До моята приятелка Фрици Тедуш 2

От Уикиизточник
Направо към: навигация, търсене
До моята приятелка Фрици Тедуш
Автор: Димитър Подвързачов
Фейлетон, 13 юни 1921


       Мила Фрици,


       Четох с голям интерес писъмцето ти, особено оня пасаж, гдето се учудваш на нашите вестници, които бях ти изпратил: как било възможно да пишат за Карл Фишер Ниман, че бил "известният премиер на Виенската опера, наследник на Слезака и на Михаил Бонена"!
       Ниман – пишеш ми още – не е никакъв премиер на тукашната голяма опера, нито наследник на Слезака и Бонена. Как е възможно – учудваш се ти – един посредствен тенор от операта да бъде наследник на знаменития Бонен, басист от Берлинската държавна опера! "Нима у вас там не знаят – питаш ме ти, – че между тенора и баса има значителна разлика, че е почти невъзможно да се сравнят по прилика рибата и кривият рак!"
       Драга моя, у нас знаят, доста нещо знаят; а колкото за рака – за него знаят най-важното: где зимува.
       Аз, разбира се, проумявам достатъчно тия музикални тънкости, но не мога да ти възразя нищо по същността на въпроса, защото не съм слушал нито Нимана, нито Бонена. Аз съм слушал само баща си и себе си. Ти знаеш, че аз свиря на армоника, особено като пусна един от долните клавиши да държи исо, натиснат с кибритка. Ти не си ме слушала, защото от много години не съм свирил, но някога аз давах шумни концерти в махалата, така че съседите, трогнати до сълзи, затръшваха прозорците си и спущаха капаците, а на улицата нашият весел Барон започваше да вие на умряло.
       Българинът е изобщо музикална натура по наследство, драга моя. Ти ще смекчиш своето мнение за него, ако ти кажа, че той получава първите уроци по музика още като дете от баща си, когато през лятото в празник излизат цели домочадия вън от града, постилат черги край реката, ядат сарми, пият ракия, а бащата, по чели чорапи, туря традиционната фамилна армоника на коленете си, пуща на провала знаменитото исо и надува меха до пукване. Тогава жените, разхвърляни по фусти, разчекват розови уста и подкачат в унисон някоя жаловита песен с горните регистри. И неочаквано произлиза такъв вагнеровски концерт, че жабите в реката се заслушват притаени, а в близката гора и наоколо по баирите зверовете от мала до велика замръзват из дупките си.
       Така че ние сме в състояние да преценим всичко. Но ние, мила моя, имаме една малка слабост: обичаме да ни внушават, че еди-кой артист или певец, който иде от чужбина да гастролира в София, е нещо всесветско, изключително, велико, нечувано – и че който не отиде да го чуе, все едно, че не разбира нищо. Кажат ли ни това – ние вече сме подкупени и артистът наистина почне да ни се струва нещо вън от всяко въображение. По тоя начин ние ласкаем и честолюбието си, че сме тънки ценители на хубавото – и си живеем в благодатен мир със собствените си персони.
       А колкото за Нимана – заинтересувания антрепреньор можеше да го нарече наследник не само на Слезака и Бонена, но и на Сабадучи или Яху – ефектът щеше да бъде същият.
       Така си живеем ние тука, мила моя, и сме си добре. Само напоследък сме разтревожени от известията за една рядка гостенка, която, според вестниците, запътена от някой незнаен кът на вселената – иде да гастролира у нас за пръв и последен път. Ние знаем, че жените и артистките имат обикновено дълги опашки – но за тая гостенка се говори, че имала твърдото намерение да перне нашето нещастно кълбо с опашката си и да му види сметките веднъж завинаги.
       Преди повече от десет години, когато ти, скъпа Фрици, не съществуваше за мене – как странно е това: било ли е време, когато аз не съм те познавал! – ние пак тъй очаквахме една комета, която носеше ужасното име Халеева. Ние бяхме уверени, че тя като същинска хала ще налети върху нас и в две-три минути ще смачка земното кълбо като преврял картоф.
       Тогава не стана нищо, слава богу! Кометата в критическата нощ се мерна на хоризонта, направи ни един презрителен жест, подигайки опашката си срещу нас, и си замина по работата.
       Но сега – кой знае какво може да стане сега? Страшното събитие се очаква, мила Фрици, тази нощ – и аз ти пиша днес, може би за последен път. Наистина, аз съм взел известни предпазителни мерки, довечера мисля да замина за Сестримо, дето ще прекарам утре целия ден, ловейки риба с едно стародревно сертме, но кой знае дали когато се върна в понеделник сутринта, светът не ще е свършил вече!
       Но все пак – не се тревожи толкова, драга моя! Има някои успокоителни обстоятелства, които внушават надеждата, че може би известна част от земните жители ще бъдат пожалени от страшната гостенка. То е, че сега нейното фамилно име не е Халеева – слава богу! – ами просто и чисто – "Винеке"!
       Понеже откак е поставен на разискване у нас правописният въпрос, всички сме станали езиковедци, моите приятели Харизанката и Власаков не се тревожат никак от наближаващата комета7 тълкувайки името й, те намират известни физиологически гаранции за себе си, че комета с това благородно име ще ги вземе под своя патронаж. И дори ми натякват:
       – Ние ти казвахме толкова пъти: не пий друго освен вино! Върви сега да търсиш комета "Биреке"! Кой знае дали ще можем да те спасим…
       И наистина, на г-жа Винеке аз съм изневерявал не само с бира, но и с всякакви други питиета.
       Но все пак аз не губя надежда, мила моя.
       Те сами не знаят как ще се спасят. Те предполагат, че гостенката с благородното име ще спусне над всички питейни заведения по един лъчезарен сноп косми от опашката си, за да се покатерят по тях поклонниците й, които се намерят във фаталния момент там. Затуй от два дена са заели маси, да не би да пропуснат времето.
       Щом е така, може би и аз ще успея да се вредя по някой косъм.
       След туй според програмата, наредена от моите колеги, земята ще бъде провалена вдън-земя, а г-жа Винеке със своите гости ще продължи космическото си пътуване из пространствата.
       Скъпа, мила Фрици, колко ми е жалко, че и там ще бъда без тебе!
       Сбогом, може би завинаги, драга моя. Приеми няколко от зверските целувки на неизменно твоя


Хамлет, принц Датски


Източник


Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и страните с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.