Ейбрахам Линкълн: Реч в отговор на сенатор Стивън Дъглас (Чикаго)

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
Из реч в отговор на сенатор Стивън Дъглас
Автор: Ейбрахам Линкълн
Речта в отговор на сенатор Дъглас[1] е произнесена на 10 юли 1858 г. в Чикаго, Илинойс. Откъсът засяга темата за равноправието.


Понякога, около 4 юли[2], по една или друга причина по стечение на обстоятелствата веднъж в годината ние се събираме. Сигурно тези срещи на 4 юли имат своя смисъл. С ваше позволение нека изкажа каква е ползата то някои от тях според мен.


Сега ние сме една могъща нация, ние сме трийсет, или около трийсет милиона, като притежаваме и обитаваме една петнайсета част от цялата земна суша. Като прелистим мислено назад страниците на историята в продължение на близо осемдесет и две години, ние установяваме, че тогава сме били един много малък народ, що се отнася до броя на хората, много по-малко от това, което сме сега, и с много по-малко обитаема земя – с много по-малко и от всичко останало, което смятаме за желано от хората. Гледаме на промяната като на изключително предимство за нас и за нашите потомци, и се съсредоточаваме върху нещо, случило се твърде отдавна, понеже по един или друг начин то е свързано с увеличаването на нашето благосъстояние. Откриваме, че живелите в онези дни хора, онези, които наричаме бащи и деди, са били железни – борили са се за един оспорван принципи и ние разбираме, че от направеното от тях следва онази степен на благосъстояние, която е стигнала до нас и на която се радваме. Всяка година отбелязваме този празник, за да си припомним цялото направено добро в този период от време, как е било направено, кой го е направил и как ние сме свързани исторически с него. От тези срещи ние си тръгваме в по-добро разположение на духа, чувстваме се повече свързани един с други и по-здраво стъпили на земята, която обитаваме. Във всяко едно отношение ние сме по-добри хора за епохата, рода и страната, в която живеем, за тези празници. Но и като направим всичко това, ние пак постигаме само част от цялото. Има и още нещо, свързано с него. Освен тези хора, които имат кръвно родство с нашите прадеди, според нас и ма – може би това са половината от народа – други, които изобщо не са техни потомци. Това са дошлите от Европа – от немски, ирландски, френски и скандинавски произход; или самите те са дошли от Европа, или прадедите им са дошли и са се заселили тук, като са станали равни с нас във всичко. Ако те прегледат в обратен ред тази история, за да установят кръвната си връзка с онези дни, те не намират такава връзка, те не могат да се пренесат в онези славни времена и да изпитат чувството, че са част от нас. Когато обаче разгърнат старата Декларация за независимост[3], те установяват, че старейшините са казали: "За нас тези истини са очевидни – всички хора са създадени равни" и тогава усещат, че нравственото отношение, възпитавано в онези дни, е свидетелство за тяхната връзка с някогашните хора, че то е заченало всички техни нравствени принципи, затова те са в правото си да имат претенции към него като че ли е кръв от кръвта и плът от плътта на мъжете, написали Декларацията за независимост, и това е така. Това е нажежената жичка в Декларацият6а, която ще свързва сърцата на патриотично и свободолюбиво настроените, докато в съзнанието на хората по целия свят съществува любов към свободата.


А сега, господа, с цел да се съгласуват нещата с идеята "не ме е грижа дали се гласува "за" или "против" робството, ... в подкрепа на твърдението, че Декларацията за независимост не е имала предвид нищо, съдия Дъглас ни представя експозе какво според него означава Декларацията за независимост и ни казва, че американците са равноправни на англичаните. Според неговото тълкуване вие, с германски произход, нямата нищо с това. Затова искам да ви запитам съвсем трезво дали ако си позволим всички тези неща – ако бъдат ратифицирани, потвърдени и приложени на практика, ако бъдат преподавани на нашите деца, и то нееднократно, дали те не биха поели линията да заличат чувството на свобода в страната и не биха трансформирали сегашното управление в управление от някакъв друг вид. Доводите, които се излагат, са, че към по-нисшата раса трябва да се отнасяме с такава търпимост, каквато по-нисшите" са в състояние да приемат че за тях трябва да се прави не повече, отколкото позволява положението им. Що за доводи са това? Това са доводите на кралете, за да поробват хора във всички епохи и по целия свят. Ще установите, че всички доводи в подкрепа на кралското дело са били от този род; те винаги са яхали хората – не защото са го искали, а защото според тях хората са чувствали по-добре, ако ги яхат. Това е техният доводи, а доводът на съдия Дъглас е същата стара змия на измамата която казва, че работиш ти, а ям аз, че ти се трудиш с пот на челото, а аз се наслаждавам на плодовете на твоя труд. Обърнете това накъдето си искате – независимо дали е изцяло от устата на крал като оправдание да заробва хората в своята държава, или от устите на принадлежащите към една раса като основание да се поробват хората от друга раса, това е все същата стара змия, и аз твърдя, че ако за излагането на доводи се даде път на тази линия, чиято цел е да убеди общественото съзнание, че този въпрос не е наша грижа, нещата не спират с негъра. Бих искал да зная, като се има предвид старата Декларация за независимост, според която всички хора по принцип са равни, ако започнат да се правят изключения, къде ще свърши всичко това. Ако един човек твърди, че там не става дума за негрите, защо друг човек да не потвърди, че не става дума и за някои други хора? Ако написаното в Декларацията не е истина, нека вземем сборника със закони, в който тя е вписана и да я откъснем от там! Има ли храбрец, който да го направи? Да я откъснем, щом не отговаря на истината! Няма ли? Тогава нека се придържаме към нея. Нека твърдо я отстояваме!


Някои може да спорят, че определени условия създават необходимости и ни задължават да ги следваме, и че човек трябва да се съобразява с една необходимост в степента, в която тя му е наложена. Мисля, че такива бяха условията, при които се намирахме, когато постановихме сегашното управление. Сред нас имаше робство и ние не можехме да се сдобием с конституция, ако не приемехме робите да си останат роби; нямаше да осигурим доброто, което осигурихме, ако се бяхме полакомили за повече, но понеже приехме такова нещо по необходимост, то не разрушава ли принципа, олицетворяващ Хартата на нашите свободи[4]. Нека тази харта бъде нашето знаме.


Мой приятел ми казва, че не ме бива, когато цитирам Светото писание. Аз обаче ще направя поредния опит. Един от Божиите съвети гласи: "Бъди и ти съвършен, както е съвършен Небесният отец"[5]. Предполагам, че Спасителят не е очаквал някое човешко същество да е съвършено като Небесния отец, но все пак е казал: "Бъди и ти съвършен, както е съвършен Небесният отец". Така той определя критерий, и онзи, който положи най-много усилия да отговори на този критерий, постига най-високата степен на морално съвършенство. Затова аз казвам във връзка с принципа, че всички хора са създадени равни: нека се стремим да стигнем възможно най-близко до него. Ако не сме в състояние да дадем свобода на всички, нека поне не предприемаме нещо, което да обрече на робство някое друго създание. Нека в такъв случай да върнем сегашното управление в пътя, към който първоначално са го насочили съставителите на Конституцията. Ако не го направим, ще поемем в обратна посока, както предлага нашият приятел Дъглас, макар и не преднамерено, и ще тръгнем по следите, които водят до превръщането ни в изцяло робски народ. Дъглас се носи в тази посока, заради което аз му се противопоставям.


Бележки
  1. Стивън Арнълд Дъглас (англ. Stephen Arnold Douglas, 1813–1861) е американски юрист и политик от Илинойс, автор на закона Канзас–Небраска (the Kansas–Nebraska Act), опитващ се да наложи робството като институция в новосъздадените щати. Кандидатира се за президент в изборите през 1860 г. като представител на Демократическата партия, но губи от представителя на републиканците Ейбрахам Линкълн. Бел.цит.

  2. 4 юли – денят на подписването на Декларацията за независимост на САЩ, обявен впоследстве за национален празник. Бел.цит.

  3. Декларация за независимост на САЩ – първият политически документ на САЩ, в който общност от Трйнайсет колонии обявява независимостта си от Великобритания. Декларацията е съставена от Томас Джежерсън. Нейното съгласуване и приемане от Континенталния конгрес на 4 юли 1776 г. създава държавата Съединени американски щати. Бел.цит.

  4. Харта на нашите свободи – има се предвид Декларацията за независимост на САЩ. Бел.цит.

  5. Евангелие от Матея, 5:48. Бел.прев.


Източник
  • Из сборника "Моята представа за демокрацията", Ейбрахам Линкълн, превод: Огняна Иванова, ИК "Стигмати", София, 2009, с.82-86


Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и страните с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.