Жаба и вол

Жаба и вол Автор: Димитър Подвързачов

Сред локвата, във малката речица,

бе седнала на припек жаба кекерица.

Опулила очи

към топлите лъчи,

тя гръмовито кряскаше: ква-ква!

И с отбор свои жабешки слова,

унесена дори във творческо блаженство,

възпяваше – не слънцето благато,

ни чудно хубавото лято,

а собствените свои съвършенства

и дивното, божественото блато.

И тъй говореше на своята съседка: –

"Я погледни ме, госпожа –

това не е ни басня, ни лъжа:

нали за мрамор и за четка

ме бива,

защото съм нечувано красива?

Та виж, какви очи! Какви нозе!

И талия, и пъстра, влажна кожа!

Аз чудя се отгде се просто взе,

по воля божа,

такава красота и ум, и грация –

единствено за нашта нация!

Ти знаеш ли, аз четох неотдавна

оная приказка безславна

за вола – жрец презрян на труд и пот,

тъй грозен, глупав, свит, нищожен,

по ум – същински идиот,

по изглед – просто невъзможен –

че той веднъжки се наел без страх

със жабата, горкия, да се мери!

Ха-ха! Да си умреш от смях!

И що направил? Почнал да трепери,

да се надува, перчи и кокори –

дано на жаба уж да се престори!

Надувал се, ха-ха-ха, докато накрай

се пук…"

Но в тоя миг – без тя да знай –

наистина там волът сам нагази,

огромен, тъжен, морен, жаден…

и – равнодушно-безпощаден –

без никаква дистанция да спази,

той нашата ораторка-квакачка

със тежката си стъпка просто смачка…

Източник

• Димитър Подвързачов: Басни на сайта на Znam.bg

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.