Епитафии

Епитафии Автор: Христо Ботев

в. „Будилник“, бр. 2 от 10 май 1873 г.

Ишаллах! – ако е жив „Будилникът“, да дочака онова време, кога са преселват в лоното Аврамово нашите велики поети, нашите политически и икономически деятели и нашите фарисеи, то той ще им воздигне такива паметници, каквито не са воздигале дору и букурещките българе на Раковски. Тие паметници „Будилникът“ ще украси и имената на почившите ще обезсмърти със следующите от злато надписи:

На № 1:
Лежи намусено в гроблето
наш Петър Кучкин – базиргян^[1],
стърчи му нагоре шкембето
като цял тулум^[2] с шарлаган^[3].

Я плачете, я ридайте,
вси български чада, -
няма вече кой да коси
чуждата ливада;
няма вече кой да краде
цванчета^[4] народни,
няма вече кой да бъде
епитроп черковни!

На № 2:
Тука лежат кокалците
на кир Михалаки, -
той имаше празна глава
и дълги мустаки.

На № 3:
През река Лета в ладия харонска
отива в рай една глава конска.
Господи, помени раба твоего доктора Простича.

На № 4:
Изровен гробът с мотика,
сандъкът със злато обкован, -
във него лежи владика -
тулум сос слама и катран.
Ум имал нявга в краката
и чувства топли в чарвата!

На № 5:
Тук почива тъпанарче,
сатирово чедо.
Спи, почивай, бре м...че, -
ти си бил говедо.

На № 6:
Тук е легнало сарафче,
хранено само сос трици, -
патриот беше клетото -
спечели двесте жълтици!

На № 7:
Тук гние голям патриот -
редакторът на „Народност“, -
знаменит беше идиот
и прочут само сос подлост.^{[author 1][5]}

На № 8:
Найденов и Генович
са два философа, -
един има просен ум,
други празна кофа.

На № 9:
Бог да убие гърците,
че са рано попеле,
та събудиле Григорча,
да разточи зелникът:
дорде да го разточи,
девет села изгори,
дорде да го замеси,
осем попа разпопи,
дорде да го опече,
девет къщи разплака.
Кога седнале да ядат,
нещо крукна в зелникът;
секи вика: „буба е“,
Стоил вика: „жаба е“;
секи бяга нагоре,
Стоил бяга надоле;
всеки иде със уши,
Стоил иде без уши.

Бележки на автора

1. Редактори на „Народност“ са били: един Иван, два Ивана, три Ивана. Един Ивана да не считаме, за да могат другите двама да разделят крайните два стиха. (б.а.)

Бележки

1. Базиргян – Търговец, търгаш
2. Тулум – Одрана като торба животинска кожа, в която държат сирене, масло, катран
3. Шарлаган – Растително масло (без зехтин)
4. Цванче – Австроунгарска сребърна монета от двадесет кройцера с висока проба. От немското цванциг - двадесет. Масово употребявана от българското населние през 18 в.
5. Става дума за Иван Касабов, Иван Богоров и Иван Грудов.

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.