Владиката Каравангелис

Владиката Каравангелис Автор: Иван Вазов

Каравангелис^[1], пастирът Христови,
яви се весел при пашата пак:
- Паша ефенди! Днес комити нови
открих: готви тъмници и окови.
Бог нек закриля царя наши драг!
- Владико, аферим на теб и слава.
Слуга си верен на султана, брава!

II

Каравангелис, верният слуга
на падишаха, пак е при пашата:
- Ефенди, радост пълни ми душата:
комити други аз открих сега.
Против исляма дигаха раята!
- Фала и чест на тебе, баш кишиш^[2].
Султана много ще задоволиш!

III

Каравангелис, честният владика,
яви се пак и с тържествующ глас:
- Паша ефенди, радостен извика,
готви бесилки: трийсет йощ клетнйка,
душмани царски, днес подуших аз!
- Брилянтен орден в знак на благодарност
султанът готви зарад твойта вярност.

IV

Каравангелис пак се появи:
- Паша ефенди, веч съмненье няма:
комити с пушки крият се във храма.


Нек паднат тозчас техните глави
под славний ятаган на Дин-Исляма!

Кога излезе черний грък, пашата, блед,
плюна по него и пошушна: пис миллет^[3]!

София, 8 януари 1904 г.

Бележки

1. Гръцки владика в Македония днес, прочут по мръсните си шпионства и предателства спрямо въстаниците.
2. Главен духовник.
3. Мръсен народ.

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.