Ейбрахам Линкълн: Годишно обръщение към Конгреса, 1862

Из годишно обръщение към Конгреса Автор: Ейбрахам Линкълн

Произнесено на 1 декември 1862 г. Откъсът засяга темата за отговорностите на властта.

Мои съотечественици, ние не можем да избягаме от историята. Ни, които сме в този Конгрес* и в тази администрация, ще бъдем запомнени независимо от това какви сме. Нищо отличаващо ни, или което не ни отличава, няма да пощади нито един от нас. Кръщението с огън, през което преминаваме, ще освети облика ни – за слава или за позор – и пред последното бъдно поколение. Твърдим, че държим на Съюза**. Светът няма да забрави, че сме казали това. Ние знаем как да спасим Съюза. светът знае, че ние наистина наем как да го спасим. В ръцете ни – дори и в ръцете на онези от нас, които са тук – е съсредоточена властта, и отговорността е наша. Като даваме свобода на роба, ние гарантираме свободата и на свободния човек – честни по отношение и на онова, което даваме, и на онова, което запазваме. Ние благородно ще спасим, или подло ще погубим, последната и най-хубава надежда на земята. С други средства може и да бъде постигнат успех, но това начинание не може да се провали. Пътят е прост, мирен, щедър и справедлив, и ако този път бъде следван, светът винаги ще ни ръкопляска, а Бог завинаги ще ни благослови.

Бележки

* Конгресът на САЩ (United States Congress) е висшият орган на законодателната власт в Съединените американски щати. Той е двукамарен, състоящ се от Камара на представителите (Долна камара) и Сенат (Горна камара). Бел.цит.

** Съюзът е названието на федералното правителство на САЩ, подкрепяно от 23-те щата, не участвали в опита за отцепване, направен от 11-те щата, съставили Конфедерацията. Бел.прев.

Източник

• Из сборника "Моята представа за демокрацията", Ейбрахам Линкълн, превод: Огняна Иванова, ИК "Стигмати", София, 2009, ISBN 978–954–336–069–7, с.122

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.