Гост на България

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гост на България
Автор: Димитър Подвързачов


– Бонжур! Добре дошъл! Отдека?
– От София далека!
– Но по какъв случай?
– Бях на конгреса за правата на човека.
– Що има ново-вехто в онзи край?
– Условията идеални!
Вред посрещачи мили,
цветя, банкети и автомобили…
Държах три сказки музикални…
– А друго нещо, тъй, по-важно?
– И там е времето тъй влажно,
но климатът все пак
е благ.
Така и хората – гостолюбиви,
засмени, приветливи,
живеят весело, студентски,
а някои дори говорят френски.
Видях окичени салони,
чух речи и приех поклони…
И там си ходят с панталони,
като у нази всичките мъже.
По влаковете само пише БДЖ.
Локомотивът кат у нас пищи.
А кухнята им – нашата почти.
Държах пространна сказка за Бетховен
и за човечното у компониста –
слушателите бяха повече от триста.
– Но казват – там живее цял народ, отровен
от безчовечното на нашата антанта,
която го притиска и дои
чрез договора от Ньойи –
и цял народ живее в ад, като у Данта?
Туй нещо не видя ли ти у тях?
– Нима така? Виж, туй пък не видях!


Така Иван Андреич, баснописец мил,
със свойта мисъл честна,
би преработил баснята известна
за онзи любопитен, който посетил
веднаж зоологически музей
и уверявал своите другари,
че видял чудеса – е-хей! –
какви мухички, бръмбари, комари, –
чак да ти зайде свят!
– А слона там видя ли, брат? –
да го попита някой се досетил.
– Но той нима е там? Ну, братец, виноват;
Слона-то я и не приметил!


Източник


Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и страните с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.