Градът в морето (Едгар Алън По)
| Градът в морето Автор: Едгар Алън По |
| „Градът в морето“ (The City in the Sea) е публикувана за първи път в "Poems by Edgar A. Poe" през 1831 г. [1] |
О, виж: Смъртта издигна трон
Там в странен град, под небосклон
На запад в мрака скрит далек,
Дето зли и добри, дето твар и човек
Упокой са приели навек! —
Там храмове, дворци и кули,
Разядени от векове,
Ни дъжд, ни буря ги не брули —
Там дремят мъртви ветрове; —
А под небето без звезди
Разстилат морна глад води.
Звезда не милва с поглед свят
Нощта безкрайна в тоя град —
Само лъч на червено от кърви море
Над дворците ту пламва, ту мре,
И, разискрен лети, без да спре,
Над храм, над купол, над стени,
Над Вавилонски твърдини,
С беседки, мъртви в памятта,
Що спят под каменни цветя, —
Над трон, над чертози, де гибел грози,
Де изплитат гирлянда, която пълзи,
Теменуги, бръшлян и лози.
Там под небето без звезди
Разстилат морна глад води,
И сякаш сграда, кула, храм —
Със свойте сенки слени там, —
Увисват вмиг в безкрайността,
А върху тях от черна твърд
Поглежда исполинска смърт.
Ту гроб, ту храм от древни дни
Откройват мъртви дълбини,
Но ни брилянти, що безспир
Горят в очите на кумир,
Ни мъртавци във скъп саван
Съня им не пробуждат там —
Ни трепет бръчки е чертал
Над таз пустиня от кристал —
Нито знак от вълна, че бесней или мре
Нейде буря в съседно море —
Нито — трепет, че вихър би нявга повял
Над подобно море от кристал.
И вмиг там трепет се яви! —
Дълга[1] обширен кръг изви! —
И сякаш кула, сграда, храм
Потъна — рухна — грохна там,
А всеки техен върх в нощта
Остави в свода празнота —
Всеки кръг от вълна стана кървав тогас,
И по-слаб и по-блед всеки час, —
А когато сред вопли от друг някой свят
От основи там грохне загадъчний град,
Сам Адът, прав от своя трон,
Ще го посрещне със поклон.
Превод: Г. Михайлов, 1920 г.
Бележки[редактиране]
- ↑ Вълнà (тур.)
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |