, нямаше да допусне първoтo и щеше да реши македонския въпрос с по-голями реформи.

Това са преценките на българите. Но ние, ако застанем на независима македонска гледна точка, ще трябва да кажем следното: България със своята русофилия не е направила услуга нито на Русия, нито на Македония. Но поради Русофилия тя се възползва от заем, отпуснат с руско сътрудничество, и най-важното е, че не е платила заетите милиони за военни нужди и по този начин е оставила държавната хазна пълна. България да провежда „независима“ и „национална“ политика, т.е. ако беше инструмент на Тройния съюз срещу Русия, нямаше да направи нищо отново, защото сега няма напрегнати отношения помежду им, които бяха със Стамболова. Сега членовете на Тройния съюз имат отделни споразумения по международни въпроси, работят заедно по тях и парализират всички капризи на малките държави, които с тези капризи искат да променят политическия баланс в тяхна полза. Сега няма място за стамболовска политика. Съживяването на стамболовския режима в България сега не е оправдано с нищо и е нов опит да се заклейми политическата недоносеност. Но от тези капризи не той, а ние македонците ще имаме главоболие, тъй като вече не боли. Но новите управляващи в България ни казват: вината е на Русия; Русия се страхува от велика България и затова: залага Фирмилиана, не иска да даде на Македония автономия сега, не ни позволи да се подготвим и да влезем във война с Турция.

Приятели! Подобни твърдения не са нищо друго освен лъжа, клевета, хвърлена върху освобождаващата Русия от освободена робска нация, която все още не е свободна от робските си инстинкти, които използва, за да оправдае глупавите си „независими“ и „национални“ политики. Този народ, който е първата и последна причина за всички наши нещастия, със своите глупави действия ни доведе до неравна битка с турците в най-решителния момент, оставяйки ни на произвол на съдбата. Той извърши клането в Македония, както направиха в Армения ^[13] Англичаните и по този начин загубиха влиянието си в Македония. Но това влияние му е необходимо, затова, от една страна, той ни уверява, че македонският въпрос не е погребан, докато има свободна България. ^[14] От друга страна, за да оправдае егоистичното си поведение, той прехвърля цялата вина за нещастията върху нас на Русия.

Братя! Не е ли абсурдно да мислим, че Русия се е страхувала от Велика България и не е искала нашето освобождение и че поради тези причини не е искала нашето освобождение и е помогнала за ръкополагането на Фирмилиан?

Нека първо видим кой е виновен за настоящото въстание, на когото най-голямата отговорност пада върху него?

Русия неведнъж ни е казвала, че няма да пролее нито капка кръв и няма да ни окаже ни най-малка материална помощ, ако ние македонците започнем въстание. Русия е публикувала правителствени изявления по македонския въпрос толкова много пъти, толкова много жалби са отправени до българското и турското правителство по нашия въпрос. Във всички тях с право ни беше казано: седнете спокойно, защото ако гоните - не мога и не искам да ви помогна. С други думи, тя си изми ръцете от всички нещастия на въстание в Македония. Можем ли тогава да обвиним Русия в неискреност и лицемерие? Защо тогава да се ядосваме на Русия?

Ако не се лъжа, Комитетът и Организацията очакваха помощ не от Русия, а от България, ^[15], защото в Македония, според тяхното разбиране и това на Българската екзархия, живеят българи. Там няма руснаци. И така, България трябваше да им помогне или да каже най-категорично: не очаквайте нищо от мен. Но България не направи нито едното, нито другото, защото българите са калкуланти и са готови да вземат Македония ако някой им я даде, а иначе - ако иска нека се запусти. Никой друг от балканските народи не би погледнал толкова спокойно на запустението на район, където има негови сънародници. Ако инициативата във въстанието беше гръцка или сръбска и тези нации знаеха, че въстанието ще бъде толкова силно, без да гледат на неблагоприятни възможности, те щяха да обявят война, дори ако тази война завърши с пълно поражение за тях. Но българите не са в тази категория: те ще обявят война само ако има държава, която може да им осигури плодовете на войната. И тъй като такава сигурност никога не е сигурна, без участието на една от големите сили или няколко от тях с оръжия в ръка в подкрепа на тази сигурност, тогава не може да се очаква България да се намесва в македонските дела. Но ако случаят беше такъв, тогава българите можеха ясно да кажат на македонците, че не се надяват на тях и че тези резултати може да не са постигнати. „Далновидните“ политики на принца и неговите „независими“ и „национални“ помощници трябваше да предвиждат всичко и да предупреждават за бедствия. Но те не го направиха. Те го оставиха да се превърне във въстание, мислейки, че ако не „независимата“ политика, то кръвта на македонците ще накара „великия освободител“ да остави нещата си и да дойде да се бие за нас, да бъде извикан по-късно в Берлин и да загуби Манджурия и влиянието в Персия. Това беше престъпно поведение спрямо македонските дела и основният престъпник в тях е официална България и българският народ, които не можеха да принудят правителството си да представлява техните македонски клиенти. И сега Русия е обвинена за това престъпление, официална Русия, която няма нищо общо със техния народ. Освободените „братовчеди“ сега не искат да признаят грешките си; Ето защо те декларират, че всички са русофили и че галят руския народ, но не милват руското правителство, което не изразява чувствата на хората към македонците и се отнася негативно към всяко съчувствие, изразено от хората към тях. За да докажат последното, те показват „тайни“ циркуляри от правителството да не публикуват повече статии за македонските въпроси.

В Македония и България на такова правителствено назначение може да се придаде неподходящо значение, затова ще трябва да се кажат няколко думи за него. На първо място, трябва да се каже, че по македонския въпрос няма разлика между възгледите на руското общество и хората, от една страна, и правителството, от друга, а има разлика само в степента на интерес към него: обществото и хората са много по-малко заинтересовани от правителството, което се вижда от помощта за македонците. Ако ги сравним с помощта на бурите / Трансваал /, ^[16] тогава ще има голяма разлика, защото те са били много по-заинтересовани от бурската борба, отколкото от нашата борба. И този слаб интерес е резултат от разочарованието на руснаците от „братовчедите“. ^[17] Руското правителство винаги дава пълна свобода на руската преса да публикува статии по всички въпроси, докато даден въпрос не бъде разгледан и не бъде получено решение. След като изданието е изчерпано и е получено решение, се изпращат циркуляри, в които се посочва, че въпросът е изчерпан. Но това се прави, за да не се лиши вестниците от свободата да пишат и тъй като на Балканския полуостров те придават голямо значение на всички статии, свързани с балканските дела и смятат, че правителството под влиянието на пресата ще промени политиката си. Правителството просто иска да ни спаси от празни надежди. ^[18]

Ако всичко това е така, тогава как може да се обясни руската политика по въпроса за Фирмилияна? - ще попитат някои. - Ясно е, че он е сърбофил. - Да видим дали е толкова ясно.

Причините за ръкополагането на Фирмилиана за пореден път ясно ще ни покажат какво нещастие за нас македонците е носенето на името българин. От тях ще се види, че в политическата си недоносеност - Бугария не е в състояние да защити не само нашите, но и нейните интереси.

България няма дипломати, още по-малко в чужбина. И тези които има, не са там да съхраняват и издигат важността на България, а да я намаляват и осмиват, както себе си, така и страната си. За да потвърдим това, достатъчно е да си припомним тримата: господата Бешков, ^[19] Секретар и поръчител на Търговската агенция в Битоля, Цоков, ^[20] Дипломатически агент в Лондон, и Станчев, ^[21] такъв в Петроград.

За г-н Бешков, попитайте кого искате в Битоля, било то от персонала на местните консулства, или от българските учители, или от власите, или от гражданите или накрая от циганите, с които г-н. Бешков, непрекъснато се разхожда из града без работа и всички ще ви кажат кой г-н Бешков. Ето защо сърбите имат прекрасен представител в Битоля, който се използва с пълно уважение от консулите. Това е Г-дин. Ристич. ^[22]

Цялата му дипломация беше изразена от г-н. Цоков в разговора си с кореспондент на Ройтерс.

Но най-интересният е г. Станчев, един, като частно лице, друг, като дипломат и, трети, като дипломат от най-важните за България от всички дипломатически постове. Първото нещо, което ви хваща окото е, че г. Станчев остава на едно и също място през цялото време, откакто знам за него / той е на около 9 години /. Този факт е много утешителен, защото изглежда, че показва последователност в българската политика. Сръбските пратеници наистина седят в Петроград след няколко години подред, но след 4-5 години се сменят. Но този утешителен факт е утешителен само от погледа. През първата година от студентството ми ме попитаха: какъв човек е г-н. Станчев? Не знаех нищо за него, затова казах, че го познавам. След това ми дадоха немска книга, озаглавена Die Wahrheit uber Bulgarien. Помолих ги да ме оставят да я прочета у дома. Дадоха ми го и така за пръв път срещнах г-н. Станчев и българските дела, особено с позицията и авторитета на българския представител в Петроград. След това чух още няколко изслушвания за г. Стан от живота им в Петроград, подобно на пасажите за тях в споменатата книга. От разговор с журналисти чух, че г. Станчев се опита да им повлияе, но без успех. По принцип всички, с които имах възможността да видя или да говоря с г. Станчев или не го познаваше, или реагира лошо на него. Но през последната година г. Казват, че Станчев е паднал толкова ниско, че е свалил българския престиж в Петроград толкова ниско, колкото не може да направи най-големият враг на българските интереси.

И знаят ли българите, че по времето, когато имат един Станчев в Петроград, сърбите имат един Пашич там, ^[23] или един Груич ^[24] или Новакович? ^[25] Впоследствие тези дипломати са в Петроград или Истанбул; и на двете места те остават няколко поредни години. В Петроград те имат широки познати и се радват на много арена от висшите слоеве на руското общество и имат голямо влияние върху него. Те са запознати с дипломати, професори, редактори и издатели на вестници. Те говорят убедително и с дълбоки познания за нещата. Добавете към това факта, че сръбската външна политика е установена, както и че те имат цял ​​куп други освен споменатите дипломати, и ще разберете защо ръкополагането на Фирмилиана е победа на сръбската дипломация и поражение на българската; победа, получена със собствените си, т.е. сръбски сили, а не нещо, обвързано с руснаците; Поражението на българите е резултат от липсата на български дипломати, които да разберат българските интереси и да ги защитят с авторитет и знания.

Но г-н Зиновиев ^[26] помагаше и симпатизира на сърбите. Това може да е вярно, но той го прави не защото мрази българите, а защото сръбските пратеници в Истанбул са логични, познават добре интересите им и могат да ги защитят. Също така, може би руските консули защитават сръбските интереси в Македония, не заради това защото сърбите, както и българите са славяни, а защото сърбите са ги разбрали по-рано и знаят как да защитават своите интереси.

И така, българската външна политика не издържа на никаква критика. Тя е основният източник на всички наши нещастия. Ето защо не може да се говори за някакви договорености от България за Македония. Арогантна ли е материалната помощ от България за създаването, когато тази подкрепа само ни накара да разпръснем народните сили, с които бяхме силни, а сега сме нищо? Раняването на македонците, избягали в България, арнотия ли е, когато България е първата и последна причина къщите им да бъдат унищожени? Наглост ли е, че тя приема македонци на служба, когато последните със службата, или заради нея, забравят родината си и жертват интересите си на българите? Нима дежурните македонци или кандидати за служба не изкривяват сред населението в Македония значението на действията на руското правителство и тълкуват пред него Стамболовски и го принуждават да се изправи срещу руския съвет за предпазливост? Македонци! Време е да се убедим, че лошият демон за Македония е не друг, а България. Ето защо трябва да отделим нашите интереси от българските възможно най-скоро. Това изисква от нас да бъдем предпазливи.

От всичко казано по-горе се вижда, че българските арноти за нас, македонците, съвсем не се различават от сръбските, но затова не ни струват сто пъти повече:

1 / за българското име, дадено ни от Екзархията ^[27] Поели сме върху себе си всички хубави неща, свързани с нея и с които това име е украсено в новата история на Балканския полуостров.

2 / за българските училища и българското „покровителство“ на нашите интереси нямаме никакво съчувствие от руснаците, не защото те мразят българите, a защото са направили толкова много за българите, колкото за никой от славянските и Православни народи: оказва се, че те и македонците са направили много за нас и няма причина да очакваме нещо повече от тях. Руският патронаж става ненужен, когато имаме „независим“ и „национален“ български патронаж.

3 / За българските епископи, дадени ни от Стамболов, ние платихме с липсата на автономни права, предвидени от Берлинския договор. ^[28] Тази aрнотия става още по-важна, защото беше причината да се образуват комитети, организации, чети, въстания, убийства, грабежи, кланета и др. и във всичко това България ни помогна както с пари, така и с търпението на комитетите на собствената си земя.

4 / ние платихме за вярата в българското чувство към нас с востанието, от което България наистина не ни задържа и не ни помогна, но ... изпрати Начовича ^[29] да преговара ... България също ни подкрепи със своята опитна дипломация ...!

5 / за изхранването на избягалите македонци в България и като най-голямата награда за името българин, което са засадили у нас, те ни показаха поне да знаем каква е причината за всичките ни нещастия, а това била ... Русия. И така, България вече свърши цялата арнотия за нас, остана ни само да развием класа „независими националисти“, които най-накрая ще разберат къде е коренът на всяко зло в националното ни развитие, т.е. България реши да насади русофобия у нас, за да загубим и ние всякаква вяра в православна Русия. Мисията на България е прекрасна, само, за съжаление, ние тук в Петроград сме далеч от България, ^[30] та русофобското семе не може да проникне дълбоко в душите ни и да даде плод.

Всички преброени факти показват голямата вреда за нас, македонците, от факта, че ние или поне много от нас досега сме приравнявали интересите си с общобългарските. Наричаха ни българи. С това, от една страна, искахме това име да служи като център, около който всички да се групираме, без да търсим някой друг за тази цел, а може би и съвсем нов, от друга страна, смятахме, че истината в сливането Българите са нашата сила.

И вярно, от крещенето ни, че сме българи, имахме право да очакваме добро за нас, а не зло: можехме да очакваме от българите подкрепа за всички наши духовни нужди. България е свободна държава. Има пари, образование, държавници и дипломати. Тя трябва да познава своите и нашите национални интереси и да ги защитава мощно. Но ние видяхме, че сме горчиво изложени на надеждите си и че вместо да видиме нешто арно, сме виждали само зло.

Тези злини надхвърлят всички очаквания. Възниква въпросът: кой е виновен за всичко това? - Не мога да отговоря на този въпрос. Не е моя работа да питам дали някой зъл демон на България е причинил всички български злини на нас, македонците. Ясно ми е само че голяма част от всички наши нещастия се дължат на българския народ. Принцът не е виновен за, да речем, липсата на български дипломати. Ако напр. Станчев е представител на княза, а не на България, тогава Цоков, Бешков и други не са такива. Това не е извинение на българския народ и фактът, че недостойните дипломати принадлежат към тази или онази партия и принцът се възползва от призоваването на власт, според лични констатации, от една партия в друга. Основното нещастие за България и нейните интереси не е в това, че има много партии и не всички те познаваха добре националните интереси, а че българите имат малко представа за националните интереси, особено за чуждестранните. Сред българите няма национални идеали, които да бъдат общо достойнство и святост за всички българи. Тези идеали се изграждат от историята на хората, но са направени в един дълъг исторически период. Дълго време членовете на една нация трябва да се отнасят от едни и същи национални идеали, общи и свещени за всички членове на нацията. Тези идеали трябва да бъдат направени от най-видните представители на народа и да бъдат възприети от всички негови членове. Народните идеали трябваше да бъдат програма, към чиято реализация трябва да бъдат насочени всички сили на хората. Народните идеали не могат да бъдат реализирани наведнъж, но тяхното осъществяване трябва да бъде само резултат от общото и саможертвено народно дело. Трудностите при постигането на националните идеали служат само като училище, в което духът на хората се възстановява и подготвя за още по-голяма борба. В замяна на това, ако една нация получи политическа свобода или се изпълни нещо друго, важно за живота на народа, без това или с малко негово сътрудничество, тогава, когато все още не е изградила национални идеали или ако е разработено, то не е прието от всички членове на нацията , тогава в такъв случай хората не оценяват народните идеали и като човек без определена цел и програма на работа той се хвърля тук-там от другата страна, като прави това не защото е убеден, че трябва да е така, а защото вижда, че около него има хора, които действат по този или онзи начин.

Какво виждаме в новата българска история? България получава политическа свобода, най-важното в живота на хората, дори когато те не са имали популярни идеали, когато самите те не са знаели какво искат. Свободата е спечелена от българите с най-малко жертви и усилия; дадена им е от руснаците. Освобождението направи голяма разруха между предишната българска история и живот и новата. В првата българите видяха само една тъмнина, затова се обърнаха от нея. И така българите в новия свободен живот се явиха като нация без традиции, национални идеали, осъзнаване на национални и държавни интереси и историческо наследство. И така, България се очерта като държава под формата на историческ недоносче. С усилията на Русия тази недоносеност се възстанови малко, но при първото усещане за своята сила тя обявява претенции за независима политика - източник на нещастие за македонците.

Но не само в тази независима политика са сключени нашите нещастия и следователно причината за разделянето на нашите интереси от българските, а също и причината за разделянето на македонците тук в македонското общество.

Има и други причини за това разделяне, а именно използването на нашите умствени сили, за да изучаваме себе си, като членове на една родина и един народ. За да се постигне тази цел, трябваше да се създаде отделно общество от лица, за които изучаването на Македония в етнографско, географско и историческо отношение е от първостепенно значение; а такива хора сме ние македонците.

За да постигнем тази цел, трябва да се отделим от другите балкански народи и да гледаме независимо и критично на себе си и на своите интереси, както и на балканските народи и техните интереси. По този начин ще се отървем от грешките, допуснати от други балкански държави.

За да се изясни ползата от такова разделяне на нашите от другите нации, е достатъчен критичен поглед върху работата на местните студентски сдружения: българската и сръбската.

Българските студенти имат големи претенции да бъдат представители на най-новите течения на човешката мисъл. За тях национализмът, който се смята за нещо, което е изживяло века си, няма значение. Те са интернационалисти. Те първо са хора, а след това, ако им остане време, са българи. ^[31] За тях човечеството е по-важно от България и затова те се интересуват повече от Швейцария, САЩ и тяхната история, отколкото от България с нейните национални интереси. Българската младеж тук използва всичките си сили и средства, за да се докаже прогресивна, т.е. социалистически: дълги и безсмислени речи, дълга коса и добре сресана брада, червена или синя руска риза и т.н. Те не се занимават с национални проблеми и с голяма скука слушат статии по етнография и всяка друга наука, с изключение на политическата икономия. Но затова всеки смята за свой дълг да критикува каквото му харесва. Те не искат да се занимават с научни въпроси, но затова са добри организатори: могат да организират лотарии, да пропагандират нещо, да организират вечеря с благотворителна цел, без да го гледат прекалено, защото това ще скандализира тях и следващото поколение от български студенти в Петроград. ^[32] Като цяло те са готови да правят неща, които изискват малко усилия, но дават голяма популярност и увереност. Те признават Македония за българска в етнографски план, но смятат, че е излишно да изразходват усилията си, за да научат нещо за тази държава, така че не знаят нищо за нея от нейната история, география и етнография, освен че има чети и въстания, което трябва да бъде подпомогнато само от лотарии, а не от самите тях. ^[33] Тази платонична и само платонична и евтина симпатия към македонците, това неразбиране на националните интереси, това отсъствие на национални идеали и че жаждата за популярност с ангажимент към социализма е отражение на духовното състояние на българския народ и неговото общество. Това ясно показва колко българите не са в състояние да защитават не само нашите, но и собствените ни интереси.

Сръбските ученици правят абсолютно различно и противоположно впечатление. Сърбите не са интернационалисти и буквално всички, независимо дали са от Сърбия, Босна, Херцеговина или Черна гора, са националисти. Те знаят, че първо са сърби, а след това хора. Всички знаят и се интересуват от сърбите, разположени в различни страни. Те познават своята история и историята на съседните нации и държави. Всички те се интересуват предимно от културно-исторически науки и ги изучават. Те ги изучават като средство за постигане на сръбските национални цели. За да защитят сръбските интереси от руснаците, те превеждат или съставят руски книги с историческо съдържание. Подобно утилитарно, тенденциозно и спекулативно отношение към науката не е за одобрение и е причина и резултат от националния шовинизъм, но последното е резултат от онези исторически случаи, в които Сърбия е паднала, особено след Берлинското споразумение. Можем да обвиним сърбите в шовинизъм; но те не са по-големи шовинисти от българите. Сърбите са националисти с добре познати национални идеали и интереси, които с труд, наука, писалка и дипломация като един човек вървят по един път за всички и следователно постигат победи над българите на всяка крачка. Сърбите са шовинисти; те отчаяно се борят с враговете си, за да защитят националните си интереси. Но ако сравним сръбския шовинизъм с българското национално безразличие и ги разгледаме от македонска и дори от общочовешка гледна точка, тогава ще трябва да признаем, че сръбският шовинизъм в резултат на основните народни интереси стои много по-високо и много по-високо от българското национално безразличие. , което е резултат от липсата на каквото и да било разбиране за българските държавни интереси. Във време, когато сърбите, от краля и министрите до последния сръбски амал, са националисти и намират за необходимо всички да се обединят, за да постигнат общите идеали с общи сили, българите се разделят на социалисти и всякакви други - същите, които най-малко искат за да оправдае поговорката, че обединението прави сила. - Но всичко това е резултат от политическата зрялост на хората: сърбите цял век развиват национални идеали и изучават национални интереси, докато българите го правят сами през 1/4 век.

Отделянето ни от българите обаче ще ни даде възможност да бъдем критични към българските дела, а не да ги копираме и засаждаме сляпо в Македония, вместо национализъм, социализъм, както направи Вътрешната македонска революционна организация. ^[34] Така че, разделяйки нашите интереси от българските, освен всичко друго, ще ни спаси от позицията на маймуни да копираме българските безразсъдни действия и да приемем с вяра българските уверения, че България е нашият занаятчия, а Русия - нашият най-голям враг. ; ще развие у нас критично отношение към собствените и чуждите действия.

И от това едва ли може да има по-голямо оправдание за съществуването и програмата на нашето общество. Ако е така, тогава не ни остава нищо друго, освен да се помолим на Бог да умножи македонските дружества, подобно на петроградското - „Св. Климент ”, където и да живеят македонци.

Пълният текст в оригиналния правопис

Идеiата за образуан'ето на нашето другарство беше -полно оддел'уан'е на нашите интереси од бугарцките. Со него ниiе сакафме да покажиме на русите, оти у нас во Македониiа немат национален антагонизм и iет возможно задружно работеiн'е от сите македонцки народности на културна почва. Ушче поеке, ниiе сакафме да докажиме на русите да немат во Македониiа неколку словенцки народности а имат само iедна; да македонцките словени можат сами да разрушат таiа преграда, шчо iет постаена мег'у ниф од пропагандите в од нивното образуаiн'е во Бугариiа, Србиiа или Грциiа. Ниiе сакафме да покажиме, оти на прекор на нашето образуаiн'е и воспитааiн'е во разви држаи или пропаганди, ниiе предпочитаме сите да напраиме отстапки от своiа страна за обшчемакедонцките интереси, за да не бидиме орадиiе во рацате на пропагандите и на нивните цели: за да не се стремиме кон соедеiн'е, ни со Бугариiа, ни со Србиiа, ни со Грциiа.

Но се наiдоа мег'у ланските членои лица, коiи наог'аат за излишно сашчествуаiн'ето на таквоа другарство, зашчо немало оддел'на македонцка народност во Македониiа, а имало тамо србцка и бугарцка, и пошчо во Петроград имало бугарцко и србцко студентцко другарства, то немало нужда от македонцко.

Пред вид на таiа критика за нуждата и целесообразноста на нашето овдешно другарство, ниiе сме должни да си дадиме точен отчет за причините шчо предизвикаа образуаiн'ето негоо. Тоа можит да се напраит, пошчо се одгоорит на главните возразуаiн'а на нашите противници, со коiи они се мачат да покажат да немат нужда од оддел'но македонцко другарство, и да iет негоото оформируаiн'е не своiевремено.

Нашите противници вел'ат, оти сега не му било времето да се подигаат национални прашаiн'а во Македониiа, кога iет зборот за iедно сносно сашчествуаiа'е на сите народности. Сега не iет времето да се оддел'уаме од Бугариiа, кога она напраила толку жртви за нашето ослободуаiн'е и ке напраит ушче за однапред. Неуместно и неразумно iет да оддел'аме своiите интереси од обшчебугарцкете кога во соiединеiн'ето, а не во расцепеiн'ето iет силата. Ако се подигнит сега прашаiн'ето за националноста на македонците, то ниiе ке требит да се врниме назад на 30 и поеке години. Зар и возможно ли iет сега националното обiединуаiа'е на македонците, кога во Македониiа имат многу, а не iедна националност, и кога немат iедна оддел'на македонцка словенцка нациiа ?

Наi напред требит да се речит, да не iет истина тоа шчо велат, да сега не му било времето да се подигат прашаiн'ето за народноста на македонците? Со игнорираiн'ето на тоа прашаiн'е, ние не праиме ни iедна стапка нааред, зашчо, ако го игнорираме ниiе, то не го игнорираат сите, и мали, и големи држаи, осим Бугариiа. Ниiе значит, просто си затвараме очите пред неприiатната за нас деiствител'ност. Ако, значит, разгледаме тоа прашаiн'е, нiе не се враiк'аме назад, а одиме напред, сознааiки негоата важност. Вистина со националното прашаiн'е ниiе ке се занимааме 20—30 години, но кривината за тоа лежит во нашите предшественици, коiи не сознаа сета негоа важност, а не го кладоа да здреит. Да беа тоа напраиле, немаше зашчо ниiе сега да се занимааме со него. Ако прашаiн'ето за народноста на македонците имат првостепено значеiн'е за бугарите, србите и грците, и секоiа от тиiе народности го третираат по своему, то зашчо и ниiе тоа прашаiн'е да не земиме во своiи раци, и да го разгледаме сестрано, и од бугарцко, и од србцко, и грцко гледишче, и критикуаiки сите ниф, да не изработиме македонцко гледишче на нашата народност, а се удовлетворуаме спроти местото, каде сме се училе, или со србцкото, или со бугарцкото, илн со грцкото гледишче? Да не си изработиме своiе, македонцко гледишче за нашата народност, убедител'но и спраедлио за сите македонци, значит, да ниiе не сме во состоiаiн'е самостално, без туг'о влиiаiн'е да изучиме сами себе. Iас не можам да допушчам последното и го броiам оскрбно за мене, ето зашчо и не се откажуам на прво место да си изработам своi самостоiен возглед на прашаiн'ето за моiата народност и таiа на моiите сонародници. Значит, од моiе гледишче нашето другарство во прашан'ето за нашата народност не напраи никаква нетактност, и само укажа извесна услуга на дуовните интереси на македонците.

Сега ке требит да одгоориме на возразуаiн'ето, да не iет уместно и iет не своiевремено да оддел'уаме нашите интереси од обшчебугарците, зашчо од iедна страна, силата била во соiединеiн'ето, и од друга, Бугариiа напраила толку жртви за нашето ослободуаiн'е и ке напраела и за однапред.

Тоа возразуаiн'е iет многу сложно, затоа ке требит да се одгоарат на секоi дел по оддел'но.

Прво нешчо, шчо можит да се речит, тоа iет, да ниiе не сега се оддел'уаме од Бугариiа, и со тоа раздробуаме iедно создадено цело, но сме одделени и живиме веке оддел'но поеке од 25 години. Друзи не разделиiа и создадоа од нас и бугарите различен жиот, разни потребности, нерамен положаi. Друзи и не ни даваат да се соiединиме. Од македонцко гледишче соiединеiн'ето на цела Македониiа со Бугариiа, или Србиiа, или Грциiа не iет желател'но, но не iет и страшно. Значит нема зашчо да се бориме со него. Но такво соiединеiн'е не ке допушчат, ни малите балканцки, ни големите европеiцки држаи. Значит, ниiе, не сакаiки да бркаме нашите интереси со бугарцките, дааме своiето согласiе и узаконуаме сашчесчествуiушчиiо ред. Се питат само, али тоа узаконуаiн'е iет во наша полза, зашчо кажуваат, оти Бугариiа ни напраила многу арнотиiи, и ке ни напраела ушче. Да видиме, шчо арно сме виделе ниiе до сега од бугарите ?

Бугарите усилиiа бiуджетот на екзархиiата от поiавуаiн'ето на србцката пропаганда; со друзи зборои усилиiа нивната пропаганда и нивните интереси во Македониiа. Кладоа они неколку владици, и отвориiа неколку трговцки агентства, поддржаа со пари востааiн'ето во Македониiа и прераниiа во Бугариiа мнозинство обездомени македонци, пзбегани во Бугариiа. Тиiе сет арнотиiите, шчо и видофме од бугарите.

Како ви се чинит: али сет доста? али сет много? али сет поеке од добрините, шчо ни и напраиiа србите? — Ако не бидиме бугарцки шовинисти и пристрастно не гледаме на работите, не можиме да не констатираме, оти во Македониiа бугарите не напраиiа за нас македонците, нишчо поеке од тоа, шчо напраиiа србите. Пак и смело можит да се речит, оти напраиiа по малу от србите. Горе изброiените бугарцки добрини не сет напраени во полза на самите македонци, а на интересите на Бугариiа во Македониiа. За тоа бугарцките милиони за Македониiа немаат по големо значеiн'е од србцките за тамо. Бугарите ни кладоа владици во Македониiа; имаiте на ум, оти тиiе владици сет во поекето случаiи и во наi важните места бугари, а не македонци. Преко владиците бугарите сакаа да истребат се, шчо не им iет приiатно, а наi многу црковно-обшчинцката самоупраиiа. Но таква услуга со србцки владици сакаа да на окажат и србите. Шчо сет тиiе криви, шчо ниiе предпочетофме да сме орадиiе на бугарите, на место да сме орадиiе на србите ? — Бугарите отвориiа во Македониiа трговцки агентства! Но за чиiи интереси? Се разбират, оти не за македонцки, а за бугарцките. Србите предадоа своiите интереси во Македониiа на своiи консулства и генерални консулства. Ако бугарцките трговцки агентства во Македониiа сет благодеiаiн'е за нас, то србцките генерални консулства сет ушче по големо. — Бугарите ни поддржале востаiн'ето. И србите го поддржуваа. Бугарите го поддржуваа поеке, зашчо нивните ингереси тоа го сакаа, а не за атарот наш. Србите го поддржуваа, за да не останат по назад од бугарите; но да беа србцките интереси така врзани со востаiн'ето, то србите сто пати ке обiавеiа до сега воiна на Турциiа, без да чекаат од некаде помок', без да гледаат али ке бидит исходот за ниф благоприiатен или не. — Бугарите ранат обездомени македонци, но истото го праат и србите.

Тоа iет сета арнотиiа, шчо iа добифме од Бугариiа. Сега да видиме, со шчо заплатифме ниiе за таiа арнотиiа, или колку ни костуат она?

Ако прегледаме собитиiата от последната руско-турцка воiна до сега, ке видиме, оти секоiа арнотиiа од Бугариiа за македонците не iет нишчо, осим iедна конпенсациiа за глупостите, шчо и имат напараено Бугариiа во нашето прашаiн'е. Македонцкото прашаiн'е во раците на бугарцките дипломати и народ iет ред глупости, напраени само на македонцки есап и наречени мег'ународни победи на бугарцката самостоiна политика. Тиiе глупости на бугарцкиiо народ сет за нас македонците како прародител'цки греф, коiи ке поминуваат од поколеiн'е на поколеiн'е.

Ето во шчо се состоiит тоiа прародител'цки греф: Бугарите сет ослободени од русите. Во тоа време руското обшчество се увличаше со словенофил'ство. Тоа увлечеiн'е им зе около 250,000 души воiска и милиарди рубли. Но каков беше резултатот от таiа воiна? Русите и напред воiуваа со Турциiа, и ослободиiа со своiа крв готоо сите балканцки држаици. Но никоаш до тогаi русите не се разочаруваа така, како шчо се разочаруваа во време на последната воiна. Оно доiде до таква степен, шчо русите сакаа да кладат крст на своiето по тамошно увлечеiн'е и ослободуаiн'е на словените на Балканцки полуостров. Последните сокоiи од увлечеiн'ето на русите, и со тоа и надежвте на македонците на Русиiа беiа, голтнати од Бугариiа. Поведеiн'ето на бугарцкиiот народ кон руската воiска, и бугарцката интелегенциiа кон руските власти и дипломати, беше такво, шчо русите илiадо пати се каiеа за своiето увлечеiн'е со „братушките“. Тоа раскаiаiн'е iет влегло глабоко во душите на сите руси, коiи сега не сакаат да чуiат за некакви „братушки“, а особено за бугарите. Коi плаiк'ат сега за поведеiн'ето и грешките на бугарите, ако не ниiе македонците?

Увлечеiн'ата на Русиiа родиiа iедна Бугариiа, но со неiното родеiн'е, Русиiа умре за нас. Сите надежи у македонците поминаа на недоносчето — Бугариiа. Ниiе помислифме тоа недоносче, iа ке одрастит ке окрепнит и ке ни даiит рака, и ниiе со него да заживиме слободен жиот. При имаiн'е една слободна Бугариiа ниiе мислифме, чуму ни iет Русиiа. Нашите надежи се поддржуваа од Бугариiа а како да зафатиiа да се осашчествуваат. Бугариiа, како покоiниiот србцки крал' Александр, се обiаи сама за совршенолетна и зафати самостоiен ред глупости, шчо се наричаа од неiа самостоiна политика:

Разруши арните односи со Русиiа, и повика Стамболова, тоi да предаит Бугариiа во раците на троiниiот соiуз и Англиiа, и да iе напраит нивно орадиiе против Русиiа. Таiа ноа ера во историiата на Бугариiа, таiа самостоiна политика се зафати од присоiедиенуаiн'ето на Бугариiа со Источна Румелиiа и од нарушааiн'ето од Бугариiа на Берлинцкиiот догоор, на коi шчо почиваше и праото на македонците на автономиiа со рисiанин генерал-губернатор. Нарушаiн'ето на Берлинцкиiот догоор и Стамбуловцкиioт режим, крстени „самостоiна национална“ политика на Бугариiа, на тоа политично, капризно, несовршенолетно недоносче iет втор удар за политичната слободиiа на македонците. Европа и Русиiа настоiаваа да се изработит план за реформи во Македониiа и во 1882 година, тоiа план беше веке готов и ке се настоiааше да се воведит, како ноиiот „политичен фактор на балканите“ кажуат своiето vеtо, и на место реформи сакат за Македониiа бугарцки владици. Бератите за владици се дадоа и ниiе, заслепените македонци, поверуафме на Бугариiа, оти она со неiната „самостоiна“ политика нишчо друго не праит, осим одржуат политични победи и облагодетел'ствуат нас, македонците. — Арно ни замажаа очите. — Но не поминаа и 5—6 години, како се отрезвиiа бугарите од своiето увлечеiн'е во „самостоiната“ политика. Се убедиiа со напредуаiн'ето на србцката пропаганда во Македониiа, оти они не сет iединствениiот фактор во македонцкото прашаiн'е, а оти имат, осим ниф, а друзи, и оти успеот при конкуренциiата ке бидит тамо, каi шчо ке бидит поддржката на Русиiа. Бугарите пак станаа русофили, но тоа го напраиiа, не со чисто срце, а за да напраат руското праителство орадиiе на своiите интереси во Македониiа. При надворешното приiател'ство на Русиiа, они не можеа да се примират со мисл'ата, зашчо руските консули во Македониiа да поддржаваат србцката пропаганда тамо. Зa таiа причина некоiи од политичните партиiи клеветеа Русиiа, како неприiател'ка на Бугариiа, и на се бугарцко, наi многу за поддржката од страна на Русиiа србцката пропаганда. Бугарцките политикани не можеа да видат, оти поведеiн'ето на Русиiа iет плод на нивните глупости, шчо се вел'ат „самостоiна“ и „национална“ политика. Кога таiа „самостоiна“ и „национална“ политика iет орадаiе на неприiателите на Русиiа, против интересите на последната на Балканцки полуостров, можат ли да бараат тиiе бугарцки политикани од руското праител'ство, да бидит оно совршено безучастно во собитиiата на Балканцки полуостров, кога тоiа полуостров iет бил грижата на Русиiа цело столетiе и поеке? Она требит да си сочуат своiите интереси тамо, па и ако тоiа сочувуаiн'е не ке бидит по вкусот на „самостоiната“ и „национална“ политика. Бугарите во своiата надворешна политика станаа русофили и русите си измениiа малу политиката кон бугарите. Но бугарцкото русофилство беше со есап, и не беше траiно, значит, и руската политика немаше да се изменит окончателно, iедно не се знаiеше, до колку iет искрена и траiна бугарцката надворешна политика. Бугарите беа не задоолени од руската политика во последно време, особено заради прашаiн'ето за ракополагаiн'ето на Фирмил'ана и за македонцкото востааiн'е. Они вел'ат: во тоа време, кога министерството на Данев предаде надворешната политика на Бугариiа во раците на Русиiа, последната на место да ни поможит, напраи да се ракоположит Фирмил'ан во Скопiе, и друго, не напраи нишчо за Македониiа. Бугариiа да беше водела „самостоiна“ и „национална“ политика, она не ке допушчеше првото, и ке решеше македонцкото прашаiн'е со по големи реформи.

Тиiе сет расудуаiа'ата ва бугарите. Но ниiе, ако станеме на самостоiно македонцко гледишче, ке требит да речиме следното: Бугариiа со неiното русофилство не напраи никаква услуга, ни на Русиiа, ни на Македониiа. Но од русофилството она се восползуа со заiамот, напраен при руско содеiство, а друго, и наi главно, не изарчи позаiаените милиони на воiени нужди, и со тоа остаи полни државните каси. Бугариiа и да водеше „самостоiна“ и „национална“ политика т. е. да беше орадиiе на троiниiот соiуз против Русиiа, пак немаше да напраит нишчо, зашчо сега и немат тиiе натегнати односи мег'у ниф, коiи беа при Стамболова. Сега членоите от троiниiот соiуз имаат оддел'ни соглашеiн'а по мег'ународните прашаiн'а, работат заiедно по ниф и парализуваат сите капризи на малите држаи, коiи со тиiе капризи сакаат да изменат полатичното разновесiе во нивна полза. Сега немат место за Стамболовцка политика. Возродуаiн'ето на Стамболовцкиiот режим во Бугариiа сега не се оправдуат со нишчо и iет iеден нов опит на политичното недоносче да покапризвичит. Но од тиiе капризи, не него, а нас македонциге, ке не болит глаата, како шчо и не болит веке. Но ноите праители во Бугариiа ни вел'ат: тоа iет Русиiа крива; Русиiа се боит од iедна голема Бугариiа и за тоа: таiа кладе Фирмил'ана, таiа сега не сакат да даiит на Македониiа автономиiа, таiа не не остаи нас да се приготвиме, и да воiуваме со Турциiа.

Другари! Таквиiа тврдеiн'а, не сет нишчо друго, осим iедна лож iедна клевета, фрлена на ослободител'ката Русиiа од iеден ослободен робцки народ, коi шчо ушче не iет слободен од негоите робцки инстинкти, со коiи се ползуат, за да оправдат своiата глупаа „самостоiна“ и „национална“ политика. Тоi народ, коi шчо iет првата и последната причина за сите наши нестреки, со своiите глупаи постапоци не наведе на iедна нерамна борба со турците, и во наi решител'ниiот момент не остаiи на произвол ва судбата. Тоi произведе клаiн'ето во Македониiа, како шчо го произведоа во Ермениiа англичаните, и со тоа изгуби своiето влиiаiн'е во Македониiа. Но тоа влиiаiн'е му iет нужно, ето зашчо, од iедна страна не увераваат, оти до кога имат слободна Бугариiа, македонцкото прашаiн'е не iет закопано, од друга страна, за да оправдат своiето егоистичио поведеiн'е, сета вина за нестреките каi нас обрнуат на Русиiа.

Браiк'а! зар не iет нелепост, да семислит, оти Русиiа се боiела од голема Бугариiа и не сакала нашето ослободуаiн'е, и оти по тиiе причини не сакала нашето ослободуаiн'е, и помагала да се ракоположит Фирмил'ан?

Прво да видиме, коi iет крив во сегашното востаiн'е, а на кого паг'ат за него наi голема одгоорност?

Не iеднаш Русиiа ни имат речено, оти она не ке пролиiет, нито iедна капка крв, и не ке ни даит, ни наi мала материiална помок', ако ниiе македонците подигниме востааiн'е. Русиiа по македонцкото прашаiн'е толку пати iет публикуала праител'ствени сообшчуаiна, толку пати сет праени предстауаiн'а на бугарцкото и турцко праител'ства по нашето прашаiн'е. Во сите ниф напрао ни се велеше: седете си мирно, оти, ако напраите брканица, не можам, и не сакам да ви поможам. Со друзи зборои, она си изми раците от сите нестреки од iедно востааiн'е во Македониiа. Можиме ли ниiе после тоа да обвинуаме Русиiа во неискреност и поддупуаiн'е? Зашчо тогаi да це л'утиме на Русиiа?

Ако не се лажам, комитето и организациiата очекуваа помок', не од Русиiа, а од Бугариiа, зашчо во Македониiа во пон'атiата нивни и на екзархиiата бугарцка живеiат бугари. Руси тамо немат. Значит Бугариiа требеше да поможит, или наi категорично да речит: не чекаiте од мене нишчо. Но Бугариiа не напраи ни iедното, ни другото: не напраи првото, зашчо бугарите сет есапчиiи, и сет готои да земат Македониiа, ако им iе подарит некоi; а инак, ако сакат, нека бидат запустена. Никоi друг од Балканците народи немаше така спокоiно да гледат на запустуаiн'ето на iеден краi, каi шчо се имаат негои сонародници. Да беше инициативата во востааiа'ето грцка или србцка, и да знаiеа тиiе народи, оти востаа'ето ке бидит тава сил'но, не гледаiки на никакви неблагоприiатни прилики, ке обiавеiа воiна, па макар та воiна да се свршеше со полна поразиiа нивна. Но бугарите не сет от таiа категориiа; они к'е обiаат воiна само тогаi, ако имат некоiа држаа, коiа да им обеспечит плодоите на воiната. А пошчо такво обеспечеiн'е никоi пат не iет сигурно, без да се ангажират iедна од големите држаи, или неколку од ниф, со оражиiе во рака да поткрепат тоа обеспечеiн'е, то од Бугариiа не можеше да се очекуат набркуаiн'е во македонцките работи. Но ако беше така, то бугарите можеа да кажат iасно на македонците, на ниф да се не надеiат, и можит, неке се добиеа тиiе резултати. „Далековидната“ политика на кн'азот и на негоите „самостоiни“ и „национални“ помок'ници требеше да предвидвт се, и да предупредит нестреките. Но они тоа не го напраиiа. Оставиiа да станит востааiн'ето, мислеiки, ако не „самостоiната“ политика, то крвта на македонците, ке застаит „великата ослободител'ка“ да си остаит своiите работа, и да доiдит да воiуват за нас, за да iе повикаат после во Берлин. и да загубат Манчжуриiа и влиiаiн'ето во Персиiа. Тоа беше престапно поведеiн'е' кон македонцките работи, и главен престапник во ниф се iавуат официална Бугариiа и бугарцкиiот народ, коi шчо не можа да застапит своiето праител'ство, да се застапит за своiите македонцки клиенти. И за тоа престапно поведеiн'е се праит сега крива Русиiа, и то официална Русиiа, коiа немала нишчо обшчо со неiниiот народ. Ослободените „братушки“ сега не сакаат да се признаат во своите грешки; ето зашчо заiауваат, да сет они сите русофили, да милуваат рускиiот народ, но не милуваат руското праител'ство, коiе не изражуало народните чувства кон македонците, и отрицател'но се однесуало кон секоiа искажана од народот симпатиiа кон ниф. За докажуаiн'е на последното покажуваат на „таiни“ циркул'ари од праител'ството, да се не печатат поеке статиiи за македонцките работи.

Каi нас во Македониiа, и во Бугариiа можат да придаат на таква праител'ствена распоредба непраил'ен значаi, ето зашчо ке требит да се кажат овде неколку зборои и за неiа. Наi прво требит да се кажит, оти во македонцкото прашаiн'е немат никаква разл'ика мег'у погледите на него на руското обшчество и народ од iедна страна, и праител'ството од друга, а имат само разлика во степента на интересот со него : обшчеството и народот многу по малу се интересуваат от праител'ството, шчо се видит од помок'ите за македонцвте. Ако се срамнат тиiе со помоките на бурите (Трансваал'ците), то ке се добиiет голема разлика, а тоа iет затоа, зашчо со борбата на бурите се интересуваа много поеке, од нашата борба. А тоiа слаб интерес iет резултат на разочаруаiн'ето на русите од „братушките“. Значит и за тоа требит да речиме на бугарите: сполаi ви! Руското праител'ство секоi пат даат полна слободиiа на руската стамба да стамбосуат статиiи по сите прашаiн'а до тогаi, до кога некоiе прашаiн'е се разгледуат и не iет приiемено никакво решеiн'е по него. Откако прашаiн'ето бидит исцрпено, и по него iет приiемено некакво решеiн'е, се праiк'аат циркул'ари, да iет прашаiн'ето исцрпено. Но, тоа се праит, не за да се лишат ноините од слободиiа да пишат, а за тоа, шчо на Балканцкиiот полуостров придаваат големо значеiн'е на сите статиiи, шчо се односат до балканцките работи, и мисл'ат, оти праител'ството под влиiаiн'ето на пресата ке изменат своiата политика. Праител'ството просто сакат да не избаит нас од праздни надежи

Ако iет с тоа така, то со шчо можит да се обiаснит политиката на Русиiа во прашаiн'ето за Фирмил'ана, ке запитаат некоiи. — iасно iет, оти она iет србофилцка. — Да видиме дали iет, толку iасно.

Причините за ракополагаiн'ето на Фирмил'ана ушче еднаш iасно ке ни покажат, каква нестрек'а за нас македонците iет носеiн'ето на името бугарин. Од ниф ке се видит, оти политичното недоносче — Бугариiа не iет во состоiаiн'е да зашчишчаат не само нашите, но и негоите интереси.

Бугариiа немат дипломати, а ушче по малу—во странство И тиiе шчо сет от последнате, не сет да чуваат и подигаат значеiн'ето на Бугариiа, а да умал'уваат и осмеiуваат, и себе, и своiата држаа. За подтврдуаiн'а на тоа, доста iет да се потсетит на троiица: г. г., Бешков, секретар и gеrаnt на Трговското Агентство во Битол'а, Цоков, дипломатически агент во Лондон и Станчев таков во Петроград.

За г. Бешков, попрашаiте кого сакате во Битол'а, било то от персонало на тамошните консулства, било од бугарцките учители, било од влашките, било од граг'аните, ила наi после од циганчин'ата, со коiи се имат разгоарано г. Бешков, постоiано врвеiки по Градот без работа, — сите ке ви кажат, коi iет г. Бешков. За тоа србите имаат во Битол'а прекрасен предстаител', коiи се пол'зуат со полно уважеiн'е у консулите. Тоа iет г. Ристич.

Сета своiа дипломатиiа си искажа г. Цоков во разгоорот негов со кореспондентот на Реiтер.

Но наi интересен iет г. Станчев, iедно, како частно лице, друго, како дипломат и трек'о, како дипломат на наi важното за Бугариiа от сите дипломатцки места. Прво нешчо, шчо биiет на очи, тоа iет, шчо г. Станчев си остаат на истото место од сето време, како знаiам за него (имат около 9 години). Тоiа факт на вид iет многу утешен, зашчо он како да покажуат постоiанство во политиката на Бугариiа. Србцките посланици вистина седат во Петроград по неколку години со ред, но по 4—5 години се менат. Но тоiа утешен факт, iет утешен само ва вид. Ушче првата година на моето студентство мене ме запитаа, кавов чоек iет г. Станчев ? Iас за него не знаiеф нишчо, затоа рекоф, оти мало го познаам. Тогаi ми дадоа iедна немцка книга, со наслов Die Wahrheit uber Bulgarien. Iас замолиф, да ми iе дадат, да iе прочитам дома. Ми iе дадоа, и така iас се запознаф прв пат со г. Станчев и со бугарцките работи, особено со положеiн'ето и авторитетот на бугарцкиiот предстаител' во Петроград. После iас чуф ушче некоiи слуои за г. г. Станчев од нивниiот жиот во Петроград. подобни на пасажите за ниф во упоменатата книга. Од разгоор со журналисти iас чуф, оти г. Станчев праил опит да повлиiаiет на ниф, но неуспешно. Вообшче сите тиiе, со коiи имаф случаi да се видам или зборуам, г. Станчев или не го знаеа, или лошо се одзоуваа за него. Но во последната година г. Станчев, кажуваат се пушчил толку долу, така ниско пушчил бугарцкиiот престиж во Петроград, как не ке можеше да напраит и наi големиiот неприiател' на бугарцките интереси.

А знаiат ли бугарите, оти во тоа вреие, кога они имаат во Петроград iеден Станчев, србите имаат тамо iеден Пашич, или iеден Груiич, или iеден Новакович ? Тиiе дипломати последовател'но сет, или во Петроград, или во Стамбул; и на iедното, и на другото место они остануат по неколку години со ред. Во Петроград они имаат обширни познанства и се ползуваат со многу арен дочек од горните слоеи на руското обшчество и имаат големо влиiаiн'е на него. Они се знаiат со дипломати, профецори, редактори и издатели на ноини. Они зборуваат убедител'но и со глабоко знаiаiн'е на работите. Добаите кон тоа, да iет србцката надворешна политика устаноена, као и то, да имаат они и цел ред друзи, осим упоменатите дипломати, а ке разберите, оти ракополагаiн'ето на Фирмил'ана iет победа на србцката дипломатиiа и поразиiа на бугарцката; победа, добиiена со своiи т. е. србцка сили, а не нешчо наврзано од русите ; поразиiата пак на бугарите iет резултат на немаiн'е бугарцки дипломати, коiи да разбираат бугарцките интереси и да ги зашчитуат со авторитет и знаiаiн'е. —

Ама г. Зиновiев помагал и сочувствуал на србите. Тоа можвт да бидит вистина, но тоi го праит тоа, не зашчо мрзит бугарите, а зашчо србцките посланици во Стамбул сет логични, знаiат арно нивните интереси, и можат да и зашчитуат. Исто така, можит, руските консули зашчитуваат србцките интереси во Македониiа, не за атар, а iедно, зашчо и србите, како и бугарите сет словени, а друго, зашчо србите по арно имаат разбрано и знаiат да бранат нивните интереси.

Значит бугарцката надворешна политика не издржуат никаква критика. Она iет главниiот извор на сите наши нестреки. За тоа не можит и да се зборуат за некакви арнотиiи од Бугариiа за Македониiа. Арнотиiа ли iет материiалната помок' на Бугариiа за востааiа'ето, кога таiа поддржка само не застаи да си расфрлиме народните сили, со кои ниiе бефме силни, а сега сме нишчо? Арнотиiа ли iет ранеiн'ето на избеганите во Бугариiа македонци, кога Бугариiа iет првата и последната причина да им се разорат куките? Арнотиiа ли iет тоа, шчо приiимат она на своiа служба македонци, кога последните со службата, или заради неiа, забрауваат своiата таткоина, и неiните интереси жртвуваат на бугарцките? Зар не сет македонците, шчо сет на служба или кандитати за служба тиiе, коiи изопачуваа мег'у населеiн'ето во Македониiа значеiн'ето на руските праител'ствени постапаци, и толкуваа пред него стамбуловцки, и го тискаа да востанит, против советите на Русиiа за благоразумие? Македонци! време iет да се убедиме, оти лошиiот демон за Македониiа, не iет никоi друг, осим Бугариiа, ето зашчо час по скоро требит да одделиме интересите наши од бугарцките. Тоа го барат од нас благоразумието.

От с гореречено се видит, оти бугарцките арнотвiи за нас македонците ни наi малу не се разликуваат од србцките, но за то ни костуваат сто пати поеке:

1, за бугарцкото име, шчо ни го подари екзархиiата, ниiе зедофме на себе сите добрини, шчо сет врзани со него, и со коiи се украси тоа име во наiноата историiа на Балканцкиiот полуостров.

2, за бугарцквте сколиiи и бугарцкото „покротел'ство“ на нашите интереси, ниiе немаме никакво сочувство от страна на русите, не за тоа, шчо тиiе мрзат бугарите, а по тиiе сообразуаiн'а, шчо они толку многу напраиле за бугарите, колку за никоi од словенцките и праославни народи ; излегуат, оти они и за нас македонците напраиле многу, и немало зашчо ушче нешчо да очекуаме од ниф. Руското покровител'ство стаат не нужно, кога ниiе имаме „самостоiно“ и „национално“ бугарцко покроител'ство.

3, за бугарцките владици, шчо ни и подари Стамболов, ниiе заплатифме со немаiн'е автономни праа, предвидени по Берлинцкиiот трактат. Таiа арнотиiа добиiат ушче по големо значеiн'е со тоа, шчо она беше причината да се образуваат комитети, организациiи, чети, востааiн'а, да имат убиiства, грабежи, колеiн'а и пр. и во се тоа Бугариiа ни поможа, и со пари, и со трпеiн'е на комитетите на своiа земiа.

4, верата во бугарцкото чувство кон нас си iа платифме со востааiн'ето, од коiе Бугариiа вистина не не задржа. и не ни поможа, но . . . . . . го испрати Наiчеича да прегоарат . . . . . Исто така Бугариiа со своiата искусна дипломациiа не поддржа . . . .!

5, За ранеiн'ето на избеганите македонци во Бугариiа и како наi голема награда за името бугарин, шчо го насадиiа каi нас, ни покажаа барем да знаiиме, коi iет причината за сите наши нестреки, а тоа била . . . .. Русиiа. И така, значат, Бугариiа ни напраи до сега веке сите арнотиiи, остааше само и у нас да развиiат клас „самостоiни националисти“, коiи ке разберат наi после, каде iет коренот на секоiе зло во нашето национално развиiаiн'е, т. е. Бугариiа реши, и каi нас да насеiет русофобство, та и ниiе да изгубиме секоiа вера во праославна Русиiа. Мисиiата на Бугариiа iет прекрасна, само за жалост ниiе тука во Петроград сме далеко од Бугариiа, та русофобското семе не можит да ни западнит глабоко во душата и да даiит арни плодои.

Од сите преброiени фактои се видит големата вреда за нас македонците от тоа, шчо ниiе, или барем мнозина од нас, отожествуафме до сега нашите интереси со обшчебугарцките. Ниiе се велефме бугари. Со тоа, од iедна страна сакафме тоа име да ни послужит како центр, около кого ке можиме сите да се згрупираме, без да бараме за таiа цел'а некоi друг, а можит и сосим нов, од друга, ниiе мислефие, оти вистина во соiединен'ето со бугарите iет нашата сила.

И вистина од нашето велеiн'е да сме бугари, ниiе имафме прао да очекуаме за нас добрини, а не злини: ниiе можефме да очекуаме од Бугарите поддржуаiн'е на сите наши дуовни нужди. Бугарвиiа iет слободна држаа. Она располагат со пари, просветеiн'е, државни мажи и дипломати. Она требит да сознаат неiните и наши национални интереси и мошно да бранит. Но видофме да сме горко излажани во нашите надежи и да на место арнотиiи, ниiе видофме само лошотиiа.

Тиiе лошотиiи преминуваат секоiе очекуаiн'е. Се прашат, коi iет во с тоа крив ? — На тоа прашаiн'е iас не можам да одгоорам. Не iет моiа работа да барам, али некоi зол демон на Бугариiа имат напраено сите лошотиiи бугарцки нам македонците. За мене iет iасно само тоа, да голем дел во сите наши нестреки се должит на бугарцкиiо народ. Не iет кн'азот крив во тоа, да речиме, шчо немаат бугарите арни дипломати. Ако напр. г. Станчев iет предстаител' на кн'азот, а не на Бугариiа, то не сет таквиiа Цоков, Бешков в др. Н.е iет извинеiн'е за бугарцкиiот народ и тоа, шчо недостоiните дипломати принадлежат кон таiа или друга партиiа, и кн'азот се ползуат со повикуаiн'ето на власт, по лични сообразуаiн'а. то iедна, то друга партиiа. Главната нестрек'а за Бугариiа и неiните интереси iет, не во тоа, шчо имат многу партиiи, и не сите знаiале арно народните интереси, а во тоа, шчо бугарите малку сет проникнати со народните интереси, особено со надворешните.

У бугарите немат национални идеали, кoi да бидат обшчо достоiаiн'е и светиiн'а за сите бугари. Тиiе идеали се изработуваат од историiата на народот, но се изработуваат во iеден долог историцки период. Долго време членоите од iеден народ требит да се увличаат од iедни исти народни идеали, обшчи и свети за сите членои на народот. Тиiе идеали требит да бидат изработени од наi видните предстаители на народот и усвоiени от сите негои членои. Идеалите народни требеше да бидат iедна програма, кон осашчествуаiн'ето на коiа ке требеше да бидат напраени сите сили на народот. Народните идеали не одiеднаш сите можат да бидат осашчествени, но нивното осашчествуаiн'е требит да бидит само резултат на обшчата и самоотвржена народна работа. Трудностите во достижеiн'ето на народните идеали служит само како сколиiа, во коiа окрепнуат народниiот дух и се готвит за ушче по голема борба. Во замена на тоа, ако iеден народ добиiет политична слободиiа, или се исполнит нешчо друго важно за народниiот жиот, без негоо, или со мало негоо содеiство тогаi, кога у него ушче немат изработено народни идеали, или, ако сет изработени, не сет усвоiени от сите членои на народот,—то, во таков случаi, народот не ценит народните идеале, и како чоек без определена цел'а и програма за работеiн'е, се фрл'ат, то во iедна, то во друга страна, праеiки тоа, не зашчо тоi iет убеден, оти така требит да бидит, а зашчо видит да имат околу него л'уг'е, шчо постапуат така или инак.

Шчо видиме ниiе во наi ноата бугарцка историiа? Бугариiа добиiат политична слободиiа, наi важното нешчо во народниiот жвот, ушче тогаi, кога у ниф немаше народни идеали, кога и сами не знаiеа, шчо сакаат. Слободиiата iе добиiа бугарите со наi мали жртви и усилиiа; неiа им iе подариiа русите. Ослободеiн'ето напраи iедна голема пропаст мег'у по прег'ешната бугарцка историiа и жиот, и ноата. Во првата бугарите видеа сато iеден мрак, за тоа ови се одврнуваа од неiа. И така бугарите во ноиот слободен жиот се iавиiа како народ без традициiи, народни идеали, сознаiн'е на народните и државни интереси и историiцко наследиiе. Значит, Бугариiа се iави како држаа во вид на историiцко недоносче. Со усил'ата на Русиiа тоа недоносче окрепна малу, но при првото осек'аiн'е на своiите сили заiавуат претенциiа на самостоiна политика — извор на нестреки за македонците

Но не само во таiа самостоiна политика се закл'учаваат нашите нестреки, а следствено и причината за оддел'аiн'е на нашите интереси од бугарцките, па и причината на оддел'аiн'ето ва македонците овде во македонцко другарство.

Тоа оддел'аiн'е си имат и друзи причини, а имено, употребуаiн'ето на нашите умствени сили на изучааiн'ето на себе, како членои на iедна таткоина и iеден народ. За да се достигнит таiа цел'а, требит да се состаит оддел'но другарсгво од лица, за коiи изучааiн'ето на Македониiа во етнографцки, географцки и исторвiцки одчос имат првостепен значаi; а таквиiа лица сме ниiе македонците.

За да се достигнит таiа цел'а, ниiе требит да се одделиме од друзите балканци народи и самостоiно и критично да погледаме на сами себе и нашите интереси, како и на балканцките народи и нивните интереси. Постапуаiки така, ниiе ке се ослободиме од грешките, шчо и праат друзите балканцки народи.

За да бидит по iасна ползата от таквоа оддел'уаiн'е наше од друзите народи, доста iет iеден критичен поглед на работеiн'ето на тукашните студентцки другарства: бугарцкото и србцкото.

Бугарцките студенти имаат големи претенции да сет предстаители на наi ноите течеiн'а на чоечката мисла. За ниф немат никаков значаi национализмот, коi шчо се броiит за нешчо, шчо имат одживеiано своiот век. Они сет интернационалисти. Они сет наi напред луг'е, па после, ако им останит за тоа време, сет бугари. За ниф чоечеството имат по голем значаi од Бугариiа, а за тоа поеке интересуваат ниф Швеiцариiа, Соiединените С. - Американцки Држаи и нивната историiа, отколку Бугариiа со неiните национални интереси. Бугарцката младеж овде употребуат сите своiи сили и стредства, да се покажит напредничаа т. е. социалистична: долги и безмислени речи, долги коси, и убао исчешл'ана брада, првена или сиiн'а руска кошул'а и пр. Со национални прашаiн'а не се заниваат и со голема досада слушаат реферати на тема по етнографиiата, па и по каква и да бидит друга наука, осим политичната економиiа. Но за то секоi считат своi долг да критвкуат с шчо ке му се попаднит. Со научни прашаiн'а не л'убат да се занимаваат, но за то сет убаи организатори : можат да устроiаваат лотариiи, да пропагандираат некоiа работа, да устроiат некоiа вечеринка со благотворна цел'а, без да му гледаат многу многу, оти со неiа ке оскандал'ат и себе и бидното поколеiн'е од бугарцки студенти во Петроград. У опшче они сет готои да се занимаваат со работи, шчо бараат малу труд, но зато даваат голема попул'арност и самомнеiн'е. Македониiа iа признаваат за бугарцка во етнографцки однос, но мисл'ат, да iет излишно да си арчат силите за да научат нешчо за таiа страна, за тоа, нишчо не знаiат за неiа, ни од историiата, ни од географиiата и етнографиiата неiна, осим да имат тамо чети и востааiн'е, на коiе требит да се помогнит само со лотариiи, и не со сами себе. Тоа платоническо и само платоническо и евтино сочувство кон македонците, тоа неразбираiн'е на националните интереси, тоа отсутство на национал'ни идеали и таiа жажда од попул'арност со приврзаност кон социализмот, iет отражеiн'е на дуовното состоiаiн'е на бугарцкиiот народ и негоото обшчество. Оттука многу iасно се видит, до колку бугарите не сет во стаiн'е да бранат не само нашите, но и собствените интереси.

Србцките студенти праат совршено друг и проти-оположен упечаток од бугарцките. Србите не сет интернационалисти, а сите буквално, без разлика, дали iет некоi от Србиiа, Босна, Ерцегоина, или Црна Гора, сите сет националисти. Они знаiат, да сет они прво срби, а после л'уг'е. Секоi знаiит и се интересуат со србството разместено во разни земiи. Они знаiат нивната историiа и историiата на саседанте народи и земiи. Они се интересуваат сите главно со културно-историiцките науки и изучаваат. Изучаваат како стредство за достигаiн е србцки национални цели. Со цел'а да зашчитат србцките интереси пред русите, они преводат или состауваат на руски книги со историцко содржаiн'е. Таков утилитарен, тенденциозен и спекул'ативен однос кон науката не iет за одобруаiн'е и iет причина и резултат на национален шовинизм, но последниiот iет резултат на тиiа историiцки прилики, во коiи попадна србството, особено после Берлинцкиiот догоор. Србите можиме да обвинуаме во шовинизм; но они не сет по големи шовинисти од бугарите Србите сет националисти, со арно сознаiани народни идеали и интереси, коiи шчо, со труд, наука, перо и дипломатиiа, сите, како iеден чоек, одат по iеден обшч за сите пат, и за тоа одржуваат победи над бугарите на секоi рачкор. Србите сет шовинисти; они сет отчаiани во борбата со своiите неприiатели за зашчита на нивните национални интереси. Но, ако порамниме србцкиiот шовинизм со бугарцкиiот национален индиферентизм и и разгледаме од македонцко па и од обшче чоечко гледишче, то ке требит да признаiиме, да србцкиiот шовинизм, како резултат на основно изучените народни интереси, стоiит много по високо и много по горе од бугарцкиiот национален индиферентизм, коi iет резултат на отсатствиiе на секоiе разбираiн'е на бугарцките државни интереси. Во тоа време, кога србите од крал'от и министрите до последниiот србцки амалин сет националисти и наог'аат за нужно сите да се сплотат во iедно, за да достигнат со обшчи сили народните идеали, бугарите се цепат на социалисти и секакви друзи — исти, коiи наi малу сакаат да: оправдаат послоицата, да соiединеiн'ето праит силата. — Туку с тоа iет резултат на политичната зрелост на народот: србите во течеiн'ето на цел век изработуваат националните идеали и изучуваат националните интереси, а пак бугарите го праат тоа само во 1/4 век.

Како и да iет, но одделеiн'ето наше од бугарите ке ни даiит возможност критично да се односуаме кон бугарцките работи, а не слепо да и копираме, и да насадуаме во Македониiа, на место национализм, социализм, како шчо го праела тоа натрешната македонцка револ'уциiна организациiа. Значит оддел'уаiн'ето на нашите интереси од бугарцките, покраi другото, ке не избиiат от положеiн'ето, како маiмуни да копираме бугарцките неомислени постапоци, и на вера да приiимаме бугарцките увереiн'а, да iет Бугариiа нашата арнотворка, а Русиiа нашиiот наi голем неприiател; оно ке развиiет во нас критичен однос кон нашите и туг'и постапоци.

А од тоа одваi ли можит да имат по големо оправдаiн'е на сашчестауаiн'ето и програмата на нашето другарство. Ако iет така, то не ни остаат нишчо друго, осим да му се помолиме на Господ, да умножит македонцки другарства, подобни на Петроградцкото — „Св. Климент“ на секаде, каi шчо живеiат македонци.

Бележки

1. се отнася до МНЛД в Санкт Петербург (преди който е прочетен този доклад), официално формиран на 28 октомври 1902 г. и чийто първи подписал е именно К. П. Мисирков.
2. Отнася се за членовете на ТМОК в Санкт Петербург, начело с Христо Шалдев, които след интригите на последния дори получиха пряка подкрепа от Централния комитет на ТМОРО Българинът Ив. Гарванов). Показателно е обаче, че не само всички лидери на Организацията бяха против дейността на МНЛД, а следователно и срещу Мисирков, но някои от тях дори имаха еднакви или равни виждания по основните въпроси на освобождението на Македония. Така например в писмо от българския „търговски агент“ от Солун А. Шопов от 26.10.1903г. на българския министър-председател Р. Петров, наред с други неща, се казва: „Някои кръгове на местната Вътрешна организация все по-сериозно казват, че някои от лидерите на тази организация са сключили споразумение със сръбското правителство или с някои кръгове в Белград за съвместни действия в Македония. но с ясни разграничения на интересуващите сфери. Тези хора са не по-малко опасни за България от турците. Те се различават един от друг само по начина, по който постигат една и съща цел. „Единият е за въоръженото освобождение на Македония и прогонването на пропагандата, а другият за мирно разрешаване на македонския въпрос чрез преговори с Турция и великите сили.“ Подобни твърдения направи и Е. Спространов в писмата си до българския министър-президент Р. Петров от 13 и 24.11.1903 г. и това беше потвърдено от Й. Ангелов в мемоарите му в „Македонско знаме” (9.9.1946, 2) .
3. Тук Мисирков вероятно има предвид писането на Д. Вергун в своето списание „Славянски вълк“ [II, 62, Виена, 15 (28). II 1903.432], който в новината за основаването на МНЛД, след като свързва този акт директно с Македонския клуб в Белград и неговия орган „Балкански пратеник“ (1902), заключава: „Програмата на тези привърженици за етнографска, а не географска Македония страда само защото се случва с огромно закъснение от поне 30 години.“
4. прогнозите на Мисирков се сбъднаха - предвид ФР Македония, но той ще съществува като въпрос, докато има разделение на единствената държава и единствения народ.
5. важни прояви на македонската национална мисъл в предшествениците. Особено се възмущава, че такава необходима програма не успя да провъзгласи дори толкова силна и толкова широко установена революционна организация в Македония, каквато е TMORO, но той си позволи да остави най-важните въпроси за решаване „по-късно“.
6. Мисирков има предвид руско-турската война от 1877 г. -1878 г. резултатите от Берлинския договор от 1878 г.
7. Както навсякъде в книгата, и тук Мисирков приписва на българския народ „глупостите“, които всъщност са направили негови представители от различни партии и правителства, водени от княза. Авторът има такова отношение към сръбския народ. Ние не откриваме тези пропуски на този млад славист главно в по-късните му трудове, ако някои от последните му статии (1923-1925) са изключени.
8. Александър Обренович (1876-1903), който получава кралството в Сърбия на 13-годишна възраст, прави преврат на 17-годишна възраст и въвежда автократичен режим, довел до действието на офицерите от наборната военна служба на 28 / 29.5.1903 г., когато той и ненавистната му съпруга Драга Машин бяха убити и изхвърлени през прозореца.
9. Стефан Стамболов (1854-1895) е виден български революционер, политик и държавник, който през 1880г. той става депутат и вицепрезидент на Народното събрание, а през 1884 г. негов президент. Стамболов е активен участник в анексията на Източна Румелия (против волята на Русия), успешно завършва Сръбско-българската война (1885 г.), но за нас е важно той да е един от основните идеолози и организатори на комитетите „Единство“, които са допринесли съществено. за поражението на македонското въстание в Кресна. Той също така подпомага пристигането на германския принц Фердинанд I Сакскобургготски (1861-1948) като български княз (1887), а самият той става министър-председател със силно прозападна и антируска ориентация. От времето на Кресненското въстание, в което той има водеща роля, Стамболов води безмилостна борба срещу всяка проява на македонското национално съзнание и успява временно да неутрализира движението на Т. Гологанов, и на Младо македонското литературно общество и др. Македонските общества и комитети, както и книгата на Вардарски (П. Попарсов) „Стамболовщина в Македония и нейните представители“ (1894 г.), която всъщност беше първата програма на създадената тогава ТМОРО.
10. Берат - писмо (харта) от турския султан за назначаването на (в случая) епископ.
11. Назначаването на Фирмилиана (умрял през 1903 г.) за Скопски митрополит всъщност е първата значителна победа на сръбската пропаганда в Македония, спечелена не без подкрепата на Руската дипломация.
12. д-р Стоян Данев (1858-1949) е бил виден български държавник и университетски професор, русофил, който в периода от 21.12.1901 до 5.5.1903. (както и по-късно) беше министър-председател на България.
13. През 1894г. В Константинопол беше извършено масово избиване на арменци, което предизвика бурна реакция в Европа, а в България се използва и за организиране на митинги за Македония, които бяха умело експлоатирани от българското правителство, последвано от формирането на Върховния комитет на Македония и неговото „въстание“. (1895)
14. Това отношение на някои македонци беше остро критикувано от Мисирков при новите обстоятелства след Първата световна война (виж „20 юли“ 1.1 София, 14.4.1924 г. 1 и 1, 5 11.5.1924, 3).
15. Така например в писмото от Генералния щаб на въстанието от 9.9.1903г. От българското правителство се иска спешно „най-ефективната помощ чрез война“, като „патриотична намеса“.
16. бурите са бивши холандски заселници в Южна Африка, които след недоволството на английското правителство през 1831-1835г. те се преместили в Трансваал и Ориндж и създали свои републики. През 1898-1902г. Между бурите и британците в Южна Африка има дългогодишна „Бурска война“, тъй като последните искаха да разширят своите владения, за да използват златните мини Трансваал. След превземането на градовете бурите продължават да водят партизанска война. Едва на 1.7.1902. Англия принуди бурите да подпишат мир и да влязат в Британската империя като автономни републики. Днес около 60% от европейското население на Южноафриканската република са бури, които постепенно се сливат с британците в една нация.
17. През октомври-ноември 1902 г., като президент на ТМОК и като член-основател на МНЛД в Санкт Петербург, К. П. Мисирков имаше повече срещи и разговори с най-видните славянофили в руската столица и в същото време да разберете от първа ръка техните виждания за руската балканска политика. Точно за тези „разочаровани“ славянофили, Мисирков след това информира писмено IMOC в София и Централния комитет на ТМОРО в Солун.
18. Очевидно от политическа възможност, авторът настоява твърде много за „справедливостта“ на руската балканска политика, вярвайки, че това със сигурност ще допринесе за приемането на програмата МНЛД от официалния С. - Петербург в навечерието на прилагането на реформите.
19. д-р Б. М. Бешков - секретар и след това (от юни 1903 г.) управител на Българската агенция за търговия след Битоля до въстанието, когато е заменен от д-р Д. Кожухаров.
20. Д. Цоков - български дипломатически агент в Лондон.
21. D .Станчев - български дипломат в Санкт Петербург.
22. Мих. Г. Ристич - тогава сръбски генерален консул в Битоля.
23. Известният сръбски политик и държавник и дългогодишен министър-председател Никола Пашич (1845-1926) е бил дипломатически представител на Сърбия в Русия през 1893-1894 г.
24. генерал Сава Груич (1840-1913) е известен сръбски политик и държавник, военен министър и министър-председател, който алтернативно е служил като дипломатически представител на Сърбия в Санкт Петербург, Константинопол и София.
25. Стоян Новакович (1842-1915) е един от най-видните сръбски учени и виден политик и държавник, университетски професор и академик, министър на правосъдието и вътрешните работи и Министър-председател на сръбското правителство, но от време на време дипломатически представител на Сърбия в Константинопол (1886-1891 и 1897), Париж (1899-1902) и Санкт Петербург (1902-1905). Новакович се опита да бъде близо до македонските национални фигури, за да може да ги използва за целите на сръбската политика и пропаганда, така че се срещна и с Мисирков.
26. И.А. Зановиев, бившият директор на азиатския отдел в руското външно министерство, тогава дипломатически представител на Русия в Константинопол,
27. Самият Мисирков казва на други места, че българското име в Македония не е резултат от дейността на Българската екзархия, а реликва от Средновековието, но тук той със сигурност има предвид въвеждането на това име и чрез турската администрация. Тъй като в Турция не бяха признати нации, а религии и те бяха въплътени в признатите автокефални църкви, създаването на Българската екзархия изискваше административно въвеждане на българското име за всички поданици на султана, присъединили се към тази единствена славянска православна църква в границите на Турция. Империя.
28. И Мисирков, и Куповски настояват по този въпрос. Но това все още не е достатъчно развито от нашата наука. Въз основа на член 23 от Берлинското споразумение през 1880г. Високата порта изготви „органична конституция“ за самоуправлението на Македония, която беше разгледана и одобрена от международна комисия, съставена от представители на подписалите Берлинското споразумение, заседаваща в Константинопол. По това време беше изготвен така нареченият „Закон за европейските провинции“, който обаче беше отхвърлен от султана и този отказ по-късно беше приет от самите велики сили.
29. Илинденските огньове все още димяха дълго време, българското правителство наистина побърза да го изпрати консервативният политик и държавник, тюркофил и русофоб Григор Начович (1845-1920) в Цариград, за да се бори с Турция за правата на „българите“ в Македония и да не позволи на самите македонци да се явят като фактор на масата за преговори за своите интереси.
30. Докладът беше прочетен само за македонците-членове на МНЛД в С. - Петербург.
31. които наистина бяха до голяма степен прегърнати от социалистическите идеи и според тогавашните представи се държаха по-скоро нихилистично по отношение на националния въпрос като цяло. За Мисирков, който имаше предвид специфичните условия в родината си и можеше да види развитието на своя народ в близко бъдеще, такова отношение беше напълно неприемливо и исторически анахронично, особено когато той лично познаваше националистическите методи и средства за образование на сръбски , както в гръцките, така и в българските училища.
32. Това важи не само за българските студенти, които са били членове на Българската студентска асоциация в Санкт Петербург, но и за онези членове на ТМОК, чийто президент беше самият Мисирков, които като членове на в това българско общество те организираха различни вечери, лотарии и т.н. „За благотворителни цели“. Дори се създава впечатлението, че тук Мисирков директно разговаря с македонския студент и член и президент на ТМОК в Санкт Петербург и един от членовете-основатели на МНЛД. Хр. Шалдев, който се оттегли от това членство заради българската стипендия и стана лоялен агент на българския екзарх, и в същото време упорито и умишлено клевети Мисиркова, дори пред Централния комитет на ТМОРО в Солун - заради критичното му отношение към извършването на тези действия. Така в писмо от Иван Сапунаров (от Костурска област, бивш студент в Санкт Петербургската духовна академия, един от основателите на ТМОК и първият й президент, тогава учител в Солун и член на Централния комитет на TMORO, отговарящ за кореспонденцията с кръгове в Русия ) от Солун от 15.12.1902 г. ... отговаряйки на президента на ТМОК Христо Шалдев, наред с други неща пише: „Мисирков мина тук. Говорихме с него дълго и обширно. Той каза за вашата лотария, че искате да скриете някои елементи от пълните билети. Можете да се засрамите с това, затова ви съветваме да не го правите, за да не смущавате работата.“
33. И тук Мисирков изхожда от най-конкретните примери, известни на всички негови слушатели в тази лекция преди МНЛД: Нито един българин от Българската студентска асоциация не е останал да участва в Илинденското въстание, но само някои членове на ТМОК - македонци и дори руснаци, някои от загинали в Македония.
34. Мисирков със сигурност беше впечатлен от факта, че ТМОРО имаше „интернационалистическа“ платформа в основните си актове и в практическите си изяви даде възможност на някои наблюдатели на движението да го разглеждат като представител на българските цели в Македония, тъй като обхващаше предимно населението на екзархията, толерира екзархийските църкви и училища и се противопоставя на други. И тук, когато говори за социализма, той има предвид само своите колеги от Петербург, които са били най-близо до руските социалисти, които наистина, може би поради положението на руската нация в руската държава, са показали пълно безразличие към националния въпрос. По това време германските и австрийските социалисти имаха подобно виждане - до голяма степен по същите причини. Но за К.П. Мисирков в македонски условия такова отношение е равно на поражение. Ето защо ние не сме склонни да виждаме тук каквато и да е фронтална критика на социалистическото учение като цяло, а на конкретните действия на неговите поддръжници - българските студенти в S. Петербург.

Външни връзки

• За македонцките работи - на Комонс.
• За македонцките работи на Уикипедия