Еклесиаст (Димитър Подвързачов)

От Уикиизточник
Направо към: навигация, търсене
Еклесиаст
Автор: Димитър Подвързачов
Текстът е публикуван за първи път във в-к „Зора“, бр. 1210, 25 юни 1923 г., под псевдонима Хамлет, принц Датски.


       Суета на суетите!
       Каква полза българину от всичкия му труд, в който се труди под слънцето?
       Народно събрание прихожда, Народно събрание прехожда и захожда, а страната все на място стои.
       Отхожда вятър към юг и се връща към север, непрестанно обикаля и отхожда, ала винаги, изглежда, минава през главите ни.
       Всички закони излизат от столицата и отиват в провинцията и пак се връщат назад, обезчестени, смачкани, погазени – и страната е все същата, сиреч не прилича на нищо.
       Което се прави, то е правено, и което е било, то е, което ще бъде. И няма нищо ново под българското слънце.
       Има ли нещо, за което може да се рече: "Виж! Това е ново и умно!" То е било все такова, каквото си е четири десетилетия преди нас, и ще бъде все същото.
       Аз дадох сърцето си, за да издиря и изпитам чрез мъдростта за всичко, що бива на българската земя.
       И видях всички дела, що се вършат под българското слънце.
       И ето – всичко е суета и угнетение на духа.
       От варварски народ никога не става държава.
       И дефицитът никога не става излишък.
       Аз рекох на сърцето си:
       – Ела да опитаме всичко! Тая страна не може да няма историческо предопределение и ударите на съдбата не може да не я тласнат напред!
       И се въоръжих с чест, правдолюбивост, снизходителност, търпение.
       И срещнах гражданин, шибан от бича на неразумен властник. И викнах томува:
       – Стой! Ти нямаш право според конституцията и човешките и гражданските свободи!
       А когато влязох помежду им, за да ги разделя, видях, че и единият, и другият са чисто и просто мошеници. Тогава отидох да се оплача от единия и другия на по-големия, най-големия властник. Но когато го доближих, усетих, че от него лъха зловоние на труп.
       После видях на главната градска стъгда събрани множество бедни человеци, а един от силните мира сего им говореше отвисоко и всички слушаха с внимание и одобрителни викове.
       – Не вервайте никого, освен на мене – казваше той. – Всички са лъжци, крадци и разбойници – само аз съм чист като гълъбица.
       И виждам го, че лъже. Защото знаех колко стада бе откраднал, колко жени прегръщаше тайно и в какви благовония се къпеше у дома си.
       Тогава се доближих до нещастните слушатели и рекох им тихо:
       – Не го вервайте! Лъже ви за всичко.
       А те ми се присмяха и отвърнаха:
       – Охо! Ти мислиш ний не знаем? По-добре от тебе! Ама той ни лъже еднъж, а ние него – триж. Защото всеки от нас чака да получи облага от него.
       И ми дадоха гръб, а продължиха да пляскат с ръце нему.
       И разбрах, че едните заслужават другите.
       И че безумието превъзхожда мъдростта.
       Затова се обърнах и отчаях сърцето си за всичкия труд, що съм се трудил под слънцето.
       Аз рекох на сърцето си: Дай да ги видим по-отблизо и да изпитаме що са те. И си набодах на игли – дейци, борци, оратори, държавници, и ги турих в кутии да шават с краката нагоре.
       И видях с микроскоп едни и същи разчленения в душите им. Един и същ символ на вярата, прост и ясен:
       – Държавата е безстопанствено говедо – езди, стрижи, бръсни, дои, както, колкото, когато и докогато можеш!
       – Радвай се на живота и всякак се мъчи да бъдеш на власт!
       – Защото, както в смъртта – няма ни деяние, ни помишление, ни знание, ни полза в опозицията.
       – И по-добре да бъдеш магаре на власт, отколкото лъв в опозиция!


Източник

в-к Про & Анти, Година 15, брой 31 (710) 4 - 10 август 2005 г.

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и страните с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.