Завод

Завод Автор: Никола Вапцаров

Завод. Над него облаци от дим.
Народът прост,
животът — тежък, скучен. —
Живот без маска и без грим —
озъбено, свирепо куче.
 
И трябва да се бориш неуморно,
и трябва да си страшно упорит,
за да изтръгнеш от зъбите
на туй настръхнало,
                        вбесено псе
парченце хлеб.
 
Във залите плющят каиши,
трансмисии скриптят
от всеки кът.
И става толкоз душно,
че да дишаш
не би могъл спокойно,
с пълна гръд.
 
А недалече пролетния вятър
люлее ниви, слънцето блести…
Дърветата опират
                        във небето,
а сенките —
в заводските стени.
Но как е чуждо
                        и ненужно тука,
съвсем забравено
                        това поле!
Една ръка изхвърли на боклука
идилиите с синьото небе.
Защото миг на некаква заблуда,
защото миг с размекнато сърце,
би значело напразно да загубиш
работните си
                жилави
                        ръце.
 
И този шум
                и трясък на машини
ще трябва непременно да крещиш,
да могат думите
                        разбрано да преминат
пространството, което те дели.
И аз крещях години —
цяла вечност…
Долавях, че и другите крещят —
машините,
        завода
                и човека
от най-затуления
                        тъмен кът.
 
И този крясък стана сплав,
                                        с която
бронирахме живота си така,
че сложиш ли му
прът във колелата —
ще счупиш своята ръка…
 
И ти, завод, се мъчиш
пак отгоре
да трупаш дим и сажди
пласт след пласт.
Напразно! Ти ни учи да се борим —
ще снемем ние
слънцето при нас.
 
Завод, притиснал с мъка
                                        толкоз хора
с осаждени от черен труд
                                        лица,
едно сърце във тебе неуморно
пулсира с хиляди сърца.

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.