Договор за арбитраж между Царство България и Съединените американски щати от 1929 година

От Уикиизточник
Договор за Арбитраж между Царство България и Съединените Американски Щати от 1929 година
(осъвременен правопис)[1]


Негово Величество Царят на Българите и Председателят на Съединените Американски Щати,

Решени да предупредят, доколкото е в тяхна власт, всякакво прекъсване на мирните отношения, които щастливо съществуват сега между двата народа;

Желаейки да подчертаят своето присъединяване към политиката на подлагане на безпристрастно решение всички спорове от юридически характер, които могат да изникнат между тях, и

В стремлението си, чрез своя пример, не само да дадат израз на своето осъждане на войната, като инструмент на национална политика в техните взаимни отношения, но същевременно да ускорят момента, в който съвършенството на международните споразумения за мирно уреждане на международните спорове ще отстрани завинаги възможността за война между които и да е Сили в света;

Решиха да сключат един договор за арбитраж и за тази цел назначиха съответно за свой пълномощници,

Негово Величество Царят на Българите:

Господин Симеон Радев, Негов Извънреден Пратеник и Пълномощен Министър при Правителството на Съединените Щати, и

Председателят на Съединените Американски Щати:

Господин Франк Б. Келог, Държавен Секретар на Съединените Американски Щати;

Които след като размениха пълномощията си, намерени в надлежна форма, се съгласиха върху следните членове:

Член 1[редактиране]

Всички спорове от международен характер, изникнали между договарящите страни, вследствие на някакъв правов иск на едната срещу другата, по силата на договор или иначе, които не са могли да бъдат уредени по дипломатически ред, или чрез отнасянето им пред специална помирителна комисия и които са от правен характер, понеже могат да бъдат разрешени посредством прилагане принципите на правото или справедливостта, ще бъдат подложени на Постоянния арбитражен съд, учреден в Хага с Конвенцията от 18 октомври 1907 година, или на някой друг компетентен съд, както би било уговорено за всеки отделен случай със специално споразумение, което ако това е необходимо, ще предвиди организацията на тоя специален съд, ще определи неговите права, ще формулира спорните въпроси и компромисните условия.

Специално съглашение за всеки отделен случай ще бъде сключено за Съединените Щати от Председателя на Щатите, по съвета и със съгласието на Американския Сенат, а за България – съгласно с нейните конституционни закони.

Член 2[редактиране]

Постановленията на настоящия договор се неприложими по отношение на спорове, които по съдържание:

а) са от вътрешна юрисдикция на една от договарящите страни,

б) зависят от или засягат традиционното становище на Съединените Щати относно американски въпроси, известни под името доктрина Монро.

г) зависят от или засягат спазването на задължения, поети от България по силата на Пакта на Обществото на Народите.


Член 3[редактиране]

Настоящият договор ще бъде ратифициран от Председателя на Американските Съединени Щати със съвета и одобрението на Американския Сенат, а от България, съгласно с нейните конституционни закони.

Ратификациите ще бъдат разменени във Вашингтон, колкото се може по-скоро, и договорът ще влезе в сила в деня на размяната на ратификациите. Той ще остане след това непрестанно в сила, докогато не бъде прекъснат от една от договарящите страни с писмено предизвестие от една година.

В потвърждение на всичко това, респективните пълномощници подписаха този договор в два екземпляра и положиха печатите си.

Съставен във Вашингтон на двадесет и първи януари хиляда деветстотин двадесет и девета година.


(п) С. Радев


(п) Ф.Б. Келог

Бележки[редактиране]

  1. За оригиналния текст на договора на български и английски езици от 1929 година виж Договоръ за арбитражъ между Царство България и Съединенитѣ Американски Щати (Treaty of Arbitration between The Kingdom of Bulgaria and the United States of America), Държавенъ вестникъ, № 70 от 1929.