Даваш ли, даваш, Балканджи Йово

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово
Автор: Пенчо Славейков

Даваш ли, даваш балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра!
Отсякоха му и двете ръце,
та пак го питат и го разпитват:
- Даваш ли, даваш балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
- Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра!
Отсякоха му и двете нозе ,
та пак го питат и го разпитват:
- Даваш ли, даваш балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
- Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра!
Избодоха му и двете очи
и не го пита, нито разпитват,
току си зеха хубава Яна,
та я качиха на бърза коня
да я откарат долу в полето,
долу в полето, татарско село.
Яна Йовану тихом говори:
-Остани сбогом, брате Йоване!
-Хайде със здраве, хубава Яно!
Очи си немам аз да те видя,
ръце си немам да те прегърна,
нозе си немам да те изпратя.

Море, даваш, Никола
Автор: неизвестен

- Море, даваш, Никола,
хубава Яна на турцка вера?
- Море глава си давам, войвода,
Яна не давам на турцка вера.
Та му отсекоха едната ръка,
море, та па го питат и го распитат:
- Море, даваш, Никола,
хубава Яна на турцка вера?
- Глава си давам, войвода,
Яна не давам на турцка вера.
Отсекоха му и другата ръка,
море, та па го питат и го распитат:
- Море, даваш, Никола,
хубава Яна на турцка вера?
- Море, глава си давам, войвода,
Яна не давам на турцка вера.
Море, отсекоха му едната нога,
море, та па го питат и го распитат:
- Море, даваш, Никола,
хубава Яна на турцка вера?
- Море, глава си давам, войвода,
Яна не давам на турцка вера.
Море, отсекоха му и другата нога,
море, та па го питат и го распитат:
- Море, даваш, Никола,
хуава Яна на турцка вера?
- Море, глава си давам, войвода,
Яна си не давам на турцка вера.
Те му искараха едното око,
море, та па го питат и го распитат:
- Море, даваш, Никола,
хубава Яна на турцка вера?
- Море глава си давам, войвода,
Яна си не дам на турцка вера.
Та му искараха и другото око,
море та па го питат и го распитат:
- Море, даваш, Никола,
хубава Яна на турцка вера?
- Глава си давам, войвода,
Яна не давам на турцка вера.
Та го юзеха хубава Яна,
та го качиха на ройна коня.
Море, Яна му вели, вели, говори:
- Остани сбогом, брат ми Никола!
- Айде сос здравие, хубава Яно!
Ноге си немам, да те испрата,
ръке си немам, да те пригърна,
очи си немам, яз да те вида.

Обществено достояние Това произведение представлява фолклорна творба и като такава e обществено достояние съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за авторското право и сродните му права на Република България.