Ейбрахам Линкълн: Реч в Каламазу, Мичиган

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
Из реч, държана в Каламазу, Мичиган
Автор: Ейбрахам Линкълн
Речта е произнесена в Каламазу, Мичиган, на 27 август 1856 г. Откъсът засяга темата за равенството и благоденствието.


Сънародници! В съответствие с Конституцията на Съединените щати ни предстои нова кампания за избор на президент. Навсякъде в страната – или по не в тази част от нея, за която аз знам много, хората се събират, за да решат коя линия да подкрепят като най-добрата. Едно от най-първите съображения е да стане ясно какви са разликите между хората. Ако установим какви са разликите, ще можем да вземем по-добро решение.


[......]


Ето кой е въпросът: дали правителството на Съединените щати ще забрани робството в Съединените щати.


[......]


Нима ние не се интересуваме от свободните територии на Съединените щати, та да бъдат те запазени за дом на свободни бели хора? С нарастването на населението и благоденствието на нашите северни щати ние непрекъснато изпитваме нуждата от път, по който това благоденствие да напусне границите им и да обогати цялата страна. Ние имаме интерес – дълбок и траен интерес – това да стане. Налице е още нещо – нашето достигнало до зрелост убеждение, че това представлява възможно най-големият интерес. Именно доктрината, че хората трябва да бъдат подтиквани от максимите на нашето свободно управление, изразява пренебрежение към духа, с който в продължение на осемдесет години се отдава почит на годишнината на националната ни независимост.


Ние сме велика империя. Ние сме осемдесетгодишни. Ние едновременно предизвикаме почудата и възхитата на целия свят. Трябва да се запитаме коя е причината за нашето толкова голямо благоденствие и тогава ще разберем, че да се откажем от това единствено нещо би значело да се откажем от цялото си бъдещо благоденствие. Това е каузата, че всеки човек може сам да създаде себе си. Говори се, че такава надпревара в благоденствието не се наблюдава никъде другаде. Има хора на североизток с различно от нашето управление, защото над тях властва кралица. Обръщайки се на юг, ние виждаме хора, които макар да се хвалят, че са свободни, държат своите събратя в окови. Ако сравним нашите свободни щати с едното или другото, дали бихме казали, че нямаме никакъв интерес да поддържаме този принцип жив? Нима бихме казали "да става каквото ще"? Не. Ние имаме интерес да запазим принципите на управлението и без този наш интерес то не струва нищо. Забелязах във вестниците на Юга, и най-вече в ричмъдския "Енкуайърър", какво е мнението на Юга за свободните щати. Южняците твърдят, че е правомерно робството да се разпространява. Те твърдят, че робите им са в много по-добро положение от свободните хора на Севера. Само колко погрешно е тяхното мнение за работниците на Севера! Според тях при нас един работник винаги ще си остане работник, само че такава категория не съществува. Човекът, който миналата година е работил за друг, тази година работи за себе си, а догодина ще наеме хора, които ще работят за него. Южняците не проявяват разбиране, щом като разсъждават по този начин за свободния труд на Севера. Когато обаче представим по-горните основания, не ми казвайте, че нямаме интерес да запазим Териториите свободни, за да се заселят в тях свободни трудещи се.


Затова ще оставя този въпрос. Мисля, че ние имаме все по-голям интерес да запазим свободните институции в нашата страна.


Източник
  • Из сборника "Моята представа за демокрацията", Ейбрахам Линкълн, превод: Огняна Иванова, ИК "Стигмати", София, 2009, с.71-73


Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и страните с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.