Женевска конвенция (Трета) относно третирането на военнопленниците от 12 август 1949 година

От Уикиизточник
Направо към: навигация, търсене
Женевска конвенция (Трета) относно третирането на военнопленниците от 12 август 1949 година
(превод)[1]

'

Съдържание

Преамбюл[редактиране]

Подписаните пълномощници на правителствата, представени на дипломатическата конференция, свикана в Женева от 21 април до 12 август 1949 година, за да ревизира конвенцията, сключена в Женева на 27 юли 1929 година относно третирането на военнопленниците[2], се договориха за следното:

ЧАСТ I ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ[редактиране]

Член 1 Зачитане на конвенцията[редактиране]

Високодоговорящите страни се задължават да зачитат и да заставят да бъде зачитана настоящата конвенция при всички обстоятелства.

Член 2 Прилагане на конвенцията[редактиране]

Извън разпоредбите, които ще се прилагат в мирно време, настоящата конвенция ще се прилага и във всички случаи на обявена война или на какъвто и да е друг въоръжен конфликт, възникнал между две или повече високодоговарящи страни, дори ако положението на война не е признато от една от тях.

Конвенцията ще се прилага също така във всички случаи на окупация на цялата или на част от територията на една от високодоговарящите страни, дори ако тази окупация не среща никаква въоръжена съпротива.

Ако една от участващите в конфликта държави не е страна по настоящата конвенция държавите, които са страни по нея, ще си останат обвързани от конвенцията във взаимните си отношения. Освен това те ще бъдат обвързани от конвенцията спрямо упоменатата държава, ако последната приеме и прилага разпоредбите на конвенцията.

Член 3 Конфликти, които нямат международен характер[редактиране]

В случай на въоръжен конфликт, който няма международен характер и възниква на територията на една от високодоговарящите страни, всяка от участващите в конфликта страни ще бъде задължена да прилага поне следните разпоредби:

1) Лицата, които не участват пряко във военните действия, включително и членовете на въоръжените сили, които са сложили оръжие, и лицата, които са извадени от строя поради болест, нараняване, задържане в затвор или поради каквато и да е друга причина, ще бъдат при всички обстоятелства третирани хуманно, без никаква дискриминация, почиваща на различия в расата, цвета на кожата, религията или вярванията, пола, рождението или имотното състояние или какъвто и да е друг подобен критерий.

С оглед на това са и ще останат забранени по всяко време и навсякъде по отношение на горепосочените лица:

а) посегателствата върху живота и личността, а именно убийството във всичките му форми, осакатяванията, мъченията и изтезанията;

б) вземанията на заложници;

в) посегателствата върху личното достойнство, а именно унижаващото и деградиращо третиране;

г) произнасянето на присъди и тяхното изпълнение без предварително съдебно решение, произнесено от редовно конституиран съд, който има съдебни гаранции, признати за необходими от цивилизованите народи. 2) Ранените и болните ще бъдат прибирани и за тях ще се полагат грижи.

Някоя безпристрастна хуманитарна организация, като Международният комитет на Червения кръст, може да предложи услугите си на участващите в конфликта страни.

Участващите в конфликта страни ще продължават да полагат усилия, за да поставят в сила посредством специални споразумения всички или част от разпоредбите на настоящата конвенция.

Прилагането на предходните разпоредби няма да влияят върху правния статут на участващите в конфликта страни.

Член 4 Военнопленници[редактиране]

Военнопленници, по смисъла на настоящата конвенция, са попадналите във властта на неприятеля лица, които принадлежат към една от следните категории:

1) Членовете на въоръжените сили на някоя от участващите в конфликта страни, както и членовете на опълченията и на доброволните отряди, които са част от тези въоръжени сили.

2) Членовете на други опълчения и доброволни отряди, включително членовете на организираните съпротивителни движения, принадлежащи на някои от участващите н конфликта страни и действащи на или извън собствена територия, дори ако тя бъде окупирана, стига само тези опълчения или доброволни отряди, включително организираните съпротивителни движения, да отговарят на следните условия:

а) начело на тях стои лице, което носи отговорност за подчинените си;

б) да имат точно определен и разпознаваем от разстояние отличителен знак;

в) да носят открито оръжието;

г) да се съобразяват в своите операции със законите и обичаите на войната.

3) Членовете на редовни въоръжени сили, които се смятат подчинени на някое правителство или власт, непризнати от държавата, в която се намират военнопленниците.

4) Лицата, които придружават въоръжените сили, без да се числят в личния им състав, като например граждански лица от екипажите на военни самолети, военни кореспонденти, доставчици, членове на трудови отряди или на служби, натоварени с битовото обслужване на военните, при условие, че са били оторизирани от въоръжените сили, които придружават, като последните са длъжни да им издават за тази цел карта за самоличност, подобна на приложения образец.

5) Членовете на екипажите, включително и капитаните, кормчиите и юнгите на търговския флот и на екипажите от гражданското въздухоплаване на участващите в конфликта страни, които не се ползват от по-благоприятно третиране по силата на други разпоредби на международното право.

6) Населението на неокупирана територия, което при приближаване на неприятеля спонтанно взема оръжие, за да се бори срещу нашественическите войски, без да е имало време да се сформира в редовни военни единици, ако открито носи оръжието и зачита военните закони и обичаи.

Б. Ще се ползват също така от третирането, предвидено от тази конвенция за военнопленниците:

1) Лицата, които принадлежат или са принадлежали към въоръжените сили на окупираната страна, ако поради тази си принадлежност държавата окупаторка, дори ако първоначално ги е освободила, докато военните действия са се водили извън заеманата от нея територия, сметне за необходимо да пристъпи към интернирането им, особено когато тези лица са направили безуспешен опит да се присъединят отново към въоръжените сили, към които принадлежат и които водят сражение, или не са изпълнили заповед за интерниране.

2) Лицата, принадлежащи към една от изброените в настоящия член категории, които неутрални или невоюващи държави са приели на своя територия и са длъжни да интернират в съответствие с международното право, ако не предпочетат да им предоставят по-благоприятен режим: но спрямо тях няма да се прилагат разпоредбите на членове 8, 10, 15, 30, алинея пета, 58-67, 92 и 126, а в случаите, когато между участващите в конфликта страни и съответната неутрална или невоюваща държава съществуват дипломатически отношения, няма да се прилагат и разпоредбите на онези членове, които се отнасят до държавата покровителка. Когато съществуват такива дипломатически отношения на участващите в конфликта страни, към които се числят тези лица, ще бъде разрешено да упражняват по отношение на тях функциите на държавата покровителка по силата на настоящата конвенция, без да се уврежда на ония функции, които тези страни нормално упражняват по силата на дипломатическите и консулските обичаи и договори.

В. Този член по никакъв начин не влияе върху статута на санитарния персонал и на духовните лица, уреден в член 33 на настоящата конвенция.

Член 5 Начало и край на прилагането[редактиране]

Настоящата конвенция ще се прилага по отношение на лицата, които се имат предвид в член 4, веднага щом тези лица попаднат във властта на неприятеля и до окончателното им освобождаване и репатриране.

Ако по отношение на лица, участвали във военни действия и попаднали в ръцете на неприятеля, възникнат съмнения относно принадлежността им към някоя от категориите, изброени в член 4, те ще се ползват от закрилата на настоящата конвенция дотогава, докато техният статут бъде определен от компетентен съд.

Член 6 Специални споразумения[редактиране]

Извън споразуменията, изрично предвидени в членове 10, 23, 28, 33, 60, 65, 66, 67, 72, 75, 109, 110, 118, 119, 122 и 132, високодоговарящите страни ще могат да сключват други специални споразумения по всеки въпрос, който биха сметнали за уместно да уредят отделно. Никое специално споразумение не може да утежнява положението на военнопленниците, така както то е уредено от настоящата конвенция, нито да ограничава правата, които тя им дава.

Военнопленниците ще продължат да се ползват от тези споразумения, докато конвенцията се прилага по отношение на тях освен при изрични разпоредби в противен смисъл, включени в горопосочените или следващи споразумения или когато по отношение на военнопленниците една или друга участваща в конфликта страна прилага по-благоприятни мерки.

Член 7 Неотменимост на правата[редактиране]

Военнопленниците не могат в никой случай да се отказват частично или изцяло от правата, които им се обезпечават от настоящата конвенция и от специалните споразумения, които се имат предвид в предходния член, ако има такива.

Член 8 Държави покровителки[редактиране]

Настоящата конвенция ще се прилага със съдействието и под контрола на държавите покровителки, на които е възложено да защитават интересите на участващите в конфликта страни. За тази цел държавите покровителки ще могат, извън техния дипломатически или консулски персонал, да назначават делегати измежду собствените си граждани или измежду гражданите на други неутрални страни. Тези делегати ще бъдат предложени за одобрение от страна на държавата, в която те ще изпълняват задълженията си.

Участващите в конфликта страни ще улесняват в най-голямата възможна степен задачата на представителите или на делегатите на държавите покровителки. Представителите или делегатите на държавите покровителки не трябва в никой случай да надхвърлят границите на своята мисия, определени от настоящата конвенция. Те по-специално ще имат предвид повелителните нужди на сигурността на държавата, в която изпълняват задълженията си.

Член 9 Дейност на Международния комитет на Червения кръст[редактиране]

Разпоредбите на настоящата конвенция не съставляват пречка за хуманитарна дейност, която Международният комитет на Червения кръст, както и която и да е друга безпристрастна хуманитарна организация със съгласието на участващите в конфликта страни ще предприеме за закрила и оказване на помощ на военнопленниците.

Член 10 Заместници на държавите покровителки[редактиране]

Високодоговарящите страни ще могат да се споразумеят да поверят на някоя организация, даваща всички гаранции за безпристрастност и ефикасност, задачите, с които по силата на настоящата конвенция са натоварени държавите покровителки.

Ако някои военнопленници не се ползват или са престанали да се ползват по каквато и да е причина от дейността на някоя организация, посочена съгласно алинея първа, държавата, в чиято власт се намират военнопленниците, трябва да поиска от неутрална държава или организация да поеме функциите, изпълнявани по силата на тази конвенция от държавата покровителка, посочена от участващите в конфликта страни.

Ако някои военнопленници не се ползват или са престанали да се ползват по каквато и да е причина от дейността на някоя организация, посочена съгласно алинея първа, държавата, в чиято власт се намират военнопленниците, трябва да поиска от неутрална държава или организация да поеме функциите, изпълнявани по силата на тази конвенция от държавата покровителка, посочена от участващите в конфликта страни.

Ако покровителството не може да бъде обезпечена по този начин, задържащата държава, в съответствие с разпоредбите на този член, ще поиска от някоя хуманитарна организация, като например Международния комитет на Червения кръст, или ще приеме предложението на такава организация да изпълнява хуманитарните функции, с които според настоящата конвенция са натоварени държавите покровителки.

От всяка неутрална държава или всяка организация, поканена от заинтересуваната държава или пък предлагаща услугите си за посочените цели, трябва да се изисква в тяхната дейност да притежават винаги съзнание за отговорност спрямо участващата в конфликта страна, към която се причисляват лицата, закриляни от тази конвенция, и да даде достатъчно гаранции, че има възможност да поеме съответните функции и да ги изпълнява безпристрастно.

Не може да се прави отклонение от предходните разпоредби по пътя на специални споразумения между държави, едната от които е ограничена, макар и временно, в своята свобода да води преговори с другата държава или нейните съюзници поради военните събития, например в случай на окупация на цялата или на част от територията ѝ.

При всички случаи, когато в тази конвенция се споменава държавата покровителка, това се отнася също така до организациите, които се заместват по смисъла на този член на конвенцията.

Член 11 Процедура за разрешаване на спорове[редактиране]

В случаите, когато те сметнат това от полза и в интерес на закриляните лица, като например при несъгласие между участващите в конфликта страни относно прилагането или тълкуването на разпоредбите на тази конвенция, държавите покровителки ще предоставят своите добри услуги за разрешаване на спора.

За тази цел всяка от държавите покровителки може по покана на една от страните или по собствена инициатива да предложи на участващите в конфликта страни да се свика среща на техни представители и в частност на органите, отговорни за закриляните лица, по възможност на подходящо избрана неутрална територия. Участващите в конфликта страни ще бъдат длъжни да дават ход на предложенията, които ще им бъдат направени в този смисъл. Държавите покровителки ще могат, ако е необходимо, да предложат за одобрение от участващите в конфликта страни някое лице от неутрална държава или някое делегирано от Международния комитет на Червения кръст лице, което ще бъде поканено да участва в тази среща.


ЧАСТ II ОБЩА ЗАКРИЛА ВА ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ[редактиране]

Член 12 Отговорност за третирането на военнопленниците[редактиране]

Военнопленниците се намират във властта на неприятелската държава, но не във властта на отделните лица или войскови части, които са ги заловили в плен. Независимо от личните отговорности, които могат да съществуват, тази държава носи отговорност за третирането им.

Военнопленниците могат да бъдат прехвърляни от държавата, в която се намират в плен, само в някоя държава, която е страна по конвенцията, и когато държавата, в чиято власт се намират военнопленниците, се е уверила, че въпросната държава е изпълнена от желание и е в състояние да прилага конвенцията. Когато военнопленници биват прехвърляни по този начин, отговорност за прилагането на конвенцията ще носи държавата, което се е съгласила да ги приеме, за времето, през което те са под нейно попечителство.

В случай че тази държава не успее да изпълни важни разпоредби на конвенцията, държавата, от която военнопленниците са били прехвърлени, трябва след нотифициране от държавата покровителка да вземе ефикасни мерки да поправи това положение или да поиска да ѝ бъдат върнати военнопленниците. Такива изисквания трябва да бъдат удовлетворявани.

Член 13 Хуманно третиране на военнопленниците[редактиране]

Военнопленниците трябва по всяко време да бъдат третирани хуманно. Всеки незаконен акт или пропуск от страна на държавата, в която се намират военнопленниците, водещ до смъртта или сериозно заплашващ здравето на някой военнопленник, намиращ се в нейна власт, е забранен и ще бъде считан за сериозно нарушение на настоящата конвенция. По-специално, никой военнопленник не може да бъде подлаган на физическо осакатяване или на медицински или научни опити от всякакво естество, които не са в негов интерес и не са оправдани от съображения, свързани с неговото медицинско, стоматологично или болнично лечение.

Също така военнопленниците трябва по всяко време да бъдат закриляни особено срещу всеки акт на насилие или заплаха и срещу оскърбленията и общественото любопитство.

Член 14 Зачитане личността на военнопленниците[редактиране]

Военнопленниците имат право при всички обстоятелства на зачитане на тяхната личност и на тяхната чест. Жените трябва да бъдат третирани с всичкото уважение, дължимо на техния пол, и във всички случаи към тях отношението трябва да е толкова благоприятно, колкото и към мъжете.

Военнопленниците ще запазят всичките си граждански права, които са имали в момента на залавяне в плен. Задържащата държава може да ограничава упражняването на тези граждански права – било на своя територия, било извън нея – само дотолкова, доколкото това се изисква от военнопленничеството.

Член 15 Издръжка на военнопленниците[редактиране]

Задържащата държава ще бъде задължена да им осигурява безплатно издържане и медицинските грижи, изисквани от здравословното им състояние.

Член 16 Равенство в третирането[редактиране]

Като се имат предвид разпоредбите на настоящата конвенция относно званията и пола и привилегированото третиране, които биха могли да получат поради здравословното си състояние, възрастта или професионалната квалификация, всички военнопленници ще бъдат третирани от задържащата държава еднакво, без каквато и да е дискриминация, породена от различия в расата, националността, вероизповеданието или политическите убеждения или от други подобни критерии.


ЧАСТ III ПЛЕННИЧЕСТВО[редактиране]

Раздел I НАЧАЛО НА ПЛЕННИЧЕСТВОТО[редактиране]

Член 17 Разпит на военнопленниците[редактиране]

Всеки военнопленник е задължен да съобщи, когато е разпитван за това, само своята фамилия, име и звание, дата на раждане и своя сериен номер или при липса на подобни данни да даде равносилна информация.

В случай, че той съзнателно наруши това правило, той би се подложил на ограничаване на привилегиите, предвидени за неговото звание и неговия статут.

От всяка участваща в конфликта страна се изисква да снабди всяко лице, поставено под нейна юрисдикция, което може да стане военнопленник, с карта за самоличност, в която да са указани фамилията, имената и званието му, неговият войскови, полкови, личен или сериен номер или равносилна информация и датата на раждане. В тази карта за самоличност може освен това да има подписа му или отпечатъците на пръстите му, или и едното, и другото, както и всички други указания, които участващата в конфликта страна би искала да добави относно лицата, принадлежащи към нейните въоръжени сили. Доколкото е възможно, картата за самоличност ще има размери 6,5 на 10 см и ще бъде издадена в два екземпляра. Военнопленникът ще трябва да представя тази карта за самоличност при поискване, но тя в никакъв случай не може да му бъде отнета.

Никакво физическо или морално изтезание и никаква принуда не могат да бъдат упражнявани върху военнопленниците, за да се получат от тях сведения от какъвто и да е било характер. Военнопленниците, които отказват да отговарят, не могат да бъдат заплашвани, оскърбявани или подлагани на неприятности и неудобство от какъвто и да било естество.

Военнопленниците, които вследствие на физическото си или умствено състояние не могат да дадат указания за своята самоличност, ще бъдат поверени на медицинската служба. Самоличността на тези военнопленници ще бъде установена по всички възможни начини в съответствие с разпоредбите на предходната алинея.

Разпитът на военнопленниците ще се води на език, който те разбират.

Член 18 Собственост на военнопленниците[редактиране]

Всички вещи и предмети за лична употреба – с изключения на оръжията, конете, военното оборудване и военните документи – ще останат собственост на военнопленниците, както и металическите каски, противогазовите маски и всички други предмети, които са им били дадени за лична защита. Ще останат също така тяхно притежание вещите и предметите, служещи им за облекло и прехрана, дори ако тези вещи и предмети принадлежат към официалната им военна екипировка.

Военнопленниците никога не трябва да остават без документ за самоличност. Задържащата държава ще снабди с такъв документ онези, които нямат.

Отличителните знаци за звание и националност, ордените и предметите, имащи предимно лична или сантиментална стойност, не могат да бъдат отнети от военнопленниците.

Сумите, които носят със себе си военнопленниците, могат да им бъдат иззети само по заповед на офицер и след като в специалния регистър бъде написан размерът на тези суми и указание за техния притежател, а също така след като на последния е била издадена подробна разписка с четливо упоменаване върху нея на името, званието и частта, към която се числи лицето, издало въпросната разписка. Сумите, които са във валутата на задържащата държава или които по искане на военнопленника са обменени в такава валута, ще бъдат записани на кредит по сметката на военнопленника съгласно член 64.

Задържащата държава може да им иззема ценни предмети само по съображения за сигурност. В такъв случай прилаганата процедура ще бъде същата както при изземването на парични суми.

Тези предмети, както и иззетите суми в друга валута, чието превръщане във валутата на задържащата страна не е било поискано от техните притежатели: ще бъдат под опеката на задържащата държава и върнати на военнопленниците в първоначалната им форма в края на военнопленничеството.

Член 19 Евакуиране на военнопленниците[редактиране]

Във възможно най-кратък срок след вземането им в плен военнопленниците ще бъдат евакуирани в лагери, които се намират достатъчно далече от зоната на военни действия, за да се осигури тяхната безопасност.

Могат да бъдат задържани временно в някоя опасна зона само военнопленниците, които вследствие раните си или болестите си ще бъдат изложени на по-големи рискове, като бъдат евакуирани, отколкото ако останат на мястото, където се намират.

Военнопленниците, които очакват евакуация от бойна зона, няма да бъдат излагани на опасност, ако това не е необходимо.

Член 20 Начини на евакуиране[редактиране]

Евакуирането на военнопленниците ще се извършва винаги хуманно и при условия, подобни на онези, които задържащата страна създава за своите войски при тяхното разместване.

При евакуирането на военнопленниците задържащата държава ще им осигурява питейна вода и храна в достатъчни количества, а също така необходимите дрехи и медицински грижи. Тя ще вземе всички предпазни мерки, за да обезпечи безопасността им по време на евакуацията и ще изготви във възможно най-кратък срок списък на евакуираните военнопленници.

Ако военнопленниците трябва да преминат по време на евакуацията си през транзитни лагери, престоят им в тези лагери ще бъде колкото е възможно най-кратък.

Раздел II ИНТЕРНИРАНЕ НА ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ[редактиране]

Глава I Общи положения[редактиране]

Член 21 Ограничаване на свободата на движение[редактиране]

Задържащата страна може да подложи военнопленниците на интерниране. Тя може да им наложи задължението да не се отдалечават, отвъд известна граница, от лагера, където са интернирани, или ако този лагер е ограден, да не излизат извън параметъра му. С изключение на случаите, предвидени от разпоредбите на настоящата конвенция относно наказателните и дисциплинарните санкции, военнопленниците не могат да бъдат лишавани от правото да напускат помещенията, освен ако това е необходимо за опазване на здравето им и само докато съществуват обстоятелства, които са причина за това.

Военнопленниците могат да бъдат частично или изцяло освобождавани под честна дума или срещу обещание, доколкото законите на държавата, към която се числят, позволяват това. Тази мярка ще бъде вземана например в случаите, когато може да допринесе за подобряване на здравословното състояние на военнопленниците. Никой военнопленник няма да бъде принуждаван да приема свободата си под честна дума или срещу обещание.

При започване на военните действие всяка участваща в конфликта страна ще нотифицира на противната страна законите и правилниците, които позволяват или забраняват на нейните поданици да приемат свободата под честна дума или срещу поето обещание. Военнопленниците, пуснати на свобода под честна дума или срещу обещание, съобразено с така нотифицираните закони и правилници, ще бъдат задължени въз основата на личната им чест да изпълняват добросъвестно - както по отношение на държавата, към която се числят, така и по отношение на държавата, в която се попаднали в плен – задълженията, които са поели. В такива случаи държавата, към която се числят, нито ще изисква, нито ще приема от тях служба, която е в противоречие с дадената от тях честна дума или обещание.

Член 22 Места и условия на интернирането[редактиране]

Военнопленниците могат да бъдат интернирани само в места, намиращи се на сушата и даващи всички гаранции за хигиена и здравословност. С изключение на особени случаи, оправдани от интереса на самите военнопленници, последните не трябва да бъдат интернирани в затворнически помещения.

Военнопленниците, интернирани в нездравословни области или в области, чийто климат е вреден за тях, ще бъдат премествани веднага, щом бъде възможно, в области с по-благоприятен климат.

Задържащата държава ще събира военнопленниците в лагери или в подразделения на лагери според тяхната националност, езика и обичаите им и при уговорката тези военнопленници да не бъдат отделяни от военнопленниците, принадлежащи на военните сили, сред които те са служили в момента, когато са били заловени в плен, освен ако те дадат съгласието си за това.

Член 23 Сигурност на военнопленниците[редактиране]

Никой военнопленник не може в който и да е било момент да бъде изпращан или задържан в област, където би бил изложен на обстрел от бойната зона, нито да бъде използван, за да защити със своето присъствие известни пунктове или области от военните действия.

Военнопленниците ще разполагат наравно с местното гражданско население със скривалища против въздушните нападения и други опасности на войната. Те могат да отидат в скривалищата колкото е възможно по-скоро след обявяване на тревогата с изключение на онези, които са натоварени със защитата на помещенията, където са настанени. Всяка друга защитна мярка, взета в полза на населението, ще бъде прилагана и по отношение на тях.

Задържащите държави ще съобщават на заинтересованите държави, с посредничеството на държавите покровителки, всички полезни сведения относно географското положение на военнопленническите лагери.

Когато съображенията от военен характер позволяват това, военнопленническите лагери ще бъдат сигнализирани денем посредством буквите PW или PC, поставени по такъв начин, че да бъдат ясно забележими от въздуха, но заинтересованите държави могат да се споразумеят за каквато и да е друга система за обозначаване. Само военнопленническите лагери ще бъдат обозначавани като такива.

Член 24 Постоянни транзитни лагери[редактиране]

Лагерите за транзитно преминаване или за разпределение на военнопленниците, имащи характер на постоянни лагери от този вид, ще бъдат организирани при условия, подобни на онези, които се предвиждат в този раздел на конвенцията, и военнопленниците в тези лагери ще бъдат третирани по същия начин, както и в другите лагери.

Раздел II ПОМЕЩЕНИЯ, ХРАНА И ОБЛЕКЛО НА ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ[редактиране]

Член 25 Помещения[редактиране]

Условията за настаняване на военнопленниците ще бъдат толкова благоприятни, колкото и условията, предвидени за онези войски на задържащата държава, които са настанени в същата област. При определяне на условията трябва да се държи сметка за нравите и обичаите на военнопленниците и в никой случай тези условия не трябва да се вредни за здравето им.

Предходните разпоредби ще се прилагат по-специално за спалните помещения на военнопленниците по отношение на общата площ, минималната кубатура, общото оборудване, постелни принадлежности и одеяла.

Помещенията, предназначени за лично или общо ползване от военнопленниците, трябва да бъдат напълно защитени от влага и подходящо стоплени и осветени, главно в интервала между настъпването на нощта и установения час за изключване на осветлението. Трябва да бъдат взети всички предохранителни мерки срещу опасността от пожар.

В лагерите, където заедно с военнопленниците мъже са настанени и жени, за тях ще бъдат осигурени отделни спални помещения.

Член 26 Храна[редактиране]

Основната дневна дажба трябва да бъде достатъчна по количество, качество и разнообразие, за да поддържа военнопленниците в добро здраве и да попречи на загуба на теглото им или да причини смущения поради недостиг или липса на храна. Ще се държи също сметка за режима на хранене, към който са привикнали военнопленниците.

Задържащата държава ще снабдява военнопленниците, които работят, с допълнителни дажби, необходими за извършване на възложената им работа.

На военнопленниците ще се доставя в достатъчно количество питейна вода. Ще бъде позволена употребата на тютюн.

Военнопленниците ще бъдат, доколкото е възможно, ангажирани с приготвянето на своята храна. За тази цел те могат да бъдат използвани в кухните. Освен това ще им бъдат осигурени условия сами да приготвят допълнителната храна, с която разполагат.

Подходящи помещения ще бъдат предвидени за трапезарии.

Забранени са всякакви колективни дисциплинарни мерки във връзка с храната.

Член 27 Облекло[редактиране]

Облеклото, бельото и обувките ще бъдат осигурени на военнопленниците от задържащата държава в достатъчно количество и като се държи сметка за климата на района, където те са задържани. Униформи на неприятелските армии, попаднали в ръцете на задържащата държава, ще бъдат използвани за облекло на военнопленниците.

Периодичната замяна и поправките на тези вещи ще бъдат осигурявани от задържащата държава. Освен това военнопленниците, които работят, ще получават подходящо облекло там, където естеството на работата го изисква.

Член 28 Лавки[редактиране]

Във всички лагери ще бъдат уредени лавки, където военнопленниците ще могат да си набавят хранителни продукти, сапун, тютюн и обичайните предмети за ежедневна употреба. Цената им в никакъв случай няма да надхвърля местните пазарни цени.

Печалбите на тези лавки ще бъдат в полза на военнопленниците; за тази цел ще бъде учреден специален фонд. Довереното лице на военнопленниците ще има право да сътрудничи при управлението на лавката и на фонда.

При ликвидацията на някой военнопленнически лагер активното салдо на специалния фонд ще бъде предадено на някоя международна хуманитарна организация, за да бъде употребено в полза на военнопленниците от същата националност, както и на онези, които да допринесли за този фонд. В случай на общо репатриране тези печалби ще бъдат запазени от задържащата държава, освен ако има някое споразумение в противен смисъл, сключено между заинтересованите държави.


Глава III ХИГИЕНА И МЕДИЦИНСКИ ГРИЖИ[редактиране]

Член 29 Хигиена[редактиране]

Задържащата държава ще бъде длъжна да вземе всички санитарни мерки, необходими за осигуряване чистотата и здравословността на военнопленническите лагери и за предотвратяване на епидемия.

Военнопленниците ще разполагат денонощно със сервизни помещения, съобразени с правилата на хигиената и поддържани постоянно чисти. В лагерите, където са настанени военнопленнички, за тях трябва да бъдат осигурени специални сервизни помещения.

Също така, без това да бъде в ущърб на баните и душовете, с които ще бъдат снабдени лагерите, на военнопленниците ще бъдат доставяни вода и сапун в достатъчно количество за личния им тоалет и за пране на бельото им. За тази цел ще имат на разположение необходимите инсталации, ще се правят необходимите улеснения и ще им се дава нужното време.

Член 30 Медицински грижи[редактиране]

Всеки военнопленнически лагер ще разполага подходящ лазарет, където военнопленниците ще получават необходимата им помощ и ще им бъде предоставен подходящ режим на хранене. Ако е необходимо, ще бъдат отделяни изолационни помещения за болни от заразни или душевни болести.

Военнопленници, страдащи от тежка болест или чието състояние изисква специално лечение, хирургическа намеса или настаняване в болница, трябва да бъдат приемани във всяка военна или гражданска медицинска част, където могат да получат необходимото лечение, дори ако се предвижда репатрирането им в близко бъдеще. Специални улеснения ще бъдат правени, когато се оказват грижи за инвалидите, и по-специално за слепите, и при тяхната рехабилитация до репатрирането им.

Военнопленниците ще бъдат лекувани предимно от санитарния персонал на държавата, към която се числят, и ако е възможно, от персонал, който има същата националност.

Военнопленниците не могат да бъдат възпрепятствани да се явяват на медицински преглед в здравните служби. Органите на задържащата държава при поискване ще издават на всеки военнопленник, който е бил лекуван, официално удостоверение, в което ще бъде посочено естеството на неговата болест или нараняване, времетраенето и характерът на лечението. Дубликат от това удостоверение ще бъде изпращан в Централната агенция за военнопленниците.

Разходите по лечението, включително и разходите за всякаква апаратура, необходима за поддържане на здравето на военнопленниците в добро състояние, а именно – зъбни и други протези и очила, ще бъдат поемани от задържащата държава.

Член 31 Медицински прегледи[редактиране]

Медицинските прегледи на военнопленниците ще се правят поне веднъж в месеца. Те ще включват контрол и вписване на теглото на всеки военнопленник. Те ще имат за предмет, по-специално, контролът на общото здравословно състояние, храненето и чистотата, както и откриването на заразните болести, като например туберкулоза, малария и венерически заболявания. За тази цел ще бъдат използвани най-ефикасните разполагаеми методи за лечение, например периодични рентгенови прегледи за ранно откриване на туберкулозата.

Член 32 Военнопленници, изпълняващи санитарни функции[редактиране]

От военнопленниците, които без да са придадени към медицинската служба на своите въоръжени сили, са лекари, хирурзи, зъболекари, медицински сестри или санитари, задържащата държава може да поиска да упражняват тези си функции в интерес на военнопленниците, числящи се към същата държава, към която и те самите принадлежат. В този случай те ще продължат да бъдат военнопленници, но ще трябва да бъдат третирани по същия начин, както и съответния санитарен персонал, задържан от държавата, в която се намират военнопленниците. Те ще бъдат освобождавани от всякаква друга работа съгласно член 49.

Глава IV САНИТАРЕН И ДУХОВЕН ПЕРСОНАЛ, ОСТАВЕН ДА ПОДПОМАГА ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ[редактиране]

Член 33 Права и привилегии на задържания персонал[редактиране]

Членовете на санитарния и духовния персонал, оставен от задържащата държава да подпомага военнопленниците, няма да бъдат считани за военнопленници. При все това те ще се ползват поне от всички права и от закрилата на настоящата конвенция, както и от всички необходими улеснения, за да могат да оказват медицински грижи и духовна помощ на военнопленниците.

Те ще продължат да упражняват – в рамките на военните закони и правилници на задържащата държава, под контрола на нейните компетентни служби и в съгласие с професионалната си етика своите медицински или духовни функции в полза на военнопленниците, принадлежащи предимно към въоръжените сили, към които и те самите се числят. Те освен това ще се ползват при упражняването на своите медицински или духовни функции от следните улеснения:

а) ще им бъде разрешено да посещават периодически военнопленниците, намиращи се в трудови отряди или в болници, които са извън военнопленническия лагер. За тази цел задържащата държава ще постави на тяхно разположение необходимите транспортни средства;

б) във всеки военнопленнически лагер най-старшият по звание военен лекар ще носи отговорност пред военните власти в лагера за всичко, което се отнася до дейността на оставения санитарен персонал. За тази цел участващите в конфликта страни ще се споразумеят още от началото на военните действия относно съответствието на званията на техния санитарен персонал, включително и на персонала на организациите, които се имат предвид в член 26 на Женевската конвенция за подобряване участта на ранените и болните от състава на действащите въоръжени сили от 12 август 1949 година. По всички въпроси, отнасящи се до техните задължения, този лекар, както и духовните лица, ще имат пряк достъп до компетентните власти в лагера. Последните ще им дават всички необходими улеснения за кореспонденцията, отнасяща се до тези въпроси;

в) въпреки че ще бъде подчинен на вътрешната дисциплина във военнопленническия лагер, в който се намира, съответният санитарен персонал не може да бъде принуждаван да извършва каквато и да е работа извън своите медицински или религиозни задължения.

По време на военните действия участващите в конфликта страни ще се споразумеят относно евентуална замяна на задържания персонал и ще определят процедурата на такава замяна.

Никоя от предходните разпоредби не освобождава задържащата държава от задълженията ѝ от медицински и религиозен характер по отношение на военнопленниците.

Глава V РЕЛИГИЯ, ИНТЕЛЕКТУАЛНА И ФИЗИЧЕСКА ДЕЙНОСТ[редактиране]

Член 34 Религиозни задължения[редактиране]

Военнопленниците ще имат пълна свобода при изпълнение на религиозните си задължения, включително присъствието на религиозните служби от тяхното вероизповедание, при условие че се съобразяват с текущите дисциплинарни мерки, предписани от военните власти.

Член 35 Оставени свещеници[редактиране]

От свещениците, които попаднат в ръцете на някоя неприятелска държава и които останат или бъдат оставени с оглед да подпомагат военнопленниците, ще бъде разрешено да оказват помощ и свободно да изпълняват задълженията си на духовни лица между военнопленниците от същата религия в съответствие с религиозната си съвест. Те ще бъдат разпределени между различните лагери и трудови отряди, където се намират военнопленници, говорещи същия език или практикуващи същата религия. Те ще се ползват от необходимите улеснения, включително от транспортните средства, предвидени в член 33, за да посещават военнопленниците извън техния лагер. Те ще бъдат свободни да водят кореспонденция, подлежаща на цензура, по въпроси, свързани с техните религиозни задължения, с църковните власти на страната, в която са задържани, и с международни организации. Писмата и картите, които могат да се изпращат, ще се прибавят към ония, които да предвидени в член 71.

Член 36 Военнопленници, които са служители на някоя религия[редактиране]

Военнопленниците, които са служители на някоя религия, без да се били назначени за свещеници в собствените си въоръжени сили, ще могат каквото и да е тяхното вероизповедание, да изпълняват свободно своите задължения сред едноверците си. За тази цел те ще бъдат третирани като военните свещеници, оставени от задържащата държава. Те няма да бъдат задължени да извършват друга работа.


Член 37 Военнопленници без свещеник от тяхната религия[редактиране]

Когато военнопленниците нямат на свое разположение помощта на военен свещеник или на военнопленник – пастор от тяхното вероизповедание, някой свещеник, принадлежащ било на тяхната религия, било на някоя подобна религия или при липса на такъв някое квалифицирано мирско лице, когато това е възможно от гледна точка на съответното вероизповедание, ще бъде назначено по искане на заинтересуваните военнопленници да изпълнява тази служба. Това назначение, което подлежи на одобрение от задържащата държава, ще стане със съгласието на общността на заинтересованите военнопленници и там, където това е необходимо, с одобрението на местните религиозни власти от същото вероизповедание. Така назначеното лице трябва да се съобразява с всички правилници, установени от задържащата държава, в интерес на дисциплината и на военната сигурност.

Член 38 Отдих[редактиране]

Зачитайки индивидуалните предпочитания на всеки военнопленник, задържащата държава ще поощрява интелектуалната, просветната и спортната дейност сред военнопленниците, а така също и дейността на организиране на отдиха им и ще взема необходимите мерки да обезпечи проявите на подобна дейност, като постави на разположение на военнопленниците съответните помещения и необходимото оборудване.

Военнопленниците ще имат възможност да изпълняват физически упражнения, включително спор и игри, и да излизат на чист въздух. За тази цел във всички лагери ще бъдат осигурени достатъчно големи свободни пространства.

Глава VI ДИСЦИПЛИНА[редактиране]

Член 39 Управление[редактиране]

Всеки военнопленнически лагер ще бъде поставен под пряката власт на отговорен офицер от редовните въоръжени сили на задържащата държава. Този офицер ще разполага с текста на настоящата конвенция; ще следи нейните разпоредби да бъдат известни на персонала и охраната и ще носи отговорност, под контрола на своето правителство, за нейното прилагане.

Военнопленниците, с изключение на офицерите, ще бъдат длъжни да приветстват и отдават външните белези на почит, предвидени от уставите, които са в сила в собствената им армия, на всички офицери на държавата, в която са попаднали в плен.

Военнопленниците офицери ще бъдат задължени да приветстват само офицерите на задържащата държава, които имат по-високо звание: те обаче са длъжни да приветстват командира на лагера независимо от неговото звание.

Член 40 Отличителни знаци и отличия[редактиране]

Ще бъде разрешено носенето на отличителни знаци за звание и националност, както и на знаци за отличия.

Член 41 Поставяне на конвенцията, правилници и заповеди, които се отнасят до военнопленниците, на публично място[редактиране]

Във всеки военнопленнически лагер текстът на настоящата конвенция, на нейните приложения и съдържанието на всички специални споразумения, предвидени в член 6, ще бъдат поставени на езика на военнопленниците на места, където всички могат да ги четат. Копия от конвенцията ще бъдат предоставяни при поискване на военнопленниците, които нямат възможност да прочетат публично изложения текст.

Правилниците, заповедите, известията и публикациите от всякакво естество, които се отнасят до поведението на военнопленниците, ще им бъдат съобщавани на език, който те разбират; те ще бъдат публично излагани при условията, предвидени по-горе, а екземпляри от тях ще бъдат предавани на довереното лице. Всички нареждания и заповеди, индивидуално отправяни към военнопленници, трябва също така да бъдат давани на език, който те разбират.

Член 42 Употреба на оръжие[редактиране]

Употребата на оръжие срещу военнопленниците, по специално срещу онези, които бягат или правят опит за избягат, ще бъде само крайно средство, които винаги ще бъде предшествано от предупреждения, подходящи за съответните обстоятелства.

Глава VII ЗВАНИЯ НА ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ[редактиране]

Член 43 Нотификация на званията[редактиране]

Със самото започване на военните действия участващите в конфликта страни взаимно ще си съобщят титлите и званията на всички лица, упоменати в член 4 на настоящата конвенция, с оглед на обезпечат равенство в третирането на военнопленниците с едно и също звание. Ако някои титли и звания бъдат създадени впоследствие, те ще бъдат предмет на подобно уведомяване.

Задържащата държава ще признава повишения на военнопленниците в по-високо звание, когато те ѝ бъдат нотифицирани от държавата, към която военнопленниците се числят.

Член 44 Третиране на офицерите

Офицерите и приравнените с тях военнопленници ще бъдат третирани с всичкото уважение, дължимо на тяхното звание и на възрастта им.

С оглед да се осигури обслужването на офицерските военнопленнически лагери, военнопленници с други звания от същите въоръжени сили и, доколкото е възможно, говорещи същия език ще бъдат изпращани в тези лагери в достатъчен брой, като се държи сметка за званието на офицерите и на приравнените с тях. От тези ординарци няма да се иска да изпълняват каквато и да е друга работа.

Надзорът на столовите от самите офицери ще бъде всячески подпомагат.

Член 46 Третиране на другите военнопленници[редактиране]

Военнопленниците, които не са офицери или приравнени с тях, ще бъдат третирани с уважение, съответстващо на тяхното звание и на възрастта им.

Надзорът на столовите от самите военнопленници ще бъде всячески подпомаган.

Глава VIII ПРЕМЕСТВАНЕ НА ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ СЛЕД ПРИСТИГАНЕТО ИМ В НЯКОЙ ВОЕННОПЛЕННИЧЕСКИ ЛАГЕР[редактиране]

Член 46 Условия[редактиране]

Задържащата държава, решавайки да премести военнопленниците, трябва да държи сметка за интересите на самите военнопленници с оглед главно да не увеличава трудностите по репатрирането им.

Преместването на военнопленниците ще се извършва винаги хуманно и при условия, които не трябва да бъдат по-неблагоприятни от онези, от които се ползват при резместванията си войските на задържащата държава. Винаги ще се държи сметка за климатичните условия, на които са привикнали военнопленниците, като и условията, при които става преместването им, не трябва в никой случай да бъдат вредни за здравето им.

Задържащата държава ще осигурява по време на преместването питейна вода и храна в достатъчно количество, за да се поддържат те в добро здраве, а също така необходимите дрехи, подслон и медицински грижи. Задържащата държава ще взема съответните предпазни мерки, особено при транспортиране по море или по въздуха, за да обезпечи безопасността на военнопленниците по време на преместването и ще изготвя преди отпътуването пълен списък на преместването военнопленници.

Член 47 Обстоятелства, изключващи преместване[редактиране]

Болните или ранени военнопленници няма да бъдат премествани дотогава, докато възстановяването им може да бъде застрашено от пътуването, освен ако тяхната безопасност задължително изисква това преместване.

Ако фронтът се приближи до някой военнопленнически лагер, военнопленниците в този лагер няма да бъдат премествани, освен ако преместването им може да стане при достатъчни условия на безопасност или ако те се излагат на по-големи рискове, оставайки там, където са, отколкото ако бъдат преместени.

Член 48 Процедура на преместването[редактиране]

В случай на преместване военнопленниците ще бъдат официално уведомени за отпътуването и за новия пощенски адрес. Това уведомяване ще става достатъчно рано, за да имат военнопленниците време да приготвят багажа си и да съобщят на близките си.

Ще бъде разрешено да вземат със себе си личното си имущество, кореспонденцията си и пристигналите за тях колети. Теглото на този багаж може да бъде ограничавано, ако това се изисква от условията на преместването, до онова, което военнопленник може да носи, но в никой случай не трябва да надхвърля 25 кг на човек.

Пощата и колетите, изпращани в предишния лагер, ще им бъдат незабавно препращани. Командирът на лагера е взема в съгласие с довереното лице необходимите мерки, за да се обезпечи превозът на колективните имущества на военнопленниците и на багажите, които военнопленниците не биха могли да вземат със себе си вследствие на ограничения, наложени по силата на алинея втора на настоящия член.

Разноските по преместването ще бъдат за сметка на задържащата страна.


Раздел III ВОЕННОПЛЕННИЧЕСКИ ТРУД[редактиране]

Член 49 Общи положения[редактиране]

Задържащата държава ще може да използва труда на онези военнопленници, които са годни за работа, като се имат предвид тяхната възраст, пол, звание и физически им възможности и с оглед главно да ги запази в добро физическо и душевно състояние.

От подофицерите военнопленници може да се иска да извършват само надзорна работа. Онези, към които не е било отправено такова искане, могат да помолят за друга подходяща работа, която да им бъде намерена в рамките на възможното.

Ако офицерите или приравнените с тях лица поискат някоя работа, която им подхожда, последната ще им бъде дадена в рамките на възможното, не при никакви обстоятелства не могат да бъдат принуждавани да работят.

Член 50 Разрешени видове работа[редактиране]

Извън работата, която е във връзка с управлението, уредбата или поддържането на техния лагер, военнопленниците могат да бъдат задължавани да вършат само работа, принадлежаща към по-долу изброените категории:

а) земеделие;

б) добивна или преработваща примишленост или манифактура с изключение на металургия, машиностроене и химическа промишленост, строителство на обществени сгради и други строителни работи, които нямат военен характер или предназначение;

в) транспорт и товаро-разтоварни работи, които нямат военен характер или предназначение;

г) търговска или художествена дейност, упражняване на занаят;

д) домашни услуги;

е) комунални услуги, които нямат военен характер или предназначение.

В случай на нарушение на горните разпоредби на военнопленниците ще бъде разрешено да упражняват правото си на оплакване съгласно член 78.

Член 51 Условия на труд[редактиране]

На военнопленниците трябва да се предоставят подходящи условия за труд, по –специално що се отнася до квартирата, храната, облеклото или оборудването; тези условия не трябва да бъдат по-неблагоприятни от онези, които се предвиждат за гражданите на задържащата държава, когато те извършват подобен вид работа; ще се вземат под внимание и климатичните условия.

Задържащата държава, когато използва труда на военнопленниците, ще осигури в областта, където тези военнопленници се използват, прилагането на нейните закони относно закрилата на труда, по-специално на правилниците за безопасност на труда на работниците.

Военнопленниците трябва да получат подготовка и да им бъдат осигурени средства за защита, подходящи за работата, която трябва да извършват, и подобни на тези, които са осигурени за гражданите на държавата, където се намират военнопленниците. Съгласно разпоредбите на член 52 военнопленниците могат да бъдат подлагани на нормалните рискове, на които са изложени работниците от гражданското население.

В никой случай условията за труд не могат да бъдат влошавани вследствие на дисциплинарните мерки.

Член 52 Опасна и унизителна работа[редактиране]

Освен ако е доброволец, никой военнопленник не може да бъде използван за работа, която има нездравословен или опасен характер.

Никой военнопленник не може да бъде използван за работа, която се счита за унизителна за член на въоръжените сили на задържащата държава.

Преместването на мини или на други подобни устройства ще се счита за опасен труд.

Член 53 Продължителност на работния ден[редактиране]

Продължителността на работния ден на военнопленниците, включително и времето за отиване и връщане, не трябва да бъде прекомерна и в никой случай не трябва да надхвърля продължителността, която се допуска за цивилни работници в същата област, граждани на държавата, в която се намират военнопленниците, и извършващи същата работа.

На военнопленниците трябва да се дава поне един час почивка в средата на работния ден. Тази почивка ще бъде една и съща като почивката, на която имат право работниците на задържащата държава, ако последната е по-продължителна. Ще им се дава също така почивка от 24 последователни часа всяка седмица, за предпочитане в неделя или в почивния ден, който се съблюдава в страната, откъдето те произхождат. Освен това всеки военнопленник, който е работил една година, ще се ползва от почивка от осем последователни дни, за което време ще му бъде платено трудовото възнаграждение.

Ако се използват методи на работа, като например работата на парче, тези методи не трябва да стават причина за прекомерно удължаване на работния ден.

Член 54 Трудово възнаграждение. Злополука и заболявания по време на работа[редактиране]

Трудовото възнаграждение, дължимо на военнопленниците, ще бъде определено съгласно разпоредбите на член 62 от настоящата конвенция.

За военнопленниците, които са пострадали при злополука по време на работа или са заболели по време или поради своята работа, ще бъдат полагани грижи, които изисква състоянието им. Освен това задържащата държава ще им издаде медицинско свидетелство, позволяващо им да предявят своите претенции пред държавата, от която зависят, и ще препрати дубликата от това свидетелство в Централната агенция за военнопленниците, предвидена в член 123.

Член 55 Медицински надзор[редактиране]

Работоспособността на военнопленниците ще бъде периодически контролирана посредством медицински прегледи поне веднъж в месеца. При тези прегледи ще се държи особено сметка за естеството на работата, с която са натоварени военнопленниците.

Ако някой военнопленник се счита неспособен за работа, ще му бъде разрешено да се яви пред медицинските власти в своя лагер. Лекарите могат да препоръчат да бъдат освободени от работа онези военнопленници, които по тяхно мнение са неработоспособни.

Член 56 Трудови отряди[редактиране]

Организацията и администрацията на трудовите отряди ще бъде подобна на режима във военнопленническите лагери.

Всеки трудов отряд ще остане под контрола на някой военнопленнически лагер и административно ще бъде част от него. Военните власти и командирът на този лагер ще носят отговорност, под контрола на своето правителство, за съблюдаването на разпоредбите на настоящата конвенция в трудовите отряди.

Командирът на лагера ще води редовно списък на трудовите отряди, зависещи от неговия лагер, и ще го съобщава на делегатите на държавата покровителка, на Международния комитет на Червения кръст или на други организации, подпомагащи военнопленниците и посещаващи военнопленнически лагер.

Член 57 Военнопленници, работещи за частни лица[редактиране]

Третирането на военнопленниците, работещи за сметка на частни лица, дори ако последните носят отговорност за охрана и закрила, ще бъде поне равно третирането, което се предвижда в настоящата конвенция. Задържащата държава, военните власти и командирът на лагера, към който се числят тези военнопленници, ще поемат пълната отговорност за издръжката, за грижите, за третирането и за заплащането на възнаграждението на труда на тези военнопленници.

Тези военнопленници ще имат право на останат във връзка с доверените лица на лагерите, към които се числят.


Раздел IV ФИНАНСОВИ СРЕДСТВА НА ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ[редактиране]

Член 58 Налични пари[редактиране]

Още при започването на военните действия и в очакване на постигне съгласие по този въпрос с държавата покровителка, задържащата държава може да определи максималната сума в брой или под аналогична форма, която военнопленниците ще могат да носят със себе си. Всички суми над определената граница, които те законно притежават и които са им иззети или задържани, ще бъдат – както и всички депозирани от тях суми – внесени на тяхна сметка и няма да могат да бъдат обменяни в друга валута без съгласието им.

Ако на военнопленниците е разрешено да ползват услуги или да правят покупки извън лагерите и да плащат за тях в брой, тези плащания ще се извършват от самите военнопленници или от управлението на военнопленническия лагер, което ще задължава сметката на военнопленниците със съответните суми. Задържащата държава ще установи необходимите правила в това отношение.

Член 59 Суми, които са иззети от военнопленниците[редактиране]

Наличните пари, които са иззети от военнопленниците в съответствие с член 18 по време на задържането им в плен, и са във валутата на задържащата държава, ще бъдат внесени на тяхна сметка в съответствие с разпоредбите на член 64 от настоящия раздел на конвенцията.

Сумите в друга валута, иззети от военнопленниците по същото време и обменени във валутата на задържащата държава, също ще бъдат внесени на тяхна сметка.

Член 60 Паричен аванс[редактиране]

Задържащата държава ще предоставя на всички военнопленници месечен аванс, чийто размер ще бъде определен чрез превръщане във валутата на упоменатата държава на следните суми:

Категория I: военнопленници със звание, по-ниско от сержант – осем швейцарски франка;

Категория II: сержанти и други подофицери или военнопленници с равно звание – дванадесет швейцарски франка;

Категория III: офицери със звание капитан или военнопленници с равно звание – петдесет швейцарски франка;

Категория IV: майори, подполковници, полковници или военнопленници със звания, равни на посочените в тази категория – шестдесет швейцарски франка;

Категория V: генерали или военнопленници с равни на това звание – седемдесет и пет швейцарски франка.

Заинтересованите държави, участващи в конфликта, ще могат обаче да променят със специални споразумения размера на авансите, давани на военнопленниците от гореизброените категории.

Освен това, ако предвидените суми в алинея първа са твърде големи в сравнение със заплащането на членовете на въоръжените сили на задържащата държава или ако по каквито и да било други съображения заплащането на тези суми причинява сериозни затруднения на тази държава, последната, докато бъде сключено специално споразумение с държавата, към която се числят военнопленниците, за промени в размера на тези суми:

а) ще продължи да кредитира сметките на военнопленниците със сумите, посочени в алинея първа;

б) ще може временно да ограничи сумите, изплащани на военнопленниците за удовлетворяване на техните нужди, за сметка на този аванс до размер, който е приемлив и в никакъв случай за категория I не може да бъде по-малък от сумите, които държавата, в която се намират военнопленниците, изплаща на личния състав на своите въоръжени сили.

Съображенията за подобно ограничение ще бъдат незабавно съобщени на държавата покровителка.

Член 61 Допълнителни суми[редактиране]

Задържащата държава ще приема паричните преводи, които държавата, към която се числят военнопленниците: ще им изпраща като добавки към издръжката им при условие, че тези суми са едни и същи за всеки военнопленник от същата категория, че те ще бъдат заплащани на всички военнопленници от тази категория, числящи се към същата държава и че ще бъдат записвани веднага, щом бъде възможно, на кредит по личните сметки на военнопленниците, съобразно с разпоредбите на член 64. Тези допълнителни суми няма да освобождават задържащата държава от задълженията, които тя има съгласно с настоящата конвенция.

Член 62 Заплащане на труда[редактиране]

Военнопленниците ще получават направо от властите на задържащата държава справедливо заплащане на труда. Размерът му ще бъде определен от същите власти, но не може да бъде по-нисък от четвърт швейцарски франк за цял работен ден. Задържащата държава ще уведоми военнопленниците и държавата, към която те се числят, посредством държавата покровителка за определения от нея размер на дневните надници.

Възнаграждение за труд ще бъде заплащано също така от властите на задържащата държава на онези военнопленници, които постоянно изпълняват определени задължения или извършват квалифицирана или нискоквалифицирана работа, свързана с администрацията, съоръженията и поддръжката на лагерите, както и на военнопленниците, от които се изисква да изпълняват духовни или медицински задължения в полза на своите другари.

Заплащането на труда на довереното лице, на неговите съветници и на неговите помощници, ако има такива, ще става от фонда, поддържан от печалбите на лавката. Размерите на тези плащания ще бъдат определени от довереното лице и одобрени от командира на лагера. Ако такъв фонд не съществува, властите на държавата, в която се намират военнопленниците, ще заплащат на последните справедливо възнаграждение за труда им.

Член 63 Прехвърляне на суми[редактиране]

На военнопленниците ще бъде разрешено да получават парични преводи, които са адресирани за тях индивидуално или колективно.

Всеки военнопленник ще разполага с активното салдо на своята сметка, както това се предвижда в следващия член, в рамките, предвидени от задържащата държава, която ще извършва исканите плащания. Като се съблюдават финансовите или валутните ограничения, които тази държава смята за съществени, на военнопленниците ще бъде разрешено да правят плащания в чужбина. В такъв случай задържащата държава ще дава предимство на плащанията, чрез които военнопленниците изпращат суми на лица, за чиято издръжка те се грижат.

Във всеки случай военнопленниците ще могат, ако държавата, към която се числят, се съгласи за това, да нареждат да се извършват плащания на суми в собствената им страна съгласно следната процедура: държавата, в която се намират военнопленниците, ще изпраща до държавата, към която се числят военнопленниците, посредством държавата покровителка известие, което ще включва всички полезни указания относно лицето, извършващо плащането, и лицето, в полза на което това плащане се извършва, както и указание за изплащаната сума, изразена във валутата на държавата, в която се намират военнопленниците; това известие ще бъде подписано от съответния военнопленник и приподписано от командира на лагера. Държавата, в която се намират военнопленниците, ще задължава с тази сума сметката на военнопленника; сумите, с които тя по този начин е задължила сметката на военнопленника, ще бъдат минавани от нея на кредит на държавата, към която се числят военнопленниците.

При прилагането на предходните разпоредби задържащата държава може да използва проекта за правилник от Приложение V на настоящата конвенция.

Член 64 Сметки на военнопленниците[редактиране]

Задържащата държава ще открие за всеки военнопленник сметка, съдържаща поне следните указания:

1) Сумите, дължими на военнопленника или получени от него под формата на аванс, на възнаграждение за труда или под каквато и да е било друга форма; сумите, иззети от военнопленника във валутата на задържащата държава, сумите, иззети от военнопленника и обменени по негово искане във валутата на посочената държава.

2) Сумите, предадени на военнопленника в брой или под друга някаква подобна форма; плащанията, направени за негова сметка или по негово искане; сумите, прехвърляни съгласно член 63, алинея трета.

Член 65 Водене на сметката на военнопленника[редактиране]

Всяка операция по сметката на някой военнопленник ще бъде приподписвана или парафирана от него или от довереното лице, действащо от негово име.

Военнопленниците ще получават по всяко време необходимите улеснения, за да проверяват сметката си и да получават препис от нея; сметката ще може да бъде проверявана също така от представителите на държавата покровителка при посещения във военнопленнически лагер.

При прехвърляне на военнопленниците от един лагер в друг личната им сметка ще ги следва. В случай на прехвърляне от една задържаща държава в друга принадлежащите на военнопленниците суми, които не са във валутата на задържащата държава, ще ги следват. Ще им бъде издадено удостоверение за всички други суми, останали на кредит по сметката им.

Заинтересуваните и участващите в конфликта страни ще могат да постигнат съгласие да си изпращат една на друга, посредством държавата покровителка и на определени интервали, писмени извлечения от сметките на военнопленниците.

Член 66 Приключване на сметките[редактиране]

В края на пленничеството при освобождаване на военнопленника или репатрирането му задържащата държава ще му издава декларация, подписана от упълномощения офицер и удостоверяваща какво е активното салдо, дължимо на военнопленника. От друга страна, задържащата държава чрез държавата покровителка ще изпраща на правителството на държавата, към която се числят военнопленниците, списъци с всички указания относно военнопленниците, чието пленничество е приключило вследствие на репатриране, освобождаване, бягство, смърт или по какъвто и да било друг начин и удостоверяващи какво е активното салдо на сметките им. Всеки лист на тези списъци ще бъде заверен от упълномощен представител на задържащата държава.

Всяка от предходните разпоредби на този член може да бъде изменена по взаимно споразумение между кои да е от две участващи в конфликта страни.

Държавата, към която се числи военнопленникът, ще бъде отговорна за уреждането на активното салдо, което задържащата държава дължи на военнопленника при приключване на пленничеството му.

Член 67 Уреждане на сметките между участващите в конфликта страни[редактиране]

Изплатените на военнопленниците съгласно член 60 аванси ще се считат за изплатени от името на държавата, към която те се числят; тези аванси, както и всички плащания, правени от упоменатата държава по силата на член 63, алинея трета и на член 68, ще бъдат предмет на споразумения между заинтересованите държави след приключване на военните действия.

Член 68 Искания за обезщетение[редактиране]

Всяко искане за обезщетение, предявено от някой военнопленник поради нараняване или друг инвалидност, която е последица от извършваната работа, ще бъде отправено към държавата, към която той се числи, посредством държавата покровителка съгласно разпоредбите на член 54. Задържащата държава ще издава на всеки военнопленник при всички случай удостоверение, съдържащо сведения относно естеството на раната или на загубената работоспособност, обстоятелствата, при които тя е настъпила, медицинските или болничните грижи, които са му били дадени. Това удостоверение ще бъде подписано от отговорен офицер на задържащата държава, а сведенията с медицински характер ще бъдат заверявани от лекар от медицинската служба.

Задържащата държава ще предава също така на държавата, към която се числят военнопленниците, всяко искане за обезщетение, предявено от някой военнопленник, които са били иззети от него съгласно член 18 и които не са му били върнати при репатрирането му, както и всяко искане за обезщетение, отнасящо се до някоя загуба, която военнопленникът смята, че е по вина на задържащата държава или на някой неин представител. Независимо от това задържащата държава ще замества на свои разноски личните вещи, от които военнопленникът би имал нужда по време на пленничеството си. Във всички случаи задържащата държава ще издава на военнопленника документ, подписан от отговорен офицер и даващ всички полезни сведения относно причините, поради които тези вещи, суми или ценности не са му били възстановени. Дубликат от този документ ще бъде изпратен до държавата, от която зависи военнопленникът, посредством Централната агенция за военнопленниците, предвидена в член 123.


Раздел V ВРЪЗКИ НА ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ С ВЪНШНИЯ СВЯТ[редактиране]

Член 69 Нотификация на взетите мерки[редактиране]

Когато в нейна власт попаднат военнопленници, задържащата държава ще доведе до тяхно знание, както и до знанието на държавата, към която те се числят, посредством държавата покровителка мерките, които са предвидени за изпълнение на разпоредбите в този раздел на конвенцията: тя ще уведомява по надлежния ред също така за всяко изменение на тези мерки.

Член 70 Карта за залавяне в плен[редактиране]

На всеки военнопленник ще бъде дадена възможност, веднага щом бъде заловен в плен или най-късно една седмица след пристигането му в някой лагер, дори ако в даден случай се касае за транзитен лагер, и също така в случай на болест или на преместване в някой лазарет или в друг лагер, да изпрати направо до семейството си, от една страна, и да Централната агенция за военнопленниците, предвидена в член 123, от друга страна, карта, издадена (ако е възможно) съобразно с приложения към тази концепция образец, с която да уведоми близките си за своето пленничество, за своя адрес и за здравословното си състояние. Тези карти ще бъдат препращани, колкото е възможно по-скоро и по никакъв начин не могат да бъдат забавяни.

Член 71 Кореспонденция[редактиране]

На военнопленниците ще бъде разрешено да изпращат и да получават писма и карти. Ако задържащата държава сметне за необходимо да ограничи тази кореспонденция, тя трябва да разреши да бъдат изпращани поне две писма и четири карти месечно, написани, доколкото е възможно, съгласно приложените към тази конвенция образци (без да се броят картите за залавяне в плен, предвидени в член 70). Други ограничения могат да бъдат налагани само ако държавата покровителка има всички основания да смята, че те са в интерес на самите военнопленници, като се имат предвид затрудненията, които задържащата държава среща за събирането на достатъчен брой квалифицирани преводачи, които да извършват необходимата цензура. Ако трябва да се наложат ограничения върху кореспонденцията, адресирана до военнопленниците, това решение може да бъде взето само от държавата, към която те се числят, евентуално по искане на задържащата държава. Тези писма и карти трябва да бъдат предавани по най-бързия възможен начин, с който разполага задържащата държава; те не могат да бъдат забавяни или задържани от съображения, свързани с дисциплината.

На военнопленниците, които отдавна нямат известия от близките си или не могат да получават или да изпращат известия на семействата си по обикновения пощенски път, и на онези, които се намират на голямо разстояние от домовете си, ще бъде разрешено да изпращат телеграми, с таксите за които ще бъдат задължавани сметките им при задържащата държава или тези такси ще бъдат изплащани с парите, с които разполагат военнопленниците. Военнопленниците ще се ползват от подобна мярка и при спешни случаи.

Като общо правило кореспонденцията на военнопленниците ще се води на матерния им език. Участващите в конфликта страни ще могат да разрешават да се води кореспонденция и на други езици.

Чувалите с кореспонденция на военнопленниците трябва грижливо да бъдат запечатвани, да имат етикети, на които ясно да бъде посочено тяхното съдържание, и да бъдат адресирани до пощенските клонове на предназначението им.

Член 72 Изпращане на помощи: I Общи положения[редактиране]

На военнопленниците ще бъде разрешено да получават по пощата или по какъвто и да е друг начин индивидуални или колективни пратки, съдържащи по-специално хранителни продукти, облекло, медикаменти и предмети с религиозен, просветен или развлекателен характер, които могат да удовлетворяват техните нужди, включително книги, религиозни предмети, научна апаратура, изпитни работи, музикални инструменти, спортни принадлежности и материали, позволяващи на военнопленниците да продължат заниманията си или културната дейност.

Тези пратки по никакъв начин не освобождават задържащата държава от задълженията ѝ по силата на настоящата конвенция.

Единствените ограничения, които могат да бъдат налагани върху тези пратки, ще бъдат онези, предложени от държавата покровителка в интерес на самите военнопленници, от Международния комитет на Червения кръст или някоя друга организация, оказваща помощ на военнопленниците, само по отношение на своите пратки предвид изключителното натоварване на транспортните или съобщителните средства.

Обстоятелствата във връзка с изпращането на индивидуални пратки или колективна помощ ще бъдат, ако е необходимо, предмет на специални споразумения между заинтересованите държави, които в никакъв случай не могат да забавят изпращаните помощи за военнопленниците. В пратките с хранителни продукти или с дрехи не трябва да има книги. Медикаментите, като общо правило, ще бъдат изпращани в колективни пратки.

Член 73 II Колективни помощи[редактиране]

По липса на специални споразумения между заинтересованите държави относно начините за приемането или за разпределянето на изпращаните колективни помощи ще бъде прилаган правилникът относно колективните помощи, приложен към настоящата конвенция.

Предвидените по-горе специални споразумения не могат в никой случай да ограничават правото на доверените лица да получават изпращаните колективни помощи, предназначени за военнопленниците, да ги разпределят и да разполагат с тях в интерес на военнопленниците.

Тези споразумения също така не могат да ограничават правото, което имат представителите на държавата покровителка, на Международния комитет на Червения кръст и на всяка друга организация, оказваща помощ на военнопленниците и натоварена да предава колективните пратки, да контролират разпределението им между получателите.

Член 74 Освобождаване от заплащане на превозни или пощенски разноски[редактиране]

Всички пратки с помощи, предназначени за военнопленниците, ще бъдат освобождавани от вносни мита, митнически и други такси.

Кореспонденцията, пратките с помощи и разрешените парични преводи, адресирани до военнопленниците или изпращани от тях по пощата било направо, било посредством информационните бюра, предвидени в член 122, и Централната агенция за военнопленниците, предвидена в член 123, ще бъдат освобождавани от всякакви пощенски такси в страните, от които са изпратени, и в страните, където са изпращат, така и в посредническите страни.

Разходите по превоза на пратките с помощи за военнопленниците, които поради теглото си или по каквато и да е друга причина не могат да бъдат изпратени по пощата, ще бъдат за сметка на задържащата страна по цялата територия, намираща се под неин контрол. Другите държави, които са страни по конвенцията, ще поемат разходите по превоза през съответната територия.

При липса на специални споразумения между заинтересованите страни другите разходи за транспорт, освен посочените по-горе, ще бъдат за сметка на изпращача.

Високодоговарящите страни ще се постараят да намалят, доколкото е възможно, таксите за телеграми, изпращани от военнопленниците или получавани от тях.

Член 75 Специални транспорти[редактиране]

В случай че военните действия попречат на заинтересованите държави да изпълняват задължението, което имат да обезпечат транспорта на пратките, предвидени в член 70, 71, 72 и 77, заинтересованите държави покровителки, Международният комитет на Червения кръст или всяка друга организация, одобрена от участващите в конфликта страни, ще могат да се заемат с осигуряване превоза на тези пратки с подходящи превозни средства (вагони, моторни превозни средства, плавателни съдове, самолети и др.). За тази цел високодоговарящите страни ще се постараят да им набавят тези превозни средства и да разрешат движението им, особено като издават необходимите за тово пропуски.

Тези превозни средства също така ще могат да бъдат използвани за превоз на:

а) кореспонденцията, списъците и докладите, разменени между Централната информационна агенция, предвидена в член 123, и националните бюра, предвидени в член 122;

б) кореспонденцията и докладите относно военнопленниците, които държавите покровителки, Международният комитет на Червения кръст или всяка друга организация, оказваща помощ на военнопленниците, разменят било със своите делегати, било с участващите в конфликта страни.

Тези разпоредби с нищо не ограничават правото на всяка страна, участваща в конфликта, да организира, ако тя предпочита, други транспортни средства или да издава пропуски на тези транспортни средства при взаимно уговорени условия.

При липса на специални споразумения направените разноски вследствие използването на тези транспортни средства ще бъдат понесени пропорционално от участващите в конфликта страни, чиито граждани се ползват от тези услуги.

Член 76 Цензура и контрол[редактиране]

Цензурата на кореспонденцията, отправяна до военнопленниците или изпращаната от тях, трябва да се извършва в най-краткия възможен срок. Тя може да се извършва само от държавата, от която се изпращат писмата, и от държавата, където те се получават, и само по веднъж от всяка от тях.

Контролът над пратките, предназначени за военнопленниците, не може да се извършва при условия, които биха изложили на опасност от увреждане тяхното съдържание; освен в случаите, когато става въпрос за писмени или печатни материали, проверката ще става в присъствието на получателя или на някой друг военнопленник, надлежно упълномощен от него. Предаването на индивидуалните или колективни пратки за военнопленниците няма да бъде забавяно под предлог затруднения във връзка с цензурата.

Всяка забрана за кореспонденция, постановена от участващите в конфликта страни по военни или политически причини, ще бъде само временна и колкото е възможно по-краткотрайна.

Член 77 Подготовка, издаване и предаване на юридически документи[редактиране]

Задържащите държави ще предоставят всички възможни улеснения за предаването посредством държавата покровителка или посредством Централната агенция за военнопленниците, предвидена в член 123, на разни видове юридически документи, предназначени за военнопленниците или изпращани от тях, по-специално пълномощия и завещания.

Във всички случаи задържащите държави ще съдействат на военнопленниците при подготовката и издаването на такива документи; по-специално ще им позволят да се консултират с адвокат и ще вземат необходимите мерки за заверка на подписите им.


Раздел VI ОТНОШЕНИЯ НА ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ С ВЛАСТИТЕ[редактиране]

Глава I ОПЛАКВАНИЯ НА ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ ВЪВ ВРЪЗКА С РЕЖИМА НА ВОЕННОПЛЕННИЧЕСТВОТО[редактиране]

Член 78 Оплаквания и молби[редактиране]

Военнопленниците ще имат право да подават пред военните власти, на които са подчинени, молби относно режима на пленничеството, на който са подложени.

Те ще имат също така право без ограничение да се обръщат – било посредством довереното лице, било направо, ако сметнат това за необходимо – към представителите на държавите покровителки, за да привлекат тяхното внимание към онези моменти от режима на пленничеството във връзка, с които те имат оплаквания.

Тези молби и оплаквания те ще бъдат ограничавани, нито ще бъдат считани за част от кореспонденцията, упомената в член 71. Те трябва да бъдат препращани незабавно. Те не могат да дават повод за никакво наказание, дори ако се признаят за неоснователни.

Доверените лица могат да изпращат до представители на държавите покровителки периодични доклади за положението по лагерите и за нуждите на военнопленниците.

Глава II ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ[редактиране]

Член 79 Избор[редактиране]

По всички места, където се намират военнопленниците, с изключение на онези, където има офицери, военнопленниците ще избират свободно и при тайно гласуване на всеки шест месеца или при откриване на ваканция свои доверени лица, натоварени да ги представляват пред военните власти, пред държавите покровителки, пред Международния комитет на Червения кръст и пред всяка друга организация, която би им оказала помощ. Тези доверени лица ще могат да бъдат преизбирани.

В лагерите за офицери и за приравнени с тях лица или смесените лагери най-старшият офицер между военнопленниците ще бъде обявен за доверено лице. В лагерите за офицери той ще бъде подпомаган от един или от няколко съветници, посочени от един или от няколко съветници, посочени от офицерите; в смесените лагери неговите помощници ще бъдат посочвани измежду военнопленниците, които не са офицери, и ще бъдат избирани от тях.

В трудовите лагери за военнопленници ще бъдат изпращани офицери – военнопленници от същата националност, за да изпълняват онези административни функции в лагера, които са задължение за военнопленниците. Освен това тези офицери ще могат да бъдат избирани за доверени лица съобразно с разпоредбите на алинея първа на този член. В такъв случай помощниците на довереното лице ще се посочват измежду военнопленниците, които не са офицери.

Всяко избрано доверено лице, преди да може да встъпи в длъжност, трябва да бъде одобрено от задържащата държава. Когато задържащата държава откаже да одобри някой военнопленник, избран от другарите си военнопленници, тя ще трябва да съобщи на държавата покровителка причините за този отказ.

Във всеки случай довереното лице трябва да има същата националност, език и обичаи, както и военнопленниците, които представлява. Така например военнопленниците, разпределени в различни поделения на някой лагер според тяхната националност, език и обичай, ще имат във всяко поделение своето собствено доверено лице съобразно с разпоредбите в предходните алинеи.

Член 80 Задължения[редактиране]

Доверените лица ще трябва да спомагат за физическото, моралното и интелектуалното добруване на военнопленниците.

По-специално, ако военнопленниците решат да създадат помежду си организация за взаимопомощ, тази организация би било от компетентността на доверените лица независимо от специалните задачи, които им се възлагат с други разпоредби на настоящата конвенция.

Доверените лица няма да носят отговорност, само по силата на своите задължения, за нарушенията, извършвани от военнопленниците. Член 81 Прерогативи

От доверените лица няма да се иска да извършват каквато и да е работа, от която би било затруднено изпълнението на техните функции.

Доверените лица могат да посочват измежду военнопленниците онези помощници, които са им необходими. Ще им бъдат правени всички материални улеснения и главно ще им се дава свобода на движение в някои случаи, когато това е необходимо за изпълнението на техните задължения (посещения на трудови отряди, приемане на изпратени помощи и др.)

На доверените лица ще се разрешава да посещават помещенията, където са задържани военнопленниците, а последните ще имат право свободно да се съветват със своето доверено лице.

Също така на доверените лице ще бъдат предоставени всички възможности за писмена и телеграфна кореспонденция с властите на задържащата държава, с държавите покровителки, с Международния комитет на Червения кръст и техните делегати, със смесените медицински комисии, както и с организациите, които оказват помощ на военнопленниците. Доверените лица от трудовите отряди ще се ползват от същите улеснения за кореспонденцията си с довереното лице от главния лагер. Тази кореспонденция няма да бъде ограничавана, нито смятана за част от посочената в член 71.

Доверените лица, които ще бъдат премествани ще получат достатъчно време, за да запознаят заместниците си с текущите дела.

В случай на освобождаване от длъжност причините за това решение ще бъдат съобщавани на държавата покровителка.

Глава III НАКАЗАТЕЛНИ САНКЦИИ И ДИСЦИПЛИНАРНИ САНКЦИИ[редактиране]

I Общи разпоредби[редактиране]

Член 82 Приложим закон[редактиране]

Военнопленниците ще се подчиняват на законите, правилниците и заповедите, които са в сила за въоръжените сили на задържащата държава. Последната ще има право да взема съдебни или дисциплинарни мерки спрямо всеки военнопленник, извършил някакво нарушение на тези закони, правилници или заповеди. Но няма да бъдат разрешени никакви съдебни процедури или наказания, които противоречат на разпоредбите в тази глава на конвенцията.

Ако в законите, уставите и заповедите на задържащата държава някои действия се обявяват за наказуеми, когато са извършени от военнопленници, но не са наказуеми, ако извършени от лица от състава на въоръжените сили на задържащата държава, на военнопленниците могат да бъдат налагани само дисциплинарни санкции.

Член 83 Избор между дисциплинарни или съдебни мерки[редактиране]

Когато трябва да се реши дали някое нарушение, извършено от военнопленник, трябва да бъда наказано по съдебен или дисциплинарен ред, задържащата държава ще следи компетентните власти да проявяват най-голяма снизходителност при преценяване на въпрос и да прибягнат по-скоро до дисциплинарни мерки, отколкото до съдебно проследяване всеки път, когато това бъде възможно.

Член 84 Съдилища[редактиране]

Само военен съд може да съди военнопленник, освен ако законодателството на задържащата държава изрично дава право на гражданските съдилища да съдят членове на въоръжените сили на упоменатата държава за нарушението, в което военнопленникът е обвинен.

При никакви обстоятелства военнопленник няма да бъде изправян пред какъвто и да е съд, който не дава необходимите общопризнати гаранции за независимост и безпристрастност и по-специално – пред съд, чиято процедура не осигурява на обвиняемия правата и средствата за защита, предвидени в член 105.

Член 85 Нарушения, извършени преди залавянето в плен[редактиране]

Военнопленниците, преследвани въз основа на законодателството на задържащата държава за деяния, които са извършени, преди да бъдат заловени в плен, ще се ползват, дори ако бъдат осъдени, от покровителството на настоящата конвенция.

Член 86 Non bis in idem[редактиране]

Никой военнопленник не може да бъде наказан повече от един път за едно и също деяние или по едно и също обвинение.

Член 87 Наказания[редактиране]

Военнопленниците не могат да получават от военните власти или от съдилищата на задържащата държава други наказания освен онези, които се предвиждат за същите деяния по отношение членовете на въоръжените сили на тази държава.

За да определят наказанието, съдилищата или властите в задържащата държава трябва да вземат предвид да най-голямата възможна степен факта, че обвиняемият, тъй като не е поданик на задържащата държава, не е обвързан спрямо нея с някакъв дълг за вярност, а се намира в нейна власт вследствие на обстоятелства, независещи от неговата собствена воля. Съдилищата ще имат свобода да смекчават наказанието, предвидено за нарушението, в което се обвинява военнопленникът, при това няма да бъдат задължени за прилагат наказания над предвидения минимален размер.

Забранени са: колективни наказания за индивидуални деяния, телесните наказания, затваряне в помещения, в които не прониква дневна светлина, и изобщо всяка форма на мъчение или жестокост.

Освен това никой военнопленник не може да бъде лишаван от званието му от държавата, в която се намира в плен, нито може да му се пречи да носи отличителните знаци на своето звание.

Член 88 Изпълнение на наказанията[редактиране]

Военнопленниците офицери, подофицери или редници, изтърпяващи дисциплинарно или съдебно наказание, няма да бъдат подлагани на по-жестоко третиране от онова, което е предвидено, що се отнася до същото наказание, за съответните звания от въоръжените сили на задържащата държава.

На военнопленничките няма да бъдат налагани по-строги наказания или, докато изтърпяват наказанието си, няма да бъдат третирани по-жестоко от жените от личния състав на въоръжените сили на задържащата държава, когато са наказани за подобно провинение.

В никой случай на военнопленничките няма да бъдат налагани по-строги наказания или по времето, когато те изтърпяват наказанието си, няма да бъдат третирани по-жестоко от някои мъж – член на въоръжените сили на задържащата държава, когато е наказан за подобно провинение.

След като са изтърпели дисциплинарните или съдебните наказания, които са им били наложени, военнопленниците не могат да бъдат третирани различно от другите военнопленници.

II Дисциплинарни санкции[редактиране]

Член 89 Общи положения: Форми на наказания[редактиране]

Дисциплинарните наказания, прилагани по отношение на военнопленниците, са следните:

1) Глоба най-много до 50% от аванса и от трудовото възнаграждение, които военнопленникът би получил съгласно разпоредбите на членове 60 и 62, за не по-дълъг период от 30 дни.

2) Отнемане на привилегии, получени извън третирането, предвидено в настоящата конвенция.

3) Извънредни наряди, които не надхвърлят два часа на ден.

4) Арест.

Наказанието, предвидено в точка 3, не може да се прилага спрямо офицери.

В никой случай дисциплинарните наказания не трябва да бъдат нехуманни, жестоки или опасни за здравето на военнопленниците.

Член 90 II Времетраене на наказанията[редактиране]

Времетраенето на всяко наказание не трябва никога да надхвърля тридесет дни. Д случай на дисциплинарно нарушение времето на предварителен арест, излежаван преди разглеждането на нарушението или преди произнасянето на наказанието, ще се приспада от определеното наказание.

Предвиденият по-горе максимум от тридесет дни не може да бъде надхвърлен дори ако някой военнопленник е отговорен за няколко деяния в момента, когато се произнася решение за наказание, независимо дали въпросните деяния са свързани помежду си, или не.

Периодът между произнасянето на решение за дисциплинарно наказание и неговото изпълнение не трябва да бъде повече от един месец.

В случай че някой военнопленник получи ново дисциплинарно наказание, изпълнението на всяко наказание трябва да бъде разделено от предшестващото или следващато го с най-малко тридневен промеждутък, ако едно от наказанията продължава десет дни или по-дълго време.

Член 91 Бягство: I Успешно бягство[редактиране]

Бягството на някой военнопленник ще се счита за успешно, когато:

1) Той се е присъединил към въоръжените сили на държавата, към която се числи, или към въоръжените сили на съюзна държава.

2) Той е напуснал територията, контролирана от задържащата държава или на съюзна на нея държава.

3) Той се е качил на кораб, който плава под флага на държавата, към която се числи, или на съюзна държава в териториалните води на задържащата държава, при условие този кораб да не е поставен под контрола на последната.

Военнопленниците, които са успели в бягството си по смисъла на настоящия член, и са били отново заловени в плен, няма да подлежат на наказание за извършеното от тях бягство.

Член 92 II Несполучливо бягство[редактиране]

Военнопленникът, който прави опит да избяга и отново е пленен, преди да е успял в опита си за бягство по смисъла на член 91, подлежи само на дисциплинарно наказание за това си деяние, дори ако се касае за повтарящо се нарушение.

Отново заловеният военнопленник ще бъде незабавно предаван на компетентните военни власти.

В различие от предвиденото в член 83 алинея 4, военнопленниците, наказани вследствие на несполучливия опит за бягство, могат да бъдат подлагани на специален режим на надзор. Този режим не трябва да влияе върху здравословното им състояние, трябва да бъде прилаган във военнопленнически лагер, да не допуска премахването на никоя от гаранциите, които им се дават с настоящата конвенция.

Член 93 III Свързани помежду си нарушения[редактиране]

Бягството или опитът за бягство, дори ако се повтаря, няма да се смята за утежняващо вината обстоятелство в случай, че военнопленникът бъде привлечен под съдебна отговорност за нарушение, извършено по време на бягството или на опита за бягство.

Съгласно разпоредбите на член 83 нарушенията, извършени от военнопленниците само с цел да се улесни бягството им и които не включват никакво насилие срещу живота и телесната неприкосновеност - като нарушение срещу обществено имущество, кражба без намерение за лично обогатяване, изготвяне или употреба на фалшиви документи, носене на цивилно облекло, ще бъдат повод само за дисциплинарни наказания.

Военнопленници, които са подбуждали към бягство или опит за бягство или са съдействали за него, подлежат само на дисциплинарно наказание.

Член 94 Писмено уведомяване за ново пленяване[редактиране]

Ако военнопленник, който избяга, бъде отново заловен, държавата, към която се числи, ще бъде уведомена писмено по начина, предвиден в член 22, ако преди това е била уведомена за неговото бягство.

Член 95 Процедура: I Предварителен арест[редактиране]

Военнопленник, който се обвинява в дисциплинарно нарушение, няма да бъде задържан в предварителен арест, докато се вземе решение по отношение на него, освен ако подобна мярка се прилага и спрямо член на въоръжените сили на задържащата държава, обвинен в подобно нарушение, и когато тя се налага от интересите на лагерния ред и дисциплина.

За всички военнопленници предварителният арест в случай на дисциплинарни нарушения трябва да бъде сведен до минимум и да не надхвърля четиринадесет дни.

Разпоредбите на членове 97 и 98 на тази глава ще се прилагат по отношение на военнопленниците при предварителния им арест за дисциплинарни нарушения.

Член 96 II Компетентни власти и право на защита[редактиране]

Деянията, които представляват нарушение срещу дисциплината, ще бъдат разследвани незабавно. Без да се накърнява компетентността на съдилищата и на висшите военни власти, дисциплинарните наказания могат да бъдат налагани само от офицер, който има съответни пълномощия п отношение на дисциплината в качеството си на началник на военнопленническия лагер, или от отговорен офицер, който го замества или комуто той е делегирал правата си по отношение на дисциплината.

В никой случай тези права не могат да бъдат делегирани на военнопленник, нито упражнявани от военнопленник.

Преди определяне на дисциплинарно наказание обвиняемият ще бъде точно уведомен за нарушенията, в които е обвинен, и ще има възможност да обясни своето поведение и да се защити. Ще му бъде разрешено по-специално да посочи свидетели и да ползва, ако е необходимо, услугите на квалифициран преводач. Решението ще бъде съобщено на обвиняемия военнопленник и на довереното лице.

Ще бъде воден регистър за налаганите дисциплинарни наказания и той ще бъде предоставят за инспекция от представители на държавата покровителка.

Член 97 Изпълнение на наказанията: I Помещения[редактиране]

Военнопленниците не могат в никой случай да бъдат премествани в затворнически помещения (затвори, изправителни домове, каторги и други), за да изтърпяват там дисциплинарни наказания.

Всички помещения, в които ще бъдат изтърпявани дисциплинарни наказания, ще трябва да бъдат съобразени с хигиенни изисквания, предвидени в член 25. Наказаният военнопленник трябва да има възможност да поддържа чистотата си съгласно член 29.

Офицерите и приравнените с тях не трябва да изтърпяват наказания в едни и същи помещения с подофицери или редници.

Военнопленничките, изтърпяващи дисциплинарни наказания, ще бъдат задържани в помещения, отделни от тези на мъжете, и ще бъдат под пряк надзор на жени.

Член 98 II Съществени гаранции[редактиране]

Военнопленник, задържан за изтърпяване на дисциплинарно наказание, ще продължи да се ползва от разпоредбите на настоящата конвенция с изключение на случаите, при които самото му задържане преви неприложими тези разпоредби.

Военнопленникът в никакъв случай не може да бъде лишен от привилегиите, които са му дадени с разпоредбите на членове 78 и 126.

Дисциплинарно наказан военнопленник не може да бъде лишаван от прерогативите на неговото звание.

Наказаните дисциплинарно военнопленници ще имат право на правят упражнения и да бъдат на открито поне два часа дневно.

Ще им бъде разрешено по тяхно искане да се явяват но всекидневен медицински преглед. Те ще получават необходимите грижи, които здравословното им състояние изисква, а ако е необходимо, ще бъдат изпращани в лагерния лазарет или в болница.

Ще им се разрешава да четат и да пишат, както и да изпращат и да получават писма. Изпращаните до тях колети и парични преводи обаче могат да бъдат задържани до изтичане на наказанието; междувременно тези пратки ще бъдат поверявани на довереното лице, което ще предава на лазарета намиращите се в такива колети храни, подлежащи на разваляне.

III Съдебна процедура[редактиране]

Член 99 Основни правила: I Общи принципи[редактиране]

Никой военнопленник не може да бъде съден или осъждан за деяние, което не е наказуемо съгласно законодателството на задържащата държава или съгласно международното право, което е в сила по времето, когато въпросното деяние е било извършено.

Никакъв морален или физически натиск не може да бъде упражняване върху военнопленник, за да бъде той заставен да се признае за виновен за деянието, в което е обвинен.

Никой военнопленник не може да бъде осъден, без да е имал възможност да се защитава и без да получи помощ от квалифициран защитник.

Член 100 II Смъртно наказание[редактиране]

Военнопленниците и държавите покровителки ще бъдат уведомени колкото е възможно по-скоро за нарушенията, наказуеми със смъртно наказание съгласно законите на задържащата държава.

Впоследствие за никое друго нарушение не може да се въвежда смъртно наказание без съгласието на държавата, към която се числят военнопленниците.

Смъртна присъда може да бъде произнесена срещу някой военнопленник само ако съгласно член 87, алинея втора, вниманието на съда е било привлечено специално върху обстоятелството, че обвиняемият военнопленник не е гражданин на задържащата държава и не е обвързан спрямо нея с никакъв дълг за вярност, а се намира под нейна власт вследствие на независими от собствената му воля обстоятелства.

Член 101 III Отлагане изпълнението на смъртната присъда[редактиране]

Ако срещу някой военнопленник бъде произнесена смъртна присъда, тя няма да бъде изпълнена преди изтичането поне на шест месеца от датата, на която в държавата покровителка на посочения адрес пристигне предвиденото в член 107 подробно съобщение.

Член 102 Процедура: I Условия за влизане в сила на присъдите[редактиране]

Една присъда може да бъде валидно произнесена срещу военнопленник само ако е била произнесена от същите съдилища и съгласно същата процедура, както и за лицата от въоръжените сили на задържащата държава и ако, освен това, са били съблюдавани разпоредбите на тази глава.

Член 103 III Предварителен арест (приспадане на присъдата, режим)[редактиране]

Всяко съдебно следствие срещу военнопленник ще бъде водено толкова бързо, колкото позволяват обстоятелствата, и така, че процесът да започне колкото е възможно по-скоро. Никой военнопленник няма да бъде задържан в предварителен арест, освен ако за подобни нарушения същата мярка се прилага спрямо членове от състава на въоръжените сили на задържащата държава или ако интересите на националната сигурност го изискват. Този предварителен арест не трябва в никой случай да трае повече от три месеца.

Времетраенето на предварителния арест ще бъде приспадано от срока на лишаване от свобода, на който е осъден военнопленникът, и ще се има предвид при определяне на наказанието.

Разпоредбите на член 97 и 98 от тази глава ще се прилагат към военнопленниците по време на предварителния арест.

Член 104 III Нотификация на процедурите[редактиране]

При всички случаи, когато задържащата държава реши да предприеме съдебно преследване срещу военнопленник, тя трябва да уведоми за това държавата покровителка веднага, щом бъде възможно, и то най-малко три седмици преди започване на процеса. Този триседмичен срок започва да тече едва от момента, когато това съобщение достигне до държавата покровителка на адреса, който тя предварително е посочила на задържащата държава.

Това съобщение трябва да съдържа следните указания:

1) Фамилия и собствени имена на военнопленника, звание, войскови, полкови, личен или сериен номер, дата на раждане и неговата професия или занаят, ако има такъв.

2) Мястото, където е интерниран или затворен.

3) Подробно изложение на обвинението или обвиненията, които са предявени към военнопленника, като се посочват приложимите в случая разпоредби на закона.

4) Наименование на съда, който ще разглежда делото, както и дата и място, определени за започване на процеса.

Същото съобщение трябва да бъде направено на довереното лице на военнопленника от страна на задържащата държава.

Ако при започването на процеса не е представено доказателство, че държавата покровителка, военнопленникът и съответното доверено лице са получили горното съобщение поне три седмици преди започването на процеса, последният не може да започне и трябва да бъде отложен.

Член 105 IV Права и възможности за защита[редактиране]

Всеки военнопленник ще има право да бъде подпомогнат от свой другар военнопленник, да бъде защитаван от квалифициран защитник, избран от самия него, да призове свидетели и да прибегне, ако смята това за необходимо, до услугите на компетентен преводач. Той трябва да бъде уведомен за тези права своевременно преди започването на процеса от страна на задържащата държава.

Ако военнопленникът не си е избрал защитник, държавата покровителка ще му намери такъв и тя ще разполага поне с едноседмичен срок, за да стори това. По искане на държавата покровителка задържащата държава ще ѝ връчи списък на лица, квалифицирани да обезпечат неговата защита. В случай че нито военнопленникът, нито държавата покровителка не изберат защитник, задържащата държава ще назначи служебен защитник.

За да подготви защитата на обвиняемия, защитникът ще разполага поне с двуседмичен срок до започването на процеса и ще му бъдат направени необходимите улеснения. Той например ще може свободно да прави посещения на обвиняемия и да разговаря с него без свидетели. Той ще може да разговаря с всички свидетели на подсъдимия, включително и със свидетелите – военнопленници. Той трябва да се ползва от тези улеснения до изтичането на сроковете за апелация.

Военнопленникът трябва да получи, достатъчно време преди започването на процеса, съобщение на език, който той разбира, за подробности относно обвинението или обвиненията, отправени срещу него, както и документите, които обикновено се връчват на обвиняемия съгласно законите, които са в сила за въоръжените сили на задържащата държава. Същото съобщение и при същите обстоятелства трябва да направи и на неговия защитник.

Представителите на държавата покровителка ще имат право да присъстват на съдебните заседания, освен ако последните, по изключение, би трябвало да се състоят при закрити врати в интерес на държавната сигурност. В такъв случай задържащата държава ще уведоми за това държавата покровителка.

Член 106 V Апелация[редактиране]

Всеки военнопленник ще има право при условия, които са валидни за членовете на въоръжените сили на държавата, в която се намира в плен, да подава жалби или молби по всяка присъда, произнесена срещу него, с цел отменяне или ревизия на присъдата или преразглеждане на делото. Той ще бъде изцяло информиран за това му право и за сроковете, в които той може да упражни това свое право.

Член 107 VII Нотификация на заключенията и присъдите[редактиране]

Всяка присъда, издадена срещу военнопленник, ще бъде веднага доведена до знанието на държавата покровителка под формата на кратко съобщение, с указание също така дали военнопленникът има право да подава жалба с цел отменяне на присъдата или преразглеждане на делото. Това съобщение ще бъде също така изпратено на заинтересованото доверено лице. То ще бъде изпратено и на военнопленника на език, който той разбира, ако присъдата не е била произнесена в негово присъствие. Освен това задържащата държава ще съобщи незабавно на държавата покровителка решението на военнопленника да се ползва или не от правата си за отнасяне на делото до по-висша инстанция.

Освен това при окончателно потвърждаване на присъдата или ако първата инстанция срещу военнопленника е било произнесена смъртна присъда, задържащата държава ще изпрати колкото е възможно по-скоро на държавата покровителка подробно съобщение, съдържащо:

1) Точният текст на заключението и на присъдата.

2) Кратък доклад за предварителното съдебно разследване и за процеса, като по-специално се подчертаят елементите на обвинението и на защитата.

3) Указание, когато това е възможно, за мястото, където ще се изтърпява наказанието.

Предвидените в предходната алинея нотификации ще бъдат направени на държавата покровителка на адрес, който тя предварително е съобщила на държавата, в която се намират военнопленниците.

Член 108 Изпълнение на наказанието. Правила.[редактиране]

Наказанията, наложени на военнопленниците по силата на присъди, редовно подлежащи на изпълнение, ще се изтърпяват в същите помещения и при същите условия, предвидени за членове на въоръжените сили на задържащата държава. Тези условия във всички случаи ще бъдат съобразени с изискванията за здравословност и хуманност.

Военнопленничка, срещу която е била произнесена такава присъда, ще бъде поставена в отделно помещение и ще бъде под надзора на жени.

Във всички случаи военнопленниците, срещу които е издадена присъда за лишаване от свобода, ще продължат да се ползват от разпоредбите на членове 78 и 126 от настоящата конвенция. Освен това ще им бъде разрешено да получават поне един колет с помощ месечно и редовно да правят упражнения на открито, ще им бъдат оказвани медицинските грижи, наложени от здравословното им състояние, както и духовната помощ, която биха пожелали. Наказанията, които могат да им бъдат наложени, ще бъдат в съответствие с разпоредбите на член 87, алинея трета.

ЧАСТ IV КРАЙ НА ПЛЕННИЧЕСТВОТО[редактиране]

Раздел I ДИРЕКТНО РЕПАТРИРАНЕ И НАСТАНЯВАНЕ В НЕУТРАЛНИ СТРАНИ[редактиране]

Член 109 Общи положения[редактиране]

Участващите в конфликта страни са длъжни, под уговорка за алинея трета на този член, да връщат в страната независимо от техния брой и звание тежко ранените и тежко болните, след като са полагали за тях грижи да подобрят състоянието им, за да могат да пътуват, в съответствие с алинея първа на следващия член.

Докато продължават военните действия, участващите в конфликта страни ще полагат усилия, със съдействието на заинтересованите неутрални държави, да постигат споразумения за настаняването в неутрални държави на болните и ранените военнопленници, посочени в алинея втора на следващия член. Те могат освен това да сключват споразумения относно директното репатриране или интернирането в неутрална страна на здравите и годните за работа военнопленници, които са прекарали дълго във военнопленничество.

Никой ранен или болен военнопленник, който подлежи на репатриране съгласно разпоредбите на алинея първа на този член, не може да бъде репатриран против волята му по време на военни действия.

Член 110 Случаи на репатриране или настаняване в неутрална страна[редактиране]

Ще бъдат директно репатрирани: 1) Неизлечимо ранените и болни, чието умствено или физическо състояние е значително увредено.

2) ранените и болните, които по мнение на лекарите не биха могли да се възстановят в продължение на една година, чието състояние изисква лечение и чието умствено или физическо състояние, изглежда, е значително увредено.

3) Ранените и болните, които са се възстановили, но тяхното умствено и физическо състояние, изглежда, е постоянно и тежко увредено.

Ще могат да бъдат настанени в неутрални страни:

1) Ранените и болните, чието възстановяване може да се очаква до една година след датата на нараняването или на настъпването на болестта, ако лечението в неутрална страна увеличава възгледите за по-сигурно и по-бързо излекуване.

2) Военнопленниците, чието умствено или физическо здравословно състояние по мнение на лекарите е сериозно застрашено от задържането в пленничество, ако тяхното настаняване в неутрална страна може да премахне тази заплаха.

Условията, на които трябва да отговорят настанените в неутрална страна военнопленници, за да бъде разрешено тяхното репатриране, ще бъдат определени, както и техният статут, със споразумение между заинтересованите държави. Най-общо ще бъдат репатрирани настанените в неутрална страна военнопленници, принадлежащи към следните категории:

1) Онези, чиито здравословно състояние се е влошило така, че те отговарят на условията за директно репатриране.

2) Онези, чиито умствени или физически сили продължават да бъдат, даже след лечение, значително занижени.

При липса на специални споразумения, сключени между заинтересованите участващи в конфликта страни с оглед да бъдат определени случаите на инвалидност или на болест, предвиждащи директно репатриране или настаняване в неутрална страна, тези случаи ще бъдат определени съобразно с принципите, съдържащи се в типовото споразумение относно директното репатриране и настаняване в неутрална страна на ранените и болните военнопленници, както и в правилника за смесените медицински комисии, приложени към настоящата конвенция.

Член 111 Интерниране в неутрална страна[редактиране]

Задържащата държава, държавата, към която се числят военнопленниците, и някоя неутрална държава, одобрена от първите две държави, ще положат усилия да сключат споразумения, които да позволят да бъдат интернирани военнопленниците на територията на упоменатата неутрална държава до преустановяването на военните действия.

Член 112 Смесени медицински комисии[редактиране]

Още при започване на военните действия ще бъдат назначени смесени медицински комисии, за да преглеждат болните и ранените военнопленници и да вземат съответни решения по отношение на тях. Назначаването, задълженията и функционирането на тази комисия ще бъдат съобразени с разпоредбите на правилника, приложен към настоящата конвенция.

Военнопленниците обаче, които по мнението на медицинските власти на задържащата държава са очевидно тежко ранени или тежко болни, могат да бъдат репатрирани, без да бъде необходимо да бъдат преглеждани от смесена медицинска комисия.

Член 113 Военнопленници, които имат право на преглед от смесени медицински комисии[редактиране]

Освен онези, които ще бъдат посочени от медицинските власти на задържащата държава, ранените или болните военнопленници, принадлежащи към изброените по-долу категории, ще имат право да се явяват пред смесените медицински комисии, предвидени в предходния член:

1) Ранените и болните, предложени от лекар, който е техен сънародник или гражданин на някоя участваща в конфликта страна, съюзница на държавата, от която те зависят, и работи като такъв във военнопленнически лагер.

2) Ранените и болните, предложени от тяхното доверено лице.

3) Ранените и болните, предложени от държавата, към която те се числят, или от някоя организация, която е надлежно призната от тази държава и оказва помощ на военнопленниците.

Военнопленниците, които не принадлежат към една от трите гореизброени категории, ще могат при все това да се явяват на преглед пред смесените медицински комисии, но ще бъдат преглеждани след онези, които се числят към тези категории.

На лекаря – сънародник на военнопленниците, които са се явили на преглед от смесената медицинска комисия, и на довереното им лице ще бъде разрешено да присъстват на този преглед.

Член 114 Военнопленници, пострадали при злополуки[редактиране]

Военнопленниците, пострадали при злополука – с изключение на самонаранилите се – ще се ползват, що се отнася до репатрирането или евентуалното настаняване в неутрална страна, от разпоредбите на настоящата коенвенция.

Член 115 Военнопленници, изтърпяващи наказания[редактиране]

Военнопленник, който подлежи на репатриране или на настаняване в неутрална страна, не може да бъде задържан поради това, че изтърпява дисциплинарно наказание.

Военнопленници, задържани във връзка със съдопроизводство или за излежаване на присъда, но предвидени за репатриране или настаняване в неутрална страна, могат да се ползват от тези мерки преди края на съдопроизводството или на изтърпяването на наказанието, ако държавата, в която се намират, даде своето съгласие.

Участващите в конфликта страни ще си съобщават имената на онези, които ще бъдат задържани до приключването на съдебната процедура или изтърпяване на присъдата.

Член 116 Разноски по репатрирането[редактиране]

Разноските по репатрирането на военнопленниците или за превоза им до неутрална страна ще бъдат за сметка на държавата, към която ке числят тези военнопленници, отвъд границата на задържащата държава.

Член 117 Дейност след репатрирането[редактиране]

Никой репатриран не може да бъде призован на активна военна служба.

Раздел III ОСМОБОЖДАВАНЕ И РЕПАТРИРАНЕ НА ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ СЛЕД ПРИКЛЮЧВАНЕ НА ВОЕННИТЕ ДЕЙСТВИЯ[редактиране]

Член 118 Освобождаване и репатриране[редактиране]

Военнопленниците ще бъдат освободени и репатрирани незабавно след приключване на активните военни действия. При липса на норми в този смисъл в някое споразумение, сключено между участващите в конфликта страни за прекратяване на военните действия или при липса на подобно споразумение, всяка от държавите, в които се намират военнопленниците, сама ще изготви и ще изпълни незабавно план за репатриране, съобразен с принципа, формулиран в предходната алинея.

И в единия, и в другия случай възприетите мерки ще бъдат доведени до знанието на военнопленниците. Разноските по репатрирането на военнопленниците ще бъдат във всички случаи справедливо разпределени между задържащата държава, в която се намират военнопленниците, и държавата, към която се числят военнопленниците. При това разпределение ще бъдат съблюдавани следните принципи:

а) ако тези две държави имат обща граница, държавата, към която се числят военнопленниците, ще поеме разноските по репатрирането им, след като те преминат границата на задържащата държава;

б) ако тези две държави нямат обща граница, задържащата държава ще поеме разноските за превоз на военнопленниците на своята територия до своята граница или до онова свое пристанище, което е най-близко до държавата, към която се числят. Заинтересованите страни ще се споразумеят за справедливо разпределение на останалите разходи по репатрирането. Сключването на подобно споразумение не може при никакви условия да оправдае забавяне на репатрирането на военнопленниците.

Член 119 Подробности от репатрирането[редактиране]

Репатрирането ще се извършва при условия, подобни на условията, предвидени в членове 46 до 48 на настоящата конвенция за преместване на военнопленниците, и като се държи сметка за разпоредбите на член 118 и на следващите алинеи на този член.

По време на репатрирането ценните предмети, иззети от военнопленниците съобразно с разпоредбите на член 18, и чуждестранната валута, която не е била обменена във валутата на задържащата държава, ще им бъдат върнати. Ценните предмети и чуждестранната валута, които по някаква причина не са върнати на военнопленниците при репатрирането им, ще бъдат предадени на информационното бюро, учредено в съответствие с член 122.

На военнопленниците ще бъде разрешено да вземат със себе си личните си вещи, кореспонденцията и колетите си, пристигнали за тях. Теглото на този багаж може да бъде ограничено, ако това се изисква от условията по репатрирането, до рамките на онова, което военнопленникът е в състояние да носи. При всички случаи на всеки военнопленник ще бъде разрешено да носи поне 25 килограма.

Другите лични вещи на репатрирания военнопленник ще бъдат запазени от задържащата държава, която ще му ги изпрати веднага, щом сключи с държавата, към която се числи военнопленникът, споразумение, регулиращо начините за техния превоз и заплащането на разходите, които този превоз ще наложи.

Военнопленниците, срещу които е възбудено съдебно производство за криминални деяния, ще могат да бъдат задържани до приключване на съдебното дирене и, ако е необходимо, до изтичане срока на наказанието. Същото ще се прилага и спрямо онези, които вече са осъдени за криминални деяния.

Участващите в конфликта страни ще си съобщават имената на военнопленниците, които са задържани до приключването на съдебната процедура или до изтърпяване на наказанието.

Раздел III СМЪРТ НА ВОЕННОПЛЕННИЦИ[редактиране]

Член 120 Завещания, смъртни актове, погребения, кремация[редактиране]

Завещанието на военнопленниците ще се правят така, че да отговарят на условията за валидност, изисквани от законите на страната, от която те произхождат и която ще вземе необходимите мерки, за да доведе тези условия до знанието на задържащата държава. По искане на военнопленника и във всички случаи след смъртта му завещанието незабавно ще бъде предадено на държавата покровителка, а заверен препис от него ще бъде изпратен в Централната агенция.

Смъртните актове, издадени съобразно приложения към тази конвенция образец, или заверени от отговорен офицер списъци на всички военнопленници, починали в плен, ще бъдат в най-кратък срок изпращани във военнопленническото информационно бюро, учредено съгласно член 122.

Смъртните актове или заверените списъци трябва да съдържат сведенията за самоличност, установени от алинея трета на член 17, също така дата и място на смъртта, причина за смъртта, място и дата на погребението и всички сведения, необходими за идентифициране на гробовете.

Погребението или кремацията на военнопленник ще бъде предшествано от медицински преглед на трупа, за да се констатира смъртта, за да се даде възможност да бъде съставен протокол и ако е необходимо, да се установи самоличността на починалия.

Властите на задържащата държава ще имат грижата онези от тях, които са починали в плен, да бъдат погребани достойно, ако е възможно според обредите на религията, към която те са принадлежали, а гробовете им да бъдат зачитани, подходящо поддържани и означени така, че да могат винаги да бъдат намерени. Винаги, когато е възможно, починалите военнопленници, които са зависели от една и съща държава, ще бъдат погребвани на едно и също място.

Починалите военнопленници ще бъдат погребвани в отделни гробове, освен когато непреодолими обстоятелства изискват да бъдат погребвани в общ гроб. Труповете могат да бъдат изгаряни само ако повелителни хигиенни съображения или религията на починалия изисква това или ако той е изразил желание в този смисъл. В случай на кремация този факт и причините за кремацията ще бъдат посочвани в смъртния акт за починалия.

За да могат гробовете да бъдат винаги намирани, всички сведения относно погребенията и гробовете ще бъдат зарегистрирани от Служба по регистрация на гробовете, създадена от задържащата държава. Списъците на гробовете и сведенията относно военнопленниците, погребани в гробища или на други места, ще бъдат предавани на държавата, към която са се числили тези военнопленници. Държавата, която контролира съответната територия, ако тази държава участва в настоящата конвенция, ще поеме грижите за тези гробове и за регистрацията на всяко по-нататъшно преместване на труповете. Тези разпоредби ще се прилагат също така и по отношение на останките на кремираните, които ще се пазят от Службата за регистрация на гробовете, докато родината на починалия съобщи окончателните мерки, които ще вземе по отношение на тях.

Член 121 Военнопленници, убити или ранени при особени обстоятелства[редактиране]

Всеки смъртен случай или всяко тежко нараняване на военнопленник, за които е известно или има подозрения, че са били причинени от охраната, от друг военнопленник или от някое друго лице, както и всеки смъртен случай, причината за който е неизвестна, ще бъдат незабавно последвани от официално разследване, предприето от задържащата държава.

Съобщение в този смисъл ще бъде изпращано веднага до държавата, към която се числи военнопленникът. Ще бъдат вземани показания от свидетелите, особено от онези от тях, които са военнопленници, и доклад, включващ тези показания, ще бъде изпращан до държавата покровителка.

Ако разследването установи виновността на едно или повече лица, задържащата държава ще вземе всички мерки за съдебното преследване на отговорното лице или на отговорните лица.


ЧАСТ V ИНФОРМАЦИОННО БЮРО И ДРУЖЕСТВА ЗА ОКАЗВАНЕ ПОМОЩ НА ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ[редактиране]

Член 122 Национални бюра[редактиране]

От началото на конфликта и при всички случаи на окупация всяка от участващите в конфликта страни ще създаде официално информационно бюро по всички въпроси относно военнопленниците, намиращи се под нейна власт. Неутралните или невоюващите държави, които са приели на своя територия лица, принадлежащи към една от категориите, упоменати в член 4, ще действат по същия начин спрямо тези лица. Съответната държава ще има грижата информационното бюро да разполага с необходимите помещения, оборудване и персонал, за да може да функционира успешно. Тя ще има възможност да използва в това бюро военнопленници, зачитайки условията на онази глава на настоящата конвенция, която разглежда труда на военнопленниците.

В най-краткия възможен срок всяка от участващите в конфликта страни ще дава на своето бюро сведенията, за които става дума в алинея четвърта, пета и шеста на настоящия член, относно всяко лице от неприятелска държава, принадлежащо към една от упоменатите в член 4 категории и попаднало в нейна власт. Неутралните или невоюващите страни ще постъпват по същия начин спрямо лицата от тези категории, които те са приели на своя територия.

Бюрото ще изпраща веднага по най-бързия възможен начин тези сведения до заинтересованите държави посредством държавите покровителки или Централната агенция, предвидени в член 123.

Тези сведения трябва да позволяват да бъдат бързо уведомявани заинтересованите близки.

В съответствие с разпоредбите на член 17 тези сведения ще включват, ако информационното бюро разполага с такава, информация относно военнопленника – фамилия, име или имена, звание, войскови, полкови, личен или сериен номер, място и дата на раждане, указание за държавата, от която той зависи, име на бащата и моминското име на майката, име и адрес на лицето, което трябва да бъде уведомено, както и адреса, на който може да бъде изпращана кореспонденция за военнопленника.

Информационното бюро ще получава от различните компетентни служби указания относно разместванията, освобождаванията, репатриранията, бягствата, приеманията в болница, смъртните случаи и ще ги препраща по начина, предвиден в по-горната алинея трета.

Също така сведения относно здравословното състояние на тежко болните или тежко ранените военнопленници ще бъдат предавани редовно и, ако е възможно, всяка седмица.

Информационното бюро ще бъде също така натоварено да отговаря на всички запитвания, отправяни до него относно военнопленници, включително и относно онези, които са починали в плен; то ще извършва необходимите разследвания, за да събере исканите сведения, които не притежава.

Всички писмени съобщения, издавани от информационното бюро, ще бъдат заверявани с подпис и печат.

Информационното бюро ще бъде също така натоварено да събира и да предава на заинтересованите държави всички лични ценности, включително сумите във валута, различна от валутата на задържащата държава, и документите, които са от значение за близките родственици, оставени от военнопленниците при репатрирането, освобождението, бягството или смъртта им. Тези предмети ще бъдат изпращани от бюрото в запечатани пакети; към тези пакети ще бъдат прилагани декларации, установяващи точно самоличността на лицата, на които принадлежат въпросните предмети, както и пълен списък на съдържанието на всеки пакет. Другите лични вещи на такива военнопленници ще бъдат връщани съобразно споразуменията, сключени между заинтересованите страни, участващи в конфликта.

Член 123 Централна агенция[редактиране]

Централната информационна агенция за военнопленниците ще бъде създадена в някоя неутрална държава. Международният комитет на Червения кръст ще предложи на заинтересуваните държави, ако сметне това за необходимо, организирането на такава агенция.

Дейността на агенцията ще бъде да събира всички сведения, които тя може да получи по официални или частни канали относно военнопленниците, и да ги предава колкото е възможно по-бързо на страната, от която произхождат военнопленниците, или на държавата, към която те се числят. Тя ще получава от участващите в конфликта страни всички улеснения за предаване на тези сведения.

Високодоговарящите страни и по-специално онези от тях, чиито граждани се ползват от услугите на Централната агенция, се приканват да дават на последната финансова подкрепа, от която тя би имала нужда.

Тези разпоредби не трябва по никакъв начин да бъдат тълкувани като ограничаващи хуманитарната дейност на Международния комитет на Червения кръст и на упоменатите в член 125 дружества за оказване на помощ.

Член 124 Освобождаване от такси[редактиране]

Кореспонденцията на националните информационни бюра и на Централната информационна агенция ще се освобождава от пощенски такси, както и от всички такси съгласно разпоредбите на член 74 и, до най-голямата възможна степен, от телеграфни такси или поне ще се ползват значителни намаления на таксите.

Член 125 Дружества за оказване на помощ и други организации[редактиране]

Под уговорка за мерките, които задържащите държави сметнат за необходимо да вземат, за да осигурят своята сигурност или да се справят с каквато и да е друга основателна нужда, представителите на религиозните организации, на дружествата за помощ или на други организации, които подпомагат военнопленниците, ще получат от горепосочените държави за себе си или за акредитираните от тях лица всички необходими улеснения, за да могат да посещават военнопленниците, да разпределят помощите от всякакъв източник, предназначени за религиозни или просветни нужди или за отдиха на военнопленниците при организиране на свободното им време в лагерите. Такива дружества или организации могат да бъдат учредявани на територията на задържащата държава, в друга страна или да имат международен характер.

Задържащата държава може да ограничи броя на дружествата и организациите, на чиито делегати ще бъде разрешено да упражняват своята дейност на нейната територия и под неин контрол, при условие обаче че подобно ограничение не пречи да бъде оказвана ползотворна и достатъчна помощ за всички военнопленници.

Особеното положение на Международния комитет на Червения кръст в тази област ще бъде признавано и зачитано по всяко време.

В момента на предаването на военнопленниците на помощи или материали за горепосочените цели или скоро след това разписките за получаването на всяка пратка, подписани от довереното лице, ще бъдат изпращани на дружеството за помощ или на организацията, която е изпратила пратките. В същото време разписки за тези пратки ще бъдат издавани и от административните власти, които носят отговорност за пазенето на военнопленниците.


ЧАСТ V ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КОНВЕНЦИЯТА[редактиране]

Раздел I ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ[редактиране]

Член 126 Контрол[редактиране]

На представителите или на делегатите на държавите покровителки ще бъде разрешено да посещават всички места, където се намират военнопленници, а именно местата, където те са интернирани, където те са затворени и където работят, и те ще имат достъп до всички помещения, използвани от военнопленниците. Ще им бъде също така разрешено да посещават местата, от където отпътуват, транзитно преминават или където пристигат преместваните военнопленници. Те ще могат да разговарят без свидетели с военнопленници и по-специално с техните доверени лица, лично или с преводач.

Представителите и делегатите на държавите покровителки ще имат пълна свобода в избора на местата, които те желаят да посетят. Времетраенето и честотата на тези посещения няма да бъдат ограничавани. Подобни посещения биха могли да бъдат забранявани вследствие на повелителни военни нужди, само по изключение и временно.

Задържащата държава и държавата, към която се числят военнопленниците, които ще бъдат посещавани, могат да се споразумеят, ако това е необходимо, относно допускане на сънародници на военнопленници в тези помещения.

Делегатите на Международния комитет на Червения кръст ще се ползват от същите привилегии. Определянето на тези делегати ще подлежи на одобрение от държавата, в чиято власт се намират военнопленниците, които ще бъдат посетени.

Член 127 Разпространение на конвенцията[редактиране]

Високодоговарящите страни се задължават да разпространяват колкото е възможно по-широко, както в мирно, така и във време на война, текста на тази конвенция в своите страни, а именно за включват изучаването ѝ в програмите за военно обучение, и ако е възможно, в програмите за обучение на граждански лица по такъв начин, че нейните принципи да бъдат известни на целия личен състав на въоръжените им сили и на цялото им население.

Военните или други власти, които по време на война поемат отговорността по отношение на военнопленниците, трябва да притежават текста на конвенцията и да бъдат специално запознати с нейните разпоредби.

Член 128 Преводи. Правила за прилагане[редактиране]

Високодоговорящите страни ще си предават една от друга посредством Швейцарския федерален съвет и по време на военните действия посредством държавите покровителки официалните преводи на тази конвенция, както и на законите и правилниците, които те могат да приемат, за да обезпечат прилагането им.


Член 129 Наказателни санкции: Общи положения[редактиране]

Високодоговарящите страни се задължават да вземат всички необходими законодателни мерки, за да определят ефективните наказателни санкции, които следва да се прилагат по отношение на лицата, извършили или дали нареждане да бъдат извършени някои от тежките нарушения на настоящата конвенция, определени в следващия член.

Всяка високодоговаряща страна ще има задължението да издири лицата, обвинени, че са извършили или че са дали нареждане да бъдат извършени такива тежки нарушения, и тя ще трябва да ги изправи пред собствените си съдилища независимо от тяхната националност. Тя ще може също така, ако предпочита и съобразно условията, предвидени в собственото ѝ законодателство, да ги предаде за съдене на друга високодоговаряща страна, заинтересована от преследването им, стига тази високодоговаряща страна да има доказателства, които ѝ дават основание да предяви обвинение към тези лица.

Всяка високодоговаряща страна ще вземе необходимите мерки, за да бъдат преустановени всички действия, които противоречат на разпоредбите на настоящата конвенция, извън определените в следния член тежки нарушения.

При всички обстоятелства обвиняемите ще се ползват от гаранции относно процедурата и правото на защита, които няма да бъдат по-малко благоприятни от предвидените в член 105 и следващите на настоящата конвенция.

Член 130 II Тежки нарушения[редактиране]

Тежките нарушения, упоменати в предходния член, са онези, които обхващат едно или друго от следните деяния, ако са извършени срещу лица или имущества, закриляни от конвенцията: умишлено убийство, изтезания или нечовешко третиране, включително биологически опити, преднамерено причиняване на големи страдания или тежки увреждания на тялото или на здравето, принуждаване на някой военнопленник да служи във въоръжените сили на неприятелската страна или умишлено му лишаване от неговото право да бъде редовно и безпристрастно съден съгласно разпоредбите на настоящата конвенция.

Член 131 III Отговорности на договарящите страни[редактиране]

На никоя високодоговаряща страна няма да бъде позволено да освобождава себе си или някоя друга високодоговаряща страна от отговроностите, които тя самата или друга някоя високодоговаряща страна носят по отношение на нарушенията, посочени в предходния член.

Член 132 Анкетна процедура[редактиране]

По искане на една от участващите в конфликта страни трябва да бъде произведена анкета по начин, определен между заинтересованите страни, относно всяко нарушение на конвенцията.

Ако не бъде постигнато съгласие относно процедурата за провеждане на анкетата, заинтересованите страни трябва да се договорят относно избора на арбитър, който ще реши каква да бъде процедурата.

Щом бъде установено нарушението, участващите в конфликта страни ще сложат край на това нарушение колкото е възможно по-скоро.

Раздел III ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ[редактиране]

Член 133 Езици[редактиране]

Настоящата конвенция е съставена на английски и френски език. И двата текста са еднакво достоверни.

Швейцарският федерален съвет ще нареди да бъдат изготвени официални преводи на конвенцията на руски и испански езици.

Член 134 Отношение към конвенцията от 1929 година[редактиране]

Настоящата конвенция замества конвенцията от 27 юли 1929 година в отношенията между високодоговарящите страни.

Член 135 Съотношение с хагските конвенции[редактиране]

В отношенията между държавите, обвързани от Хагските конвенции относно законите и обичаите на сухопътната война от 29 юли 1899 година[3] и 18 октомври 1907 година[4], които са страни по настоящата конвенция, последната ще допълва глава II от Правилниците, приложени към горепосочените Хагски конвенции.

Член 136 Подписване[редактиране]

Настоящата конвенция, която носи днешна дата, ще може до 12 февруари 1950 година да бъде подписана от името на държавите, представени на конференцията, която бе открита в Женева на 21 април 1949 година, както и от името на държавите, непредставени на тази конференция, които са страни по конвенцията от 27 юли 1929 година.

Член 137 Ратификация[редактиране]

Настоящата ще влезе в сила шест месеца, след като поне два ратификационни документа бъдат депозирани.

Впоследствие тя ще влезе в сила за всяка високодоговаряща страна шест месеца след депозирането на нейния ратификационен документ.

Член 139 Присъединяване[редактиране]

Още от датата на влизането ѝ в сила настоящата конвенция ще бъде открита за присъединяване на всяка държава, от чието име конвенцията не е била подписана.

Член 140 Нотифициране на присъединявания[редактиране]

Присъединяванията към конвенцията ще бъдат писмено нотифицирани на Швейцарския федерален съвет и ще влязат в сила шест месеца след датата на получаването им.

Швейцарският федерален съвет ще съобщава за тези присъединявания на всички държави, от чието име конвенцията е била подписана или от чието име е нотифицирано присъединяване към нея.

Член 141 Незабавно влизане в сила[редактиране]

Положенията, предвидени в членове 2 и 3, ще позволяват незабавно да влязат в сила документите за ратификация и присъединяване от участващите в конфликта страни, депозирани преди или след започване на военните действия или на окупацията. Швейцарският федерален съвет ще съобщава по най-бърз начин за ратификации и присъединявания, получени от участващи в конфликта страни.

Член 142 Денонсиране[редактиране]

Всяка високодоговораща страна има право да денонсира настоящата конвенция.

Денонсирането ще бъде нотифицирано писмено на швейцарския федерален съвет, който ще го предаде на правителствата на всички договарящи страни.

Денонсирането ще влезе в сила една година след нотифицирането, направено за него пред Швейцарския федерален съвет. Обаче денонсирането, нотифицирано, когато участващата държава участва в конфликт, няма да има никаква сила, докато не бъде сключен мир и докато операциите за освобождаване на лицата, закриляни от настоящата конвенция, и за репатрирането им не са приключили.

Денонсирането ще важи само по отношение на денонсиращата държава. То не ще има никаква сила по отношение на задълженията, които участващите в конфликта страни ще трябва да продължат да изпълняват по силата на принципите на международното право, така както те се определят от установените обичаи между цивилизованите народи, от законите за хуманност и повелите за обществената съвест.

Член 143 Регистрация в ООН[редактиране]

Швейцарският федерален съвет ще регистрира настоящата конвенция в Секретариата на ООН. Швейцарският федерален съвет ще уведомява също така Секретариата на ООН за всички ратификации, присъединявания и денонсирания, които получава във връзка с настоящата конвенция.


В уверение на горното долуподписаните, като депозираха съответните си пълномощия, подписаха настоящата конвенция.

Сключена в Женева на 12 август 1949 година на английски и френски език, като оригиналът трябва да бъде депозиран в архивите на Швейцарската конфедерация. Швейцарският федерален съвет ще връчи заверени преписи от конвенцията на всяка от подписалите я държави, както и на държавите, които са се присъединили към нея.


ПРИЛОЖЕНИЕ I ТИПОВО СПОРАЗУМЕНИЕ ОТНОСНО ДИРЕКТНОТО РЕПАТРИРАНЕ И НАСТАНЯВАНЕ В НЕУТРАЛНИ СТРАНИ НА РАНЕНИТЕ И БОЛНИ ВОЕННОПЛЕННИЦИ (ВИЖ ЧЛЕН 110)[редактиране]

ПРИЛОЖЕНИЕ II ПРАВИЛНИК ЗА СМЕСЕНИТЕ МЕДИЦИНСКИ КОМИСИИ (ВИЖ ЧЛЕН 112)[редактиране]

ПРИЛОЖЕНИЕ III ПРАВИЛНИК ЗА КОЛЕКТИВНИТЕ ПОМОЩИ НА ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ[редактиране]

ПРИЛОЖЕНИЕ IV[редактиране]

А. КАРТА ЗА САМОЛИЧНОСТ

Б. КАРТА ЗА ЗАЛАВЯНЕ В ПЛЕН

В. ПИСМО И КАРТА ЗА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

Г. СЪОЩЕНИЕ ЗА СМЪРТ

Д. УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА РЕПАТРИРАНЕ


ПРИЛОЖЕНИЕ V ТИПОВ ПРАВИЛНИК ЗА ПРЕВОДИТЕ НА СУМИ ОТ ВОЕННОПЛЕННИЦИ В СОБСТВЕНАТА ИМ СТРАНА[редактиране]

Бележки[редактиране]

  1. Convention (III) de Genève relative au traitement des prisonniers de guerre, 12 août 1949. Ратифицирана от Народна Република България с Указ № 181 на Президиума на Народното събрание от 22 май 1954 година. Виж Известия на Президиума на Народното събрание, брой 43 от 28 май 1954 година. Емилия Янева (1990), Женевските конвенции от 12 август 1949 г.; Допълнителните протоколи от 1977 г., София: Медицина и физкултура, с.82-178. Виж също обнародвания текст на Конвенцията в Държавен вестник, брой 26 от 21 март 2014 година.
  2. Convention relative au traitement des prisonniers de guerre. Genève, 27 juillet 1929. Царство България подписва конвенцията на 27 юли 1929 година и я ратифицира на 13 октомври 1937 година.
  3. Acte final de la Conférence internationale de la Paix. La Haye, 29 juillet 1899. Княжество България подписва Заключителния акт на Международната конференция на мира в Хага от 29 юли 1899 година на същата дата.
  4. Acte final de la Deuxième Conférence de la Paix. La Haye, 18 octobre 1907. Княжество България подписва Заключителния акт на Втората международна конференция на мира в Хага от 18 октомври 1907 година на същата дата.