Дневник на ген.Константин Жостов – 1915 г.

Дневник на генерал Константин Жостов – 1915 г. Автор: Константин Жостов

Настоящите спомени, обхващащи периода от 1 септ. – 31 дек. 1915 г., са водени по време на участието на генерала през Първата световна война.

От 1 септември

Още през дивизионните маневри към 26 август получих писмо от Жеков, съобщава ми, че ме има предвид за командващ армия, за началник-щаб или за помощник началник-щаб (!). Отговорих, че ще работя съвестно, гдето и да ме назначи; но помощник – понижение. Доволен съм от 7 дивизия и нищо против не бих имал, ако си ме остави там. Помолих, обаче, своевременно да направи промените, за да може всеки да се ориентира в новата си работа и да извърши подготовката.

Да уволни К[утинчев] и Т[анев]

На 7 или 8 септември се получи в дивизията предупреждение, че след два-три дни ще стане обща мобилизация – да сме готови. Отговорих, че нейното обявяване ще предизвика бъркотии: храна нямаше, бъркотиите по формирането на Македонската дивизия, офицерите в съда по делото Овчаров, оголване на полковете. Храна нямаше. Възложено на комитетите за обществена предвидливост, а те нищо не вършат. Нашето интендантство абдикира от дълга си. С него подобни донесения илюстрирах положението.

На 8 септември се получи мобилизационното ми назначение – началник-щаб на действащата армия. Телеграфирах и на 9 писах на Жекова да побърза с прикомандироването ми към щаба за ориентировка. Каза ми, след като сдам на [полк. Вълко] Василев, тогава да замина. Молих и за Колева да се отмени уволнението.

Получи се и телеграма: „Гарантирам” ли, че някои офицери ще си изпълнят дълга с чест и достойнство. Отговорих: „Уверен съм.”

Предвид на бедността на края с храни и трудните съобщения, молих преди всяка мобилизация да се организират разходни магазини във Ваксево, Горна Джумая, Ново село. С кола и камиони веднага да се снабдят с припаси. Отговориха, че ми се разрешава да открия допълнителен магазин във Ваксево, да му назнача персонал, а за хранителни припаси ни дума! И тъй, имаше магазин на хора за лентяйство. Несхващане същността на работата.

За довършване линията Брусарци – Чорлево трябваше 10-15 дни, а да се докара до Берковица – 20 дни. Не го направили. После се освободиха работници и се даде 6 пионерска дружина за довършване.

9 септември – сряда.

Към 10 часа получихме заповедта за мобилизация – обща и реквизиция. 1-ви оперативен ден – 11 септември. Веднага се дадоха всички телеграфически разпореждания.

10 септември – четвъртък.

Донесение, че ако не се вземат ефикасни мерки, ще гладуваме. Комитетът нищо не е доставил.

На обяд пристигна полковник Василев, моят заместник. След обяд му предадох делата и към 4 ч. след пладне с автомобил, изпратен от министерството, тръгнах за Кюстендил. Трябваше да оставя непотребните вещи и облекло и да взема онова, което ми е потребно за полето.

При раздялата ми с частта от Дупница ми беше тежко. Чувствах, че и те съжаляват, че ги напускам. Имахме взаимно доверие и уважение.

11 септември – петък.

1-ви оперативен ден. В София. Към обяд пристигнах в София. После обяд се представих на министъра [ген. Никола Жеков]. Говорих му за необходимостта да се съсредоточават храни.

Представих се и на началник-щаба на армията [ген. Климент Бояджиев].

12 септември – събота, 2-и оперативен ден.

Приех длъжността и подадохме рапорти.

13 – неделя, 3-и оперативен ден.

14 – понеделник, 4-и оперативен ден.

15 – вторник, 5-и оперативен ден.

16 – сряда, 6-и оперативен ден.

Изглежда мобилизацията е една много необмислена работа. Като че сме подведени. Не взети никакви предварителни мерки за охраната на границата; частична мобилизация за маневри. Затова, когато на 11-и – 13-и видях бързото съсредоточаване на голяма част от сръбската армия на нашата граница 5-6 дивизии (половината – почти), преживях тревожни времена, безсънни нощи. Ако бяха настъпили веднага, не бяхме в състояние нищо да им противопоставиме.

Не добре вървеше и с храната. Почти всеки ден говорех на Жеков да махне [ген. Александър] Танева, който не е за това място. Все дига рамене – „ще видим”. Принудихме се да отложим съсредоточението на армията, за 3 дни – поради липса на храни в пунктовете за съсредоточаване. И при голямата сръбска опасност в дадени моменти! Неразбории.

За париране опасността наредих:

16 полк да тръгне пешком,

2 бригада от 3 дивизия веднага да се превози,

22 и 26 пехотни полкове по местата си.

Поради липса на храни и 2 дивизия няма да отиде на мястото си, но се спира на линията Батак – Лъджене.

На 16-и ме срещна Михаил Сарафов: водили сме държавата към пропастта, „ще видите след 2-3 дни”. Питам го каква е тази опасност, за да я предотвратим. Той: „Викайте ме в понеделник, тогава ще говорим.” Чужденец е, значи, и не му е мила България.

17 септември – четвъртък.

7-и оперативен ден. Безсъвестност от нашия комитет за предвидливостта. Когато над отечеството е надвиснала ужасна опасност и ние отлагаме съсредоточаването за храна, те се опитали да товарят вагони и с търговска стока. (Прежде и д-р Николов ми каза.)

Съобщения до министерствата, че считаме за невалидни назначенията след 1 септември на длъжности, които се освобождават от явяване в армията. Големи фаворизации станаха с това.

Към 11 часа ме повикаха в двореца. Прие ме Негово Величество Царят.

Поиска да се ориентира по разни въпроси и да чуе мнението ми. Отговорих: „М. Савов не е за главнокомандващ; има често гениални идеи, но върши много несъобразности. Продукт на момента и настроението.”

С Жекова ще караме добре. Ще бъде усърден работник, коректен и лоялен.

За неразбориите по съсредоточаване храните – неспособността на ген. Танев.

За условията ни с германците: в никой случай да не почваме ние, докато те не достигнат решителни резултати, като навлязат и се закрепят в Сърбия. Съгласи се.

За поведението на демократите – да се действа да поддържат.

За доброто, което ни причини случайната оставка на [Димитър] Тончев – задържа, може би, настъплението на Сърбия.

За военния министър [ген. Васил] Кутинчев – неподходящ. Ще ни шиканира.

Той намери, че Танев и Кутинчев трябва да се уволнят. Предложих ген. [Вичо] Диков за началник на тиловото управление.

Помолих да заповяда на министъра да действа справедливо, а не партизански, да не увеличават недоволството на народа: по назначенията, по стремлението да се отклонят от армията, по несправедливостта в даване реквизиционни наряди и пр. Обеща.

Той доста ми говори против М[ихаил] Савов и като че иска да вземем крути мерки против него.

После Царят каза на Савата (С. Савов – бел.ред.), че сбъркал, че не назначил мене за главнокомандващ.

18 септември – петък.

В 11 часа ме викаха в Министерския съвет. Разсъждава се по въпроса за прехраната на армията. Реши се да се вози половин войска, половин припаси по железниците. Това ще предизвика ново закъснение в съсредоточаването.

Мобилизацията се извърши добре, но недостатъчно кола и коне.

Кръговете от Антантата пускат разни неверни слухове, за бунтове, дезертиране и пр.

Нищо подобно.

19 септември – събота.

9-и оперативен ден. Лакса ми чете телеграма от тяхната главна квартира: искат настоятелно да разрушим мостовете на Вардара в Македония. Изтъкнах му нашето политическо положение, което ни налага пасивност; не трябва и не искаме с нищо да провокираме, догдето те не добият решителен резултат спрямо сърбите. Сега всяко разрушение в Македония ще се припише на нас и положението ни ще се затрудни неимоверно.

Яви се [полк. Панайот] Сантурджиев (беше повикан). Дадоха му се инструкции относително предстоящата му работа – настъпване в долината на р. Морава. Сам да разузнае и подготви. Ще му се дадат: 13 пехотен полк, 2 планинска батарея, 1-1 ескадрона с две картечници, половин конен пионерен взвод.

От Щаба на действащата армия и Главното тилово управление има маса кола и коне. Разпоредих да се изпратят в частите. Организацията на акцията на поручик [Йордан] Панова са доброволци (200 души) от 1 и 6 полкове, една дружина и една планинска батарея от 14 полк за разрушаване мостовете в Демир капия. Изпращане с камиони.

20 септември – неделя.

10-и оперативен ден. Среща с Д. Христов. Изказа си опасенията. Моите уверения.

Бяха при мен Лакса и [майор Евалд фон] Масов (австрийски и германски военни аташета). Пак енергично застъпих нашето гледище: докато не добият решителни резултати на юг от Дунава, ние няма да почнем.

Германецът ни предлага аероплани за Скече и София и турска помощ – армията на Енвер паша. Казах – всичко е преждевременно. Да бъдат аеропланите готови, когато е нужно, ще ги поискаме. А за турската армия – по-добре е да си стои у дома.

Вечерта към 11 часа ми донесоха телеграма на [майор Илия] Каблешков (аташето в Атина), че една френска дивизия е стоварена в Солун; готвели и друга. Гърците протестирали слабо. Изглежда, че било с тяхно съгласие.

С това общото политическо положение влиза в нова фаза.

21 септември – понеделник.

11-и оперативен ден. До вечерта десантът на французи в Солун не се потвърди.

Разбъркани работи. Нашите министри правят впечатление на несериозни хора. Не чувстват тежестта на положението и отговорностите. Повърхностни хора. Гледат само да си настанят партизаните вън от строя – това е главното им занятие. Искаха да ги назначат на длъжности, които се освобождават – осуетихме го; гледат да ги престроят на тилови служби – не допущаме; писаха да се съгласим да се устрои някаква народна охрана – полиция – съгласих се, но да не се вземат хора от армията, а само от данъчните и неслужилите. Сега Радославов пише да се отнеме военната цензура от нас и да се подчини на министъра на правосъдието. Ще видим ще успеят ли.

Понеже нашият договор с германците почива на базата, че румъни и гърци ще стоят неутрални, а в действителност гърците официално мобилизираха против нас, а Румъния неофициално, но и двете съсредоточават войски на нашата граница, явно е, че горната предпоставка на договора се оказа невярна. По това и самият договор пада. Може да се сметнем свободни от задълженията да нападнем сърбите в определения срок и да запазим по-дълго своя неутралитет. Ще се изясни политическата обстановка и ще действаме според обстоятелствата. Затова не се съгласих да почнем окупиране на отстъпените от Турция земи, ако това е във връзка с договора ни: ако вземем областите, ще трябва да поемем и задълженията. Радославов обясни, че тези въпроси са независими. Заповядахме една дружина, заедно с чиновниците, които поемат експлоатацията на жп линия.

И Жеков е на моето становище. Радославов повърхностно схваща работата. Затова мислим с Жекова да си вървим, а не да предприемаме авантюра с неизвестни последствия. Друг е въпросът, ако германците нанасят бързи и решителни поражения на сърбите, които да стреснат гърци и румъни. И неутралитет за дълго не можем да пазим – ще се разложим, ако демобилизираме без резултати, мъчно ще се мобилизираме наново, ако стане необходимо. Затова – продължаване преговорите със Съглашението за окупация на Македония, за неутралитет.

Дойде М. Сарафов и пак ми изказа опасенията си. Казах му, че напълно съзнавам трудността на положението и не сме ни оръдия, ни кукли, но добри българи; да не разединяват народа в работа, гдето за успех се искат общи усилия. Нека ходатайстват пред Съглашението да ни даде Македония и ние ще стоим неутрални. Но Панафьо, френски министър, бил казал: „По-рано искахме да окупираме Македония, за да ви я предадем, но сега ще я окупираме, за да я защитаваме от вас.” Отговорих: „Наша длъжност е да се бием с всекиго, да запазим отечеството си.”

Изтъкнах и на Масов, и на Лакса горните съображения на договора, без да упоменавам, че имаме право и ние да не изпълним задълженията си, но че при дадените условия нашето вмешателство ще бъде вредно, защото ще им докараме два нови неприятеля – гърци и румъни. Те никога не биха отишли против Германия, но напротив България, ако и като нейна съюзница – да.

Научих се от Савата, че силите от Съглашението подали някакъв ултиматум на правителството, на който в срок от 24 часа трябвало да отговорим: с кого ще ходим. Другите требвания не знае.

Получи се заповедта на [фелдмаршал Август фон] Макензена. Действат една германска армия от 8 дивизии и една австрийска – неопределен състав. Иска нашата I армия да почне на 10 октомври, ние няма да бъдем готови към това време. Изпратихме доклад до Министерския съвет, искаме да ни се уясни целта на войната и да ни се укаже за противника, защото на всички фронтове ние не можем да водиме война. Сегашното наше разположение е кордонно и на три фронта.

22 септември – вторник.

12-и оперативен ден. Разположението на сърбите понастоящем: 3/4 от армията срещу нас и 1/4 срещу австро-германците, е много благоприятна за нас: германците лесно ще минат Дунава, сърбите ще почувстват грозящата ги от там опасност, ще се почне с прехвърлянето на войски. В това време и ние настъпваме, вероятно, срещу отслабен срещу нас фронт.

Вчера силите от Съглашението дали ултиматум на българското правителство. Искат да се самоопределиме и да изгониме германските офицери, „които се настанили във Военното министерство” и управляват армията. Голяма лъжа, понеже такива няма. Срок 24 часа – днес 4 часа след пладне. Правителството отговорило, че германски офицери у нас няма и ще пазим неутралитет. Особено нахален тон държали френците, русите искали да насочим армията си против турците.

Англичаните казали, че не могли повече да задържат сърбите да не ни нападнат. Министерството на външните работи, без да обажда какъв отговор е дало, в 8 часа вечерта предупреждава щаба да вземе мерки против ненадейно сръбско нападение. Армията е още в периода на съсредоточаването и би било трудно да се срещупоставим. Трябваше да не отговарят категорически или да отложим отговора. Отговорих на министерството, че в подобни случаи трябва да искат и мнението на щаба.

Повърхностни хора.

Заповядах поне да спрат телеграмите за странство. Предупреждение до частите беше направено преди това от моя страна.

По донесение от [ген. Стефан] Азманова (аташето) и от квартирата на Макензена, сърбите още не вярвали, че срещу им има германска армия и затова подобно съсредоточение – главните сили срещу нас.

По доклада на Министерския съвет за определяне целта на войната имало дълги разправии между Жекова, министрите и царя. [Александър] Греков си подал оставката.

Написах първата директива за действията. Дадох далечни цели, за да могат командващите армиите по-целесъобразно да групират войските си.

23 септември – сряда.

13-и оперативен ден. Днес почнаха действията си австро-германците. Правят демонстрации. Утре мостове (?) някои части, а други на 25. Откъм Кула и Видин цял ден се слуша канонадата.

Утре всички представители на Съглашението си отиват. Добър им път. Казах на [д-р Васил] Радославова да не оставя никого в легациите, зданията да заключат, да нямат шпионите свърталища. След това политическото положение се изясни. Сега няма вече място за лавирания. Трябва да се вмесим и да атакуваме сърбите, за да допринесем за успеха, съдбата ни е вече свързана с Централните сили.

Викаха ме в Министерския съвет да отменя нареждането за новоназначените чиновници. Не се съгласих, само че нареждането ще има сила не от 1 септември, а от деня на мобилизацията.

Рескриптът издаден – Жеков главнокомандващ. Слава Богу и тая работа се свърши и ще се тури край на всички интриги.

[Елефтериос] Венизелос е в оставка. В камарата заявил, че Съглашението се отказало по-рано от намерението си да ни дава до Струма от Гър­ция. Значи до последния ден Съглашението ни е лъгало.

24 септември – четвъртък.

14-и оперативен ден. Русите с нотата си са искали в срок от 24 часа да скъсаме отношенията си и да сме изгонели германските офицери. Значи – пак руската логика. Третират ни като слуги и ни заповядват.

Венизелос в гръцкото Народно събрание заяви, че откак той е дошъл на власт, никакви предложения от Съглашението не са му правени за отстъпки в Македония в наша полза.

Днес всичката дипломация на Антантата си заминава в два специални влака – за Русе и Деде Агач. И понеже е даден специален влак на княз Хохенлое, то съсредоточението се закъснява с още един ден.

И австрийският, и германският военен аташе поискаха да освободят от служба някой техен слуга – не се съгласих.

Австро-германците почнаха действията вчера. Изпълни се заповедта. Отрядите при Дрина и на Сава при Ярак форсирали реките.

25 септември – петък.

15-и оперативен ден. И вчера германците изпълнили предположението. Минаха Дунава на определените места. Сърбите били изненадани. Те все предполагали, че това е блъф и че нямат насреща си германски войски. Уплашили се много, като видели германците. Днес германците продължават минаването на Дунава и Сава.

Масов ми представи майор Лаферт и един капитан, които отиват за свръзка в първата армия.

Получи се планът на II армия за действията. Много методичност и предпазливост. Обстановката изисква по-голяма смелост и енергия в действията. Такава директива ще дадем.

Турският пълномощен министър [Али Фетхи Окяр бей] ми представи новия военен аташе. Поздрави от Енвер паша и предлагат в случай на нужда помощ от 200 000 армия.

[Ген. Калин] Найденов назначен военен министър. Слава Богу, ще се разбираме и работим.

26 септември – събота.

Найденов ми се представи по случай назначението му. На добър час да е.

Масов ми представи двама авиатори, които (с един аероплан) пазят София. Ще дойдат още два аероплана и за разузнаване в Македония.

Лакса ми представи княз Виндишгрец и един легационен съветник Яноти, който като запасен поручик ще е помощник на Лакса. Първите двама заминават за I армия.

Написахме директивата Н.О.2. Искат да почнем на 28-и. Много е добре, но не сме готови. Жеков обещал да почне. Но понеже само 6 и 1 дивизия са на местата си, от 8 дивизия и 3 само по една бригада, а от 9 – нито една, и предвид на огромното значение на първите действия, склоних да почнем два дни по-късно.

Вечерта Милка с дъщерята пристигнаха от Кюстендил.

27 септември – неделя.

Съобщих на Масов и телеграфирахме на [полк. Иван] Тантилов, че действията ще почнат на 30 срещу 1 октомври. Жеков телеграфира и на [ген. Ерик фон] Фалкенхайн. Пристигнаха досега 3 германски аероплана за пазене на София. Възложих [ген. Иван] Лукову да организира дейността им.

Правителството искало да създадем граничен инцидент, уж сърбите предизвикали войната. Оставаме си непоправими ориенталци. Сърбите скъсаха с нас съобщенията си, струпаха 3/4 от войските си на нашата граница, а ние? – търсим в инцидента да оправдаваме действията си. Ами ако сърбите почнат сериозни действия, няма ли да се намерим пред нов „16 юли”? Говорих на Жекова да не става това. Той настоява. Ще му говоря пак.

28 септември – понеделник.

Решено почването действията на 1 октомври (може и през нощта срещу 1 октомври). Вчера се съобщи това на генералите Фалкенхайн и Макензен. Първият, по израза на [полк. Петър] Ганчев, бил потресен от това известие (Ганчев всичко преувеличава и той е по-скоро германски агент, отколкото наш). Вторият отговори само, че е желателно непременно да се почне на 1 октомври. Отговорих му с положително да!

Това отлагане ще ни принесе полза в много отношения: прибиране на частите; отслабване противника; изненадване – всички чакаха деня; може да го използваме и в политически отношения.

По мое настояване отказаха се и от инцидента. Обаче 6 роти от 8 дивизия атакували и заели връх Китка, северно от Салаш – по недоразумение.

Турският военен аташе по поръчка на Енвер паша ми предложи нови бомби (изилбомбен); да изпратиме двама офицери, 4 подофицери и 20 долни чина за обучение за употребението и двама инженери – за фабрикуването. Правели се в Цариград.

29 септември – вторник.

Вчера е имало формално сражение; наши 6 роти от 8 дивизия (1 дружина от 23 пехотен полк и 2 роти от 12 пехотен полк), като отивали да заемат изходното си положение, по недоразумение, атакували сърбите при вр. Китка, северно от Салашкия проход, и го заели. Сърбите контраатакували, но не успели. Нашите задържали както вр. Китка, тъй и вр. Коритска глава; държат и вр. Росовити камък. Узнах, че бомбите още не били раздадени в частите. Потърсих [ген. Стоян] Загорски. Каза, че разпоредил преди 10 дена да ги получат и даже не се заинтересувал по-нататък. Чудна индиферентност. Разпоредих веднага да се изпратят.

30 септември – сряда.

Получи се заповед по II армия. Изменяват задачата на кавалерията и заповядват 13 полк да отиде само до Крива фея – колкото да се издаде. Заповядахме за изненада той да тръгне на 2 октомври.

Разпоредих един аероплан утре рано да замине за Струмица – Демир капия – да способства за успеха и да донесе за направеното.

В Българската телеграфна агенция има [сведения] за сръбски нападения около Трън, Босилеград, Кюстендил. Плоски измислици. Все си оставаме ориенталци. Аз си казах мнението, че съм против подобни лъжи и претексти, които много скоро ще се опровергаят и само ще се изложим пред хората. Ние имаме достатъчно мотиви и от най-сериозно естество. Няма защо да лъжем. Толкова повече, че политически сърбите са предизвикатели, те скъсаха отношенията си с нас.

Издаде се манифест. Той има по-достоен език. Невярна е само фразата, че се заповядва на войските да очистят нашата територия от сърби. Такива няма.

3 октомври – събота.

Франко-англичаните стоварили в Солун 45-50 000 души с артилерия, особено много гаубична. От тях 4-8000 души заминали за Гевгели. Вероятно ще пазят жп линията и мостовете при Демир капия. И Македонският полк едва ли ще свърши работата. Ще бъде, вероятно, късно. Тези лоши съобщения и липсата на храни ощетяват едно от най-способните предприятия – разрушаването на мостовете.

Говорих на фон Масов за поведението на подполковник Тиери, председателя на граничната комисия в Турция. Той е бил много пристрастен спрямо турците. Каза, че ще му пише частно. Изказа мнение Радославов да говори на [д-р Георг] Михаилес.

4 октомври – неделя.

Бях при министър Радославов и му обясних работата по граничната линия с Турция около Марица, както и туркофилското държане на подполковник Тиери. Той каза, че ще направи нужните дипломатически постъпки в Цариград, Виена, Берлин.

Граф [Адам] Тарновски дойде да ми представи новия помощник на военния аташе, капитан.

Разясних му и действията на граничната комисия, като похвалих поведението на майора (австрийския делегат). Обеща да направи нужните постъпки, понеже призна нашите желания за справедливи; границата да се намира на 2 км от крайното корито на разливането на река Марица.

Присъствах на погребението на бедния капитан [Борис Константинов] Паница – храбър и доблестен офицер. Жеков и Престолонаследникът [княз Борис Търновски] заминаха за Егридере. Жеков раболепства пред Царя. Уж Царят се не съгласява за назначението на Дикова като началник на Тиловото управление, а пък сам не само не настоява за това, въпреки уверенията му пред мене: пред Престолонаследника в мое присъствие изказа съмнението си като русофил (угода на желанието на Царя). На Престолонаследника сам държи палтото за обличане. [Това беше отначалото, когато не беше се самозабравил. – Бел. на Савов.]

Ямболският полк на 3-ти достигнал Морава около Враня: 13 пехотен полк бил спрян от сърбите; II армия прави разпореждания; 29 пехотен полк да се насочи на юг в обход на Страцинската позиция; Жеков, като беше в Кюстендил, одобрил това. Не схващане обстановката. Опасността е от север. Настоях и двата полка да се насочат на север и открият дебушетата от Власина. Непременно твърдя да се закрепят северно от Враня.

Поисках от Тантилов подробни сведения за германските действия, защото са бавни, с какви сили действат, какво става около Оршова, кога ще настъпи отрядът към Оршова. Оказа се, че тук отрядът още не е съсредоточен, което ме поставя в недоумение, защото той уж беше готов. Изтъкна се значението на бързите действия пред вид несигурното политическо положение на Балканите (Гърция и Румъния).

5 октомври – понеделник.

Виках Масов и му изтъкнах току-що изложените неща. Предвид на интригите и агитациите на приятелите на Съглашението, неспособността ни за война и липсата на бойни припаси, молих да предизвикаме вмешателството на фон Фалкенхайн за по-енергични действия от страна на германците. Той обеща, понеже и той така схващал положението.

Нашата директива относително действията на 6 дивизия казваше: да наблюдава Зайчар. Полковник Николов, Асен, произвел атака, дал големи жертви (15 полк). Неразумна инициатива.

Симеон Радев от Букурещ съобщи, че [Йон] Братияну заявил: не само няма да допуснат на русите свободен път за България, но и със сила ще им се противопостави, ако биха поискали това да направят. Това потвърди [Неделчо] Калушев от Цариград – съобщил му германският посланик. След всичко това най-окончателно решение да преведем и 5 дивизия около Радомир, като на мястото им изпратим маршените полкове (някои само).

Загорски разпределил безжичните станции така, че свръзката никъде не може да функционира; една с 50 км районна конната дивизия, друга с 100 км район – на I армия и оставил по една от двата вида у нас, в щаба. Никой никъде се не достига, всички бездействат. Разпоредих нашата товарна да се предаде на II армия, за да влезе в свръзка с кавалерийската дивизия.

6 октомври – вторник.

7 октомври – сряда.

От ден на ден все повече се убеждавам, че Жеков далеч не е тая личност, каквато я очаквах. За операциите нито проявява голям интерес, нито пък има едно правилно схващане. Добре е, че много не ни се бърка.

Каза още, че имал намерение да сменява генерал-щабните офицери, по ред ще ги праща в строя – стажове, като че се намираме при мирна обстановка. Трябва всеки да остане на мястото си, да върши работата си. За да „повдигнем престижа” на генерал-щабните офицери, както се изрази Жеков, не трябва да застрашим успеха на операциите.

8 октомври – четвъртък.

Превозването на 5 дивизия. Луков лансира идеята да се организират партизански отряди за действия в тила на англичаните и французите, в случай че настъпят в Македония. Възприех я, но разпоредих за това да се подготви трета бригада ([полк. Александър] Протогеров) от Македонското опълчение; да се подбере съставът, да махне лишното и неподходящо за целта, да я разпредели на отряди, да даде инструкции и пр.

9 октомври – петък.

Ганчев си е присвоил някакво привилегировано положение. На два пъти му телеграфирам, че е офицер за свръзка между нашия и германския щаб, да ме осветлява върху оперативните въпроси. Той даже не благоволи да ми отговори. Той е останал само придворен лакей, а всяко военно достойнство и качество е загубил.

10 октомври – събота.

Разпоредих се да заминат за Деде Агач четири оръдия 12 см Д/25. Дадох лично наставления на батарейния командир. С Жеков говорихме за новата ни западна граница и изказах съжаление, че не ни е дадено и Гниляне; той отговори: „Аз го отстъпих, то е албанско.” Казах му, че то не е напълно албанско, но даже и да е, нам то е наложително потребно, за да владеем сигурно линията Враня – Скопие. Трябва да се поправи тази грешка. Изтъкнах му и значението на Призрен, като лежащ на пътя по долината на Дрина към Адриатическо море, както и на ивицата Охрид – Елбасан – Дурацо като път към морето и като клин за раздяла на Гърция откъм север.

За жалост той няма по-широко държавническо схващане на нещата, а стои на това място, гдето се решават. Изглежда, че той се дезинтересира от въпроса за административното управление на новите земи, за назначаване на чиновниците, което е негово право. Писахме по въпроса в Министерството на вътрешните работи по мое настояване, но след това повече не се интересува по въпроса при все че няколко пъти му напомних. Той гледа да е добре с всички фактори и затова им угажда с всичко.

Как върви командването: вечер между 11-2 часа се получават донесения, правим разпитвания за ориентировка и веднага се дават нужните заповеди.

11 октомври – неделя.

12 октомври – понеделник.

Министерският съвет, на който присъствах, реши:

1. Да се отпуснат 40 вагона за гърците за пренасяне на храни. Аз изтъкнах евентуалността, че тия храни може да вземат френците или англичаните. Гърците да дадат гаранция, че това няма да допуснат, ние да контролираме; може и да ги вкараме в конфликт, като се скарат заради храните. Изтъкнах и невъзможността в тоя момент, когато пренасяме 5 дивизия, да отделяме вагони и за гърците. Може да очакваме нападение от север и юг за съединение на сърби и френци, а сме доста редки в Македония. Гърция не воюва, тя може да отдели вагони, толкова повече, че тя е, която гладува. Въпреки това, по политически причини, съветът реши да им се отпуснат 40 вагони.

Реши се да се окупира жп линията Жонксион, а чиновниците да се интернират във вътрешността на България. Едно умно решение. Воюваме с френци, а търпим у нас френска компания.

Да се изгонят всички чиновници и служащи, оставени при тукашните легации, а самите здания да се запечатат и пазят от часови. Да се разрушат шпионските гнезда.

Всички поданици на неприятелски страни също да се интернират във вътрешността на България. Лагери, които да се пазят от войска.

После пладне решиха: чиновниците на новозавладените земи да се назначават от министъра на вътрешните работи. Никакви доводи не помогнаха. Радославов каза, че ако ние ги назначим, няма да ни гласуват кредити за издръжката им, а ако назначим военни, той си дава оставката. Дребни партизани. Съгласихме се само да не предизвикваме конфликти.

16 октомври – петък.

17 октомври – събота.

Щабът на армията настанен в Кюстендил. Царят дойде. Беседвахме върху положението, Фалкенхайн кани Жекова в Неготин да преговарят за условията, при които Гърция би могла да се вмеси във войната на наша страна. Гърците бързат да използват положението, догдето не сме свършили със сърбите; те бързат сега да дават условия, защото после ще бъдат принудени да приемат условията. Решихме да не отиде, понеже Жеков е зает с командването. Предлог, защото той малко знае за това, което се върши.

18 октомври – неделя.

Предчувствията ми за намеренията на Сърбия, вписани в дневника ми на 12 септември, се оказаха верни. В едно писмо на виден сърбин, печатано във вестник „Патрис”, броя от 12 октомври, е казано изрично: „15 дни преди българите да нападнат сърбите, за което нападение ви уведомихме, ние бяхме съсредоточили на нашите граници 120 000 души срещу 30 000 българи. При това положение, ако бяхме нападнали първи, в десет дни щяхме да бъдем в София и с това щяхме да предотвратим българското нападение. Ние ви съобщихме нашите намерения, както това се изискваше от съюзния договор, но вие ни спряхте, като ни посочихте като мотив отбранителния характер на гръцко-сръбския договор. Ние ви послушахме и при все това днес се виждаме лишени от вашата помощ...”

За спирането на нападението от сръбска страна доста е допринесла и тогавашната криза с министър Тончев. Тя е принудила и Съглашението да възпира сърбите.

21 октомври – сряда.

Цял ден бой южно от Струмица. Цяла френска дивизия с маса артилерия напада. Трудно за подкрепа, понеже повече войски там не можем да храним, нито да снабдяваме с бойни припаси. Като се получи известието, Жеков се страшно засуети; губи хладнокръвие. Поиска от всички страни там да насочва войски, даже и от Щип. Ами после? Храна? Ако още сега ангажираме всички сили, после, при нови случайности? При нужда ние трябва да напуснем Струмица, а не да я държим до крайност. Сега френците са много малко уязвими за нас. Друг е въпросът, ако навлезат в Струмица. Ще можем да ги обхванем. Това гледище се възприе. И мене е трудно да вземем решение за отстъпване територии, но преди всичко трябва да се гледа гарантиране крайния успех.

Съобщенията от II армия по телеграфа скъсани.

Пристигнаха и князете Борис и Кирил.

22 октомври – четвъртък.

Боевете при Струмица и Криволак – Соничка глава продължават, френците отстъпиха навсякъде с големи загуби. Оплакване: липса на бойни припаси. Изпращаме с камиони. Ще стигнат ли навреме? Пътищата невъзможно кални и непоправени. Бившите наши управляващи фактори, които пренебрегваха постройката на пътищата, би трябвало да се притеглят под отговорност. Ще изгубим цяла операция, сума жертви ще дадем по изключителни причини, че имахме партизани и интересчии, а не хора на дълга.

Телеграфът с II армия още непоправен, а те не са направили друга линия. Въобще грижата за свръзките и пътищата във II армия е най-недостатъчна.

Приближихме (заповядахме) частите от 2 дивизия към запад, а именно: една бригада към Пехчево, друга бригада в долината на Струма; оставя се само един полк в Неврокоп. Доклад. На генерал [Димитър] Гешев се възложи ръководене операцията около Струмица. Престолонаследникът заминава утре при него, да му занесе инструкции.

Проливен дъжд навсякъде. Наводнения на Тимок и Власитинската река; съобщенията и движението прекъснати. И тук буря и вятър; телеграфът с II армия прекъснат.

23 октомври – петък.

Ниш превзет към 3 часа след пладне.

Куриозно. Към 2,30 ч. след пладне си бях полегнал. Към 3 часа изведнъж се събуждам и веднага на ума ми Ниш. Рекох си да погледна часовника, беше 3 часа, и след това пак се унесох.

Даде се заповед 9 дивизия веднага да преследва през Прокупле към Куршумлие. Впоследствие това се указа невъзможно: мостовете на Морава всички разрушени.

Вечерта овации в клуба като бяхме на вечеря.

31 октомври – събота.

Пратихме телеграма до фон Фалкенхайн. Към обед получихме успокоителни известия. 1 дивизия се задържала, германците и нашата 6 дивизия настъпили от север, сърбите отстъпват. 9 дивизия минала Морава; сръбски части бягат, други се предават.

Жеков утре щял да заминава с фон Фалкенхайн, за установяване плана за действие против англо-френците. Говорих му да икономисва нашите сили. Ние сме малка държава, със слаби средства. Всичко сме турили на крак. Да не ходим ние в Албания. Повече германски войски в Македония; също в Русе и Варна. Влияние върху румъни и гърци. От трите бригади да усилим първите две, а 3 да приберем към източния край на България. Готови против Румъния, почивка, те да обучават младите войници. Всяка за своя дивизия.

1 ноември – неделя.

Жеков замина за София и от там за свиждане в Парачин с Фалкенхайн.

Дадох си мнението за:

1. При разпределянето на зоните за действие нашата I армия непременно да се насочи в Западна Македония. При все че ще е трудно пренасянето й, нека македонските българи получат своята свобода непосредствено от българските войски. Генерал Бояджиев е от Охрид. Той да го освободи.

2. Да не ангажира наши части в похода в Албания и Черна гора, ако от такъв стане нужда.

3. Да гледа да икономисва нашите сили. Нека ангажира с повече сили австро-германците, ние сме на края на средствата си.

4. Правителството да не позволява износа на храни; да имаме срещу пари и за германците.

5. Дадох му проект за карта за количеството на армиите в Македония и техните зони за действие.

6. Като има предвид несигурното положение на Румъния и заплашванията на Русия, да оставим на нашия източен край: 4. дивизия и трите бригади от другите дивизии. Ще обучават и новобранците.

7. Вечерта телеграфирах на Жеков да предизвика турска акция към Суецкия канал, за диверсия: да привлекат английските сили към Египет вместо към Македония.

Ген. [Никола] Рибаров започна действията си на фронта Качаник-Гиляне.

2 ноември – понеделник.

Германците оттеглили 3 и 4 корпуси от сръбския театър. Изглежда, че в Македония искат да впрегнат главно нас. Затова телеграфирах на Жекова и ако не може другояче, то поне да иска компенсация. Призрен, Прищина – пътя за Адриатика, най-малко Гиляне (жп линията Скопие – Враня ще бъде застрашена без Гиляне). От Гърция до Струма; Костур и Воден. Компенсация за гърците от Албания.

Боят около Гиляне продължава с ожесточение. Център: Ямболският полк и Сантурджиевата бригада сполучили да пробият сръбския център и завладели Гиляне, но десният фланг на Рибаров се спрял, понеже откъм Копиляк настъпили сръбски сили. Този Копиляк вече няколко пъти минава от ръце в ръце, понеже едната или другата страна го напуща.

6 ноември – петък.

Яви се австрийската мисия на Червения кръст под началството на майора граф Бланкенщайн. Отидоха с д-р Бацарова в долината на Струма, за да определят място за болницата и за питателни пунктове. Препоръчах болницата в гр. Горна Джумая, пункта в Левуново. С тях беше и фон Ейфе, представителят на германския Чревен кръст; колкото последният е симпатичен, толкова първият е надут.

Жеков се завърна от свиждането си с Фалкенхайн. Много не се заинтересува за работите и хода на операциите. Едва вечерта късно му казах как сме, но за това прие веднага след обяд [полк. Михаил] Сапунаров, неговата дясна ръка. Германците ще вземат участие в операциите против Съглашението само с два корпуса. Макензен искал да командва всички сили. Тогава каква е нашата роля? Говорено било да се образува: първа армия – ген. Бояджиев, 2 дивизия – към Битоля; германска армия с два техни корпуса и една наша дивизия покрай железницата; II армия с 3 дивизии – към Радовиш – Струмица. Първите две армии ще се поставят под командата на Макензен, а само втората под нас. Малко смешна роля вземаме.

Продължават си боевете при Гиляне. Сърбите даже предприемат атаки. Изглежда, че тук съсредоточават главните си сили.

Германците, обаче, не си дават зор; напредват слабо.

8 ноември – неделя.

Писмо до министър-председателя, че ще назначим военни губернатори. Причините и съображенията. Искаме мнението му.

Писмо до военния министър [ген. Калин Найденов] – мерки за спиране износа на храни; сега имаме достатъчно консуматори и в България.

Ние заповядахме Ангел Киселов да си отиде в частта, а господата от София го изпратили в Берлин. За гешефти, уж по някакви си важни работи. И Радославов има безочливостта да пише писмо до Жеков и да иска освобождението му. С началника на тайната полиция Георгиев, Ангел Киселов и Тасков има неща, някакви афери. Анг. Киселов праща вече на три пъти на Таскова по 500 лв. подкуп, който той представлява, а уж А. Киселов е негов агент! Заповядах и Киселов, и Тасков да си заминат за полковете.

Тасков беше тук. Моли изново да бъде приет. Пратихме го в разпореждане на II армия.

10 ноември – вторник.

Вчера сърбите са били отблъснати от Феризович. Държат се навсякъде упорно.

С Жекова говорихме тази вечер по цариградските преговори, които предшестваха мобилизацията. Той искал от турците отстъпването непременно и на Лозенград. Вярва, че можеше да се добие. В това време [Наум] Тюфекчиев изиграл една перфидна роля. Обадил на турците, че Радославов бил готов да отстъпи по сегашния договор. Турците останали непреклонни и Радославов се съгласил. По този начин сега имаме една невъзможна граница, определена от гешефтари, без участието поне на един компетентен человек.

11 ноември – сряда.

Сръбската армия в по-голямата си част пред Прищина бита. Към 2,30 часа след пладне 2 конен полк влязъл в града, а после към 4,30-5 часа – предните части на 3 бригада от 9 дивизия и германците.

[Ген. Макс] Галвиц, чрез [Константин] Санчова, че превзел Прищина. Голямо нахалство. Ние от 10 дни водим най-упорити боеве с главните сили на сръбската армия. Германците в това време се реорганизират, почиват, настъпват, след като сърбите си отидат и изведнаж – те превзели Прищина. Телеграфирах Станчову да разпита и донесе: где, с какви сили са действали германците, срещу какъв противник и какви загуби са дали.

От друга страна, Фалкенхайн пита, не можем ли ние сами да предприемем операциите в Македония, защото те без железница не могат да се доволстват, а това щяло да изисква 5-6 седмици време.

Макензен пак разпорежда ние да преследваме към Призрен и Дяково, а после и към Ипек. Той изпраща само разузнавателни части, а после щял да се прибере към Куршумлия. Иска да се разпрострем и към Митровица. Ами те, австрийците? Както се вижда, те мислят, че са намерили добри ратаи в наше лице.

Те при настъпването запазиха шосетата за себе си. Нас оставиха в планините. 9 и 1 дивизии пристигат само в пехота и планинска артилерия, която си изстреляла припасите; полска артилерия, обози, транспорти – всичко назад. Пак искат ние да вървим напред. Ние ще се бием, а те ще превземат и плячкосват. Безсрамие.

Решихме с Жекова да се противопоставим на това. Около Призрен – Прищина ще оставим само една наша дивизия и по-нататък няма да вървим. И в Македония няма да предприемаме офанзива без тях. Между другото за това, че ако сме сами, гърците непременно ще се обявят против нас.

Жеков ще изтъкне това на Фалкенхайн.

12 ноември – четвъртък.

Жеков замина за София – свиждане с Енвер паша. От там ще телеграфира и за горните дела.

При един по-раншен разговор с Жеков и Найденов узнах, че в договора с германците имало да ни дадат като помощ за войната веднага 200 милиона лева. Ако тя се продължи повече от 4 месеца, то щели да ни дават още по 50 милиона месечно. Тончев се опитал и тука да направи гешефт; искал тази помощ да обърне в аванс. Всички му се противопоставили. В пристигналите днес бюлетини има една характеристична телеграма от Берлин, Волфбюро от 9-и. Казва се, че [Андрей] Тошев успял да уговори аванс за войната, който впоследствие щял да се превърне в заем. Ако и това стане, значи, че в България всяко безобразие е възможно. Найденов съвсем го удари през просото. Приема офицери от запаса, назначава ги на длъжности, постановява някакви дивизионни области в новите земи – нямат никаква база за съществуване, и все без да иска съгласието ни. Изглежда, че министерстването много му се е харесало, та е готов на всичко, стига да стане угоден на министрите – партизани. Защото това е една противомярка за проектираните от нас губернаторства.

Ще видим как Жеков ще уравни и тоя въпрос. Аз бих го поставил ребром.

13 ноември – петък.

[Полк. Константин] Станчев видял Галвиц в Ниш. Запитал го по действията им около Прищина. Той признал, че те имали слаби сръбски части срещу себе си, действали само с артилерия и нямали никакви загуби. И има безочливостта да твърди, че те са превзели Прищина.

Представи ми се майор Нидман, който отива към щаба на II армия, като началник на всички германски картечни команди, тежка артилерия, камионни команди, жп команди, които се дават в наше разпореждане. Спрямо тях той ще има дисциплинарната власт на полкови командир. В оперативно отношение те са подчинени нам.

По днешните сведения положението в Румъния взема обезпокоителен характер. Правят разни приготовления с известна тенденция против нас, като от друга страна слуховете за руски десанти в Румъния се увеличават. Дали това са само шашарми, бъдещето в скоро време ще покаже. Обаче и донесенията от Русе (III армия) са също от обезпокоителен характер.

14 ноември – събота.

За да се вмесела Италия на Балканите, искала да й се отстъпи цяла Албания, част от Западна Сърбия, независимо от претенциите й в Австрия.

От 3 дни вали голям сняг. Бури и ветрове по балканите. Съобщенията, транспортите – прекъснати, а храна липсва. Да – страхувах се през всичкото време от глада и той като че настъпва. Ще парализира деятелността ни в Македония. Липсват и топли дрехи. А в България все с благотворителност се занимават; още обаче нищо не е излязло от София.

Телеграфирах на военния министър – един вид апел – да се заемат по-сериозно с работа; всичко готово веднага да се изпраща на фронта. Оказа се, че в дивизионните работилници имало доста готово облекло, но няма кой да разпореди изпращането му.

15 ноември – неделя.

Престолонаследникът, Жеков и Ганчев пристигнали нощес с автомобили – жп линията в долината на Струма повредена. Доста се измъчили в студа и снега. Като се опасявах, изпратих им насреща и файтон.

Имахме доста разправии по бъдещото командуване на армиите. Немците искат да заемат всичко в ръцете си, а ние – зрители. Макензен даже има вече нахалството да се разпорежда. Предвид бруталността на немците и безсърдечието им към нас: нас пращат по балканите, а те по пътищата, и за достолепието на държавата, това не трябва да се допусне. Освен това по национални съображения ние трябва да командваме, а особено Бояджиев да вземе армията около Битоля. Жеков не схваща или не иска да схване сериозността на въпросите. По всичко е отстъпчив. Ганчев мисли повече за немците, отколкото за нас. Той не дойде тук да чуе нашето мнение, но ни налага своето. Понакастрих го малко.

Жеков пак бяга от моите доклади. Не ме пита даже какво има от фронта.

16 ноември – понеделник.

Савата пристигна за обмисляне положението на командването. Съгласява се с мене. И 3 дивизия не трябва да отива повече в Призрен – Дяково. Не ми е желателно присъствието и на австрийците на Македонския театър. Уговорихме да се настани за командване дясната армия от Бояджиев.

17 ноември – вторник.

Жеков пак замина. Сега за фронта в Македония. Говорих му, че не е време. Водят се важни преговори, а там няма действия. Въпреки това той замина. Търси популярност, а за работите основно не се интересува. Завчера даже, като се разправяхме с Ганчева, той се съгласи към 25-и да дойдат германците в Македония. А храни? Малко остро му възразих, че трябва да прави разлика между желания и възможности. И когато после му докладвах, че имаме глад, че има биене на офицери в 9 дивизия и самозастрелване на офицери, той се опуйчи. Като че даже му беше неприятно да му докладвам тия работи.

Получихме донесение, че вчера, 16-и, към пладне гр. Призрен бил превзет от 3 дивизия. Маса пленени и трофеи. На 15-и крал Петър [І Карагеоргиевич] и Престолонаследникът [Александър Карагеоргиевич], [Никола] Пашич и княз [Георгий] Трубецки сами избягали верхом към Албания. Офицерите избягали и армията се разложила на маси и предала; само вчера 16 000 души.

Ген. [Георги] Тодоров иска да атакува височината 1200 северно от Битоля. Запрети му се. Сега в Атина се водят сериозни преговори със Съглашението, което упражнява силен натиск. Не е време да дразним гърците, които са особено чувствителни към Битоля. А ако Гърция се обяви против нас, ще я последва и Румъния. По сегашните сведения тя и без това не е сигурна. А ако и двете се обявят против нас, положението ни става лошо. А освен това и нямаме достатъчно сили на тоя фронт, много сме пръснати. Ако сърбите бъдат подкрепени от англо-френците – по железницата, може да ни отблъснат. Защо да рискуваме, когато след някой и друг ден ще пристигне 8 дивизия и лесно ще го превземеме.

За завладяването на Призрен Царят изпрати поздравителна телеграма до Жекова и го похвали за гениалното водене операциите. А Жеков научаваше за операциите, след като се свършваха! Здраве!

Получиха се заповеди от Макензен и Галвиц до нашите армии и дивизии. Господата много бързат. Отговорих им.

18 ноември – сряда.

Протелеграфирах Жекову отговора ми. Той го одобри. Получи се заповед и от Кьовеш. Намерихме си най-после господари! Не се грижат как живеем, а всеки бърза да ни заповядва!

Изобщо, след връщането на Жекова след свиждането с Фалкенхайн в Парачин, германците станаха много нахални. Изглежда, че не им е произвел внушително впечатление.

Телеграфирах му да се върне, защото се водят сериозни преговори. Той предпочете да продължава разходките си.

19 ноември – четвъртък.

Яви се при мене майор Нигман, като представител на фон Масов, за изглаждане недоразуменията. Изказах му нашето недоумение от третирането на германците, което предвид, че ние сме впрегнали целия си народ – армия, а те дават само спомагателен корпус, и нашата досегашна бойна дейност, е съвсем неоправдателно. Ние не можем току-тъй да предадем нашата армия в чужди ръце. Той напълно се съгласи с мене и каза, че ще пише.

21 ноември – събота.

Понеже сърбите, застрашени от нашето настъпление към Дебър и Охрид, напуснали Битоля, гдето имало големи складове с хранителни припаси, заповядахме на нашите да го заемат.

Жеков продължава да се разхожда из Македония и наслаждава на природните й хубости. Работата не го интересува, нито операциите. Главната му дейност – поздравителни телеграми и отговори, посрещания. Ако му докладвам по-сериозни въпроси, нервира се. Всичко трябва да върша самичък.

22 ноември – неделя.

Вечерта Жеков се върна. Не дойде в щаба.

23 ноември – понеделник.

Телеграма от министъра на войната, дела за празнуването завземането на Битоля, Охрид и пр. и за паническото бягство на френците. Телеграфирах министъру, че Охрид още не е завладян, че френците не бягат панически и че съюзни войски няма в Македония. Каквото е направено, нашата армия го направи и няма защо да подценяваме действията. Министерската телеграма гласеше, че завладяването станало с помощта на съюзниците.

И в София на тях правили овации. За нас никой не се сеща. Български дивотии – ние все въздигаме чуждото.

Боевете на Демир капия – Удово – Валандово продължават, 53 и 54 полкове достигнали до Петрово, изненадали един френски лагер, атакували го, всичко се разпръснало.

24 ноември – вторник.

Бруталностите на немците се увеличават. Оплаквания отвсякъде. Жени нападат; завличат наши коли и храни; заемат наши телеграфни линии; къщи опустошават и пр.

Разсъждавахме с Жекова върху положението. Изтъкнах:

Трябва да има единство в командването, но трябва да се зачита достолепието на държавата и на нас. Не трябва и безразборно да подчиняваме нашите дивизии, защото ще ги малтретират. Затова в Македония – съединени армии под наше командване. Макензен да има общото ръководство с армията в Кьовеш.

Последният пак беше изпратил вчера заповед за 3 дивизия да настъпи към Ипек. Отговорих му, че тя има нужда от почивка и че не смятаме още, че тя му е подчинена.

С отблъскването на френците от Македония създава се ново положение. Нашият договор с германците беше за война против Сърбия. Тя се свърши. Сега трябва да правим нови условия и за участието ни – нови компенсации. Да не вършим работата на гърците – да чистим земята им от неприятел, те да гледат сеир и в добавък да искат възнаграждение. Или с нас, или против нас. Най-малко трябва да демобилизират, инак се излагаме на една постоянна опасност. Затова най-добре е да почакаме, гърците да ни молят и да платят за помощта ни. От друга страна, не може да се откаже, че стоенето на англо-френците в Солун е една постоянна опасност за нас и при едни бъдещи компликации може да окаже съдбоносно влияние. При нашите затруднения с тях безспорно ще тръгнат и гърците против нас. Положението е много сериозно и заслужава основно проучване.

На всеки случай ще гледаме да икономисваме силите си; да не ги хабим напразно.

И Жеков така схваща положението.

25 ноември – сряда.

Жеков отправи телеграма до фон Фалкенхайн, че е време гърците да се самоопределят. Нашите, ако и бавно, все напредват. От англичаните завладени 10 оръдия.

II армия допусна три дни да остане без връзка със 7 дивизия.

26 ноември – четвъртък.

Полковник Станчев, назначен за свръзка при Галвиц, ми се представи. Дадох му инструкции относително неговата работа:

Да уравнява конфликта; за преводчик – контакт с българските власти; да отстрани бруталностите на германците по завладяване и разрушаване наши телеграфни линии, коли, складове и пр., плячкосване из къщи, малтретиране местното население и пр.

По урегулиране общата етапна линия, управлението на железниците, охранението им и пр. Искат от нас да ги прехранваме, а ни отнемат превозното средство – железницата.

Изпратих полковник [Александър] Цветков в София да се занимае сериозно с въпроса за транспорта на бойните припаси. Германците изпращат за турците, гдето няма сериозни действия, за армията Галвиц, която е на 200 км далеч от бойните полета, а нам, които водим непрекъснато боеве – няма. Рилската дивизия действа във фланг на френците с 2 не с[коро]с[трелни] планински оръдия с по 30 снаряда! Пратени са снаряди, които не уйдисват на нашите оръдия. Да се обърне внимание върху това обстоятелство и да се иска голямо количество припаси за нас.

27 ноември – петък.

Разговор с Тантилов по телефона – кандърдисвали го да замине за Ниш. Той бил болен. Той, а особено госпожата, ми каза, че големи интриги се правели в София против мене. Кой, защо – не обадиха. Безподобно завистлив народ сме ние, българите. Докогато си изпълнявам работата най-съвестно и не се занимавам с никакви лични въпроси, хората се чудят как да ми пакостят. Тантилови ме канят да замина за София и да се обясня. Няма да го направя. Ако щат, нека ме махнат. Тук имам само работа и отговорности – а връх това само неприятности. От никого никаква благодарност. И министрите били против мене, включително Найденов. У нас, ако си честен и не изпълняваш прищевките на хората, даже и най-незаконните, ще бъдеш хулен.

28 ноември – събота.

Получи се телеграма от Фалкенхайн, с която в заповедническа форма иска да тури ръка на жп и телеграфни съобщения Ниш-Скопие-Велес. Свиках конференция – ген. [Радой] Сираков, Загорски, [Богдан] Морфов, Николов, Христов, Луков – да обсъдим повдигнатите въпроси. Заключение – отговор на Фалкенхайн.

Явиха се ген. [Рачо] Петров и Кутинчев. Доволни от назначението си. Не бързат да почнат работа.

29 ноември – неделя.

Денят на окончателното изблъскване на англо-френците от сръбска Македония.

Пристигна Царят с Радославов, Найденов, Ганчев, Масов. Водят се някакви разговори. Мене държат настрана. Никой не дойде дори да ме види.

30 ноември – понеделник.

Съвещанията продължават все без мене. Казах на Жеков, че това е несъвместимо с моето положение. Ако нямам доверието му, аз с удоволствие ще отида в строя; шикании не мога да понасям. Тоя отговори, че после ще ми обясни в що се състои работата. Но разбрах, че има интрига против мене, даже и от страна на германците.

След свършването операциите против сърбите, германците веднага поискаха да турят ръка на нашата армия. Искат нашите дивизии да влязат в тяхно подчинение, да вземат железниците, комендантствата на градовете, а за нас резервираха правото да им бъдем покорни ратаи. Възпротивих се. И благодарение на това имахме сполуката против англо-френците. Ако те командваха нашата армия, ние все щяхме да бъдем около Черна. Затова те са недоволни от мене. Вземат повод от една не добре преведена от Тантилова моя телеграма до Макензена и направиха цял Източен въпрос. Жеков, вместо да ме подкрепи – и той се отърсва (обърсва) с мене. Изглежда, че Жеков е струпал върху мене и всички криви дърва по разните въпроси, по които сме в несъгласие с министрите. Аз съм черната котка. Пред мене Жеков е съгласен по всички въпроси. Изглежда, че пред тях друго говори. По всичко се вижда желанието му да ме унизи, затова и той не ме вика на конференциите. Всички дойдоха при Царя, само аз не. Пуста дребнавост.

Не правят справка за действителността, но се слушат разни интриганти, на първо място Ганчев. Този човек се е зазнал и върши работи на своя глава, които не са от негова компетентност, и понеже устройва среща на Царя с императора [Кайзер Вилхелм], готви му маршалски жезъл и пр. неща, които ласкаят честолюбието на Царя, взел го е в ръката си и пречи на сериозната работа. А Ганчев е готов всичко да даде на германците. За една усмивка на Императора той е готов и сам да се продаде. Безподобно мазна и гадна личност. Той даже не иска да чува за нашето мнение.

Дойде при мен Масов. Говорихме по разни въпроси. Уж все се съгласява с мене.

1 декември – вторник.

Снощи министрите се върнаха в София, заедно с Масов и Ганчев. Тоя сутрин Царят отпътува за Гюешево.

Бях приготвил вчера отговор на фон Фалкенхайн в няколко пункта в отговор на неговите. Вчера го подписа Жеков и го изпратихме в двореца за телеграфиране. Дадох едно копие от него на Ганчев. Той, като го прочел, уговорил Жеков да измени категоричността на искането ни по 1 пункт относително предоставянето в наше управление на железницата Ниш-Скопие. Приел, че в краен случай може да бъде и в техни ръце. Изглежда, че Ганчев им обещал това. И Жеков, без да прецени сериозността на работата, се съгласява. И тъй, ще искат ние да уредим немците, а ни вземат железницата. Българско простодушие или по-добре неразбранщина. Ганчев не е вече българин, а Жеков, за да бъде угоден, съгласява се. И понеже аз съм, който се противопоставям, та за да ме отстранят, правят ме „русофил”. И пуснали интриги против мен. Поведението на немците разбирам, те си гледат интересите. Но защо Царят е недоволен, когато аз само българските интереси и българския суверенитет искам да запазя? И нему Ганчев е влязъл под кожата.

Получих от Сава Дацов писмо. И той ми съобщава, че някой си, който дошъл от Берлин, му съобщил, че съм станал русофил! Значи у нас е невъзможно човек да бъде изключително българин!

Жалко.

И Царят, поласкан, че Ганчев му устройва свиждане с германския Император, друго нищо не вижда.

2 декември – сряда.

Нищо особено. Чакам преговорите на Германия с Гърция. Своеобразен е гръцкият неутралитет. Пуснаха една цяла армия против нас, ние я отблъснахме в тяхна територия. Те не я обезоръжават. Въпреки това, те били „неутрални” и ще искат компенсация от нас. Според една телеграма на Каблешков от Солун гръцкият полковник Палис му казал, че те няма да имат нищо против, ако продължим преследването и изтласкаме англо-френците от Солун. Колкото по-скоро, толкова по-добре, за да не им сме дали време да се укрепят. Вярвам го. И хитри са тия гърци. Благоволяват да ни дадат правото да им освободим Солун, като, разбира се, си запазват правото на обезщетение, като си гарантирали обезщетение и от страна на Съглашението. А българската кръв е без пари! Гърците си остават само сеирджии, като печелят и от едната, и от другата страна.

Получи се телеграма от Ниш, някакъв австрийски комендант в Бърза Паланка бил задигнал всичкия добитък и искал да го изпрати в Австрия. Разбойници.

Жеков бил махнал от телеграмата до фон Фалкенхайн (вчерашната) и пункта, гдето искаме едно человеколюбиво третиране на македонското население. Въобще, махнато е от телеграмата най-същественото. А германските вандалства се увеличават в един застрашителен размер.

3 декември – четвъртък.

Колкото повече мисля по въпроса за владението на железницата от Ниш за Македония, толкова повече се ужасявам от последствия, в случай че я заемат германците. С това ние ще влезем напълно в техните ръце. Ще ни командват във всяко отношение. А ще имаме разправии с Гърция, която е германско протеже. Щом като ние ще поискаме да предприемем нещо, което не е по желанието на германците, ще спрат превоза на хранителни припаси, под един или друг претекст; ще предизвикат даже и повреди по железницата и ще ни принудят да се подчиним на волята им. Те са в състояние даже и да деморализират армията ни в момента, когато това им е желателно, като не пропускат храни за нас. И чудно ми е как Жеков се повлия от този фанфарон Ганчев и отстъпи от категоричното си требване, железниците наши.

Всичко гореизложено пак припомних на Жеков и го молих да телеграфира на Ганчева, че прередактирането на телеграмата относително 1 пункт е станало по тактически съображения, за да се кандърдиса по-лесно Фалкенхайн (така Ганчев уверил Жеков), но че требванието ни за пълната експлоатация на железницата е неизменно, и да употреби всички усилия да го прокара.

Жеков обеща, че ще телеграфира.

Подготовлява се среща на Царя с германския Император и за това, за парад, извикват части от Гевгели (Македонски дружини и четници, от Струга 12 полк. Балканската пехотна рота), от Кратово (дружини от 6 полк и 1 артилерийско отделение от 4 полк), от Прешево (гвардейски полк и един ескадрон от 9 полк), Дойран. Дивотии. Ще уплашим германците! А в Ниш си имаме достатъчно войска. Ако се добавеше Гвардейският полк и Военното училище – предостатъчно. Сега едно разкарване на хората на огромни разстояния – почивка след боевете.

4 декември – петък.

Почти целият ден изгубих в приемане посетители: Василчо, [Георги] Баласчев, Гр. Василев, чиновника от Земеделската банка, Тантилов, Ив. Карастоянов, генерал Сираков, Яблански и д-р Добрев, като представители на дружество „Червен кръст”, относително имуществото на Сръбския „Червен кръст” в Ниш. Искаха да го приемат при опис и с протокол, подписан и от сърбина. Ще им дадем право впоследствие да искат заплащането му. Реших да се смята за военна плячка, въпреки Женевската конференция. Кой ли я изпълнява сега?

Дойдоха също Морфов, Николов и [полк. Руси] Лудогоров. Оказва се, че при всичкото ни желание ние не можем да поемем експлоатацията на линията Ниш – Скопие. Нямали сме нито персонал, нито подвижен материал, а германците обещавали да усилят превозоспособността й до 24 чифта тренове, като отпуснат нам толкова, колкото ни са потребни. Утре ще дойде и германският представител и ще вземем окончателно решение. Ще бъдем принудени по неволя да отстъпим по тоя въпрос. Ще гледаме поне добре да се гарантираме.

Разменени телеграми с Фалкенхайн.

6 декември – неделя.

Царят се върна от Македония. Дойде специално при мене, само да ме изругае за [майор Владимир] Такева, когото срещнал нейде из Македония. Възмутен, че някой унгарец, бивш сръбски пленник, бил гладен, че някой френец не бил добре настанен. Ами за нашите герои?

Иска уволнението на [ген. Петър] Цъклева и Загорски. Застъпих се. Той се разсърди.

7 декември – понеделник.

Оплаках се на Престолонаследника за третирането от Царя. Ако нямам доверието му, аз съм на Неговото разположение.

Царят: бил съм демократ, искал съм да не разваля кариерата; нетактичност спрямо Макензена – телеграмата, която Тантилов лошо превел, и пр., и пр.

8 декември – вторник.

Австрийците искат да разполагат с 3 дивизия. Отказахме: говорих на Жекова да гледа да не дава в тяхно разположение тази дивизия. Искат тя да се бие, да я пращат в Албания и Черна гора, а те само лаври да събират. Пред нас е Солун, гдето англо-френците постоянно се усилват. Напуснали са Галиполи. Вероятно ще дойдат в Солун или Деде Агач; имаме несигурна Румъния; опасност за десант във Варна-Бургас – заобиколени с противници, а ще даваме нашите дивизии да си бият главите из дива Черна гора, да даваме жертви, за да вършим чужда работа!

10 декември – четвъртък.

При водене преговорите за акцията против Солун германците се произнесоха, че вече не може да става и дума за отстъпването Дойран и Гевгели на гърците. Дадоха се жертви. Армията спаси и тия градове.

11 декември – петък.

Австрийците по всеки начин се опитват да вземат под своя команда 3 дивизия и да я тикнат в Черна гора или Албания. Тя да води боеве, а те ще са „победители”. Искат да експлоатират и жп Митровица – Скопие.

12 декември – събота.

Възпротивихме се и на едното, и на другото.

Вчера се получи от Каблешкова телеграма. Гърците заискват съюз, ама да са ортаци само на придобивките; не могли да се ангажират. Отговорихме: еднакви облаги и еднакви условия.

Съобщихме на Радославова за Дойран и Гевгели, да не поема други ангажименти.

Относително оскърбителната уж телеграма до Макензена, за която Царят ми се сърди, правих справка и Тантилов ми телеграфира, че Макензен ни най-малко не бил се докачил и не приел извиненията. Значи Ганчев е скроил и тая интрига. Подлец!

21 декември – понеделник.

Велика Плана. Осъмнахме около Парачин. Към 12 ч. пристигнахме във Велика Плана. Към 1 ч. след пладне пристигна тренът на фон Фалкенхайн. С него бяха още началникът на оперативния отдел генерал-майор Тапен и началникът на железниците Г. М. Грюнер. Представяния. Аудиенция при Царя. Обяд в царския вагон.

След обяда Царят конферира с Фалкенхайн, а после поканиха Жекова и мене. Пред пладне Царят поканил Жекова при себе си, но му говорил за Симоне в Кюстендил и за някой католически калугер, който не бил допуснат в Кюстендил! Станаха дискусии относително силата и състава на армиите, насоките им към Солун и пр.

Ние поддържахме:

а) Не можем да се ангажираме в тая акция, ако гърците, уж неутрални, стоят на фланговете ни със своята армия. Тя трябва да бъде демобилизирана или прибрана в Стара Гърция.

б) Ако това гърците не направят, да ги смятаме за противник и да се подготвим да действаме и срещу тях. Върху тази база да се организира операцията.

в) Понеже ние даваме цялата си армия – тя е ангажирана в една или друга посока, – то германците трябва да увеличат своите войски поне още с един корпус. Възможно повече тежка артилерия.

г) Една наша дивизия искаме да оставим свободна в наше разпореждане. Противници имаме от всички страни. Ние сме [...].

Фалкенхайн не се съгласява да увеличи своите войски, като мотивира това с невъзможността за скорото им пренасяне – повече от 45 дни.

Ние изтъкнахме още веднъж важността на тая операция в политическо и военно отношение и настоявахме, че е наложително нейната сериозна подготовка, за да имаме непременно успех.

Реши се засега да се концентрира армията към гръцката граница, а до това време, в зависимост от обстановката, ще се реши какво да правим.

Фалкенхайн е симпатичен човек, предразполага към себе си, но и знае какво иска. Той е обаял Ганчева, който се самооблащава да вярва, че има в ръката си Фалкенхайн. Тъкмо обратното. Ганчев е играчка в ръцете на Фалкенхайна.

Понеже често изобличавам Ганчева в повърхностно схващане на нещата, то съм му станал много неприятен. Недоволен е от факта, че и аз съм привикан на съвещанията. Позволил си даже да каже на фон Масов: „Защо е тука и Жостов?”.

Понеже преговорите ставаха в присъствието на Царя и Престолонаследника, те не бяха свободни. Не можахме всичко да си изкажем.

Аз повдигнах въпроса да има наш офицер в щаба на Макензена, чието мнение да се изслушава преди издаване заповедите за операциите. Германците поискаха да го изтълкуват като военен съвет. Въпреки че им се обясни, те пак не се съгласиха. Тогава решихме нашият щаб и този на Макензена да се съберат на едно място и заповедите да се издават след взаимно споразумение.

Към 9 ч. вечерта треновете си заминаха. Царят отиде в Унгария.

29 декември – вторник, Кюстендил.

Жеков се завърна от обиколката си. Аз направих разходка в дефилето на р. Елешница през село Четирци.

После пладне дойде при мен Тодор Александров. Между многото други неща, съобщи ми, че Министерският съвет не щял да ни отпусне тайния кредит от 500 000 лева. Изглежда, че тяхната продадена тайна полиция се опасява да не открием безчестията й.

Отношенията между Ангел Киселов и майор [Павел] Тасков, деянията на министрите, освобождаването.

Според както е упоменато в дневника за 10 декември, ние осигурихме владението на Дойран и Гевгели и съобщихме за това на министър Радославова, като го молихме да не поема други ангажименти – той и [Георги] Пасаров заявиха официално, че тези градове се отстъпват на Гърция и по понятни причини желателно е това да се държи в тайна. Сега вестниците пишат, че при размяната на частните телеграми между Кайзера и Радославов първият бил казал, че Дойран и Гевгели остават български, и бърза да се похвали Радославов за заслуга, която няма, при всичко че се вреди на отношенията ни с Гърция. Пустата партизанщина!

Издали постановление на Министерския съвет, че имуществото на сръбския „Червен кръст” преминава у нашия. Ние го бяхме обявили за военна плячка. Сега, вероятно, ще трябва последствие да се заплаща. Нямат право да се бъркат в тия работи.

31 декември – четвъртък, Кюстендил.

Тасков донася от София, че софийският комендант отишъл да арестува в хотела Хърст. Нашата тайна полиция в лицата на А. Киселов и Бошнаков забелязала това, съобщила на началника си Георгиев и той на Радославов и последният викал коменданта и му заповядал да не закача Хърст. Нашата тайна полиция в услуга на нашите неприятели! И Радославов знае.

Жеков съобщи за това на Царя; какво е направено?

В работа посрещнахме Новата година.

Бележки

• Дневникът на ген. Константин Жостов е оформен от неговия колега и приятел ген. Сава Савов заедно с неговите спомени през 30-те години като едно цяло, под заглавие „Неща, които се знаят от малцина и са едни от интимните причини за погромите на България”. Съхраняват се в Централния държавен архив във фонда на Димо Казасов (№ 780 к).

• Публ. в Ген. Сава Савов, ген. Константин Жостов, Интимните причини за погромите на България. Подг. за печат Т. Андонов, Ц. Билярски, С., 2000, с. 90-155. Пълният текст на дневника се пази в Централния военен архив във Велико Търново под заглавие „Дневник на началник-щаба на Действуващата армия през Първата световна война”, 144 с. (Ръкопис) и като „Дневник на началник-щаба на Действуващата армия през Първата световна война генерал Константин Антонов Жостов за времето от 1.9.1915 г. до 16.8.1916 г.”, 111 с. (Ръкопис)

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.