Елдорадо (Едгар Алън По)

От Уикиизточник
Елдорадо
Автор: Едгар Алън По
„Елдорадо“ (Eldorado) е публикувана за първи път в "American Review: A Whig Journal" на 21 април 1849 г. [1]

                Скитник-рицар аз знам,
                Който бродеше сам —
В мраз и зной, без покой, без отрада;
                С песен грижи разсел,
                Вредом диреше — смел —
Той напред в тоя свят Елдорадо.

                Скръб духа умори;
                Сянка пътя покри,
Впи ръце във сърцето му младо —
                И закрея той блед —
                Слаб да дири напред —
И навред в тоя свят Елдорадо.

                И пред Сянката спря
                Той, когато разбра,
Ден и нощ сетна мощ че отпада:
                „Де е златният край,
                Дето скръб не витай? —
Посочи ми с лъчи Елдорадо?“

                И от нея чу вест:
                „Между сенките слез!
И злочест в лунний лес ти изстрадай
                Всяка мъка до край
                И ще знаеш — и знай
После сам, че е там Елдорадо!“

Превод: Г. Михайлов, 1920 г.


Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.