Ейбрахам Линкълн: Реч в Люистаун, Илинойс

От Уикиизточник
Из реч в Люистаун, Илинойс
Автор: Ейбрахам Линкълн
Речта, произнесена на 17 август 1858 г., е възпроизведена по транскрипцията на записал я репортер. Откъсът засяга темата за несъвместимостта на робството с основните принципи, върху които са изградени САЩ.


Декларация за независимост[1] [каза г-н Линкълн] е била съставена от поддръжници на американската свобода от 13-те щата на Конфедерацията, 12 от които са били общности с роби. Няма защо да обсъждаме начина или прочита, по която те са станали общности с роби. За нашата цел е достатъчно, че всички те искрено се разкайват за злото и слагат в Конституцията клауза, за която предполагат, че постепенно ще ликвидира болестта, като спре достъпа до източника. Клаузата е забраната на робството. Дотолкова всеобщи са били убеждението и решимостта на хората да се забрани търговията с африкански роби, че споменатата от мен включена в Конституцията клауза гласи, че робството няма да бъде забранено преди лето Господне 1808. Конституционната му клауза е била необходима, за да попречи на хората, посредством Конгреса[2], да прекратят трафика веднага с приключването на войната. Е, ако робството е нещо хубаво, нима основателите на републиката биха предприели стъпка, предвиждаща да намали неговото благотворно влияние върху тях, нима изцяло биха отнели на потомците тази благодат? Въпросните общности, чрез своите представители в старата Зала на независимостта[3], казват на целия човешки свят: "Смятаме тези истини за очевидни от само себе си: че всички хора са създадени равни, че те са дарени от Създателя с определени неотменими права, сред които са животът, свободата и стремежът към щастие". Това е било тяхното величествено тълкувание за управляването на Вселената. Това е било тяхното възвишено, мъдро и благородно разбиране на проявената от Създателя справедливост спрямо Неговите създания. [Аплодисменти.] Да, господа, спрямо всички негови създания, спрямо цялото голямо човешко семейство. Според техните възвишени схващания нищо, белязано с Божествения образ и подобие, не е било пратено на света, за да бъде потъпквано, унижавано и довеждано до животинско състояние от своите събратя. Те са имали предвид не само цялата налична тогава човешка маса; те са стигнали чак до потомците след много и много години. Те построяват фар, по който да се ориентират децата им децата на техните деца, както и несметните множества, които ще населяват земята в други времена. Като мъдри държавници те са знаели залегналата в благоденствието тенденция да бъдат създавани тирани, затова са посочили тези големи и очевидни истини, така че ако в далечното бъдеще човек, група или интерес утвърдят доктрината, че никой освен богатите няма право на живот, свобода и стремеж към щастие, техните потомци могат отново да се обърнат към Декларацията за независимост и да съберат смелост, за да подновят започнатата от отците им битка, така че истината, справедливостта и милосърдието, както и всички други човешки и християнски добродетели, да не бъдат прокудени от нашите земи; така че никой човек подир това да не се осмели да ограничи или сам да дефинира великите принципи, върху които е изграден храмът на свободата. [Одобрителни възгласи.]


А сега, мои съотечественици [продължи г-н Линкълн много настойчиво], ако са ви били представени доктрини, които са в противоречие с важните ориентири на Декларацията за независимост, ако сте чули предложени, които омаловажават нейното величие и осакатяват красивата симетрия на нейните пропорции, ако сте били склонни да повярвате, че всички хора не са създадени равни за тези лично принадлежащи им права, изброени в нашата Харта на свободата[4], аз ви моля най-настойчиво да се завърнете. Да се върнете към извора, чиито води бликат редом с кръвта на Революцията[5]. Не мислете за мен, не насочвайте мисълта си към политическата съдба на който и да е човек, какъвто и да е той, а се върнете към истините, съдържащи се в Декларацията за независимост. Стига да вземете под внимание тези свещени принцип, вие можете да направите с мен каквото си поискате. Можете не само да провалите кандидатурата ми за Сената, но и да ме арестувате и да ме осъдите на смърт. Макар да не се преструвам на безразличен към земните почести, аз изрично заявявам, че в този спор съм подтикван от нещо по-възвишено от притеснението за един пост. Искам на всяка цена да забравите всяка нищожна и незначителна мисъл, отнасяща се до успеха на когото и да било. Такава мисъл не представлява нищо. Аз не представлявам нищо. Съдия Дъглас[6] не представлява нищо. Не унищожавайте обаче тази безсмъртна емблема на Човечеството – Декларацията за американската независимост.


Бележки
  1. Декларация за независимост на САЩ – първият политически документ на САЩ, обявяващ независимост от Великобритания на общност от Тринайсет колонии, към които впоследствие биват присъединени и останалите щати. Декларацията е съставена от Томас Джеферсън. Нейното съгласуване и приемане от Континенталния конгрес на 4 юли 1776 г. създава държавата Съединени американски щати. Бел.цит.

  2. Конгресът на САЩ (United States Congress) е висшият орган на законодателната власт в Съединените американски щати. Той е двукамарен, състоящ се от Камара на представителите (Долна камара) и Сенат (Горна камара).

  3. Зала на независимостта – намира се във Филаделфия, Пенсилвания. Известна е факта, че там са били разисквани и приети Декларацията за независимост и Американската конституция. Понастоящем е част от Националния исторически парк на независимостта (Independence National Historical Park). Бел.цит.

  4. Харта на свободата – има се предвид Декларацията за независимост на САЩ. Бел.цит.

  5. Революцията – така американците наричат своята Война за независимост от Великобритания през 1776 г. (American Revolutionary War). Бел.цит.

  6. Стивън Арнълд Дъглас (англ. Stephen Arnold Douglas, 1813–1861) е американски юрист и политик от Илинойс, автор на закона Канзас–Небраска, който разрешава разпространението на робството и в новосъздадените щати. Кандидатира се за президент в изборите през 1860 г. като представител на Демократическата партия, но губи от представителя на републиканците Ейбрахам Линкълн.

Източник
  • Из сборника "Моята представа за демокрацията", Ейбрахам Линкълн, превод: Огняна Иванова, ИК "Стигмати", София, 2009, с.89-91


Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.