Детство

Детство Автор: Александър Вутимски

Още помня оня малък двор
и сред него - бедната къщурка,
що като огромна костенурка
дремеше под ведрия простор.
 
Нощем над зелените поляни
тръгваше бездомната луна.
И липите в лунна светлина
бяха черни, страшни великани.
 
А когато моят благ баща
все не се завръщаше от фронта,
взирах се във сребърните клони
и за него мислех във нощта.
 
Но, уви! - напразно съм го чакал.
Спомням си безцветната луна
и очите на една жена,
с мокър блясък пламнали във мрака...
 
Тия мои някогашни дни!
Тия мои минали години!
Ето, небесата пак са сини,
пак просторът разведрен звъни.
 
Никой днес не чакам да се връща
и тежи ми чистият простор...
Още помня оня малък двор.
Още помня стихналата къща.

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.