Ейбрахам Линкълн: Бележки за управлението

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
Из бележки за управлението
Автор: Ейбрахам Линкълн
Написани около 1854 г. Откъсът засяга темата за управлението.


Легитимната цел на управлението е да направи за човешката общност онова, което тя има нужда да бъде направено за нея, но което тя самата или изобщо не може да направи, или не може да направи достатъчно добре за отделния човек в качеството му на индивид.


Управлението не бива да се намесва в нищо, което хората сами могат да направят добре за себе си.


Нещата, които индивидите на един народ желаят, ни нито могат да направят, нито могат да направят добре, се разделят на две групи: онези, които имат, и онези, които нямат отношение към беззаконията. Всяка група се разклонява на безброй различни подгрупи.


Първата група (с отношение към беззаконията) включва всички престъпления, наказуеми простъпки и неизпълнението на договорености. Другата обхваща всякакви неща, които по своето естество не представляват беззакония, но изискват съвместни действия: малките и големи обществени пътища, държавните училища, благотворителността, немотията, сираците, имуществото на починалите и механизмът на самото управление.


От това излиза, че дори ако всички хора бяха безгрешни, все пак щеше да има известна, макар и не толкова голяма, нужда от управление.


[......]


Управлението е сдружаването на хората в една страна, целящи да окажат влияние върху определени обекти посредством обединените си усилия. Най-добре структурираните и ръководени системи на управление по необходимост излизат скъпо; поради грешки в структурата и лошо ръководене повечето от тях са по-тромави от необходимото, а някои са в голяма степен потиснически. Защото тогава да имаме управление? Защо всеки индивид да не вземе за себе си всички плодове на своя труд, без част от тях да отиват за налози, за услуги, за зърно или за пари? Защо да не използва толкова земя, колкото може да обработва с двете си ръце, без да я купува от някого?


Легитимната цел на управлението е "да направи за хората онова, което те имат нужда да бъде направено за тях, но или изобщо не могат да направят с индивидуални усилия, или не могат да направят достатъчно добре сами за себе си." Има множество такива неща, които някои от тях съществуват независимо от несправедливостите на света. Примери за това са прокарването и поддържането на пътища, мостовете и тям подобни; подпомагането на невръстните и болните, общите училища и разпореждането със собствеността на починалите.


Една много по-голяма група обаче изниква от човешката несправедливост. Ако един народ ще води война с друг народ, за другия народ става необходимо хората да се обединят и сдружат, за да се отбраняват. Така се появяват военното министерство. Ако има хора, които убиват, пребиват или насилват други хора, или пък присвояват тяхната собственост със сила, измама или неизпълнение на договори, обща задача на миролюбивите и почтени хора е да предотвратят това. Така се появяват министерствата за криминални деяния и граждански въпроси.


Източник
  • Из сборника "Моята представа за демокрацията", Ейбрахам Линкълн, превод: Огняна Иванова, ИК "Стигмати", София, 2009, ISBN 978–954–336–069–7, с.37-39


Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и страните с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.