Влак (Александър Вутимски)
Вижте пояснителната страница за други материали със заглавие Влак (Александър Вутимски).
| Влак Автор: Александър Вутимски |
В безпределните, тъмни полета
пее весело черният влак.
- И безшумният вечерен мрак.
И студеният сън на купето.
Във стъклата есенният вятър,
долетял отдалече,плющи.
И лети, и лети,и лети
като птица-дълбоко в полята -
устременият влак... И сърцето ми!
И трeвожните мои гърди!
Ето - бледи - прелитат звездите.
Ето - ледно - минава небето.
О, пътувай, пътувай, пътувай
във бездънната, тъмната шир!
О, пътувай, пътувай безспир,
влак, носи ме, стихийно, вълнуващо
към звездите, далече напред -
срещу мрака безкраен в полята,
срешу вятъра, черният вятър.
О, пътувай, носи ме напред!
Аз жадувам движение, влак!
Аз съм жаден за пролетни полети.
Мойте мисли са смели и волни...
О, пътувай, лети със крила!
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |