Договор за търговия и мореплаване между България и Русия от 1905 година

От Уикиизточник
Направо към: навигация, търсене
Договор за търговия и мореплаване между България и Русия от 1905 година
(осъвременен правопис)[1]


Негово Царско Височество Българския Княз и Негово Величество Всерусийският император, като желаят да развият и укрепят взаимните търговски отношения между двете страни, решиха да сключат за тази цел един договор за търговия и мореплаване между тях, за което назначиха и свои пълномощници:

Негово Царско Височество Българският Княз –

Своя министър, дипломатически агент в Санкт Петербург Димитър Станчов и редовния професор от Софийския Университет Бончо Боев,

А Негово Величество Всерусийският Император –

Своя Щатс-секретар, действителен таен съветник Сергей Витте, председател на комитета на министрите и щатс-секретаря, действителния си таен съветник Граф Владимир Ламсдорф, министър на Външните Работи.

Тези пълномощници, след като си съобщиха взаимно своите пълномощия, признати за съставени по изискуемата се и законна форма, се съгласиха върху следното:

Член 1[редактиране]

Местните жители на една от договарящите се страни, живеещи постоянно или временно в пределите на територията на другата страна, ще се ползват със същите права както и туземците при упражняването на търговия и промишленост (занаяти) и няма да бъдат облагани с други или по-тежки такси от туземците. На територията на другата страна те ще се ползват във всяко отношение със същите права, преимущества, отстъпки и изключения, каквито са дадени на поданиците на най-благоприятствуваната държава.

С гореизложените постановления обаче ни най-малко не се отменява действието на законите, уставите и особените постановления относно търговията и промишлеността, действащи във всяка една от договарящите се държави и прилагани към всичките чужденци.

Член 2[редактиране]

На местните жители на всяка една от договарящите се страни ще бъде предоставено правото да придобиват в територията на другата страна всякакъв вид движима и недвижима собственост и да я владеят – доколкото придобиването на такава собственост и владението и е позволено или ще бъде позволено от законите на страната за поданиците на всяка друга държава. Те ще имат правото за отчуждават такава собственост чрез продажба, размяна, даряване, брачни контракти, завещания или по други начини, както и да придобиват такава собственост по наследство на същите основания, каквито са установени или ще бъдат установени в страната за поданиците на всяка друга Държава, без да се облагат нито в един от гореспоменатите случай с налози, мита или платежи, под каквато и да е било наименование, в други или по-големи размери от ония, които се плащат или ще бъдат плащани от местните поданици.

Те ще се ползват с правото, придържайки се към местните закони, да се обръщат към съдебните учреждения, както за да заведат иск, така и за да отговарят по него и в това отношение те се ползват с всички права и преимущества на местните поданици и наравно последните ще могат да се обръщат при всичките съдебни дела към адвокатите, поверениците и различните ходатаи, които се допускат от законите на страната.

Член 3[редактиране]

Местните жители на едната от договарящите се страни не ще бъдат привличани в територията на другата страна да отбиват каквато и да е било задължителна официална служба: съдебна, административна или обществена, освен длъжностите по настойничеството; те ще бъдат освобождавани от лична военна служба в сухопътните войски и във флотата, в техния запас и в опълчението, а тъй също от всякакви повинности, принудителни заеми, военни реквизиции и повинности от всякакъв вид, предизвикани от война или от изключителни обстоятелства. Изключват се, обаче, повинностите, свързани с владението на каквото и да е основание на недвижим имот, изключват се квартирните и други военни повинности, на които подлежат местните жители на най-благоприятствуваната държава в качеството на владелци, арендатори или наематели на недвижими имущества.

Член 4[редактиране]

Акционерните (анонимните) компании и търговските, промишлените и финансови (банкерски) дружества, установени в една от договарящите се държави, основани там правилно, съгласно действащите закони, ще се признават, че съществуват законно и в другата държава, а именно, ще им бъде предоставено правото в другата държава да се обръщат към съдебните учреждения, както за завеждане на искове, така и за отговаряне на последните.

Гореказаното постановление обаче не изменя въпроса, ще се разреши ли или не на подобно дружество, установено в едната държава, да упражнява търговия или промишленост в пределите на другата държава, тъй като такова разрешение зависи всякога от правилата, които са установени или ще бъдат установени по тоя предмет в тази последна държава.

Във всеки случай, посочените компании и дружества ще се ползват в пределите на другата държава със същите права, каквито са дадени или ще бъдат дадени на подобни дружества, на която и да е било чужда държава.

Член 5[редактиране]

Договарящите страни се задължават да не стесняват взаимните търговски отношения между двете страни, чрез никакви запрещения на вноса и износа и да допускат свободен транзит, с изключение за направленията, които са закрити или ще бъдат закрити за транзита.

Изключения се допускат само за стоките, които съставляват или ще съставляват в една от договарящите страни предмет на държавен монопол, а така също и за някои предмети, към които в интереса на хигиената, на ветеринарната полиция или на обществената безопасност или пък по други съображения от извънредна важност, могат да се вземат изключителни запретителни мерки.

Член 6[редактиране]

Руските земни и промишлени произведения, които се внасят в България и българските земни и промишлени произведения, които се внасят в Русия, предназначени за употребление, за складиране, за обратен износ или за транзит, ще се ползват със същите права, с каквито се ползват произведенията на най-благоприятствуваната нация. В никакъв случай и под никакъв вид те няма да бъдат облагани с по-високи или други мита, такси, преки или косвени данъци, и еднакво не могат да се подлагат да допълнителни мита и запрещения за вноса, щом като на тях не са подложени еднородните произведения на другите страни. Заедно с това всяка отстъпка и преимущество, всяко понижение на вносните мита, указани в общата или договорната такса (тарифа), отстъпени от една от договарящите страни на трета държава – безсрочно или временно, ще се разпространяват незабавно, безусловно, без ограничения и безвъзмездно и за земните и промишлени произведения на другата страна.

Член 7[редактиране]

Вътрешните данъци в полза на държавата, общините или корпорациите (еснафите), с които се облагат или ще бъдат обложени: производството, фабрикацията или потреблението (консумацията) на какъвто и да е предмет в пределите на територията на една от договарящите страни, не ще се събират под никакъв предлог от произведенията на другата страна в по-голям размер или по начин по-стеснителен, от колкото от съответстващите местни произведения.

Член 8[редактиране]

Произведенията, които се внасят от една от договарящите се държави, няма да бъдат облагани с други или по-високи вносни мита от ония произведения, които се внасят от държава най-облагоприятствана в това отношение. Така също, всяка отстъпка, направена от една от договарящите се страни на трета държава, относително износа, ще бъде разпространена незабавно и безусловно и на другата договаряща се страна.

Член 9[редактиране]

Стоки от всякакъв вид, които се пренасят като транзит през територията на една от договарящите се страни по търговски път, открит за транзита, ще бъдат взаимно освобождавани от транзитни налози независимо от това, дали те са пренасят направо или се разтоварят на пътя, дали са вложени в складове или са отново натоварени.

Член 10[редактиране]

Няма да се считат да нарушаващи постановленията на настоящия договор:

1) Отстъпките, произхождащи от условията на митническия съюз, сключен или който ще се сключи от една от договарящите се страни с някоя си трета държава, както и отстъпките направени или които ще се направят на някои съседни държави за улеснение на търговската размяна по пограничната линия до петнадесет километра ширина.

2) Отстъпките, които са направени или ще се направят за напред за вноса или износа на жителите от Архангелската Губерния, а така също и на северното и източното прибрежие на Азиатска Русия (Сибир).

Членове 6, 7 и 9 от настоящия договор не се отнасят, ни до особените постановления, които се съдържат в сключения между Русия и Швеция и Норвегия на 26 април (9 май) 1838 година договор, нито пък до ония постановления, които се отнасят или ще се отнасят до търговията със съединените на Русия Азиатски държави и владения. Казаните постановления в никой случай не могат да служат като повод за изменението на установените между двете договарящи се страни отношения за търговия и мореплаване.

Член 11[редактиране]

Търговците, фабрикантите и другите промишленици, които докажат чрез едно удостоверение (легитимационна карта), издадено от местните власти на тяхната страна, че им е разрешено да упражняват индустрия (занаят) в държавата, където те живеят, могат лично или чрез служещите у тях пътуващи агенти (коми-вояжери), да извършват покупки и даже, като носят със себе си образци от стоки, да приемат поръчки на територията на другата договарящата се страна. Посочените търговци фабриканти и други промишленици или коми-вояжери ще се ползват в двете държави, относително паспортите и изплащанията данъците върху търговията, с правата, дадени на поданиците на най-благоприятствуваните държави.

Промишлениците (пътниците агенти) снабдени с удостоверяващи свидетелства, могат да носят със себе си само образци, но не и стоки. Подлежащите на мито предмети, които се внасят от тия лица като образци, се пропускат за внасяне и изнасяне от едната и другата страна без мито, с условие, щото, ако тези предмети не бъдат продадени, да се изнесат обратно в предварително определен срок, чрез която и да е митница и то така, щото еднаквостта на внесените и на обратно изнесените предмети да не предизвиква съмнение.

Обратното изнасяне на образците трябва да бъде обезпечено и в двете държави при внасянето им или със залог срещу митническите права или с поръчителство.

Двете договарящи се страни ще си съобщават взаимно, кои са властите, натоварени с издаване на свидетелства за индустриална правоспособност, а тъй също ще си съобщават образците на тези свидетелства и какви правила трябва да съблюдават пътуващите агенти за упражняване на занаята си.

Местните жители на една от договарящите се страни, които посещават панаирите в пределите на другата страна, с цел да вършат търговия и да продават своите произведения, ще се ползват със същите права както местните поданици; при това от тях не ще се взимат по-големи такси от тия, които плащат последните.

Член 12[редактиране]

Българските кораби и техният товар в Русия и Руските кораби и техният товар в България ще се ползват със същите права както местните кораби и техните товари, независимо от коя страна те са дошли и за къде се отправят; също тъй, безразлично е произхождението и местоназначението на товара.

Всяко преимущество и всяко отстъпка, дадена в това отношение от една от договарящите се страни на друга държава, ще бъде незабавно и безусловно отстъпена и на другата страна.

Като допуснати изключения от гореизложените постановления се признават:

а) особените преимущества, които са дадени или могат да бъдат дадени на местната рибна промишленост и производителност, и

б) отстъпките, които са направени сега или ще бъдат направени на местните търговски флот.

Постановленията на настоящия договор не се отнасят до каботажа, който си остава подчинен на законите, които действат или ще действат във всяка от договарящите се държави. На Руските и Българските кораби, обаче, се позволява да преминават от пристанището на една от договорящите се държави до друго някои или няколко други пристанища на тая държава за разтоварване на целият или част от докараният от странство товар, както и за натоварване или за допълнително товарене на предназначените за странство товари.

Член 13[редактиране]

Националността на всеки кораб ще бъде взаимно признавана, съгласно законите и особените постановления на всяка от държавите, на основание документите и патентите находящи се на корабът и издадени от надлежните власти.

Мерителните свидетелства, издадени от една от договарящите се страни, ще бъдат признавани от другата страна на основание особени съглашения, установени или които ще се установят между договорящите се страни.

Член 14[редактиране]

Българските кораби, които влизат в някое руско пристанище, както и руските кораби, влизайки в някое българско пристанище само за натоварване или разтоварване една част от товарът, ще имат правото, като се придържат към действащите в държавата закони и постановления, да останат на корабът тази част от товара си, която е предназначена за друго пристанище или за друга държава и да изнасят казаната част обратно, без да плащат за нея каквито и да е било мита, освен полагащите се такси за надзор в размер не по-голям от онзи, който е определен за местните кораби.

Член 15[редактиране]

Съвършено се освобождават в пристанищата на двете от договарящите се страни от превози и експедиционни такси:

1) корабите, идещи с баласт от където и да било, ако заминават пак със същия баласт.

2) корабите, които преминават от едно пристанище в друго или няколко пристанища, принадлежащи на договарящата се страна, представят удостоверение в смисъл, че гореспоменатите такси се изплатени в някое пристанище на същата държава.

3) кораби, влезли в някое пристанище било доброволно или по принуждение, ако излязат от него без да са направили някои търговски операции.

Това изключение не се отнася до фаровата такса, лоцманската, таксата за реморкиране, карантинната и други такси, които се вземат от всеки кораб за услугите и различните удобства, направени за да улеснят движението (на корабите), платими в същия размер, който се плаща и от местните кораби или от корабите на най-благоприятсваната държава.

В случай на принудено влизане в някое пристанище, няма да се считат като търговски операции: разтоварването и обратното натоварване на товарите, вследствие поправянето на кораба; претоварването на друг кораб, когато първият се окаже неспособен за плаване; покупката на нужните хранителни продукти за екипажа, както и продажбата на повредените по морето товари, когато за това бъде дадено разрешение от митническите власти.

Член 16[редактиране]

В случай, че един кораб, принадлежащ на една от договарящите се страни заседне или претърпи корабокрушение в бреговете на другата страна – такъв кораб и неговият товар ще се ползват със същите преимущества и отстъпки, каквито се предвиждат от законите на тая или оная страна за нейните кораби при същите обстоятелства. При това, всякаква помощ и съдействие ще бъдат дадени на капитана и екипажа в отношение на хората на самия кораб и товара му.

По съгласието на договарящите се страни, спасените товари няма да бъдат обложени с никакви мита, ако не са предназначени за консумиране в страната.

Член 17[редактиране]

Местните жители на всяка от договарящите се страни ще се ползват взаимно със същите права, като местните поданици при плащането на таксите за шосетата и обикновените пътища, каналите, язовете, мостовете и проходите под тях, превозите, портовете и пристанищата, прокараните и осветлените канали, лоцмански услуги, подвижните кранове, теглата, приспособленията, направени за спасяване при нещастни случаи във водата и за пазене на корабните товари, както са предназначени за обществено употребление и въобще за нуждите на търговията; при това безразлично е дали за тях се грижи държавата или са поверени от нея в ръцете на частни лица.

Казаните такси се вземат само за действително ползване от посочените постановления, като се изключват обаче противоречащите на това постановления, които се отнасят до лоцманската и фаровата част.

Член 18[редактиране]

Двете договарящи страни си запазват правото да установяват по собствено усмотрение превозните тарифи на своите железници.

Във всеки случай, при прилагането на превозните такси, срокове и способи за превозване, няма да се допуска разлика между жителите на двете договарящи страни. Особено от стоките, които се изпращат от Русия до която и да е българска станция или транзит през България, няма да се вземат по българските железници по-големи превозни такси от ония, които се вземат по същото направление и между същите български железопътни станции от еднородните български или чуждестранни стоки. Същото правило ще се приспособява и в руските железници по отношение на стоките, които се изпращат от България до която и да е руска станция или транзит през Русия.

Изключения се допускат само за товарите, на които превозът с намалена цена има за цел обществена полза или благотворителност.

Член 19[редактиране]

Настоящият договор влиза в действие на 1/14 март 1905 година и ще остане в сила до 1/14 март 1910 година.

В случай че нито една от договарящите се страни не заяви дванадесет месеци преди изтичането на означения срок, че има намерение да прекрати действията на този договор, той ще има задължителна сила до тогава, докогато една от договарящите страни не заяви на другата една година напред за намерението си отмени настоящия договор.

Член 20[редактиране]

Настоящият договор подлежи на ратификация и ратификациите му ще бъдат разменени в Санкт Петербург по възможност в най-непродължително време.

В удостоверение на което пълномощниците на двете страни подписаха настоящия договор и приложиха върху него печатите на своите гербове.

Извършено в Санкт Петербург на 23 февруари 1905 година.

Станчов

Б.Боев



Граф Ламсдорф

Сергей Витте



Заключителен протокол[редактиране]

Като се пристъпва към подписването на договора относно търговията и мореплаването, сключен днес в Санкт Петербург между България и Русия, долуподписаните дойдоха до съглашение върху долуизложеното:

§ 1 Постановленията на член 1 от търговския договор относно установяването и упражняването на занаятите няма да се прилагат в България относно селските кръчмари, аптекари, банкови (борсови) посредници, подвижни продавачи и въобще към тия видове търговия и занаяти, които се извършват изключително на разнос.

§ 2 Газ и други пречистени минерални масла, които служат за осветление, могат да бъдат обложени с мито, по желанието на договарящите, или по тегло, при което за единична мярка за тегло се приемат 100 килограма, или по обем, при което 125 литра при температура 15 градуса от стоградусен термометър ще се считат равни на 100 килограма нето.

§ 3 (по член 7 от търговския договор)

Акциз и октроа могат да бъдат вземани в България от руски стоки даже и в такъв случай, когато подобни стоки не се произвеждат в България, при условие, че тези мита няма да вземат по-малък размер от други еднородни чуждестранни стоки – не руско производство.

§ 4 (към член 10 от търговския договор)

Предвиденото приложение към първата статия от търговския договор между България и Сърбия от 1897 година относно постановлението за 25-километровата ширина на пограничната зона няма да се счита като нарушаваща постановленията на настоящия договор.

§ 5 (към българския закон за гербовия сбор)

На гербов сбор подлежи един общ манифест на целия товарен караван като се смята цялата товароспособност, за което се приема сумата от товароспособност на товарния параход и всички водени от него лодки (баржи).

Гербов сбор се взема за всяко пътуване само за първия порт на спирането.

Извлечения от манифеста се облагат с гербов сбор в размер на 1 л.

Настоящият протокол, като съставлява неразделна част от договора, към който се отнася, ще се признава за одобрен и утвърден от двете правителства, без друга особена ратификация, освен тази разменена за влизането в сила на самия договор.


Санкт Петербург, 23 февруари 1905 година.

Станчов

Б.Боев



Граф Ламсдорф

Сергей Витте


Бележки[редактиране]

  1. За оригиналния текст на договора на български и руски езици виж Договоръ за търговия и мореплаване между България и Русия (Договоръ о торговлѢ и мореплаваніи между Болгаріей и Россіей), Държавенъ вестникъ, № 281 от 1905 година.