Елена (Едгар Алън По
Облик
Елена Автор: Едгар Алън По |
„Елена“ (To Helen) е публикувана за първи път в "Poems by Edgar A. Poe" през 1831 г. [1] |
Твойта прелест, която печали не знай,
Като лека трирема от старите дни,
Приютила изгнаника в чужди страни,
Все по-нежно ме носеше в родния край
Над моря — благовонни вълни.
На изгнаника морен — във знак на пощада —
От съдбата изпратена, в бури и дим —
С хиацинтови къдри и мраморен лик на Найада —
Ти разкри ми античния чар на Елада,
И старинния блясък на Рим!
Аз те помня и виждам все тъй и сега,
Като статуя мраморна в нощната тма,
Със ахатов светилник, издигнат в ръка…
О, Психея от друга земя без тъга,
Наречена Свята Земя!
Превод: Г. Михайлов, 1920 г.
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |