Ейбрахам Линкълн: Реч при повторно встъпване в длъжността президент на САЩ

Реч при повторно встъпване в длъжността президент на САЩ Автор: Ейбрахам Линкълн

Речта е произнесена във Вашингтон, на 4 март 1865 г.. Текстът засяга темата за смисълът на Гражданската война.

Мои съотечественици!

На това втори явяване, за да положа клетва за поста президент, съществува една по-ограничена възможност за пространна реч, отколкото бе първия път. Тогава донякъде подробното изявление за линията, която предстоеше да бъде следвана, изглеждаше подходящо и на място. А сега, когато изтичат четирите години, през което време непрекъснато и по всеки повод имаше искания за публични декларации и това бе фаза на големи пререкания, все още поглъщащи вниманието и обсебващи националната енергия, малко е новото, което може да бъде представено. Напредъкът на военните действия*, от който зависи като цяло всичко останало, е толкова добре известен на хората, колкото и на мен, и аз вярвам, че той в достатъчна степен задоволява и окуражава всички. Големи са надеждите за бъдещето, но никой не се осмелява да предвиди по-нататъшното развитие.

При съответстващия на днешния случай преди четири години всички мисли със страх бяха насочени към неизбежната гражданска война. Всички се ужасяваха от нея, всички се стремяха тя да бъде избегната. В момента, когато на това място при встъпването в длъжност аз държах речта си, посветена изцяло на спасяването на Съюза** без война, бунтовнически деятели в същия град търсеха начин да унищожат Съюза без война – търсеха начин да разрушат Съюза и да си поделят ценностите му посредством преговори. И двете групи се противопоставяха на войната, но едната предпочете да води война, вместо да остави народа да оцелее, а другата предпочете да приеме войната, вместо да остави народа да погине. Така дойде войната.

Една осма от населението бяха цветнокожи роби – не разпределени из целия Съюз, а намиращи се в неговата южна част. Тези роби събуждаха особен и силен интерес. И всички знаеха, че в известен смисъл този интерес стана причина за войната. Да се засили, утвърди и продължи този интерес беше цел, за която бунтовниците бях готови да разцепят Съюза дори с цената на една война, докато правителството претендираше само за правото да ограничи териториалното разпространение на войната. Никоя от двете страни не очакваше този мащаб и тази продължителност, до които войната вече стигна. Никой не допускаше, че причината за конфликта може да изчезне, преди да изчезне самият конфликт, или дори още по-рано. Всяка страна се стремеше към лесна победа и към резултат, който да не е толкова фундаментален и зашеметяващ. И двете страни четяха една и съща Библия и се молеха на един същ Господ, и всяка търсеше Неговата помощ срещу другата страна. Може да изглежда необичайно човек да се осмели да потърси справедливата Божия помощ, за да изтръгне хляба на хора с плувнали в пот лица, но нека не бъдем съдници, за да не съдят и нас. Нямаше как молитвите и на двете групи да получат отговор; на нито една от тях не бе отговорено изцяло. Всевишният има свой промисъл. "Горко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото съблазънта дохожда!"*** Ако предположим, че американското робство е една от тези съблазни, която според Божието провидение, е трябвало да дойде и е продължила да съществува през определеното от Него време, но сега Той желае да я премахне, давайки на Севера и Юга тази ужасна война като една злочестина, която се полага на онези, причинили съблазънта, дали ще отличим в това някакво отклонение от Божествените атрибути, които винаги са Му приписвани от вярващите в Живя Бог? С упование се надяваме и пламенно се молим могъщият бич на войната бързо да ни отмине. Но ако все пак Божията воля е той да остане, докато всичкото богатство, натрупано през двеста и петдесетте години усилен и невъзнаграден труд на роба не бъде погубено, и докато всяка капка кръв от удара с камшик не бъде възмездена с капката кръв от удара с меч, както е било казано преди три хиляди години, то пак можем да кажем, че "повеленията Господни са прави".****

Без зла умисъл към никого, с великодушие към всички и с твърдостта на правотата – както Господ ни позволява да видим правотата – така нека и ние положим усилия и привършим започнатата работа, нека превържем раните на народа, нека се погрижим за изнеслия битката на плещите си, за вдовицата и за сирака. Нека направим всичко, с което може да се постигне справедлив и лелеян мир сред нас, и с всички народи.

Бележки

* Гражданската война, възникнала през 1861 г. след опита на южните щати, в които е разпространено робството, да се отцепят от САЩ, приключва около месец по-късно – на 9 април 1865 г. Бел.прев.

** Съюзът е названието на федералното правителство на САЩ, подкрепяно от 23-те щата, не участвали в опита за отцепване, направен от 11-те щата, съставили Конфедерацията. Бел.прев.

*** Евангелие от Матея, 18:7. Бел.прев.

**** Псалм, 19. Бел.прев.

Източник

• Из сборника "Моята представа за демокрацията", Ейбрахам Линкълн, превод: Огняна Иванова, ИК "Стигмати", София, 2009, ISBN 978–954–336–069–7, с.135–137

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.