За македонските работи/Предговор

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
„За македонските работи“
Автор: Кръсте Петков Мисирков
на съвременен български правопис

Всеки човек, като член на някаква общност или сдружение, има определени задължения и определени права спрямо тях и от тях. Народот не е нищо друго освен общност основана на кръвно родство, на общ произход, на общи интереси. В знак на уважение към това родство, този произход и тези интереси е необходимо индивидът от която и да е народ да се откаже от някои свои лични права и интереси, за да може да отдели част от енергията си за общото благо. Това е задължение към народните интереси и в замяна личните интереси на индивида са защитени, когато той самият няма сили да го направи. Това задължение към народа е тясно свързано със задължението към страната, защото понятието народ е тясно свързано с понятието страна. Задължението на индивида към народа и страната зависи от историческите обстоятелства, преобладаващи над страната и народа. Задължението се изпълнява в съответствие с тези обстоятелства. Задължението към страната и народа до нейното изпълнение се нарича национален идеал и всеки съвестен човек трябва да работи за нейното изпълнение. Националният идеал се формира в зависимост от историческите обстоятелства, така че това което днес беше национален идеал, може, след като бъде постигнато, утре да отстъпи место на друг идеал, който преди това беше малко обсъждан. Често историческите поводи изискват една нация или да промени коренно националните идеали, радикално да ги обърне в друга посока, или да се сблъска с перспектива за пълно унищожение. Народният идеал, или задължението към страната, обикновено се тълкува по различни начини от различните индивиди на даден народ. За да определим кой е разбрал най-истинския и правилен народен идеал, трябва да сравним разбирането на народния идеал от различни хора. За да можем да сравним и оценим различно разбраните народни идеали, те трябва да бъдат изразени с думи или писмено. Изразяването на разбирането на националните идеали и подобната им критика не е празно дело, защото идеалите са душата на общото народно движение, а здравето и ползотворността на общото народно движение зависят от здравето на тази душа. Ако са зле разбрани националните идеали, те само увеличат народните нещастия, без да донесят полза на хората.

Тъй като в тази светлина разгледах собственото си задължение към моята страна, реших да представя концепцията си за идеала на македонския народ чрез поредица от лекции, изнесени в Санкт Петербургшкото Македонско-славянско книжовно дружество Св. Климент, а по-късно да ги отпечата в книга, за да се даде възможност за включването на онези размисли, които не могат да бъдат включени в лекциите, изнасяни на това дружество. И по този начин смятам че изпълнявам, срешту силите ми, част от задължението си към моя народ и моята страна.

Повечето македонски читатели ще бъдат възхитени от появата на тази книга. В него ще има много, за да ги изненада. Някои ще ме попитат защо говоря за откъсване от българите, когато в миналото дори сме наричали себе си българи и когато е общоприето, че обединението създава сила, а не раздяла. Други ще твърдят, че като се откъснем напълно от едната страна, ние рискуваме да избухнем враговете си, които се стремят с всички сили да „отслабят“ балканските славяни, за да подготвят почвата за разделянето на балканските земи, т.е. които биха били разделени между тях; освен това ние, македонците, ще бъдем принудени да се откажем от първото си задължение - политическата битка за свобода - да унищожим всичко, което е постигнато в миналото, и да се върнем, така да се каже, да направим квадрат. Други ще почувстват, че аз твърдя, че Турция ще стане по-добре настроена към нас и към европейските реформи в нашата страна, когато ясно е показано, че Турция никога не е искала и никога няма да иска реформи в Македония и че другите страни не са готови да притиснете Турция да ни предложи всякакви реформи, дори и най-меката. Много хора смятат, че чуждите държави играят дипломатическа игра с реформите, само за да ни подведат да се откажем от въоръжената битка срещу турците, защото това нарушава мира им. Но ако се откажехме от тази битка, те щяха да се откажат от исканията си към турците за реформи в Македония.

Такива са основните реакции, които очаквам от повечето си сънародници. Усещам обаче, че тези реакции не са правилни. Нека да обясня защо: моята книга, вярно е, говори за раздяла и обединение, но това е раздяла с онези, от които вече сме се разделили, от онези, с които никога няма да можем да се обединим, и това е обединение с тези, към които сме морално задължени да се присъединим и с които е обединението

Бележки[редактиране]


Външни връзки[редактиране]