Ейбрахам Линкълн: Чернова на реч 1857–1858

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
Из чернова на реч от дек. 1857 или май 1858 г.
Автор: Ейбрахам Линкълн
Откъсът засяга темата за самоопределението и самоуправлението.


Да, и аз вярвам в самоуправлението такова, каквото го разбирам, но не споделям разбирането на един човек да има привилегията да направи друг човек роб или да го държи в положението на роб като част от едно самоуправление. Да наричаме това така, според мен е направо абсурдно и смешно. Аз държа всички, съставляващи нацията, да предприемат каквото искат по всички въпроси, засягащи цялата нация, а онези, които съставляват дадена, част да правят каквото решат, по всички въпроси, които не засягат никоя друга част, а пък всеки индивид да постъпва, както желае, по всички въпроси, които не засягат никого другиго. Това е принципът. Разбира се, аз съм съгласен с всяко изключение, превърнато в необходимост от Конституцията или от действителното положение на нещата. Но нито принципът, нито изключението биха допуснали неограниченото разпространение на човешкото робство.


"Никой дом, разделен против себе си, няма да устои." [1] Аз не вярвам, че едно управление може да понесе да бъде наполовина робско, а наполовина – свободно. Изразих това убеждение преди година и впоследствие развитието на нещата го потвърди. Не очаквам Съюзът[2] да се разпусне. Не очаквам домът да не устои, но очаквам той да спре да бъде разделен. Изцяло ще стане или едното, или другото. Или противниците на робството ще преустановят по-нататъшното му разпространение и ще го насочат по пътя на цялостното му унищожение, или пък неговите застъпници ще го поставят на преден план, за да стане то законно във всички щати – били те стари или нови. Нима се съмнявате в това? Проучете решението по делото Дред Скот[3] и ще видите колко малко остава да бъде направено дори сега. Решението може да бъде сведено до три твърдения.


Първото е, че един негър не може да бъде гражданин. Това твърдение се изтъква, за да бъде лишен негърът при всяко положение от възможността да използва клаузата в Конституцията на Съединените щати, според която "гражданите на отделния щат се ползват от всички привилегии и предимства, от които се ползват и гражданите на няколко щата".


Второто твърдение е, че Конституцията на Съединените щати защитава робството като вид собственост на всички територии на САЩ, така че нито Конгресът, нито населението на териториите, нито дори каквато и да е друга власт може да го забрани преди създаването на конституциите на отделните щати.


Това твърдение се изтъква, за да може териториите безпрепятствено да бъдат напълнени с роби преди създаването на щатските конституции, за да се попречи на идеята за свободни от робство щати и за да се увеличат шансовете за приемане на конституции, позволяващи робството.


Според третото твърдение преднамереното завеждане на Дред Скот в Илинойс от неговия господар, където той е държан дълго време като роб, не довежда до неговата еманципация – не го прави свободен.


Това твърдение се формулира не с цел да бъде незабавно изтъкнато. Но ако с него мълчаливо се съгласят за известно време, после ще стигнат и до логическото заключение, че онова, което господарят на Дред Скот законно е направил с Дред в свободния щат Илинойс, може законно да бъде направено от всеки друг господар с някой друг или със стотиците други роби в Илинойс, или в който и да е друг свободен щат. В помощ на всичко това и действаща редом с него е доктрината Небраска[4], която да просвети и моделира общественото мнение "да не обръща внимание дали се гласува "за" или "против" робството". Поне общественото мнение на Севера трябва изобщо да престане да обръща на това каквото и да е внимание. Докато общественото мнение на Юга може без проблем да го продължи да му обръща внимание колкото си иска.


Приветстване или отхвърляне, съгласие или несъгласие дали това ще бъде изцяло една робска нация – ето въпросът пред нас. Всичко, което се случи, всяка лека промяна в сцената или в действащите лица само разчиства струпващия се боклук, сгъстява и консолидира противопоставящите се страни и все повече, и все по-ясно ги изправя една срещу друга. Предстои тежък конфликт и борбата ще все води от тези, за които резултатът е от значение, а не от онези, на които им е все едно; от хората, които са "за", и хората, които са "против" едно легализирано национално робство. Съвместната атака на небраскизма и дредскотизма трябва да бъде отхвърлена и отблъсната докрай. Измамният "плащ" на самоуправлението, с който искат да се защитят и да украсят "всички злодейства вкупом", трябва да бъде смъкнат от неговото омразно туловище. Тази подигравка със съдебните решения, това оклеветяване и профанизиране на почитаните личности и на святата история на републиканска Америка трябва да бъде отхвърлено и зачеркнато от регламента на властта.


За да спечели правото дело, са необходими не окървавени куршуми, а мирно дадени гласове. Благодарение на нашата добра стара Конституция и съответстващата й организация е нужно само това. Необходимо е само всеки разсъждаващ правилно човек да отиде до урните и без страх или предразсъдъци да гласува така, както той смята.


Бележки
  1. Евангелие от Матея, 12:25. Бел.прев.

  2. Съюза е названието на федералното правителство на САЩ, подкрепяно от 23-те щата, не участвали в опита за отцепване, направен от 11-те щата, съставили Конфедерацията. Бел.прев.

  3. Делото Дред Скот срещу Санфорд (Dred Scott v. Sandford) от 1857 е заведено от афро-американския роб Дред Скот с настояване, че щом господарят му Санфорд го е довел в щат с неробско законодателство, той трябва да се счита за свободен и да получи граждански права. По това дело Върховният съд на САЩ постановява, че афро-американците, независимо роби или свободни, не могат да се считат за американски граждани и не могат да се обръщат към федерален съд, което означава, че федералното правителство няма власт да регулира робството в новоприсъединените щати. Бел.цит.

  4. Става дума за Закона Канзас-Небраска от 1854 г., създал териториите на щатите Канзас и Небраска (the Kansas–Nebraska Act), отхвърлящ Компромиса за Мисури (the Missouri Compromise), според който заселниците с гласуване да определят искат ли робство или не. Бел.прев.


Източник
  • Из сборника "Моята представа за демокрацията", Ейбрахам Линкълн, превод: Огняна Иванова, ИК "Стигмати", София, 2009, с.78-81


Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и страните с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.