Гост на България

Гост на България Автор: Димитър Подвързачов

– Бонжур! Добре дошъл! Отдека?

– От София далека!

– Но по какъв случай?

– Бях на конгреса за правата на човека.

– Що има ново-вехто в онзи край?

– Условията идеални!

Вред посрещачи мили,

цветя, банкети и автомобили…

Държах три сказки музикални…

– А друго нещо, тъй, по-важно?

– И там е времето тъй влажно,

но климатът все пак

е благ.

Така и хората – гостолюбиви,

засмени, приветливи,

живеят весело, студентски,

а някои дори говорят френски.

Видях окичени салони,

чух речи и приех поклони…

И там си ходят с панталони,

като у нази всичките мъже.

По влаковете само пише БДЖ.

Локомотивът кат у нас пищи.

А кухнята им – нашата почти.

Държах пространна сказка за Бетховен

и за човечното у компониста –

слушателите бяха повече от триста.

– Но казват – там живее цял народ, отровен

от безчовечното на нашата антанта,

която го притиска и дои

чрез договора от Ньойи –

и цял народ живее в ад, като у Данта?

Туй нещо не видя ли ти у тях?

– Нима така? Виж, туй пък не видях!

Така Иван Андреич, баснописец мил,

със свойта мисъл честна,

би преработил баснята известна

за онзи любопитен, който посетил

веднаж зоологически музей

и уверявал своите другари,

че видял чудеса – е-хей! –

какви мухички, бръмбари, комари, –

чак да ти зайде свят!

– А слона там видя ли, брат? –

да го попита някой се досетил.

– Но той нима е там? Ну, братец, виноват;

Слона-то я и не приметил!

Източник

• Димитър Подвързачов: Басни на сайта на Znam.bg

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.