Ейбрахам Линкълн: Реч при встъпване в длъжността президент на САЩ

Реч при встъпване в длъжността президент на САЩ Автор: Ейбрахам Линкълн

Речта е произнесена във Вашингтон, на 4 март 1861 г.. Текстът засяга темата за единството на САЩ.

Съотечественици! Граждани на Съединените американски щати!

В съзвучие с обичай, който е стар, колкото е старо и управлението, аз се уизправям пред вас с кратка реч и за да дам във ваше присъствие клетвата, предписана от Конституцията на Съединените щати, коят трябва да се полага от президента "преди да започне да уражнява властта на своя пост".

[......]

Сред хората в Южните щати изглежда съществуват опасения, че с появата на републиканска администрация тяхната собственост, тяхното спокойствие и личната им сигурност ще бъдат изложени на опасност. Никога не е имало някаква основателна причина зза пдобни опасения. Нарпотив, открай време съществуват множество доказзателства в полза на противното, които са на разположениеи и могат да бъдат проверени. Има и почти във всички публично оповестени речи на онзи, който сега говори пред вас. Всъщност аз цитирам част от една такава реч, когато заявявам, че "не възнамерявам, пряко или косвено, да се намесвам в институцията на робството в онези щати, където тя съществува. Смятам, че нямам законно право да се намеся, а нямам и такова намерение". Теи, които иадигнаха кандидатурата ми и ме избраха, сториха това с пълното съзнание, че съм направил и тази, и множество други подобни декларации, и никога не съм се отакзвал от тях. Нещо повече: те са сложили на платформата, за да бъде преита от мен – и като закон за самтие тях, а и за мен – една ясна и категорична резолюция, която гласи:

"Решението да се поддържа линия за ненарушаване на правата на щатите, особено правото на всеки щат да ръководи и контролира своите собствени институции преди всичко според собствените си разбирания, е от съществено значение за равновесието на силите, от коитео зависи доколко съвършен и траен е градивният материал на политическия живот, затова ние осъждаме като най-тежко престъпление незаконното нахлуване на въоръжени сили в земите на всеки щат или територия, независимо под какъв претест става това."

Сега повторно изпитвам същите чувства, като същевременно предлагам на вниманието на публиката само най-безспорнтие доказателства, приложими за този случай: сбоствеността, спокойствието и сигурността на нито една общност няма да бъдат заплашени по никой начин от започващата своя мандат администрация. Ще добавя също, че на всички щати, които имат законни изисквания по каквито и да е причини, може да бъде, и с радост ще бъде предоствена цялата защита в съответствие с Конституцията и закона – с еднаква радост както на ед, така и на друг общнсот.

Спори се много за предаването на бегълци, напусланли службата или работното място. Клаузата, която ще прочета сега, е формулирана в Конституцията така ясно, както са формулирани и всичките й други членове:

"Ако човек н аслужба или полгащ труд в един щат според неговите закони избяга в друг щат, той може – като последствие от някой закон или наредба – да бъде осввободен от тази служба или от този труд, но ще бъде предаден на лицето, на което дължи служба или труд".

Рядко се поставя въпросът, че целта на тази клауза, както са я замислили създателите й, е да бъдат връщани робите бегълци; намерението на създателя на закона е законът да бъде спазван. Всички щленове на Конгреса са положили клетва да подкрепят изцяло Конституция – както тази, така и всяка друга клауза. Следователно те единодушно са приели предложението, че роби, чиито случаи са в рамките на тази клауза, трябва "да бъдат предавани".

[......]

Нека повторя – не е ли редно във всеки закон по въпроса да бъдат веъвеждани всички гаранции на свободата, известни на цивилизованта и хуманна юриспурденция, така че един свободен човек да не може да бъде предаван като роб? И не бил ли било добре същевременно да се прилага законно тази клауза от Конституцията, която гарантира, че "гражданите на всеки щат имат право на всички привилегиии и права, полагащи се на гражданите на останалите щати"?

Днес официално полагам клетва, без да имам наум каквито и да е резерви и без да имам за цел да анализирам Конституцията или законите, прилагайки някакви сввръхкритични критерии. И макар в момента да не възнамерявам да определям конкретно възможни закони, приети от конгреса, които да бъдат приложени, аз все пак ще изтъкна, че би било по-безопасно за всички – ккато в обществен, така и в личен план – да се съобразяват със и да спазват онези закони, които са останали неотмениени, вместо да нарушават някой от тях с надеждата, че няма да им бъде търсена отговроност, тъй като тези закони са неконституционни.

Изминали са седемдесет и две години, откакто е положена първата клетва за встъпване в президентска длъжност според нашата национална Конституция. През този период петнайсет различни и дълбоко уважавани граждани се редуват да упражняват изпълнителната власт на управлението. Те преминават през много опасности и като цяло постигат голям успех. Имайки за прецедент този период от време, сега аз се заемам със същата задача за краткия конституционен срок от четири години при наличието на една голяма и особена трудност. Досега имаше само заплаха за разтурването на Федералния съюз*, но сега се прави ужасяващ опит това наистина да стане.

Моето мнение е, че според общоприетите закони и според Конституцията Съюзът на тези щати е нещо непроменимо**. Ако не е спомената изрично, непроменимостта поне се подразбира от текста на фундаменталния закон на всяко национално управление. Няма да сбъркаме, ако кажем, че няма истинско управление, в чийто жизненоважен закон някога да се е съдържала клауза то да стигне до собствения си свършек. Продължим ли да прилагаме всички точно формулирани членове на нашата национална Конституция, Съюзът ще пребъде завинаги – унищожаването му ще стане невъзможно, осен ако не се пристъпи към действие, което не е заложено в самия документ.

Още повече, ако Съединените щати не представляват едно същинско управление, а са просто съдружие от различни щати само според естеството на един договор, дали този договор би могъл да бъде развален по мирен начин от по-малко страни от онези, които са го подписали? Една участ6ваща в договор страна би могла да го наруши – да го престъпи, така че да каже, но не е ли необходимо участието на всички, за да бъде той анулиран?

Изхождайки от тези общи принципи от законова гледна точка Съюзът е непроменим, а това се потвърждава и от историята на самия Съюз. Съюзът е много по-стар от Конституцията. Той се формира всъщност от Устава за сдружаване през 1774 г., а по-късно през 1776 г. Декларацията за независимост*** го доразвива и продължава съществуването му. Той бива доразвит и по-нататък, като всичките тогавашни тринайсет щата изрично дават обет да се ангажират съобразно Устава на Конфедерацията от 1778 г. той да бъде непроменим. И най-накрая през 1778 г. една от декларираните цели за влизане в сила и въвежда не на Конституцията е "да се оформи един по-съвършен Съюз".

Но ако е възможно в рамките на закона Съюзът да бъде унищожен от една от старите или само от един участник, значи Съюзът е по-малко съвършен, отколкото преди да е имало Конституция, защото така той ще изгуби жизненоважния си елемент на непроменимост.

От тези становища следва, че според закона нито един щат не може да излезе от Съюза само по собствено предложение; поради което пък според закона, ако има решения и предписания в този смисъл, то те са недействителни, а проявите на насилие в рамките на един щат или на повече щати, насочени против властта на Съединените щати в зависимост от обстоятелствата, са за мирни или революционни.

По тези причини аз смятам, че предвид Конституцията и законите целостта на Съюза не е накърнена, затова възнамерява – според възможностите си – да положа нужните усиля, тъй като Конституцията изрично го изисква от мен, законите на Съюза да бъдат неотклонно спазвани във всички щати. Намирам, че от моя страна това значи да изпълня обичайния си дълг и аз ще сторя това, доколкото е осъществимо, освен ако моят истински господар – американският народ – не ми откаже нужните за това средства или по някакъв повелителен начин не ми даде насоки за обратното. Надявам се на това да се гледа не като на заплаха, а само като на заявената цел на Съюза, която той ще защити в съответствие с Конституцията и така ще се запази.

За да се извърши това, няма нужда от проливане на кръв и от насилие, и няма да има нито кръв, нито насилие, освен ако върху националната воля не бъде упражнена принуда. Властта, за която ми е гласувано доверие, ще бъде използвана, за да задържи, да влезе във владение на и да притежава собствеността и земята, принадлежащи на правителството, и да събира данъците и таксите, но извън необходимото за тази цел, няма да се прибягва до намеса – никъде няма да бъде използвана сила срещу хората или между групи хора. А там, където враждебното отношение към Съединените щати – в която и да е вътрешна област – бъде толкова засилено и всеобщо, че да попречи на способни местни граждани да заемат федерални длъжности, няма да бъде направен опит за тази цел насила да бъдат внедрявани омразни външни лица сред населението. Макар че за правителството съществува строго определено законово право да наложи извършването на тази дейност, опитът да бъде направено това би събудил толкова неприятни чувства и до такава степен ще се окаже неуспешен във всяко едно отношение, че според мен ще е по-добре засега да не се прибягва до услугите на такива служби.

[......]

Не възнамерявам ни най-малко да потвърждавам или да отричам факта, че на едно или друго място има хора, които търсят начини да разрушат Съюза на всяка цена, и да се радват на всеки претекст, за да го правят, но при това положение аз няма да се обърна към тях. Нима обаче няма какво да кажа на онези, които истински обичат Съюза?

Преди да навляза в една толкова сериозна материя, каквато е разрушаването на нашата национална структура с всичките й ползи, спомени и надежди, няма ли да бъде благоразумно, ако обясня точно защо го правим? Ще се омелите ли да предприемат толкова отчаяна стъпка, ако има някаква вероятност част от злините, от които бягате, да не съществуват реално? Ще рискувате ли, ако дадените злини, в които попаднете, се окажат по-големи от онези, от които бягате? Ще рискувате ли да направите такава страшна грешка?

Всички твърдят, че ще са доволни от Съюза, ако правата по Конституция до едно бъдат спазвани. Значи ли това, че съществуват право, ясно формулирано в Конституцията, което бива нарушавано? Според мен не съществува. За щастие човешкият разсъдък е така устроен, че никоя партия не би стигнала дотам, че да дръзне да го стори. Помислете си, ако сте в състояние да го направите, дали изпълнението на някое ясно формулирано условия в Конституцията някога е било пренебрегнато. Ако само поради силата на своята многочисленост едно мнозинство е в състояние да лиши малцинството от някое ясно описано конституционно право, това може от морална гледна точка да оправдае една революция; със сигурност би я оправдало, ако става въпрос за жизненоважно право. Но нашият случай е друг. Всички жизненоважни права на малцинствата и индивидите толкова ясно са определени в Конституцията с утвърждаване и отричане, с гаранции и забрани, че естеството им никога не предизвиква противоречия. Не е възможно обаче да се формулира систематизиран закон с условия, специално приложими към всеки въпрос, който може да възникне при практическото му прилагане. Не може далновидно да бъдат предвидени, нито да се вместят в документ с достатъчна дължина условията, отнасящи се до всички възможни въпроси. Дали бегълците от полето на труда трябва да се предават на националните или щатските власти? Това не е изрично казано в Конституцията. Трябва ли Конгресът да защитава робството в териториите? И това не е изрично казано в Конституцията. Тъкмо въпроси от този род пораждат всички конституционни противоречия и ние се делим според тях на мнозинства и малцинства. Ако малцинството не се съгласи, макар и неохотно, това трябва да стори мнозинството – иначе правителството ще блокира. Няма друга алтернатива: за да продължи да действа правителството, едната или другата страна трябва да даде съгласието си. Ако при такова положение малцинството предпочете да се отцепи, наместо да се съгласи, това ще създаде прецедент, който на свой ред ще раздели и съсипе хората му, а от тях ще се оформи и тяхно собствено малцинство. Както става винаги, когато мнозинството откаже да бъде контролирано от малцинство. Например нима не е възможно някаква част от една нова конфедерация след година-две да предпочете отцепничеството, точно както части от сегашния Съюз твърдят, че се отцепват? Всички, които питаят разколнически чувства, сега получават знания точно по кой начин да го постигнат. А нима съществува такова пълно препокриване на интересите на отделните щати, та да бъде създаден нов Съюз, който се стреми единствено към хармония и пречи отново да има разцепление?

Казано с прости думи, основната идея на разцеплението съставлява същността на анархията. Едно мнозинство, възпирано от конституционни пречки и ограничения, и податливо на бързи промени, съзнателно променяйки мненията и чувствата е единственият истински уверен на свободния народ. Който отрича това, по необходимост прибягва до анархията или деспотизма. Единодушието е невъзможно; напълно е неприемливо да съществува постоянно споразумение, според което да управлява малцинството, така че ако се отрече принципът за мнозинството, това което остава, са някакви форми на анархия и деспотизъм.

Не съм забравил застъпваната от някои позиция, че конституционните въпроси трябва да бъдат решавани от върховния съд, нито пък отричам, че подобни решения във всеки случай трябва да бъдат обвързващи партиите като искове, що се отнася до предмета на исковете, като същевременно те се радват на голямо уважение и внимание във всички паралелни случаи от страна на всички правителствени министерства. И макар и да е очевидно, че не е изключено подобни решения да са погрешни във всеки отделен случай, все пак лошите последствия (понеже са свързани само с дадения случай и има евентуална възможност да бъдат отхвърлени от по-горна инстанция и никога да не станат прецеденти за други случи) ще бъдат понесени по-добре, отколкото злините, причинени от една различна практика. Ако същевременно честният гражданин трябва да признае, че ако политиката на правителството по жизненоважни въпроси, засягащи целия народ, бъде окончателно определяна от решения на Върховния съд, в мига, когато това започне да действа при обичайните спорове между партиите и в личните отношения, хората ще престанат да бъдат господари на самите себе си, след като на практика в такава голяма степен са предали управлението в ръцете на този бележит трибунал.

[......]

Една част от нашата страна смята, че робството е редно, и трябва да продължи да съществува, а друга част смята, че е нередно и не трябва да продължи да съществува. Това е единственият съществен спор.

[......]

Не можем да говорим за физическо разделение. Няма как да бъде премахната съответно едната или другата страна, нито помежду им да бъде построена стена, през която няма минаване. Съпрузите могат да се разведат, да се разделят и да бъдат на различни места, или пък единият да не може да се свърже с другия, но това не е осъществимо за различните части на нашата страна. Те могат само да останат една срещу друга, но общуването им, дружелюбно или враждебно, трябва да продължи. Възможно ли е тогава въпросното общуване да има повече предимства, или да бъде по-удовлетворяващо след, а не преди евентуалното разделяне? Дали чуждите хора биха могли да сключват договори по-лесно, отколкото приятелите – да създават закон? Дали договорите могат да бъдат спазвани по-стриктно от чуждите хора, отколкото законите – от приятели?

[......]

Тази страна, с нейните институции, принадлежи на хората, които я обитават. Ако се случи да им дотегне съществуващото правителство, те могат да упражнят своето конституционно право и да го променят, или своето революционно право да се лишат от членовете му или да ги свалят от власт. Не мога да си затворя очите пред факта, че много от видните и патриотично настроени граждани желаят да бъдат направени промени в националната Конституция. И макар самият аз да не препоръчвам промени, то все пак съм склонен по-скоро да призная, че относно споменатата тема тези хора имат напълно законно прави, което може да бъде упражнено по някой от предписаните в самата Конституция начини, отколкото да им се противопоставя – справедливо е предвидена възможност тези хода да пристъпят към действие.

Бележки

* Федералния съюз или само Съюза е названието на федералното правителство на САЩ, подкрепяно от 23-те щата, не участвали в опита за отцепване, направен от 11-те щата, съставили Конфедерацията. Бел.прев.

** Има се предвид т.нар. "Клаузи на Конфедерацията и непроменимия Съюз" – първоначалната конституция на Съюза на 13-те независими и суверенни щата, носещ името "Съединени американски щати"; документът е ратифициран през 1781 г. и е земенен от Конституцията на САЩ през 1787 г. Бел.прев.

*** Декларация за независимост на САЩ – първият политически документ на САЩ, обявяващ независимост от Великобритания на общност от Тринайсет колонии, към които впоследствие биват присъединени и останалите щати. Декларацията е съставена от Томас Джеферсън. Нейното съгласуване и приемане от Континенталния конгрес на 4 юли 1776 г. създава държавата Съединени американски щати. Бел.цит

Източник

• Из сборника "Моята представа за демокрацията", Ейбрахам Линкълн, превод: Огняна Иванова, ИК "Стигмати", София, 2009, с.108-118

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.