Записки на Христо Македонски: 21.Пак приготовление
| Записки на Христо Македонски — Глава 21. Пак приготовление Автор: Христо Македонски |
Предаден на мирни занимания. Народните работи продължават да ме интересуват. Няколко важни писма от оная епоха. Дейността на народните хора. Моето решение да поведа чета. Образуването на четата в Кладово. Тръгване. В Зайчар и любезният Лешанин. За Кадъ–Боаз.
- * * * * *
След толкоз мъки и страдания, бунтовникът се предаде на мирни занятия, за да изкара с труд и пот прехраната си. И стана той земеделец, благодарение доброто разположение на патриотичния Берон и препоръката на любезните приятели Бойка Нешов и Иван Балкански. Тия мирни занятия се продължиха 5–6 години, т.е. до началото на 1875 година. Като казвам мирни занятия, не трябва да се разбира, че аз съм се бил отказал от всякакъв интерес към "народните работи". Идеалите, които през 1868 година ме прехвърлиха през Дунава, за да събарям турското царство, не преставаха да ме движат, да ме занимават и през времето на дългата тая пауза – от възвръщането ми живо и здраво в Румъния до началото на 1875 година, когато "народните хора" бяха усили своята деятелност, когато българската интелигенция в самото турско царство, подготвена чрез агитация и всички други възможни средства се приготовляваше да покаже пред света своето съществувание, да потърси човешки правдини. Аз бях принуден тогава да водя и цяла кореспонденция с разни хора, от които получавах отговори, някои от които само можах да запазя и представя сега на добрите си читатели. А в мошията на Берона, където бях приет на работа, народните хора ми пращаха често по един–двама, които се приемаха, гощаваха и подпомагаха от мен и Берона. Не само туй, но и за парични помощи се обръщаха към мен. В ония времена трябваше всеки българин да върши всичко: и пари да дава, и да губи време, и да рискува живота си, и всичко да знае, всичко да може да върши, от всичко да отбира. Лицата, с които кореспондирах тогава, обръщаха се към мен като към опитен вече бунтовник, почитаха ме повече, отколкото заслужавах аз това. От една страна това, от друга вкоренената в мен омраза към народните тирани и преголямата вяра във възможността да се вдигне народът, за да се избави от вековния мъчител, всичко това ме довеждаше до желанието да кажа голямото добр[о] утро т.е. да стана войвода и да поведа след себе си една верна и сговорна дружина.
Ето някои писма от тая ми кореспонденция, които сега се намират в ръцете ми:
I
- Галац, 16 август 1875
- Г[осподин] Хр[исто] Македонски
- и Г[осподин] Ив[ан] Амуджа
- Нъмоло[а]са
Господа приятели,
Моля ви с първо да ми отговорите на какво мне[ни]е сте за следующето що е изложено в настоящето ми писмо, защото съм задължен от г[осподин] П[анайот] Хитов, който на 13 август беше в Букурещ и пак замина за скоро. [1] Затова и ми поръча да ви попитам, защо[то] знайте как вървят работите за сега в Херцеговина, [2] и се мисли да се простре и по наш[и]те места, и затова, като тряб[в]ат опитни човеци, за таквази работа, то вече мислете дали тряб[в]а да се откажете. При това чакам да ми отговорите, защото в също[то] време чакам и от П[анайот] Хитов други отговор, [3] и работата е за скоро, [за]щото в идущия месец да е готово [в]сичко за бой. Само един бог да е на помощ. Г[осподи]н Х[р]исто, ако имате време елате до града ни да се разговорим по-нап[р]остранно. Внесете и по-малко помощ или до мен или в Браил[с] до г[осподи]н Пейова, [4] но само гледайте дано се е назначил [за] кас[и]ер добър човек.
- Ви поздравявам братски
- Р[афаил] Танасов [5]
Г[осподи]н Хр[исто], не зная дали сте изве[ст]ени за една малка сметка, която остана от Хр[исто] Шипкалията. [6]
- Особ[е]но поздравявам г[осподи]н Ив[ан] Амуджа. Мисля да не ме е забрав[и]л.
- Същият.
II
Брате Македонски,
Писмото Ви от 6 тоя месец получих. Вие ми пишете да изпроводим други човек за в Цариград. Пишете ми още да изпроводя един човек до Панайота. [7] От друга страна и от Букурещ ми пишат да изпроводя Христа Шипкалията [8] в Шипка балкана и други някой познат за Софийското. Всичките тия работи аз се потрудих да извърша. За Цариград намерих човек, но са потребни най-малко 50 лири да му дам за да занесе на 12-те души, които се намират там от 15 дни насам. [9] Намерих човек да изпратя и до Панайота, но и нему трябва да дам най-малко 8 лири. Повиках Христа Шипкалийчето от мошията на Поповича. Той до[й]де заедно с други трима юнаци способни повече от колкото требува. За преминаването им отсреща имаме средства през Калараш и Силистра. И тем са потребни да им се дадат най-малко 40 лири. Писах най-сетне в Олтеница и дойдоха двамина от Орханското окръжие и те са готови да идат и да по[в]дигнат стотина юнаци във Врачешкият и Етрополският балкан. Трябва и тем да се дадат най-малко 25 лири. Тука Ви излагам на всичките горни нужди сметката:
- за Цариград лири 50
- за човек до Панайота " 8
- за Шипкалията и другарите му " 40
- за Врачешкият и Етрополският балкан " 25
- всичко лири " 123
Аз съм събрал освен дето внасях в Букурещ и дето
- дадох на дядо Никола [10] " 30
- потребни са още лири 93
От тия лири аз едва ли ще мога да събера подир няколко дни до 20–30 лири. Ще се каже, че за сега за най-неизбежние работи имаме голяма нужда най-малко от 70 лири. Както виждате, аз от тука доволно се старах и намерих всичките средства да дам доста живост на работата, не само чрез морална и материална помощ, която дадох в Букурещ, но и тука дето платих дяда Никола. Сега и тия работи не са маловажни. Ако несполучим да ги извършим, за пара сме скъпи, и нашият народ ще си навлече голяме безчестие дето не е можал да се възползува от тия скъпи за него обстоятелства. Освен това имаме и работи започнати, и не доизкарани, каквато е например Цариградската, за която похарчихме около 50 лири, и ако не внесем още 50, хората ще се върнат без да вършат нещо. Това е не само срамно, ами е още и доста жалостно за нас. Аз обиколих почти всички тукашни българи, които и потретиха с[ъс] своите помощи. Сега се вече опряха и не дават дордето не видят движение. А това движение и да стане, ако се не подпомогне с мерките, които Ви бележа, то ще бъде маловажно, даже и нищожно. Ето защо, брате Македонски, като познавам до колко те боли сърцето за народното добро, аз най-сетне се обръщам към тебе. На тебе ми е всичката надежда. Ако и ти не ми до[й]деш сега на помощ с малко пари за да посрещнем народните нужди, да знаеш, че и аз ще си дам оставката от моите старания. Зер, с голи ръце какво мога завърши? Хубаво [в]земи в[ъв] внимание тая работа и недей никак да се извиняваш, но незабавно прати една помощ до доносителя на настоящето ми. Ако не желаш да подариш, то барем назаем ни внесе какво и да е по значително количество. А че по-късно, когато се разпали работата и [в]земем да събираме по-значителни помощи, то заетото Ви количество ще да Ви се върне. Друго никакво средство не ни оста[в]а. Поради тая причина Ви изпровождам нарочно човек заедно с това писмо. [11]
- Поздравявам те сърдечно и оста[в]ам
- Ваш приятел
- Т[одор] Пейов
- Браила, 10 септемвр[и] 1875 г.
III
Господине Македонски,
Вчера получих от Букурещ писмо, а което ми се съобщава, че Панайот има на разположението си 2000 пушки с фишеците им заедно. [12] От нас се иска да доставим Панайоту 2000 чифта цървули, 2000 чанти и 5000 оки галета. [13] Освен това заръча ни се в най-скоро време да приготвим за първо повиквание колкото юнаци би се намерили тъдява по следующия начин: да им запишем на всеки името, презимето, на колко е години и от къде е родом. После да им кажем, който е в състояние да си приготви цървули, навуща, чанта, две–три оки галета и две лири за пътни разноски, а който няма средства, за да се снабди сам с тия потреби, да му ги дадем ние. Това ни са заръчва да вършим тайно. Така като запишем юнаците, трябва да им кажем [в]секи да си гледа работаа и да бъде готов за минутата, в която ще го повикаме. Освен това, заръчва ни се да се грижиме за съставянето на особ[е]ни чети, които ще трябва да минат през влашките граници за Българско. И това трябва да бъде твърде тайно.
За Вас нарочно и особ[е]но ни пишат да Ви известим, че времето е твърде близо и вие трябва съвсем да бъдете готов и да чакате само заповед, за да тръгнете. Аз имам също така особ[е]но писмо и от Панайота, който ме известява също така, както и комитетът от Букурещ, че Сърбия сега отваря границите си за българите. Това нещо Ваша милост трябва да [в]земете в[ъв] внимание. [14]
Днес получих друго писмо от Букурещ. Това писмо е много радостно за всяка българска душа. С това писмо ми обаждат, че бунтът е пламнал в Българско! [15] И в това си писмо ми заръчват да обадя Вам за да бъдете готов вече. Освен това искат от тука един представител да иде в Булурещ, за да се размисли върху сегашните работи. Тоя представител трябва да им занесе колкото пари има тука събрани.
Завчера замина от тука г[осподи]н Ботев. [16] Той довел до Галац Филипа, [17] който сега е в Букурещ, и който трябва да се прати отсреща. Ботев ми приказва много радостни неща от към Русия. Около 30 офицери българи на руска служба дали си оставката и ще заминат за България. Всичката Русия, което е населена с много наши българи, обещава големи помощи за нашата работа. [18]
Тия сведения като Ви давам, Вие сега първо трябва да бъдете готови от всяка страна, за да не Ви пречи нищо, когато Ви повикат. И това повикнувание знайте, че ще бъде скоро. Второ, Вие трябва тамо да приготвите момци юнаци, едни да отидат там, гдето се повикват, а други да пратим в Българско, през тукашните граници. Тая работа, за да бъде тайна, потребно е на момците нищо друго да не се казва, освен да си приготвят нужните неща и да си гледа [в]секи работата до тогава, когато се повика. Здравейте!
Ваш Т[одор] Пейов
Браила, 20 септемвр[и] 1875
IV
Брате Македонски,
Ето, според дадените вече известия, става нужно и Цариградската работа да се тури в действие. Оттука хората много помогнаха, но средствата не достигат. От Вас се много надеех, но Вие никак не ми помогнахте в тая работа. И срамно, и жално ше бъде да пишем на хората да се върнат от Цариград. Та и да им пишем, да се върнат, трябват пари. А ние нямаме. Моля Ви, пратете Нестора и недейте мисли, тя тая работа [не] е проста. Тая Ваша мисъл разбрах, като ми казвахте в предишното си писмо, че Нестор е готов за друга по-голяма работа. От Цариграската работа трябва да знаете, че няма по-голяма. Ако бихме имали повече пари да дадем на 1000 черногорци, които се намират в Цариград, по една пушка, то те могат да [в]дигнат и тамо една силна революция заедно е огънят и да направят чудеса. [19] Това ще бъде една от най-големите заслуги. Защо прочее да се остави? Помислете още веднаж за тая работа и пратете Нестора без друго. Здравейте!
- Ваш Т[одор] П[ейов] [20]
- [Браила, септември 1875]
V
Господине Хр[исто] Македонски,
Приносящият настоящето ми, на име поп Харитон, [21] е един от отличните ни народни юнаци. Той през изтекшето лято предводи една малка четица в Тулчанско. Дошел е тук, става един месец, за да прекара зимата и напролет да замине пак отсреща и да продължава своите действия. Тук, в Браила, е труден поминъкът, а освен това няма и способ за юнак човек да прави упражнение с оръжието си. Аз разговарях с г[осподин] Стефанаки Берона, с изволението на когото препоръчвам дяда попа до Вас. Напълно съм уверен, че Вие ще оцените на дяда попа както услугите му, исто така и неговото достойнство и ни най-малко не се съмнявам, че ще го настаните там на един живот, съобразен с неговото положение.
- Сърдечно Ви поздравявам и оставам Ваш приятел.
- Т[одор] Пейов
- Браила
- 26 ноемвр[и] 1875.
VI
- Галац, 10 9/врия 1875
- Г[осподи]не Хр[исто] Н[иколов] Македонски
- В[ъв] Фундени
Приносящият на настоящето ми е попът [22] в [И]сакчанския балкан, що е ходил цяло лято и който пристигна завчера в града ни. И за да не ходи без работа и да не се случи с него нещо, затова реших да го пратя при Вас, за което и Ви моля да го наредите, макар на каквато и да е работа, само и само да прекара зимата, защото е потребен, както и Вие сами ще го оцените. Вярвам, че и господарят Ви [23] няма да се откаже от да го подържа.
Когато до[й]дете в Галац, ще се разговорим нап[ро]странно. Имам много да Ви казвам, но не е време, щото бързам. Само ще Ви кажа, че познахме нашите народни войводи какви са. [24]
- Без друго Ви поздравявам братски.
- Приятелят Ви Р[афаил] Танасов [25]
VII
- Белград, 1875 декем[в]ри 14
- Господин Христо Македонски,
Приех писмото ти от 25 ноем[в]рия [26]
Ако и да не съм ти писал нищо от миналата есен, ето сега, съм веч[е] зарадван от известията, които ми донесе господин Георги Живков [27] из отечеството ни, той ще ви разкаже всичко. Вярвам, че ще ви зарадва, затова, моля те, да сториш добро да повикате и дяда Желя [28] и като го поздравиш от моя страна, да настоиш да се срещне с г[осподин] Георгия Живкова с него перед във вашето присъствие да би и ви[е] учас[т]вували у разговорът им. Той също и Христа Македонски да повикате по-скоро и той да се на[сла]ждава от добрите известия и да участ[ву]ва в разго[вора].
Но колкото и да са викали някои против мене, то времето и делата ще покажат правдата. Заради тези причини аз засега не се мешам [29] в[ъв] [в]сички[те] работи, осим [30] колкото ми допускат силите и аз да подпомагам на работниците.
- Твой приятел
- Панайот Хитов [31]
- 22 април 1876
- у Кладово
IX
- Галац, 7 майя, 1876
- Г[осподин] Х[ристо] Н[иколов] Македонски
- в[ъв] Фундени
Днес приех писмото от г[осподин] П[анайот] Хитов от 3 майя, в което ми пише с първо да ви явя, че ви вика в Кладово и да в[земеш] в[сички] шопи, [32] които са добри за в работа, и това най-много до 11 майя да сте в Кладово, защото ще замине от там за Стара планина. И няма да [в]земате нищо, защото там е приготвено [в]сичко. Който има нещо, може да си [в]земе, то не артисва. Затова отговорете се с първо, ще ли идете, или не, защото сега в понеделник има вапор.
До 11 май Филип [33] и други още до 160 човека, може и 200 да станат, ще заминат през Влашко, вече са готови от 3 дена насам. [34]
В България бунтът е сериозен в Доспат. Рилски ма[на]стир е вече в ръцете на бунтовниците. От Пазарджик до София пътя и железницата е упряна и развалена. Според вестниците, числото на бунтовниците се възкачва до 15 000. В Сливенско също е пълен Балканът и тез дни се чака и там сериозно въстание.
- Ви поздравявам братски
- Р[афаил] Танасов
- Поздрави и Ив[ан] Амуджата.
Читателят твърде лесно разбира и от запазените тия писма в какво положение се е намирало тогава делото за нашето освобождение и в какво тревожно състояние са се намирали народните хора. Българските комитети, които ги имаше във всеки румънски град, където пребиваваха българи, развиваха трескава деятелност и всевъзможни планове се крояха все за сметка на турската държава. Можех ли аз да нехая в такова време, когато от всякога по-добре се виждаше една възможност, една вероятност да се сполучи? Въстанието в херцеговина, приготовленията на Сърбия, добрите известия из България за състоянието и готовността на българската интелигенция да се хвърли в отчаяна борба с тиранина – всичко това говореше в полза на нашите мечти и желания. При това положение на работите и "най-благоразумните" хора се разшаваха, а колко повече калените хъшове, едни от които се приготовляваха да минат Дунава, а други се въоръжаваха и чакаха сгоден момент да помогнат някак на общото дело, като минат в България през Сърбия, която вече се готвеше да обяви война на Турция. [35]
В началото на 1876 година Любена Каравелова арестуваха в Исмаил и го докараха през Галац в Браила, разбира се, по причина на комитетските дела. [36] Моят добродетел, Стефан Берон, който почиташе и уважаваше Каравелова, както го почитахме и ние всички, даде ми тридесет лири, с поръчка да ги занеса Каравелову в затвора. Но защото аз не смеех да отида в затвора, като вечно подозрителен, дадох парите на Бойка Нешов да ги занесе Каравелову, което той с готовност прие да извърши. Той даже успя да изкара Каравелова от затвора и го заведе в Букурещ. Още същата вечер, щом се върнах, представих се на своя господар Берона и като му казах, че ме викат в Сърбия и че имам намерение да отида, но като събера една чета под мое ръководство, той не само ми позволи, но и ме насърчи. От тоя ден аз и захванах да се приготовлявам и почнах да работя за това още в Браила. За тая цел аз, заедно с Байка Нешов, след като се върна той от Букурещ, отидох в Кладово, за да видя ще ли сръбското правителство да позволи на дружини да ходят и се бият с турците. В Кладово се представихме на някой си Васа Джованович, бивши секретар на сръбския консул в Букурещ, а тогава окръжен началник в Неготин, който беше дошъл в Кладово, да нареди свободното преминаване на български чети. Щом ми обещаха и казаха, че няма да има никакво препятствия, а наопъки съдействие и съчувствие, веднага с Бойка се върнахме в Браила и почнах да работя вече усилено, като се посветих изключително на това. [37] От парите, които в продължение на толкова мирни години бях спечелил в мошията на Берона, аз отделих 400 лири за разноски по устройване на четата, а останалите бях оставил у Берона, турени на разположение на жена ми и децата ми. Скоро се прехвърлих в Кладово и там образувах четата, която се състоеше повече от момчета из Македония. На момчетата със свои пари купувах всички потребности, но между тях имаше и такива, които сами, със свои собствени средства се въоръжаваха. Още не бях тръгнал и устроил окончателно четата, когато дойде при мен с 28 момчета Иван Х. Бобевски, бащата на когото, когато тръгнахме, ни застигна и измоли да пусна сина му и освободя от четата. Той беше заедно с Петър Мишайков и даде 25 лири за това. Парите дадох Мишайкову, за да ги даде на комитета, а сина му освободих.
Беше 18 юни 1876, когато тръгнах от Кладово с 200 момчета. Началник на 200 души – това беше за мен най-голямото желание. От прост редовой в четата на Караджата и Хаджи Димитър, аз сега се въздигнах на войвода и мойта чета беше по-многочислена от четите и на двамата поменати войводи. Възгорден от това свое ново положение, аз сравнявах себе си в могъществото и славата с тия на един генерал, а това беше тогава така съблазнително, както сега у нас привличат министерските постове. След тридневно пътуване стигнах с четата в Зайчар. В същия тоя ден, когато пристигнах в Зайчар, се беше захванало първото сражение в с. Велик Извор с турците, предводителствувани от Осман паша. [38] Моята чета си имаше свое знаме, а това знаме беше онова същото знаме от четата на Караджата, което аз спасих след окончателното ни тогава поражение…
Тук трябва да спомена, че и знаменосецът се държа мъжествено; той беше Стефан Митров, родом от щипските села. Нека спомена тук и имената на Панчо Досюв от варненските села, мой помощник (подвойвода), Николай Атанасов от Габрово – фелдшер или доктор на четата; Леонид Леон, капитан, родом от Текуч, Молдава; Косто Павлов Стоянов от Свищов, комисар (интендант) на четата и Теодораки Марков, писар на четата.
И така, щом пристигнахме в Зайчар, прибързах да се представя на дивизиониия началник, тогава полковник Милойко Лешанин. Той ме прие твърде любезно и ми поиска списък на момчетата, след което ни даде боеви припаси, от каквите имахме нужда, като ни поръча да стоим в Зайчар и да бъдем готови за всяка минута. Тук не стана въпрос за знамето и ние предполагахме, че тоя въпрос е окончателно изравнен. След два деня почивка в Зайчар получихме заповед да тръгнем за Кадъ–Боаз и да подпомогнем другите български чети на Панайот Хитов, Илия Марков и Симо Соколов [39] (сега жител софийски), които доста пред нас се намираха в Сърбия. Като командир на тия чети беше определен майор Николай Киреев. Още в Зайчар бях, когато се получи известие, че поменатите чети за направили две сражения с турците, под командата на Киреева. И понеже в тия сражения нашите не са могли да отбият нападенията на турците, принудили се да поискат топове от сърбите. По искане на Киреева, Лешанин заповяда да ми се дадат два топа, за да ги занеса на Кадъ–Боаз (Коритин).
Преди това обаче Лешанин ме повика при себе си и след като ми разказа за действията на Осман паша, впусна се да ми разправя какво трябва да се направи за да се устои на неговия напор.
– Не можеш ли ти, Христо, да отидеш с твоите момчета на Велик извор и отзад да нападнеш Осман паша? Това ше го смути и твърде много ще спомогне на нашите.
Сърбите бяха отстъпили пред голямата сила (около 20–30 000 души) на Осман паша още същия ден заранта, когато аз пристигнах в Зайчар, та за това сърбите пазеха линията и край р. Тимок. Аз не се възпротивих на искането на Лешанина, но пред вид на това, че вече бях получил и нова покана да отида при Панайота на Коритин (Кадъ–Боаз), а от друга страна, понеже не познавах местата, Лешанин ми каза да отида където ме викат, като ми заповяда да тръгна за там тутакси.
- Бележки
- ↑ П. Хитов е пристигнал в Букурещ, за да участвува на събранието на българските революционни комитети от Влашко. Като представител на комитетите от България, присъствувал Н. Обретенов. Събранието било открито на 12 авг. 1875 г. под председателството на Хитов. Събранието решило да се обяви незабавно въстание.
От писмото на Р. Атанасов се разбира, че на 13 авг. Хитов отпътувал обратно за Белград.
- ↑ Става дума за въстанието в Херцеговина.
- ↑ П. Хитов заедно с Димитър Ценович и Васил Кулев били натоварени от БЦРК да се яват пред сръбското правителство и да помолят за оръжие. Мисията им не е имала успех.
- ↑ Тодор Пеев (Пейов). Тодор Пеев Стоянов е роден в гр. Етрополе. От 1870 г. до 1872 г. е бил председател на Революционния комитет в родния си град. В края на 1872 г. емигрирал в Румъния, където се заселил в Браила. В този град Т. Пеев е бил учител и деловодител на Българското книжовно дружество. През 1874 г. е избран за член на БЦРК. Взел участие в подготовката на Априлското въстание.
- ↑ Рафаил Атанасов (Танасов) – търговец в Галац (Румъния), деен член на местния революционен комитет.
- ↑ Христо Николов Патрев.
- ↑ Панайот Хитов.
- ↑ Христо Н. Патрев.
- ↑ По решение на събранието на БРЦК, групата начело със Стоян Заимов е била изпратена да подпали Цариград. Това начинание не било изпълнено.
- ↑ Никола Генчев Виранов (Дядо Никола, Никола Хаинчанина).
Никола Г. Виранов е роден в с. Хайнето (дн. Гурково), Ст. Загорско. Отначало е бил хайдутин, а впоследствие революционер. Участвувал е в подготовката на Старозагорското въстание през 1875 г. След неуспеха на въстанието дядо Никола се прехвърлил в Румъния, където се установил в гр. Браила. През пролетта на 1876 г., за да се включи в подготовката на Априлското въстание, той преминал в България. Определен бил да действува в родното си село и околността му, но през м. април турците го заловили. Стоял е затворен в Търново, Сливен и Одрин. Починал след Освобождението.
- ↑ Молбата на Тодор Пеев за парични средства от Хр. Македонски е свързана навярно с обещанието на последния да подпомогне революционното движение с 400 жълтици. Тази помощ Македонски обещал при срещата си с Хр. Ботев на 22 август 1876 г. в Браила. За срешата си с Македонски, в писмото до Иван Драсов в Букурещ, Христо Ботев пише: "Брате Драсов! Моето отиване в Браила излезе твърде щастливо: щом излязох от железницата, се срешнах с един мой приятел, който идеше нарочно при нази за споразумение. Тоя човек е от четата на Хаджи Димитра, а сега е слуга в мушията на С. Берон. Като му разказах мисията си и положението на работите, той се разпали дотолкова, щото се реши да пожертвува и ризата си от гърба. Аз му казах, че на отсрещните трябват 400 жълтици за барут и куршуми, и той се съгласи утре да се върне в мушията, да вземе тия пари и да ги донесе до вечерта на Пейова, за да ви ги изпроводят. И така, в други ден вие ще да получите тия пари. Щом ги получите... После това да напишете едно благодарително писмо до тоя момък и да го насърчите както трябва. Той има около 1000 жълтици и е готов да ги пожертвува, за да обружи сам една чета и да я предвожда. Името му е Христо Македонски. Вижте адреса му в адресите на вестника"… (Ботев, Хр. Събрани съчинения, Т. I, С., 1958, с. 501).
От следващите писма на Т. Пеев до Хр. Македонски се вижда, че Македонски не е дал на БРЦК обещаните 400 жълтици. Тях, през пролетта на 1876 г., Хр. Македонски употребил за организирането на четата си, с която участвувал в Сръбско–турската война.
- ↑ В едно свое писмо Панайот Хитов съобщава, че освен 2000 пушки, взети преди това, обещани му били още 3000.
- ↑ Барут.
- ↑ Въпреки всичко, за да не се компрометира пред Турция, сръбското правителство не разрешило от сръбска територия да премина чета в България.
- ↑ Става дума за Старозагорското въстание, което било обявено на 14 септ. 1875 г.
- ↑ Христо Ботев.
- ↑ Филип Тотю.
- ↑ Хр. Ботев е заминал за Русия в края на м. август. Това пътуване той предприел по решение на събранието на комитетите от 12 авг. 1875 г. Една от задачие му е била да доведе Филип Тотю, който по това време живеел в Русия.
За пристигането на Ботев и Филип Тотю в Галац, съобщава в донесението си от 20 септ. 1875 г. и местният руски консул до генералното консулство в Букурещ. В донесението е отбелязано: "В сряда двама от българските предводители Тотю и Ботев, пристигнаха из Одеса с наш параход и оттук веднага се отправиха за Букурещ".
- ↑ "Легендата – пише Д. Т. Страшимиров – за тези 1000 черногорци в Белград води произхождението си от едно писмо на Стамболова, който на път за Ст. Загора се срещнал с някакъв черногорец в Цариград и тоя последния му искал само 1000 жълтици, за да направи на прах и пепел турската столица!"
- ↑ Писмото е без дата. От съдържанието му се вижда, че то е писано към края на септември 1875 г.
- ↑ Поп Харитон Станчев Халачев е знаменитият войвода, който заедно с Бачо Киро през май 1876 г. предвожда чета и участвува в отбраната на Дряновския манастир. Роден в Габрово, Поп харитон е бивал свещеник в Казанлъшко и Добруджа. През 1875 г. е ходил с хайдушка чета из Добруджа. Прехвърлил се през същата година в Румъния, той прекарал зимата в Браила. За да участвува в подготовката на Априлското въстание, през пролетта на 1876 г. преминал в България (Търновски революционен окръг).
- ↑ Поп Харитон Ст. Халачев.
- ↑ Стефан Берон.
- ↑ Става дума за П. Хитов и Ф. Тотю, които въпреки обещанията си не преминали с чети в България.
- ↑ На с. 4 на писмото, адрес:
:Г–н Хр. Н. Македонски.
:Хану конаки – векилу мушии
:на Фундени.
От адреса се разбира, че Хр. Македонски е бил управител на чифлика (векилу мушии) на Ст. Берон във Фундени.
… От спомените на Хр. Н. Македонски не може да се разбере приел ли е при себе си Поп Харитон и ако го е приел колко време той е стоял при него. Във всеки случай от някои писма от това време се споменава, че поп Харитон се намира в Браила.
- ↑ Става дума за писмото на Хр. Н. Македонски и Стефан Цанов от 25 ноем. 1876 г. (Априлско въстание, т. I, с. 41). В писмото се съобщава на Хитов, че българите от Влашко го обвиняват загдето не устоял на думата си и не преминал с чета по време на Старозагорското въстание. Подканя се Хитов да се готви за нови действия през пролетта на 1876 г.
- ↑ Георги Атанасов Живков (1844–1899) от Търново, участник в нац.-освободителното дело. След Освобождението е бил член на регентството (1886–1887) и министър на просветата (1887–1894 г.).
Георги Живков пристигнал в Белград от България и разказал на Хитов за извършващата се там подготовка за въстание. Хитов "натоварил Г. Живков, като отиде във Влашко, да се срещне с тамошните дейци и да им разясни какво е положението както в България, така и за подготовката в Сърбия. Освен това Живков бил натоварен да агитира българските емигранти и всички патриоти да дойдат в Сърбия, откъдето въоръжени да преминат в подкрепа на въстанието".
- ↑ Желю Христов Чернев е роден в Ямбол на 29 юни 1828 г. Стар хайдутин, другар и сподвижник на Д. Калъчлията, Г. Трънкин и П. Хитов. Минавал неведнъж с чети в България. По време на Сръбско–турската война през 1876 г. дядо Желю е бил подвойвода на П. Хитов, а през Освободителната война (1877–1878), начело на голяма чета е действувал в Еленския и Котленския балкани. Желю Чернев участвувал и в Сръбско–българската война през 1885 г. Починал на 24 юни 1893 г. в с. Карапча (дн. Маломир, Ямболско).
- ↑ Бъркам.
- ↑ Освен.
- ↑ Същия ден, 22 април 1876 г. за добрите известия, които е донесъл Г. Живков и изпращането му в Румъния, Панайот Хитов пише и в писмо до Рафаил Атанасов в Галац.
- ↑ Четници.
- ↑ Филип Тотю.
- ↑ Тук става дума за четата, на която впоследствие начело застанал Хр. Ботев. За войвода на тази чета е бил определен Филип Тотю. На 5 май 1876 г. Ф. Тотю заминал за Кладово, гдето се осведомил за положението в Сърбия. Когато се завърнал в Румъния, той отказал да води готовата чета.
- ↑ Сърбия започнала усилена подготовка за война с Турция през април 1876 г. На 1 април сръбското правителство разрешило да се събират български доброволци в крепостта Фет Ислям при Кладово. Със събирането на доброволците се заел П. Хитов, подпомаган от войводите Ильо Марков и Цеко Петров. Според плана българските чети е трябвало да навлязат в България, където да подпомигнат и разширят проектираното въстание, а с това да улеснят успеха на сръбските войски.
- ↑ Л. Каравелов е бил задържан на 27 май 1876 г. В заповедта за арестуването му е казано, че то става понеже Каравелов "събирал българите, полагал извънредна дейност за образуване на чети и поддържал обширни връзки с разните комитети в Румъния и странство, и с това нарушавал неутралитета, който румънското правителство си е наложило по повод избухването на Сръбско–турската война". Румънското правителство е прибягнало до тази мярка, за да задоволи поне отчасти турското правителстово, по повод подадената от него заплашителна нота.
- ↑ Както се вижда от писаното, Хр. Македонски е бил в Кладово в началото на м. април. По всичко личи, че за това му пътуване е изпратеният му на 24 март 1876 г. паспорт от Л. Каравелов.
- ↑ Войната започнала на 19 юни 1876 г.
- ↑ Симо Соколов (Капитан Симо) е роден в с. Грознатовци, Вранско (Югославия). Завършил Белградската велика школа, бил и в подготвително военно училище. Освен в Сръбско–турската война през 1876 г., когато бил войвода на чета, Симо Соколов взел участие и в Освободителната война. Починал на 20 апр. 1918 г.
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко. |