Дюканжов списък
Облик
Дюканжов списък Автор: неизвестен |
Това е адаптиран превод на гръцкоезичен ръкопис от 12 в., който съдържа списък на предстоятелите на Българската църква и на нейната наследничка - Охридската архиепископия. Ръкописът е открит от френския хуманист Шарл Дю Канж и е публиуван за пръв път през 1680 г. Съхранява се в Парижката библиотека под № 880, лист 407-408 |
Архиепископи на България
- Протоген, архиепископ на Сердика, чрез когото светите отци възразили на философа, който хулил Светия дух, както може да се види в дневниците на самия първи събор.
- Методий, рожден брат на самия Кирил философа, ръкоположен за архиепископ на Морава Панонска от папа Николай, който бил след Адриан в Рим.
- Горазд, ръкоположен от Методий, а после изгонен от духоборците.
- Климент, като станал епископ на Тивериопол или Велика, сетне бил натоварен от Борис, цар на българите, да надзирава третия дял на българското царство, т.е. от Солун до Йерихо и Канина или [и] Тасипият.
- Дамян [свидетелствал][1] в Доростол, сега [наричан] Дристра. При него България бе почетена за автокефална. Той, по заповед на император Роман Лакапин, бил провъзгласен за патриарх от императорския съвет, а после бил свален от Йоан Цимисхи.
- Герман, наричан Гаврил, [свидетелствал] във Воден и Преспа.
- Филип [свидетелствал] в Лихнида, в древността наричана Сасарипа, а сега Ахрида.
- Йоан и той [свидетелствал] в Ахрида. Той бил от Дебър, от село Агноандики, игумен на тогавашния манастир „Света Богородица“.
- Лъв, пръв от ромеите, [бивш] хартофилакс на Великата църква в Цариград. Той съградил долната църква [в Охрид] на името на светата Божия премъдрост [Св. София].
- Теодул, [бивш] игумен на "Свети Мокий". Той съградил горната голяма църква [в Охрид] с помощта на Йоан, [син] на Анчо.
- Йоан Лампийски, монах от Олимпийската планина (в Мала Азия).
- Янис Аин[2], [бивш] игумен на Арицийския манастир.
- Теофилакт, родом от Еврип, ритор [проповедник] и дякон на Великата църква [„Св. София” в Цариград].
- Лъв Мунг [Немият], от еврейски произход, бил по-рано, както и неговите деди, мисионер у езичниците.
- Михаил, по прозвище Максим, скопец, бил остиарий [дверник] между патриаршеските чиновници и дякон на Великата църква.
- Йоан, монах Комнин, като светско лице Ариан[3], всечестен севаст и син на приснопаметния деспот, всечестнейшия пръв севастократор кир[4] Исак Комнин, който в божествен и монашески образ бе преименуван Йоан, брат на император Алексий Комнин, и син на приснопаметната госпожа, всечестнейшата първа севастократорка кира[5] Ирина, в божествен и ангелски образ преименувана Ксения, дъщеря на всеблагороднейшия властодържец на цяла Алания и първа братовчедка на господарката кира Мария Аланска, бивша съпруга на император кир Михаил Дука и [сетне] на император кир Никифор Вотаниат[6]
Бележки към текста
[редактиране]- ↑ Тук по превода на Василка Тъпкова-Заимова в: Тъпкова-Заимова, В. „Българи родом…“. Комитопулите в летописната и историографската традиция. Велико Търново, 2009. Преведено като "светителствувал" в: Иванов, Йордан.Български старини из Македония. С., 1970 (второ фототипно издание), 564-569; http://kroraina.com/NI/JI-BSM.djvu. .
- ↑ Йордан Иванов превежда като Янис Трезвият
- ↑ тук по превода на Йордан Иванов; в гръцкия текст е посочен като 'Аδριανòσ т.e. Адриан.
- ↑ господин
- ↑ госпожа
- ↑ т.е. архиепископ Йоан Комнин е бил син на Исак Комнин, брат на император Алексий I Комнин; майка му пък била Ирина, дъщеря на аланския владетел.