Жаба и вол

От Уикиизточник
Жаба и вол
Автор: Димитър Подвързачов


Сред локвата, във малката речица,
бе седнала на припек жаба кекерица.
Опулила очи
към топлите лъчи,
тя гръмовито кряскаше: ква-ква!
И с отбор свои жабешки слова,
унесена дори във творческо блаженство,
възпяваше – не слънцето благато,
ни чудно хубавото лято,
а собствените свои съвършенства
и дивното, божественото блато.
И тъй говореше на своята съседка: –
"Я погледни ме, госпожа –
това не е ни басня, ни лъжа:
нали за мрамор и за четка
ме бива,
защото съм нечувано красива?
Та виж, какви очи! Какви нозе!
И талия, и пъстра, влажна кожа!
Аз чудя се отгде се просто взе,
по воля божа,
такава красота и ум, и грация –
единствено за нашта нация!
Ти знаеш ли, аз четох неотдавна
оная приказка безславна
за вола – жрец презрян на труд и пот,
тъй грозен, глупав, свит, нищожен,
по ум – същински идиот,
по изглед – просто невъзможен –
че той веднъжки се наел без страх
със жабата, горкия, да се мери!
Ха-ха! Да си умреш от смях!
И що направил? Почнал да трепери,
да се надува, перчи и кокори –
дано на жаба уж да се престори!
Надувал се, ха-ха-ха, докато накрай
се пук…"
Но в тоя миг – без тя да знай –
наистина там волът сам нагази,
огромен, тъжен, морен, жаден…
и – равнодушно-безпощаден –
без никаква дистанция да спази,
той нашата ораторка-квакачка
със тежката си стъпка просто смачка…


Източник


Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.