Декларация за правата на жената и гражданката

Декларация на правата на жената и гражданката от 1791 г. Автор: Олимпия дьо Гуж

Настоящият български превод е превод от руския превод на френския оригинал. Преводът от френския текст от 18-ти век на съвременен руски език е извършен от Е. Лучинина и В. Успенская.

Декларация за правата на жената и гражданката

Мъже, можете ли да бъдете справедливи? Този въпрос ви се задава от жената. Не можете да й наредите да замълчи. Кажете ми, кой ви е дал правото да унижавате моя пол? Вашата сила? Вашите таланти? Погледнете нашия мъдър Творец, величието на природата, към хармония с която се стремите самите вие, и ако можете, намерете още един пример за такъв деспотизъм. Изучете света на животните, наблюдавайте стихиите, изследвайте растенията и накрая всичките възможни органични форми на съществование и признайте поражението си пред лицето на тези доказателства, които ви предлагам. Опитайте се, ако успеете, да посочите още един случай на подчинение на единия пола пред другия. Такова нещо има само в нашето общество, защото цялата останала природа е устроена напълно хармонично. Тя е образец на вечното сътрудничество между половете.

Само мъжът е издигнал естественото разделение в принцип. Нелеп, сляп, псевдонаучен и деградирал до пълното невежество – в епохата на просвещението и мъдростта! – мъжът иска да заповядва, защото само той е надарен с умствени способности. Дава си вид, че поддържа Революцията, иска равноправие и спира дотам.

Майките, дъщерите, сестрите гражданки изискват правото да бъдат представени в Националното събрание. Предполагайки, че неосведомеността и пренебрегването на правата на жените е коренът на всички проблеми в нашето общество, ние решихме да издигнем тържествена Декларация за естествените, неотменими и свещени права на жените. Декларацията е призвана постоянно да напомня на всички членове на обществото за техните права и задължения, да осигурява законността на всички действия на мъжете и жените и да гарантира нравствеността в обществото. И така, полът, чиято красота и смелост е потвърждавана от мъките на майчинството, признава и заявява в присъствието и под покровителството на Господа Бога следните Права на Жената и Гражданката:

І. Жената е родена свободна и равна по права с мъжа. Социалните различия се обясняват само от изисквания за целесъобразност.

ІІ. Цел на всяко политическо обединение е утвърждаването на естествените и неотменими права на жените и мъжете. Към тях се отнасят свободата, собствеността, сигурността и съпротивата срещу насилието (потисничеството).

ІІІ. Принципът на суверенитета е изначално заложен в идеята за нацията, която представлява съюз между мъжете и жените. Никой и нищо не може да упражнява власт, която не му е дадена от държавата.

VІ. Свободата и справедливостта се заключава във възвръщането на всичко, което принадлежи на другите. Затова единственото ограничение пред реализацията на естествените права на жената е постоянната тирания от страна на мъжа. Това ограничение трябва да бъде обезсилено, както това го изискват законите на природата и на човешкия разум.

V. Законите на природата и на човешкия разум осъждат всички действия, нанасящи вреда на обществото. Нищо, което мъдрите и свещени закони разрешават, не може да бъде забранено, и никой не бива да бъде заставян да прави това, което не е предписано от тези закони.

VІ. Законите трябва да отразяват всеобщата воля; всички граждани – както жените, така и мъжете – трябва лично или чрез своите представители да съдействат за законотворчеството. И мъжете, и жените трябва да бъдат равни пред закона, да имат еднакъв достъп до държавните постове, почести, обществени дейности според способностите и въз основа на талантите и добродетелите си.

VІІ. Нито една жена не е изключение. Нея могат да я обвинят, арестуват и задържат под стража в случаите, указани в закона. Жените се подчиняват на закона наравно с мъжете.

VІІІ. Законът трябва да налага само такива наказания, чиято необходимост е очевидна. Наказанието може да се осъществява само по начина, предписан от закона, приет преди извършването на едно или друго престъпление.

ІX. Ако жената е призната за виновна, то тя трябва да понесе наказанието, определено от закона.

X. Никой не може да бъде наказван за неговите възгледи. Щом жената може да се качва на ешафода, тя може да се качва и на трибуната, при условие, че в нейните изказвания не се съдържат призиви за сваляне на законно установения режим.

XІ. Най-скъпоценно за жените е правото свободно да изразяват своите мисли и мнения. Свободата предполага признаването на децата от техните бащи, затова всяка жена, без да обръща внимание на варварските предразсъдъци, може открито да заяви: "Аз съм майката на твоето дете". Изключение може да се направи само за да се противостои на ограничаването на свободата в случаите, предвидени от закона.

XІІ. Гаранцията за правата на жените и гражданките ще донесе полза за всички; тази гаранция трябва да бъде претворена в живота заради всеобщото благо, а не заради онези, на които е поверено да следят за изпълнението на декларацията.

XІІІ. Приносът на жените и мъжете в обществените дейности, а също и тяхното участие в управлението трябва да бъде еднакъв. Ако жената на равна нога върши тежка работа, то тя трябва да взема участие и в разпределянето на длъжностите, постовете и всички други блага.

XІV. Мъжете и жените имат право да проверяват, лично или чрез своите представители, необходимостта от пожертвования от страна на обществото. Тази точка се отнася за жените само в този случай, ако им се гарантира равна степен на участието в процеса на разпределяне на материалните блага и на управление на обществото, включително и при определяне размера, основанието, процеса и продължителността при събирането на данъците.

XV. Жените, обединили се заедно с мъжете за опростяване на процедурите по събиране на данъците, имат право да изискват отчет за разпределянето на налозите от всеки представител на властта.

XVІ. Нито в едно общество не е възможна конституция, в която да не се гарантират естествените права и да не се утвърждава разделението на властите. Конституцията не е нищо повече от фикция, ако в нейната разработка не са взели участие болшинството от гражданите в страната.

XVІІ. Собствеността принадлежи на двата пола. И за мъжете, и за жените притежаването на собственост е свещено и ненарушимо право. Никой не може да бъде лишен от собственост, защото такива са истинските закони на природата. Единствено възможен случай е само при законно изискване от обществото и то само при условията на предварителна и справедлива компенсация.

ПОСТСКРИПТУМ

Жена, събуди се. Камбаната на разума бие по целия свят. Осъзнай своите права. Огромното царство на природата повече не е обзето от предразсъдъци, фантазии, суеверия и лъжи. Пламъкът на истината разпръсна облаците на глупостта и узурпаторството. Силите на роба се умножиха и той захвърли своите окови. Но, освобождавайки се, той стана несправедлив към близките си. О, жени! Кога ще прозрете? Какво сте получили вие от Революцията? Засилено презрение и все по-очевидно пренебрежение. В продължение на столетия ние сме властвали само над мъжките слабости.

Защо се боите да поискате това, което ви принадлежи според мъдрите закони на природата? Или се боите, че нашите френски законодатели, тези блюстители на закона, живеещи по мерките на отдавна отминали дни, отново ще попитат: "Жени, а вие какво общо имате с нас?" "Всичко!" – ще отговорите вие. Ако продължат да упорстват, не се бойте да използвате силата на разума за борба с необоснованите им претенции за господство, обединявайте се под знамето на философията, употребете цялата си енергия и скоро ще видите как високомерните мъже, предишните услужливи обожатели, ще започнат да споделят с вас даровете на божествената мъдрост. Каквито и преграда да стоят на нашия път, в наша власт е да освободим самите себе си. Трябва само да поискате. Променете статуса си в обществото. И доколкото в момента се обсъжда въпроса за всеобщото образование, нека следим за това дали законодателите няма да подминат въпроса за образованието на жените.

Жените са нанесли повече зло, отколкото са донесли добро. Ограниченията и притворството са станали тяхна съдба. Тази власт, която им е била отнета, е намерила проявление в арсенала на женските хитрости. Те започнали да прибягват до всички видове изкушения и дори и най-целомъдреният не е успял да устои пред тях. Подчинявали им се и мечът, и отровата. Те заповядвали престъпления. Управлението на Франция, например, от векове зависело от тези, с които силните на света прекарвали нощите; нито един държавен проблем не оставал тайна за жените: назначеният в посолствата, в армията, в министерствата, в църквата. В крайна сметка всички мъже в мундир или расо падали жертва пред алчността и амбициозността на жените, които презирали и пред които се прекланяли.

Какво може да се каже в тази противоречива ситуация? Разполагам само с миг, за да изложа своите възгледи, но именно в този миг ще бъде приковано вниманието на нашите потомци. При стария режим всичко беше порочно, беше неправилно. Но да вземем поне отношението към греха – какво се променило днес? Жената трябвало да бъде единствено красива и приятна. Ако притежавала тези качества, можела да се наслаждава на много житейски удоволствия. И ако не се възползвала от тях, това се е считало за странност или за проява на нелепа философия, заставяща жената да презира богатството. Тогава в очите на обществото тя изглеждала като умопобъркана. Най-недостойните получавали уважение чрез богатството; женската комерсиалност станала като своеобразен отрасъл във висшите слоеве на обществото, което вече прекрати своето съществуване. Ако тя остане, революцията ще претърпи поражение.

В новите условя ние никога няма да сме чисти. Но винаги можем да накараме другите да повярват, че за жената е затворен пътят към радостите на живота, ако мъжът я купува, като роб на африканското крайбрежие. Разликата е известна на всички: робът се подчинява на господаря си – ако господарят й подари свободата, без да добави към това материално възнаграждение, то какво ще стане с жената в тази възраст, когато красотата й вече си отива? Тя ще усети цялата сила на общественото порицание, за нея ще бъдат затворени вратите дори на благотворителните организации. За нея ще кажат: "Горката старица, защо не е успяла да се осигури?"

Разумът подсказва други, по-поразителни примери. Младата неопитна жена, съблазнена от любимия мъж, напуска бащиния дом, за да го последва. Неблагодарникът ще я напусне след няколко години, а колкото по-остарява тя, толкова по-чести са неговите измени. Той ще я напусне, дори ако имат съвместни деца. Ако е богат, може да не счете за нужно да осигури своите деца. Той ще се чувства съвършено безнаказан, защото всеки съд би го оправдал. Ако е женен, то всички други ангажименти ще се признаят за незаконни.

Как да противостоим на греха? С помощта на закон за равното разделяне на собствеността между мъжа и жената и за равното им участие в управлението на обществото. Съвършено очевидно е, че наследниците на богатите семейства само ще спечелят от подобен закон. А какво очаква онези, които живеят честно и достойно, но в постоянна нужда? Бедност и позор. Ако момичето не притежава ярък музикален или художествен талант, за нея ще е затворен достъпът до всяко участие в обществения живот, каквито и други способности да притежава. Сега ще се огранича само да ги нахвърлям, но след няколко дена подробно ще изложа своята политическа платформа, допълвайки своето съчинение с необходимите коментари.

Отново се връщам към въпроса за морала. Бракът е могилата на доверието и любовта. Омъжената жена може безсрамно да ражда незаконни деца на мъжа си и да им оставя наследство, което не им принадлежи. Неомъжената жена може само едно: древните нечовешки закони не й позволяват да даде на своето дете името и богатството на техния баща. И никакви нови закони, които да регулират този въпрос, не са били приети. Ако считате за парадоксален и безсмислен моя опит да дам на моя пол право на постоянство, то аз предоставям на мъжете да пожънат плодовете от моето начинание. Но докато чакаме, можем да започнем подготовка по внедряване на всеобщото образование, към завръщане към нравствените устои и към уважението на института на брака.

* * * * *

ФОРМА НА ОБЩЕСТВЕН ДОГОВОР МЕЖДУ МЪЖА И ЖЕНАТА

Ние, .... и ...., по собствено желание, се обвързваме един с друг до края на нашия живот и до края на нашите чувства и приемаме следните условия: имаме намерение да направим своето си състояние общо, оставяйки след себе си правото на нашите деца и тези, към които изпитваме привързаност, да го поделят по свое усмотрение. Ние признаваме, че нашата собственост принадлежи на нашите деца, независимо от това кой е истинският им баща или майка, и всичко деца имат равно право на нашата фамилия. По този начин, в случай на развод ние сме задължени да разделим нашето имущество и да определим тази част, която по закон се полага на децата ни. В случай на идеален съюз този, които си отиде първи от този свят, ще остави своята част от собствеността в полза на децата, ако е бездетен, то съпругът или съпругата ще получи делът на споминалия се, ако разбира се той не е бил завещан в полза на някой друг.

* * * * *

Аз предлагам именно такава форма на брачен договор. Мога само да си представя как ще надигнат глас срещу нея лицемерите, фанатиците, духовенството и тем подобни. Много малко ще разберат, че само по такъв начин може да се достигне до хармония в обществото. Ще се постарая да приведа и няколко примера. Богатият бездетен епикуреец счита за приемливо за себе си да посещава семейството на бедния си съсед и да му увеличава числеността на семейството. Ако има закон, който да позволява на жената на бедния да даде детето си в богатото семейство, обществото само ще спечели от това, а нравствеността ще нарасне. Може би този закон ще способства за запазване на собствеността и ще предпази някого от приютите за бедняци. Може би тогава лъжефилософите ще престанат да говорят срещу естествените закони на нравствеността, а може би просто ще се изгубят в купа си от цитати.

Освен това бих искала да има закон, защитаващ вдовиците и младите жени, измамени от лъжливите обещания на мъжете, към които са изпитвали привързаност. Бих искала този закон да заставя такива мъже удържат дадените от тях обещания или поне да плащат глоба, съизмерима с размера на техните състояния. Също така бих искала този закон да бъде суров и към жените, имащи наглостта да търсят защитата на закона, който самите те са нарушили, при условие, че се представят налични доказателства за техните престъпления.

В същото време, както писах в книгата си "Простото човешко щастие" (1788) , тези проститутки трябва да бъдат разселени в специални квартали. Не проститутките сами по себе си способстват за падението на нравите, а "приличните" жени в обществото. Защото последните могат сами да се променят, помагайки по този начин на падналите в обществото. Тази сестринска връзка отначало може да предизвика известен безпорядък, но последствието от нейния резултат ще е пълна хармония.

Предлагам сигурен начин за спасение на женските души. На жените трябва да се разреши да се занимават с мъжки занятия. Ако мъжете продължат да упорстват и да считат този път за неефективен, то трябва да бъдат задължени да делят своята собственост със законната си жена. Предразсъдъците ще изчезнат, нравите ще станат по-чисти, природата отново ще встъпи в своите права. Добавете към това и отмяната на безбрачието сред свещениците и укрепването на кралската власт, и тогава във Франция редът ще бъде гарантиран.

Крайно необходимо е да се спомене за закон, защитаващ цветнокожото население в нашите колонии. Сред нас все още има хора, които са останали глухи за идеите на хуманизма и разума. Не е трудно да се забележат подобни смутители на спокойствието. Такива има дори сред депутатите от Националното събрание. Те разпалват огъня в Европа с надежда той да се пренесе и в Америка. Колонистите претендират за господство над хора, за които те са братя и бащи. Отхвърляйки законите на природата, те искат да оправдаят своето на право на господство с цвета на своята кожа. Тези нечовеци казват: "Може нашата кръв да тече в техните жили, но ние ще я пролеем, ако е необходимо, за да удовлетворим своите амбиции". Ето така бащите презират своите деца. Те са глухи за гласа на кръвта. Те се опитват да решат проблемите на Европа, започвайки кръвопролитие в Америка.

Понякога изглежда сякаш Господ Бог е измислил свободата, но не за човешкото общество. Само законът има право да ограничи свободата, но законът трябва да е еднакъв за всички. Националното събрание трябва да бъде свободно в решенията си, но да не излиза от рамките на закона. Нека свободата управлява Франция и да пази нашата страна от нови беди, които биха могли да бъдат и по-страшни от старите. Смятам, че първата ни работа е да помирим законодателния и изпълнителния клон на властта, защото изглежда, че едната е безсилна, а другата безпомощна, а това може да доведе Франция до крах. Мисля, че тези два клона, като мъжа и жената, трябва да се обединят и да работят за общото благо.

Източник

• Олимпия Де Гуж «Декларация прав женщины и гражданки», опубликовано на сайте 18.03.2011

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.