Ейбрахам Линкълн: Похвално слово за Хенри Клей

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
Похвално слово за Хенри Клей
Автор: Ейбрахам Линкълн
Произнесено в Спрингфийлд, Илинойс, 6 юли 1852 г. Откъсът засяга темата за човешката свобода.


На четвъртия ден от месец юли 1776 г.[1] хората от няколко немощни и потиснати колонии на Великобритания, населяващи част от Атлантическото крайбрежие на Северна Америка, публично обявяват своята национална независимост и разчитат на справедливостта на своята кауза и на Бога на битките, за да остане тази Декларация[2] в сила. Те са малко на брой и не разполагат с други ресурси освен със собствените си мъдри глави и с храбрите си сърца. В рамките на година от обявяването на тази независимост, докато все още е проблематично дали положението ще се удържи и докато кървавата борба между изпълнените с решителност бунтовници и техните надменни така наречени господари все още се води, в една с нищо незабележителна област на една от тези колонии на един с нищо незабележителни родители се ражда син: Хенри Клей[3]. Новородената нация и новороденото дете започват едновременно надпреварата за живота. Три четвърти век те вървят ръка за ръка. Вечните спътници. Нацията превъзмогва опасностите и е свободна, благоденстваща и могъща. Детето става мъж, преминава през своята средна възраст, преминава през старостта и стига до кончината си. Човекът е бил съпричастен с всичко, свързано с нацията, а сега нацията скърби за човека.


[......]


Отначало докрай преобладаващото чувство, изпълвало г-н Клей, е дълбоката преданост към каузата на човешката свобода: дълбоко съчувствие към потиснатите, където и да са те, и пламенно желание за тяхното извисяване. За него това е водеща и контролираща всичко страст. Поведението през целия му живот е производно на тази страст. Той обича родината си, отчасти защото е негова родина, но преди всичко защото тя е свободна страна, и ревностно жажда нейния напредък, благоденствието и славата й, защото вижда в нея напредъка, благоденствието и славата на човешката свобода, човешките права и човешката природа. Желае благоденствие за съотечествениците си, отчасти защото са негови съотечественици, но преди всичко зад а се покаже пред света, че свободният човек може да бъде благоденстващ.


[......]


Тъй като вече твърде често се виждах принуден да споменавам робството у нас, не бих искал да приключа преди да се спра по-подробно на възгледите на г-н Клей и на поведението му по въпроса. Той завинаги – и по принцип, по вътрешно убеждение – се е противопоставял на робството. Едни от най-ранните, а едни от най-късните публично известни усилия в неговия живот, разделени с период, надхвърлящ петдесет години, за направени с мисълта за постепенното еманципиране на робите в Кентъки. Той не е смятал, че по отношение на човешките права негрите трябва да бъдат изключени от човешката раса. При все това г-н Клей е притежавал роби. Попаднал в съществуване, в което робството вече е широко разпространено и дълбоко вкоренено, той не смята, както според мен не би сметнал никой мъдър човек, че то може да бъде мигновено заличено, без това да доведе до още по-голямо зло дори и за самата кауза на човешката свобода. Следователно неговите чувства и неговата преценка винаги са го карали да се противопоставя на двете крайни мнения по въпроса. Онези, които са готови по-скоро да направят на пух и прах Съюза[4] на тези щати, да скъсат на парченца дълбоко почитаната днес Конституция и дори да изгоря последния екземпляр от библията, отколкото да се съгласят робството да продължи да съществува макар и час, заедно със своите по-колебливи симпатизанти станаха и все още стават обект на презрение, а името, гледището и влиянието на г-н Клей изцяло, а според мен също така и обвързващо, и трогателно, на свой ред им се противопоставят. Аз обаче при възможност бих противопоставил името, гледището и влиянието му на противоположната крайност – срещу малкото, но увеличаващи броя си хора, които в името на увековечаването на робството започват да обсипват с нападки и подигравки Хартата на свободата[5], написана от белия човек – декларацията, че "всички хора са създадени свободни и равни".


Бележки
  1. 4 юли 1776 г. – денят на подписването на Декларацията за независимост на САЩ, обявен впоследстве за национален празник на страната. Бел.цит.

  2. Декларация за независимост на САЩ – първият политически документ на САЩ, в който общност от Тринайсет колонии обявява своята независимост от Великобритания. Декларацията е съставена от Томас Джеферсън. Нейното съгласуване и приемане от Континенталния конгрес на 4 юли 1776 г. създава държавата Съединени американски щати. Бел.цит.

  3. Хенри Клей (Henry Clay, Sr.) – виден американски юрист и политик от щата Кентъки (1777–1852). Бел.прев.

  4. Съюза е названието на федералното правителство на САЩ, подкрепяно от 23-те щата, не участвали в опита за отцепване, направен от 11-те щата, съставили Конфедерацията. Бел.прев.

  5. Харта на свободата – има се предвид Декларацията за независимост на САЩ.


Източник
  • Из сборника "Моята представа за демокрацията", Ейбрахам Линкълн, превод: Огняна Иванова, ИК "Стигмати", София, 2009, ISBN 978–954–336–069–7, с.32-34


Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и страните с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.