Дневник на ген.Константин Жостов – 1916 г.

Дневник на генерал Константин Жостов – 1916 г. Автор: Константин Жостов

Настоящите спомени, обхващащи периода от 1 ян. – 30 авг. 1916 г., са водени по време на участието на генерала през Първата световна война.

1 януари – петък, 1916 г., Кюстендил.

На 29 ноември очистихме Македония от противника. Царят дохожда в Кюстендил. Не иска даже да ме види.

Днес е Нова година. Всеки бърза да изкаже на близките си, на приятелите си, на познатите си поздрави и благопожелания. Царят пак дойде – за да ме наругае, че не съм дал открит лист на Мюленц – пратен му е, но той не го дочакал – и че съм имал неприятности с германците, че съм им правил пречки и пр. Казах му, че няма нищо подобно, всичко е уредено и не сме в никакви пререкания. Царят пак настоява. Изглежда, че Ганчев е пуснал пак някаква интрига. По частни и непохвални подбуждения прави пречка на общото дело. Кална душа. При всичките ми настоятелни опровержения, Царят настоя да замина за Ниш и да „уравня” всичко. От мене зависело дали германският Император ще остане доволен от приема в Ниш. Особено да съм гледал да спечеля генерал Сект. И тъй, за капризите на Ганчева ще ходя в Ниш да търся прошка за незнайни грехове. За целта утре вечер щели да ми приготвят специален трен.

Ще гледам на тия капризи да се тури край. Ако нямат доверие, да ме сменят.

Отидохме на вечеря едва в 10 и половина часа вечерта.

2 януари – събота, Кюстендил.

Обменихме мисли с Жеков по вчерашните разговори с Царя. Преговори какви граници да се искат от германския Император. Коментирахме и последната телеграма на Фалкенхайна. Аз я схващам като нежелание на германците да атакуват Солун, с оглед интересите на Краля [Константин І] и Гърция. И изтъкнатите трудности в транспорта са само претексти. И Жеков подозира, че интригата, че не съм добре с германците, е скроена от Ганчева. Царят го запитал защо не обичам Ганчева. Не го обичам, откогато видях подлостта му.

Жеков е на мнение, че ако ни дадат пълни гаранции германците, може да допуснем турски войски в операцията против Гърция.

Защото: а) турците заменят германците, които трябва да дадат повече войски;

б) тая операция е продължение на Галиполската, същата война;

в) не е нам помощ, понеже противникът не е в наша територия, а в чужда;

г) общ съюзнически интерес – биене на противника.

Казах на Жекова, че това незачитане на мене и недоверие ми тежи. Нека ме сменят, но да не ме малтретират.

На 10 ч. вечерта с поручик Василев тръгнах със специален влак за Ниш.

3 януари – неделя, Ниш.

Към 8 часа сутринта пристигнах. Посрещане от генерал и подп. Тантилов. Закуска у [Крум] Чапрашиков.

Към 12 часа (11 часа по наше) бях при генерал Сект. Казах му, че съм дошъл да уговорим някои подробности, понеже времето е кратко при официално свиждане. Повдигнахме въпросите:

а) За предстоящата операция против Солун. Съгласихме се, че е важна и трябва да се предприеме; всички усилия за подобрение съобщенията в тила и възможна бърза концентрация към границата. Ще упражним и натиск, та е възможно Антантата да се оттегли.

б) Необходимостта да завладеем линията Ксанти – Демир Хисар.

в) Положението на Гърция – трудно, и тя е неопределена; да я смятаме за противник.

г) Продоволството на II армия; ще продължи през Удово и когато се концентрира Галвиц.

д) Да се оттеглят 7 и 11 дивизии около Криволак.

е) Работнически команди – сам зная невъзможността да дадем 15 000 души. Колкото можем. Това потвърди и подполковник Хенч.

ж) За количеството на войските, с които можем да се отбраняваме в Македония. Споделя нашия възглед, че трябват много войски, потвърди липсата на напречни пътища.

з) За помощта на турците. Сект мисли да възприемем. Те ще ни дадат пълна гаранция, че няма да искат компенсации. Те имат свободни войски, да ги използваме. Да икономисаме нашите, войната продължава, Румъния остава готова. Казах му, че с известни условия и гаранции може да допуснем турците в Тракия. Той каза, че те, турците, ще бъдат под наша и германска команда.

Казах му и за мнението на Шелендорф за турците – ще искат компенсации.

и) За необходимостта от теснолинейна линия Градско-Битоля. Ще проучат въпроса. Възможно е с прекъсване в трудната местност.

к) Превозката на 3 дивизия, може както искаме само за материалната част и обозите, а пехотата, след като 4 корпус се прибере към Щип.

Покани ме да обядвам у тях. Виждане с фелдмаршала Макензен и Макленбургския херцог.

На обяда продължихме разговора със Сект. Много любезен, внимателен и весел. Тантилов ми каза, че никога не го е видял по-разположен.

След обяда надълго говорих с фелдмаршала. Каза, че на обяда не искал да ме безпокои, защото искал да ми даде време да говоря със Секта.

Говори за недоверието на българите изобщо към чужденците. Потвърдих го и казах причините. Но в случая ние имаме подозрение само спрямо австрийците и турците, ако и да ни са съюзници, но не и спрямо германците. Към тях имаме пълно доверие. Може да имаме недоразумения, а не и недоверие.

След туй похвали Царя и Престолонаследника, особено последния. Знания, такт, сериозност, основателност; на занятия, на работа с пот; не е като други принцове; Царят го посвещава във всичко и подготовлява за бъдеща работа. От никой принц не е бил така възхитен. Наше щастие с него. Жалко, че физически е слабичък.

Привечер Сект пак ме вика, да ми каже някои нови сведения. Изобщо, пълна внимателност и любезност.

И тъй, „ако германският Император не бъде доволен”, няма да бъда аз причината.

5 януари – петък, Ниш.

През нощта пристигнаха Царят с принцовете и Радославов с Жеков.

Към 9 часа отидох на гарата да видя Жекова, да го предупредя за разговора със Секта и за въпросите на преговорите с Фалкенхайна. Той още не беше готов.

Казаха, че имало заповед всички генерали да отидем в Калето, Царят щял да прави репетиция. Ходихме. Всички войски не бяха дошли, късно им съобщили.

Обходи и поздрави с отговор „Ваше императорско величество”.

Речта на Царя към македонците.

Към 12 часа отиване на гарата за среща на Императора – представление, приемане ротата; пак връщане към Калето за парада.

Преглед. Назначаване Императора шеф на 12 пехотен Балкански полк (само заради името Балкански); разговорът с македонците, ръкуване с някои, вълнението на подофицера от разговора; дълги беседи с Протогерова.

Речта на Императора към Царя, назначаването му за фелдмаршал и даване на жезъла.

Отговорът на Царя. Целуване с Макензен.

Дефилирането.

Отиване в префектурата на обяд. Обща веселост и задоволство. Любезността и достъпността на Императора. Свободни обръщения. Съседи на обяда двамата началници на тайни кабинети: генерал Ланкер и действителния таен съветник Валентин – на военния и на цивилния кабинети. Интересен разговор за отношението ни с гърците и невъзможността на сегашните ни граници. С въпроса се заинтересуваха.

Императорът писа с моя молив. Речите (по две).

Серкъла. Сам Макензен с много ласкави думи ме представи на Императора. Дълго беседвахме. Разговорът с Ганчев. Апелирах към съвестта му, предвид важните събития, да престане с интригите си спрямо мене.

Обеща.

Към 6 и половина отиване на гарата за изпращане. Ганчев ме зачеркнал от списъка на придружаващите! Каналия. Току-що ми беше дал обещание за коректност. А моето отиване щеше да бъде само от полза, щях да имам възможност да говоря по работата. Сега преговори почти се не водиха. Освен това, което говорихме със Сект.

Изобщо срещата излезе много добре и всички останаха доволни.

6 януари – сряда, Ниш.

Присъствие на молебена и парада на Нишката площ с Радославова и Жекова.

Разходка до Гале-Куле и до банята.

Обяд в клуба до Радославова.

Говорихме по много въпроси.

Разговори с кореспондентите и с Ванда Зембжуска.

Искахме да си тръгнем в 2 часа. Казали от двореца да не пущат трен по-рано от 4 часа след пладне. Решихме тогава да тръгнем. Отидохме на гарата. Не тръгнахме на определеното време. Чакахме Балканския трен за София. С него се върна и Царят с граф Лонай. Разговори.

Тръгнахме една към 6 часа.

В Бяла паланка застигнахме царския трен. Царят се премести в него – дотук пътуваше с нас в разговор.

Нас оставиха да чакаме. Чакахме дълго и в Цариброд – Царят вечерял на гара Драгоман – цялото движение на влаковете спряно. Войниците на фронта гладуват.

Стигнахме в София към 12 часа през нощта.

7 януари – четвъртък, София.

Бяхме решили да си вървим за Кюстендил към 12 часа след пладне. Още снощи от двореца съобщиха да не вървим, защото трябвало да поднесем и български маршалски жезъл на Царя.

В 9 часа се събрахме в министерството: Жеков, аз, Бояджиев и Тодоров, за да решим реда и речта. Присламчи се и Найденов.

Към 12 часа отидохме в двореца и 12 и половина часа се извърши церемонията.

Речите.

Задържаха ни на обяд в двореца. Анимирано беше. Всички добре разположени.

След обяда, в министерството – да напишем заповедта.

Отказахме се и го отложихме за утре.

Вечерта Савата [Савов] занесъл на Жекова орден за храброст втора степен. И за мене било решено, но малко по-късно.

10 януари – неделя.

Глад по войските, особено добитъка. Жеков се реши да сменим Сиракова и Тантилова. Телеграфирахме на последния да дойде в Кюстендил.

Пристигане, 10 вечерта, на Престолонаследника.

11 януари – понеделник, Кюстендил.

Сутринта дойде при мене Престолонаследникът. От дума на дума дойдохме до Ганчева. Изказах му всичките интриги. Ще помогне ли? – Кой знае.

Снощи загатнах за същото и на Жекова. Той пред Престолонаследника започна да защитава Ганчева, че не бил лош човек.

12 януари – вторник, Кюстендил.

Вечерта пристигна ген. Тантилов. Разговор с Жекова.

13 януари – сряда.

Заминаване на Жеков с Престолонаследника и Георгиева по инспекция на частите и посещение новите земи.

Конференция с ген. Тантилова по недоставките и организацията на Тиловото управление. Обеща, че честно ще работи. „Ще реже ръцете си”, но не ще допуска да вършат беззакония.

14 януари – четвъртък. Също.

15 януари – петък, Кюстендил.

Пристигане на генерал [фон] Мартенс, военен инженер. Отива да изучава района на II армия. Трябваше да подбутна Загорски, за да беседва с него по своевременното укрепяване и атака на позициите. А генералът е един от капацитетите по въпроса.

Изобщо, Загорски представлява една безподобна апатия и незаинтересованост по всички въпроси. Каквото и да му се възложи, трябва да се чака с неделя отговорът му. Съвършено непродуктивен. Ходи в Македония да изучава въпроса за укрепяването срещу Албания. Недели минаха, все се подканва, а все доклад още няма.

20 януари – сряда, София.

В Министерския съвет от 6–9,30 часа вечерта:

Въпроси по продоволствието и издържането на армията. Пречките от чиновниците на Финансовото министерство. Пиперов. Всички министри се произнесоха за махването му. Тончев не се съгласява.

По военното положение и намеренията ни – железници, съобщения, тогава операции. Молба за прекращаване постановление за освобождаване на разни лица. Трябва длъжности, а не лице. Лошото впечатление от армията. Невъзможността да се изпълни разпореждането на Военното министерство за свободна търговия с новите земи, за митници (в Призрен и Прищина!) и пр. фактически да се спре износът на храните, опасността за нас в бъдеще: ще бъдем изсмукани – глад ще настъпи, всичко ще компрометираме. Да се плаща реквизицията в Македония, пари няма.

Моя, на Жеков демократизъм, партизанщина – приказки (приведоха за пример [Михаил] Такева и Григор Василев) – обясних, упокоиха се.

Всички признаха, че е имало недоразумение и интриги, и изказаха желание по-често да се виждаме, ще се разбираме.

Уверих ги в нашата най-добра воля.

21 януари – четвъртък, София. Нищо.

22 януари – петък.

Конференция между мене, военния министър, министър [Никола] Апостолов, директора Морфов, подполковник [Коста] Николов, майор Краищников. И в двата дена, преди и после пладне, изслушахме оплакванията и възраженията на едната и другата страна. Заключение: Николов си гледа добре работата, но другите са недоволни, защото той изтъква грешките. Като се искат да се освободят от него, оказват пасивно съпротивление – затова нередовности.

И министърът на железниците иска да се освободи от военния контрол, за да разполага свободно с железниците и вагони – търговия.

Остана по старому, като обеща едната и другата страни искрено да работим.

В 9 ч. вечерта вечеря в двореца, дадена в чест на Саксонската мисия, която донесе награда на Царя („Св. Хенрих”), с граф Рекс начело.

Царят за Николова: „Да се обеси”, без да разбере работата. И в миналата война бил вършил тия работи, а той не беше! Обясниха на Радославова.

Пръв път говорих с княгиня Евдокия; много скромна, разумна и симпатична. Изглежда да има много добро сърце.

23 януари – събота, София.

Тантилов във Военното министерство ми съобщи, че пак липса на брашно, поради смяната на комитета за предвидливостта.

При Р. Косев – обяснихме се по всички въпроси.

24 януари – неделя.

Преди обяд пристигнах в Кюстендил. Отидох в щаба да търся Жекова, понеже щял да заминава за Германия. Няма го. Тук беше Престолонаследникът, но си заминава, без да се обади.

Бяха из Македония с Жекова, видели частите, върнали се снощи, беше интересно да се чуят впечатленията им.

След обяд Жеков отиде да спи, след това излезнал на разходка. А аз с нетърпение очаквах да говорим. Довечера ще заминава за Германия за преговори. Имаше какво да се обсъжда. Той не проявява никакъв интерес; от нищо не се интересува. Какви бели имаме в главата си по всички отрасли – нему все едно. Той чака само хвалби и поздрави. Всичко друго му е неприятно. Едва можах да го видя в 7,30 вечерта. Говорихме до 8, а след това на вечеря, след която замина. Половин час ориентировка, а не бяхме се видели 10-тина дни!

Няма какво. Той ще се разхожда, ще го награждават, ще го хвалят и величаят, а аз ще тегля.

Той на няколко пъти ходи из Македония, а моят крак още не е стъпил на освободена земя!

25 януари – понеделник, Кюстендил.

Вечерта към 10 часа Жеков замина за странство с Царя, без да се обади в щаба.

Изгонване на румънския и гръцкия консули от Битоля.

26 януари – вторник, Кюстендил.

По нямане време (дневникът от 24) не можахме да преговорим всички въпроси, които могат да станат предмет на разискване в Плес. Вероятно германците ще повдигнат въпроса за отбрана на Солунския фронт. В краен случай ще приемеме и това, но е потребно да прокараме като линия за отбрана: Струма с Тахинското езеро, северните височини на Круша планина, Дойранското езеро, Аржан, Паяк планина; Воден, Руник, Костур, Преспанско и Охридско езера. Изгодна във всяко отношение, па вземете политически важни области. Телеграфирах за това Жекову. Там се виждат и мотивировките.

После пладне свиждане с г. [д-р Стоян] Данева.

27 януари – сряда, Кюстендил.

Телеграма до Жеков да настои още сега да заемем Рупелското дефиле с Кале баир и Ченгел планина. Защото англо-френците почнаха да правят в тия посоки чести разузнавания – трябва да ги изпреварим.

От Скопие ме запитаха ще бъда ли тук в петък, за утре. Искал да дойде тук за някои преговори генерал Сект (знаят, че няма Жекова, и при все това).

28 януари – четвъртък, Кюстендил.

Яви се депутатът Алтимирски с маса молби – неоснователни: да отиде да търгува към Неготин, за някои назначения, против Колев от окръжното управление, Хаджиев, за пущане турчин в Македония за търгуване, за пущане в отпуск брата на д-р Георгиев и пр. Не ги удовлетворих.

Яви се австрийският живописец Вилхелм Виктор Франц, да ме рисува за австрийския военен музей.

29 януари – петък, Кюстендил.

После пладне пристигна Престолонаследникът. Между другото разправих му за направените постъпки за съкращаване отбранителния фронт срещу Солун, като му изтъкнах военните и политическите изгоди; възможността да намалим войските; да изпратим лишните срещу румъните, в случай че тя намери причина да се намеси поради накърняването от нас на гръцкия неутралитет; за възможността да се изпратят и турци срещу Румъния.

За вечеря пристигна и генерал Сект. След вечеря той ми изложи своите намерения, които напълно съвпадаха с моите, преди няколко часа изказани на Престолонаследника.

30 януари – събота, Кюстендил.

Престолонаследникът от името на Царя поднесе един хубав молив, подарък на Сект с вензел и брилянт. Разбира се, той е чужденец: нему може да се подарява. Нам са достатъчни само ругатните.

Заминаване на Сект и после на Престолонаследника.

От вестниците научавам, че пристигнала някаква австрийска делегация за водене някакви митнически преговори. Уловка, за да установят границата по договора. И нашите се поддали: и те назначили подобна комисия. Протестирах телеграфически и поканих Р. Косева да дойде в Кюстендил, за да го ориентирам върху попълзновенията на австрийците. Съобщих и на Военното министерство да не вършат нищо без знание на щаба на армията.

Вчера Елбасан зает от нашите.

31 януари – неделя, Кюстендил.

Австрийският комендант в Дяково подал до нашия един вид ултиматум в 48 часа да изгони цивилните власти, понеже според договора по предаването на Черна гора черногорски чиновници щели да управляват страната под контрола на австрийците. Отговорих му да си стоят на местата. Ние владеем Дяково по силата на оръжието, а не по договор, и Черна гора не може да разполага с онова, което не притежава. Нашите чиновници са милитаризирани и помагат на военните власти.

4 февруари – четвъртък.

Комендантът от Призрен донася един нов австрийски ултиматум: да опразним териториите до договорната граница и до Шкумба с Елбасан, да не правим никакви покупки и пр., и пр.

Направих по въпроса телеграма до Фалкенхайн, която изпратих на Жекова във Виена за одобрение. На подп. Николова съобщих да предаде на капитан Вайс, че догдето не оттеглят ултиматума до Призренското комендантство, няма да водим преговори по транспорта на турците.

Жеков съобщава, че до 6-и ще е във Виена. Обаче за взетите решения нищо не съобщава. Времето тече. Хората не могат да отидат в отпуск – не знае кой къде да се връща; не може нищо да се разпореди. Генерал Сект още в същия ден получи протокола за взетите решения в Плес. Разлика в схващане работата; заинтересованост, инициатива, Жеков трябваше да изпрати взетите решения и да даде мнението си, след което много щеше да се разпореди. Няма дълбоко схващане и проникване в делото.

6 февруари – събота, Кюстендил.

Получи се отговор от Жеков, но не точен. Не отговаря на поставения въпрос. Съгласява се с моето схващане, а не казва да пращам ли телеграмата до фон Фалкенхайн, или какви други постъпки да направя.

За да не се изложа, че не зная що става – не пратих телеграмата до Фалкенхайн.

Не мога да отговоря и на австрийците. Нито дохожда, нито ориентира. Доволен, че се разхожда. Работата – не съзнава.

7 февруари – неделя.

Австрийците съобщават, че Жеков се бил съгласил за отстъпване на австрийците Елбасан и това вероятно ще ми е било известно. Има си хас това да е вярно. Защо тогава именно той настоява за Елбасан? Защо ме излага, като не ме ориентира.

9 февруари – вторник.

Към 7 ч. след пладне пристигна Жеков. Много не се заинтересува за работата в щаба. Беше малко надут. Разбрах, че не съм го ориентирал, а не си даваше адреса. След вечеря беше уморен и не можахме много да говорим.

10 февруари – сряда.

Жеков се яви в щаба към 11,30. След обяд пак спа до 5 ч. Нямахме време да говорим по всичко. Ген. Сект пита кога ще можем да уговорим плана за действията. След вечеря изложих на Жекова въпросите за преговаряне.

20 февруари – събота, Кюстендил.

Разправия с Жеков. Интриги съм правил против него. От двореца му казали, че бил в някаква офицерска лига – значи аз пръскам тия работи.

Няма по-тежко от това човек да работи най-добросъвестно и коректно, други да се наслаждават, а той отвсякъде само укори и подозрения да получава!

29 февруари – понеделник, Кюстендил.

Тук дойде ген. Сект, който току-що се бе върнал от френския фронт. Не искат нищо да предприемаме против англо-френците на гръцка територия; засега да не се правят и никакви корекции на разположението ни, щом като ще засягат гръцка територия. Гърците си играят с германците и те им уйдисват на гайдата.

Направихме спогодбата, като молех Секта да се застъпи пак да завладеем Рупелското дефиле. Той обеща.

Помолих ген. Сект да изиска за нас картечници (за I и XI армии); обърнах му вниманието върху поведението на Румъния: концентрация към нашата граница; 3 руски дивизии в движение към Бесарабия и пр.

18 март – петък, Кюстендил.

Жеков пристигна от Македония, фон Фалкенхайн направил предложение за уравняване конфликта с австрийците за Призрен – Прищина. Повече се удовлетворяват австрийците. Те добиват право върху железницата до Феризович и [...], а ний нямаме. Отговорихме. Ганчев настоява да приемаме.

Жеков замина за София да докладва за нашите резерви. Обаче оттам телеграфира, че приема без резервите (права върху теснолейната линия и за минаване от Призрен за Дебър и обратно).

Молих Жеков да направи повторно възраженията си. Не го направи.

22 март – вторник, София.

Приготовление за път.

Клюки и слухове за сменяване на Главното командване, особено за мене. Правителството не било доволно от нас; вероятно защото пречим на гешефтите им. Цяла София, па и цялата армия в тревога. Радвам се, че поне симпатиите на всички са на нашата страна.

Свиждане с министър Радославова в 6 ч. Той бе много любезен. Ни дума за интригите. При излизане – при другите министри. При тях упоменах за слуховете. Казаха интрига, а Попов (Чамовата дъска) добави – от демократите, които говорили от наше име (на Главната квартира). Казах им приказката за „продаването на Цариброд”.

В 7 ч. след пладне ме прие Царят. (Преди свиждането с министър-председателя бях приет от Престолонаследника.) Надълго беседвахме с Царя по много въпроси, особено по спора ни с австрийците, но нито дума за интригите и намеренията на правителството. Беше особено любезен към мене. Германците ме признавали за един от най-великите стратези в настоящата война; хвалил ме и Макензен; бил съм забележителен държавен мъж; негов добър ученик и пр. и накрая ме награди с II степен за храброст. Дали бе всичко искрено?

Поръча ми да обходя повече, да обиколя фронтовете; Белгия – за административното й управление; Круп – Розенбергер и Круп – Халбах; Тешен, Виена, Шкода, Будапеща. Поздрави и благодарности на Императора и Фалкенхайна при Императора Франц Йосифа; на командира на 72 пехотен полк; да сме добре с немците, които ни желаят само доброто; също с маджарите. Да сме предпазливи с австрийците. Несимпатичността на Лакса и пр., и пр.

Отидох си в 9 часа вечерта.

След вечеря у дома Михайлови, Протогеров, Дочев, историите на Ганчев с жена му. Звяр човек, безчестник – вагабонтин.

И Дочев ми направи лошо впечатление, че е искал да оскандали Ганчева пред германците. И двамата трябва да се махнат.

[От 23 март до 11 май 1916 г. ген. Жостов е обиколил германските и австрийските фронтове, дето е бил приет от Кайзера и Австрийския император. – Бел. на С. Савов.]

11 май – четвъртък.

В 8 ч. вечерта пристигане от Будапеща в София.

12 май – петък, София.

Понеже Негово величество е болен, то се явих при [Страшимир] Добровича и му изказах впечатленията си от пътуването.

След това ходих при Радославова за същото. Беше много любезен, като съвсем не е интригувал против мене. Даже каза, че други правили интриги да ни скарат.

После пладне – при военния министър.

13 май – събота, София.

14 май – неделя, Кюстендил.

Пристигнах към обяд. Жеков не сварих, бил в Македония, придружавал германския принц Август Вилхелм при посещението му на 12 полк.

15 май – понеделник, Кюстендил.

16 май – вторник, Кюстендил.

Пристигане на министрите [Петър] Пешев и [Петър] Динчев.

За вечеря пристигна и ген. Жеков с ген. Савов.

Последният ми разправи, че се скарал с Царя и му предстои сменяване от двореца. Там, изглежда, всичко е тръгнало наопако. Ако вместо този честен и патриот офицер дойде там някой интригант, Бог знае какви злини ще излязат. Въобще, нерадостни работи. Царят станал страшно нервозен, освен за слугите, за нищо друго не се интересува. Никакви доклади не приема; освен Радославова, досега никой друг министър не е приел на доклад.

А печалното е още, че всички наши дворцови условия е узнал и принц Август и се възмущавал ужасно. Страх ме е от лоши последствия за България. Императорът не могъл да търпи подобни [...]. Царицата и принцесите му се оплакали за всичко.

Савата ми разправи, че Ганчев телеграфирал на Царя от Германия, че уж му казал Фалкенхайн, ако имат намерение да ме сменяват, то това да не става, когато съм там, щяло да се изтълкува като че сме се скарали, но когато се върна. Ганчеви интриги. Като видях как там третират Ганчева, никога не мога да допусна, че с такъв въпрос би се обърнал към него Фалкенхайн. Царят изругал Ганчева и му телеграфирал да съобщи гдето трябва, че никога не е мислил да ме сменява.

17 май – сряда.

Обяснения с Жеков за промените в Щаба. Изтъкнах му незачитането ми и некоректността спрямо мене в случая. По закона то е мое право да урегулирам службата на генералщабните офицери.

Изтъкнах му още веднъж и моето схващане изобщо за смените на офицерите. Войната не е да се учим, но работа да вършим. Стажуванията могат да се практикуват само в мирно време. Той пак поддържа своето мнение и каза, ако искам, да му напиша доклад по въпроса, за да резолира и да съм имал документ. Казах му, че аз не събирам документи, но съм длъжен да кажа мнението си, а той е, който ще реши.

Съгласи се да се отмени назначението на подполковник Георгиев.

По тези назначения упоменах и на Лукова. Той отказа да знае нещо по въпроса. Научил се от заповедите. Всъщност в щаба са докарали офицери, негови креатури и почитатели.

18 май – четвъртък, Кюстендил. След пладне Жеков замина за София.

22 май – понеделник.

За обяд се върна Жеков от София. Нещо много ми е намръщен. След обяд спа до 5,30 ч. След това отиде на разходка, тъй че ходих на доклад след вечеря. След доклада имахме дълга разправия, когато разбрах и причината за неудоволствието му.

Каза ми, че като бил в София, научил работи, които, ако знаял по-рано, нямало да се съгласи за отмяна назначението на подполковник Георгиев. Бил съм интригувал против него, говорил съм, че той искал да образува някаква офицерска лига, искал съм да го компрометирам и маса още други интриги. Явно беше, че Сапунаров успял доста да му наговори и да го настрои против мене. И с прибързването да изпратя по-скоро [полк. Стефан] Нойкова от щаба искал съм да покажа, че аз съм господарят, който разпорежда.

Нито на ума ми е идвало нещо подобно. Постарах се да го уверя, че всичко това са интриги, искат да ни скарат, което е и вярното. Никога никому не съм говорил за лига, в която да е замесен и той; никога и пред никого не съм интригантствал против него; моментите са много сериозни, за да се занимаваме с дребни лични капризи. Никому не съм казвал да се предпише Нойкову да заминава. Той сам се яви при мен, на 18 август, да се оправдава по неговото назначение, като ми заяви, че щом това не е с мое съгласие, готов е да напусне щаба. Аз му казах, че вече имам за това съгласието на Жекова. Него познавам като отличен офицер и ако правя това, то е защото е прав. Едно, защото той получава повишение и трябва да отиде другаде и друго, защото Георгиев ми е потребен за справки. Той е единственият от старите служащи в щаба. На сутринта сам Нойков си написал рапорта, че сдал, и предписанието да замине, което Луков подписал. Значи, за някакви особени намерения от тая страна и дума не може да става. Най-после му заявих, че щом няма доверие в мене, трябва да ме смени и аз нямам нищо против това. Нека, обаче, бъде уверен, че аз съм бил най-добросъвестният и коректен работник.

Разменихме пак своите възгледи по стажуването на офицерите от Генералния щаб и всеки остана на своето становище. Казах му, че е мой дълг да му изкажа мнението си, а ще стане това, което той иска; той е началник. Той каза, че имало още маса други работи (значи интриги), но които не искал да ми обажда.

Казах му, че против интриги не мога да се боря и не желая повече да бъда измъчван, затова да ме смени.

Той като че си измени настроението. На всеки случай недоверието му няма да се махне. Жалко. Не съм дал повод за нищо и затова съм спокоен.

Сапунаров се ползва с пълното доверие на Жекова; той му е и главен съветник по всичко вън от операциите. Затова той си прави каквото ще. Само аз му се срещупоставям, затова желае да ме махне, като ни скара с Жеков.

25 май – четвъртък, Кюстендил.

Жеков получи съобщение от двореца, че гърците са дали съгласието си за окупирането на Рупелското дефиле, след като им дадохме уверения, че щом мине войната – необходимостта, веднага ще напуснем територията; че ще пазим живота и имота на населението и че за повредите ще платим обезщетение.

Дадохме съответни заповеди на командващия II армия. Определена 7 дивизия. Ще заемат линията Кале баир, моста на р. Струма при Ветерна и билото на Чангел даг, гдето и ще се укрепят.

Разправих на Жеков как стана заминаването на Нойков – аз не съм заповядал, а той сам си поднесъл предписанието. Загатнах му и за поведението на Сапунарова, интригите му. Сега е в отпуск, без да се знае от кога до кога. Значи, не се смята никому подчинен.

Към 17 май. Забравих. Преди обясненията с Жеков, които имах на 17 того по промените в щаба, имах доклад. В него му изтъкнах застрашителното положение, което заема Антантата с настъплението си към нашата граница, и че повече е нетърпимо сегашното положение; доложих му и приготвената от мене телеграма до Фалкенхайна по въпроса. Жеков я одобри, но като помисли малко, каза да я изпратим след 3-4 дни. Добих впечатлението, че той не искаше тя да съвпадне с моето пристигане, за да не се отдаде на моя инициатива. Всъщност и на Лукова нехайството по този важен въпрос е действително осъдително. С нищо не бяха реагирали спрямо мерките на нашите противници, а мене в нищо не държаха в течение във време на пътуването ми.

Във време на моето пътуване, по моето схващане, е направена и друга грешка – купуването на германската подводна лодка във Варна, официалното предаване на която днес се извършва. Още по-рано началникът на флота полковник [Константин] Кирков и германският аташе повдигнаха въпроса за купуване на тая лодка. Понеже тя и без това си беше във Варна и при германски персонал и разходи вършеше наша работа, поисках да ни дадат нова лодка, която да се добави към находящата се във Варна. Германците отказаха. Тогава и аз казах, че отлагаме за друго време купуването. Не исках да направя грешката на турците с купуването на „Гьобен” и „Бреслау”, които и без да бъдат купени, щяха да носят същата служба. В мое отсъствие, обаче, станала и тая покупка. Нали сме си ориенталци, все ни лъжат.

27 май – събота, Кюстендил.

Жеков и Луков заминаха за Рупелското дефиле. До вечерта нашите стигнаха до дадената им линия. Една гръцка дружина на 1255 искала да стреля, но насочили колони да я обградят и тя се оттеглила.

Вчера Жеков ми каза, че като бил в Скопие, обещал на Сект да им отпуснем месо и боб. Ние сами нямаме, нашите войници по 10-15 дни не ядат месо, а даваме на немците! Министерският съвет се съгласил и отпуснал.

31 май – сряда.

Виках Сапунарова на обяснения за неговата некоректност по преводите, особено в щаба, без мое знание. Че отишъл в отпуск, без да знае някой кога се връща. Нали искаме да морализираме армията, би трябвало ние да сме образец на коректност и законност. Нему говорих по-рано и по въпроса за лигата; той трябва да е говорил и на Жекова. Той се извини и каза, че нямал никакви лоши намерения; направил пропуска, без да обмисли, и пр., и пр. Желание да вървяло всичко в съгласие, че трябва да се държим с Жеков и пр.

6 юни – вторник.

Телеграма от Сект до [фон] Бок; Фалкенхайн съобщил, че съм казал на [граф Алфред фон] Обердорф, че ще настъпим към Лерин, и добавя Сект, че не било вярно. Аслъ и не съм казал така. Но начинът на третирането е оскърбителен.

Дохождал в канцеларията депутатът-социалист [Георги] Кирков да моли разрешение да ходи из новите земи. Не разреших. Радославов, при когото отишъл по-рано, му казал: „Иди в Главната квартира, като на опозиционер ще ти разрешат.” Значи, той все ни смята за някаква партизанска опозиция. Той още не е разбрал, че ние сме противници само на престъпниците, но затова добра поддръжка и опора на всяко честно и почтено правителство.

7 юни – сряда, Кюстендил.

Дохождаха Протогеров и Тодор Александров. Отчаяни са от нашето вътрешно управление, от безсъвестността и безчестието на управляващите. Искат да вземем мерки. Казаха, че ще действат да бъдат бламирани (сегашните министри) в Събранието. Това не одобрих. Изказах мнение, че това трябва да стане отгоре; нито народът, нито депутатите да не се възбуждат против правителството, защото ще дадем оръжие в ръцете на нашите противници; ще ги обнадеждим да продължават войната, да предприемат и атака против нас, като ни предполагат за вътрешно разложени. Те и сега така предполагат, не трябва да им даваме основания за потвърждение вярата им.

9 юни – петък, Кюстендил.

Възложих на полковник [Миленко] Балкански да проучи как трябва да се урегулира въпросът за прехраната и снабдяването на страната с всички необходими припаси, като от друга страна, се предпази страната от разните спекуланти, които вземат огромни печалби за сметка на производителя. Значи: осигуряване на всичко необходимо, предпазване от експлоатация.

Например правителството реквизирало вълната по 3 лв., продавало я на германците за 12-20 лв., обаче, печалбата отивала в някои партизански джебове.

12 юни – понеделник, Духовен ден.

Пристигане на генерал Тантилов. Преди 2-3 дни по телефона ми съобщи, че искал да дойде, но нямал гума за автомобила. Отговорих му, че и ние не разполагаме и че съм помолил военния министър да разпореди да се запрети на семействата и частни лица да пътуват с военни автомобили. Казах му го на два пъти и той не можеше да не разбере, че него лично визирам. Въпреки това той пристигнал тук с жена си и две дъщери, визити и разходки мадамата правеше с автомобила и на тръгване за София се качиха пред Щаба, гдето свиреше музика и беше събран целият град. Действително трябва да има човек Тантиловото тупе, за да направи това.

13 юни – вторник, Кюстендил.

Фон Бок назначен в щаба на Макензена, понеже Сект пращали на Галицийския фронт. После пладне замина за Скопие.

След вечеря Жеков с Луков и [Васил] Ранков замина през София за Беломорския бряг и после щял да отиде към Бургас. Щял да го придружава и Престолонаследникът.

Отвсякъде и на всички фронтове се предприемат атаки. Ние очакваме подобна. Поведението на Румъния неопределено – ние, разходки!

21 юни – сряда.

Жеков се върна за обяд. После обяда спа до 6 ч., а след това отиде на баня. Не се заинтересува за доклад и за събитията.

3 юли – понеделник.

Преди обяд повторно събрание на членовете от научната мисия и вземане окончателно решение.

След пладне при генерал Тантилов. Исках обяснения за писмото му, с което изнудва министерството да му издадат министерско постановление за безконтролен износ на всички припаси и предмети от новите земи за германците, като се силава на някакво споразумение между двете главни квартири. Казах му, че подобно не съществува. Той ми показа едно писмо от Масов, че уж подобно нещо съм аз уговорил през декември с фон Фалкенхайн. Казах му, че тогава аз не съм се виждал с него и въобще не съм третирал с него никакви стопанствени въпроси. И защо той, Тантилов, преди да прави тия постъпки, не се допита до нас? Той смънка. Изглежда заинтересован за него. Казах му, че тази работа ще трябва да се разясни и че не е негова работа да се занимава с въпроса за износа – това е работа на Военното министерство.

Към 7 ч. отидох при фон Масов да искам обяснение за писмото му. Дадох му основанията си. Той каза, че вероятно е грешка. Въпросът се отнасял до генерал Жекова, който уж бил говорил по въпроса с фон Фалкенхайн. Поисках му писмено обяснение.

10 юли – понеделник, Кюстендил.

По заповед на царя Жеков с Престолонаследника, Луков, [Иван] Йонков и Елелинг заминаха за I армия. Уж да прегледат разположението на I армия. Може би, за да се помири Жеков с Бояджиев. Причини: изпращане телеграмата до нас с укори и наставления с препис до Макензен (по случай смяната на кавалерийската бригада, упомената и смяната на 9 с 3 дивизия). Обърна се вниманието на Бояджиев. Той си даде оставката.

Бояджиев се държал много арогантно, предизвикателно и нетактично към Жеков.

21 юли – петък, Кюстендил.

Жеков замина за София при Царя. Дадох му бележка по кои важни пунктове да говори: по висшите назначения; по Тиловото управление; едно интендантство, всичко подчинено на Военното министерство; по подозренията и подвизите на ген. Тантилов; по поведението на Радославова и изявленията му в Камарата по администрацията на новите земи; по награждаване чуждестранните офицери; комитет за предвидливостта, автономен, с права, длъжности и отговорности.

Бяха получени телеграми от фон Фалкенхайн и [генерал] барон [Франц] фон Конрад [фон Хьотцендорф], че вече Румъния не е сигурна. Мерки за сплашване на Съглашението, концентрация на някои сили на Дунава и Добруджанската граница; пренасяне от Австрия моста за Дунава и пр. По всичко се виждаше намерението им да поискат наши войски за Трансилвания. На последното енергично се възпротивих. Написах отговорите. Жеков ги занесе в София на одобрение от Царя.

22 юли – събота, Кюстендил.

Жеков се върна, говорил с Царя само по телеграмите.

Получи се донесение, че на 2 дивизия заповядано да се разшири и на югозапад от Дойранското езеро. Германците искали да освободят от фронта 101 дивизия. Повиках по телефона фон Хенч за разяснение. Изказах му желанията ни, без наше знание да не стават подобни неща и за всички заповеди да ни държат в течение.

От отговора му разбрах, че те искали да освободят 101 дивизия за срещу Румъния, вероятно да имат основание да претендират там да командва Макензен – Станчев после ми каза, че се говорило подобно нещо.

Казах на Жекова по никой начин да не се съгласява с тоя проект. Австро-германците изглежда да искат да ни тикнат в една офанзива през Дунава против Румъния, когато те нямат почти никакви войски в Трансилвания, с единствената цел да отвлечели от там румъните. При сегашните условия, когато не разполагаме със значителни войски там и когато ще трябва да пазим фланга си от Добруджа, това е крайно рисковано. Ако отиде там Макензен, той ще изпълнява чужди заповеди, а не това, което се налага от нашите интереси. При сегашното положение на нещата преди всичко ний трябва да нахлуем в Добруджа, да заемем най-тясната част на Добруджа, лесно ще я отбраняваме (Черна вода – Кюстенджа). Тогава ще видим дали може да нахлуем в Румъния, с какви сили и при непременна кооперация от север със силна австро-германска армия.

Оттегляне на слабата германска дивизия от Македонския фронт също да не се допуща с оглед на поведението на Гърция.

Изглежда, че Царят се е ангажирал по някои от тия въпроси. Жеков трябва да се срещупостави.

Казах, че ний трябва да си установим един план на действие, който да искаме да наложим.

По мое мнение, 3 бригада от 6 дивизия трябва да отиде в усилване на I армия. Жеков се колебае за това. Жеков иска останалата част от 6 дивизия да се съсредоточи в Плевен, а най-много в Попово. Главният наш удар да се насочи покрай Дунава, като преди всичко се превземе Тутракан. Моето мнение е, всички наши сили, които ще действат против румъните, отсега да се съсредоточат на Добруджанската граница за бързи и решителни удари, веднага щом се обяви румънската мобилизация. Затова 6 дивизия – в Осман Пазар. 4 дивизия да настъпи към Тутракан, като се прикрива към Силистра – да го заеме. 1 дивизия – Добрич, 6 дивизия помежду, като според условията се придаде към оная дивизия, която, според румънската групировка, ще нанесе удара. От Добрич завиваме към североизток, за да избегнем безводната зона. По този начин ние застрашаваме тила на войските покрай Дунава и оттам най-скоро ще дадем резултати – така водят и пътищата. Покрай Дунава ний най сме отдалечени от обекта си, срещаме крепости и маса позиции, понеже отиваме перпендикулярно на хребетите. От държането на Тутракан туряме в зависимост цялата операция...

Не взехме никакво решение по въпроса.

23 юли – неделя, Кюстендил.

Изтъкнах повторно на Жеков казаното по-горе. Привечер той замина пак за София. Казах да припомни на фон Фалкенхайн, че румънското поведение ще зависи главно от успехите в Буковина. Там да насочат усилията си.

24 юли – понеделник.

Снощи по телефона потърсих Жеков, за да ми съобщи резултата от постъпките пред Царя за назначаването и промени във висшия персонал, особено персонала за 12 дивизия, за която изпращаме хора, а офицерският кадър още не е назначен. Беше към 11 ч. вечерта. Не можах да го намеря. Потърсих го и тая сутрин. Казаха ми, заминал за Горна Оряховица. Искал да посети фронта на XI армия. Не обади резултата от постъпките си – незаинтересованост.

25 юли – вторник.

После пладне към 5 ч. се получи телеграма от адютанта да се изпрати капитан [Кръстю] Дервентски в София с негови вещи и да му дам за главнокомандващия 5000 лева, понеже щял да замине за странство.

Разбрах, че ще се водят преговори с фон Фалкенхайн. Затова реших и тръгнах за София, за да се срещнем предварително.

Пристигнах в 10 ч. вечерта в София.

26 юли – сряда, София.

Към 9 ч. преди пладне свиждане с Жеков във Военното министерство, а после и с Лукова. Отиват в Плес за преговори – мерки срещу Румъния. Заминавал и Престолонаследникът.

Преговорихме какво да настояват:

Ангажиране само ако и от север се действа със сериозни сили. Действия през Дунава само след успешно настъпване в Добруджа (до Черна вода – Кюстенджа). Изобщо, обявяването на нова война е политически въпрос. Да дадат моста с персонала и флотилия. Тежка артилерия с персонала. Да не се отстъпва командването на Макензен, който ще гледа преди всичко не нашите интереси.

Повиках и ген. Тантилов и му дадох сведения за новите групировки и за изпращането на младите войници към фронтовете.

Към 11 ч., когато Жеков беше заминал за гарата, яви се при мен австрийският военен аташе полковник Новак, с телеграма от фон Конрад със своеобразно съдържание: те не могли да съсредоточат войски откъм Трансилвания и понеже имало опасност оттам те да бъдат обходени от румъните, искат ние да минем Дунава и да атакуваме румъните, за да ги прикрепим. Ако това не желаем да направим, то ще си оттеглят Дунавската флотилия, за да не се излагала безполезно на неприятелския огън – няма где да се скрие.

Ни повече, ни по-малко: с нашите 2 1/2 дивизии да се охранява откъм Добруджа и да минем Дунава, и да атакуваме цялата румънска армия, може би подкрепена и с руси!

Отговорих му, че при тия условия и ние не можем да атакуваме.

Протелеграфирах съдържанието на Жеков, като добавих и мнението си.

Преди тръгването си Луков ми обади за някакви тайни преговори, които уж някой от опозиционерите (народняците) водели с русите, посредством Холандската легация. Уж ни давали цяла Македония и Енос-Мидия при условие да не атакуваме Румъния. Гаранции? Казах му, че нищо по-хубаво от това, но понеже са приказки – политика, ние да гледаме сега да решим военните въпроси и му изложих на кое становище да се спрат при преговорите в Плес.

После пладне свиждане с Тончев в дома му. Говорихме по изпращане финансови инспектори на фронта – не трябва, и по организацията на новия комитет за предвидливостта. Укорих го и за ангажиментите с германците по износа на храни и продукти от новите земи. Ориентирах го подробно по въпроса.

31 юли – понеделник, Кюстендил.

Привечер Жеков се върна заедно с Лукова. След вечеря говорихме за срещата в Плес и решенията. Не е имало общо събрание, а частно с фон Фалкенхайн.

За взетото решение съставен протокол. Добре сме подведени. В случай на война с Румъния само ние се ангажираме да действаме, без да е осигурена една кооперация от Трансилвания! Беше време и ние да си запазим известни резерви. По първия договор на Балканите трябваше да има и германски, и австрийски войски. При всичко, че се яви нов противник – Антантата в Солун, – ние си останахме сами. Сега и против още друг противник – пак си оставаме сами!

1 август – вторник.

Получи се много тревожна телеграма от Бояджиев. Ако в 2-3 дни не се изпратят храни – I армия ще гладува.

Ужасно! Правителството заедно с бандата му спекуланти заслужават бесилка.

2 август – сряда.

Германците съвсем го загазиха. Третират ни като подвластни. Ще ни изсмучат. За да почнем военните действия, те се ангажираха да ни снабдяват с всичко необходимо. Сега ни изнудват и за всеки отпуск на военни материали искат компенсации: ту вълна, ту месо, ту яйца, ту мас, ту кокошки и пр., и пр. Независимо от това те всичко изнасят от България и ние гладуваме.

Нова тревожна телеграма от Бояджиев.

Жеков замина за Рилския манастир. Не дочака даже да подпише изложението до министър-председателя, с което ги правим отговорни за настъпилата криза, тъй като своевременно ги предупредихме.

3 август – четвъртък, Кюстендил.

Злоупотребленията и безредиците в тила – стара България, са достигнали застрашителни размери. Всякой е напуснал работата си и се занимава с гешефти. Р. Петров в Македония също, чрез някой си евреин изнесъл 70 вагона маково семе. Искахме да интернираме подозрителните сърби и сръбкини от Скопие, той не дава; даже си предложи оставката, понеже с това сме изказвали недоверие към него. И всичко това за мадам Балугджич, на която дал особена квартира, мебелирана от безстопанствени вещи. Довел я от Гиляне, гдето беше интернирана. „И старостта не предпазва от глупости.” Има много нечисти работи и у генерал Тантилов, бързината, с която изнуди от Министерския съвет постановление за безразборен износ от новите земи, базирайки се на някакво устно съгласие от мене и Жекова, каквото не съществува, и бързината да приведе в изпълнение това решение; като оспорихме правилността на действията му и неверността на базата му и му заповядахме да отмени разпорежданията си, той не ни отговори. На второ запитване – нищо не бил направил, защото сме му били отнели правото да се бърка във вноса и износа, а после се силава на някакво министерско постановление, което излезе много по-късно. Въобще, търси предлози и не отмени разпорежданията си и извозът продължава. Един честен и добросъвестен българин тъй ли щеше да постъпи? Говоря на Жеков да вземе сериозни мерки, да махне всички безчестници. Той отговори: „Дайте ми доказателства!” Армията е гола и гладува, той иска други доказателства. „Който не иска да меси, той все сее.”

Княз Борис му казал, че Царят е недоволен, гдето уж искал да сваля правителството. Той, види се, се плаши от това и сега нищо не предприема, все отлага, а развалата продължава.

Има да стават промени и във висшия команден персонал. Ежедневно очакваме действия от [ген. Морис] Сарай; поведението на Румъния става все по-застрашително – той все отлага.

8 август – вторник, София – Кюстендил.

Понеже продоволствието вървяло зле, сега се обсъжда законът за предвидливостта; външното положение все повече се затъмнява – румъните се готвят за действия. Реших да замина в София и да говоря с министър-председателя. После пладне заминах. Вечерта прегледах къщата.

9 август – сряда, София – Кюстендил.

Към 9,30 ч. преди пладне среща с военния министър. И нему изтъкнах положението и го молих да направи всичко, за да подобри продоволствието и да спре износа на храни от страната.

Телеграма от Макензен – съобщи ми я Георгиев, до Жеков: моли го да отиде в Скопие за съвещание. Телеграмата се препрати на Жекова.

В 10 ч. ходих при министър-председателя. Изложих военното положение в момента; състава и силите на антантските войски на Македонския театър; пристигането на руси; съсредоточаването за атака в долината на Вардара и към Битоля. По всичко се вижда, че трябва да очакваме офанзива от там. Румънското поведение все повече се уяснява – против нас. Прави частична мобилизация и съсредоточаване на руски войски в Южна Бесарабия; били констатирани три дивизии, очаквали още толкова; австрийците не могат нищо да срещупоставят от север. Положението става крайно трудно за нас. И в това време – най-големи неуредици в тила – глад в I армия. Апелирах към него, като към стар и добър български патриот, да направи всичко възможно, за да се състави дееспособен комитет за прехраната – тъкмо сега се разглежда въпросът със закона. Строги наказания с отговорности. Да се милитаризират и накажат по военните закони. Инак ще вземат да се ядат и да си дават оставките в най-трудните времена. Какво ще правим тогава? Затова да не се допуска дезертьорство от поста. Да не гледа партизански на въпроса, но да постави дейци и честни хора. Касае се да запазим съществуването на държавата. Да се запрети напълно всеки износ. За непохвалната дейност на Тантилов и Тончев, които изнудиха постановление от Министерския съвет за износа, уж че Главната квартира се съгласила. Обясних му как стои въпросът. Чудно е как тези господа в два деня прокараха износа и сега вече цял месец – въпреки всички обяснения и заповеди, не може да го отменим? Пасивно съпротивление ни оказват. По всички горни въпроси Радославов се съгласи с мене и каза, че ще направи потребното. Възможно било да се отстрани и Тончев от министерството.

Обърнах му след това вниманието пак върху трудното наше положение във военно отношение: почти сами да се борим с всички противници на Балканите. Време е и политиката да се замисли по въпроса. И [княз Ото Леополд фон] Бисмарк правеше договори с противни страни за преосигуровка.

Той мисли, че ние не трябва да атакуваме Румъния и когато мобилизира. Да, добре е в политическо отношение. Но във военно – да я атакуваме във време на мобилизацията, да дойдем до Черна вода – Кюстенджа, гдето можем продължително да се отбраняваме. Сегашната ни граница е три пъти по-голяма и неудобна за отбрана; веднага войната минава в наша територия, което не трябва да допущаме по никой начин.

Той обеща да помисли по въпроса и че ще помоли германците в изпълнение на договора да изпратят две дивизии на Добруджанския фронт. Отгде ще ги вземат?

В 4 ч. след пладне на тръгване от София имах свиждане с полковник Новак. Той все пита, ще минаваме ли Дунава, или не, за да си оттеглят флотилията. Във време на разговора той ми заяви, на два пъти, че при сегашните условия и дума не може да става за австрийски действия против Румъния, защото нямали никакви резерви. Съобщи ми още, че по сведения от тяхната Главна квартира войските на Сарай не били годни за офанзива. Искаше да каже, че можем оттам да вдигаме войски! Целта им е сериозно да ни ангажират с Румъния, за да облекчим тях.

Веднага отидох при Радославова в Народното събрание и му съобщих за горното изявление на Новак – ще бъдем сами против Румъния.

В разговора си с Радославова преди обяд му съобщих още за проекта за назначаването на Макензен за командващ войските на Добруджанската граница. Казах му, че ние сме против и защо (ще върши това, каквото му заповядва Германия, а не каквото изискват нашите интереси). Той същото мисли. Обаче, казах му, че изглежда Царят да се е ангажирал по въпроса. Обърнах му вниманието върху постановлението на Министерския съвет, че се разрешава да сечем гори за укрепления от „места, недостъпни зимно време”, както в мирно време. Ами ние сме във война, може ли от Дунава и Добруджа да ходим в Балкана за дървен материал? Той каза да сечем гдето има наблизо и ще гледаме да се оформи това. Казах му още, че тазгодишната реколта не е много добра, затова още сега мерки за запретяване износа.

В 5 ч. тръгнах и в 7,30 ч. след пладне пристигнах в Кюстендил. От получените сведения се убедих, че Румъния прикрито, но енергично е почнала мобилизацията на армията си, като изпраща към нашата граница и сериозни части за прикриване.

Явява се важният въпрос: да чакаме ли румъните да се подготвят, или веднага да почнем, за да ги отблъснем от Добруджа, преди да са готови: голямо морално влияние и ще заемем по-добър фронт за отбрана. Дали ще трябва да повторим сръбската грешка при нашата мобилизация.

Друго важно решение: не е ли по-добре сега да атакуваме в Македония сърбите и да ги пръснем, преди те още напълно да са готови. Ще окажем влияние и на поведението на Румъния.

Обаче, в тези най-съдбоносни времена Жеков обиколи XI армия, прави прегледи. Телеграфирах му предвид събитията да се върне по-скоро, предстоят важни решения. И Макензен го вика в Скопие.

Към 8 ч. се яви и майор фон Егелинг и ми съобщи, че „Величествата” били решили Макензен да поеме командването на Добруджанския фронт, затова Жеков по-скоро да отиде в Скопие и приеме командването. Телеграфирах на Жекова за това, като го помолих да направи всичко възможно и отстрани тази смяна.

И тъй, Царят, като мисли да спаси кожата си, продаде България!

10 август – четвъртък, Кюстендил.

Сега Жеков прояви своята повърхностност и несериозност най-нагледно. На снощните ми телеграми той отговори, че той иска да продължи прегледа на частите, вече на два пъти отлаган, освен ако няма важни причини да се върне. Значи, той не схваща сериозността на положението и чака други по-важни причини!

Сега 2-3 дни загубени – е загуба невъзвратима. Мобилизация и съсредоточавания стават по границите, ние, вместо да вземем решения и да действаме – ние парадираме.

Ще се пукна от мъка.

Станчев тази сутрин ми телефонира от Скопие – Жеков по-скоро да върви. Дохожда пак и майор Егелинг за същото. Още ми прочете една телеграма от Фалкенхайн – той не вярвал в една сериозна атака на Антантата от Солун. Подготвят почва да оттегляме войски оттам. Същото правят и австрийците с вчерашното заявление на Новак.

Вече неколкократно е ставало същото. Щом като германците искат да измъкнат нещо от нас, няколко дни по-рано почват да пристигат донесения от тяхна страна, които да подготвят почвата.

И колко пъти ни лъгаха или те са били сами излъгани. Може ли да се допусне, че те не преценяват положението? А благодарение само тям, ние пропускахме благоприятното време за удар на Македонския фронт за заемане добри позиции, както и навреме да принудим Румъния да се самоопредели. Тогава тя им даде храни и те се задоволиха.

Към 5 ч. след пладне се получи заповед на Макензен до командващия XI армия, с копие до щаба на действащата армия: обяснява, че от Императора и от Царя бил назначен за командващ войските по Дунава и Добруджа. От днес влиза в командване частите. Предлага командващият XI армия да му донесе, как ще осуети една румънска атака.

От наша страна от никъде не сме получили подобно съобщение. Скандал на скандалите. Защо е нужно да ни подлагат на подобни унижения? Изглежда, че Жеков знае за това, но мълчи, защото няма куража да се срещупостави. В заповедта си Макензен говори и за пристигането на някакви подкрепления. Какви, отгде? – пак не знаем.

12 август – събота, Кюстендил.

Едва днес за обяд пристигна Жеков. След обяд си почива и едва към 3,30 ч. отидох при него, а в 4 трябваше да тръгва за Скопие. Малко го ориентирах върху положението. Той като че отбягва да взема решения и все отлага. Времето не търпи отлагане, а иска бързо действие.

Румъния мобилизира, сега е в критическия момент. Ако спрямо нея не можем да вземем решение, то трябва поне да направим всичко, за да я спрем от акция. Работата е време да се печели. Уж тя се била обвързала 8 дни след почване офанзивата на Сарай и тя да се намеси. Най-добре е с фланговете ние да атакуваме Сарай и да му разбъркаме плановете. Жеков все не се решава към нищо! „Ще видя сега в Скопие.” Не зная какво повече може да научи в Скопие.

С него замина и Престолонаследникът. Аз пратих предупредителна телеграма до командващия XI армия и началника 10 дивизия да се подготвят до 16-и за предстоящите действия, като им определих и обектите. За I армия в същия смисъл е вече дадена заповед от армейската група Макензен.

13 август – неделя.

Имам силно разстройство на стомаха. Снощи не вечерях и нощес имах температура. Днес после пладне също имах 38,4°. Цял ден нищо не ядох.

Към 8 ч. вечерта подполковник Георгиев ми донесе една телеграма от Макензен до Жекова с молба да му се предаде веднага съдържанието. В нея се казва, че понеже генерал Бояджиев със силите си мисли даже, че не може да се отбранява, то не е мислимо вече за атака. Затова по-скоро да се изпратела цялата 6 дивизия на Добруджанския фронт, заедно с тежката артилерия на XI армия.

Жеков се върна към 9,30 ч. вечерта. Въпреки съвета на лекаря, напуснах леглото и отидох да го намеря. Току-що пристигна и Престолонаследникът. Бяха на вечеря.

На отиване към щаба изложих мнението си на Жекова: да атакуваме на Македонския фронт на всяка цена. Защото на двата фронта, Македонския и Румънския, при сегашните условия – без помощ – мъчно ще можем да се бием. Почването с Румъния е сигнал за действия и на Сарай. Колкото и да се усилваме на румънската граница, все не можем с успех да се бием против русо-румъните, а като се отслабваме в Македония, даваме възможност и на Сарай да сполучи. Почнем ли бърза и енергична атака в Македония, разбъркваме плановете на Антантата, силите на която още се групират, и един успех тука ще застави и Румъния да се въздържи от действия. Касае се да спечелим време. Това в случая е единственият начин – атака на Сарай с фланговете.

Жеков се убеди. Отидохме на телеграфната станция, повикахме ген. Бояджиев и се разбрахме. Той ни предаде и донесението си до Макензена, което далеч не тъй отчаяно гласи, както се изказа Макензен. Каза му се, че трябва да атакува и да се приготви; дават му се подкрепления. Той си каза плана и го одобрихме. Аз само добавих, че още отначало и вляво от колоната на [ген. Христо] Попова трябва да се действа, за да осигури фланга на Попов откъм Мъгленско.

Получи се телеграма от Каблешкова. [Ген. Йоанис] Метаксас му съобщил, че 2 английски и 1 френска дивизии уж били отпътували от Солун. Как да е така!

Към 1 ч. през нощта се върнах вкъщи.

14 август – понеделник.

Цял ден пазих кревата. Малко ми е по-добре. Жеков ми пратил бюлетина да разпоредя за изпращане един полк от 7 дивизия, вместо 3, на Добруджанската граница и тежка артилерия. Пак несъобразности. Отслабваме се гдето ще действаме и тъкмо когато ще почнем действието. На румънската граница сега те са непотребни. Румъния не е готова да ни атакува. Предадох чрез Георгиев, Луков да му докладва и, слава Богу, отменил разпореждането.

Не можах да разбера още защо Жеков ходи в Скопие. Сега Макензен командва и в Македония, и в Добруджа. Като че ли такова нещо желае и Жеков. Да е главнокомандващ, но да не командва.

15 август – вторник.

На 1 того говорих на Жекова, на отиване за Скопие, какви въпроси предстоят да се решат при предаване на командването. Бях му написал даже и бележка:

Да не предприема Макензен никакви действия на Добруджанския фронт без наше съгласие.

Да има в щаба му един представител на нашата Главна квартира, който да следи действията, да ориентира тях, а нас да държи в течение на всичко. За такъв предложих полковник Луков.

Полковник Станчев да остане за свръзка при щаба XI армия.

Да иска бойното разписание и числения състав на германските части в XI армия – тях като че постепенно ги измъкват.

Всичките сегашни връзки да си останат, като тези от I и XI армии на глухо през Скопие.

Управлението на железниците южно от Ниш да се подчини нам.

Полковник Хенч, на отиване към Добруджанската граница, да мине през Кюстендил.

Понеже това ставаше в присъствието на Престолонаследника, Жеков нито внимава какво му говоря, нито взема забележката. И се върна от Скопие без нещо да свърши – освен че предаде и командването на XI армия на Макензена.

Днес пак говорих на Жекова, че трябва да си уясним положението и да вземем решения, които и да наложим. Такива са: 1. Атака на Македонския фронт с фланговете и с всички разполагаеми сили; 2. В никой случай да не се мисли за минаване Дунава, в случай на действия против Румъния, освен след пълното завладяване на Добруджа.

Той се съгласява, но не взема едно определено становище. Чака събитията да го влачат, когато той трябва да ги управлява. Като че първото му желание преди всичко е да не разсърди с нещо Царя, да не докачи германците. Нашите интереси – това е грижа на горните фактори.

Към 4 ч. след пладне Жеков замина за Рилския манастир и утре ще продължи към Битоля.

Вечерта се получи телеграма от Фалкенхайн. Той се съгласява с проекта за действия с I армия, но не и в Източна Македония. Препратих я до Жекова с изложба и на моето мнение.

16 август – сряда.

Чудни са нашите хора. Генерал Загорски преди няколко дни ми заяви, че желаел да отиде в Ямбол, да видел цепелина. Понеже тогава почти всички началници отдели отсъстваха, казах му да почака до тяхното завръщане. Днес той пак се яви със същата молба. Казах му, че довечера се почват действия и трябва всеки да бъде на мястото си. Цепелинът не е нему подчинен, а отиването е само за любопитство. Тогава, отговаря ми той, да отидел поне до София, щял да преговаря с Масов по аеропланите.

Казах му: щом като мислите, че не е важно присъствието ви тук, когато се почват действия, може да вървите, при всичко че работата в София бихте могли да свършите и по телефона. Той отговори: „Слушам!” Интересно е дали ще замине. Странни понятия за дълг у тия хора!

На 30 август 1916 г. генерал Жостов почина от направената му операция от апандисит.

Бог да го прости! Вечна му памят! (Бел. на С. Савова)

Бележки

• Дневникът на ген. Константин Жостов е оформен от неговия колега и приятел ген. Сава Савов заедно с неговите спомени през 30-те години като едно цяло, под заглавие „Неща, които се знаят от малцина и са едни от интимните причини за погромите на България”. Съхраняват се в Централния държавен архив във фонда на Димо Казасов (№ 780 к).

• Публ. в Ген. Сава Савов, ген. Константин Жостов, Интимните причини за погромите на България. Подг. за печат Т. Андонов, Ц. Билярски, С., 2000, с. 90-155. Пълният текст на дневника се пази в Централния военен архив във Велико Търново под заглавие „Дневник на началник-щаба на Действуващата армия през Първата световна война”, 144 с. (Ръкопис) и като „Дневник на началник-щаба на Действуващата армия през Първата световна война генерал Константин Антонов Жостов за времето от 1.9.1915 г. до 16.8.1916 г.”, 111 с. (Ръкопис)

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.