| публикувано във в. „Гайда“, бр. 1 от 1866 г., стр. 24. По-късно изцяло преработено от Пенчо Славейков и публикувано под заглавие „Мудно ходи наш'то време“.
|
Тежко ходи наш'то време:
вярвай, чакай, иде ред...
Зрей ти, наше младо племе,
пътят ти широк напред.
Нас ни мълнии огряха,
ний стоим на кръстопът;
мирно мъртвите заспаха,
живите да работят.
Веч дълбоко се помичат
с време всеяни злини;
с брадва се гора изсича,
зло се мъчно коренѝ.
От бащите ни остава
присаден в нас този яд;
мирно мъртвите веч спават,
живите да работят.
Срам тому, що глупо тужи,
лист прошепва – той немей;
слава, кой на правда служи,
който жертва все за ней.
Късно ни с' очи откриват
да удвоиме трудът;
мирно мъртвите почиват,
живите да работят.
Рохко място е готово,
сейте, пролет докъд е,
семето на право слово
не пропада нафиле.
Както с' умните разбрали,
трябва тъй да го явят;
мирно мъртвите заспали,
живите да работят.
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.
|
