Женевска конвенция (Четвърта) относно закрилата на гражданските лица по време на война от 12 август 1949 година

От Уикиизточник
Направо към: навигация, търсене
Женевска конвенция (Четвърта) относно закрилата на гражданските лица по време на война от 12 август 1949 година[1]
(превод)[2]

'


Подписаните пълномощници на правителствата, представени на дипломатическата конференция, свикана в Женева от 21 април до 12 август 1949 година, да изработи конвенция относно закрилата на гражданските лица по време на война, се договориха за следното:

Съдържание

Част I. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ[редактиране]

Член 1 Зачитане на конвенцията[редактиране]

Високодоговарящите страни се задължават да спазват и да заставят да бъде спазвана тази конвенция при всички обстоятелства.

Член 2 Прилагане на конвенцията[редактиране]

Извън разпоредбите, които ще се прилагат в мирно време, тази конвенция ще се прилага в случай на обявена война или какъвто и да е друг въоръжен конфликт, възникнал между две или повече от високодоговарящите страни, дори ако положението на война не е признато от една от тях.

Конвенцията ще се прилага също така във всички случаи на окупация на цялата територия или на част от територията на една от високодоговяращите страни, дори ако тази окупация не среща никаква въоръжена съпротива.

Ако една от участващите в конфликта държави не е страна по тази конвенция, държавите, които са страни по нея, ще си останат въпреки това обвързани във взаимните си отношения. Те ще бъдат обвързани освен това от конвенцията спрямо упомената държава, ако последната приеме и прилага разпоредбите на конвенцията.

Член 3 Конфликти, които нямат международен характер[редактиране]

В случай на въоръжен конфликт, който няма международен характер и възниква на територията на една от високодоговорящите страни, всяка от участващите в конфликта страни ще бъде задължена да прилага поне следните разпоредби:

1) Лицата, които не участват пряко във военните действия, включително и членовете на въоръжените сили, които са сложили оръжие, и лицата, които са били извадени от строя поради болест, нараняване, задържане в затвор или поради каквато и да е друга причина, ще бъдат при всички обстоятелства третирани хуманно, без никаква дискриминация, почиваща върху различия в расата, цвета на кожата, вярванията, пола, произхода или имотното състояние, или какъвто и да е друг подобен критерий.

За тази цел са и ще останат забранени по всяко време и навсякъде по отношение на горепосочените лица:

а) посегателствата върху живота и личността, а именно убийството във всичките му форми, осакатяванията, мъченията и изтезанията;

б) вземането на заложници;

в) посегателството върху личното достойнство, а именно унижаващото и деградиращо третиране;

г) произнасянето на присъди и изпълнението им без предварително съдебно решение, произнесено от редовно конституиран съд, който има съдебни гаранции, признати за необходими от цивилизованите народи;

2) Ранените и болните ще бъдат прибирани и за тях ще се полагат грижи.

Някой безпристрастна хуманитарна организация, като Международния комитет на Червения кръст, може да предложи услугите си на участващите в конфликта страни.

Участващите в конфликта страни ще продължат да полагат усилия, за да поставят в сила посредством специални споразумения всички или част от разпоредбите на тази конвенция.

Прилагането на предходните разпоредби няма да влияе върху правния статут на участващите в конфликта страни.

Член 4 Определяне на закриляните лица[редактиране]

Под закрилата на тази конвенция се лицата, които в даден момент и по какъвто и да е начин се намират в случай на въоръжен конфликт или на окупация, в ръцете на една от участващите в конфликта страни или на някоя държава окупаторка, чиито граждани те не са.

Гражданите на държава, която не е обвързана с конвенцията, не се ползват от нейната закрила. Гражданите на неутрална държава, които се намират на територията на воюваща държава, и гражданите на съвоюваща държава нямат да бъдат смятани за закриляни лица, докато държавата, на която те са граждани, има нормално дипломатическо представителство при държавата, в чиято власт те се намират.

Разпоредбите на част втора имат обаче по-широко приложение, определено в член 13.

Лицата, закриляни от Женевската конвенция за подобряване – участта на ранените и болните от състава на действащите въоръжени сили от 12 август 1949 година или на Женевската конвенция за подобряване участта на ранените, болните и претърпелите корабокрушение от състава на военноморските сили от 12 август 1949 година, или от Женевската конвенция относно третирането на военнопленниците от 12 август 1949 година, няма да бъдат считани за закриляни лица по смисъла на тази конвенция.

Член 5 Дерогиране[редактиране]

Ако някоя участваща в конфликта страна има основания да смята, че някое закриляно лице е основателно заподозряно или действително извършва на нейна територия действия, насочени против сигурността ѝ, това лице няма да има правата и привилегиите, предвидени от тази конвенция, тъй като прилагането им в полза на такова лице би увредило на сигурността на държавата.

Когато на окупирана територия някое закриляно от конвенцията лице е заловено като шпионин или вредител или е попаднало под законно подозрение, че извършва вредна за сигурността за окупиращата държава дейност, то ще бъде лишено, когато това е необходимо за пълната военна сигурност, от правото за връзка, предвидено от тази конвенция.

Във всеки един от тези случаи такива лица ще бъдат все пак третирани хуманно и в случай на съдебно преследване няма да бъдат лишавани от правото си на справедлив и редовен процес, което право е предвидено в тази конвенция. Те ще получат също така всички права и привилегии на едно закриляно лице по смисъла на тази конвенция на най-близката възможна дата, като се има предвид сигурността на държавата или на окупиращата държава – според дадения случай.

Член 6 Начало и край на прилагането[редактиране]

Тази конвенция ще се прилага от самото начало на всеки конфликт или окупация, споменат в член 2.

На територията на участващите в конфликта страни прилагането на тази конвенция ще бъде преустановено при общото приключване на военните действия.

Прилагането на тази конвенция ще бъде преустановено на окупираните територии една година след общото приключване на военните действия; независимо от това държавата окупаторка ще бъде обвързана, докато трае окупацията – дотолкова, доколкото тази държава упражнява функциите на правителството на въпросната територия – с разпоредбите на следните членове на тази конвенция - от 1 до 12, 27, от 29 до 34, 47, 49, 51, 52, 53, 59, от 61 до 77 и 143.

Закриляните лица ще продължат да се ползват от тази конвенция и след този срок до окончателното им освобождаване, репатриране или установяване на предишното местожителство.

Член 7 Специални споразумения[редактиране]

Извън споразуменията, изрично предвидени с членове 11, 14, 15, 17, 36, 108, 132, 133, 149, високодоговарящите страни ще могат да сключват други специални споразумения по всеки въпрос , който биха сметнали за уместно да уредят отделно. Никое специално споразумение не може да утежнява положението на закриляните лица, така както то е уредено от тази конвенция, нито да ограничава правата, които тя им предоставя.

Закриляните лица ще се ползват от тези споразумения дотогава, докато конвенцията се прилага по отношение на тях, освен при изрични разпоредби в противен смисъл, които са включени в посочените или следващи споразумения, или когато по отношение на тях една ли друга участваща в конфликта страна прилага по-благоприятни мерки.

Член 8 Неотменимост на правата[редактиране]

Закриляните лица не могат при никакви обстоятелства да се отказват частично или изцяло от правата, които им се осигуряват от тази конвенция и от специалните споразумения, посочени в предходния член, ако има такива.

Член 9 Държави покровителки[редактиране]

Тази конвенция ще се прилага със съдействието и под контрола на държавите покровителки, на които е възложено да защитават интересите на участващите в конфликта страни. За тази цел държавите покровителки ще могат, извън своя дипломатически или консулски персонал, да посочват делегати измежду собствените си граждани или измежду гражданите на други неутрални страни. Тези делегати ще бъдат предложени за одобрение от страна на държавата, в която ще изпълняват своите задължения.

Участващите в конфликта страни ще улесняват в най-голямата възможна степен задачата на представителите или делегатите на държавите покровителки.

Представителите на делегатите на държавите покровителки не трябва в никой случай на надхвърлят границите на своята мисия, определени от тази конвенция. Те по-специално ще имат предвид повелителните нужди на сигурността на държавата, в която изпълняват задълженията си.

Член 10 Дейност на Международния комитет на Червения кръст[редактиране]

Разпоредбите на тази конвенция не съставляват пречка за хуманитарните действия, които Международния комитет на Червения кръст или някоя друга безпристрастна хуманитарна организация ще предприемат със съгласието на съответните участващи н конфликта страни за закрила и оказване на помощ от гражданските лица.

Член 11 Заместници на държавите покровителки[редактиране]

Високодоговорящите страни ще могат по всяко време да постигат споразумение да поверят на някоя международна организация, даваща всички гаранции за безпристрастност и ползотворност, задачите, с които по силата на тази конвенция се натоварени държавите покровителки.

Когато някои закриляни лица не се ползват или са престанали да се ползват, по каквато и да е причина, от дейността на някоя държава покровителка или на някоя нация, посочена съгласно алинея порва на тоя член, задържащата държава трябва да поиска от някоя неутрална държава или организация да поеме функциите, изпълнявани по силата на тази конвенция от държавата покровителка, посочена от участващите в конфликта страни.

Ако покровителството не може да бъде осигурено по този начин, задържащата страна в съответствие с разпоредбите на този член ще поиска от някоя хуманитарна организация, като например Международния комитет на Червения кръст, или ще приеме предложението на такава организация да изпълнява хуманитарните функции, с които според тази конвенция са натоварени държавите покровителки.

От всяка неутрална държава или всяка организация, поканена от заинтересуваната държава или пък предлагаща услугите си за посочените цели, трябва да се изисква в тяхната дейност да притежават винаги съзнание за отговорност спрямо участващата в конфликта страна, към която се причисляват лицата, закриляни от тази конвенция, и да даде достатъчно гаранции, че има възможност да поеме съответните функции и да ги изпълнява безпристрастно.

Не може да се прави отклонение от предходните разпоредби по пътя на специални споразумения между държави, едната от които е ограничена, макар и временно, в своята свобода да води преговори с другата държава или нейните съюзници поради военните събития, например в случай на окупация на цялата или на част от територията ѝ.

При всички случаи, когато в тази конвенция се споменава държавата покровителка, това се отнася също така до организациите, които се заместват по смисъла на този член на конвенцията.

Разпоредбите на този член ще се разпространят и ще бъдат пригодени към случаите, в които гражданите на някоя неутрална държава се намират на окупирана територия или на територията на някоя воюваща държава, в която държавата, на която те са граждани, няма нормално дипломатическо представителство.

Член 12 Процедура за разрешаване на спорове[редактиране]

В случаите, когато те сметнат това от полза и в интерес на закриляните лица, като например при несъгласие между участващите в конфликта страни относно прилагането н или тълкуването на разпоредбите на тази конвенция, държавите покровителки ще предоставят своите добри услуги за разрешаване на спора.

За тази цел всяка от държавите покровителки може по покана на една от страните или по собствена инициатива да предложи на участващите в конфликта страни да се свика среща на техни представители и в частност на органите, отговорни за закриляните лица, по възможност на подходящо избрана неутрална територия. Участващите в конфликта страни ще бъдат длъжни да дават ход на предложенията, които ще им бъдат направени в този смисъл. Държавите покровителки ще могат, ако е необходимо, да предложат за одобрение от участващите в конфликта страни някое лице от неутрална държава или някое делегирано от Международния кръст лице, което ще бъде поканено да участва в тази среща.


Част II. ОБЩА ЗАКРИЛА НА НАСЕЛЕНИЕТО СРЕЩУ НЯКОИ ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ ВОЙНАТА[редактиране]

Член 13 Област на прилагане на част II[редактиране]

Разпоредбите на част II се отнасят до цялото население на участващите в конфликта страни без каквато и да е дискриминация, основана на различия в расата, националността, религията или политическите убеждения и имат за цел да смекчат страданията, причинени от войната.

Член 14 Санитарни и безопасни зони и пунктове[редактиране]

В мирно време високодоговарящите страни и след започване на военните действия участващите в конфликта страни могат да създават на своя територия и, ако е нужно, в окупираните територии санитарни и безопасни зони и пунктове, организирани така, че да бъдат поставени в безопасност от последиците на войната ранените, болните, старите хора, децата под 15 години, бременните жени и майките на деца под 7 години.

При избухването на конфликта и по време на военните действия заинтересованите страни могат да сключват помежду си споразумения за признаването на установените от тях зони и пунктове. За тази цел те ще могат да прилагат разпоредбите на проектоспоразумението, приложено съм тази конвенция, с такива изменения, каквито биха сметнали за необходими.

Държавите покровителки и Международният комитет на Червения кръст се приканват да спомогнат за улесняване на създаването и признаването на санитарните и безопасните зони и пунктове.

Член 15 Неутрализирани зони[редактиране]

Всяка участваща в конфликта страна ще може – било пряко, било посредством някоя неутрална държава или посредством някоя хуманитарна организация – да предложи на противната страна в районите на военните действия да бъдат създадени неутрализирани зони, предназначени да поставят в безопасност от военните действия, без да се правят никакви различия, следните лица:

а) ранените и болните, участващи или неучастващи в боевете;

б) гражданските лица, които не участват във военните действия и по време на пребиваването си в тези зони не извършват работа с военен характер.

Когато съответните страни постигнат споразумение относно географското положение, административното ръководство, осигуряването на храна и контрола на предложената неутрализирана зона, участващите в конфликта страни ще сключат писмено споразумение, подписано от техни представители. Споразумението ще определя началото и продължителността на неутрализацията на тази зона.

Член 16 Ранени и болни: I. Обща закрила[редактиране]

Ранените и болните, както и инвалидите и бременните жени ще бъдат обект на специална закрила и зачитане. Доколкото военните изисквания позволяват това, всяка участваща в конфликта страна ще улеснява предприетите мерки за издирването на убитите и ранените, за оказване на помощ на корабокрушенците и други лица, изложени на голяма опасност, и за закрилата им от грабеж и лошо третиране.

Член 17 II. Евакуация[редактиране]

Участващите в конфликта страни ще полагат усилия да сключват местни споразумения за преместването от обсадени или обкръжени зони на ранени, болни, немощни, възрастни хора, деца и родилки и за преминаването до тези зони на духовни лица от всички религии, на санитарен персонал и санитарно имущество.

Член 18 III. Закрила на болниците[редактиране]

Гражданските болници, организирани да полагат грижи за ранените, болните, инвалидите и родилките, не могат при никакви обстоятелства да бъдат обект на нападения; по всяко време те ще бъдат зачитани и закриляни от участващите в конфликта страни.

Държавите, които са страни в конфликт, ще издадат на всички граждански болници документ, удостоверяващ характера им на граждански болници и установяващ, че сградите, които те заемат, не се използват за цели, които по смисъла на член 19 биха могли да ги лишат от закрила.

Гражданските болници ще бъдат обозначени, само ако са получили разрешение за това от държавата, с отличителната емблема, предвидена в член 38 на Женевската конвенция за подобрение участта на ранените и болните от състава на действащите въоръжени сили от 12 август 1949 година.

Участващите в конфликта страни ще предприемат, доколкото съображенията от военен характер позволяват, необходимите мерки, за да направят лесно забележими за сухопътните, военновъздушните и военноморските неприятелски сили отличителните емблеми, обозначаващи гражданските болници, с оглед да бъде отстранена възможността за каквото и да е вражеско действие.

Поради опасностите, на които могат да бъдат изложени болниците, вследствие близостта им до военни цели, препоръчва се те да бъдат разположени колкото се може по-далеч от такива цели.

Член 19 IV. Преустановяване закрилата на болниците[редактиране]

Закрилата, на която имат право гражданските болници, може да бъде преустановена, само ако те служат за извършване, извън хуманитарните им задължени, на вредни за неприятеля действия. Закрилата обаче, която им се оказва, може да бъде преустановена само като им бъде отправено предупреждение и им бъде определен при всички подходящи случаи достатъчен срок, и след като това предупреждение остане без последствия.

Няма да бъде смятано за вредно за неприятеля действие обстоятелството, че в тях се намират на лечение болни и ранени от състава на въоръжените сили и наличието на лично оръжие и боеприпаси, иззето от тях и още непредадено в съответната служба.

Член 20 V. Персонал на болниците[редактиране]

Лицата, които са заети редовно и само с функционирането и управлението на гражданските болници, включително членовете на персонала, натоварен с издирването, преместването, транспортирането и лечението на ранените и болните цивилни лица, на инвалидите и родилките, ще бъдат зачитани и закриляни.

В окупираните територии и в зоните на военни действия тези лица ще бъдат разпознавани посредством карта за самоличност, удостоверяваща статута на притежателя, снабдена с негова снимка и носеща сухия печат на отговорните власти, и по подпечатаната влагоустойчива платнена лента, която ще носят на лявата си ръка, докато изпълняват задълженията си. Тя ще бъде издавана от съответната държава и ще носи отличителната емблема, предвидена в член 38 на Женевската конвенция за подобряване участта на ранените и болните от състава на действащите въоръжени сили от 12 август 1949 година.

Всеки друг персонал, зает с функционирането и управлението на гражданските болници, ще бъде зачитан и закрилян и ще има право за носи – съгласно условията на този член и докато изпълнява такива задължения – предвидената в този член платнена лента с отличителната емблема. Картата за самоличност ще посочва задълженията на притежателя ѝ.

Администрацията на всяка гражданска болница по всяко време ще предоставя на компетентните национални и окупационни власти точен списък на този персонал.

Член 21 VI. Сухопътен и морски транспорт[редактиране]

Транспортните колони, санитарните влакове и специално предвидените плаващи съдове, пренасящи ранени и болни граждански лица, инвалиди и родилки, ще бъдат зачитани и закриляни така, както и болниците, посочени в член 18, и ще бъдат обозначавани - със съгласието на държавата – с отличителната емблема, предвидена в член 38 на Женевската конвенция за подобряване участта на ранените и болните от състава на действащите въоръжени сили от 12 август 1949 година.

Член 22 VII. Въздушен транспорт[редактиране]

Самолетите, използвани изключително за превоз на ранени и болни цивилни лица, на инвалиди и на родилки или на превоз на санитарния персонал и имущество, няма да бъдат нападани, а ще бъдат зачитани, когато летят на височини, в часове и по маршрути, специално уговорени между всички заинтересовани участващи в конфликта страни.

Те ще могат да бъдат сигнализирани с отличителната емблема, предвидена в член 38 на Женевската конвенция за подобряване участта на ранените и болните от състава на действащите въоръжени сили от 12 август 1949 година.

Забранени са полетите над неприятелска територия или над окупирана от неприятеля територия, освен ако има споразумение в противен смисъл.

Тези самолети ще се подчиняват на всяка заповед за кацане. В случай на така наложено кацане самолетът и намиращите се в него лица ще могат да продължат полета си след евентуална проверка.

Член 23 Изпращане на медикаменти, храна и облекло[редактиране]

Всяка високодоговаряща страна ще разрешава свободното преминаване на всички пратки с медикаменти и санитарни материали, както и с предмети, необходими за богослуженето, предназначени само за гражданското население на друга високодоговаряща страна, дори неприятелска. Тя ще разрешава също така свободно преминаване на всички пратки с необходими хранителни продукти, облекло и тонизиращи средства, предназначени специално за деца под 15 години, за бременни жени или за родилки.

Задължението на която и да е високодоговаряща страна да разрешава свободно преминаване на посочените в предходната алинея пратки е подчинено на условието тя да е убедена, че няма сериозни основания да се страхува;

а) че пратките ще бъдат отклонени от предназначението им;

б) че контролът може да бъде ефикасен;

в) че неприятелят ще извлече определена полза за своите военни усилия или за своето стопанство, замествайки с тези пратки стоки, които той иначе би трябвало да достави или да произведе, или освобождавайки материали, труд, оборудване, които иначе биха били необходими да производство на тези стоки.

Държавата, която разрешава преминаването на пратките, посочени в алинея първа на този член, може да постави като условие за своето разрешение разпределението им между лицата, за които са предназначени, да става под контрола на държавите покровителки, извършван на място.

Тези пратки ще бъдат отправяни за предназначението им колкото е възможно по-бързо и държавата, която разрешава свободното им преминаване, ще има право да определя техническите условия, при които е разрешено такова преминаване.

Член 24 Мерки в полза на децата[редактиране]

Участващите в конфликта страни ще вземат необходимите мерки да не бъдат оставени без подкрепа децата под 15 години, останали сираци или отделени от семействата си поради войната, и да бъдат улеснени при всички обстоятелства издръжката им, изпълняването на верските им задължения и образованието им. Образованието им може да бъде поверено, ако е възможно, на лица с подобни културни традиции.

Участващите в конфликта страни ще подпомагат приемането на такива деца в някоя неутрална страна, докато продължава конфликтът, със съгласието на държавата покровителка, ако има такава, и ако имат съответните гаранции, че ще бъдат зачитани принципите, формулирани в алинея първа.

Освен това те ще положат усилия, за да може самоличността на всички деца под 12 години да бъде установявана чрез носен от тях опознавателен знак или по някакъв друг начин.

Член 25 Известия от семейството[редактиране]

Всички лица, които се намират на територията на участващата н конфликта страна или на окупирана от нея територия, ще могат да изпращат на членовете на семействата си, където и да се намират те, известия със строго личен характер и да получават такива известия от тях. Тази кореспонденция ще бъде изпращана за предназначението си бързо и без да се допуска неоправдано закъснение.

Ако в резултат на обстоятелствата стане трудно или невъзможно семейната кореспонденция да се обменя по обичайния пощенски път, заинтересованите участващи в конфликта страни ще се обърнат към някой неутрален посредник, като например Централната агенция, предвидена в член 140, за да определят в консултации с него как да обезпечат изпълнението на своите задължения при възможно най-добрите условия и по-точно със съдействието на националните дружества на Червения кръст (Червен полумесец, Червен лъв и слънце).

Ако участващите в конфликта страни сметнат за необходимо да ограничат семейната кореспонденция, тези ограничения ще се свеждат до задължителната употреба на типови формуляри, съдържащи 25 избрани думи, и до ограничаване броя на изпращаните формуляри до един на месец.

Член 26 Разделени семейства[редактиране]

Всяка участваща н конфликта страна ще улеснява издирванията, предприети от членовете на семействата, които са разделени поради войната, за да установят отново връзка едни с други и ако е възможно, да се съберат. Тя ще насърчава, по-специално, дейността на онези организации, които са се посветили на тази задача, при условие, че те са приемливи за нея и че те са съобразяват с мерките за сигурност, които тя е взела.

ЧАСТ III. СТАТУТ И ТРЕТИРАНЕ НА ЗАКРИЛЯНИТЕ ЛИЦА[редактиране]

Раздел I. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ТЕРИТОРИИТЕ НА УЧАСТВАЩИТЕ В КОНФЛИКТА СТРАНИ И ЗА ОКУПИРАНИТЕ ТЕРИТОРИИ[редактиране]

Член 27 Третиране: I. Общи положения[редактиране]

Закриляните лица имат право при всички обстоятелства да бъдат зачитани тяхната личност, чест, семейните им права, религиозните им убеждения и обреди, техните навици и обичаи. Те ще бъдат по всяко време третирани хуманно и закриляни особено срещу всеки акт на насилие или заплаха, срещу оскърбленията или срещу публичното любопитство.

Жените ще бъдат специално закриляни срещу посегателство на тяхната чест, а именно срещу изнасилване, принуждаване към проституция и срещу всяко непристойно посегателство.

Като се държи сметка за разпоредбите, които се отнасят до здравословното състояние, възрастта и пола, всички закриляни лица ще бъдат третирани еднакво от участващата в конфликта страна, в чиято власт те се намират, без каквато и да е дискриминация, основана на различия в расата, религията или политическите убеждения.

Участващите в конфликта страни ще могат обаче да прилагат спрямо закриляните лица мерките за контрол и сигурност, които могат да се окажат необходими поради войната.

Член 28 II. Опасни зони[редактиране]

Присъствието на закриляното лице не може да бъде използвано за изключване на определени пунктове или области от военни действия.

Член 29 III. Отговорности[редактиране]

Участващата н конфликта страна, в чиято власт се намират закриляните лица, носи отговорност за третирането, на което те са подложени от нейните представители независимо от тяхната отговорност.

Член 30 Помощ от държавите покровителки и организациите за оказване на помощ[редактиране]

На закриляните лица ще бъде предоставена всякаква възможност да се обръщат към държавите покровителки, към Международния комитет на Червения кръст, към националните дружества на Червения кръст (Червения полумесец, на Червения лъв и слънце) на страната, в която те се намират, както и към всяка организация, която би могла да им окаже помощ.

Тази организация ще получи за целта от страна на властите всички улеснения в рамките, определени от военни съображения или от съображения за сигурност.

Извън посещенията на делегатите на държавите покровителки и на Международния комитет на Червения кръст, предвидени в член 143, задържащите или окупиращите държави ще улесняват, доколкото е възможно, посещенията на закриляни лица от представители на други организации с цел да окажат духовна или материална помощ на тези лица.

Член 31 Забрана за принуда[редактиране]

Никаква физическа или морална принуда не може да бъде упражнявана спрямо закриляните лица, и по-специално, за да се получи информация от тях или от трети лица.

Член 32 Забрана за телесни наказания, изтезания и други

Високодоговарящите страни специално се договарят, че на всяка от тях е забранено да прилага такива мерки, които биха причинили физическо страдание или биха довели до унищожаване на закриляните лица, попаднали в техни ръце. Тази забрана се отнася не само до убийството, мъченията, телесните наказания, осакатяванията и медицинските или научните опити, които не са наложени от лечението на закриляното лице, но също така и до всякакви други бруталности, независимо от това дали са проява на представители на гражданските или на военните власти.

Член 33 Лична отговорност,колективни наказания, грабеж, репресалии[редактиране]

Никое закриляно лице не може да бъде наказвано за нарушение, което то лично не е извършило. Колективните наказания, както и всяка мярка за сплашване или на тероризъм са забранени.

Грабежът е забранен.

Забранени са репресалиите спрямо закриляните лица.

Член 34 Заложници

Взимането на заложници е забранено.

Раздел II. ЧУЖДЕНЦИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА УЧАСТВАЩАТА В КОНФЛИКТА СТРАНА[редактиране]

Член 35 Право да се напусне територията[редактиране]

Всички закриляни лица, които пожелаят да напуснат територията в началото или по време на конфликта, ще имат право да сторят това, освен ако отпътуването им противоречи на националните интереси на съответната държава. Молбите на тези лица да напуснат територията ще бъдат разглеждани по редовно установената процедура и решенията ще бъдат вземани по възможно най-бърз начин. Лицата, на които е позволено да напуснат територията, могат да се снабдят с необходимите им за пътуването пари и да отнесат със себе си достатъчно количество вещи и предмети за лична употреба.

Ако на такова лице е отказано разрешение да напусне територията, то ще има право да поиска този отказ да бъде преразглеждан колкото се може по-скоро от съответния съд или административен орган, учреден за тази цел от задържащата държава.

При поискване на представителите на държавата покровителка ще бъдат съобщавани, освен ако съображения за сигурност попречат или съответните лица направят възражения, причините за всеки отказ по молба за напускане на територията и ще им бъдат давани колкото се може по-експедитивно имената на всички лица, на които е отказано такова разрешение.

Член 36 Начини за репатриране[редактиране]

Пътуванията, за които е дадено разрешение съгласно разпоредбите на предходния член, ще се извършват при удовлетворителни условия за безопасност, хигиена, прехрана. Всички разходи, направени във връзка с това от пункта за излизане на територията на задържащата държава, ще бъдат за сметка на държавата, в която репатрираните лица отиват, или при настаняване в неутрална страна – за сметка на държавата, чиито граждани са те. Практическите подробности на такива придвижвания, ако е необходимо, ще бъдат уреждани чрез специални споразумения между заинтересованите държави.

Горното не се отнася до специалните споразумения, които участващите в конфликта страни могат да сключат във връзка с размяната и репатрирането на техни граждани, попаднали в ръцете на неприятеля.

Член 37 Задържани в затвор лица[редактиране]

Закриляните лица, които се намират в предварителен арест или които излежават наказание, което ги лишава от свобода, ще бъдат третирани хуманно, докато са в затвора.

Те ще могат веднага след освобождаването им да поискат да напуснат територията съгласно предходните членове.

Член 38 Нерепатрирани лица: I. Общи положения[редактиране]

С изключение на специалните мерки, предвидени от тази конвенция и по-специално от член 27 и 41, положението на закриляните лица ще продължи да бъде регулирано по принцип от разпоредбите относно чужденците в мирно време. Във всеки случай те имат следните права:

1) Ще могат да получават изпратените им индивидуални или колективни помощи.

2) Ще получават, ако това се изисква от здравословното им състояние, медицински грижи и болнично лечение в същия размер, както и гражданите на съответната държава.

3) Ще могат да практикуват своята религия и да получават духовна помощ от духовни лица от тяхното вероизповедание.

4) Ако пребивават в област, особено изложена на опасностите на войната, ще получат разрешение да се преместят оттам наравно с гражданите на съответната държава.

5) Децата под 15 години, бременните жени и майките на деца, по-малки от 7 години, ще се използват в същата степен, както и гражданите на заинтересованата държава, от всякакво привилегировано третиране.

Член 39 II. Средства за съществуване[редактиране]

На закриляните лица, които са загубили в резултат на войната своята доходоносна дейност, ще бъде предоставена възможност да си намерят работа. Като се имат предвид съображенията за сигурност и разпоредбите на член 40, тази възможност ще бъде еднаква с възможностите, които имат в това отношение гражданите на държавата, на чиято територия те се намират.

Ако участващата в конфликта страна приложи спрямо закриляното лице мерките за контрол, които поставят това лице в невъзможност да се грижи за препитанието си и особено когато на това лице поради съображения за сигурност се пречи да намери платена работа при приемливи условия, споменатата в конфликта страна ще осигури средства за съществуване на него и на лицата, които то издържа.

Закриляните лица ще могат във всички случаи да получават парични помощи от своята родина, от държавата покровителка или от упоменатите в член 30 дружества за оказване на помощ.

Член 40 III. Принудителна работа[редактиране]

Закриляните лица могат да бъдат принуждавани да извършват някаква работа само в същата степен, както и гражданите на участващата в конфликта страна, на чиято територия те се намират.

Ако закриляните лица са граждани на неприятелска страна, те могат да бъдат принуждавани да извършват само такава работа, която е естествено необходима, за да се обезпечи храната, жилището, облеклото, транспортът и здравето на човешките същества, и която не е пряко свързана с водене на военните действия.

В случаите, споменати в двете предходни алинеи, закриляните лица, принудени да извършват някаква работа, ще се ползват от същите мерки за закрила, както и трудещите се от съответната страна и по-специално що се отнася до надниците, продължителността на работния ден, облеклото и оборудването, предварителното обучение и обезщетенията за трудови злополуки и професионални заболявания.

В случаи на нарушение на горните разпоредби на закриляните лица ще бъде разрешено да упражнят правото си на жалба съгласно член 30.

Член 41 IV. Задължително местоживеене. Интерниране[редактиране]

Ако държавата, в чиято власт се намират закриляните лица, сметне мерките за контрол, посочени в тази конвенция, за недостатъчни, тя не може да прибегне към по-сурова мярка за контрол от задължително местоживеене или интерниране в съответствие с разпоредбите на член 42 и 43.

Прилагайки разпоредбите на алинея втора на член 39 в случаите, когато някои лица са принудени да напуснат обичайното си местоживеене по силата на решение, което им определя задължително местоживеене, задържащата държава ще се придържа колкото е възможно по-точно към правилата относно третирането на интернираните лица (Част III, Раздел IV на тази конвенция).

Член 42 V. Мотиви за интерниране или за задължително местоживеене. Доброволно интерниране[редактиране]

Интерниране или определяне на задължително местоживеене на закриляни лица може да бъде постановено само, ако е абсолютно необходимо за сигурността на задържащата държава.

Ако някое лице поиска, чрез представителите на държавата покровителка, доброволно да бъде интернирано и ако неговото положение прави това необходимо, то ще бъде интернирано от държавата, в чиято власт се намира.

Член 43 VI. Процедура[редактиране]

Всяко закриляно лице, което бъде интернирано или изпратено на задължително местоживеене, има право да поиска това решение да бъде преразгледано във възможно най-кратък срок от съответния съд или административен орган, учреден за тази цел от задържащата държава. Ако интернирането или изпращането на задължително местоживеене остане в сила, споменатият съд или административен орган ще преразглежда случая с това лице с цел благоприятно за лицето изменение на първоначалното решение – ако обстоятелствата позволяват това – поне два пъти годишно.

Освен ако закриляните лица не се противопоставят на това, задържащата държава ще съобщи колкото е възможно по-бързо на държавата покровителка имената на закриляните лица, които са били интернирани или изпратени на задължително местоживеене, и имената на онези, които са били освободени от интернирането или от задължителното местоживеене. При същите условия решенията на съдилищата или на административните органи, споменати в алинея първа на този член, ще бъдат също така съобщени колкото е възможно по-бързо на държавата покровителка.

Член 44 VII. Бежанци[редактиране]

При прилагане на предвидените в тази конвенция мерки за контрол задържащата държава няма да третира като чужденци – неприятели, бежанците, които фактически не се ползват от закрилата на никое правителство изключително въз основа на юридическата им принадлежност към някоя неприятелска държава.

Член 45 VIII. Прехвърляне в друга държава[редактиране]

Закриляните лица не могат да бъдат прехвърляни в държава, което не е страна по тази конвенция.

Тази конвенция в никакъв случай няма да бъде пречка за репатрирането на закриляни лица или за завръщането им в страната, в която живеят постоянно, след приключване на военните действия.

Закриляните лица могат да бъдат прехвърляни от задържащата държава само в държава, която е страна по конвенцията, и след като задържащата държава се е уверила, че съответната държава има желание и е в състояние да прилага конвенцията. Когато закриляните лица бъдат преместени по този начин, отговорността за прилагането на конвенцията ще носи държавата, която ги приема, за времето, през което те ще и бъдат поверени. В случай че тази държава не успее да изпълни важни разпоредби на конвенцията, държавата, от която са били прехвърлени закриляните лица, ще трябва след нотифициране от държавата покровителка да вземе ефикасни мерки да поправи това положение или да поиска закриляните лица да ѝ бъдат върнати. Това искане трябва да бъде удовлетворено.

При никакви обстоятелства закриляно лице не може да бъде прехвърляно в страна, където то има причина да се страхува от преследвания заради неговите политически убеждения или религията му.

Разпоредбите на този член не са пречка за екстрадирането на лица, обвинени в престъпления от общ характер, по силата на договори за екстрадиране, сключени преди започване на военните действия.

Член 46 Край на ограничителните мерки[редактиране]

Дотолкова, доколкото не са били отменени преди това, ограничителните мерки, взети по отношение на закриляните лица, ще бъдат преустановени колкото е възможно по-скоро след приключването на военните действия.

Ограничителните мерки по отношение на имуществото ще бъдат преустановени колкото е възможно по-скоро след приключване на военните действия съобразно със законодателството на задържащата държава.

Раздел III. ОКУПИРАНИ ТЕРИТОРИИ[редактиране]

Член 47 Неприкосновеност на правата[редактиране]

Закриляните лица, намиращи се на някоя окупирана територия, в никакъв случай и по никакъв начин няма да бъдат лишавани от правата си по тази конвенция поради промяна в институциите или правителството на някоя територия в резултат на нейната окупация, поради сключване на някакво споразумение между властите на окупираните територии и окупиращата държава или поради анексия от държавата окупаторка на цялата или на част от окупираната територия.

Член 48 Специални случаи на репатриране[редактиране]

Закриляните лица, които не са граждани на държавата, чиято територия е окупирана, ще могат да се позоват на правото си да напуснат тази територия при условията, предвидени в член 35, и съответните решения ще бъдат вземани съгласно процедурата, която държавата окупаторка установи в съответствие с упоменатия член.

Член 49 Депортирания, премествания, евакуация[редактиране]

Принудителните премествания, масови или индивидуални, както и депортирането на закриляни лица извън окупираната територия на територията на държавата окупаторка и на територията на която и да е друга държава, окупирана или не, са забранени независимо от мотивите.

Държавата окупаторка може да предприеме цялостна или частична евакуация от определена окупирана област, ако сигурността на населението или повелителни съображения от военен характер налагат това. Такава евакуация не може да включва разместване на закриляни лица извън границите на окупираната територия освен ако поради причини от материален характер това разместване не може да се избегне. Така евакуираните лица ще бъдат върнати обратно по домовете им веднага щом военните действия в тази област приключат.

Държавата окупаторка, предприемайки тези премествания или тези евакуации, ще осигури в рамките на практически възможното закриляните лица да бъдат подходящо настанявани, разместванията да стават при задоволителни условия на здравословност, хигиена, безопасност и прехрана и членовете на едно и също семейство да не бъдат разделяни.

Държавата покровителка ще бъде уведомявана за преместванията и евакуациите веднага щом те бъдат извършени.

Държавата окупаторка няма да задържа закриляните лица в някоя област, особено изложена на опасностите на войната, освен ако сигурността на населението или повелителни военни съображения не изискват това.

Държавата окупаторка няма да депортира или премества част от своето гражданско население на завзета от нея територия.

Член 50 Деца[редактиране]

Държавата окупаторка ще улеснява със съдействието на държавните и местните власти доброто функциониране на всички институции, предназначени за полагане грижи за децата и образованието им.

Държавата окупаторка ще взема необходими мерки, за да улеснява установяването на самоличността на децата и регистрирането на семейните им връзки. Тя няма да може в никакъв случай да променя личния статут или да ги зачислява във формирования или организации, които ѝ са подчинени.

Ако местните институции не са подходящи за тази цел, държавата окупаторка ще направи необходимото, за да осигури издръжката и образованието - ако е възможно от страна на лица от тяхната националност, език и религия – на децата, които са останали сираци или са отделени от родителите си вследствие на войната и нямат някой близък роднина или приятел, който би могъл да се погрижи за тях.

Специална секция от бюрото, създадено в съответствие с член 136, ще бъде натоварена ад вземе всички необходими мерки за установяване самоличността на децата с неизвестна самоличност. Указанията, ако има такива, относно техните родители или относно други близки роднини трябва винаги да бъдат записвани.

Държавата окупаторка няма да пречи на използването на приети преди окупацията привилегии в полза на децата под 15 години, бременните жени или майките на деца под 7 години по отношение на прехраната, медицинските грижи и закрилата срещу последиците от войната.

Член 51 Зачисляване във въоръжените сили. Труд[редактиране]

Държавата окупаторка не може да принуждава закриляни лица да служат в нейните или в помощни въоръжени сили. Всякакъв натиск или пропаганда, които целят доброволно постъпване във въоръжените сили са забранени.

Държавата окупаторка може да принуждава закриляните лица да работят, ако са навършили 18 години, и то само такава работа, която е необходима за нуждите на окупационната армия, за комуналните услуги, за прехраната, подслона, облеклото, транспорта и здравето на населението в окупационната страна. Закриляните лица не могат да бъдат принуждавани да извършват каквато и да е работа, която ги задължава да вземат участие във военните действия. Държавата окупаторка не може да принуждава закриляните лица за обезпечават със сила сигурността да съоръженията, където те работят принудително.

Работата ще бъде изпълнявана само в пределите на окупираната територия, където се намират въпросните лица. Всяко подходящо лице в рамките на възможното, ще бъде оставено на обичайното си работно място. Работещите ще получават справедливо възнаграждение и работата ще съответства на техните физически и умствени възможности. Законодателството, което е в сила в окупираната страна относно условията на труд и мерките за охрана на труда, главно що се отнася до заплащането, продължителността на работния ден, оборудването, предварителната подготовка и обезщетенията за трудови злополуки и професионални заболявания, ще се прилага спрямо закриляните лица, натоварени с работата, посочена в този член.

Привличането към принудителен труд не трябва в никакъв случай да води до мобилизиране на работниците в организация с военен и полувоенен характер.

Член 52 Закрила на трудещите се[редактиране]

Никой договор, споразумение или правилник не може да накърнява правото на всеки работник, доброволец или не, където и да се намира, да се обръща към представителите на държавата покровителка, за да поиска нейната намеса.

Всички мерки, насочени към създаването на безработица или ограничаване на възможностите, предлагани на трудещите се на окупираната територия, с цел да бъдат накарани да работят за държавата окупаторка, са забранени.

Член 53 Забрана за унищожения[редактиране]

Всяко унищожаване от окупиращата държава на движимо и недвижимо имущество, което принадлежи индивидуално или колективно на частни лица, на държавата, на местните власти, на обществото или кооперативни организации, освен ако е абсолютно необходимо поради военните действия, е забранено.

Член 54 Съдии и държавни служители[редактиране]

Държавата окупаторка не може да променя статута на държавните служители или по какъвто и да е начин да прилага спрямо тях санкции, принудителни и дискриминационни мерки, ако те се въздържат да изпълняват функциите си по съображения, продиктувани от тяхната съвест.

Последната забрана не пречи на прилагането на алинея втора на член 51. Тази забрана не накърнява правото на държавата окупаторка да отстранява държавни служители от длъжността им.

Член 55 Прехрана и медикаменти за населението[редактиране]

С всичките си възможни средства държавата окупаторка е длъжна за осигури населението с храни и медикаменти; тя трябва по-точно да внася хранителни продукти и медикаменти и други предмети, ако източниците на окупираната територия са недостатъчни.

Държавата окупаторка може да реквизира хранителни продукти, предмети или медикаменти само за използване от окупационните войски и административния персонал и само ако са взети предвид нуждите на гражданското население. Ако разпоредбите на други международни конвенции не предвиждат друго, държавата окупаторка ще вземе необходимите мерки за справедливо заплащане на всички реквизирани стоки.

Държавата покровителка по всяко време ще може да проверява състоянието на продоволствието и медицинското снабдяване в окупираните територии освен при временни ограничения, наложени от повелителни военни нужди.

Член 56 Хигиена и здравеопазване[редактиране]

С всичките си възможни средства държавата окупаторка е длъжна да осигурява и поддържа със съдействието на държавните и местните власти санитарните и болничните заведения и служби, здравеопазването и хигиената в окупираната територия, особено като приема и прилага всички профилактични и превантивни мерки, необходими за борба срещу разпространението на заразни болести и епидемии. Санитарният персонал от всички категории ще има право да изпълнява своите задължения.

Ако на някоя окупирана територия бъдат създадени нови болници, а компетентните органи не окупираната държава не функционират на тази територия, окупационните власти, ако е необходимо, ще ги признаят съгласно член 18. При подобни обстоятелства окупационните власти ще трябва също така да признаят статут на болничния персонал и транспортни средства по силата на разпоредбите на член 20 и 21.

Когато приема мерките за здравеопазване и хигиена и когато ги прилага, държавата окупаторка ще държи сметка за моралните и етичните норми на населението в окупираната територия.

Член 57 Реквизиране на болници[редактиране]

Държавата окупаторка може да реквизира граждански болници само временно и в случай на наложителна нужда за лекуването на ранените и болните военнослужещи и при условие, че своевременно са взети подходящи мерки, за да се осигурят грижите и лечението, необходими за настанените в болниците лица, и да се удовлетворят нуждите на гражданското население от болнично лечение.

Материалите и складовете на гражданските болници не могат да бъдат реквизирани, докато са необходими за нуждите на гражданското население.

Член 58 Духовна помощ[редактиране]

Държавата окупаторка ще позволява на духовните служители да оказват духовна помощ на лицата от своето вероизповедание.

Държавата окупаторка също ще приема пратки с книги и предмети, удовлетворяващи религиозни нужди, и ще улеснява разпределянето им в окупираната територия.

Член 59 Помощи: I. Колективни помощи[редактиране]

Когато снабдяването на цялото население на някоя окупирана територия или на част от него не е достатъчно, държавата окупаторка ще даде своето съгласие за помощни акции в полза на това население и ще ги улеснява чрез всички средства, които има на разположение.

Тези акции, които могат да бъдат предприемани от държави или от безпристрастни хуманитарни организации като например Международния комитет на Червения кръст, ще включват главно осигуряването на пратки от хранителни продукти, медикаменти и облекло.

Всички договарящи държави ще разрешават свободно преминаване на тези пратки и ще осигуряват закрилата им.

Държавата, която разреши свободно преминаване на пратки, предназначени за територия, окупирана от противна в конфликтна страна, ще има обаче право да проверява тези пратки, да регулира преминаването им съгласно предварително установени срокове и маршрути и да получи достатъчни уверения чрез държавата покровителка, че тези пратки ще бъдат използвани за подпомагане на намиращото се в нужда население, а не в интерес на държавата окупаторка.

Член 60 II. Отговорности на държавата окупаторка[редактиране]

Пратките с помощи по никакъв начин няма да освобождават държавата окупаторка от нейните отговорности съгласно член 55, 56 и 59. Тя няма да може по никакъв начин да отклонява пратките с помощи от предназначението им, освен в случай на неотложна необходимост в интерес на населението на окупираната територия и със съгласието на държавата покровителка.

Член 61 III. Разпределение[редактиране]

Разпределението на пратките, споменати в предходните членове, ще става със съдействието и под контрола на държавата покровителка. Това задължение може също така да бъде делегирано по споразумение между държавата окупаторка и държавата покровителка, на неутрална държава, на Международния комитет на Червения кръст или на коя да е друга безпристрастна хуманитарна организация.

Тези пратки ще бъдат освободени на окупираната територия от всички такси, данъци и мита, освен ако събирането на тези такси, данъци и мита е необходимо в интерес на икономиката на окупираната територия. Държавата окупаторка ще улеснява бързото разпределение на тези пратки.

Всички договарящи страни ще положат усилия да разрешат безплатно преминаване и транспорт с помощи по пътя им към окупирани територии.

Член 62 IV. Индивидуални помощи[редактиране]

Под уговорка за повелителни съображения за сигурност на закриляните лица, които се намират в окупираната територия, ще бъде позволено да получават индивидуални пратки с помощи, които са им изпратени.

Член 63 Национални дружества на Червения кръст и други дружества за оказване на помощ[редактиране]

Под уговорка за временните мерки, които по изключение могат да бъдат въведени от държавата окупаторка по спешни съображения за сигурност:

а) признатите национални дружества на Червения кръст (Червения полумесец, Червения лъв и слънце) ще могат да продължат своята дейност в съответствие с принципите на Червения кръст, определени от международните конференции на Червения кръст. На другите организации за оказване на помощ ще бъде позволено да продължат хуманитарната си дейност при подобни условия;

б) държавата окупаторка не може да изисква никакви промени сред персонала и в структурата на тези дружества и организации, които биха увредили на горепосочената дейност.

Същите принципи ще се прилагат п отношение дейността на персонала на специални организации с невоенен характер, които вече съществуват или ще бъдат създадени за осигуряване на условия на живот на гражданското население чрез поддържането на необходимите комунални служби, разпределянето на помощите и организирането на спасителни акции.

Член 64 Наказателно законодателство: I. Общи положения[редактиране]

Наказателните закони на окупираната територия ще останат в сила с изключение на случаите, когато окупиращата държава може да отмени или временно да преустанови действието им, ако тези закони съставляват заплаха за нейната сигурност или пречка за прилагането на тази конвенция. Под уговорка за това последно съображение и за да обезпечи ефикасно прилагане на правосъдието, съдилищата на окупираната територия ще продължат да функционират за всички нарушения, предвидени в тези закони.

Държавата окупаторка може обаче да подчини населението в окупираната територия на действието на разпоредби, които са ѝ необходими да изпълнява задълженията си по тази конвенция, да поддържа нормално управление на територията и да обезпечи сигурността на държавата окупаторка, на личния състав на окупационните войски и администрация, на тяхното имущество, на учрежденията и използваните от тях съобщителни линии.

Член 65 II. Обнародване[редактиране]

Наказателните разпоредби, издадени от държавата окупаторка, няма да влязат в сила, докато не бъдат обнародвани и доведени до знанието на населението на неговия език. Те не могат да имат обратна сила.

Член 66 III. Компетентни съдилища[редактиране]

В случай на нарушаване на наказателните разпоредби, издадени от нея по силата на член 64, алинея втора, държавата окупаторка ще може да изправя обвиняемите пред своите надлежно конституирани неполитически военни съдилища, ако те заседават в окупираната страна. Апелативните съдилища ще заседават за предпочитане в окупираната страна.

Член 67 IV. Приложими разпоредби[редактиране]

Съдилищата ще прилагат само онези разпоредби на закона, които са били прилагани преди нарушението и са в съответствие с общите принципи на закона, и по-специално с принципа на съразмерност на наказанието. Те трябва да вземат предвид обстоятелството, че обвиняемият не е гражданин на държавата окупаторка.

Член 68 V. Наказания. Смъртно наказание[редактиране]

Закриляните лица, които извършват нарушение единствено с цел да увредят на държавата окупаторка, но това нарушение не е посегателство на живота или на телесната ненакърнимост на членовете на окупационните войски или управление, не създава сериозна колективна опасност и не уврежда сериозно имуществото на окупационните войски или управление или използваните от тях съоръжения, подлежат на интерниране или на обикновен затвор, като, разбира се, времетраенето на това интерниране или затваряне ще бъде пропорционално на извършеното нарушение. Освен това за такива нарушения интернирането или затварянето ще бъде единствената мярка на лишаване от свобода, взета по отношение на закриляните лица. Предвидените в член 66 на тази конвенция съдилища ще могат по свое усмотрение да изменят присъдата за затвор с интерниране за същия срок.

Издаваните от държавата окупаторка съгласно член 64 и 65 наказателни разпоредби могат да предвиждат смъртно наказание спрямо закриляните лица само в случаите, когато тези лица са признати за виновни в шпионаж, в сериозни диверсионни действия срещу военни съоръжения на държавата окупаторка или в умишлени нарушения, които са причинили смъртта на едно или повече лица, и при условие, че законите на окупираната територия, в сила преди започване на окупацията, са предвиждали смъртно наказание за такива нарушения.

Смъртно наказание не може да бъде наложено на закриляно лице, освен ако вниманието на съда не е било специално привлечено върху обстоятелството, че тъй като обвиняемият не е гражданин на държавата окупаторка, то той не е свързан с нея чрез какъвто и да е дълг за вярност.

В никакъв случай смъртно наказание не може да бъде наложено на закриляно лице на възраст под 18 години в момента на провиненението.

Член 69 VI. Приспадане на предварителния арест[редактиране]

При всички случаи продължителността на предварителния арест ще се приспада от срока на всяко наказание за лишаване от свобода, наложено на закриляно лице.

Член 70 VII. Нарушения, извършени преди окупацията[редактиране]

Закриляните лица не могат да бъдат арестувани, преследвани или осъждани от държавата окупаторка да деяния, които са били извършени, или за мнения, които са били изказани преди окупацията или в момент на временно преустановяване на окупацията с изключение за нарушения на законите и обичаите на войната.

Граждани на държавата окупаторка, които преди започване на конфликта са потърсили убежище на окупираната територия, не могат да бъдат арестувани, преследвани, осъждани или депортирани от окупираната територия освен за нарушения, извършени след започване на военните действия, или за престъпления от общ характер , извършени преди започване на военните действия, които съгласно законите на окупираната държава биха оправдали екстрадиране в мирно време.

Член 71 Наказателна процедура: I. Общи положения[редактиране]

Компетентните съдилища на държавата окупаторка не могат да произнасят никаква присъда, която не е била предшествана от редовен процес.

Обвинените лица, преследвани от държавата окупаторка, ще бъдат незабавно уведомявани писмено на език, които разбират, за подробностите на повдигнатото срещу тях обвинение и ще бъдат съдени колкото се може по-бързо. Държавата покровителка ще бъде уведомявана за всички процедури, възбудени от държавата окупаторка срещу закриляни лица по обвинения, наказуеми със смърт или затвор за срок от две и повече години; държавата покровителка ще може по всяко време да получава информация за хода на тези процедури. Освен това държавата покровителка ще има право да получава при поискване всички сведения относно хода на тези и всякакви други съдебни процедури, възбудени от държавата окупаторка срещу закриляни лица.

Нотификацията до държавата покровителка, както е предвидено в алинея втора на този член, трябва да бъде изпратена незабавно и във всеки случай да бъде получена от държавата покровителка три седмици преди датата на първото съдебно заседание. Ако при започването на съдебните заседания не е представено доказателство, че разпоредбите на този член са били спазени напълно, съдебните заседания по дадения процес няма да се състоят. Нотификацията трябва да включва следните елементи:

а) самоличност на обвиняемия;

б) местожителство или мястото, където е задържан;

в) подробности по обвинението или обвиненията (с упоменаване на наказателните разпоредби, върху които се базира това обвинение);

г) указание за съда, който ще разглежда делото;

д) място и дата на първото съдебно заседание.

Член 72 II. Право на защита[редактиране]

Обвиняемите ще имат право да право да представят необходимите за защитата доказателства и ще могат, в частност, да поискат свидетели. Те ще имат право да бъдат подпомогнати от квалифициран защитник по техен избор, който ще може свободно да ги посещава и който ще получава необходимите улеснения, за да подготви защитата им.

Ако обвиняемият не си е избрал защитник, държавата покровителка ще му намери такъв. Ако обвиняемият трябва да отговаря по сериозно обвинение и ако държавата покровителка не действа, държавата окупаторка ще трябва със съгласието на обвиняемия да му намери защитник. Обвиняемите ще бъдат, освен ако свободно не отклонят такава помощ, подпомогнати от преводач както по време на съдебното следствие, така и по време на съдебните заседания. Те ще могат по всяко време да възразят против преводача и да поискат той да бъде заменен с друг.

Член 73 III. Право на обжалване[редактиране]

Всеки осъден ще има право на обжалване съгласно законодателството, прилагано от съответния съд. Той ще бъде уведомен напълно за правото си на обжалване, както и за сроковете, в които може да упражни тези права.

Предвидената в този раздел наказателна процедура ще се прилага и към обжалванията. Ако законите, прилагани от съда, не предвиждат възможност за обжалване, осъденият ще има право на молба срещу заключението на съда и присъдата до компетентните власти на държавата окупаторка.

Член 74 IV. Помощ от държавата покровителка[редактиране]

Представители на държавата покровителка ще имат право да присъстват на процеса срещу всяко закриляно лице, освен ако по изключение заседанията трябва да се състоят при закрити врати в интерес на сигурността на държавата окупаторка, като последната ще уведоми за това държавата покровителка. Нотификация за мястото и датата на съдебните заседания трябва да бъде изпратена на държавата покровителка.

Всички присъди, предвиждащи смъртно наказание или лишаване от свобода от две или повече години, ще бъдат съобщавани с указание на мотивите колкото е възможно по-бързо на държавата покровителка. Нотификацията ще съдържа указанията от предвидената в член 71 нотификация, а в случай на присъда, предвиждаща лишаване от свобода, и указание за мястото, където ще бъде изтърпявано това наказание. Другите присъди ще бъдат вписвани в протоколите на съда и ще се предоставят за инспекция на представителите на държавата покровителка. В случай че има осъждане на смърт или лишаване от свобода за две или повече години, сроковете за обжалване ще започнат да текат едва от момента, когато държавата покровителка е получила нотификация за присъдата.

Член 75 V. Смъртна присъда[редактиране]

В никой случай осъдените на смърт лица няма да бъдат лишавани от правото да поискат помилване.

Никоя смъртна присъда няма да бъде привеждана в изпълнение преди изтичането поне на шест месеца от момента, в който държавата покровителка е получила нотификация за окончателната присъда, потвърждаваща смъртното наказание, или на решението, с което се отказва поискано помилване.

Шестмесечният срок до изпълнението на смъртната присъда, предвиден в този член, може да бъде съкратен в отделни случаи, когато съществуват извънредни обстоятелства, които включват организирана заплаха за сигурността на държавата окупаторка, на нейните въоръжени сили, но винаги държавата покровителка трябва да бъде уведомена за това и да ѝ бъде дадено достатъчно време и възможности да изпълни функциите си по представителството пред компетентните окупационни власти във връзка с такива смъртни присъди.

Член 76 Третиране на затворените лица[редактиране]

Закриляните лица, които са обвинени в нарушения, ще бъдат затваряни в окупираната страна и ако бъдат съдени, те ще изтърпяват наказанието си там. Те ще бъдат, ако е възможно, отделени от другите затворени лица и подложени на режим на хранене и хигиена, достатъчни, за да ги поддържат в добро здравословно състояние и отговарящи поне на режима в затворите в окупираната страна.

Тези лица ще получават медицинските грижи, които се изискват от здравословното им състояние.

Те също така ще имат право да получават всякаква духовна помощ, каквато поискат.

Жените ще бъдат настанявани в отделни помещения и поставени под непосредствен контрол на жени.

Ще се държи сметка за специалния режим, предвиден за малолетните.

Затворените закриляни лица ще имат право да бъдат посещавани от делегати на държавата покровителка и на Международния комитет на Червения кръст съгласно разпоредбите на член 143.

Тези лица ще имат право да получават поне по един колет с помощ всеки месец.

Член 77 Предаване на затворените лица при приключване на окупацията[редактиране]

Обвинените или осъдените от съдилищата в окупираната територия закриляни лица ще бъдат предадени при приключване на окупацията заедно с техните досиета на властите на освободената територия.

Член 78 Мерки за сигурност. Интерниране и задължително местоживеене. Право на обжалване[редактиране]

Ако държавата окупаторка сметне за необходимо поради повелителни съображения за сигурност да вземе мерки за безопасност по отношение на закриляните лица, тя може най-много да им наложи задължително местоживеене или да пристъпи към интернирането им.

Решенията относно задължителното местоживеене или интернирането ще бъдат вземани съгласно редовната процедура, която трябва да бъде определена от държавата окупаторка в съответствие с разпоредбите на тази конвенция. Тази процедура ще включва правото на обжалване на заинтересованите. Относно това обжалване ще се издава постановление в най-краткия възможен срок. Ако взетите решения не се отменят, те ще бъдат подлагани на периодична ревизия – по възможност на всеки шест месеца – от компетентен орган, учреден в споменатата държава.

Закриляните лица, на които е наложено задължително местоживеене и които следователно ще бъдат принудени да напуснат домовете си, ще се ползват без никакво ограничение от правата по член 39 на тази конвенция.


Раздел IV. ПРАВИЛА ОТНОСНО ТРЕТИРАНЕТО НА ИНТЕРНИРАНИ ЛИЦА[редактиране]

Глава I. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ[редактиране]

Член 79 Случаи на интерниране и приложими разпоредби[редактиране]

Участващите в конфликта страни не могат да интернират закриляните лица с изключение на случаите, предвидени в член 41, 42, 43, 68, 78.

Член 80 Гражданска правоспособност[редактиране]

Интернираните лица ще запазят пълната си гражданска правоспособност и ще упражняват произтичащите от нея права в степен, съвместима с техния статут на интернирани лица.

Член 81 Издръжка[редактиране]

Участващите в конфликта страни, които интернират закриляни лица, ще бъдат длъжни да се грижат безплатно за издръжката им и да им дават също така медицинска помощ, която се изисква от здравословно им състояние.

Никакви удръжки няма да се правят от отпуснатите суми, трудовото възнаграждение или сметките на интернираните лица за възстановяване на тези разходи.

Задържаната държава ще осигурява подкрепа на лицата, които зависят от интернираните, ако тези лица нямат достатъчни средства за издръжката си или не могат сами да изкарват прехраната си.

Член 82 Групиране на интернираните лица[редактиране]

Държавата, в чиято власт се намират интернираните лица, ще групира в рамките на възможното интернираните лица според тяхната националност, език и обичай. Интернираните лица, които са граждани на една и съща страна, няма да бъдат разделяни единствено поради различия в езика.

По време на тяхното интерниране членовете на едно и също семейство, и по-специално родители и деца, ще бъдат настанени на едно и също място за интерниране, освен когато е необходимо временно разделяне по причини, свързани с работата, здравето или с прилагането на разпоредбите на Глава IX на тази конвенция. Интернираните ще могат да поискат децата им, оставени на свобода без родителски грижи, да бъдат интернирани заедно с тях.

Там, където е възможно, интернираните членове на едно и също семейство ще бъдат събрани в едни и същи помещения, ще бъдат настанени отделно от другите интернирани и ще имат възможност да водят нормален семеен живот.

Глава II. МЕСТА ЗА ИНТЕРНИРАНЕ[редактиране]

Член 83 Местоположение на местата за интерниране. Обозначаване на лагерите[редактиране]

Задържащата държава няма да разполага местата за интерниране в области, особено изложени на опасностите на войната.

Задържащата държава ще съобщава на неприятелските държави посредством държавите покровителки всички полезни данни за географското разположение на местата за интерниране.

Всеки път, когато съображенията от военен характер позволяват това, лагерите за интернирани ще бъдат обозначавани с буквите IС, поставени така, че денем да бъдат ясно забележими от небето; заинтересованите държави обаче ще могат да постигат съгласие относно друг начин за обозначаване. Никое друго място освен лагерите за интернирани няма да бъде обозначавано по този начин.

Член 84 Отделно интерниране[редактиране]

Интернираните ще трябва да бъдат настанени отделно от военнопленниците и от лицата, лишени от свобода по каквато и да е друга причина, и да имат отделна администрация.

Член 85 Настаняване и хигиена[редактиране]

Задържащата държава е задължена да взема всички необходими и възможни мерки, за да може закриляните лица от самото начало на интернирането да бъдат настанени в сгради или други помещения, които предоставят всички гаранции за хигиена и здравословност и обезпечават ефикасна закрила срещу суровия климат и последиците от войната. В никой случай постоянните места за интерниране не трябва да се намират в нездравословни области или в области, чийто климат е вреден за интернираните. При всички случаи, когато областта, в която някое закриляно лице е интернирано временно, е нездравословна или има климат, който е вреден за здравето му, това лице ще бъде преместено на по-подходящо място за интерниране, веднага щом обстоятелствата позволят.

Помещенията ще трябва да бъдат напълно защитени от влагата, достатъчно отоплени и осветени от свечеряване до разсъмване. Спалните помещения трябва да бъдат достатъчно просторни и добре проветрени, интернираните лица ще разполагат с подходящи постели и достатъчно одеяла, като се държи сметка за климата и за възрастта, пола и здравословното състояние на интернираните лица.

Интернираните лица ще разполагат денонощно с общи тоалетни, съобразени с изискванията на хигиената и поддържани постоянни чисти. Те ще получават достатъчно вода и сапун за ежедневния си тоалет и за изпиране на бельото си; ще им бъдат предоставени съоръжения и улесненията, необходими за това. Ще имат на разположение също така душове и бани. Ще им бъде давано необходимото време за пране и чистене.

Когато бъде нужно като изключителна и временна мярка да бъдат настанявани интернирани жени, които не са членове на някое семейство на същото място, където са настанени мъже, ще бъде задължително да им осигурят отделни спални помещения и тоалетни.

Член 86 Помещения за религиозни служби[редактиране]

Задържащата държава ще предоставя на интернираните лица независимо от тяхното вероизповедание подходящи помещения за религиозни служби.

Член 87 Лавки[редактиране]

На всички места за интерниране, където няма на разположение подходящи улеснения, ще бъдат уредени лавки. Там интернираните лица ще имат възможност да закупуват по цени, които не надвишават цените на местната търговия, хранителни стоки, предмети за ежедневна употреба, включително сапун и тютюн, които биха подобрили техния бит и удобства.

Печалбите на тези лавки ще бъдат внасяни като кредит за специалния помощен фонд, създаден във всяко място за интерниране в полза на интернираните, намиращи се на това място.

Предвиденият в член 102 Комитет за интернираните лица ще има право за контролира управлението на лавките и на фонда.

При ликвидацията на някой пункт за интерниране активното салдо на помощния фонд ще бъде предадено на помощния фонд на друго място, където са интернирани лица от същата националност или ако няма подобно място, това салдо ще бъде предадено на централен помощен фонд в полза на всички интернирани лица, които се намират във властта на задържащата държава. В случай на всеобщо освобождаване тези печалби ще останат в задържащата държава, ако между заинтересованите държави няма споразумения в друг смисъл.

Член 88 Скривалища против въздушни нападения. Мерки за защита[редактиране]

Във всички места за интерниране, изложени на въздушни бомбардировки и на други опасности от войната, ще бъдат построени достатъчно подходящи скривалища, за да се осигури необходимата защита. В случай на въздушна тревога интернираните лица ще могат свободно да влизат в тях колкото е възможно по-бързо с изключение на онези интернирани, които участват в защитата на помещенията срещу опасности. Всички защитни мерки, взети в полза на населението, ще се прилагат и по отношение и на тях.

В местата за интерниране трябва да бъдат взети всички необходими мерки срещу опасността от пожар.

Глава III. ХРАНА И ОБЛЕКЛО[редактиране]

Член 89 Храна[редактиране]

Всекидневната дажба на интернираните лица ще бъде достатъчна по количество, качество и разнообразие, за да поддържа нормалното им здравословно състояние и да предотвратява смущения поради недохранване. Също така ще се има предвид обичайният за интернираните лица режим на хранене.

Интернираните освен това ще имат възможност сами да приготвят допълнителна храна, с която разполагат.

Интернираните лица ще бъдат снабдявани с достатъчно питейна вода. Употребата на тютюн ще бъде разрешена.

Интернираните лица, които работят, ще получават допълнителни дажби според естеството на работата, която извършват.

Бременните жени и родилките, както и децата под 15 годишна възраст ще получават допълнителна храна, съобразена с физиологическите им нужди.

Член 90 Облекло[редактиране]

На интернираните ще бъдат правени всички улеснения, за да се снабдят с облекло, обувки и бельо в момента на задържането им и за да си набавят впоследствие допълнителни количества, ако е необходимо. Ако интернираните не притежават достатъчно облекло за съответните климатични условия и ако не могат да си набавят, то ще им бъде осигурено безплатно от задържащата държава.

Дрехите, които задържащата държава доставя на интернираните, и външните лица, които те ще трябва да поставят върху своите дрехи, не трябва да ги опозоряват или да дават повод за присмех.

Работещите ще получават подходящо работно облекло, включително защитно облекло, когато естеството на работата изисква това.


Глава IV. ХИГИЕНА И МЕДИЦИНСКИ ГРИЖИ[редактиране]

Член 91 Медицински грижи[редактиране]

Всяко място за интернирани лица ще разполага с подходящ лазарет под ръководството на квалифициран лекар, където интернираните лица ще могат да получават грижите, от които имат нужда, и да бъдат поставени при подходящ режим на хранене. За случаите на заразни или душевни заболявания ще бъдат отделени изолационни помещения.

Родилките и интернираните лица, страдащи от тежка болест или чието състояние изисква специално лечение, хирургическа намеса или настаняване в болница, трябва да бъдат приемани във всяко заведение, където може да им бъде приложено подходящо лечение и да получават грижи, не по-малки от грижите, оказвани на населението.

За интернираните ще се грижи предимно санитарен персонал от тяхната националност.

Интернираните не могат да бъдат възпрепятствани да се явяват на преглед пред медицинските власти. Медицинските власти на задържащата държава ще издават при поискване на всеки лекуван интерниран официален документ за характера на болестта му или раните му, времетраенето и характера на лечението му. Дубликат от този документ ще бъде изпращан в Централната агенция, предвидена в член 140.

Лечението, включително осигуряването на апарати за поддържане на интернираните лица в добро здравословно състояние – по-точно зъбни протези, други изкуствени приспособления и очила, ще бъде безплатно за интернираните.

Член 92 Медицински прегледи

Медицинските прегледи на интернираните ще се провеждат поне веднъж в месеца. Те ще имат за цел по-специално да контролират състоянието на здравето, храненето и чистота на интернираните, а също така откриването на заразни болести, като например туберкулоза, малария и венерически болести.

Медицинските прегледи ще включват по-специално контрол на теглото на всеки интерниран и поне веднъж годишно рентгенов преглед.


Глава V. РЕЛИГИЯ, ИНТЕЛЕКТУАЛНА ДЕЙНОСТ И ФИЗИЧЕСКА ДЕЙНОСТ[редактиране]

Член 93 Религия[редактиране]

Интернираните ще имат пълна свобода да упражняват своята религия, включително да присъстват на религиозни служби на своето вероизповедание, при условие че се съобразяват с текущите дисциплинарни мерки, предписани от задържащите власти.

Интернираните свещеници ще получават разрешение свободно да изпълняват религиозните си задължения сред членовете на своята общност. За тази цел задържащата държава ще осигури справедливото им разпределение на различните места за интерниране, където има интернирани лица, които говорят същия език и имат същата религия. Ако те не са достатъчно на брой, задържащата държава ще им осигурява необходимите улеснения, включително превозни средства, за да се придвижват от едно място на друго, и ще им бъде разрешено да посещават интернираните лица, които се намират в болница. Свещениците ще имат свобода на кореспонденцията по въпроси относно своята служба с религиозните власти в страната, където се намират интернираните лица и, доколкото това е възможно, с международните религиозни организации от тяхното вероизповедание. Тази кореспонденция няма да се смята за част от квотата, посочена в член 107, а ще бъде подчинена на разпоредбите на член 112.

Когато интернираните лица нямат на разположение свещеници от своето вероизповедание или когато те са недостатъчни на брой, местните религиозни власти от същото вероизповедание ще могат да назначат в съгласие със задържащата държава свещеник от същото вероизповедание или, ако това е възможно от религиозна гладна точка, свещеник от подобно вероизповедание или някое квалифицирано за целта мирско лице. Последното ще се ползва от улесненията, давани на духовното лице, чиито функции то изпълнява. Така посочените лица ще трябва да се съобразяват с всички правилници, издадени от задържащата държава в интерес на дисциплината и сигурността.

Член 94 Отдих, просвета, спорт и игри[редактиране]

Задържащата държава ще поощрява интелектуалната и образователната дейност, развлеченията, спорта и игрите сред интернираните лица, като им оставя свободно да изберат дали да участват или не. Тя ще взема всички практически мерки, за да осигури горните дейности, преди всичко като предоставя подходящи помещения.

Интернираните лица ще получават всички възможни улеснения, за да продължат своите научни занимания или да се заемат с нови теми. Образованието на децата и на младежите ще бъде осигурено; те ще могат да ходят на училище в или извън местата за интерниране.

Интернираните лица ще получават възможност да се занимават с физически упражнения, спорт и игри на открито. Достатъчни свободни пространства ще бъдат отделени за тази цел във всички места да интерниране. Специални площадки ще бъдат отделени за децата и младежите.

Член 95 Условия за труд[редактиране]

Задържащата държава ще може да използва труда на интернираните лица само ако те желаят това. Във всеки случай са забранени: работа, чието принудително изпълнение за интернирано закриляно лице би довело до нарушение на член 40 или 51 от този конвенция, и работа, която има деградиращ и унизителен характер.

След шестмесечен период на работа интернираните лица ще бъдат свободни на напуснат работа по всяко време след осемдневно предизвестие.

Тези разпоредби не представляват пречка за правото на задържащата държава да задължава интернираните лекари, зъболекари или друг вид членове на санитарния персонал да упражняват своята професия в полза на другите интернирани лица или да използва интернирани лица за административна работа или за поддържане на местата за интерниране и да им възлага кухненска или друг вид домакинска работа, или да иска от интернираните да поемат задължения по защитата на интернираните да поемат задължения по защитата на интернираните от въздушни бомбардировки или от други военни опасности. Никой интерниран обаче не ще може да бъде принуждаван за извършва работа, за която по мнението на лекарите е физически негоден.

Задържащата държава ще носи пълна отговорност за всички условия на труд, за медицинската помощ, за изплащането на трудовото възнаграждение и на обезщетенията за трудови злополуки и професионални заболявания. Условията на труд и обезщетенията за трудови злополуки и професионални заболявания ще бъдат съобразени с националното законодателство и със съществуващата практика. Те в никакъв случай няма да бъдат по-неблагоприятни от получаваните за работа от същия характер в същата област. Трудовото възнаграждение за извършена работа ще бъде определяно справедливо чрез специални споразумения между интернираните, задържащата държава и ако има такъв случай, други работодатели извън задържащата държава, като се има предвид задължението на задържащата държава да осигурява за интернираните безплатно издръжка и медицинска помощ, която тяхното здравословно състояние изисква. Интернираните лица, които постоянно изпълняват категориите труд, споменати в алинея трета на този член, ще получават трудовото си възнаграждение от задържащата държава. Условията на труд и размерът на обезщетението за трудови злополуки и професионални заболявания за интернираните, на които е възложена такава работа, няма да бъдат по-лоши от прилаганите за същия вид работа в същата област.

Член 96 Трудови отряди[редактиране]

Всеки трудов отряд ще остане част и ще зависи от съответното място за интерниране. Компетентните власти на задържащата държава и комендантът на това място за интерниране ще носят отговорност за съблюдаването в трудовия отряд на разпоредбите на тази конвенция. Командирът ще държи редовно попълван списък на зависещите от него трудови отряди и ще го представя на делегатите на държавата покровителка, на Международния комитет на Червения кръст или на другите хуманитарни организации, които могат да посетят местата за интерниране.

Глава VI. ЛИЧНА СОБСТВЕНОСТ И ФИНАНСОВИ СРЕДСТВА[редактиране]

Член 97 Ценности и лични вещи[редактиране]

На интернираните лица ще бъде разрешено да запазят своите предмети и вещи за лична употреба. Сумите, чековете, ценните книжа и други, както и ценните предмети, които се намират у тях, могат да им бъдат иззети само в съответствие с установената процедура. Ще им бъдат издадени подробни разписки за тези вещи.

Сумите трябва да бъдат внасяни на кредит по сметката на всеки интерниран, както е предвидено в член 98. Тези суми могат да бъдат обменяни друга валута само ако законите, които са в сила на територията, в която собственикът е интерниран, изискват това или ако интернираният даде своето съгласие.

Предметите с лична или със сантиментална стойност не могат да им бъдат изземвани.

Интернирана жена може да бъде претърсвана само от жена.

При освобождението или при репатрирането им интернираните лица ще получат в брой кредитното салдо на сметката, водена в съответствие с член 98, както и всички предмети, суми, чекове, ценни книжа и други, които са им били иззети по време на интернирането, с изключение на предметите или сумите, които държавата, в чиято власт се намират интернираните лица, е задържала по силата на своето действащо законодателство. Ако имуществото на някое интернирано лице е задържано по този начин, собственикът ще получи подробна разписка.

Семейните документи или документите за самоличност, които носят със себе си интернираните лица, могат да им бъдат изземвани само срещу разписка. Никога интернираните не трябва да остават без документи за самоличност. Ако не притежават такива, властите на задържащата страна ще им издават специални документи, които ще им служат за документи за самоличност до края на интернирането.

Интернираните лица могат да носят със себе си известна сума в брой или под форма на купони за покупки, за да могат да правят покупки.

Член 98 Финансови средства и лични сметки[редактиране]

Всички интернирани ще получат редовна издръжка, достатъчна за покупката на храна и предмети, като тютюн, тоалетни артикули и други. Тези суми могат да имат формата на кредит или на купони за покупки.

Освен това интернираните лица ще могат да получават помощи от държавата, чиито граждани са те, от държавите покровителки, от организациите, които биха им оказали помощ, или от своите семейства, а също така приходите от техните имущества в съответствие със законите на задържащата държава. Размерът на паричните помощи, изпращани от държавата, чиито граждани са интернираните лица, ще бъде еднакъв за всяка категория интернирани лица, инвалиди, болни, бременни жени и при неговото определяне от тази държава или при разпределянето на помощите от задържащата държава няма да прилагат дискриминационни мерки, забранени от член 27 на тази конвенция.

За всеки интерниран задържащата държава ще открие сметка, по кредит на която ще бъдат внасяни споменатите в този член суми, трудовото възнаграждение на интернирания и паричните преводи, които получава, заедно със сумите, които са иззети от него и с които той може да разполага по силата на действащото законодателство на територията, където е интерниран. На интернираните лица ще бъдат предоставени всички улеснения, съвместими със законодателството, в сила на съответната територия, за да изпращат парични преводи на семейството си и на лицата, които финансова зависят от тях. Те ще могат да теглят по тази сметка онези суми, които са им необходими за лични разходи, в определените от задържащата държава рамки. По всяко време те ще получават съответните улеснения да проверяват сметката си и да получават извлечения по нея. Състоянието на сметките ще се съобщава на държавата покровителка при поискване, а ако интернираното лице бъде преместено, сметката ще го следва.

Глава VII. РЪКОВОДСТВО И ДИСЦИПЛИНА[редактиране]

Член 99 Ръководство на лагерите. Разгласяване на конвенцията и на заповеди[редактиране]

Всяко място за интерниране ще бъде поставено под властта на отговорен служител, избран от състава на редовните въоръжени сили или на редовната гражданска администрация на задържащата страна. Служителят, който отговаря за мястото на интерниране, ще притежава текста на тази конвенция на официалния език или на един от официалните езици на своята страна и ще носи отговорност за прилагането ѝ. Надзираващият персонал ще бъде запознат с разпоредбите на тази конвенция и с административните мерки, приети за осигуряване на нейното прилагане.

Текстът на тази конвенция и текстовете на специалните споразумения, сключени в съответствие с тази конвенция, ще бъдат изложени в мястото за интерниране на език, който интернираните разбират, или тези текстове ще се намират в Комитета на интернираните лица.

Всички правилници, заповеди, съобщения и издания ще бъдат предавани на интернираните лица и текстът им ще бъде излаган на мястото на интерниране на разбираем от интернираните език.

Всички заповеди и команди, отправени индивидуално към интернираните лица, трябва също така да бъдат издавани на език, който те разбират.

Член 100 Обща дисциплина[редактиране]

Дисциплината по местата за интерниране трябва да бъде съобразена с принципите на хуманността и в никакъв случай не трябва да включва правилници, които налагат на интернираните опасни за здравето им физически усилия или предвиждат физически или морални преследвания. Татуирането или поставянето на белези и знаци по тялото за установяване на самоличността са забранени.

Забранени са по-специално продължителните стоения и проверки, строевата подготовка с цел наказание и военно обучение и намаляването на дажбите.

Член 101 Оплаквания и молби[редактиране]

Интернираните лица ще имат право да подават до властите, под чиято власт се намират, молби относно режима, на който са подложени.

Те също така ще имат право без ограничения да се отнасят до представителите на държавата покровителка чрез Комитета на интернираните лица или направо, ако сметнат това за необходимо, за да им съобщят по отношение на кои условия на интернирането имат оплаквания.

Тези молби и оплаквания трябва да бъдат предавани по спешност, без да претърпяват изменения и дори ако споменатите молби и оплаквания бъдат признати за неоснователни, те не могат да дадат повод за никакво наказание.

Комитетите на интернираните лица ще могат да изпращат до представителите на държавата покровителка периодически доклади относно положението в местата за интерниране и относно нуждите на интернираните.

Член 102 Комитет на интернираните лица: I.Избор на членове[редактиране]

Във всяко място за интерниране на всеки шест месеца интернираните лица ще избират свободно чрез тайно гласуване членовете на комитет, натоварен да ги представлява пред задържащата държава и пред държавата покровителка, пред Международния комитет на Червения кръст и пред всяка друга организация, която им оказва помощ. Членовете на този комитет могат да бъдат преизбрани.

Така избраните интернирани лица ще встъпват в длъжност, след като изборът им бъде одобрен от задържащите власти. Съображенията за евентуален отказ или освобождаване от длъжност ще бъдат съобщавани на заинтересованите държави покровителки.

Член 103 II. Функции[редактиране]

Комитетите на интернираните лица ще трябва да допринасят за физическото, моралното и интелектуалното добруване на интернираните.

По-специално ако интернираните решат да организират помежду си система за взаимопомощ, тази организация би била от компетенциите на споменатите комитети независимо от специалните задължения, с които да натоварени по силата на други разпоредби по тази конвенция.

Член 104 III. Прерогативи[редактиране]

От членовете на комитетите на интернираните лица няма да се иска да извършват никаква друга работа, ако упражняването на функциите им бъде затруднена от това.

Членовете на комитетите на интернираните лица могат да посочват измежду интернираните лица помощниците, които ще им бъдат необходими. Ще им бъдат правени всички материални улеснения, по-специално известна свобода на движение, необходима за изпълнението на техните задължения (посещения на трудови отряди, приемане на стоки и други).

Ще бъдат предоставени също така всички улеснения на членовете на тези комитети за тяхната писмена и телеграфна кореспонденция със задържащите власти, с държавите покровителки, с Международния комитет на Червения кръст и с техните делегати, както и с организациите, които оказват помощ на интернираните. Членовете на тези комитети в трудовите отряди ще се ползват от същите улеснения за кореспонденцията си с комитета на интернираните лица н основното място за интерниране. Тази кореспонденция няма да бъде ограничавана, нито смятана за част от квотата, спомената в член 107.

Членовете на комитета не могат да бъдат премествани, без да им бъде дадено необходимото време, за да запознаят заместниците си с текущите дела.


Глава VIII. ВРЪЗКИ С ВЪНШНИЯ СВЯТ[редактиране]

Член 105 Нотификация на взетите мерки[редактиране]

Веднага щом интернират закриляни лица, задържащите държави ще доведат да знанието им, до знанието на държавата, чиито граждани са те, и до знанието на тяхната държава покровителка мерките, предвидени за изпълнение на разпоредбите на тази глава. Задържащите държави също така ще уведомяват заинтересуваните страни за всяко следващо изменение на тези мерки.

Член 106 Карта за интерниране[редактиране]

Всеки интерниран ще има право веднага след интернирането му или най-късно до една седмица след пристигането му в някое място за интерниране, а също така и в случай на заболяване или на преместване на друго място за интерниране или в болница да изпрати направо до семейството си, от една страна, и дo Централната агенция, предвидена в член 140, от друга страна, карта за интерниране, издадена, ако е възможно, съгласно приложения към тази конвенция образец, уведомявайки близките си за своето интерниране, за своя адрес и за здравословното си състояние. Упоменатите карти ще бъдат предавани колкото е възможно по-бързо и по никакъв начин не могат да бъдат забавяни.

Член 107 Кореспонденция[редактиране]

На интернираните лица ще бъде разрешено да изпращат и да получават писма и карти. Ако задържащата държава сметне за необходимо за ограничи броя на писмата и на картите, изпращани от всяко интернирано лице, този брой не може да бъде по-малко от две писма и четири карти месечно; те ще бъдат съставени, доколкото е възможно, в съответствие с приложените към тази конвенция образци. Ако трябва да бъдат направени ограничения на кореспонденцията, изпращана до интернираните, нареждане за тези ограничения може да бъде дадено само от държавата, чиито граждани са интернираните лица, евентуално по искане на задържащата държава. Тези писма и карти трябва да бъдет предавани експедитивно и не могат да бъдат забавяни или задържани по съобръжения от дисциплинарен характер.

Интернираните лица, които са останали дълго време без новини от близките си или които нямат възможност да получават или да изпращат подобни известия по обикновения пощенски път, както и онези, които са твърде далече от домовете си, ще получават разрешение да изпращат телеграми, като заплащат телеграфните такси в такава валута, с каквато разполагат. Те също така ще се ползват от подобна мярка в случаите, които са признати за спешни.

Като правило кореспонденцията на интернираните лица ще бъде написана на матерния им език. Участващите в конфликта страни ще могат да дават разрешение за изпращане на кореспонденция на други езици.

Член 108 Изпращане на помощи: I. Общи принципи[редактиране]

На интернираните лица ще бъде разрешено да получават, по пощата или по друг начин, индивидуални или колективни пратки, съдържащи предимно хранителни продукти, дрехи, медикаменти, както и книги и предмети с религиозен, образователен и развлекателен характер за задоволяване на техните нужди. Тези пратки по никакъв начин няма да освобождават задържащата държава от задълженията ѝ по тази конвенция.

Ако съображения от военен характер изискват за бъде ограничено количеството на тези пратки, съобщение за това ще бъде навреме изпратено на държавата покровителка, на Международния комитет на Червения кръст или на друга организация, която оказва помощ на интернираните и носи отговорност за предаването на тези пратки.

Условията за изпращане на индивидуални или колективни пратки ще бъдат предмет, ако това е необходимо, на специални споразумения между заинтересованите държави, които в никакъв случай не могат да забавят предаването на пратките с помощи за интернираните. Пакетите с храна и дрехи не трябва да съдържат книги. Медикаментите, като правило, ще бъдат изпращани в колективни колети.

Член 109 II. Колективни помощи[редактиране]

При липса на специални споразумения между участващите в конфликта страни за начините на приемане и разпределяне на пратките с колективни помощи ще бъде прилаган правилникът за колективните пратки, приложен към тази конвенция.

Предвидените по-горе специални споразумения в никакъв случай няма да огграничават правото на комитетите на интернираните лица да получават колективните пратки с помощи за интернираните да ги разпределят и да се разпореждат с тях в интерес на получателите.

Споменатите споразумения също така няма да ограничават правото на представителите на държавата покровителка, на Международния комитет на Червения кръст или на някоя друга организация, която оказва помощ на интернираните и носи отговорност за предаването на тези колективни пратки, да контролират разпределението им между техните получатели.

Член 110 III. Освобождаване от пощенски такси и транспортни разходи[редактиране]

Всички пратки с помощи, предназначени за интернирани лица, ще бъдат освобождавани от вносни или митнически и други мита.

Всички пощенски пратки, включително колетите с помощи и паричните преводи, адресирани до интернираните лица от други страни или изпращани от интернираните по пощата направо или чрез предвидените в член 136 информационни бюра и предвидената в член 140 Централна информационна агенция, ще бъдат освобождавани от всички пощенски такси както в страните, от които те произхождат, и в страните, в които се получават, така и в страните, през които преминават. Именно за тази цел освобождаването от такси, предвидено в Световната пощенска конвенция от 1947 година и в споразуменията на Световния пощенски съюз в полза на цивилните лица, граждани на неприятелска страна, които са задържани в лагери или в граждански затвори, ще обхване и другите интернирани лица, закриляни от тази конвенция. Страните, които не са подписали горепосочените споразумения, ще бъдат задължени да освобождават от такси при същите обстоятелства.

Транспортните разходи за пратките с помощи, предназначени за интернирани лица, които поради тежината си или друга причина не могат да им бъдат изпратени по пощата, ще бъдат за сметка на задържащата държава във всички територии под неин контрол. Другите държави, които са страни по конвенцията, ще поемат транспортните разходи съответно в своите територии.

Разходите за транспорт на пратки, които не са предвидени в горните алинеи, ще бъдат за сметка на изпращача.

Високодоговарящите страни ще положат усилия, за да намалят колкото е възможно повече таксите за телеграми, изпращани от интернираните лица или адресирани до тях.

Член 111 Специални транспортни средства[редактиране]

Ако военните действия попречат на заинтересованите страни да изпълнят задълженията си да осигурят превоза на пощата и пратките с помощи, предвидени в член 106, 107, 108 и 113, заинтересуваните държави покровителки Международния комитет на Червения кръст или някоя друга организация, надлежно одобрена от участващите в конфликта страни, ще могат да се заемат с транспортирането на тези пратки с подходящи транспортни средства (вагони, моторни превозни средства, кораби и самолети и други). За тази цел високодоговарящите страни ще положат усилия, за да ги снабдят с тези превозни средства и да разрешат движението им, особено като издават необходимите пропуски.

Тези превозни средства ще могат също така да бъдат използвани за превозване на:

а) кореспонденцията, списъците и докладите, разменяни между предвидената в член 140 Централна информационна агенция и предвидените в член 136 национални бюра;

б) кореспонденцията и докладите относно интернираните лица, които държавите покровителки, Международния комитет на Червения кръст или някоя друга организация, оказваща помощ на интернираните лица, разменят било със своите делегати, или с участващите в конфликта страни.

Тези разпоредби не ограничават с нищо правото на която и да е от участващите в конфликта страни да организира, ако предпочита това, други средства за транспорт и да издава пропуски за тях при взаимно съгласувани условия.

Разноските, свързани с използването на тези транспортни средства, ще бъдат – пропорционални на значението на тези пратки – за сметка на участващите в конфликта страни, чиито граждани се ползват от тези транспорти.

Член 112 Цензура и контрол[редактиране]

Цензурата на кореспонденцията, адресирана до интернираните или изпращана от тях, трябва да се извършва в най-краткия възможен срок.

Контролът на пратките, предназначени за интернираните лица, не трябва да се извършва при такива условия, които биха причинили разваляне на съдържащите се в тях хранителни продукти. Той ще става в присъствието на получателя или на друго интернирано лице, упълномощено от него. Предаването на индивидуалните или колективните пратки не може да бъде забавяно под предлог, че има затруднения във връзка с цензурата.

Всяка забрана по отношение на кореспонденцията, издадена от участващите в конфликта страни по военни или политически съображения, ще бъде само временна и ще се прилага колкото е възможно по-кратко.

Член 113 Издаване и предаване на юридически документи[редактиране]

Задържащите държави ще осигуряват всички необходими улеснения за препращането чрез държавата покровителка, чрез предвидената в член 140 Централна агенция или по други подходящи начини, на завещания, пълномощия или други документи, предназначени за интернираните лица или изпратени от тях.

При всички случаи задържащата държава ще оказва съдействие на интернираните при съставянето и съответната заверка на такива документи и, по-специално, ще им разрешава да се съветват с адвокат.

Член 114 Управление на имуществото[редактиране]

Задържащата държава ще прави на интернираните всички улеснения, които са им необходими, за да управляват имуществото си, ако не противоречат на условията за интерниране и да действащото законодателство. За тази цел споменатата държава може да им даде разрешение да напуснат мястото, където са интернирани, при спешни случаи о ако обстоятелствата позволяват това.

Член 115 Улеснения при подготовката и воденето на съдебни дела[редактиране]

Във всички случаи, когато интернираното лице е страна в който е да е процес пред който и да е съд, задържащата държава по негово искане ще уведоми съда за неговото задържане и, в границите на закона, ще има грижата да бъдат взети всички необходими мерки, за да не му бъде нанесена никаква вреда вследствие на неговото интерниране, що се отнася до подготовката и воденето на неговия процес или що се отнася до изпълнението на каквото и да е решение, произнесено от съда.

Член 116 Посещения[редактиране]

На всеки интерниран ще бъде разрешено да приема, на редовни интервали от време и колкото е възможно по-често, посетители и особено близки родственици.

Доколкото е възможно, на интернираните ще бъде разрешено да посещават домовете си при спешни случаи, особено при смърт или тежко заболяване на техни близки.

Глава IX. НАКАЗАТЕЛНИ И ДИСЦИПЛИНАРНИ САНКЦИИ[редактиране]

Член 117 Разпоредби. Приложим закон.[редактиране]

С изключение на случаите, предвидени в разпоредбите на тази глава, законите, които са в сила на територията, където се намират интернираните, ще продължат да бъдат прилагани спрямо онези от тях, които извършват нарушения по време на интернирането си.

Ако законите, правилниците или наредбите обявяват за наказуеми някои действия, извършени от интернираните, но същите действия не са наказуеми, когато са извършени от лица, които не са интернирани, за тези действия могат да бъдат наложени само дисциплинарни наказания.

Никой интерниран не може да бъде наказан повече от един път за едно и също деяние или по едно и също обвинение.

Член 118 Наказания[редактиране]

При издаване на присъда съдилищата или властите, доколкото е възможно, ще вземат предвид, че подсъдимият не е гражданин на задържащата държава. Те ще бъдат свободни да намалят наказанието, предвидено за нарушението, в което е обвинен интернираният, и няма да бъдат задължени да прилагат предвидения минимален размер на наказанието.

Забранени са затварянето в помещения без дневна светлина и въобще всички форми на жестокост без изключение.

Интернираните лица, които са били наказани дисциплинарно или по съдебен ред, след изтърпяване на наказанието няма да бъдат третирани различно от другите интернирани.

Времетраенето на предварителния арест на интернирания ще бъде приспадано от срока на всяко наказание, предвиждащо затваряне, което му е било наложено дисциплинарно или по съдебен ред.

Комитетите на интернираните лица ще бъдат уведомявани за всички съдебни процедури, възбудени срещу интернирани лица, както и за техните резултати.

Член 119 Дисциплинарни наказания[редактиране]

Дисциплинарните наказания, налагани на интернираните, ще бъдат следните:

1) Глоба до 50 % от трудовото възнаграждение, което интернираният иначе би получил съгласно член 95, за период, не по-дълъг от 30 дни.

2) Премахване на привилегии, дадени извън третирането, предвидено от тази конвенция.

3) Извънредни наряди за не повече от два часа дневно за поддържане на помещенията за интернираните лица.

4) Арест.

В никакъв случай дисциплинарните наказания не трябва да бъдат нехуманни, жестоки или опасни за здравето на интернираните. При налагането на тези наказания трябва да се държи сметка за възрастта, пола и здравословното състояние на интернираните.

Времетраенето на всяко отделно наказание не трябва в никакъв случай на надхвърля максимума от 30 последователни дни дори когато при разглеждане на неговия случай интернираният трябва да отговаря за няколко нарушения на дисциплината, независимо дали са свързани помежду си или не.

Член 120 Бягство[редактиране]

Избягалите интернирани лица, заловени отново след бягството им при опит за бягство, ще подлежат само на дисциплинарно наказание за това деяние – дори когато има повтарящо се нарушение.

В отклонение от разпоредбите на член 118, алинея 3 интернираните лица, получили наказание за бягство или опит за бягство, ще могат да бъдат подложени на специален режим на надзор – при условие този режим да се отразява на здравословното им състояние, да бъде изтърпяван в някое място да интерниране и да не включва премахването на никоя от гаранциите, дадени на интернираните по тази конвенция.

Интернираните, които са съдействали за бягство или за опит за бягство, ще подлежат само на дисциплинарно наказание.

Член 121 Нарушения, свързани помежду си[редактиране]

Бягството или опитът за бягство, дори ако се повтаря, няма да бъде считано за утежняващо вината обстоятелство, в случай че интернираният и привлечен под съдебна отговорност за нарушения, извършени по време на бягството.

Участващите в конфликта страни ще осигурят компетентните власти да проявяват снизходителност, когато преценяват въпроса, дали някои извършено от интернирания нарушение трябва да бъде наказвано дисциплинарно или съдебно, например що се отнася до деяния, свързани с бягство – било то успешно или неуспешно.

Член 122 Разследване. Предварителен арест[редактиране]

Деянията, които съставляват нарушения на дисциплината ще бъдат разследвани незабавно. Това правило ще се прилага по-точно при бягство или опит за бягство и отново заловеният интерниран ще бъде предаван колкото е възможно по-скоро на компетентните власти.

За всички интернирани лица предварителният арест в случай на дисциплинарно нарушение ще се свежда до минимум и няма да надхвърля 14 дни; при всички случаи времетраенето му ще се приспада от срока на присъда за лишаване от свобода.

Разпоредбите на член 124 и 125 ще се прилагат по отношение на интернираните лица, които са в предварителен арест за дисциплинарно нарушение.

Член 123 Компетентни власти. Процедури[редактиране]

Без да се накърнява компетентността на съдилищата и на върховните власти, дисциплинарните наказания могат да бъдат налагани само от коменданта на мястото за интернирани лица или от отговорен офицер или служител, който го замества или комуто е делегирана неговата дисциплинарна власт.

Преди да бъде наложено дисциплинарно наказание, обвиняемият интерниран ще бъде точна уведомен за нарушенията, в които се обвинява. Ще му бъде дадена възможност да обясни поведението си и да се защити. Ще му бъде разрешено по-специално да посочи свидетели и да ползва, ако е необходимо, услугите на квалифициран преводач. Решението ще бъде произнесено в присъствието на обвиняемия и на член на Комитета за интернираните лица.

Не може са изтече повече от месец между решението за дисциплинарно наказание и изпълнението му.

Когато на някой интерниран бъде наложено ново дисциплинарно наказание, изпълнението на всяко от тези наказания трябва да е отделено едно от друго поне с тридневен срок, ако едното от тези наказания е за срок от 10 или повече дни.

Комендантът на мястото за интернирани лица трябва да води регистър за налаганите дисциплинарни наказания, който ще бъде на разположение на представителите на държавата покровителка за проверка.

Член 124 Помещения за дисциплинарни наказания[редактиране]

В никой случай интернираните лица не могат да бъдат премествани в затворнически помещения (затвори, каторги, изправителни домове и други) за да изтърпяват там дисциплинарни наказания.

Помещенията, в които ще бъдат изтърпявани дисциплинарните наказания, ще бъдат съобразени с хигиенните изисквания; в частност те ще бъдат снабдявани с подходяща постеля. Интернираните лица, които изтърпяват наказание, ще могат да поддържат чистотата си.

Интернираните жени, изтърпяващи дисциплинарно наказание, ще бъдат задържани в помещения, различни от тия за мъжете, и ще бъдат поставяни под прекия надзор на жени.

Член 125 Съществени гаранции[редактиране]

Дисциплинарно наказаните интернирани лица ще имат възможност всеки ден да правят упражнения и да бъдат на открито поне в продължение на два часа.

Ще им бъде разрешавано при поискване да се явяват на всекидневен медицински преглед; ще им бъдат оказвани грижи, които здравословното им състояние изисква, и, ако това се налага, ще бъдат изпращани в лазарета на мястото за интерниране или в болница.

На интернираните лица ще бъде разрешено да четат и да пишат, както и да изпращат и да получават писма. Обаче колетите и паричните преводи могат да бъдат задържани до изтичане на срока на наказанието; тези колети и парични преводи ще бъдат междувременно поверявани на Комитета на интернираните лица, който ще предава в лазарета намиращите се в колетите хранителни продукти, подлежащи на разваляне.

Никой интерниран, който е наказван дисциплинарно, не може да бъди лишаван от привилегиите си по разпоредбите на член 107 и 143.

Член 126 Разпоредби, приложими за съдебно преследване[редактиране]

Разпоредбите на член 71 до 76 включително ще се прилагат по аналогия по отношение на същите процедури срещу интернирани лица, които се намират на националната територия на задържащата държава.

Глава X. ПРЕМЕСТВАНИЯ НА ИНТЕРНИРАНИ ЛИЦА[редактиране]

Член 127 Условия[редактиране]

Преместването на интернирани лица ще става винаги хуманно. Като общо правило то ще се извършва с влак или с други превозни средства или при условия, поне равни на тези, от които се ползват при преместванията си войските на задържащата държава. Ако, по изключение, някои премествания трябва да бъдат направени пеша, те не могат да се предприемат, ако физическото състояние на интернираните лица не позволява това, и не трябва в никой случай да ги излагат на преумора.

Задържащата държава ще ги снабдява по време на преместването с питейна вода и храна, достатъчни по количество, качество и разнообразие, за да ги поддържат в добро здраве, и с необходимото облекло, подходящ подслон и медицинска помощ. Задържащата държава ще взема всички подходящи предохранителни мерки, за да осигури тяхната безопасност по време на преместването, и ще изготвя преди тяхното отпътуване пълен списък на преместваните.

Интернираните болни, ранени и инвалиди, както и родилките няма да бъдат премествани, ако пътуването би увредило сериозно тяхното състояние, освен в случай, когато тяхната безопасност го налага.

Ако фронтът се приближи до някое място за интерниране, намиращите се там интернирани няма да бъдат премествани освен ако преместването им може да се извърши при достатъчни условия за безопасност или ако те са изложени на по-големи рискове, оставайки там, където се намират, отколкото, ако бъдат преместени.

Когато взема решение относно преместване на интернирани лица, задържащата държава ще отчита техните интереси, и по-точно няма да прави нищо, за да увеличава затрудненията по репатрирането им и връщането им по домовете.

Член 128 Начин[редактиране]

В случай на преместване интернираните ще бъдат официално уведомявани за отпътуването си и за новия пощенски адрес. Тази нотификация ще им бъде направена навреме, за да могат да приготвят багажа си и да предизвестят близките си.

Ще им бъде разрешено да вземат със себе си личните си вещи, кореспонденцията си и колетите, пристигнали за тях. Теглото на тези багажи може да бъде ограничавано, ако условията на преместване го изискват, но в никой случай до по-малко от 25 кг но интернирано лице.

Поща и колети, адресирани до предишното място на интерниране, ще им бъдат препращани без забавяне.

Комендантът на мястото на интерниране ще вземе в съгласие с Комитета на интернираните лица необходимите мерки за осигуряване превоза на общите имущества на интернираните или на багажа, който интернираните не могат да вземат със себе си поради направените ограничения по силата на алинея втора на този член.

Глава XI. СМЪРТНИ СЛУЧАИ[редактиране]
Член 129 Завещания, смъртни актове[редактиране]

Завещанията на интернираните ще бъдат получавани за отговорно пазене от съответните власти и в случай на смърт интернираното лице неговото завещание ще бъде незабавно предавано на предварително посоченото от него лице.

Смъртта на интернираните ще бъде установявана от лекар и ще бъде издаван смъртен акт, сочещ причините за смъртта и условията, при които тя е настъпила.

Официално надлежно заверен списък на смъртните случаи, съставен съобразно съответната процедура в сила на територията, където се намира мястото на интерниране, и заверено копие на този списък ще бъдат изпратени незабавно да държавата покровителка, както и на предвидената в член 140 Централна агенция.

Член 130 Погребение. Кремация[редактиране]

Задържащите власти ще имат грижата лицата, починали по време на интернирането им, да бъдат погребани с почит, ако е възможно съгласно обредите на религията, на която са принадлежали, и гробовете им ще бъдат зачитани, подходящо поддържани и означени по такъв начин, че да могат винаги да бъдат намерени.

Починалите интернирани лица ще бъдат погребвани в отделни гробове освен ако непреодолими обстоятелства изискват използването на общ гроб. Труповете могат да бъдат изгаряни само по повелителни съображения за хигиена или религията на починалия изискват това или ако самият той е изказал желание за това. В случай на кремация този факт и причините за кремацията ще бъдат посочени в смъртния акт на починалия. Прахта ще бъде задържана за отговорно пазене от задържащите власти и ще бъде предадена колкото е възможно по-скоро на близките на починалия, по тяхно искане.

Веднага, щом условията позволяват и най-късно при приключване на военните действия, задържащата държава ще предаде посредством информационните бюра, предвидени в член 136, на държавите, към които са се числели починалите интернирани лица, списъци на гробове но починалите интернирани лица. Тези списъци ще съдържат всички подробности, необходими за установяване на самоличността на починалите интернирани лица и за точното място на техните гробове.

Член 131 Интернирани, които са убити или ранени при особени обстоятелства[редактиране]

Всеки смъртен случай или всяко тежко нараняване на интерниран, за което е установено или се подозира, че е било причинено от охраната, от друг интерниран или от което и да е било друго лице, както и всеки смъртен случай, причината за който е неизвестна, ще бъдат незабавно последвани от официално разследване от страна на задържащата държава.

Съобщение във връзка с това веднага ще бъде изпратено на държавата покровителка. Показанията на всеки свидетел ще бъдат приемани в доклад, включващ тези показания, ще бъде съставен и изпратен на посочената държава покровителка.

Ако проведеното разследване установи виновността на едно или повече лица, задържащата държава ще вземе всички необходими мерки за съдебното пресладване на отговорното лице или на отговорните лица.


Глава XI. ОСВОБОЖДАВАНЕ, РЕПАТРИРАНЕ И НАСТАНЯВАНЕ В НЕУТРАЛНИ СТРАНИ[редактиране]

Член 132 По време на военни действия и окупация[редактиране]

Всяко интернирано лице ще бъде освободено от задържащата страна веднага, щом причините, които са мотивирали неговото интерниране, престанат да съществуват.

Освен това участващите в конфликта страни ще се постараят да сключат по време на военните действия споразумения относно освобождаването, репатрирането, завръщането на местожителство им и настаняването им в неутрална страна на някои категории интернирани лица, а именно деца, бременни жени и майки с кърмачета и с малки деца, ранени и болни или интернирани, които са били задържани за дълъг период от време.

Член 133 След приключване на военните действия[редактиране]

Интернирането ще бъде преустановено колкото е възможно по-скоро след приключването на военните действия. Интернираните лица, намиращи се на територията на някоя участваща в конфликта страна, срещу които е възбудено съдебно производство за нарушения, които не са наказуеми изключително с дисциплинарни наказания, ще могат да бъдат задържани до приключване на съдебното дирене и, ако обстоятелствата изискват това, до изтърпяване на наказанието. Същото ще се прилага и към интернираните, които дотогава са били осъдени на лишаване от свобода.

По споразумение между задържащата държава и заинтересуваните държави след приключване на военните действия или окупацията на териториите могат да бъдат създадени комитети за издирване на разпръснатите интернирани лица.

Член 134 Репатриране и завръщане на последното местоживеене[редактиране]

Високодоговарящите страни ще положат усилия след приключване на военните действия или на окупацията да обезпечат завръщането на всички интернирани на последното им местоживеене или да улеснят репатрирането.

Член 135 Разходи[редактиране]

Задържащата държава ще поеме разходите по завръщането на освободените интернирани лица по местата, където са живели по време на интернирането им, или, ако тя ги е задържала по време на транзитно пътуване или на пътуване по море, разходите за завършване на пътуването на пътуването им или за връщане до мястото, откъдето са тръгнали.

Ако задържащата държава откаже да даде разрешение за пребиваване на нейна територия на някой освободен интерниран, който по-рано е имал там постоянно местожителство, тя ще заплати разходите за репатрирането му. Ако обаче интернираният предпочете да се завърне в своята страна на своя отговорност или по заповед на правителството, на което дължи вярност, задържащата държава не е длъжна да заплати тези разходи извън своята територия. Задържащата държава не е длъжна да заплаща разходите по репатрирането на лице, което е било интернирано по свое собствено искане.

Ако интернираните бъдат преместени съгласно член 45, държавата, която ги премества, и държавата, която ги приема, ще се споразумеят относно дела на разходите, който всяка от тях ще понесе.

Предходните разпоредби няма да накърняват специалните споразумения, сключени между участващите в конфликта страни относно размяната и репатрирането на техни граждани, намиращи се в ръцете на неприятеля.

Раздел V. ИНФОРМАЦИОННИ БЮРА И ЦЕНТРАЛНА ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ[редактиране]

Член 136 Национални бюра[редактиране]

От началото на конфликта и при всички случаи на окупация всяка от участващите н конфликта страни ще открие официално информационно бюро, натоварено да получава и предава сведения относно закриляните деца, намиращи се в нейна власт.

В най-краткия възможен срок всяка от участващите в конфликта страни ще предава на своето бюро сведения относно взетите от нея мерки срещу всяко закриляно лице, задържано за повече от две седмици, изпратено на принудително местоживеене или интернирано. Освен това тя ще натовари съответните служби да дават редовно на гореспоменатото бюро указания относно настъпилите промени в състоянието на тези закриляни лица, като например премествания, освобождавания, репатрирания, бягства, настаняване в болници, раждания и смъртни случаи.

Член 137 Предаване на сведения[редактиране]

Всяко национално информационно бюро веднага ще предава сведения за закриляните лица на държавите, чиито граждани са те, или на държавата на чиято територия те са пребивавали, по най-бърз начин и посредством държавите покровителки или посредством предвидената в член 140 Централна агенция. Бюрата ще отговарят също така на всички запитвания, които им бъдат отправяни относно закриляните лица.

Информационните бюра ще дават сведения относно някое закриляно лице освен в случаите, при които даването на тези сведения би могло да увреди на заинтересованото лице или на близките му. Дори в такъв случай исканите сведения не могат да бъдат отказвани на Централната агенция, която, след като бъде уведомена за обстоятелствата, ще вземе необходимите предпазни мерки, указани в член 140.

Всички писмени съобщения, направени от някое информационно бюро, ще бъдат заверявани с подпис и печат.

Член 138 Необходими сведения[редактиране]

Сведенията, получени в националното бюро и предадени от него, ще имат такъв характер, че да направят възможно точното установяване на самоличността на закриляното лице и бързото уведомяване на близките му. Сведенията за всяко лице ще съдържат поне фамилия, собствени имена, място и дата на раждане, националност, последно местожителство, отличителни белези, име на бащата и моминското име на майката, дата, място и естество на взетата мярка по отношение на лицето, адрес, на който може да му бъде изпращана кореспонденция, както името и адреса на лицето, което трябва да бъде уведомено.

Също така сведения за здравословното състояние на тежко заболелите или тежко ранените лица ще бъдат редовно изпращани – ако е възможно – всяка седмица.

Член 139 Предаване на ценни лични вещи[редактиране]

Всяко национално информационно бюро ще бъде освен това натоварено да приема всички ценни лични предмети, оставени от закриляните лица, посочени в член 136, и по-специално от онези от тях, които са били репатрирани или освободени, които са избягали или починали. То ще изпраща направо или, ако е необходимо, посредством Централната агенция тези ценности на заинтересованите лица. Такива вещи ще бъдат изпращани от бюрото в запечатани пакети, придружени с декларация за самоличността на лицата, на които са принадлежали тези предмети, и пълен списък на нещата, които се намират в пакета. Приемането и изпращането на всички ценни предмети от този род ще бъдат подробно записвани в съответни регистри.

Член 140 Централна агенция[редактиране]

Централната информационна агенция за закриляните лица, и по-специално за интернираните, ще бъде създадена в някоя неутрална страна. Международния комитет на Червения кръст ще предложи на заинтересованите държави, ако сметнат това за необходимо, организирането на такава агенция, която може да бъде същата като предвидената в член 123 от Женевската конвенция относно третирането на военнопленниците от 12 август 1949 година.

Дейността на тази агенция ще бъде да събира всички сведения от вида, определен в член 136, които тя може да получи по официален или частен път, и да ги предава колкото е възможно по-скоро на страните, от които произхождат или в които имат местожителство си заинтересованите лица, освен в случаите, при които това предаване би могло да навреди на лицата, за които се отнасят тези сведения, или на близките им. Тя ще получава от участващите в конфликта страни всички подходящи улеснения за предаването на тази информация.

Високо договарящите страни, и по-специално онези от тях, чиито граждани се ползват от услугите на Централната агенция, се поканват да оказват на агенцията финансовата подкрепа, от която тя се нуждае.

Предходните разпоредби не трябва да бъдат тълкувани като ограничаващи хуманитарната дейност на Международния комитет на Червения кръст и на упоменатите в член 142 дружества за оказване на помощ.

Член 141 Освобождаване от пощенски такси[редактиране]

Кореспонденцията на националните информационни бюра и на Централната информационна агенция ще се освобождават от пощенски такси и от всички такси (съгласно член 110 и) до най-голяма възможна степен, от телеграфните такси или поне ще се ползват от значителни намаления на таксите.

ЧАСТ IV. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КОНВЕНЦИЯТА[редактиране]

Раздел I. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ[редактиране]

Член 142 Дружества за оказване на помощ и други организации[редактиране]

Под уговорка за мерките, които задържащите държави смятат за необходими да вземат, за да осигурят своята сигурност или за да се справят с каквато и да е друга основателна нужда, представителите на религиозни организации, на дружества за помощ или на други организации, които подпомагат закриляните лица, ще получават от горепосочените държави – за себе си или за акредитираните от тях лица – всички необходими улеснения, за да могат да ги посещават, да разпределят помощите от всякакъв източник, предназначени за религиозни или просветни нужди или за отдиха на закриляните лица, и да подпомагат същите при организиране на свободното им време в лагерите. Такива дружества могат да бъдат учредени на територията на задържащата държава, в някоя друга страна или да имат международен характер.

Задържащата държава може да ограничи броя на дружествата и организациите, на чиито делегати ще бъде разрешено за упражняват своята дейност на нейна територия и под неин контрол, при условие обаче, че подобно ограничение няма да пречи да бъде оказвана ефективна и достатъчна помощ на всички закриляни лица. Особеното положение на Международния комитет на Червения кръст в тази област ще бъде признавано и зачитано по всяко време.

Член 143 Контрол[редактиране]

На представителите или на делегатите на държавите покровителки ще бъде разрешено да посещават всички места, където се намират закриляни лица, а именно местата, където има интернирани лица, местата със задържани лица и местата, където работят.

Те ще имат достъп до всички помещения, използвани от закриляните лица, и ще могат да разговарят с тях без свидетели, лично или с преводач.

Такива помещения не могат да бъдат забранявани освен поради повелителни военни нужди, само по изключение и временно. Времетраенето и честотата на тези помещения няма да бъдат ограничавани.

Тези представители и делегати ще имат пълна свобода да избират местата, които желаят да посетят. Задържащата държава, държавата окупаторка, държавата покровителка и в някои случаи държавата, от която произхождат лицата, които ще бъдат посетени, ще могат да се споразумеят помежду си, за да бъдат допуснати да участват в тези помещения сънародници на интернираните лица.

Делегатите на Международния комитет на Червения кръст ще се ползват от същите привилегии. Определянето на тези делегати подлежи на одобрение от държавата, в чиято власт са териториите, където изпълняват своите задължения.

Член 144 Разпространение на конвенцията[редактиране]

Високодоговарящите страни се задължават да разпространяват колкото е възможно по-широко както в мирно, така и по време на война текста на тази конвенция в своите страни, а именно да включват изучаването ѝ в програмите за военно обучение и, ако е възможно, в програмите за обучение на граждански лица по такъв начин, че нейните принципи да станат известни на цялото население

Гражданските, военните, полицейските или други власти, които по време на война носят отговорност по отношение на закриляните лица, трябва да притежават текста на конвенцията и да бъдат специално запознати с нейните разпоредби.

Член 145 Преводи. Правила за прилагане[редактиране]

Високодоговарящите страни ще си предават една на друга посредством Швейцарския федерален съвет и по време на военните действия посредством държавите покровителки официалните преводи на тази конвенция, както и законите и правилниците, които те могат да приемат, за да осигурят прилагането ѝ.

Член 146 Наказателни санкции: I. Общи положения[редактиране]

Високодоговарящите страни се задължават да вземат всички необходими законодателни мерки, за да определят ефективните наказателни санкции, които трябва да се прилагат по отношение на лицата, извършили или дали нареждане да бъде извършено някое от тежките нарушения на тази конвенция, определени от следващия член.

Всяка високодоговаряща страна има задължението да издири лицата, обвинени че са извършили или че са дали нареждане да бъде извършено някое от тези тежки нарушения, и тя ще трябва да ги изправи пред собствените си съдилища независимо от тяхната националност. Тя ще може също така, ако предпочита и съобразно с условията, предвидени в собственото ѝ законодателство, да ги предаде за съдене на друга висикодоговаряща страна, заинтересована от преследването им, стига тази високодоговаряща страна да има доказателства, които ѝ дават основание да предяви обвинение към тези лица.

Всяка високодоговаряща страна ще вземе необходимите мерки, за да бъдат преустановени всички действия, които противоречат на разпоредбите на тази конвенция, извън определените в следния член тежки нарушения.

При всички обстоятелства обвиняемите ще се ползват от гаранции относно процедурата и правото на защита, които няма да бъдат по-малки от предвидените в член 105 и следващите на Женевската конвенция относно третирането на военнопленниците от 12 август 1949 година.

Член 147 II. Тежки нарушения[редактиране]

Тежките нарушения, споменати в предходния член, са онези, които обхващат едно или друго от следните действия, ако те са извършени срещу лица или имущества, закриляни от конвенцията: умишлено убийство, изтезания или нечовешко третиране, включително и биологически опити, преднамерено причиняване на големи страдания или тежки увреждания на тялото или на здравето, незаконно депортиране или преместване, незаконно задържане в затвор, принуждаване на някое закриляно лице да служи във въоръжените сили на неприятелска страна или лишаване на това лице от неговото право да бъде редовно и безпристрастно съдено съгласно предписанията на тази конвенция, вземането на заложници, незаконни, произволни и провеждани в големи мащаби разрушения и присвоявания на имущества, без да са оправдани от военните нужди.

Член 148 III. Отговорности на договарящите страни[редактиране]

На никоя високодоговаряща страна няма да бъде позволено да освобождава себе си или някоя друга високодоговаряща страна от отговорностите, които тя самата или някоя друга високодоговаряща страна носят по отношение на нарушенията, посочени в предходния член.

Член 149 Анкетна процедура[редактиране]

По искане на една от участващите в конфликта страни трябва да бъде произведена анкета по начин, определен от заинтересованите страни, относно всяко твърдение за нарушение на конвенцията.

Ако не се постигне съгласие относно процедурата на анкетата, заинтересованите страни ще трябва да се договорят за избора на арбитър, който ще реши каква процедура да бъде следвана.

Щом бъде установено нарушението, участващите в конфликта страни ще сложат край на това нарушение, колкото е възможно по-скоро.

Раздел II. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ[редактиране]

Член 150 Езици[редактиране]

Тази конвенция е съставена на английски и френски езици. И двата текста са еднакво достоверни.

Швейцарският федерален съвет ще нареди да бъдат изготвени официални преводи на конвенцията на руски и испански езици.

Член 151 Подписване[редактиране]

Тази конвенция, която носи днешна дата ще може до 12 февруари 1950 година да бъде подписана от името на държавите, представени но конференцията, която бе открита в Женева на 21 април 1949 година.

Член 152 Ратификация[редактиране]

Тази конвенция ще бъде ратифицирана колкото е възможно по-скоро и ратификационните документи ще бъдат депозирани в Берн.

За депозирането на всеки ратификационен документ ще бъде съставен протокол. От него Швейцарският федерален съвет ще връчи заверен препис на всички държави, от чието име е подписана конвенцията или е нотифицирано присъединяването му към нея.

Член 153 Влизане в сила[редактиране]

Тази конвенция ще влезе в сила шест месеца, след като поне два ратификационни документа бъдатдапозирани.

Впоследствие тя ще влезе в сила за всяка високодоговаряща страна шест месеца след депозирането на нейния ратификационен документ.

Член 154 Съотношение с Хагските конвенции[редактиране]

В отношенията между държавите, които са обвързани от Хагските конвенции относно законите и обичаите на сухопътната война – било конвенцията от 29 юли 1899 година или конвенцията от 18 октомври 1907 година, които са страни по тази конвенция, последната ще допълни раздел II и III от Правилника, приложен към споменатите Хагски конвенции.

Член 155 Присъединяване[редактиране]

Още от датата на влизането ѝ в сила тази конвенция ще бъде открита за присъединяване на всяка държава, от чието име конвенцията не е била подписана.

Член 156 Нотифициране на присъединявания[редактиране]

Присъединяванията към конвенцията ще бъдат писмено нотифицирани на Швейцарският федерален съвет и ще влизат в сила шест месеца след датата на получаване им.

Швейцарският федерален съвет ще съобщава за такива присъединявания на всички държави, от чието име конвенцията е била подписана или от чието име е нотифицирано присъединяване към нея.

Член 157 Незабавно влизане в сила[редактиране]

Положенията, предвидени в членове 2 и 3, ще позволят незабавно да влязат в сила документите за ратификация и присъединяване на участващите в конфликта страни, депозирани преди или след започване на военните действия или на окупацията. Швейцарският федерален съвет ще съобщава по най-бърз начин за ратификации и присъединявания, получени от участващите в конфликта страни.

Член 158 Денонсиране[редактиране]

Всяка от високодоговарящите страни ще има право да денонсира тази конвенция.

Денонсирането ще бъде нотифицирано писмено на Швейцарският федерален съвет, който ще го предаде на правителствата на всички високодоговарящи страни.

Денонсирането ще влезе в сила една година след нотифицирането, направено за него пред Швейцарският федерален съвет. Обаче денонсирането, нотифицирано когато денонсиращата държава участва в конфликт, няма да има никаква сила дотогава, докато не бъде сключен мир и докато не бъдат приключени действията за освобождаване и репатрирането на закриляните лица и връщането им на старото местожителство.

Денонсирането ще важи само по отношение на денонсиращата държава. То няма да има никаква сила по отношение на задълженията, които участващите в конфликта страни ще трябва да продължат да изпълняват по силата на принципите на международното право, така както те се определят от установените обичаи между цивилизованите държави, от законите на хуманността и повелите на обществената съвест.

Член 159 Регистрация в ООН[редактиране]

Швейцарският федерален съвет ще регистрира тази конвенция в Секретариата на ООН. Швейцарският федерален съвет ще уведомява също така Секретариата на ООН за всички ратификационни документи, присъединявания и денонсирания, които получава във връзка с тази конвенция.

В уверение на горното долуподписаните, като депозираха съответните си пълномощия, подписаха тази конвенция.

Сключена в Женева на 12 август 1949 година на английски и френски езици, като оригиналът трябва да бъде депозиран в архивите на Швейцарската конфедерация.[3] Швейцарският федерален съвет ще връчи заверен препис от конвенцията на всяка от подписалите я държави, както и на държавите, които са се присъединили към нея.

ПРИЛОЖЕНИЕ I ПРОЕКТОСПОРАЗУМЕНИЕ ЗА САНИТАРНИТЕ И БЕЗОПАСНИТЕ ЗОНИ И ПУНКТОВЕ[редактиране]

ПРИЛОЖЕНИЕ II ПРОЕКТОПРАВИЛНИК ЗА КОЛЕКТИВНИТЕ ПОМОЩИ[редактиране]

ПРИЛОЖЕНИЕ III КАРТА ЗА ИНТЕРНИРАНЕ[редактиране]

Бележки[редактиране]

  1. Convention de Genève relative à la protection des personnes civiles en temps de guerre du 12.08.1949
  2. Convention (IV) de Genève relative à la protection des personnes civiles en temps de guerre, 12 août 1949.Convention (IV) relative to the Protection of Civilian Persons in Time of War. Geneva, 12 August 1949.; United Nations Treaty Series Online Collection, volume 75. Pатифицирана от България с Указ № 181 на Президиума на Народното събрание от 22 май 1954 година. Виж Известия на Президиума на Народното събрание, брой 43 от 28 май 1954 година. В сила за България от 22 януари 1955 година. Виж също Емилия Янева (1990), Женевските конвенции от 12 август 1949 г.; Допълнителните протоколи от 1977 г., София: Медицина и физкултура, с.179-266. Виж също обнародвания текст на Конвенцията в Държавен вестник, брой 27 от 25 март 2014 година.
  3. Виж информацията за Женевските конвенции в архивите на Швейцарската конфедерация