До българската майка

До българската майка Автор: Райко Жинзифов

Майко злочеста, ти, майко страдалница,
мътни са сълзи ти, как у Брегалница
мътни са студни вълни.
 
Рониш ти сълзи, а сърдце распаряш ми;
питам напразно я - не отговаряш ми -
сладки л' са, майче, они?
 
Що си застанала, майко, над сина си?
Що си наведнала очи и клепки си?
Гледаш и мрачно ти так?
 
Поглед На него си хвърлила жалостен,
ден ли за тебе той скърбен, нерадостен.
пълен сос тъга и с мрак?
 
Щеш ли да бъдеш ти нем' утешение?
Пей му ти песня за вечно търпение,
пълен сос тьга и с мрак?
 
Пей и за негово вечно страдание,
пей му да нема в душа си роптание,
пей ти и сълзи не лей!
 
Още за кротко му пей послушание,
станал като ягне той на заклание
кротък и мирен, готов.

И за душевно му пей онемение.
и за телесно му пей ослепление,
само не пей за любов!...

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.