Ейбрахам Линкълн: Реч за решението по делото Дред Скот

Из реч за решението по делото Дред Скот Автор: Ейбрахам Линкълн

Речта за решението по делото Дред Скот^[1] е произнесена на 26 юни 1857 г. Откъсът засяга темата за равенството.

Преди си мислех, че Декларацията^[2] обещава нещо по-добро от положението на британски поданици, но не е така – според нея ние просто трябвало да бъдем равни на британците в тяхното собствен състояние на потиснатост и неравенство^[3]. В този смисъл тя не обещава, а след като сме изритали навън краля и лордовете на Великобритания, ние няма тутакси да бъдем яхнати от наш собствен крал и наши собствени лордове.

Преди си мислех, че Декларацията има предвид постепенното подобряване на условията на всички хора, където и да са те, но това не било така – според Дъглас^[4] тя просто е била "приета с цел колонизаторите да бъдат оправдани пред очите на цивилизования свят, когато оттеглят своята васална зависимост от британската корона и прекъснат своите връзки с родината". И понеже тази цел е била постигната преди около седемдесет години, то сега от Декларацията вече нямало практическа полза, тя била ненужен боклук, стари кълчища, оставени да гният на бойното поле след завоюваната победа.

Разбирам, че се готвите да отбележите 4 юли седмица след утрешния ден. По какви причини? Станалото на този ден няма отношение към настоящето или поне половината от вас дори не са потомци на онези, за които се споменава на този ден. Но аз предполагам, че вие ще го празнувате и ще стигнете дори дотам, че да прочетете Декларацията. Да допуснем, че след като я прочетете веднъж по старомодния начин, вие я прочетете още веднъж с тълкуването на съдия Дъглас. Тогава текстът ще гласи следното: "Ние смятаме, че тези истини са очевидни: всички британски поданици, които са били по тези земи пред осемдесет и една години, са били създадени равни на всички британски поданици, родени и впоследствие останали да живеят във Великобритания."

А сега се обръщам към всички – и към демократите, и към останалите: наистина ли искате Декларацията да бъде съсипана и да не представлява почти нищо повече, освен един интересен паметник от мъртвото минало? И с това да бъде лишена от своята жизненост и от практическата си стойност, като в нея не остане дори зрънце, дори намек за правата на отделната личност?

Бележки

1. Делото Дред Скот срещу Санфорд (Dred Scott v. Sandford) от 1857 е заведено от афро-американския роб Дред Скот с настояване, че щом господарят му Санфорд го е довел в щат с неробско законодателство, той трябва да се счита за свободен и да получи граждански права. По това дело Върховният съд на САЩ постановява, че афро-американците, независимо роби или свободни, не могат да се считат за американски граждани и не могат да се обръщат към федерален съд, което означава, че федералното правителство няма власт да регулира робството в новоприсъединените щати. Бел.цит.
   
   
2. Декларация за независимост на САЩ – първият политически документ на САЩ, в който общност от Тринайсет колонии обявява своята независимост от Великобритания. Декларацията е съставена от Томас Джеферсън. Нейното съгласуване и приемане от Континенталния конгрес на 4 юли 1776 г. създава държавата Съединени американски щати. Бел.цит.
   
   
3. Интерпретация на сенатор Дъглас. Бел.прев.
   
   
4. Стивън Арнълд Дъглас (Stephen Arnold Douglas, 1813–1861) е американски юрист и политик от Илинойс, автор на закона Канзас–Небраска (the Kansas–Nebraska Act), опитващ се да наложи робството като институция в новосъздадените щати. Кандидат-президент е в изборите през 1860 г. като представител на Демократическата партия, но губи от представителя на републиканците Ейбрахам Линкълн. Бел.цит.
   
   

Източник

• Из сборника "Моята представа за демокрацията", Ейбрахам Линкълн, превод: Огняна Иванова, ИК "Стигмати", София, 2009, с.76-77

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.