Женевска конвенция (Втора) от 12 август 1949 година

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето

Женевска конвенция (Втора) за подобряване участта на ранените, болните и корабокрушенците от въоръжените сили при бойни действия на море от 12 август 1949 година

(превод)[1]


Подписаните пълномощници на правителствата, представени на дипломатическата конференция, свикана в Женева от 21 април до 12 август 1949 година, за да се ревизира Десетата хагска конвенция от 18 октомври 1907 година[2] за приспособяване към морската война на принципите на Женевската конвенция от 1906 година, се договориха следното:


Съдържание

Глава I ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ[редактиране]

Член 1 Зачитане на конвенцията[редактиране]

Високодоговарящите страни се задължават да зачитат и да заставят да бъде зачитана настоящата конвенция при всички обстоятелства.

Член 2 Прилагане на конвенцията[редактиране]

Извън разпоредбите, които ще влязат в сила в мирно време, настоящата конвенция ще се прилага във всички случаи на обявена война или какъвто и да е друг въоръжен конфликт, избухнал между две или повече от високодоговарящите страни, дори ако положението на война не е признато от една от тях.

Конвенцията ще се прилага също така във всички случаи на окупация на цялата територия или на част от територията на една от високодоговоращите страни, дори ако тази окупация не среща никаква въоръжена съпротива.

Ако една от участващите в конфликта държави не е страна по настоящата конвенция, държавите, които са страни по нея, ще останат обвързани от конвенцията във взаимните си отношения. Освен това те ще бъдат обвързани от конвенцията спрямо упоменатата държава, ако последната приеме и прилага разпоредбите на конвенцията.

Член 3 Конфликти, които нямат международен характер[редактиране]

В случай на въоръжен конфликт, който няма международен характер и избухва на територията на една от високодоговарящите страни, всяка от участващите в конфликта страни ще бъде задължена да прилага поне следните разпоредби:

1. Лицата, които не участват пряко във военните действия, включително членовете на въоръжените сили, които са сложили оръжие, и лицата, които са били извадени от строя поради болест, нараняване, задържане в затвор или поради каквато и да е друга причина, при всички обстоятелства ще бъдат третирани хуманно, без никаква дискриминация, основана на различия в расата, цвета на кожата, религията или вярванията, пола, произхода или имотното състояние или какъвто и да е друг подобен критерий.

С оглед на това са и ще останат забранени по всяко време и навсякъде по отношение на горепосочените лица:

а) посегателства върху живота и личността, а именно убийството във всичките му форми, осакатяванията, изтезанията и мъченията;

б) вземането на заложници;

в) посегателствата срещу личното достойнство, а именно унижаващо и деградиращо третиране;

г) произнасянето на присъди и тяхното изпълнение без предварително съдебно решение, произнесено от редовно конституиран съд, който има съдебни гаранции, признати за необходими от цивилизованите народи.

2. Ранените, болните и корабокрушенците ще бъдат прибирани и за тях ще се полагат грижи.

Някоя безпристрастна хуманитарна организация, като Международният комитет на Червения кръст, може да предложи услугите си на участващите в конфликта страни.

Участващите в конфликта страни ще продължават да полагат усилия, за да поставят в сила посредством специални споразумения всички останали разпоредби на настоящата конвенция или част от тях.

Прилагането на предшестващите разпоредби няма да влияе върху правния статут на участващите в конфликта страни.

Член 4 Област на прилагане[редактиране]

В случай на военни действия между сухопътните и военноморските сили на страните, участващи в конфликта, разпоредбите на настоящата конвенция ще се прилагат само спрямо въоръжени сили, намиращи се на борда на плавателен съд.

Въоръжените сили, стоварени на брега, веднага ще бъдат подчинени на разпоредбите на Женевската конвенция за подобряване участта на ранените и болните от състава на действащите въоръжени сили от 12 август 1949 година.

Член 5 Прилагане от страна на неутралните държави[редактиране]

Неутралните държави ще прилагат по аналогия разпоредбите на настоящата конвенция спрямо ранените, болните и претърпелите корабокрушение, спрямо санитарния и духовния персонал от състава на въоръжените сили на участващите в конфликта страни, които ще бъдат приети или интернирани на тяхна територия, както и спрямо намерените мъртъвци.

Член 6 Специални споразумения[редактиране]

Извън споразуменията, изрично предвидени в чл. 10, 18, 31, 38, 40 и 53, високодоговарящите страни ще могат да сключат други специални споразумения по всеки въпрос, който биха сметнали за уместно да уредят отделно. Никое специално споразумение не може да утежнява положението на ранените, болните и претърпелите корабокрушение и на членовете на санитарния и духовния персонал, така както това положение е уредено от настоящата конвенция, нито да ограничава правата, които тя им дава.

Ранените, болните и претърпелите корабокрушение, както и членовете на санитарния и духовния персонал ще продължат да се ползват от посочените споразумения до тогава, докато конвенцията се прилага по отношение на тях, освен ако има изрични разпоредби в противен смисъл, специално включени в гореспоменатите или следващи споразумения или когато по отношение на тях една или друга участваща в конфликта страна прилага по-благоприятни мерки.

Член 7 Неотменимост на правата[редактиране]

Ранените и болните, както и членовете на санитарния и духовния персонал не могат при никакви обстоятелства да се отказват частично или изцяло от правата, които са им осигурени от настоящата конвенция и от специалните споразумения, посочени в предходния член, ако има такива.

Член 8 Държави покровителки[редактиране]

Настоящата конвенция ще се прилага със съдействието и под контрола на държавите покровителки, на които е възложено да защитават интересите на участващите в конфликта страни. За тази цел държавите покровителки ще могат извън своя дипломатически или консулски персонал да посочват делегати измежду собствените си граждани или измежду гражданите на други неутрални държави. Тези делегати ще бъдат предложени за одобрение от държавата, в която ще изпълняват своите задължения.

Участващите в конфликта страни ще улесняват в най-голямата възможна степен задачите на представителите или на делегатите на държавите покровителки.

Представителите или делегатите на държавите покровителки не трябва в никой случай да надхвърлят границите на своята мисия по настоящата конвенция. Те ще имат предвид главно повелителните нужди на сигурността на държавата, в която изпълняват задълженията си. Само повелителни военни нужди могат да позволят, по изключение и временно, да бъде ограничена тяхната дейност.

Член 9 Дейност на Международния комитет на Червения кръст[редактиране]

Разпоредбите на настоящата конвенция не съставляват пречка да хуманитарните действия, които Международния комитет на Червения кръст или която и да е друга безпристрастна хуманитарна организация, със съгласието на участващите в конфликта страни, ще предприеме за закрила и оказване на помощ на ранените и болните, на санитарния и духовния персонал.

Член 10 Заместници на държавите покровителки[редактиране]

Високодоговарящите страни ще могат по всяко време да постигат споразумение да поверят на някоя организация, даваща всички гаранции за безпристрастност и за ползотворност, задълженията, с които по силата на настоящата конвенция са натоварени държавите покровителки.

Когато ранените, болни или претърпели корабокрушение или пък членове на санитарния или духовния персонал не се ползват или са престанали да се ползват по каквато и да е било причина от дейността на някоя държава покровителка или на някоя организация, посочена съгласно алинея първа на този член, държавата, в чиято власт те се намират, ще трябва да поиска от някоя неутрална държава или подобна организация да поеме функциите, изпълнявани по силата на настоящата конвенция от държавата покровителка, посочена от участващите в конфликта страни.

Ако покровителството не може да бъде осигурено по този начин, държавата, във властта на която се намират покровителстваните лица, трябва да се обърне с молба към някоя хуманитарна организация, като например Международния комитет на Червения кръст, или в съгласие с разпоредбите на този член на приеме предложението на такава организация да изпълнява хуманитарните функции, изпълнявани от държавите покровителки според настоящата конвенция.

От всяка неутрална държава или всяка организация, поканена от заинтересуваната страна или пък предлагаща услугите си за посочените цели, се изисква в своята дейност да има винаги съзнание за отговорността си спрямо онази участваща в конфликта страна, от която са лицата, закриляни от настоящата конвенция, и да даде достатъчни гаранции, че е в състояние да поеме съответните функции и да ги изпълнява безпристрастно.

Не може да се прави отклонение от предшестващите разпоредби посредством специални споразумения между държави, една от които е ограничена, макар и временно, и своята свобода да води преговори с другата държава или нейните съюзници поради военните събития, например в случай на окупация на цялата или на значителна част от територията ѝ.

Винаги когато в настоящата конвенция се споменава държавата покровителка, това се отнася също до организациите, които я заместват по смисъла на този член.

Член 11 Процедура по уреждане на спорове[редактиране]

В случаите, когато те сметнат това от полза и в интерес на закриляните лица, например в случай на несъгласие между участващите в конфликта страни относно прилагането или тълкуването на разпоредбите на настоящата конвенция, държавите покровителки ще предлагат своите добри услуги за уреждане на спора.

За тази цел всяка от държавите покровителки може, по покана на една от страните или по собствена инициатива, да предложи на участващите в конфликта страни да се свика среща на техни представители, и в частност на органите, отговорни за съдбата на ранените и болните, както и на членовете на санитарния и духовния персонал, по възможност на подходящо избрана неутрална територия. Участващите в конфликта страни ще бъдат длъжни да дадат ход на предложенията, които ще им бъдат правени в този смисъл. Държавите покровителки ще могат, ако е необходимо, да предложат за одобрение от участващите в конфликта страни някое лице от неутрална държава или някое делегирано от Международния комитет на Червения кръст лице, което ще бъде поканено да участва в тази среща.

Глава II РАНЕНИ, БОЛНИ И ПРЕТЪРПЕЛИ КОРАБОКРУШЕНИЕ[редактиране]

Член 12 Закрила и грижи[редактиране]

Членовете на въоръжените сили и другите лица, посочени в следващия член, когато се намират в морето и бъдат ранени или заболеят, или претърпят корабокрушение, ще бъдат зачитани и закриляни при всички обстоятелства, като разбира се, терминът корабокрушение независимо от причините, които са го предизвикали, включително принудително кацане на самолети в морето или падане в морето.

Те ще бъдат третирани хуманно и за тях ще се полагат грижи от онази участваща в конфликта страна, под чиято власт те ще попаднат, без никаква дискриминация, породена от различия в пол, раса, националност, религия, политически убеждения или какъвто и да е друг подобен критерий. Строго се забраняват всякакви посегателства върху живота или личността им, и в частност да бъдат доубивани или изтребвани, да бъдат подлагани на изтезания, върху тях да се извършват биологически експерименти, да бъдат предумишлено оставяни без медицинска помощ или без грижи или да се създават условия, при които те ще бъдат изложени на зараза или инфекция.

Само съображения за спешност от медицински характер могат да оправдаят даване на предимство при оказване на медицинска помощ.

Жените трябва да бъдат третирани с всичкото специално уважение, дължимо на техния пол.

Член 13 Закриляни лица[редактиране]

Настоящата конвенция ще се прилага по отношение на корабокрушенците, ранените и болните по море, принадлежащи към следните категории:

1. Членовете на въоръжените сили на участващата в конфликта страна, както и членовете на опълченията или на доброволните отряди, които са част от тези въоръжени сили.

2. Членовете на други опълчения и членовете на други доброволни отряди, включително и членовете на организирани съпротивителни движения, принадлежащи на някоя от участващите в конфликта страни и действащи на или извън тяхната собствена територия, дори ако тази територия е окупирана, при условие че тези опълчения или доброволни отряди, включително и организираните съпротивителни движения, отговарят на следните условия:

а) начело на тях стои лице, отговорно за подчинените си;

б) да имат точно определен и разпознаваем от разстояние отличителен знак;

в) да носят открито оръжието;

г) да съобразяват своите действия със законите и обичаите на войната.

3. Членове на редовни въоръжени сили, които се считат подчинени на някое правителство или власт, непризнати от държавата, в която се намират военнопленниците.

4. Лицата, които придружават въоръжените сили, без да се числят в личния им състав, като например граждански лица от екипажите на военни самолети, военни кореспонденти, доставчици, членове на трудови отряди или на служби, натоварени с битовото обслужване на военните, при условие че са били упълномощени от въоръжените сили, които придружават.

5. Членовете на екипажите, включително и капитаните на кораби, лоцманите и юнгите от търговския флот, както и на екипажите от гражданското въздухоплаване на участващите в конфликта страни, които не са ползват от някое по-благоприятно третиране по силата на други разпоредби на международното право.

6. Населението на неокупирана територия, което при наближаването на неприятеля спонтанно взема оръжие, за да се бори срещу нахлуващите войски, без да е имало време да се сформира в редовни военни единици, ако открито носи оръжието и зачита законите и обичаите на войната.

Член 14 Предаване на воюващата страна[редактиране]

Всеки военен кораб на някоя воюваща страна ще може са поиска да му бъдат предадени ранените, болните или корабокрушенците, намиращи се на борда на военните болнични кораби, на болнични кораби, принадлежащи на организации, които оказват помощ, или на частни лица, както и на борда на търговски кораби, яхти или други съдове независимо от националната им принадлежност при условие, че здравословното състояние на ранените, болните позволява те да бъдат преместени и че военният кораб може да осигури подходящи условия за необходимото лечение.

Член 15 Ранени, болно от неутрален военен кораб[редактиране]

Ако ранени, болни или корабокрушенци са прибрани на борда на неутрален военен кораб или от неутрален военен самолет, трябва да бъдат взети мерки, когато това се изисква от международното право, те да не могат отново да вземат участие във военни действия.

Член 16 Ранени, попаднали в ръцете на неприятеля[редактиране]

В съответствие с разпоредбите на член 12 ранените, болните и корабокрушенците от някоя воюваща страна, ако попаднат в ръцете на неприятеля, ще бъдат считани за военнопленници и по отношение на тях ще се прилагат нормите на международното право, отнасящи се до военнопленниците. Този, който ги е заловил в плен, може да реши съобразно с обстоятелствата дали е уместно да ги задържи, да ги отправи към някое пристанище на своята страна, към някое неутрално пристанище или дори към някое пристанище в противниковата територия. В последния случай военнопленниците, върнати по този начин в своята страна, не ще могат да служат, докато трае войната.

Член 17 Ранени, стоварени в неутрално пристанище[редактиране]

Ранените, болните или корабокрушенците, стоварени в някое пристанище на неутрална страна със съгласието на местните власти ще бъдат, ако не се нарушават споразумения между неутралната държава и воюващите страни, задържани в неутралната държава, когато това се изисква от международното право, по такъв начин, че те да не могат да вземат отново участие във военните действия.

Разноските по престоя в болница и по интернирането ще бъдат понесени от държавата, към която се числят ранените, болните или корабокрушенците.

Член 18 Издирване на пострадалите след сражение[редактиране]

След всяко сражение участващите в конфликта страни ще вземат, без да губят време, всички възможни мерки, за да издирят и приберат претърпелите корабокрушение, ранените и болните, да ги закрилят срещу грабеж и лошо третиране и да им обезпечат необходимите грижи, както и да издирят загиналите, за да се попречи те да бъдат ограбени.

Всякога, когато обстоятелствата позволяват това, участващите в конфликта страни ще сключват местни споразумения за евакуиране по море на ранените и болните от някое обсадена или обкръжена зона и за преминаване на санитарен и духовен персонал, както и на оборудване, предназначени за тази зона.

Член 19 Регистриране и предаване на сведения[редактиране]

Страните, участващи в конфликта, ще регистрират в най-краткия възможен срок всички данни, позволяващи да бъде установена самоличността на корабокрушенците, ранените, болните и загиналите от противната страна, попаднали в техни ръце. Тези сведения ще трябва, ако е възможно, да включват следното:

) държавата, към която се числят въпросните лица;

б) войскови, полкови, личен или сериен номер;

в) фамилия;

г) собствено име или собствени имена;

д) дата на раждане;

е) всяко друго сведение, фигуриращо върху картата за самоличност или върху опознавателния медальон;

ж) дата и място на залавянето в плен или на смъртта;

з) сведения относно ранените, болестта или причината за смъртта.

В най-краткия срок горепосочените данни трябва да бъдат съобщени в информационното бюро, упоменато в член 122 на Женевската конвенция от 12 август 1949 година относно третирането на военнопленниците. От своя страна информационното бюро ще предаде тази информация на държавата, към която се числят тези лица посредством държавата покровителка и Централната агенция за военнопленниците.

Участващите в конфликта страни ще изготвят и ще си препращат една на друга чрез същото бюро смъртните актове или надлежно заверените списъци на мъртвите. Те ще трябва да прибират и си предават посредством същото бюро половината от двойния опознавателен медальон или самия медальон, ако той е единичен, завещанията или други документи, имащи значение за семействата на починалите, парични суми и изобщо всички предмети, намерени у мъртвите и имащи стойност сами по себе си или стойност, свързана с чувствата на лицата. Тези предмети, както и предметите, чиято принадлежност не е била установена, ще се изпращат в запечатани пакети, придружени с декларация, съдържаща всички подробности, необходими за установяване самоличността на починалия притежател, както и с пълен списък на намиращите се в пакета предмети.

Член 20 Предписания относно мъртвите[редактиране]

Участващите в конфликта страни ще вземат необходимите мерки за погребването в морето на мъртвите, направено поединично - доколкото обстоятелствата позволяват - да бъде предшествано от внимателен и, ако е възможно, медицински преглед на труповете с оглед на бъде констатирана смъртта, да бъде установена самоличността и да може да се удостовери това. Ако е бил употребен двоен опознавателен медальон, половината от него трябва да остане върху трупа.

Ако някои мъртви бъдат стоварени на сушата, по отношение на тях ще се прилагат разпоредбите на Женевската конвенция за подобряване участта на ранените и болните от състава на действащите въоръжени сили от 12 август 1949 година.

Член 21 Апел към неутрални плавателни съдове[редактиране]

Участващите в конфликта страни могат да отправят апел към милосърдието на капитаните на неутрални търговски кораби, яхти или други плавателни съдове да вземат на борда си и да се грижат за ранени, болни или корабокрушенци, както и да прибират мъртвите.

Всякакъв вид плавателни съдове, които отговарят на този апел, както и онези, които доброволно са прибрали ранени, болни или корабокрушенци, ще се ползват от специална закрила и улеснения при оказването на такава помощ.

В никой случай те не могат да бъдат залавяни в плен поради обстоятелството, че извършват подобен превоз, обаче ако липсват уверения в противен смисъл, те остават изложени на залавяне в плен за нарушения на неутралитета, които те биха могли да извършат.

Глава III БОЛНИЧНИ КОРАБИ[редактиране]

Член 22 Нотифициране и закрила на военните болнични кораби[редактиране]

Военните болнични кораби, т.е. корабите, построени или оборудвани от държавите специално и единствено с оглед да дават помощ на ранените, болните и корабокрушенците, да ги лекуват и да ги превозват, не могат при никакви обстоятелства да бъдат нападани или залавяни в плен, а ще бъдат зачитани и закриляни по всяко време при условие, че техните имена и характеристики са били нотифицирани на участващите в конфликта страни десет дни преди да започне тяхната употреба.

Характеристиките, които трябва да фигурират в нотификацията, ще включват регистрирания бруто-тонаж, дължината от носа до кърмата, както и броя на мачтите и комините.

Член 23 Закрила на крайбрежните лечебни заведения[редактиране]

Лечебните заведения, намиращи се по брега и имащи право на закрилата на Женевската конвенция за подобряване участта на ранените и болните от състава на действащите въоръжени сили от 12 август 1949 година, ще бъдат защитавани от бомбардировка или атака откъм морето.

Член 24 Болнични кораби, използвани от дружествата за оказване на помощ и от частни лица: I. От една страна от страните, участващи в конфликта[редактиране]

Болничните кораби, използвани от национални дружества на Червения кръст, от официално признати дружества за оказване на помощ или от частни лица, ще имат същата закрила както военните болнични кораби и ще бъдат свободни от опасността да бъдат залавяни в плен, ако страната, участваща в конфликта, от която те зависят, им е дала официално поръчение и при условие, че разпоредбите на член 22 относно нотифицирането са били спазени.

Компетентните власти трябва да издадат на тези кораби сертификат, удовлетворяващ, че те са били под техен контрол по време на оборудването им и при отпътуването им.

Член 25 II От неутрални страни[редактиране]

Болничните кораби, използвани от национални дружества на Червения кръст, от официално признати дружества за оказване на помощ или от частни лица от неутрални страни ще се ползват от същата закрила както военните болнични кораби и ще бъдат освободени от опасността да попаднат в плен при условие, че са се поставили под контрола на една от участващите в конфликта страни, с предварителното съгласие на собственото си правителство и с разрешението на съответната страна, и са били изпълнени разпоредбите на член 22 относно нотификацията.

Член 26 Тонаж[редактиране]

Закрилата, предвидена в чл. 22, 24 и 25, ще се прилага спрямо болнични кораби с всякакъв тонаж и спрямо болнични кораби с всякакъв тонаж и спрямо спасителните им лодки независимо къде се намират. Но за да се обезпечат максимум удобства и сигурност, участващите в конфликта страни ще се постараят да използват за превоза на ранените, болните и корабокрушенците на дълги разстояния и в открито море, само болнични кораби с водоизместимост над 2 000 бруто тона.

Член 27 Крайбрежни спасителни съдове[редактиране]

При условията, предвидени в чл. 22 и 24, ще бъдат зачитани и закриляни, доколкото позволяват изискванията на провежданите операции, и малките плавателни съдове, използвани от държавата или от официално признатите организации за провеждане на спасителни акции в крайбрежните зони.

Същото се прилага по отношение на възможното за неподвижните крайбрежни съоръжения, използвани изключително от тези съдове за техните хуманитарни задачи.

Член 28 Закрила на лазаретите[редактиране]

В случай на бой на борда на военни кораби лазаретите ще бъдат зачитани и пощадени, доколкото това е възможно. Лазаретите и тяхното имущество ще останат подчинени на законите на войната, но не могат да бъдат отклонявани от тяхното предназначение, докато са необходими за ранените и болните. И все пак капитанът, под чиято власт те се намират, ще може да ги използва за други цели при наложителни военни нужди, като предварително осигури необходимите грижи за ранените и болните, настанени в тях.

Член 29 Болничен кораб в окупирано пристанище[редактиране]

Всеки болничен кораб, който се намира в пристанище, което попадне в ръцете на неприятеля, ще получи разрешение за излезе от това пристанище.

Член 30 Употреба на болничните кораби и малки плавателни съдове[редактиране]

Плавателните съдове, споменати в член 22, 24, 25 и 27, ще оказват помощ на ранените, болните и на корабокрушенците независимо от тяхната националност. Високодоговарящите страни се задължават да не използват тези плавателни съдове за никакви военни цели.

Тези плавателни съдове не трябва по никакъв начин да затрудняват движенията на сражаващите се.

По време на боя и след него те ще действат на свой риск.

Член 31 Право на контрол и оглед[редактиране]

Участващите в конфликта страни имат право на контрол и оглед на плавателните съдове, споменати в член 22, 24, 25 и 27. Те могат да им отказват съдействие, да им заповядват да се отдалечат, да им налагат определена посока, да контролират употребата на техните радиопостове и на всички други съобщителни средства и дори да ги задържат за срок най-много седем дни от момента на залавянето, ако сериозността на обстоятелствата изисква това.

Те ще могат временно да поставят на борда комисар, чиято единствена задача ще бъде да осигурява изпълнението на заповедите, издавани в съответствие с разпоредбите на предходната алинея.

Доколкото е възможно, участващите в конфликта страни ще трябва да записват в бордовия дневник на болничните кораби на език, разбираем за капитана на болничния кораб, заповедите, които са му дали.

Участващите в конфликта страни ще могат било едностранно, било чрез специални споразумения, да поставят на борда на своите болнични кораби неутрални наблюдатели, които ще установяват строгото съблюдаване на разпоредбите на настоящата конвенция.

Член 32 Престой в неутрално пристанище[редактиране]

Плавателните съдове, посочени в чл. 22, 24, 25 и 27, не се смятат за военни кораби, що се отнася до техния престой в някое неутрално пристанище.

Член 33 Приспособени търговски съдове[редактиране]

Търговските съдове, превърнати в болнични кораби, не могат да бъдат използвани за друга цел, през цялото времетраене на военните действия.

Член 34 Преустановяване на закрилата[редактиране]

Закрилата, на която имат право болничните кораби и лазаретите, не може да бъде преустановена, освен ако те са били използвани извън техните хуманитарни задължения за извършване на вредни за неприятеля действия. При все това закрилата ще бъде преустановена само след съответно предупреждение, определящ при всички подходящи случаи разумен срок, и след като това предупреждение остане без последствия.

По-специално болничните кораби не могат да притежават, нито да използват таен шифър за своите радиоемисии или при други съобщителни средства.

Член 35 Условия, които не лишават от закрила болничните кораби[редактиране]

Следните условия няма да бъдат смятани за причини да бъдат лишени болничните кораби или лазарети от закрилата, на която те имат право:

1) Фактът, че персоналът на тези кораби или лазарети е въоръжен и че той си служи с оръжието за поддържане на реда, за своя собствена защита или за защита на ранените и на болните.

2) Фактът, че има на борда апаратура, използвана изключително за обезпечаване на плаването и комуникациите.

3) Фактът, че на борда на болничните кораби или в лазаретите се намират ръчно оръжие и боеприпаси, иззети от ранените, болните и от корабокрушенците и още непредадени на съответната служба.

4) Фактът, че хуманитарната дейност на болничните кораби или на лазаретите на други плавателни съдове или на техния екипаж се е разпространила върху цивилни лица, които са ранени, болни или са претърпели корабокрушение.

5) Фактът, че болничните кораби пренасят оборудване и персонал, изключително предназначени за санитарни функции, в повече и над нормалните изисквания.

Глава IV ПЕРСОНАЛ[редактиране]

Член 36 Закрила на персонала на болничните кораби[редактиране]

Духовните лица, санитарният и болничният персонал на болничните кораби и техните екипажи ще бъдат зачитани и закриляни; те не могат да бъдат залавяни в плен през времето, когато са на служба на тези кораби, независимо от това, дали на борда на кораба има, или няма ранени и болни.

Член 37 Санитарен персонал и духовни лица от други кораби[редактиране]

Духовните лица и членовете на санитарния и болничния персонал, отреден за медицинско обслужване или за духовни грижи за лицата, посочени в чл. 12 и 13, които попаднат под властта на неприятеля, ще бъдат зачитани и закриляни; те ще могат да продължат да упражняват функциите си дотогава, докато това бъде необходимо при полагането на грижи за ранените и болните. След това те трябва да бъдат върнати веднага, щом главнокомандващият, под чиято власт се намират, сметне това за практически възможно. Те ще могат да вземат със себе си при напускане на кораба предметите, които са тяхна лична собственост.

Ако обаче се окаже необходимо да бъде задържана част от персонала поради санитарните или духовните нужди на военнопленниците, ще бъдат взети всички мерки, за да може колкото е възможно по-скоро този персонал да слезе от кораба.

При слизането си от кораба задържаният персонал ще бъде подчинен на разпоредбата на Женевската конвенция за подобряване участта на ранените и болните от състава на действащите въоръжени сили от 12 август 1949 година.

Глава V САНИТАРНИ ТРАНСПОРТИ[редактиране]

Член 38 Кораби, наети за транспорт на санитарно оборудване[редактиране]

Корабите, които са наети за тази цел, ще имат разрешение да пренасят оборудване, изключително предназначено за лекуване на ранените и болните членове на въоръжените сили или за предпазване от болести, стига само условията на пътуването им да бъдат съобщени на противната държава и да бъдат приети от нея. Противната държава ще запази правото си на оглед на тези съдове, но няма да ги залавя в плен, нито ще иззема пренасяното оборудване.

В съгласие със страните, участващи в конфликта, неутрални наблюдатели ще могат да бъдат поставени на борда на тези кораби, за да удостоверяват пренасяното оборудване. За тази цел ще бъдат осигуряван достъп до това оборудване.

Член 39 Санитарни самолети[редактиране]

Санитарните самолети, т.е. самолетите, използвани изключително за евакуиране на ранените, болните и корабокрушенците, както и за пренасяне на санитарния персонал и санитарното оборудване, няма да бъдат подлагани на нападения, а ще бъдат зачитани от участващите в конфликта страни по време на полети, които те ще извършват на височина, в часове и по маршрути, за които съответните участващи в конфликта страни са се споразумели специално.

Те ще бъдат ясно обозначени с отличителната емблема, предвидена в член 41, и с националното знаме, поставени на долната, на горната и на страничните плоскости. Те ще бъдат снабдени с всяка друга сигнализация или средство за разпознаване, установени със споразумение между участващите в конфликта страни било в началото, било по време на военните действия.

Освен ако има споразумение в противен смисъл, полетите над неприятелска или над завзета от неприятеля територия са забранени.

Санитарните самолети ще трябва да се подчиняват на всяко приканване да кацнат на суша или на вода. В случай на така наложени кацания на суша или на вода самолетът заедно с онези, които са в него, ще може да продължи полета си след евентуална проверка.

В случай на принудително кацане на суша или на вода на неприятелска или на завзета от неприятеля територия ранените, болните и корабокрушенците, както и екипажът на самолета ще бъдат военнопленници. Санитарният персонал ще бъде третиран съгласно чл. 36 и 37.

Член 40 Полети над неутрални страни[редактиране]

Санитарните самолети на участващите в конфликта страни ще могат, според разпоредбите на алинея втора, да летят над територията на неутрални страни и да кацат там на суша и на вода в случай на необходимост или да се отбиват там за междинно кацане. Те ще трябва предварително да уведомят неутралните страни за своето преминаване над тяхната територия и да се подчиняват на всяко подканване да кацнат на суша или на вода. Те могат да бъдат защитени от нападения само по време на полетите си на височина, в часове и по маршрути, за които участващите в конфликта страни и заинтересуваната неутрална страна специално са се споразумели.

Неутралните държави обаче ще могат да поставят условия и да налагат ограничения, що се отнася до полетите на санитарни самолети над тяхна територия и до приземяването им на тази територия. Тези възможни условия или ограничения ще се прилагат еднакво по отношение на всички участващи в конфликта страни.

Ранените, болните или корабокрушенците, стоварени със съгласието на местните власти на неутрална територия от санитарен самолет, ще трябва – освен ако между неутралните страни и участващите в конфликта страни има споразумение в противен смисъл – да бъдат задържани от неутралната страна, когато международното право изисква това, по такъв начин, че да не могат отново да вземат участие във военните действия. Разноските по настаняването и по интернирането ще бъдат понесени от държавата, към която се числят ранените, болните или корабокрушенците.

Глава VI ОТЛИЧИТЕЛНА ЕМБЛЕМА[редактиране]

Член 41 Използване на емблемата[редактиране]

Под контрола на компетентните военни власти емблемата червен кръст върху бяло поле ще бъде поставяна на знамената, на отличителните платнени ленти и върху цялото имущество, използвано от медицинската служба.

За страните, които вече употребяват като емблема вместо червения кръст червения полумесец или червения лъв и слънце на бяло поле, тези емблеми също се признават по смисъла на настоящата конвенция.

Член 42 Разпознаване на санитарния и духовния персонал[редактиране]

Членовете на персонала, определен в членове 36 и 37, ще носят на лявата си ръка влагоустойчива платнена лента с отличителната емблема, издадена и подпечатана от военните власти.

Всеки член на този персонал освен с опознавателния медальон, предвиден в член 19, ще бъде също така снабден със специална карта за самоличност с отличителната емблема. Тази карта ще бъде влагоустойчива и ще има размери, които да позволяват да бъде поставяна в джоб. Тя ще бъде написана на езика на държавата, която я е издала, и в нея ще бъдат посочени неговите данни – фамилия и имена, дата на раждане, звание и служебен номер. Тя ще установява в качеството на какъв същият има право да се ползва от закрилата на настоящата конвенция. Картата ще бъде снабдена със снимката на притежателя, а също така с неговия подпис или пръстови отпечатъци или и двете заедно. Тя ще носи сухия печат на съответните военни власти.

Картата за самоличност ще бъде еднаква за цялата армия на всяка страна и, доколкото е възможно, еднотипна за армиите на високодоговарящите страни. Участващите в конфликта страни могат да ползват образеца, приложен към настоящата конвенция. В началото на военните действия те трябва да си съобщят една на друга образеца, който използват. Всяка карта за самоличност трябва да бъде издадена, ако е възможно, поне в два екземпляра, единият от които ще се пази в родината на притежателя ѝ.

В никой случай членовете на споменатия персонал не могат да бъдат лишавани от своите отличителни знаци, от картата за самоличност или от правото да носят отличителна лента. При загубването им те ще имат право на получават дубликат от картата и нови отличителни знаци.

Член 43 Сигнализация на болничните кораби и малки плавателни съдове[редактиране]

Посочените в чл. 22, 24, 25 и 27 съдове ще се отличават по следния начин:

а) всичките им външни плоскости ще бъдат бели;

б) един или повече тъмночервени кръста, колкото е възможно по-големи, ще бъдат нарисувани от всяка страна на корпуса на кораба, както и по хоризонталните плоскости по такъв начин, че да се обезпечи най-добра видимост откъм въздуха и откъм морето.

Болничните кораби ще дават възможност да бъдат разпознавани, като издигат националното си знаме и освен това, ако принадлежат на някоя неутрална страна, като издигат знамето на участващата в конфликта страна, под чието ръководство те са се поставили. Едно бяло знаме с червен кръст ще трябва да се развява на главната мачта, колкото е възможно по-високо.

Спасителните лодки на болничните кораби, крайбрежните спасителни лодки и всичките малки плавателни съдове, използвани от медицинската служба, ще бъдат боядисани в бяло с тъмночервени кръстове, ясно забележими, изобщо горепосочените и определени за разпознаването на болничните кораби начини ще се прилагат и по отношение на тях.

Горепосочените кораби и други съдове, които искат да се обезпечат нощем и по време на намалена видимост закрилата, на която имат право, ще трябва да вземат със съгласието на участващата в конфликта страна, в чиято власт те се намират, необходимите мерки, за да направят достатъчно видими своята боя и отличителните си знаци.

Болничните кораби, които по силата на член 31 са временно задържани от неприятеля, ще трябва да снемат знамето на участващата в конфликта страна, на чиято служба се намират или чието ръководство са приели.

Крайбрежните спасителни лодки, ако продължават със съгласието на окупиращата държава да действат от една завзета база, могат да получат разрешение да продължат да издигнат собствените си национални знамена едновременно със знамето с червен кръст на бяло поле, когато са далеч от базата си и при уговорката това предварително да се нотифицира на всички заинтересовани страни, участващи в конфликта.

Всички разпоредби на този член относно знака на червения кръст са прилагат с еднаква сила по отношение на другите знаци, споменати в член 41.

Участващите в конфликта страни ще полагат усилия по всяко време да сключват помежду си споразумения с оглед да използват най-съвременните методи, с които разполагат, за да улеснят разпознаването на болничните плавателни съдове.

Член 44 Ограничения в употребата на отличителните знаци[редактиране]

Отличителните знаци, предвидени в член 43, могат да бъдат използвани както в мирно време, така и по време на война само за да обозначават или да служат за закрила на корабите, които са посочени в този член, освен в случаите, предвидени от друга международна конвенция или от споразумения между всички заинтересовани участващи в конфликта страни.

Член 45 Предотвратяване на злоупотреби[редактиране]

Високодоговарящите страни ще вземат всички необходими мерки, ако законодателството им не е предвидило такива, за да попречат или да накарат да бъде преустановена във всяко време всякаква злоупотреба с предвидените в член 43 отличителни знаци.

Глава VIII ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КОНВЕНЦИЯТА[редактиране]

Член 46 Подробности по изпълнението. Непредвидими случаи[редактиране]

Всяка участваща в конфликта страна чрез своите главнокомандващи ще трябва да вземе мерки за подробностите по изпълнението на предходните членове, както и за непредвидените случаи съобразно с общите принципи на настоящата конвенция.

Член 46 Забрана за репресалии[редактиране]

Забранени са репресалиите спрямо ранените, болните, корабокрушенците, персонала, корабите или оборудването, закриляни от конвенцията.

Член 47 Разпространение на конвенцията[редактиране]

Високодоговарящите страни се задължават да разпространяват както в мирно време, така и по време на война колкото е възможно по-широко текста на настоящата конвенция в своите държави, а именно да включват изучаването ѝ във военните учебни програми и, ако е възможно, в учебните програми за граждански лица по такъв начин, че принципите, върху които тя е изградена, да бъдат известни на цялото население и предимно на сражаващите се въоръжени сили и на санитарния и религиозния персонал.

Член 48 Преводи. Правилници за приложение[редактиране]

Високодоговарящите страни ще си предават една на друга посредством Швейцарския федерален съвет, а по време на военните действия посредством държавите покровителки, официалните преводи на настоящата конвенция, както и законите и правилниците, които те могат да приемат, за да осигурят прилагането ѝ.

Глава VIII САНКЦИИ ЗА ЗЛОУПОТРЕБИ И НАРУШЕНИЯ[редактиране]

Член 49 Наказателни санкции: I Общи положения[редактиране]

Високодоговарящите страни се задължават да вземат всички необходими законодателни мерки, за да определят ефективни наказателни санкции, които следва да се прилагат спрямо лицата, извършили или дали нареждане за бъде извършено някое от тежките нарушения на тези конвенции, определени в следващия член.

Всяка високодоговаряща страна ще има задължението да издири лицата, обвинени, че са извършили или че са заповядали да бъде извършено някои от тези тежки нарушения, и независимо от тяхното гражданство да ги предаде на своя съд. Тя ще може също така, ако предпочита и съобразно с условията, предвидени в нейното собствено законодателство, да ги предаде, за да бъдат съдени, на друга заинтересована високодоговаряща страна, при условие че тази високодоговаряща страна има доказателства, които ѝ дават основание за предяви обвинение към тези лица.

Всяка високодоговаряща страна ще вземе необходимите мерки, за да бъдат преустановени всички действия, които противоречат на разпоредбите на настоящата конвенция и не са включени между тежките нарушения, определени в следващия член.

При всички обстоятелства обвиняемите ще се ползват от гаранциите относно процедурата и относно правото на защита, които няма да бъдат по-малки от предвидените в член 105 и следващите членове на Женевската конвенция относно третирането на военнопленниците от 12 август 1949 година. Член 51 II Тежки нарушения

Към тежките нарушения, споменати в предходния член, се отнасят нарушенията, свързани с някои от следните действия, ако те са извършени срещу лица или имущества, закриляни от конвенцията: умишлено убийство, изтезания или нечовешко третиране, включително биологически опити, умишлено причиняване на големи страдания или тежки увреждания на тялото или на здравето, незаконни произволни и провеждани в големи мащаби разрушения и присвоявания на имущество, без да са оправдани от военните нужди.

Член 52 III Отговорности на договарящите страни[редактиране]

На никоя договаряща страна няма да бъде позволено да освобождава себе си или някоя друга високодоговаряща страна от отговорностите, които тя или някоя друга високодоговаряща страна носят по отношение на нарушенията, предвидени в предходния член.

Член 53 Анкетна процедура[редактиране]

По молба на една от участващите в конфликта страни трябва да бъде предявена анкета по начин, подлежащ на определяне от заинтересованите страни, по повод на всяко твърдение за нарушение на конвенцията.

Ако не бъде постигнато съгласие относно процедурата на анкетата, страните ще трябва да се договарят относно избора на арбитър, който ще реши каква процедура да бъде следвана.

Щом бъде установено нарушението, участващите в конфликта страни ще сложат край на това нарушение колкото е възможно по-скоро.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ[редактиране]

Член 54 Езици[редактиране]

Настоящата конвенция е съставена на английски и френски език. Двата текста са еднакво достоверни.

Швейцарският федерален съвет ще нареди да бъдат изготвени официални преводи на конвенцията на руски и испански език.

Член 55 Подписване[редактиране]

Настоящата конвенция, която носи днешна дата, ще може до 12 февруари 1950 година да бъде подписана от държавите, представени на конференцията, която бе открита в Женева на 21 април 1949 година, както и от държавите, които не са представени на тази конференция, но са страни по Десетата хагска конвенция от 18 октомври 1907 година за приспособяване към морската война принципите на Женевската конвенция от 1906 година или на Женевските конвенция за подобряване участта на ранените и болните от състава на действащите въоръжени сили от 1864, от 1906 или от 1929 година.

Член 56 Ратификация[редактиране]

Настоящата конвенция ще бъде ратифицирана колкото е възможно по-скоро и ратификационните документи ще бъдат депозирани в Берн.

За депозирането на всеки ратификационен документ трябва да бъде съставен протокол. От него Швейцарският федерален съвет ще връчи заверен препис на всички държави, от чието име е подписана конвенцията или е нотифицирано присъединяването към нея.

Член 57 Влизане в сила[редактиране]

Настоящата конвенция ще влезе в сила шест месеца след като поне два ратификационни документа бъдат депозирани. Впоследствие тя ще влиза в сила за всяка високодоговаряща страна шест месеца след депозирането на нейния ратификационен документ.

Член 58 Отношение към конвенцията от 1907 година[редактиране]

В отношенията между високодоговарящите страни настоящата конвенция замества Десетата хагска конвенция от 18 октомври 1907 година за приспособяване на морската война към принципите на Женевската конвенция от 1906 година.

Член 59 Присъединяване[редактиране]

Още от датата на влизането ѝ в сила настоящата конвенция ще бъде открита за присъединяване на всяка държава, от чието име конвенцията не е била подписана.

Член 60 Нотифициране на присъединявания[редактиране]

Присъединяванията към конвенцията ще бъдат писмено нотифицирани на Швейцарския федерален съвет и ще влязат в сила шест месеца след датата на получаването.

Швейцарският федерален съвет ще съобщава за присъединяването на всички държави, от чието име конвенцията е била подписана или от чието име е нотифицирано присъединяването към нея.

Член 61 Незабавно влизане в сила[редактиране]

Положенията, предвидени в членове 2 и 3, ще позволят незабавно да влязат в сила документите за ратификация и присъединяване от участващите в конфликта страни, депозирани пред или след започване на военните действия или на окупацията. Швейцарският федерален съвет ще съобщава по най-бърз начин за ратификации и присъединявания, получени от участващите в конфликта страни.

Член 62 Денонсиране[редактиране]

Всяка от високодоговарящите страни има право да денонсира настоящата конвенция.

Денонсирането ще бъде нотифицирано писмено на Швейцарския федерален съвет, който ще го предаде на правителствата на всички високодоговарящи страни.

Денонсирането ще влезе в сила една година след нотифициринето, направено то Швейцарския федерален съвет. Обаче денонсирането, нотифицирането, когато денонсиращата държава участва във конфликт, няма да има никаква сила дотогава, докато не бъде сключен мир и докато операциите за освобождаване и репатриране на лицата, закриляни от настоящата конвенция, не са приключили.

Денонсирането ще важи по отношение на денонсиращата държава. То не ще има никаква сила по отношение на задълженията, които участващите в конфликта страни ще трябва да продължат да изпълняват по силата на принципите на международното право така, както те се определят от установените обичаи между цивилизованите народи, от законите на хуманността и повелите на обществената съвест.

Член 63 Регистрация в ООН[редактиране]

Швейцарският федерален съвет ще регистрира настоящата конвенция в Секретариата на ООН. Швейцарският федерален съвет ще уведомява също така Секретариата на ООН за всички ратификационни документи, присъединявания и денонсирания, които той получава относно настоящата конвенция.

В УВЕРЕНИЕ НА ГОРНОТО долуподписаните, като депозираха съответните си пълномощия, подписаха настоящата конвенция.

СКЛЮЧЕНА в Женева на 12 август 1949 година на английски и френски езици, като оригиналът ще бъде депозиран в архивите на Швейцарската конфедерация. Швейцарският федерален съвет ще връчи препис от конвенцията на всяка от подписалите я държави, както и на държавите, които са се присъединили към нея.


ПРИЛОЖЕНИЕ КАРТА ЗА САМОЛИЧНОСТ[редактиране]

Бележки[редактиране]

  1. Convention (II) de Genève pour l'amélioration du sort des blessés, des malades et des naufragés des forces armées sur mer, 12 août 1949. Convention (II) for the Amelioration of the Condition of Wounded, Sick and Shipwrecked Members of Armed Forces at Sea. Geneva, 12 August 1949. Ратифицирана от България с Указ № 181 на Президиума на Народното събрание от 22 май 1954 година. Виж Известия на Президиума на Народното събрание, брой 43 от 28 май 1954 година. Емилия Янева (1990), Женевските конвенции от 12 август 1949 г.; Допълнителните протоколи от 1977 г., София: Медицина и физкултура, с.52-81. Виж също обнародвания текст на Конвенцията в Държавен вестник, брой 26 от 21 март 2014 година.
  2. Convention (X) pour l'adaptation à la guerre maritime des principes de la Convention de Genève. La Haye, 18 octobre 1907.