Закон за заплатите и длъжностните лица по съдебното ведомство

Този нормативен акт е отменен.

ЗАКОНЪ за заплатите и длъжностните лица по съдебното ведомство

Обн., ДВ, бр. 81 от 12.04.1912 г., в сила от 1.01.1913 г.

Чл. 1. Заплатите на предвидените въ настоящия законъ длъжностни лица се определятъ по следующето разписание:

Наименование на длъжностите

Годишна заплата едному

Пръвъ председатель на Върховния касационенъ съдъ

12.000 л. 

Председатели на отделения на Върховния касационенъ съдъ и главенъ прокуроръ при същия съдъ

10.200 " 

Председатели на апелативни съдилища, членове на Върховния касационенъ съдъ и прокурори на отделения при същия съдъ

9.000 " 

Прокурори при апелативни съдилища и подпредседатели на същите съдилища

8.100 " 

Членове на апелативни съдилища и заместници на прокурорите при същите съдилища

7.200 " 

Председатели на окръжни съдилища

5.700 " 

Прокурори при окръжни съдилища

5.400 " 

Подпредседатели на окръжни съдилища и съдебни следователи при същите съдилища

5.100 " 

Членове на окръжните съдилища и заместници на прокурора при същите съдилища

4.500 " 

Мирови съдии

4.020 " 

Допълнителни членове и заместници на прокурора при окръжните съдилища и нотариусите

3.000 " 

Секретари на Върховния касационенъ съдъ

3.600 " 

Секретари на апелативни съдилища

2.820 " 

Подсекретари на апелативни съдилища

2.640 " 

Секретари на окръжни съдилища

2.400 " 

Подсекретари на окръжни съдилища

2.100 " 

Секретари на мирови съдии

1.920 " 

Секретари на прокурорите и съдебните следователи (

1.620 " 

Чл. 2. Заплатите на непредвидените въ настоящия законъ длъжностни лица се определятъ отъ бюджета за всяка година, освенъ на онези, длъжностьта на които, по закона за устройството на съдилищата (чл. чл. 128 и 173 ), е приравнена къмъ някоя отъ предвидените въ тоя законъ, въ какъвто случай заплатите на последните се вписватъ въ бюджета, както са показани въ настоящето разписание за съответната длъжность.

Чл. 3. Настоящиятъ законъ влиза въ сила отъ 1 януарий 1913 г.

Този текст представлява нормативен или индивидуален акт на държавните органи за управление на Република България и като такъв e обществено достояние съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права.