Декларация за правата на човека и гражданина

Декларация за правата на човека и гражданина от 26 август 1789 година Автор: неизвестен

Декларацията за правата на човека и гражданина, приета от Националното събрание на Франция през 1789 г.

Представителите на френския народ, като се консултираха в Националното събрание и като считат, че невежеството, забравянето или пренебрегването на правата на човека са единствените причини за обществените нещастия и корупцията на правителството, решиха да изложат в тържествена декларация, неотменните и свещените права на човека, така че тази декларация да служи непрестранно на всички членове на обществото, като постоянно им напомня за техните права и задължения; така действията на законодателната власт ще се съгласуват с политическите институции, които ще я спазват; така исканията на гражданите, основани отсега нататък на прости и безспорни начала, ще се насочат към спазването на конституцията и към всеобщото щастие.

На това основание Националното събрание потвърждава и провъзгласява под закрилата на Върховното същество следните права на човека и гражданина:

I. Хората се раждат и остават свободни и равни по права. Обществените различия могат да служат само на общата полза.

II. Целите на всяко политическо съдружие е осигуряването на всички естествени и неотменни права на човека. Тези права са свободата, собствеността, сигурността и съпротивата срещу насилието .

III. Всеки суверинитет се корени по същество в нацията. Нито орган, нито индивид не може да присвоява власт, която не произхожда от него.

IV. Свободата се състои във възможността да се прави всичко, което не вреди другиму, така че, упражняването на естествените права на човека да има за единствени граници тези, които осигуряват на другите членове на обществото ползването на същите права. Тези граници могат да бъдат определени само от закона.

V. Законът трябва да забранява само деяния, вредни на обществото. Всичко, което не е забранено от закона, не може да бъде възпрепятствано и никой не може да бъде принуден да извърши това, което законът не повелява.

VI. Законът е израз на общата воля. Всички граждани имат правото да участват лично или чрез свои представители при неговото създаването. Той трябва да бъде еднакъв за всички било когато защитава, било когато наказва. Всички граждани, тъй като са равни пред закона, имат еднакъв достъп до всички обществени длъжности и служби, съобразено с техните способности и без друга разлика освен тази, която произтича от техните добродели и дарби.

VII. Никой човек не може да бъде обвинен, задържан, затворен освен в случаите, определени от закона, и според неговите изрични предписания. Тези, които изискват, изпращат, изпълняват или карат да се изпълняват произволни заповеди, трябва да бъдат наказвани; но всеки гражданин, призован или задържан по силата на закона, трябва да се подчини безусловно: той е виновен, ако се съпротивлява.

VIII. Законът може да установява определени и необходими наказания. Никой не може да бъде наказан освен по силата на закон, установен преди нарушението и по установения в закона ред.

IX. Всеки човек се предполага, че е невинен, докато неговата вина не бъда доказана. Ако се сметне за нужно неговото задържане, то всяка строгост, която не е необходима за неговото задържане, се наказва от закона.

X. Никой не може да бъде обезпокояван за своите възгледи, включително религиозни, стига тяхната изява да не нарушава обществения ред, установен от закона.

XI. Свободната размяна на мисли и възгледи е едно от най-ценните права на човека; всеки гражданин следователно може да говори, да пише и да печата свободно, при условие че не злоупотребява с тази свобода в случаите, определени от закона.

XII. Гаранциите за правата на човека и гражданина прави необходима обществената сила; тази сила следователно е създадена в интерес на всички, а не за лична полза на тези, които притежават властта.

XIII. За поддържането на обществената сила и за разходите на администрацията е необходим общ данък; той трябва да бъде равномерно разпределен между всички граждани съобразно техните възможности.

XIV. Всички граждани имат право сами или чрез своите предствавители да установят необходимостта от обществен данък, да го съгласуват свободно, да следят за неговото прилагане и да определят неговия размер, разпределение, изплащане е времетраене.

XV. Общесвото има право да изисква от всеки обществен служител да се отчита за своите административни задължения.

XVI. Обществото, в което не е осигурена гаранция на правата, нито е строго определено разпределението на властите, няма Конституция.

XVII. Тъй като собствеността е неприкосновено и свещено право, никой не може да бъде лишаван от нея, освен в случай на установена в закона обществена необходимост и при условия на справедливо и предварително обезщетение.

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.