Направо към съдържанието

Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония

От Уикиизточник
Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония[1][2]


Република България и Република Македония (наричани по-нататък общо „Договарящи се страни“),
Изхождайки от общия стремеж за по-нататъшно развитие на добросъседството, приятелството и сътрудничеството между двете държави,
Дълбоко убедени в необходимостта от развитие на сътрудничеството на базата на взаимното уважение, доверие, разбирателство, добросъседство и взаимно зачитане на интересите на техните държави,
Вярвайки, че всестранното развитие и задълбочаване на приятелските, добросъседските отношения между тях отговаря на интересите на народите на Република България и Република Македония,
Убедени в необходимостта от укрепване на сигурността и мира, сътрудничеството и доверието в Югоизточна Европа,
Приветствайки стремежа на Република Македония за интеграция в европейските и евроатлантическите структури,
Вярвайки, че конструктивният диалог по всички аспекти на двустранните отношения, както и по регионални и международни въпроси, ще допринесе за по-нататъшното развитие на връзките между двете държави на равноправна основа,
Потвърждавайки фундаменталното значение на Съвместната декларация от22 февруари 1999 г. в отношенията между двете държави,
Имайки предвид общата им история, която свързва двете държави и народите им,
Зачитайки принципите на Устава на Организацията на обединените нации и документите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, както и демократичните принципи, залегнали в актовете на Съвета на Европа,
се договориха за следното:

Член 1[редактиране]

Двете Договарящи се страни ще развиват всестранни отношения помежду си в съответствие с основните принципи на международното право и добросъседството.

Член 2[редактиране]
  1. Двете Договарящи се страни ще си сътрудничат в рамките на Организацията на обединените нации, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Съвета на Европа и други международни организации и форуми.
  2. Двете Договарящи се страни ще развиват сътрудничеството помежду си в областта на европейската и евроатлантическата интеграция, насочено към успешната подготовка на Република Македония за присъединяването ѝ към Европейския съюз и НАТО. Българската страна ще споделя своя опит с цел да съдейства на Република Македония да изпълни необходимите критерии за членство в Европейския съюз и ще подкрепя Република Македония за получаване на покана за членство в НАТО съгласно съответните решения от срещите на върха на НАТО.
Член 3[редактиране]

Двете Договарящи се страни ще съдействат за развитието на сътрудничеството между държавите от Югоизточна Европа, за укрепване на разбирателството, мира и стабилността в региона и при осъществяването на регионални проекти като част от процеса за създаване на единна Европа.

Член 4[редактиране]
  1. Двете Договарящи се страни ще поддържат контакти и ще провеждат срещи между представителите на органите на държавната власт на различни равнища за развитието на приятелските отношения и сътрудничеството.
  2. Двете Договарящи се страни ще съдействат за поддържане на контактите между местните власти и гражданите на двете държави.
Член 5[редактиране]

Имайки предвид географската си близост, двете Договарящи се страни ще се стремят да създават необходимите правни, икономически, финансови и търговски условия за осигуряване на възможно най-широко движение на стоки, услуги и капитали. Те ще насърчават взаимните инвестиции и ще осигуряват тяхната защита.

Член 6[редактиране]

Двете Договарящи се страни ще подкрепят разширяването на туристическия обмен, както и развитието на подходящи форми на сътрудничество в областта на туризма.

Член 7[редактиране]
  1. Двете Договарящи се страни ще разширяват и усъвършенстват транспортните връзки и другите комуникации помежду им, включително в рамките на регионалните инфраструктурни проекти.
  2. Двете Договарящи се страни ще се стремят към облекчаване на митническите и граничните формалности за пътниците и стоките, които се придвижват помежду им.
Член 8[редактиране]
  1. Двете Договарящи се страни ще насърчават активното и безпрепятствено сътрудничество в областта на културата, образованието, здравеопазването, социалната политика и спорта.
  2. В срок най-късно до три месеца от влизането на този договор в сила, с цел задълбочаването на взаимното доверие, двете Договарящи се страни създават на паритетен принцип Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси, за да допринесе за обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори, научно тълкуване на историческите събития. Комисията представя пред правителствата на Договарящите се страни ежегоден доклад за своята работа.
  3. Двете Договарящи се страни ще организират по взаимна договореност съвместни чествания на общи исторически събития и личности, насочени към укрепване на добросъседските отношения в духа на европейските ценности.
Член 9[редактиране]

Двете Договарящи се страни ще полагат усилия за свободно разпространяване на информация, като насърчават и развиват сътрудничеството в областта на средствата за масово осведомяване чрез използване на възможностите на съвременните комуникационни средства. Двете Договарящи се страни се ангажират в защита на авторските и интелектуалните права на творците от двете държави.

Член 10[редактиране]

Двете Договарящи се страни ще разширяват сътрудничеството си в правната и консулската област, по-специално по граждански, наказателни и административни въпроси, както и за решаване на хуманитарни и социални проблеми на техните граждани.

Член 11[редактиране]
  1. Нито една от Договарящите се страни няма да предприема, подтиква и поддържа действия, насочени срещу другата държава, които имат неприятелски характер.
  2. Нито една от Договарящите се страни няма да допуска нейната територия да бъде използвана срещу другата от организации и групи, които имат за цел извършването на подривни, сепаратистки и застрашаващи спокойствието и сигурността на другата Договаряща се страна действия.
  3. Двете Договарящи се страни нямат и няма да предявяват териториални претенции една спрямо друга.
  4. Всяка от Договарящите се страни има право да защитава правата и интересите на своите граждани на територията на другата страна в съответствие с международното право.
  5. Република Македония потвърждава, че нищо от нейната Конституция не може и не трябва да се тълкува, че представлява или някога ще представлява основа за намеса във вътрешните работи на Република България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Република Македония.
  6. Двете Договарящи се страни ще предприемат ефикасни мерки за предотвратяване на недобронамерена пропаганда от страна на институции и агенции и ще обезкуражават дейности на частни субекти, насочени към подстрекателство на насилие, омраза или други подобни действия, които биха навредили на техните отношения.
Член 12[редактиране]
  1. В рамките на 3 месеца от влизането в сила на този Договор двете Договарящи се страни ще учредят Съвместна междуправителствена комисия. Комисията се съпредседателства от министрите на външните работи на двете Договарящи се страни и включва висши официални представители на двете държави.
  2. Съвместната междуправителствена комисия ще провежда редовни срещи един път годишно с цел преглед на ефективното прилагане на този Договор, приемане на мерки за подобряване на двустранното сътрудничество, както и решаване на възникнали по време на изпълнението на Договора въпроси. Всяка от Договарящите се страни може при необходимост да предложи организирането на допълнителни срещи на Съвместната междуправителствена комисия.
Член 13[редактиране]
  1. Този Договор подлежи на ратификация съгласно конституционните изисквания на Договарящите се страни. Този Договор влиза в сила на датата на размяна на ратификационните документи на двете Договарящи се страни и остава в сила за неопределен период от време.
  2. Този Договор може да бъде изменян с писменото съгласие между двете Договарящи се страни. Измененията се договарят по дипломатически път и влизат в сила в съответствие с алинея 1 на този член.
  3. Всяка Договаряща се страна може да прекрати Договора чрез изпращане на писмено уведомление до другата Договаряща се страна. Договорът ще престане да бъде в сила една година след датата на получаване на това уведомление.
Член 14[редактиране]

Този Договор по никакъв начин няма да бъде тълкуван така, че да противоречи на двустранни или многостранни договори, по които двете Договарящи се страни са страни.
Подписан в Скопие на 1 август 2017 г. в два оригинални екземпляра, всеки един на официалните езици на Договарящите се страни – български език съгласно Конституцията на Република България и македонски език съгласно Конституцията на Република Македония, като и двата текста имат еднаква сила.

За Република България:
(п) Бойко Борисов
министър-председател

За Република Македония
(п) Зоран Заев
председател на правителството

Бележки[редактиране]

  1. Договорът е подписан в Скопие на 1 август 2017 година. Договорът е ратифициран от Президента на Република България на 22 януари 2018 година. Размяната на ратификациите е извършена в София с подписаването на протокола за размяна на ратификационните документиминистрите на външните работи на България и Република Македония Екатерина Захариева и Никола Димитров на 14 февруари 2018 година, на която дата договорът влиза в сила.
  2. Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония. Ратифициран със закон, приет от 44-то Народно събрание на 18 януари 2018 г. – ДВ, бр. 9 от 2018 г. В сила от 14 февруари 2018 г.
Обществено достояние Този текст представлява нормативен или индивидуален акт на държавните органи за управление на Република България и като такъв e обществено достояние съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права.