Направо към съдържанието

Ейбрахам Линкълн: Отговор към Работническата асоциация

От Уикиизточник
Отговор на нюйоркската Работническа асоциация на демократичните републиканци
Автор: Ейбрахам Линкълн
Документът е изготвен на 21 март 1864 г. в Белия дом, Вашингтон. Текстът засяга темата за зачитане на труда и собствеността.


Господа, съставляващи Комитата!


Приемам с благодарност щедро предложеното ми почетно членство във вашата Асоциация.


Вие сте наясно, както си личи от написаното от вас, че настоящото недоволство означава нещо повече и клони към нещо повече от увековечаване на африканското робство, че то всъщност представлява война срещу правата на всички работници.


… Никой няма по-голям интерес, отколкото имат работниците, да се противопостави на сегашното недоволство. Работниците трябва да си дадат сметка за предразсъдъците, разделението по отношение на работата и враждебността сред самите тях. Най-ярката характеристика на вълненията във вашия град миналото лято беше, когато едни работници бяха обесени от други работници. Никога не бива да става така. Най-силната връзка на човешка съпричастност извън семейните отношения трябва да бъде връзката, обединяваща всички работници от всички страни, говорещи на всякакви езици и с всякакъв произход. Това не бива да води и до война против собствеността или против притежателите на собственост. Собствеността е плод на труда, собствеността е нещо желано, тя е едно несъмнено добро на този свят. Фактът, че някои са богати, означава, че и други могат да забогатеят, така че това просто насърчава трудолюбието и предприемчивостта. Нека бездомникът не руши чуждия дом – нека той усърдно се труди и си построи собствен дом, като с примера си даде гаранция, че когато съгради своя дом, домът му ще бъде защитен от насилие.


Източник
  • Из сборника "Моята представа за демокрацията", Ейбрахам Линкълн, превод: Огняна Иванова, ИК "Стигмати", София, 2009, ISBN 978–954–336–069–7, с.126-127


Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.