Закон против лихвоимството

Този нормативен акт е отменен.

ЗАКОНЪ противъ лихвоимството

Утвърденъ съ указъ № 80 отъ 15.04.1927 г., обн., ДВ, бр. 22 отъ 30.04.1927 г., в сила от 1.05.1927 г., изм. и доп., бр. 291 отъ 31.03.1931 г.

Чл. 1. (Измененъ: 3. отъ 31 мартъ 1931 г. *) Който при даване пари въ заемъ, при авансиране на пари срещу закупени вещи, при отчуждаване на вещи въ кредитъ, при отсрочване на падежи за плащане или при сключване на други двустранни договори, които иматъ характеръ на кредитиране, използува стесненото положение, неопитностьта или лекомислието на длъжника, за да получи подъ каквато и да е форма годишна лихва, която превишава позволения отъ закона максимумъ на договорната лихва (чл. 5, алинея 2), наказва се съ тъмниченъ затворъ не по-малко отъ 6 месеци и съ глоба отъ 5.000 до 50.000 лева.

Виновниятъ може да бъде лишенъ и отъ правата, посочени въ чл. 30, п. п. 1 - 3, 5 и 6 отъ наказателния законъ.

Забележка: Не се счита превишенъ позволениятъ лихвенъ процентъ, когато лихвата се предплаща.

• ) Старъ чл. 1. Който при даване пари въ заемъ, при авансиране на пари срещу закупени вещи, при отчуждаване на вещи въ кредитъ, при отсрочване на падежи за плащане или при сключване на други двустранни договори, които иматъ характеръ на кредитиране, използува стесненото положение, неопитностьта или лекомислието на длъжника, за да получи подъ каквато и да е форма годишна лихва, която превишава сконтовия процентъ на Българската народна банка съ 6 единици, наказва се сь тъмниченъ затворъ не по-малко отъ 6 месеци и съ глоба отъ 5.000 до 50.000 лева.

Виновниятъ може да бъде лишенъ и отъ правата, посочени въ чл. 30, п. п. 1 - 3, 5 и 6 отъ наказателния законъ.

Забележка. Не се счита превишенъ позволениятъ лихвенъ процентъ, когато лихвата се предплаща.

Чл. 2. Съ посоченото въ чл. 1 наказание се наказва и оня, който съ знание служи за посредникъ при извършване на престъплението по същия членъ.

Чл. 3. Който извършва посочените съ чл. чл. 1 и 2 престъпления по занаятъ или като рецидивистъ, наказва се съ строгъ тъмниченъ затворъ до три години и съ глоба отъ 10.000 до 100.000 лева.

Чл. 4. Когато посочените въ чл. чл. 1, 2 и 3 престъпления са извършени отъ името на дружеството, то наказанието се налага на лицата, които са разрешили извършването на сделката.

Когато същите престъпления са извършени отъ прокуристъ или пълномощникъ, то наказанието се налага освенъ на непосредствения извършитель, също и на господаря, отъ името и съ знанието на когото е било извършено наказуемото деяние.

Чл. 5. (Измененъ: 3. отъ 30 юний 1933 г. *) Законната лихва по граждански и търговски дела е 8% годишно, а договорната лихва не може да надминава сконтовия процентъ на Българската народна банка съ повече отъ 3 единици, освенъ ипотечната, която не може да бъде по-голяма отъ законната лихва.

Забележка. Дава се мандатъ на Министерския съветъ да намали размера на лихвата до 8% по ипотечните заеми на Българската ипотекарна банка.

Тази наредба се прилага и за всички съществуващи при влизането на настоящия законъ въ сила задължения, лихвата на които следъ тая дата не може да надминава предвидения въ нея процентъ.

(Нова ал.: 3. отъ 12 мартъ 1935 г.) По краткосрочните (до шесть месеци) заеми, сконтовите кредити, кредити срещу депо на портфейлъ, текущите сметки и други такива заеми, макаръ и гарантирани съ ипотека, законната лихва е равна на предвидената въ ал. I договорна лихва (не може да надминава сконтовия процентъ на Българската народна банка съ повече отъ 3%).

• ) Старъ чл. 5 (Измененъ: 3. отъ 31 мартъ 1931 г.) Законната лихва по граждански и търговски дела е дванадесеть на стоте годишно.

Договорната лихва не може да надвишава сконтовия процентъ на Българската народна банка съ повече отъ 5 единици. *1

Старъ чл. 5. Законната лихва по граждански и търговски дела е дванадесеть на стоте годишно, а договорната лихва не може да надвишава позволения отъ този законъ процентъ *1).

• 1) Съ § 2 отъ закона за изменение на закона противъ лихоимството отъ 31 мартъ 1931 г. второто изречение на чл. 5 : "а договорната лихва не може да надвишава позволения отъ този законъ процентъ", става алинея втора на същия членъ и се изменява така: "Договорната лихва не може да надвишава сконтовия процентъ на Българската народна банка съ повече отъ 5 единици"; а съ законъ отъ 30 юний 1933 г. се отменява горецитирания § 2 на закона за изменение на закона противъ лихоимството отъ 31 мартъ 1931 г.

Чл. 6. Непозволениятъ размеръ на лихвата може да се доказва или предъ гражданския съдъ, чието решение, съгласно чл. 21 отъ закона за углавното съдопроизводство, е задължително за углавния съдъ, или пъкъ направо предъ углавния съдъ, чиято присъда, съгласно чл. 22 отъ закона за углавното съдопроизводство, е задължителна за гражданския съдъ.

(Нова ал.: 3. отъ 31 мартъ 1931 г.) Давностьтъ за изключване преследването на престъпленията по настоящия законъ, както и давностьта за погасяването на исковете за повръщане на незаконни лихви, е същата, която важи за диренето на лихва отъ дължими суми.

(Нова ал.: 3. отъ 31 мартъ 1931 г.) Заплатени отъ длъжника или пресметнати му съ негово одобрение лихви, по-високи отъ позволените отъ законите, за времето отъ 1 януарий 1920 година, до влизането въ сила на закона противъ лихвоимството (27 априлъ 1937 г.) подлежатъ на повръщане, освенъ, ако кредиторътъ докаже, че при уговарянето или одобрението имъ не е използувалъ стесненото положение или неопитностьта на длъжника.

(Нова ал.: 3. отъ 31 мартъ 1931 г.) По заведени вече дела за повръщане на подобни лихви ищецътъ - длъжникъ има право да иска прекратяването на делото безъ съгласието на ответника и безъ заплащане на последния разноски по делото, а кредиторътъ, страна по непрекратените дела, има право да представи доказателства за възраженията си по алинея първа.

Чл. 7. Тоя законъ влиза въ сила на 1 май 1927 г., като по отношение лихвения процентъ, посоченъ въ чл. 1, се прилага отъ 1 януарий 1920 год., и отменява всички други законоположения, които му противоречатъ.

Този текст представлява нормативен или индивидуален акт на държавните органи за управление на Република България и като такъв e обществено достояние съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права.