Елегия

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
Елегия
Автор: Димитър Подвързачов


…И днес, безрадостен, какво не дал бих
за някой миг от нашата любов,
за нашите признания и жалби
в оная малка стая в Reisenhof!


И днес – кога през мрачна ранна пролет
печален дъжд в прозори зазвъни,
аз тихо коленича и се моля
пред сенките на миналите дни.


Аз виждам: стаичката – ние двама –
вън плаче дъждовит несретен ден:
то сякаш някой тук, на мойто рамо
склонил глава, ридай осиротей.


И ти ме гледаш плаха, просълзена:
"Нима… кажи: какво ще стане с нас?
Къде ще свърнеш морен ти без мене,
в какво ще вярвам тук без тебе аз?"


А миг – и ти, немирна пеперуда,
трептиш безгрижна: "Милий, не скърби!
Та нашата любов я чака чудо,
че тя сама бе чудо, може би!"


И аз те вярвах, както нивга друга,
и чудото дойде – като на филм:
през лятото пристигна Schieber Hugo
и ти изчезна с него яко дим…


Източник


Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и страните с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.