Глас
Глас Автор: Райко Жинзифов |
Далеч от бащина, далеч от роднини,
Не в чужда за мене земя,
В поляни кичести, зелени долини,
Самичак в планина шетам я.
Я ся расхождам, но на душа ми тежко
И едни мисли мене борат,
И мене стават то студено, то жежко,
И чувства то гаснат, то горат.
Я искам сенка, я искам прохлада,
Душевна я искам тишина,
Че клето ми сърдце доста вече страда,
И ся нагледа всекаква злина:
Коварство сос бедност, сос гордост лукавство,
Сон мъртов, глупава простота,
Любов на слова, и слога без братство,
И хитрост, лъжлива доброта.
„Безумец, безумец душа ти леница,-
Я чух невиден и таен глас -
Спреги плуг за заборавената нива,
Че близка ет доба, близок ет час.
Стани, земи остен в ръце, работай
Ти ден и нощ, сос пот,
Изтреби търнье, изчисти троскот, изорай
Безплодна нива да дадит плод.
Стани, безумец сос молитва гореща
Ти клетва дай, стори си кърст,
Стани ти, иди напред, иди на среща,
Но бой ся, бой ся, Божи пърст“.
- Готов сум, ся кълнам, да изорам нива.
Кажи кой си ти, невиден глас?
„Чуй! - загърме, глас ся одзива -
Я сум Божи гнев, народен глас!“
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко. |