Ейбрахам Линкълн: Реч пред 140-ти полк от Индиана

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
Реч пред 140-ти полк на щата Индиана
Автор: Ейбрахам Линкълн
Речта е произнесена от балкона на хотел "Нашънъл" във Вашингтон, на 17 март 1865 г.* Текстът засяга темата за борбата за и против робството.


Мои сънародници!


Ще кажа само няколко думи. Роден съв в Кентъки, отраснах в Индиана, живях в Илинойс, а сега живя тук. Мой дълг е да полагам еднакви грижи за свестните хора от всички щати. Радостен съм да видя днес как полкът на Индиана има възможност да връчи плененото знаме на любезния губернатор на своя щат. Въпреки това не бих искал да отлича Индиана измежду останалите щати, защото не съм забравил, че всички те се справиха много добре. Малко са аспектите на тази велика война**, за които все още да не съм изразил мнението си гласно или писмено. Има обаче един от тях – неотдавнашните усилия на нашите "блудни братя", както ги наричат понякога, да наемат роби в своите войски. Големият въпрос, който ги измъчваше, беше дали негрите ще се бият за тях. Те би трябвало да знаят това по-добре от нас и няма съмнение, че го знаят по-добре от нас. Искам обаче да използвам случая и да отбележа, че след като в живота си съм изслушал много доводи, или представяни за доводи нанизи от думи, предназначени да докажат, че негърът трябва да бъде роб, то ако той сега се бие, за да си остане роб, това ще е по-добър довод от всеки довод, чут досега, защо той би трябвало да си остане роб. И може би той трябва да бъде роб, ако желае това толкова пламенно, че да се бие за него. Или пък ако на четирима негри един, заради собствената си свобода, се бие, за да останат другите трима негри роби, то и той трябва да бъде роб заради себичната си злост. Винаги съм смятал, че всички хора трябва да бъдат свободни, но ако някои трябва да бъдат роби, то на първо място това трябва да са онези, които желаят това за себе си, а на второ място – онези, които желаят това за другите. Случи ли се да чуя как човек провежда доводи в полза на робството, изпитвам силен подтик да видя как той лично опитва какво е робство.


Има едно нещо, отнасящо се до негрите, биещи се на страната на бунтовниците, което ни е известно толкова добре, колкото и на тях, а именно: че те не могат едновременно и да се бият във войската, и да си бъдат у дома, за да месят хляб за тях. И след като това се знае и помни, няма защо особено да се безпокоим дали те стават войници или не. Аз в общи линии одобрявам тази мярка и съм готов при възможност по всяко време да дам своя глас за въвеждането й. Ние трябва да стигнем до дъното на въстаническите ресурси, а това, че въстаниците наемат, или сериозно мислят да наемат робите за войници, ни разкрива донякъде картината на дъното. Затова се радвам на наученото по въпроса.


Бележки
* Ейбрахам Линкълн е прострелян фатално след по-малко от месец на 15 апри 1865 г. Бел.прев.
** Великата война – има се предвид Американската гражданска война от 1861–1865, възникнала след опита на южните щати, в които е разпространено робството, да се отцепят от САЩ. Бел.цит.


Източник
  • Из сборника "Моята представа за демокрацията", Ейбрахам Линкълн, превод: Огняна Иванова, ИК "Стигмати", София, 2009, ISBN 978–954–336–069–7, с.138–139


Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и страните с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.