Всички народи ще изпроводят на виенската изложба по някое чудо

Всички народи ще изпроводят на виенската изложба по някое чудо Автор: Христо Ботев

в. „Независимост“, г. III, брой 29 от 7 април 1873 г.

Почти сичките народи и народности ще да изпроводят на виенската изложба по някое чудо, защото от тая изложба зависи щастието и нещастието на тая или оная народност. Така например, ако турската „размазанхалвасъ“ и „миридитската боза“ се харесат на графа Андрашия, то турската империя ще да продължи своето съществуване, а миридитите ще да влязат в числото на европейските народности; а ако „печената тиква“ на Сали ефенди и „малебието“ на Хасан-аа не срещнат съчувствие от стараната на Австро-Унгария, то положението на Европа ще бъде твърде критическо. С една дума, от бозата и от халвата зависи равновесието на Европа, както то преди няколко години зависеше от Наполеона III. Ако да повярваме на „Neue Freiе Pressе“, то тая боза се приготовлява да направи големи чудеса! „Ние никога не сме мислили, че това господарство има такова индустриално развитие“ — казваме ние. Но както и да е, а турските философи са намислили да покажат пред виенските граждани сичките художествени произведения на своя османски хения, ако тие произведения и да са изработени с чужди ръце.

Аз мисля, че ако турците да би били умни хора, то тие би занесли във Виена и следующите неща: 1) една печена тиква с кълцани орехи; 2) две-три оки „иджи-биджи“; 3) една паница с шкембе-чорбасъ; 4) една зурла и един тъпан; 5) един пехливанин (Късъ Хасан-аа) из Русчушкото и 6) три-четири бръснати глави. Секи ще да се съгласи с назе, че тие шест предмета са национални произведения на турският народ, които никой не можа да му ги отнеме.

А какво щат да изпроводят на изложбата нашите православнейши гърци? „Имера“ ни разказва, че гърците са намислили да занесат на изложбата няколко фалшиви древности, няколко парчета от останките на стара Елада и няколко дрипели от Византийската империя. От новите елински произведения, които ще се приготовляват за виенската изложба, по-замечателните са следующите: 1) една везаница чирози; 2) една калугерска фустанела; 3) два чифта калугерски червени гащи; най-после 4) цариградският патриарх. Разказват, че последният предмет ще бъде „зело“ интересен за виенските граждани и гражданки, защото подобно чудо не се е являло ни на Олимп, ни на Св. гора, ни в Ерусалим, ни в папската столица. Едно само ни смущава. Ние не знаеме още, сам ли ще да иде вселенският патриарх на тая знаменита изложба, или ще да поведе след себе си и своят клир, т.е. своите анепсии, своите архидякончета, редакторът на „Неологос“ и г-на Сардели? Ако той да би попитал назе, то ние би го посъветвали да не ходи сам, защото във Виена съществуват големи съблазни и защото само в тоя клир се заключават каноническите преимущества на фанариотското чудо.

Да поговорим сега и за българите, които съставляват част от Балканският полуостров и от които зависят премъдростите на „Neue Freie Pressе“. И наистина, какво мислят да изпроводят българите на тая изложба? — Отговорете де! Ако българските патриоти да би послушали мене, то аз бих ги посъветвал да изпроводят в. „Право“, „Кудкудячката“ на г. Пишурка, правописанието на г. Груева, патриотизмът на александрийските и плоещките българи, търновските училища, галашката черква, поп Арнаудова et C-ie, хаджи Иванча Х. Величкова Пенчович ефенди, отца Балабанова и „Братската любов“ на букурещките българи. Ако сичкото това бъде малко, то ние трябва да изпроводиме и Дорча ефенди. Последната рядкост ние се решаваме да изпроводиме само затова, защото сме намислили да конкурираме с фанариотите. Дето иде патриархът, там трябва да иде и Дорчо ефенди. Нека и немците видят „кои сме ние“!

Разнесъл се е слух, че г. Пискюллиев, който постоянно пее химни на реките и на търсищата, приготовлява една ода и на виенската изложба; а г. Сапунов III ще да й посвети втората част от своята безсмъртна поема „О българ рода“. И така, виенската изложба ще бъде знаменита от сяка една страна; но аз не съм задоволен и от нея, както не съм задоволен (по мнението на г-на Пахома), и от сичкия свят.

Ако би аз имал неограничена воля, то би накарал всичките фабриканти да ни направят такова едно огледало, в което да видиме не само състоянието на главите си, а и качеството на мозъците си. Това би било за нас милион пъти по-полезно, нежели сичките всемирни изложби. Ако би фабрикантите направили подобно огледало, то ние би видели, че в нашите мозъци съществува плесен, че нашият патриотизъм прилича на побеляла дреха, че нашата чест е сляпа от рождението си, че нашето самосъзнание е изветряло, че нашата гордост е потъпкана, че нашите свещени обязаности са разпродадени, че нашите сърца спят от дългия, че нашите души са прокиснали и че нашият напредък се намира само в устата ни. Подобно огледало би могло да открие и много други неща, за които нашите българи не са ни сънували. Така например ние би видели, че одеските ученици харизват „Венелинската библиотека“ — която е съставена от сиромашка пот — на един от българските Крезове, за да я хариже пък той на цариградското читалище. Това ни напомни приказницата за ходжата. Един ходжа откраднал кравата на един сиромах, изял месото й, а от кожата й направил цървули и раздал ги на сиромасите „за бог да прости“.

Тия неща заставляват секиго да се поразмисли. Ако одеските ученици са измрели до един, то библиотеката би трябвало да стане вечно владение на „Благодетелната дружина“, която е направена само да зема имотът на мъртвите; а ако тия ученици са още живи, то би трябвало да се разпоредят със своята библиотека сами, защото г. Миронович не е техен комисионерин. А какво щат да правят търновските патриоти със своята библиотека после затварянето на училищата? Ние ги съветваме да я харижат на тревненското училище; а Трявна да хариже училището си на видинското читалище; а Видин да хариже своите учители на софийското книгохранилище; а София да хариже своето женско дружество на цариградското читалище; а цариградското читалище да не харизва никому своите патриоти.

P. S. Тая минута се известихме, че по примерът на американците българската община в Букурещ е намислила да изпроводи своята академия, заедно с професорите и с учениците, на виенската изложба и да се похвали пред светът със своите наредби. Тая академия ще да убеди сичките педагози, че началото на премъдростта е тоягата.

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.