Ейбрахам Линкълн: Писмо до Джордж Робъртсън, 15.08.1855

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
Писмо до Джордж Робъртсън
Автор: Ейбрахам Линкълн
Писмото до юриста от Кентъки е написано на 15 август 1855 г. Съчинението засяга темата за начините за ликвидиране на робството.


Драги ми господине,


Получих тома, който сте оставили за мен. Истински благодарен съм заради оказаната ми чест да не ме забравите, както и да книгата. Това, което прочетох от нея дотук, ми донесе в изобилие както удоволствие, така и наставления...


...Вие не се приятел на робството в абстрактен план. В онази реч вие говорите за "мирното ликвидиране на робството", а използвате и други изрази, свидетелстващи за вашето убеждение, че все пак някога това нещо трябва да приключи. Оттогава насам в продължение на трийсет и шест години беше натрупан опит, който опит според мен показва, че няма перспектива за мирно ликвидир5ане на робството. Изигралият ролята на знак провал на Хенри Клей* и на други способни и велики мъже през 1849 г. да повлияят на всичко, което се отнася благосклонно към постепенната еманципация в Кентъки, заедно с още хиляда знака, напълно заличи тази надежда. По въпроса за свободата като принцип ние не сме онова, което бяхме. Като политически роби на крал Джордж**, които искат да бъдат независими, ние наричахме максимата "всички хора са създадени равни" една разбираща се от само себе си истина, но сега, когато сме се възгордели и не изпитваме никакъв страх, че самите ние можем да бъдем превърнати в роби, проявяваме такава алчност като господари, че наричаме същата тази максима "очевидна лъжа". Четвърти юли не е изцяло избледнял, това все още е един голям ден – за палене на фойерверки!


Самият дух, който искаше мирното ликвидиране на робството, беше ликвидиран заедно с обстоятелствата и участниците в Революцията***. Движени от импулса на тези обстоятелства почти половината от щатите веднага приеха система за еманципиране, но е важен фактът, че нито един друг щат оттогава насам не го е направил. Що се отнася до мирната и доброволна еманципация, положението на негъра роб в Америка, което едва ли изглежда по-малко ужасяващо, когато го преценява свободният разум, сега е дотолкова фиксирано и без надежда да се промени към по-добро, колкото и положението на изгубените души на окончателно неразкаялите се. По-скоро самодържецът на всички руси би се отказал от короната и би провъзгласил своите поданици за републиканци, отколкото нашие американски господари доброволно да се откажат от робите си.


Политическият проблем за нас е дали ние като нация можем да продължим непрекъснато и завинаги да бъдем наполовина роби и наполовина – свободни. Този проблем за мен е прекалено тежък. Дано Бог със своето милосърдие свише предопредели решението му.


Ваш задължен приятел и покорен слуга:
Е. Линкълн


Бележки
* Хенри Клей (Henry Clay, Sr.) – виден американски юрист и политик от щата Кентъки (1777–1852). Бел.прев.


** Крал Джордж (George III) – става въпрос за Джордж ІІІ (1738–1820), крал на Великобритания и Ирландия (1860–1820), по време на чието управление САЩ отвоюват своята независимост от Великобритания. Бел.цит.


*** Революцията – така американците наричат своята Война за независимост от Великобритания през 1776 г. (American Revolutionary War). Бел.цит.


Източник
  • Из сборника "Моята представа за демокрацията", Ейбрахам Линкълн, превод: Огняна Иванова, ИК "Стигмати", София, 2009, ISBN 978–954–336–069–7, с.62-63


Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и страните с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.