Втори допълнителен протокол към Женевските конвенции от 1949 година (1977)

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето

ВТОРИ ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ КЪМ ЖЕНЕВСКИТЕ КОНВЕНЦИИ ОТ 12 АВГУСТ 1949 ГОДИНА ОТНОСНО ЗАЩИТАТА НА ЖЕРТВИТЕ НА ВЪОРЪЖЕНИ КОНФЛИКТИ С НЕМЕЖДУНАРОДЕН ХАРАКТЕР (8 ЮНИ 1977 ГОДИНА)

(превод)[1]

Съдържание

Преамбюл[редактиране]

Високодоговарящите страни,

Напомняйки, че хуманитарните принципи, изложени в член 3, общ за Женевските конвенции от 12 август 1949 година са в основата на уважението на човешката личност в случай на въоръжен конфликт, който няма международен характер,

Напомняйки по-нататък, че международните документи, отнасящи се до правата на човека, предоставят основна защита на човешката личност,

Подчертавайки необходимостта от осигуряване на по-добра защита на жертвите на тези въоръжени конфликти,

Напомняйки, че в случаи, непредвидени от действащото законодателство, човешката личност остава под закрилата на хуманността и на повелите на общественото съзнание,

Се споразумяха за следното:

ЧАСТ I ОБЛАСТ НА ПРИЛАГАНЕ НА ТОЗИ ПРОТОКОЛ[редактиране]

Член 1 Материална област на прилагане[редактиране]

1. Този протокол, който развива и допълва член 3, общ за Женевските конвенции от 12 август 1949 година, без да изменя съществуващите условия за прилагане, ще се прилага при всички въоръжени конфликти, които не попадат под действието на член 1 на Допълнителния протокол към Женевските конвенции от 12 август 1949 година относно защитата на жертвите на международни въоръжени конфликти (Протокол I ) и протичат на територията на високодоговаряща страна между нейните въоръжени сили и отцепнически въоръжени сили или други организирани въоръжени групи, които под отговорно командване осъществяват върху част от нейната територия такъв контрол, който им дава възможност да извършват непрекъснати и съгласувани военни операции и да прилагат този протокол.

2. Този протокол няма да се прилага при случаи на вътрешни нарушения на реда и напрежения, като размирици, изолирани или спорадични актове на насилие и други действия от подобен характер, тъй като те не са въоръжени конфликти.

Член 2 Област на прилагане по отношение на лицата[редактиране]

1. Този протокол ще се прилага без каквито и да е неблагоприятни различия, основани на раса, цвят на кожата, пол, език, религия или вяра, политически или други възгледи, национален или социален произход, богатство, рождение или друг статут или други подобни критерии (назовани по-нататък „неблагоприятни различия”) спрямо всички лица, засегнати от въоръжен конфликт, както е определен в член 1.

2. При приключване на въоръжения конфликт всички лица, които са били лишени от свобода или чиято свобода е била ограничена по причини, свързани с такъв конфликт, ще се ползват от закрилата на член 5 и 6 до края на такова лишаване от свобода или ограничаване на свободата.

Член 3 Ненамеса[редактиране]

1. Нищо в този протокол няма да бъде тълкувано като засягащо суверенитета на дадена държава или отговорността на правителството с всички законни средства да поддържа или възстановява закона и реда в държавата, или да защитава националното единство и териториалната цялост на държавата.

2. Нищо в този протокол няма да бъде тълкувано като оправдание за пряка или косвена намеса по каквато и да е причина във въоръжен конфликт или във вътрешните работи на високодоговарящата страна, на чиято територия той се води.

ЧАСТ II ХУМАННО ТРЕТИРАНЕ[редактиране]

Член 4 Основни гаранции[редактиране]

1. Всички лица, които не вземат участие или които са спрели да участват във въоръжени действия, независимо дали тяхната свобода е била или не е била ограничена, имат право да бъдат зачитани по отношение на тяхната личност, чест и убеждения и религиозни обреди. При всички обстоятелства те ще бъдат третирани хуманно без никакви неблагоприятни различия. Забранено е да се издава заповед никой да не бъде оставян жив.

2. Без да се нарушават общите положения на казаното по-горе, следните действия по отношение на лицата, посочени в т. 1, са и ще останат забранени по всяко време и навсякъде:

а) посегателство на живота, здравето и физическото или психическото състояние на лицата, и по-точно убиване, както и жестоко третиране като изтезание, осакатяване или каквато и да е друга форма на телесно наказание;

б) колективни наказания;

в) вземане на заложници;

г) терористични действия;

д) поругаване на човешкото достойнство, по-специално унизително и оскърбително третиране, изнасилване, принуждаване към проституция и всяка друга форма на непристойно посегателство;

е) робство и търговия с роби във всичките им форми;

ж) грабеж;

з) заплахи, че ще бъде извършено някое от горепосочените действия.

3. На децата ще се осигуряват необходимите грижи и помощ, а именно:

а) те ще получават образование, включително религиозно и нравствено възпитание, в съответствие с желанието на техните родители или – при отсъствие на родители – на лицата, които носят отговорността за тях;

б) ще бъдат взети всички необходими мерки, за да се улесни събирането на временно разделени семейства;

в) децата, които не са навършили петнадесет годишна възраст, няма да бъдат наемани във въоръжените сили или група и няма да им бъде позволявано да вземат участие във военни действия;

г) специална закрила, осигурявана от този член за децата, които не са навършили петнадесетгодишна възраст, ще остане приложима по отношение на тях, ако те вземат пряко участие във военни действия независимо от разпоредбите на подточка (в) и бъдат пленени.

д) ще бъдат взети мерки, ако е необходимо и когато е възможно, със съгласието на техните родители или лицата, които по закон или обичай са пряко отговорни за тях, децата да бъдат временно изведени от района, в който се водят военни действия, в по-безопасен район в страната и да се осигури те да бъдат придружавани от лица, отговорни за тяхната сигурност и добруване.

Член 5 Лица, чиято свобода е била ограничена[редактиране]

1. В допълнение към разпоредбите на член 4 по отношение на лица, лишени от свобода по причини, свързани с въоръжен конфликт, независимо дали са интернирани или задържани, ще се съблюдават следните разпоредби:

а) ранените и болните ще бъдат третирани в съответствие с член 7;

б) за лицата, посочени в тази точка, в същата степен, както и за местното гражданско население ще се осигурява храна и питейна вода и ще им се обезпечават гаранции по отношение на здравето и хигиената и закрила срещу суровите климатични условия и опасностите от въоръжения конфликт;

в) ще им се позволява да получават индивидуални или колективни помощи;

г) ще им бъде разрешено да практикуват своята религия и, ако има молба за това и подходящо, да получат духовна подкрепа от лица като свещеници, изпълняващи своите религиозни функции;

д) ако бъдат накарани да работят, ще им бъдат осигурени работни условия и защита, подобни на тези, осигурявани за местното гражданско население.

2. Лицата, които отговарят за интернирането или задържането на лицата, посочени в т.1, също така – в рамките на своите възможности – ще съблюдават по отношение на тези лица следните разпоредби:

а) освен когато мъже и жени от едно семейство са настанено заедно, жените ще бъдат държани в помещения, отделни от помещенията на мъжете, и ще бъдат под пряк надзор на жени;

б) ще им бъде позволено да изпращат и получават писма и картички, чийто брой може да бъде ограничен от компетентните власти, ако последните сметнат това за необходимо;

в) местата за интерниране и задържане няма да бъдат разполагани близо до зоната на боя. Лицата, посочени в т.1, ще бъдат евакуирани, когато местата, където са интернирани или задържани, станат практически изложени на опасност, произтичаща от въоръжения конфликт, ако тяхната евакуация може да бъде осъществена при подходящи условия за сигурност;

г) те ще ползват от правото на медицинско обслужване;

д) тяхното физическо или умствено здраве и неприкосновеността им няма да бъдат застрашавани от каквото и да е неоправдано действие или пропуск. В съответствие с това е забранено лицата, посочени в този член, да бъдат подлагани на каквато и да е медицинска процедура, която не се изисква от здравословното състояние на съответното лице и не е в съответствие с общоприетите медицински стандарти, прилагани при подобни медицински обстоятелства спрямо лицата, които са на свобода.

3. Лица, които не са посочени в т.1 , но чиято свобода е била ограничена по някакъв начин по причини, свързани с въоръжения конфликт, ще бъдат третирани хуманно в съответствие с член 4 и точки 1 (а), (в) и (г) и 2 (б) на този член.

4. Ако бъде решено да бъдат освободени лица, лишени от свобода, тези, които са взели това решение, ще предприемат необходимите мерки, за да осигурят тяхната безопасност.

Член 6 Наказателно преследване[редактиране]

1. Този член се прилага по отношение на преследването и наказанието за престъпления, свързани с въоръжения конфликт.

2. Няма да бъде издавано никакво съдебно решение и няма да бъде изпълнявано никакво съдебно наказание по отношение на лица, признати за виновни за правонарушение, освен въз основа на присъда, произнесена от съд, предлагащ необходимите гаранции за независимост и безпристрастност. А именно:

а) процедурата ще осигури на обвиняемия да бъде информиран без забавяне за подробностите по правонарушението, в което е обвинен, и да му бъдат осигурени преди и по време на съдебното заседание всички необходими права и средства за защита;

б) никой няма да бъде осъждан за правонарушение освен въз основа на лична наказателна отговорност;

в) никой няма да бъде признават за виновен в каквото и да е престъпление поради каквото и да е действие или пропуск, което според закона не е съставлявало престъпление по времето, когато е извършено; ако след извършване на правонарушението законът е предвидил налагането на по-леко наказание, нарушителят ще се възползва от него;

г) всеки, който е обвинен в правонарушение, се смята за невинен, докато неговата вина не бъде доказана според закона;

д) всеки, който е обвинен в правонарушение, ще има правото да бъде съден в негово присъствие;

е) никой няма да бъде задължаван да свидетелства срещу себе си или да се признава за виновен.

3. При произнасяне на присъдата на осъдения трябва да бъде съобщено за правото му на обжалване по съдебен или по друг ред и за сроковете, в които той може да се възползва от това свое право-

4. Смъртно наказание няма да бъде произнасяно по отношение на лица, които не са навършили осемнадесет години по време на правонарушението, и няма да бъде изпълнявано по отношение на бременни или майки на малолетни деца.

5. При приключване на военните действия властите ще се стремят да дадат възможно най-широка амнистия на лицата, които са участвали във въоръжения конфликт, или за онези, които са лишени от свобода по причини, свързани с въоръжения конфликт, независимо дали са интернирани или задържани.

ЧАСТ III РАНЕНИ, БОЛНИ И ПРЕТЪРПЕЛИ КОРАБОКРУШЕНИЕ[редактиране]

Член 7 Закрила и грижи[редактиране]

1. Всички ранени, болни и претърпели корабокрушение – независимо дали са участвали или не във въоръжения конфликт – ще бъдат зачитани и закриляни.

2. При всички обстоятелства те ще бъдат третирани хуманно и ще получават във възможно най-голяма степен и без забавяне медицинските грижи и помощ, които тяхното състояние изисква. Между тях няма да има различия по други съображения освен медицински такива.

Член 8 Издирване[редактиране]

Когато обстоятелствата позволяват, и особено след сражение, ще бъдат вземани без забавяне всички необходими мерки, за да се издирят и приберат ранените, болните и претърпелите корабокрушение, да бъдат предпазени от ограбване и лошо третиране, да се осигурят подходящи за тях грижи, да се издирят мъртвите, да се предотврати ограбването им и да бъдат погребани по подобаващ начин.

Член 9 Закрила на санитарния и духовния персонал[редактиране]

1. Санитарният и духовният персонал ще бъде зачитан и закрилян и ще му бъде оказвана всякаква възможна помощ за изпълнение на неговите задължения. Членовете на този персонал няма да бъдат задължавани да изпълняват задачи, които са несъвместими с тяхната хуманитарна мисия.

2. При изпълнение на своите задължения от членовете на санитарния персонал не може да се изисква да дават предимство на когото и да е било по други съображения освен медицински такива.

Член 10 Обща закрила на санитарната дейност[редактиране]

1. При никакви обстоятелства никое лице няма да бъде наказвано за извършване на санитарни действия, съвместими с медицинската етика, независимо от това в интерес на кого ги е извършило.

2. Лицата, заети със санитарна дейност, няма да бъдат задължавани да извършват действия или работа, противоречаща на нормите на медицинската етика или на други норми, предвидени в интерес на ранените и болните или в този протокол, или да се въздържат да извършват действия, изисквани от тях.

3. Като се има предвид и националното законодателство, професионалните задължения на лицата, заети със санитарна дейност, по отношение на информацията, която те биха могли да получат от ранените и болните, за които се грижат, ще бъдат зачитани.

4. Като се има предвид националното законодателство, никое лице, заето със санитарни действия, не може да бъде наказвано по какъвто и да е начин поради това, че е отказало да предостави информация относно ранените и болните, за които се грижи или се е грижило.

Член 11 Закрила на санитарните формирования и транспортни средства[редактиране]

1. Санитарните формирования и транспортни средства ще бъдат зачитани и закриляни и няма да бъдат обект на нападение.

2. Закрилата, на която имат право санитарните формирования и транспортни средства, няма да бъде прекратявана, освен ако те бъдат използвани – извън техните хуманитарни функции – за извършване на враждебни действия. Но предоставената закрила може да бъде прекратена само след като е направено предупреждение, установяващо, когато това е подходящо, разумен срок, и след като такова предупреждение не е било взето предвид.

Член 12 Отличителни белези[редактиране]

Под ръководството на заинтересованите власти отличителната емблема на Червения кръст, Червения полумесец и Червения лъв и слънце на бял фон ще бъде носена от санитарния и духовния персонал и ще бъда поставена на санитарните формирования и санитарните транспортни средства. Тя ще бъде зачитана при всички обстоятелства. Тя трябва да се използва само по предназначение.

ЧАСТ VI ГРАЖДАНСКО НАСЕЛЕНИЕ[редактиране]

Член 13 Закрила на гражданското население[редактиране]

1. Гражданското население и отделните граждански лица ще се ползват от общата закрила против опасности, произтичащи от военни операции. За да се осъществи тази закрила, по-долу посочените норми ще бъдат спазвани при всички обстоятелства.

2. Гражданското население, както и отделните граждански лица няма да бъдат обект на нападение. Забраняват се актовете на заплаха от насилие, чиято основна цел е да тероризират гражданското население.

3. Гражданските лица ще се ползват от закрилата, предоставяна от тази част, освен ако и докато вземат пряко участие във военни действия. Член 14 Закрила на обекти, необходими за оцеляването на гражданското население

Използването на глада всред гражданското население като метод за водене на военни действия се забранява. Поради това се забранява за тази цел да бъдат нападани, разрушавани, премествани или правени негодни за употреба обекти, необходими за оцеляването на гражданското население, като хранителни продукти, селскостопански райони за производство на хранителни продукти, реколти, животни, инсталации и запаси от питейна вода и напоителни съоръжения.

Член 15 Закрила на съоръжения и инсталации, съдържащи опасни сили[редактиране]

Съоръжения и инсталации, съдържащи опасни сили, а именно, язовири, бентове и атомни електроцентрали, няма да бъдат обект на нападения дори когато те представляват военни цели, ако такова нападение може да причини освобождаването на опасни сили и произтичащи от това тежки загуби всред гражданското население.

Член 16 Закрила на културни обекти и места за култова дейност[редактиране]

Без да се нарушават разпоредбите на Хагската конвенция за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт от 14 май 1954 година[2], се забранява да се извършват каквито и да е враждебни действия, насочени срещу исторически паметници, произведения на изкуството или места за култова дейност, които представляват духовно наследство на народите, и да се използват в подкрепа на военни усилия.

Член 17 Забрана за принудително преместване на граждански лица[редактиране]

1. Няма да се издават заповеди за преместване на гражданското население по причини, свързани с конфликта, освен ако това е необходимо за сигурността на съответните граждански лица или по повелителни военни причини. Ако такова преместване трябва да бъде извършено, ще бъдат взети всички възможни мерки за приемането на гражданското население при задоволителни условия по отношение на подслон, хигиена, здраве, безопасност и хранене.

2. Гражданските лица няма да бъдат заставяни да напуснат своята собствена територия по причини, свързани с конфликта.

Член 18 Дружества за оказване на помощ и действия за оказване на помощ[редактиране]

1. Дружествата за оказване на помощ, намиращи се на територията на високодоговаряща страна, като организации на Червения кръст (Червения полумесец и Червения лъв и слънце) могат да предложат своите услуги за изпълнението на традиционните си функции по отношение на жертвите на въоръжения конфликт. Гражданското население може дори по собствена инициатива да предложи да събира и да се грижи за ранените, болните и претърпелите корабокрушение.

2. Ако гражданското население изпитва прекомерни лишения поради липса на запаси, необходими за неговото оцеляване, като хранителни продукти и медикаменти, със съгласието на заинтересованата високодоговаряща страна ще бъдат предприети действия за оказване на помощ, които имат изключително хуманитарен характер и се провеждат без никакво неблагоприятно различие.

ЧАСТ V ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ[редактиране]

Член 19 Разпространение[редактиране]

Този протокол ще бъде разпространен колкото е възможно по-широко.

Член 20 Подписване[редактиране]

Този протокол ще бъде открит за подписване от страните по конвенциите шест месеца след подписването на заключителния акт и ще остане открит за подписване в продължение на дванадесет месеца.

Член 21 Ратификация[редактиране]

Този протокол ще бъде ратифициран във възможно най-кратък срок. Ратификационните документи ще бъдат депозирани при Швейцарския федерален съвет, който е депозитар на конвенциите.

Член 22 Присъединяване[редактиране]

Този протокол ще бъде открит за присъединяване за всяка страна по конвенциите, която не го е подписала. Документите за присъединяване ще бъдат депозирани при депозитаря.

Член 23 Влизане в сила[редактиране]

1. Този протокол ще влезе в сила шест месеца след депозирането на два ратификационни документа или документа за присъединяване.

2. За всяка страна по конвенциите, която ратифицира този протокол или се присъедини към него впоследствие, той ще влезе в сила шест месеца след депозирането от тази страна на нейния ратификационен документ или документ за присъединяване.

Член 24 Поправки[редактиране]

1. Всяка високодоговаряща страна може да предложи поправки към този протокол. Текстът на всяка предложена поправка ще бъде съобщаван на депозитаря, който ще реши – след консултации с всички високодоговарящи страни и с Международния комитет на Червения кръст, дали трябва да свика конференция за разглеждане на предложената поправка.

2. Депозитарят ще покани на тази конференция всички високодоговарящи страни, както и страните по конвенциите – независимо дали са подписали или не този протокол.

Член 25 Денонсиране[редактиране]

1. В случай, че някоя високодоговаряща страна денонсира този протокол, денонсирането ще влезе в сила една година след получаването на документа за денонсиране. Но ако при изтичането на тази година денонсиращата страна участва в ситуация, посочена в член 1, денонсирането няма да влезе в сила преди края на въоръжения конфликт или окупацията и – във всеки случай – докато не са приключили операциите, свързани с окончателното освобождаване, репатриране или установяване на лицата, които са под закрилата на конвенциите и на този протокол.

2. Денонсирането трябва да бъде нотифицирано писмено на депозитаря, който ще уведоми за това всички високодоговарящи страни.

Член 26 Нотификация[редактиране]

Депозитарят ще съобщава на всички високодоговарящи страни, както и на страните по конвенциите – независимо дали са подписали или не този протокол, за:

а) подписването на този протокол и депозирането на ратификационните документи и документите за присъединяване в съответствие с член 21 и 22;

б) датата на влизане в сила на този протокол в съответствие с член 23;

в) съобщения и декларации, получени в съответствие с член 24.

Член 27 Регистрация[редактиране]

1. След влизането му в сила този протокол ще бъде изпратен на депозитаря в Секретариата на ООН за регистрация и публикуване в съответствие с член 102 от Устава на ООН.

2. Депозитарят също така ще съобщава на Секретариата на ООН за всички ратификации, присъединявания и денонсирания, получени от него по отношение на този протокол.

Член 28 Автентични текстове[редактиране]

Оригиналът на този протокол, чиито текстове на арабски, китайски, английски, френски, руски и испански език имат еднаква сила, ще бъде депозиран при депозитаря, който ще изпрати заверени преписи от него на всички страни по конвенциите.


Бележки[редактиране]

  1. Protocole additionnel aux Conventions de Genève du 12 août 1949 relatif à la protection des victimes des conflits armés non internationaux (Protocole II), 8 juin 1977. Protocol Additional to the Geneva Conventions of 12 August 1949, and relating to the Protection of Victims of Non-International Armed Conflicts (Protocol II), 8 June 1977. Виж Емилия Янева (1990), Женевските конвенции от 12 август 1949 г.; Допълнителните протоколи от 1977 г., София: Медицина и физкултура, с.353-364. Народна Република България подписва Протокола на 11 декември 1978 година и го ратифицира с Указ № 1586 на Държавния съвет от 4 август 1989 година. ДВ, бр. 62 от 1989 г. В сила за България от 26 март 1990 г. Протоколът е обнародван в Държавен вестник брой 30 от 1 април 2014 г.
  2. Convention for the Protection of Cultural Property in the Event of Armed Conflict. The Hague, 14 May 1954. UNTS volume 249 България се присъединява към конвенцията на 7 август 1956 година.